1. Идейна обосновка на всички дейности до момента и в бъдеще.

Братското място на Бели връх е пространство, дадено ни от Небето за усвояване и осъщестяване на идеите в Учението на практика. Там имаме условия да работим заедно, да работим по новия начин и чрез общата работа да развиваме колективно съзнание в себе си, да постигнем по-пълно и хармонично обединение помежду си. Чрез всички дейности и инициативи, които предприемаме във връзка с осъществяване на нашия идеал за общност и за братски живот, се изпитват нашите добродетели и ниво на съзнание – това, което искаме да осъществим и начините, по които искаме да го направим, ясно говорят за стъпалото, до което сме стигнали като братска общност и колективното ни духовно състояние и развитие. Всичко, което сме чели, размишлявали, обсъждали и прилагали на дело от Учението, завещано ни от Учителя, ни кара да мечтаем за един идеален, хармоничен и колективен братски живот, където заедно да продължаваме да изучаваме и да прилагаме чрез обща работа новите идеи.

2. Конкретни постижения и бъдещи перспективи.

Много братя и сестри от бургаското братство вече ред години мечтаят, копнеят и  смело визуализират форми и пространства на Бели връх и начини, по които всичко това може да се осъществи по високия идеал. От известно време в интернет пространстовото седи идейният проект за братска сграда на Бели връх в два сайта и чака подходящ момент за своята реализация. Очевидно е, че този проект е изготвен под силното въздействие на общата колективна мисъл на братята и сестрите през годините, без да са взети пред вид конкретни финансови рамки. Все пак усилията по проектирането не бяха напразни. Всички търсим най-добрите форми на физическия свят и най-чистите и екологични материали за реализиране на идеята само и единствено по високия идеал, трасиран от Учителя. Малко преди да дойде предложението от Иван Стоянов за 100-те хиляди лева, група от ентусиазирани и вдъхновени братя поеха инициатива за укрепване и възстановяване на оградата на мястото. Направи се широка и стабилна, здрава врата на входа. Тези братя бяха първите кокичета на Бели връх – предвестници за идващата духовна и физическа пролет на това свещено за нас място и знак, че така желаното осъщестяване на идеите на практика, е вече дошло. Сега, след окончателния превод на средствата имаме ясни финансови очертания и граници, които се надяваме да са постоянно разширяващи се; можем смело да проектираме мисли и форми в конкретни, реализуеми перспективи. А в Учението, в новите идеи ще намерим формите и материалите на новото строителство, препоръчани от Учителя – това са естествени форми и материали, възможно най-близки до природата. Както на тялото си даваме най-чистата храна, така и в тялото на сградите на Бели връх искаме да заложим най-чистите материали, а формите можем да копираме единствено и само от Природата – видимото проявление на главния Архитект – Бог. А по принцип, телата ни е добре да обитават в сгради с чисти материали.

Вече е налице одобрения от ВиК проект за външен водопровод с дължина 188 метра, налице е съгласуваната между 5-те специалности проектна документация за този водопровод, налице е един брат, който си предложи безвъзмездно надзорните услуги, чрез които ще съгласува целия проект по водопровода в съответните инстанции и администрации. Проучени са начините и възможностите за електроснабдяване по възможно най-икономичния начин. Предстои подписването на взаимен предварителен договор с EVN за присъединяване. Проучват се все още формите и начините за законно канализиране на бъдещите битови и фекални отпадъци. Отново е подета инициатива, една година след инициативата по оградата и вратата на мястото, за направата на външната тоалетна в един и същи обем с малък склад за инструменти и инвентар. Двама братя преди години укрепиха ямата за тази тоалетна с камъни, остава ни да завършим започнатото дело. Предстои направата на геоложки доклад на УПИ.

В момента належащите неща, по които се работи усилено са четири – вода, ток, канал и външна тоалетна. Някои замислят залесяване на мястото, както и жива, зелена храстова маса на неугледната ни ограда от бодлива тел. Имаме възможност за впрягане на природните енергии и тяхното трансформиране в електрическа – мястото ни е подходящо за ветрени турбини и фотоволтаични панели. Оказа се, че имаме възможност за собствено и независимо от ВиК водоснабдяване – има наличие на подземни води, но все още с неясен и непроучен химически и физически състав, но и това ще стане. Предстои сондиране.

Всички усилия на едни братя и сестри преди време по придобиване, узаконяване, трасиране на място, смяна на статута чрез ПУП и неговото съгласуване, сега ще дадат своя плод – имаме средствата за инфраструктура и за скромен салон на два етажа – първият – обслужващ, а вторият – само салонно пространство. В проекта за салон ще заложим по-богата програма, която да осъществим на два етапа – първи етап – самостоятелната сграда на два етажа, а втори етап – допълнителните спални - при следващи и подходящи финансови възможности.

„Ни най-малко не съм съгласен да се строи на Изгрева така, както сега. Казах да се купи земя и да се направят две здания, извити в два полукръга, ориентирани срещуположно, но вие прибързахте и на тяхно място си направихте малки дървени къщи. Иначе щеше да има доста широк двор с градина и при едно общо отопление в сградите щеше да се направи икономия, а и така щеше да бъде по-хигиенично. За да се направи един малък опит с такова строителство, трябват 25 милиона лева златни или 750 милиона лева. За да се застъпят тук всички науки и изкуства, необходими са музикални салони, ателиета, лаборатории и една обсерватория за наблюдение на небето с метеорологическа станция – това ще бъде образец. За целта ни трябват най-малко хиляда декара земя, насадена с овощни дървета, като част от нея да се употреби и за малко земеделие и пчеларство. Такъв опит може да се реализира и някъде другаде. Но ако направим този опит днес, то държавата може да ни подозира – трябва едно общество на свободни хора. Изгрева е много широко понятие, може да се реализира там, където има условия. За духовни колонии нека да се избират хубави места на Земята и да се строят малки общежития, но без заем. Погрешка е, че едни уповават само на физическото, други – само на духовното, а трети – само на умственото, а трябва едновременно да работим с физическото, духовното и умственото тяло.”

Конкретните ни финансови възможности в момента диктуват обема, формите и съдържанието на сградите на Бели връх. Имаме възможност за реализация на салон и инфраструктура, нямаме възможности засега за една богата програма, за каквато Учителя говори. А освен това, всички знаем, че много братя и сестри се притесняват от отдалечеността на салона и от преодоляването на дистанцията до града. Да си представим, че е осъществен салона и инфраструктурата; нека конкретно и откровено си зададем въпросите – колко от нас и кога ще имат възможност да посещават духовните и физическите дейности там? А такива дейности, вярвам, ще има много. Кой от нас ще инициира тези дейности и ще ги износва? Не си представям салона на Бели връх като просто една сграда, която да посещаваме само при ключови дати или в най-добрия случай – един път месечно. Кой ще поддържа сградния фонд, кой ще се грижи 24 часа за двора, за градините, за овошките и т.н., кой ще обитава, охранява и ред други неща, свързани с което и да е място? Ето защо е необходимо това място да се засели от идеалисти, които да живеят там и да стопанисват предоставените ресурси, както и тези, изградените от тях. Има ли ги тези идеалисти сред нас? – Има ги. Те са съгласни със собствени средства, усилия и работа, да материализират на дело всичко това, за което говори Учителя във връзка с духовните колонии. Нека не си мислим, че тези братя и сестри са идеални и безгрешни. Но ако ние не им гласуваме доверие (доверие на Божественото в тях, а не на човешкото), спъвайки се в личните си пристрастия към някои от тях, може би ще спънем и Божието дело? Кой знае? А последствията от това са ясни.

„Първото нещо, което се изисква от учениците, за да се образува една комуна, е високо съзнание. Събират се заедно, за да си помагат взаимно. В много комуни, старите взимат инициатива за всичко. Те искат да заповядват на младите и то, в името на Бога. Всеки иска да прокара свои възгледи, да се наложи на останалите. Той твърди, че Духът му казал така. Други говорят от мое име и казват: Учителят каза така. Като ги слушат, някои възразяват: Чудно нещо, Учителят казва на тях едно, на вас – друго. Какъв Учител е този? Питам: Защо не проверите това с Мене, да чуете, какво съм казал и какво не съм казал? Сега съм на Земята, между вас, лесно можете да проверите всичко. Друго нещо е, ако съм на онзи свят.”

“Много от вас искат да бъдат мои ученици, за да се осигурят. – Аз не осигурявам никого. И вие ще работите, както и аз работя. Аз никъде не съм осигурен. – Какво ще правиш като остарееш? Кой ще те гледа? – Като остарея и няма какво да ям, ще погладувам малко. Ще се помъча малко, ще прекарам около 40 деня гладен, ще поритам. – Ако умреш? – Аз мога да умра и като ям, и като не ям. За мен е безразлично, дали в изобилие ще умра, или в немотия. Този въпрос не ме интересува. Не че абсолютно не се интересувам, но погледна тук, погледна там, виждам рана и казвам: Ще я превържа. Превързвам раната и продължавам работата си.”

Дай, Боже, и ние да сме така - виждаме нужда от инициатива - подемаме я; има нужда от съдействие по въпроса с братското място – съдействаме с каквото можем; има нужда от ограда - правим я, има нужда от външна тоалетна – правим я; има нужди от проекти - правим ги; има нужда от хора в единомислие за обща работа – има ли ги? - Има ги и аз вярвам в тях – в Божественото в тях! Кои са тези хора? – Те са сред нас и ако имената им имат някакво дълбоко значение, дали и за Небето е така?

Никой не притежава и няма да притежава каквато и да е собственост както върху земята, така и върху целия сграден фонд, независимо дали всичко това е построено с общи средства – салона, или с лични средства – бунгала и бараки. Братството е и юридически, и физически притежател на всичко построено на Бели връх и така ще бъде, а ние сме една малка част от това Братство. Всеки, който инвестира там по какъвто и да е начин, инвестира както в своето бъдеще, така и в и в бъдещето на Братството в името на Цялото!

Той иде!

Любовта иде!

Новата епоха иде!

21.02.2014 г.                                                                  Й. Стоянов