БОЖЕСТВЕНИЯТ ПЛАН

От създаването на човека Бог се стреми да го накара да се развива съзнателно, за да може в края на краищата да стане негов съработник в изграждането на Битието. Това според У. е целта на еволюцията.

За тази цел, Бог е пратил свой представител на земята, едно безсмъртно Същество, което притежава цялото познание и мощ.

Това същество е споменато в Библията и присъства в традициите на всички народи под различни имена: В кабала: Древния на Древните, Бялата глава, Короната. Древният на древните е името на Бога.

Този Божи посланик периодично спуска в избрани народи едно особено учение, което разглежда обществото като един организъм. Според него всяка общност, държава и власт ще живеят хармонично и дълговечно, ако се настроят и живеят по един органичен принцип, действащ в живите същества.

Това древно учение е известно в езотеричните школи под името Синархия или в по-ново време ­ като Окултна Социология.

Божественият пратеник е ръководил в Храма на Слънцето в Атлантида общество от висши посветени. Храмът имал клонове по цялата земя.

Атлантида ползвала магията черна/бяла, според използване на силата. В един момент равновесието било нарушено. победило черното начало. човечеството спряло еволюция и деградирало по “Пътя на Лукавия”.

Затова Атлантската Епоха се смята най-ниска в духовния Път на човека.

„Там ББ направи грешка, която сега няма да допуснем!”– казва Учителят.

Великата Атлантска цивилизация е потопена в океана. Заедно с Катастрофата влиза в сила Новият План на Бялото Братство за възстановяване на човешката раса чрез Синархията.

Езотеричните школи предупредили за края на Атлантида и извели няколко потока емиграция за тези, “които имали уши да чуят”. Но успоредно с тях бягат и други, те пренасят магията в Египет и Халдея. Така обърнатите пентаграми върху челата на атлантско­египетските чудовища, насилието и робството се крепят на черната магия. За нейната неутрализация там, в самото сърце на Черната Империя, се основава и Бялото Братство, според Космичния План.

В страните, които прилагат Синархията, настава единство на светска и духовна власт и религиозен, научен и социален синтез, който дава възможност за подем на всички сили, тъй като всяка сила има свое място и работи за Цялото.

Такива страни са Балканите, Египет, Индия, Израел.

На Балканите можем да покажем най-старото злато във Варненския некропол, където при погребалните вещи лежат инсигнии и на царска, и на жреческа власт. В санскритските речници Варна означава каста, съсловие. Когато 4-те Варни (касти) се обединят, започва социалният живот. Така дн. Варна е символ на Синархията.

Етимологично Син-архия означава синтез на 4те архитипни корена.

Според египетските предания синархично управление се използва при царуването на Озирис, господар на Светлината и предшественик на Изида ­ Царицата на Тайните.

Под името Законодателя Ману, Великият посветен построява по този принцип основите на Великата Древноиндийска цивилизация. Така се оформя кастовото деление в Древна Индия, където всеки индивид работи в някаква клетка от тялото на Великия Бог Брама.

В древноиндийските писания Рамаяна се говори за великия Рама, увенчан с двойна корона ­ на завоевател и на Посветен.

Рама носил в Древния Свят факела на Синархията. Сент Ив д'Алвейдър (1842-1909) ни дава описание на синархично управление на едно село Алдея в империята на Рама, съставено от 3 съвета:

Първият отговарял на дн. Мин. Съвет и управлявал интелектуалния, моралния и духовния живот на синархичната комуна.

Вторият съвет се занимавал с гражданския и юридически живот.

Третият съвет управлявал материалния и икономическия живот.

Това управление е било основано на 3те велики духовни принципи: Мъдростта, Любовта и Истината.

Така в Индия е приложено учението за Единството. „Индия е единствената страна, която успя да опази свещеното познание.” - У

Силата на Синархията се крепи на равноправие по възможности и на йерархия по резултати. И когато тези стълбове се нарушат, започва разкол. Общността трябва да служи за благото на всички нейни членове, а не обратно: членовете да служат (принудително!) на общността за благоденствието на една малка нейна върхушка.

Когато кастите стават наследствени и задължителни, този ред, вместо да помага, започва да насилва индивидите. Великият религиозен синтез, характеризиращ цикъла на Рама, се разпаднал на отделни езически култове. Тези държави и култове тръгват по пътя на зрелищата и насилието, известен като Пътя на Тигъра или Пътя на Нимрод ­ основателя на Вавилон. Затова Вавилон е известен с печалната слава на Вавилонската кула от Стария Завет и с т. нар. в Новия Завет Вавилонска блудница, което показва нравите й.

Част от Халдейското жречество остава вярно на Рамовия Цикъл и сформира тайно (окултно) движение със задача да опази и да пренесе в Новия свят свещените месиански идеи на Синархията. За осъществяване на тези цели ­ намиране на Нова Земя и създаване на народ от Верни ­ семейството на Тара напуска Ур - столицата на Вавилон. В Библията е казано, че това е внушено от Бога.

Тези персонажи са вече описани в Свещената Библия. Еврейската традиция Го споменава под името Мелхиседек - цар салимски, свещеник на Бога Всевишни, без баща, без майка, без родословие, без начало на дни и край на живот, уподобен на Син Божи, оставащ завинаги свещеник.” Моисей, в Битие разказва, че той е занесъл на Авраам хлябът и виното и че Аврам му е дал десятък от всичко. За него говори също св. Павел в Посланието към евреите.

Аврам е който трябва да поеме тази мисия. Името му съдържа йерограма РАМ: АВ-РАМ и показва мисията му да възстанови цикъла на Рама - азбуката на Синархията, като създаде един благословен род и по кръвна връзка да предаде необходимите качества за изпълнение на целта. Той е духовен водач на един окултен орден от посветени - аврамити, целящи възстановяването на Синархията.

Благоговейното преклонение на Аврам пред Божествения Мелхиседек показва отношение на ученик към Учител - към Жреца на Цикъла на Рама и автор на проекта за възраждането му. Той посвещава Аврам, внушава му този грандиозен проект и му дава силата и организацията да го осъществи. Това е един величествен момент на приемственост при предаване на Учението на Великото Бяло Братство от Атлантската школа, което Аврам е призван да възстанови на земята в една нова форма чрез своето потомство. Мелхиседек полага един център, разкрива едно висше самосъзнание в душата на Аврам и това съзнание за Божественост и месианство се предава през кръвта на идните поколения.

Преди 3500 г. юдеите обещават на своя Бог, че ще изпълняват точно неговата програма. Но Писанието говори, че наследниците не изпълняват обещанието. Тогава Бог отвръща очи от тях и нарежда на пророците да извлекат нов „избран народ” от други племена.

В 607 г.пр.Хр. Ерусалим е превзет от Вавилонците. Храмът е разрушен. „Мъдростта се оттегли от нас” – викат в ужас жреците.

„Къде е, Боже, Твоето обещание към избрания народ?” От избран народ, те се превръщат в изоставен народ с Божествено наказание.

“Нека минат над него седем времена!” (Данаил 4:10-16)

Тогава се явява Исус от Галилея, за да изпълни небесната Мисия – да даде „не свое учение, а Учението на Този, Който го е пратил.”

И когато Исус става Христос -“Жрец според чина на Мелхиседек”, той приема Посвещението, основано на науката за хляба и виното, т.е. на двата принципа – на Словото и на Духа.

Така, от Авраам до Исус протича водещата нишка на едно посвещение, на което Мелхиседек е “великият жрец”, Той подпечатва пръстените и подготвя Евангелието на Новата Епоха в апокалиптичното видение на Йоан, за Стареца, чиято дясна ръка държи седем звезди (7-те Църкви) и чиято сабя с двойно острие излиза от устата (Божественото Слово).

Този величествен Дух, облечен в “дълга златна роба”, се определя като ”първия и последния”, като „Живия Бог”, представлява съвършен образ на всички посвещения и учения, т.е. - 7те църкви. Както Хермес, Той е Господар на Творческото Слово, но притежава и власт над смъртта.

Той показва на онемелия Йоан Новото небе и Новата земя и Новия Йерусалим с неговите 4 стени (отново по Закона на чеворката), пазени от Архангели, с хиляди символични подробности – планът на бъдното.

„Не запечатвай думите Ми, защото определеното време е близо…”

Това е Божествения план за Новата Епоха, който изучаваме във Вн…

В последното действие на Христовата драма Пилат предава Исус на евреите с думите „Ето човекът”. Те го разпъват, а той е пророкувал:

“Ерусалим ще бъде тъпкан, докато се изпълнят времената." (Лу 21:24)

Христос няма много време да обяснява на учениците тайните на бъдното. „Идва след мен Духът на Истината, “Той ще ви напомни всичко, което съм ви казал и ще ви научи на всичко.” (Йоан, 14:16-26) Тези думи са епохално предсказание за идването на Учителя Беинса Дуно. Тогава Исус е на 33 г.

П Дънов роден в 1864 г. – 1000 г. след офиц. приемане на хр-вото в Б-я.

Първият химн, който създава, е „За Небесния цар” (Мелхиседек). Това показва, че той е в течение на Традицията на Великите посвещения.

На Христовите 33 г., поема Божествените вибрации на Духа на Истината.

“Когато те осени Духът на Истината, да познаеш, че Аз съм говорил това… Една сила има да мине през тази страна, един човек от Бога ще излезе и ще провъзгласи Истината. Аз съм Истий, Който ти говоря …”⁷

“Приеми сега Моя Дух и бъди благословен!

Светият Ми Дух в тебе съизволява…Ти си Син Мой, Аз днес те родих.”⁸

Това е вселяването на Учителя, неговото духовно раждане, което всяка г-на честваме във Варна. „Бях вселен на 07.03. 1897 г., когато ми бе разкрито, че поемам чин Учител на цялото човечество. Тази Мисия е свързана с Новата Шеста раса…”

От 1900–1914 Учителят изгражда синарх. Верига на Божествена Любов.

До 1914 г съборите са тайни, както расте Житното зърно под земята.

Защо Учителят е открил цикъла беседи чак в 1914 г.?

Тогава Той обявява идването на Новата Епоха на Водолея.

Това показва, че има Епохален план за развитие на човечеството.

И Учителят изпълнява Божествен план от праисторически времена.

1914 г. е специално предречена от пророците.⁹

Кога свършват 7-те времена? Според библейското кодиране, “седем времена” обхващат 2520 години. Тогава -606 + 2520 = 1914 година.

Тогава по Писанието “определените времена се свършили”; започва Небесното Царство, текат “последните дни” на дн. порочна система и новият Христос е назначен за небесен цар (Псалм 2:1; Данаил 7:13,14).

Тогава Учителят открива 30 г цикъл от беседи с “Ето човекът!”¹²

Това е приемственост с последното действие на Христовата драма.

Той припомня Осъждането на Исус (Йоан 19гл.) и обявява:

“Исус и днес стои пред вас и аз ви казвам:

“Ето човекът, когото вие търсите;

който може да внесе спокойствие в сърцата ви;

да проясни ума ви; да ви повдигне, да ви покаже Пътя;

да ви даде здраве, обществено положение…

Ако кажете: ”Пусни Го, Той е наш Господ”,

вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението...

“Аз и Отец мой ще дойдем и ще направим жилище у вас…”

Това показва, че Учителят е новият Божествен посланик на земята.

Думите „Божествен посланик”, „Божествена мисия”, „Избран народ” показват, че Бог възлага нова задача за изпълнение на Своя план.

В изпълнение на този план Учителят създава синархичната верига; използва депутата от НС Иван Толев, на когото обяснява синархията, Толев публикува тези лекции и разговори в сп. „Всемирна летопис”;

Той показва как може и трябва да се въведе Синархията в България.

В 1921 г. преди Събора, У. прави тайна среща на 10тимата от веригата, за да им обясни новите правила и закони на синархията. (В. Кирилов)

Учителят казва, че синархичното управление трябва да се въведе в Братството, в страната и в света, за да се подготви за Новата Епоха.

На самия Събор Учителят държи беседата „Четирите съвета”, която започва с 21 гл. на Откровението, насочена към изграждане на Царството Божие, респ. към Новата Епоха. Но той не повтаря (Откр), че „времето е близо”, а – че „Времето е дошло!”, че 21 гл. отговаря на годината и на 21 век. Там и в следващите няколко беседи Учителят обяснява как да се приложат 4^те съвети, защото годината е юбилейна.

Вместо архаичния начин на ръководство, при който началникът нарежда а всички са длъжни да изпълняват безмисловно, Учителят предлага синархичния метод на работа чрез 4-те съвета, при който всеки да си намери мястото и да работи с любов според заложбите и талантите си.

В същия смисъл е и Беседата „Четирите учения” (от „Живот за Цялото”). Когато Учителят казва, че Нашето Учение идва от много далеч от миналото и е основа на бъдещия строй, има пред вид синархията на Мелхиседек. Това е Божественото Учение, Завета на Мелхиседек, със същите препоръки, правила, практики, истини и методи. Блажени тези, които могат да разберат, да приемат и да работят за тази идея за Цялото!

Знаете, Учителят казва директно каква е неговата Мисия: да предаде Учението на Учениците, те – на бълг. народ, а той – на другите народи.

И Учениците и народът отговарят директно пред Бога, ако не послушат.

Атлантите не послушаха и царството им потъна под краката им;

Евреите не послушаха и 2000 г. не могат да си съберат останките.

Учителят разкрива, че ние – вироглавите българи от Юдино коляно проявяваме тяхното вироглавство и вървим смело по техните стъпки.

Затова днес, като празнуваме 100 год от обявяване на Новата култура, е време за равносметка. Редно е да се запитаме:

живеем ли в Учението или си въвеждаме в него светските манталитети,

развихме ли добродетелите от Пентаграма, изградихме ли с тях Дома;

т.е. изпълнихме ли Завета на Учителя (който наричате Заповед!!!);

творим ли братския живот по 4-те съвета на Синархията, (1921) ?

ето, и тази година е юбилейна, ще пропуснем ли и нея като шанс?;

има ли плурализъм или продължаваме с еднопартийното си мислене;

ако вярваме в Господа-спасител, Който ни говори сега (ІІ син. правило),

защо мълчим за Писмото на Учителя – да не създаваме външна организация с Устави и седалище? Къде е седалището на Пролетта?

Преди 20 г. се каза, че Уставът е проформа за пред властта,

а сега се казва „само по устава” и се събираме да го подобряваме…

„Възцари ли се хармонията на пълното единство м/у нас!”(VІ син. прав.)

Отговорността ни, каза Учителят, е персонална, не можем да се оправдаваме като фашистите в Освиенцум, че само изпълнявали заповеди и не знаели, че вършат престъпления… пред международния съд това не мина, дали ще мине пред Божествения?

ГЛАВНИ СИСТЕМИ в ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ

УПРАВЛЕНИЕ в ТЯЛОТО и в ОБЩЕСТВОТО

Хр. Маджаров

Братска градина в Айтос – 2.03.2014 г.