Велико щастие за човек е да открие своя Учител, още по-велико е щастието му да приложи в живота си наученото. Защото и най-добрият Учител не ще те ползва, ако само четеш, без да прилагаш.
            Когато това се случи, настъпва една дълбока трансформация на всички нива – физическо, емоционално (духовно), умствено (Божествено). Всичко, което до този момент си научил, претърпява коренни промени. Този процес е подобен на превръщането на гъсеницата в пеперуда.
Като гъсеница, си се подчинявал на едни закони, като пеперуда – ще трябва да се научиш да живееш като такава, да преминеш от закона на пълзенето в закона на летенето.
           Най-първо човек открива една от великите задачи на своя живот – да се самовъзпитава. Когато се вгледа в себе си открива, колко много работа му предстои. Най-напред той трябва да опознае себе си, една нелека задача, която да му позволи да види своите слаби страни и да се научи да започне да проявява добродетелите, вложени в душата му.
   Дайте място в себе си на онази личност, която е създадена от добродетели.
Какво трябва да прави човек, за да даде възможност на личността на добродетелите да се прояви в него? – Той трябва да постави за основа на живота си трите главни стълбове – стълба на Любовта, стълба на Мъдростта и стълба на Истината. Върху тези три стълба той ще съгради личността на добродетелите – великото благо на неговия живот.
           Работата по развиването на добродетелите минава през промяната на мисленето. Трябва да се научим да мислим положително, не да фантазираме, а да развием въображение, като импулс за творчество. Да придобием търпение, да развием милосърдието, благостта, морала, като път за естественото постъпване, да нормализираме и синхронизираме отношението между сърцето, ума и волята.
           Тогава започваме да усещаме ръководството на Учителя, който ни води с бащинска ръка в пътя на живота – подобряват се външните условия, откриваме хората, с които чувстваме, че е предопределено да изживеем заедно най-красивите моменти, с които трептим в една хармония и единство, с нищо несравними. Радостта, че ни свързва една велика идея – да опознаем Любовта на целия свят, да чувстваме светлината и мисълта на целия свят, на всички ония души, които обичат Бога.
            В Любовта се научаваме да бъдем свободни, даром да работим, не да се считаме длъжни. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги.
            Закона на Любовта подразбира не всички да станем еднакви, да изгубим своята индивидуалност, а в цялото си многообразие да работим заедно за постигане на една обща цел, за израстването ни като разумни, волеви, свободни и равнопоставени. Изграждаме едни отношения, които се базират на взаимно зачитане, обменяне на мисли, опитности. Целта е не да се покаже кой е по-напреднал, по-извисен от другите, а да се даде възможност на всеки от групата да бъде себе си, защото в единството е силата на човешката душа, всеки притежава такива качества, които дават на цялото една завършеност. Творчеството се проявява там, където е Любовта, тогава то заживява във всяка душа, вдъхновението, като чиста енергия обгръща сърцата ни и тогава е все едно дали пеем, работим, или общуваме, ние се усещаме като един дух, едно цяло.
           Научаваме се да се подкрепяме, а не да изпитваме ревност, надделява любовта, а не гордостта, надделява щедростта, а не алчността, тогава ставаме по-силни, преодоляване заедно страха, насаждан от миналото, отпадат притесненията в каква светлина ни виждат другите, защото другите – това сме ние.
          В лицето на един свой  приятел ти никога няма да усещаш стеснение, да имаш едно естествено положение.
          Дойдете ли до естественото положение, което природата изисква от вас – ще отмахнете страха, ще отмахнете корестолюбието, ще отмахнете раздразнението, дразненето. Много работи трябва да се отмахнат и да остане онова естествено положение, в което е човек.
         
         Когато хората се сближават, без да са достигнали до една естествена, вътрешна обхода, те си пакостят. Някой сгреши нещо и се мъчи да се скрие, да не го видят братята и сестрите му. Когато се сближават, хората трябва да бъдат крайно внимателни в своите мисли, желания и постъпки.
          
          Смисълът на това да сме заедно е да ни даде възможност да си изградим такива съкровища, каквито нито ръжда ги хваща, нито молец ги яде. Изграждайки стъпка по стъпка своите добродетели, ние подобряваме микроклимата на своята среда в семейството, в работата, навсякъде където сме, приемаме хората, научаваме се да обичаме без думи, да бъдем съпричастни към проблемите им, да помагаме и по този начин да спомагаме за общото увеличаване на доброто в света, на положителните енергии, които насищат пространството със живителната си сила.
          Земята е училище, в което всички души, които слизат от Невидимия свят, идат да научат правилно да се обхождат. Да се обхождаш правилно, това не значи, че трябва да мълчиш. Ако мълчанието подразбира добра обхода, трябва да се извади заключение, че немият има по-добра обхода от този, който говори.
         Това е една вътрешна работа в групите, които са изградени на хармоничния принцип, не на премълчаването на проблемите, а на тяхното градивно разрешаване на базата на истината, доверието, поставянето на общото благо пред личното. Колкото повече вътрешни постижения придобием, толкова повече те се изявяват на външен план. Методите, които е завещал Учителя са
благо за нас, кагато ги прилагаме. Не е въпрос външно да бъдем добри. Но отвътре трябва да просветнем,  да се научим да постъпваме правилно. Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови да ви посрещат с радост и да ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно.
          Велика радост е да се оглеждаме в обичта на приятелите, също така и да видим радостта на другите от общуването, да бъдем едно не само с хората, но и с природата, с птиците, с всичко заобикалящо. Когато заедно творим, се свързваме в хармония с Божествената красота, в музика и цветове я пресъздаваме, сливаме се в единното начало, което е Бог на Любовта, Единството, Хармонията.
          Не да се уеднаквяваме, защото това, което ни отличава от другите, то е ценното. Не да контролираме емоционалността си, а да й се радваме, защото тя зарежда не само нас, но и другите около нас.
         Още много може да се говори по тази необятна тема, добрата обхода, доброто разположение едни към други.
         Щастлива съм, че съм част от тази велика енергия, която се съдържа във всичко и във всички, която ни е събрала заедно, която ни дава крила, разгръща въображението и ни понася в дълбоките води на живота.
        Преоткрих себе си в един по-красив свят на разбирателство, хармония, вдъхновение, но също така открих, че човек сам е творец на своята съдба, чрез правилни мисли, добри чувства и постъпки и много песни.
          Това, което те вдъхновява, те подмладява, това, което те окриля, те въздига, това, което те променя, те облагородява и това, което те примирява те освобождава.

ДОБРАТА ОБХОДА

Няма по-хубаво нещо в света от една добра обхода. Обхода, това значи да желаеш на всички доброто, всичките да започнат с „О“. Обхода, това са условията, външните условия. При една добра обхода, от човека излиза една разумна сила и ако ний не се владеем добре, като влезем в едно общество, можем да причиним раздор. А пък ако се владеем, като влезем в едно общество, може да причиним помирение.
И царски син да сте, вие трябва да имате добра обхода и да цените нещата, които ви заобикалят. Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа си към вас, да види, каква е вашата обхода като царски син. Колкото по-високо седите, толкова повече се изисква от вас. И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение да цените нещата. Нещата не се ценят по външното им положение. Царският син заема високо положение, но може да срещне ученици, които учат по-добре от него. Може да срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на нещата. 
Следователно, искате ли да бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала. Нямате ли тези качества, няма да имате нито сила, нито красота, нито доволство.
Човек иска от другите да имат към него добра обхода, да го ценят. Щом иска това за себе си и той трябва да го отдаде на другите. Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду си, но това не е достатъчно.
Обходата е необходима за самия човек, за неговите близки и за славата Божия. Бог изисква от всички Негови чеда добра обхода. Да се оправдаваш, че не си постъпил добре, това не те извинява. Да туряш вината върху другите, върху баща си и майка си, че така са те родили, и това не те спасява.
Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. Човек сам чертае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават или да не го уважават. Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свят. 
Четири неща са нужни на човека, за да влезе в правия път:. Да различава същественото от несъщественото; Да се освобождава от лични амбиции;. Да има добра обхода и добър живот; Да има любов в себе си. Докато не придобие тия неща, ангелът няма да го пусне в рая.
            Бъдете нежни, деликатни един към друг, защото Божествените мисли и чувства растат само при взаимно почитание и уважение, при добра обхода.
            Към лошия трябва да имаш по-добра обхода, отколкото към добрия. Здравата ос няма защо да се подкрепва, но, слабата, ако не се подкрепи, никаква работа не може да свърши. 
            За да не те смущава дявола, бъди разумен. Ако имаш добра обхода към него, ще му дадеш нещо, с което да отвлечеш вниманието му.

Ж. Николова

Братска градина в Айтос – 2.03.2014 г.