Чешмата в с. Тополица

 

Тополица-кичено село с много води от Балкана.

В сърцето планинско,где има тополи зелени,и още

бадеми и орех,и ябълки,сливи и сенчести дюли.

И едра пшеница обилна,прочута и дирена вредом.

Лозя неизмерни и колкото щеш зеленчуци различни,

Че извори много извират и буйно протичат в селото;

Балканът ги спуща безспирно и тича водата стремливи

Затуй и тревата наокол е винаги свежа,зелена;

Дори и когато се време засуши през топлото лето

Тополица сякаш е свежа градина и винаги бодра.

И тамо,накрай на селото,към изток где слънце изгрева

Вода изобилна и сладка,но кой ще и нея подрежда

И време денгуби за обща потреба не знае ли кмета

Рова си е негова длъжност, и никой се нему не бърка.

 

Водата кипи от земята, подобно котел що клокоти

На въртоп огромен в кална бърлога заприщя пътеки;

Добитъка там напояват,а около-кал до колени;

Така Агарянина още я помни откак ни зароби.

Мнозина и турци и свои в чешма да я вкарат мислиха,

Но тъй си остана в решаване само-безбройни столетия,

Че много дълбоко извираше силният извор огромен,

И бе немислимо чешма да се гради и вдигне водата

В чучури горе,та всеки да пие, когато е жаден.

Не идваше никому Разума в помощ какво да направи.

Отпущат ръцете и твърдо решават:Неможе!Неможе!

 

Но нашите Братя в Тополица златна задружно решиха,

Големия „Кайнак” в чешма да изградят,на мощния извор

Те друм да оправят, полезен да бъде, красив и достъпен.

Мислиха те всички и виждат, че много пара ще е нужно;

Готови парици си немат,но братска ги обич сплотява.

 

С общи усилия купиха те слънчева нива просторна

Наречена „Братска”, че купена беше от нашите Братя;

Решиха, сториха-посяха я цялата само пшеница,

А беше годината много угодна и житото стана

Обилно и хубаво-зърното златно, и едро и чисто.

Продадоха всичко в пазаря и сумата сбраха грижливо

И следното лето извикаха брата Бертоли от София

Пришлец италиянец-на камъка-майстор изкусен прочути

И също Бориса-двойцата братя сговорни и харни-

Тоз същия учен Борис, що в дело е винаги първи.

Познат е на всички с големия чайник, що носи той леко-

До трийсет и шест килограма е тежък напълнен с водица,

На Витоша зиме и лете речем ли задружно да идем,

Борис ще е първия да вземе големия чайник да носи

Два малки подобни на него ще друг да ги вземе нагоре,

А той на гърба си, на плоча от азбест го вдигне изпъчен

Така нагласено с пещичка-водата сама да се вари;

Капака отгоре направен да свири-възври ли водата;

Натиска я парата силна и тя си сама запищява.

Щом свирката чуеш, настигаш си живия „чайник”,отвиваш

Си кранчето леко, и сам си гореща водица наливаш;

Така се изреждат един по един, та се жадно напият,

Че много приятно ти става, гореща водица да глътнеш.

И ето, на студ и на жега на път ли сме ний в планината

Се никой от нас не простуди, откакто се в Братството знаем.

И два,мата Майстори братя на извора мерят наклона,

И нещо чертаят, пресмятат и дружно двоица решават;

Издигат подпора висока от камък с цимент запоени

Подобно на крепост, в нея да влезне водата обилна

И горе високо, през отвори два, в чучур да излиза.

Изокол и други села надойдоха от братята наши,

И те доброволно ръце си предлагат за Делото свято.

Едните копаят,а други с колите си камъни возят

И плочи от пясъчник равен, що леко се цепи на листи,

Докаран от много далеко, но никому туй не дотегна.

Очукват и камъка дялат, а други в зида ги поставят,

Замазват с цимента, че яка да бъде стената чешмена.

Така те я вече изграждат грижливо с висока подпора

И много широко, що кръгом завършва в двата си края,

Та сякаш с артерии и вени живота разнася.

 

Отгдето водата е много насилила, тамо в яката крепост

Тече тя през двата чучура, издялани много изкусно

От мраморен камък изгладен, донесен от още по далеко…

Отгдето водата се спуска в дълбоко овално корито,

Що мигом се пълни, излиза през улей изваян красиво.

Обилната струя по каменна вада на-доле изтича,

Но главният извор се още на двечки разделя в страните

Изтича покрай на чешмата в корито от камък изгладен

И после така се излива до самия край на чешмата

В други дълбоки корита да пие добитъка селски.

 

До там се прегражда чешмата-отгоре-човеци да пият

Та чисто да бъде, кой дойде и види чешмата прекрасна

Постлана с плочи навсякъде равни с цимент запоени

Та може „отсам” и платно да си белят жените от село,

На чисто да седнат до чучура буен и хлеб да похапнат.

 

По две корита между тях що се пълнят обилно

Отгдето по улей дълбок се отправя, върви до стената

Излиза към други корита отвънка в дворчето друго-

Покрай на оградата, вънка протича, където добитък

Дохожда и може да пие до колко си иска от нея.

И тази огромна вода не изчезва без полза в полето-

Градини просторни пои-зеленчучи различни полезни-

На длъж и на шир се простират, не вижда им краят окото;

Водата по вадичка бега, земята насища с влага

И много тополи челата си вдигат в ефира края нея.

 

Наблизичко там до чешмата е дъб многолетен израсъл,

Тополските Старци така го отвеки огромен познават

Дори „Мурабето” такъв си завари дъба без промяна,

Под сянката негова идват стареите селски да гледат,

Как строят сдружените Братя чешмата с вода изобилна,

Що най е добра Тя от всички води в селото навредом,

Макар, че и други чешми се издигат по всички мегдани,

И негде дори се от лъвски уста излива водата,

Но нигде я няма струята прекрасна от Братския чучур

Градена с песни крилати и радост и труд доброволни.

 

И не само гледат стареите селски, още помагат,

Оставят самуни в чувалче и пак зеленчук изобилен,

Но тайничко-име се там не подписва, и никой не знае

Кой прави Дарението днеска, за утре ще друг да изпрати

И всичко обилно, доволно, богато, и в нищо-оскъдност.

Сестрите, дома си, ще вкусната гозба приготвят,

И стане ли обед,донасят я там и внимателно слагат

Под дъба широко разклонен с хубава сянка дебела

Що в него множество птички грижливо увиват гнездата

И чува се тяхната радостна песен далече в простора

Не рядко погледнеш, оставена тайно и баница сладка

И плод изобилен: и круши и дини и грозде медено,

Че беше градежа по летните месеци-юли и август.

Селяци така се на помощ притичат на нашите братя,

Обилно, до трийсет человека изхраниха те доброволно.

И пак им се малко снамери дарението селско по воля,

И вечер, когато се братята връщаха, те да се хранят,

И там те изпращаха дар изобилен, та морните хора

При сладка почивка и вкусна вечеря и песни крилати,

Да бъдат те крепки, доволни в Тополица тяхното село.

И чудят се всички, че в месец се свърши чешмата красива

Затуй се надваряха в жертва-и никому туй не дотегна,

И сметка добра си направиха всички. Това що сториха

Тополишки Братя неможеше малко пара да откупи;

Платеният работник е скъп, и добрият се мъчно намира.

 

Не стигат парите, що нивата даде от жито,

Но Дар доброволен Брат от себе си даде;

И не от Тополица само дариха това, що не стигна,

А Братя от други кръжоци донадиха дар изобилен-

И никому тежест не стана Делото в Тополица мила.

 

Когато се свърши чешмата, девойки напети дойдоха,

И Дар от чеиза натрупаха много за всеки работник:

Чорапи и ризи, пешкири и кърпи, възглавки тъкани

Там всяка оставя с очи лъчезарни подаръка мили

И сякаш градеж то не беше, а сватба голяма се вдигна.

А ето отнегде и свирки и тъпан невикан-тъдява

Заситни хоро от моми и ергени, невести и баби,

И всички работници-братята наши начело с Бориса;

На другия край на хорото-Бертоли-пришлец от чужбина

В чудо се вижда, но ето играе-нозе си премята.

Политна хоро към селото-излезнаха всички на пътя,

Едни да погледат с радост хорото, а други-веднага

Се хващат и те да играят с провиквания бодри, сърдечни

Така обиколиха цяло селото с весели песни,

и всеки си в къщи отиде с радостен спомен в душата.

И тез, що се мръщеха още на тез „Еретици” опасни,

Играха и те на хорото, че то им не беше напразно.к

И тайничко много чувалчета с хляб и продукти избрани

Оставяха Те до чешмата без надпис-без ничие име.

И сякаш една бе Душата на всички-Една-Неделима,

Бе само на листче хартия написано късо и ясно:

„Това за работници всичко да бъде, без думица друга

И нямаше веч „Еретици” в Тополица китна, а всички

Едни се на други те „Братя” зовеха и „мила сестрице”

Чешмата Велика сплоти ги навеки край Дъб многолетен.

 

Отвред от села и градища дохождат човеци да гледат,

И смаяни дивят се, свалят калпаци, че сякаш са в храма.

Един се изстъпи, прекръсти се крепко и слово изрече:

„Честит съм да видя , че имало още добри человеци

На нашата обична Майка земя, честит съм аз вече!

 

А ето и турчин старик се задава, отнегде пристига,

Възседна осленце, запира, на дъба магарето върза,

През портата източна влезе, огледа чешмата отвредом

Затвори очите, поглади брадата си бяла и рече:

„Яарапим сен бана юмюр

Вердим япълмаш гюрдюн

Бу гюзел чешмей бумбарек

Сулар акьор „Аллах екпер”!

Което ще рече:

„Господи, Ти ми даде живот,

Да видя направена красивата чешма-

Как текат благословените и води,

Велики Господи!”

 

Па наложи си феса беловласия старец, отвърза

ослето, възседна го бърже и тръгна си в пътя обратен,

Отнесъл в сърцето си образа чист на чешмата чудесна.

И сякаш, и птички, и цветя и небето красиво запяха

В душата на стария човек песента за Доброто всевечно.

 

А зиме щом сняг я затрупа, тя няма я тамо, изчезва

И никъде веч се не вижда, но дай си с внимание ухото,

Ще чуеш Сърцето и живо, как бие под снежната преспа.

Шуми там Живота и лей се струята божествена свята,

Изпълва с веселие и бодрост човека и вяра в Бога.

 

На пролет, южняка щом духне, отмахне покривката бяла

Разтопи снега, ледовете, и нигде им дирята няма-

Тя, ето, окъпана вече свободно запяла е песен,

Наоколо млади тревици се радват, когато я слушат,

И китни лехици посадени тука с ниски цветенца

От млади девойки и нежни подевки-красиво да бъде.

Лехиците кичени Те не оставят, а много се грижат,

Ограждат грижливо, прилежно, добитъка там да не гази,

Поливат цветята с обич с блян и мечтания в сърцето,

Не им туй омръзва, че бива градинка девойка да сади.

И мощния Дъб си облича с ново копринено рухо

А още и младата Стройна Топола посадена тамо,

Свидетел да бъде, кога са Тополчани извор вградили,

Неспирна е веч песента му, ни лете, ни в зимните хали-

Еднакво той носи живота и в ясни лазури.