Писателят Владимир Зарев: 15 години крих на тавана си архива на Петър Дънов

Вкарах образа на Учителя в романа си „Битието”

Романистът Владимир Зарев е главен редактор на сп.”Съвременник”.  Завършил е българска филология в Софийския университет. Автор е на повече от 25 книги. Сред най-популярните са трилогията "Битието", "Изходът" и "Изборът", "Лето 1850", "Поп Богомил и съвършенството на света", романите "Разруха" и "Светове". Син е на известния литературен критик акад. Пантелей Зарев. Женен е за поетеската Мирела Иванова. Има три дъщери. Разговаряме с писателя не за успехите му в прозата, а за някои непознати линии в битието му.

- Освен като автор на романи, написали сте и няколко книги по езотерика – как стигнахте до тези теми?

- Знаете, че преди почти от четвърт век човешката вяра не се толерираше. Движехме се в един материален свят, заобиколени с идеологически догми. Още тогава усещах, че съществува нещо високо и нравствено – и тази сила ме наблюдава и участва в моя живот. Придобих сетива за тези неща, след като прочетох Библията. В тези години създадох едно есе, където написах, че Юда не само предава Христос, но и му помага да се осъществи.

- Близък сте с последователите на Петър Дънов и се знае, че години наред сте съхранявали архива на Учителя...

- През 1975 г. при мен дойде незабравимата Лалка Кръстева. Тя беше близка приятелка на една братовчедка на баща ми. Тогава живее в блока на писателите на улица “Незабравка”. Имах хубав таван, бях си го направил като кабинет. Лалка беше последователка на учението на Дънов и влизаше в Бялото братство. Тя ми остави на съхранение текстове и снимки на Беинса Дуно /Петър Дънов/. Каза ми, че е наблюдавана от органите на МВР и най-добре е тези материали да се съхраняват в човек извън съмнение. Съгласих се веднага. Архивът включваше всички беседи на Дънов, отпечатани на циклостил. Някой ги беше стенографирал “на живо” както се казва и след това бяха отпечатани. Лалка беше събирала тези беседи като архив, като лична библиотека на Петър Дънов. Отделно от това всички беседи, страница по страница, бяха и съхранени и на фотолента, на стария “лайка формат”. Лалка Кръстева ми предаде и много томове от личната библиотека на Учителя – това бяха книги на писатели-мистици.

- Какво се случи с архива?

Докато архивът бе на моя таван (а това продължи 15 години – чак до 1989 година) се запознах с него. Четоха го и някои мои приятели и колеги, на които имах доверие. Изпитвах и известни морални съмнения. Известно е, че Дънов е бил в конфликт с официалната православна църква. Казах си – не подкрепям ли всъщност една ерес? Но постепенно разбрах, че човек не може да разбере Бога, без да познава ересите. Защото всяка ерес е нов разказ за Бога! В романа ми “Битието” един от образите е Учителят Дънов – направих го с голямо уважение към този невероятен човек. Днес допускам, че архивът на Петър Дънов е бил дублиран и е бил скрит на няколко места. Хората от братството са искали да са сигурни, че ще го съхранят.

- А имахте ли лични контакти с хора от братството?

- Лалка Кръстева ме запозна с видните последователи на Беинса Дуно у нас. Спомням си Методи Константинов – благ и много интелигентен човек. Познавах и Николай Дойнов, бивш фабрикант, който дълго е финансирал братството до 9 септември 1944 г. Той беше един от най-големите наши астролози. Посетих го в малката му къщичка в Симеоново. Когато ходих до Франция ме помоли да му купя книга за движението на Плутон. Не успях, но му купих една сметачна машинка, тогава още ги нямаше “елките” – така по-лесно изчисляваше движението на планетите и правеше много точните си хороскопи. Приятел съм и на Димитър Калев, който състави най-добрите сборници с мисли на Учителя.

- През 70-те години баща ви Пантелей Зарев написа нещо необичайно за академичен човек като него. Това беше нещо като репортаж или пътепис за близкото му общуване с Тодор Живков. На времето това беше нещо нечувано – да се пише за Живков съвсем човешки, без обичайните шаблони и щампи...

- Баща ми беше благодарен на Живков за това, че след Априлския пленум той го върна в оперативната литературна критика. След оценката на Пантелей Зарев за романа “Тютюн” на Димитър Димов генералният секретар на партията Вълко Червенков публикува унищожителната статия в “Работническо дело” срещу критиците на романа. Малко преди това Димитър Димов е съветвал баща ми да не публикува рецензията си за “Тютюн” – изглежда, че е знаел какво се готви от страна Червенков.

Интервю на Валери БОЯНОВ

Източник: http://www.nabore.bg/statia/krih-na-tavana-si-arhiva-na-petar-dunov-333-28