История на клона на ”Всемирното Бяло Братство” в село ”Тополица” Бургаски окръг от 1914 до 1968 година

През 1912 година бе обявена война между България и Турция. Поради тази причина в България бе обявена обща мобилизация, между мобилизираните са и братята Димо Иванов Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев и други. Войната започна през месец септември 1912 година и завърши следващата година пак през месец септември.

Когато българската армия устремно е прогонвала и следвала по петите отстъпващата турска армия по посока към Чаталджа, българското военно командване е давало временни почивки на нашата войска. При един такъв случай, горе-посочените братя забелязват, че брат Божил Иванов и брат Филип Андонов, а и други от град Айтос при такива почивки се отделяли настрана от другите войници, и брата Божил Иванов изваждал от джоба на куртката си Библия и им четял някои глави, като след това им ги разяснявал, какво е значението на прочетеното. След такива случаи, брат Божил се връщал при войниците, запитвал ги най-смирено, дали някои от тях няма празни манерки, събирал ги и отивал на чешмата да ги пълни с вода, така той събирал някой път по десетина манерки и обслужвал своите другари войници. Често началството е търсило някои доброволци за извършването на някои работи, в такива случаи, винаги брат Божил се е отзовавал пръв да се запише в такива групи, само и само да вземе и той участие при възлаганите им работи, като винаги го правел с готовност и това му доставяло голямо удоволствие.

Тези постъпки на брата не останали незабелязани от нашите по-сетнешни братя от Тополица, които го наблюдавали, освен това през свободното си време той обхождал войниците и ги питал, дали нямат разпрани ботуши или обувки, като ги поправял безплатно и винаги бил в услуга на другарите си, въобще проявявал голяма хуманност. Тези постъпки не оставали незабелязани от другите войници и им правело дълбоко впечатление. Това ги заинтригувало да разберат, какви идеи изповядва Божил Иванов, та е готов всекиму да помогне, всекиму да услужи.

Такъв въпрос си задавали и нашите тополчани. Когато нашата войска стигнала до град Чорлу, дошло нареждане от началството войските да се спрат за 1-2 месеца.

Сутрин рано брат Божил и брат Филип излизали в покрайнината на града в някой по закрит кът и там четели откъси от Библията, правели молитви и се молели Бог да ги запази при изпълнението на службата им. Това бил много удобен случай за тях.

Братята от Тополица били заинтригувани и зорко следели тези двама братя какво правят и у тях се породило желанието и те да се присъединят към тях и се уговорили, ако на следната сутрин двамата братя излязат пак и отидат на определеното им място, тримата тополчани да ги проследят и да се присъединят към тях.

За тяхна радост следната сутрин, когато двамата братя от Айтос станали рано и тръгнали към мястото, където посрещали изгрева, тримата стават също, обличат се и бързо поемат пътя след тях. Когато стигнали на определеното място, брат Божил с учудване ги вижда и запитва, защо са дошли толкова рано и какво искат, а те и тримата отговорили в един глас, че желаят да чуят нещичко и да научат нещо полезно за душата. Брат Божил им казал, че това тяхно желание е много добро, но затова се иска постоянство и силна воля. Те му обещали, че са готови да правят всичко каквото той им каже. Когато тръгнали вече да се връщат, той ги предупредил, че не трябва никому нищо да казват, къде са ходили и какво са правили.

Така те почнали да се присъединяват към двата братя и заедно излизали на изгрев, брат Божил се уверил, че те искрено желаят да се поучат от нещо ново и започна още от вечерта да им съобщава, че сутринта пак ще излязат и ако желаят и те могат да присъстват на събирането. Това било за тях голяма радост, когато така събрани четели някои глави от Новия Завет, след което Брат Божил давал някои обяснения, правели си молитвите заедно и се разотивали след това. Брат Божил подарил на тримата братя тополчани по едно Евангелие (Новия Завет), като им казал, винаги да го носят със себе си, където и да отивали и, ако това им е възможно, да прочитат всеки ден по една глава от него, тогава то ще им бъде като закрила, ще ги предпази от всякакво зло, ще бъде тяхното духовно оръжие.

Свършва Балканската война. Завръщат се тримата братя от Тополица живи и здрави, посрещнати от близки и познати по домовете си. Тези братя заквасени от брат Божил Иванов в Духовния път, вече се снабдяват и с духовни песнопойки. Тяхната първа грижа била да запознаят и своите жени с тези идеи и да ги насочат в тоя Божествен път. За тази цел, те се уговорили, първоначално да се събират и редуват по домовете си, като сестрите взимали своите хурки да предат, един вид като на седянка, а братята прочитали по някоя глава от библията и учели нови песни от песнарката заедно със сестрите, а в неделните дни излизали извън селото на по закрити места и там си провеждали събранията. Често пъти на по-големи празници са ходели в Айтос при брат Божил и Филип, да се допитват до тях по някои въпроси, които не са им били ясни и по тоя начин се запознали и с брат Георги Куртев.

Това е било през 1914 година. Същата година баба Драгана Тодорова, веднъж дочула, че братята Димо Джоджев, Илия Киряков и Димитър Вълчев в неделни дни си правели някакви духовни събрания и учели да пеят духовни песни, затова тя се среща с брат Димо и го помолва следващата неделя да я допусната да присъства на тези духовни събрания заедно със синовете си Петър И Ангел. Братът Димо и казал, че ще поговори с другите братя и ще и съобщи какво са решили. За тяхно щастие братята ги поканили и след това ги приели за членове на братството, като им давали правото да присъстват на събранията, които ставали в дома на брат Димо Джоджев, за която цел той подредил една от своите стаи за вечно ползване от братството.. Така числеността на братството се увеличило с още трима члена и станали 9 души. След тях постъпили и други братя в братството – Димитър Славов Къркеланов за едно с другарката си, Киню Димитров също с другарката си Марийка Кинева и по тоя начин братството се увеличавало от ден на ден.

По това време се обявява Първата световна война. Разбира се братята са били мобилизирани и е трябвало да заминат по определените им части в армията. Обаче при заминаването си, те не забравили да се въоръжат и с едно духовно оръжие – Новия Завет. Той им бил като закрилник в най трудните моменти на войната, техен пазител от всички злини и бедствия, които могли да ги сполетяват в подобни моменти. Но и това преминали, след 3 годишна служба войната свършва и в 1918 година септември месец, здрави и читави братята се завръщат по домовете си с още по задълбочена вяра в Бога, който ги е закрилял и ето, че с негова помощ те се завърнали по домовете си. Първата им главна задача била, да се съберат всички заедно с близките си и да направят едно благодарствено събрание, че Бог ги е закрилял и подкрепял и ги е запазил живи и здрави през време на войната и че могат да се радват и славят Бога заедно с близките си.

Така пак се започва нов интензивен братски живот. Гореизброените братя са водили един примерен живот и отношенията, които са имали и със своите съселяни, като са се старали винаги да бъдат в услуга независимо от това дали са в братството или не, благодарение на добрите си дела, те създават благоприятна обстановка за масово увличане на съселяните си в братството. В този именно период от време, след Първата световна война, в селото няма семейството където да няма поне един и повече членове влезли в братството. И така от 1920 до 1925 година членската маса на братството се увеличава на 130 човека.

През този период от време, братята основатели на братството, свикнали едно извънредно събрание, на което поканили да присъства и брата ръководител от гр. Айтос брат Георги Куртев, с когото обмислят как да се образува един фонд към братството за благотворителни цели, но откъде да намерят тези средства. Вземат решение братята, да вземат под наем 10-тина декара ниви, които да обработват общо на братски начала и прихода от тях да бъде за този общ фонд, а също така да се приемат и волни пожертвувания – доброволни вноски от братя и сестри и така фонда чувствително почнал да се увеличава.

На едно второ извънредно събрание към 1923-24 година, братята решават, че по-добре ще бъде да се закупят няколко декара ниви на името на братството, за да може по тоя начин целия приход от тях да остават в благотворителния фонд. И действително, братята Димо Иванов Джоджев, Илия Киряков и Димитър Вълчев намират такива ниви в нашата местност, които се продават, но от с. Черноград и с общо съгласие на всички братя и сестри закупуват 9 декара. Така на следващата година закупуват още 9 декара в съседство с първата и двете се съединяват и общо стават 18 декара, които от 1924 година до 1949 година са били собственост на братството, при образуването на Т.К.З.С в селото, братската нива е била причислена към общия кооперативен блок.

Цели 25 години, тая голяма нива се е работила общо от всички братя и сестри. Ръководителят брат Димо Джоджев определяше кой ден ще се работи на братската нива и всички братя и сестри оставаха него ден своята собствена работа и се отзоваваха на общата братска работа, било да се копае царевица когато е имало пролетна култура или със сърпове, когато е била сята с есенни култури.

Сега всички си спомняме, с какъв ентусиазъм сме работили тогава. Целия ден през време на работата сме пели само братски песни и вечерта сме се завръщали бодри по домовете си, като че ли не сме чувствали никаква умора. Така често пъти са вземали участие в работата над 50-60 братя и сестри и ако определената работа не е могла да бъде завършена на определения ден, тогава брат Димо е съобщавал, че са нужни още 10-15 братя на следващия ден да отидат и завършат работата. Винаги бяха канени доброволци и такива се отзоваваха, без да бъдат посочвани кои да отидат.Когато се е работела обща работа брат Георги Куртев от Айтос искаше да бъде също уведомяван и той често вземаше дейно участие в общите работи и се радваше от сърце в качеството си на районен ръководител. Той виждаше със собствените си очи, как последователите на Всемирното Бяло Братство – учениците на любимия ни Учител прилагаха на дело всичко онова, което научаваха от беседите на Учителя, а ние всички се радвахме от сърце и чувствахме, като че ли силите ни се удвояваха, когато брат Георги присъстваше между нас. Ние знаехме, че, когато е между нас, все ще научим и чуем нещо ново и полезно за душите ни. Той със своите напътствия, добрите съвети и със своя личен пример в живота ни подтикваше да вървим напред и да се издигаме по духовния път, който бяхме поели. Той идваше по някой път на гости на някой брат, тогава вечерта всички ние се отзовавахме в дома на тоя брат и понякога до 12 часа през нощта сме го слушали да ни говори и привежда примери от духовните си опитности, а такива той имаше в изобилие. За нас той беше един духовен стълб, който ни крепеше в най-трудните моменти от нашия живот. Винаги сме го търсили да ни съдейства и винаги сме получавали необходимата подкрепа от него. По професия той беше санитарен фелдшер и имаше голяма житейска опитност и помагаше на всички, които се обръщаха към него за съвет и помощ и то безвъзмездно. Няма брат или сестра в Айтоска, Поморийска, Бургаска и Карнобатска бивши околии отправили се към него за някаква помощ или съвет, да не са получила такава и то не само от братствата, но и на външни хора, които са го търсили, то е бил на тяхно разположение,така той се ползваше от общото уважение на всички жители. Не е имало инициатива да се проведе нещо в района да не бъде консултиран той и да не се потърси неговото компетентно мнение по дадената инициатива.

Тук ние ще посочим няколко примера за извършени работи от братството в село Тополица, с които ние не желаем да се хвалим, но да обясним как се извършваха работите при нас и е прилагало идеите на Всемирното Бяло Братство в своя живот.

Така благодарение на този имот, който беше обработван от братята, целият приход отиваше към благотворителния фонд, който нарасна, по-възрастните братя с одобрението на брат Георги Куртев решиха да подпомогнат един бежанец от Балканската война заселил се в селото, другаря Нако Георгиев Помаков, който нямаше възможност да си построи собствена къща, за да прибере голямото си семейство и живееше по чужди къщи, при това имаше 4-5 малки деца. Той издържаше семейството си като пастир на едър рогат добитък на село Тополица.

Решено бе братството колективно да му помогне и построи една скромна къща с 2 стаи салонче. На определеното му от съвета общинско място, един прекрасен ден, всички братя без изключение, запретнаха собствените си волски коли и почнаха извозването на камъни. За два дни камъните бяха превозени и следният ден започна изкопната работа, в която взеха участие и сестрите. Между братята имаше и такива, които умееха да зидат, като братята Киню Димитров, Димитър Славов и други, които започнаха сутрин зидарията. След това беше закупен дървен материал, който обаче не стигаше и тогава се наложи, всеки брат да даде по едно-две дървета, за довършване на сградата. В много кратък срок бе събран нужния дървен материал и къщата беше завършена само за десетина дни, и след измазването и, другаря Нико Георгиев се настани в нея със семейството си, където и до ден днешен живее. Голяма беше радостта му и благодарността към Братството, за оказаната му помощ.Това дело бе извършено през 1924 година.

Друг случай, когато пак така бяха подпомогнати двама стари хора. Двама стари хора над 70 годишна възраст били изгонени през 1903 от Турция. Те си нямали деца и взели едно хранениче момиченце и го отгледали. Но когато то пораснало, се оженва и те остават сами в живота. Старият дядо Илю чиракуваше при заможни земеделски стопани и вършеше всякаква селскостопанска работа, това беше единствения начин да си изкарва прехраната за двамата.Така от село в село попадат в Тополица. Тук също така дядо Илю чиракуваше при няколко земеделски стопани за да си припечели насъщния хлебец. Нямаше и собствен покрив където да си починат след тежкия труд, а живееха в едно бордейче със северно изложение, което беше 2 на 2 метра, едва да се обърнат вътре, тежък и мизерен беше живота им.

Това нещо не остана незабелязано от будните очи на основателите на нашето Братство, именно братята Димо Джоджев, Илия Киряков, Димитър Вълчев, Димитър Славов, сега вече те са покойници и нека Бог светлина да им дава. Има още живи, които също така взеха участие в това дело именно братята Киню Димитров, Петър Тодоров, Слав Димов и други, една вечер ни събират и брат Димо тогава като ръководител предлага да подпомогнем тези самотни възрастни хора, които са изоставени от всички, да им се построи една малка къщичка, където да изживеят старините си. На запитването, дали сме съгласни, всички братя и сестри, които присъстваха на това събрание единодушно възприеха тази хуманна и благородна идея.

Още на следния ден се започна трескава работа. Едни от братята почнаха да вадят камъните, други с колите си да ги извозват, трети изкопа и зидарите да иззидат къщичката. Дървения материал решихме да съберем помежду ни, кой колкото може да даде и тъй като всеки брат и сестра желаеше да вземе участие в това дело, кой по едно дърво, кой по две, а някои дадоха и по три и повече и така нужния материал бе събран само за няколко часа. Следващите дни всички братя и някои от сестрите бяхме все около строежа и помагахме на братята зидари и само за една седмица, къщицата беше готова.

Ръководителят, брат Димо покани дядо Илю и другарката му да се настанят в новата къщичка и там да изживеят старините си. Голяма беше радостта и благодарността на тези самотни хора. Те пренесоха малкия си багаж, който имаха и живяха в нея повече от 10 години. След тяхното заминаване, къщата остана да се ползва от бедни хора, които преселили се в селото нямаха възможност в момента да си построят къща, както беше случая с Руси Мофа, Атанас Русев и други. Това дело бе завършено през 1925 година.

Така, братството продължаваше да работи все в същия дух. Когато братският съвет вземеше някакво решение да се извърши някаква работа от общоселски характер, нашите братя все първи се отзоваваха и набелязаната работа винаги биваше завършена благополучно.

Управниците в околността си бяха създали едно такова мнение, че щом в дадена работа вземат участие ”набожните” както те ни наричаха, тази работа винаги завършва с успех.

Братството се ползваше с голямо доверие и авторитет между селяните ни. Така се работеше още няколко години и се помагаше там където ставаше нужда все безкористна помощ.

През 1929 година летните месеци юли и август, братството взе решение да извърши една работа от много голям мащаб. Това бе строежа на братската чешма.

 Ето как се породи идеята за построяване на братската чешма в селото: В селото имаше две вършачки, които бяха притежание на акционери частници. Акционерите на голямата вършачка решили да построят една чешма за нуждите на самата вършачка,  понеже те са работели с парни котли и е било нужно да бъдат снабдявани с много вода и тя биваше донасяна с волска кола от селото и то близко до вода, за да може по-лесно да се снабдяват с необходимата вода, без да се кара от далечни разстояния.

При едно събрание на акционерите, където е трябвало да се дойде до някакво решение относно чешмата, последните не стигат до споразумение как да се построи чешмата, понеже такава работа ще струва скъпо, ще изразходват собствените си средства, а чешмата щяла да бъде ползвана от цялото население на селото, така че те се отказали от строежа на така необходимата им чешма.

Тогава тази инициатива я поемат нашите братя, именно основателите на братството. В тях заговорва вътрешния глас, а именно че това ще бъде в полза на всички хора в селото и това дело ще бъде от много голямо значение, където на дело ще се приложат идеите на Бялото Братство.

Братята свикват едно извънредно събрание, на което е поканен и брат Георги Куртев от Айтос да присъства. На определен ден се свиква събранието и брат Куртев пристига за да вземе участие в обмисляне на плана и да се обмисли всичко подробно.

Брат Куртев, който е имал по-голяма опитност в тези работи, се изказал и предложил някои допълнителни средства да се съберат, тъй като наличните средства от фонда няма да бъдат достатъчни и дали всички са готови на жертва, тъй като ще се наложи да се събират определени единични парични вноски, освен доброволната работа, която всеки един от нас би дал, защото вероятно и самата работа ще продължи по-дълго време вероятно 20 до 25 дни. Брат Георги запитал: „Готови ли сме с любов да изпълним тази задача и всички неочаквани неща, които ще се появят в процеса на самия строеж”? Всички братя и сестри единодушно отговориха, че са готови на всичко, което ще се наложи да се извършва, но чешмата трябва да се построи.

Тогава брат Георги стана прав и каза: „Братя и сестри, преизпълнена ми е душата от радост за тази ваша инициатива и готовност да изпълните всичко с любов и саможертва, за да се изгради чешмата и завърши.” След това каза: „Сега остава още едно нещо да се направи. Този проект трябва да се представи на Учителя, да искаме неговото одобрение и благословия и тогава вече ще пристъпим към изпълнението на тази толкова хубава инициатива. Да се съобщи това нещо писмено на Учителя не е удобно. Аз поемам отговорността да замина за София и лично да докладва целия проект и вашата готовност за изпълнението му”.

Следващия ден, брат Куртев още с първия влак се отправя за София. Пристигайки благополучно в София той се отправя към Изгрева. Тук той почуква на вратата на приемната на Учителя и чул кроткия и мил глас на Учителя: „Влез”. Брат Георги е бил посрещнат много мило и любезно от Учителя, понеже Той е знаел предварително, с каква мисия идва брата при Него. Когато брат Георги започва да излага проекта пред Учителя, зарадван Той му казал: „От толкова години работя в България, само ти идваш да ме питаш за Божествени работи. Преди няколко години дойде да ме питаш, когато оформяхте братската градина в Айтос и се построи къщата, и сега за втори път идваш да ме питаш, пак за една прекрасна божествена работа”.

Учителят му казал, че ще трябва да се изработи план, по който ще се почне строежа на чешмата. Брат Георги престоява още един ден, докато Учителя подготви плана, именно да се построи чешмата във вид на полукръг, да бъде иззидана от ломен камък и отпред на лицето да бъдат поставени седемте зодиакални знаци: Водолей, Козирог, Риби, Овен, Стрелец, Телец и Скорпион, и най-отгоре да бъде поставено полуизгряващото слънце, което разпръсва своите лъчи, даряващи живота и силата на човека и на цялата природа в нейното безкрайно разнообразие.

Брат Георги помолва Учителя да изпрати от София специалисти, които на място да видят обстановката при самият извор и да дадат нужните напътствия, как и откъде да започне работата, която съвсем не изглеждаше да е лесна.

С тези новини и благословията на Учителя, брат Георги се завърна и без да се отбива в Айтос, направо от София пристигна в Тополица и още същата вечер всички братя и сестри събрани той поздрави и изказа голямата радост на Учителя, че сме предприели една такава смела Божествена работа. Ние от своя страна бяхме безкрайно щастливи, че Учителя е одобрил нашия проект и че имаме неговото благословение, и че ще имаме Неговото присъствие през цялото време на строежа. Тези новини още повече ни ентусиазираха да работим с още по-голяма любов до завършването на чешмата. Също ни каза, че Учителя е обещал да изпрати двама специалисти да видят и огледат местоположението на извора и да дадат своите нареждания, как да се започне работата. Бе предложил също, докато дойдат специалистите, ние да се организираме и да подготвим всичко, което ще е необходимо за самия строеж. Предложено бе да се потърсят между нашите братства от Айтоския край братя, които са зидари и да ги поканим да дойдат и ни помогнат при строежа, както и брата Васил Долапчиев от Айтос като главен майстор. Бяха поканени и братята от село Вресово Петър Костов и Стоян Лечов също зидари, братята от Тополица Димитър Славов и Киню Димитров, както и други още, които образуваха зидарската група. Друга група от 6-7 души от Тополица бяха определени да вадят камък, други пък да извозват с колите си, друга група да бъде в помощ на зидарите, други да закупят цимент от Айтос. Така разпределената работа на всички братя и сестри, които на определеното време трябваше да бъдат на своя пост и дадат своя принос към общата работа.

След като организационната работа по тази работа бе подготвена, брат  Георги си замина за Айтос, за да уведоми айтоското братство и другите братства в този край и да ги покани, който желае да отиде в Тополица и да помогне при построяването на чешмата.

Само след няколко дни, изпратени от Учителя пристигнаха групата специалисти и то трима души брат Бертоли – италианец по произход, брат Любомир Лулчев и брат Борис Николов, последния по поръчение на Учителя трябваше да остане тук и да ръководи цялата работа до окончателното и завършване.

Щом пристигнаха братята от София, още същия ден бе уведомен брат Георги от Айтос за тяхното пристигане и той не закъсня да дойде. След настаняването, още на другия ден всички тръгнахме за мястото, където бе извора и с радост и надежда очаквахме мнението на специалистите.

Теренът, в който се намираше изворът беше много нисък, а това показваше за по големи трудности при работата. Разправяха, че още през турското робство са правени опити да се построи чешма, но не са успели поради мочурестия терен, но братята специалисти ни увериха, че може да стане и ще стане. Първата работа,която предстоеше да се направи, бе да се каптира извора, и тогава по изкуствен начин да се издигне водата най-много до 0.60 сантиметра, след което ще се изведе 10-15 метра напред, където ще се поставят основите на самата чешма.

Следващият етап от работата бе, предвид мочурливия и кален терен около извора, всичката тази тиня и кал ще трябва да се изхвърли навън, а на нейно място всичко да бъде изпълнено с едър чакъл камък, след това с чакъл и най отгоре с пясък и едва след това с плочи от камък, като по този начин теренът ще се заздрави.

Ние още като деца помним този мочур където растеше сазлък по 1-2 метра висок, който ние беряхме и си правехме кошници от него за да си играем. Старите хора пък разправяха, че през някои дъждовни години, когато добитъка е отивал там на водопой е затъвал чак до корем и даже повече.

След като се подготви плана и организира начина, по който ще се работи, брат Бертоли и брат Лулчев си заминаха за София, а брат Борис Николов остана тук да ръководи работата, както му бе поръчал Учителя и действително той с чест изпълни възложената му работа от нашия любим Учител.

Следващият ден 29 Юли 1929 година започна усилена работа. Всички братя и сестри се включиха, както и брат Георги. Началото се сложи, като всички се изправиха и направиха обща молитва, за да се благослови делото, което се започваше. Братята определени да вадят камък от кариерите тръгнаха, другите запрегнаха колите за извозването му, а другите братя се заеха с почистването на тинята. Брат Борис и група около него започнаха почистването около извора и изкопаване основите на каптажа. Друга група пък започна с изкопната работа за основата на самата чешма начело с брат Васил и другите зидари. Закипя трескава, усилна работа. С пълно съзнание, че се извършва едно благородно дело, което ще бъде в услуга на цялото село, братята и сестрите не жалеха труда си.

Няколко сестри бяха определени да приготвят обяда и в 12 часа да го донесат на работното място. На поляната да бъде направен общ обяд. С каква любов сестрите приготвяха яденето и точно в 12 часа пристигнаха на мястото. Бе сложена трапеза на самата поляна постлани бяха големи месали и върху тях положени големите селски хлябове, които заемаха почетното място на трапезата.

По даден знак от брат Георги, всички братя и сестри оставиха инструментите, с които работеха, измиха се и насядаха на дългата братска трапеза. След изпяването на няколко братски песни, пристъпи се към обяда, който бе обилен и сладък. Дежурните сестри прибраха чиниите и дигнаха трапезата, измиха съдовете и заминаха за селото, за да приготвят вечерята.

Тъй като брат Борис Николов бе отседнал у брат Димитър Вълчев, решено бе вечерята да се сервира в неговия дом в двора пак по същия начин както обяда, дълга братска трапеза.

След кратка обедна почивка, работните групи заеха своите места и до вечерта всички работиха с песни и уста, защото съзнаваха, че работят една народополезна работа и това още повече ги импулсираше и даваше нови сили. Учителят казва: „Когато се работи за Бога, Божията сила се влива в тебе”. Така беше и с нас, когато работехме на чешмата. Въпреки усилената и тежка работа, умора не чувствахме. Така завърши първия ден на нашата обща работа.

Вечерта се отправихме към дома на брат Вълчев, където сестрите бяха приготвили дългата братска трапеза. Насядахме всички, изпяхме няколко братски песни и с обичайната молитва, дадена от Учителя: „Няма любов като Божията Любов, само проявената Божия Любов е Любов” пристъпихме към вечерята, която ни се така много услади. След това благодарихме на Бога за великата радост, която преживяхме през този ден, че бяхме здрави за да се включим в тази красива работа и за силите, които ни се даваха за да работим.

Понеже работата трябваше да продължи доста време, брат Георги предложи да се определят дежурни братски семейства, които на определен ден от седмицата да приготвят храната за братята, които бяха дошли от като доброволци в помощ на тополчанското братство при построяването на братската чешма, всички единодушно и с радост приеха предложението. Такива доброволци имаше от всички братства от айтоската и бивша поморийска околия. Бяха дошли братя и от Карнобатска околия и всички се стремяха да бъдат в помощ на делото, включваха се там където имаше най-голяма нужда от работна ръка, всички се стараеха да уплътнят напълно работното време, да дадат най-съвестно своя труд в общото дело. На третия ден, тресавището беше вече напълно почистено от тинята и калта. Всичко вървеше планомерно. Всеки ден обедите ставаха на поляната при строежа, а вечерите в дома на брат Димитър Вълчев.

Съселяните ни гледаха как ние доброволно отдаваме нашия труд за общото благо на цялото село, нашият пример ги зарази и някои от тях, без никаква покана от наша страна, запрегнаха своите волски коли и дойдоха на обекта с искрено желание и те да вземат участие в общата работа, която ще ползва всички ни. Други бяха дошли с кирки и лопати също да помогнат, на всички бе намерена работа и до късна вечер работеха заедно с нас като едни помагаха при ваденето на камъните от кариерите, други извозваха и бяха доволни, че и те са взели участие в едно голямо дело. Някои от тях още от вечерта съобщаваха, че на следния ден те по своя инициатива ще дадат общ обяд на всички, които работят през този ден на обекта, и постоянно имаше доброволци от тях на обекта.

Примера на безкористие, който бяха дали нашите братя и сестри пробуди колективното съзнание за обща работа и в тези души, които потърсиха начин да се включат и те в това дело.

Ден след ден чешмата се оформяше, най-много труд бе положен за заздравяване на мочурливото място, където се хвърлиха стотици коли камък и чакъл на височина към 1.30 метра дебелина и действително, както бяха предвидили специалистите, целият терен бе заздравен, след което бе засипан с десетки коли пясък отгоре и най подир бе застлан с плочи.

Каптирането на водата стан под вещото ръководство на брат Борис Николов, който по един изкусен начин бе издигнал водата на определената височина, откъдето пък бе направен циментов улей за включването и в самата чешма. Братята от София бяха изпратили като подарък 2 мраморни чучура. Ето как брат Борис успя да издигне извора от неговото ниво, на което се намираше. Следа като целия извор бе обграден с циментова стена, вътре в самия извор бяха поставени няколко реда сухи чисти камъни и плочи по тоя начин водата от ред на ред се вдигна и пое по направление към чешмата. Така бе изведена водата в самата чешма. Съгласно плана, тя бе направена така че да служи едната част за нуждите на хората, където бе поставена една желязна въртяща се врата, която предпазваше от влизането на добитък и замърсяване, а другата част бе така устроена, щото да служи за водопой на добитъка. Бяха изградени 12 циментови корита, шест от едната страна и шест от другата, да задоволят нуждата от вода и за добитъка на цялото село.

Брат Борис бе довел от София още трима души майстори, които изработиха от цимент и мозайка заедно с него фигурите на зодиакалните знаци и с тях украсиха символично чешмата . Последно бе поставена циментовата плоча върху каптажа.

Така завърши направата на чешмата, която дари селото с изобилна вода за хора и добитък, и прочисти мочурливия терен, който не бе здравословен. Започнатото дело на 29 юли бе завършено само за 23 дни на 22 август 1929 година. Това бе една огромна тежка работа. Всичко бе преодоляно, благодарение на това, че всички братя и сестри без изключение работеха с любов и високо съзнание защото имаха случай да приложат на дело това, което толкова години бяха учили от беседите на нашия любим Учител и всеки чувстваше в себе си едно духовно удовлетворение за изпълнен братски дълг. През всичките тези незабравими дни с братските песни при работа, общите братски обеди и вечери, благодарствените молитви към Бога и Учителя, че ни покровителстват и благославят работата ни, и ни даряват със здраве, сила и живот за да завършим благополучно тази Божествена работа, ние се почувствахме укрепени и щастливи, че имаме дял в това общочовешко дело.

През цялото време брат Георги Куртев беше между нас и със своя добър характер ни насърчаваше, съветваше, помагаше и упътваше. Той от сърце се радваше заедно с нас като гледаше как напредва работата и накрая завърши така благополучно. Последната вечер братството даде обща вечеря на всички братя и сестри, както и на гостите, които взеха участие я тая толкова красива работа. Песните се лееха и веселието продължи до 12 часа през нощта. С безкрайна благодарност към Бога И Учителя, че с тяхна помощ завърши това Божествено дело, на другия ден всички гости и работници си заминаха по домовете, с морално удовлетворение, че и те са изпълнили един братски дълг и да занесат благословението по домовете си, което са получили тук през време на общата работа.

Има моменти, които са преживяни тук по време на строежа, които не се поддават на описание, перото не е в състояние да предаде чувствата, които се изживяваха в такива красиви моменти на общ ентусиазъм. Красотата, в която се е живяло през тези така наситени дни в работа, песни, любов и безкористие са неописуеми. Един вековен дъб, който расте близо до чешмата  и е разпорил своите клони над нея като неин покровител, той е свидетел жив на всичко изживяно тук от братя и сестри. Той е ням свидетел и който може да чуе неговите разкази, когато листата му шумолят, вероятно ще разбере великите моменти, които са изживяни тук до окончателното завършване на чешмата. Това място стана любим обект за посещение през първите години от създаването и. Всеки, който бе чул за строежа непременно искаше да я види. От Бургас идваха официални лица да я огледат, но не само от там, също от Айтоска и Карнобатска околии.

Лично аз бях свидетел на едно такова посещение от една група от 5-6 човека, които минаха от източната страна на чешмата, обърнаха се с лице към нея, снеха шапките си и се прекръстиха благоговейно. След това гласно изказаха следните думи: „Ей, Господи, имало добри хора на света”. Какво впечатление им бе направила чешмата от пръв поглед на тези хора, че с такова смирение застанаха и произнесоха горните думи, това за нас е тайна.

С построяването на чешмата, Братството ще остави за бъдните поколения един жив пример, един светъл паметник, който ще говори за дейността на Всемирното Бяло Братство в село Тополица.

Така Братството продължаваше да работи колективно братските ниви и постъпилите приходи отиваха за подпомагане на нуждаещите се. Ако някой от братята чувстваше нужда от помощ, или някой съмишленик на братството, винаги са получавали нужната подкрепа. Така продължи работата до 1949 година, когато братският имот влезе в Кооперативния блок. С това приключи един етап от живота на братството.

В този период от време, Братството чувстваше голяма нужда от салон. Бе станало традиция на 18 срещу 19 декември на Никулден, да идват гости от всички краища на страната от братствата и ние ги посрещахме за този ден с радост и ги поставяхме като гости вътре в […] 

Бел. ред: Намереният документ се състои от 17 страници, следващите страници липсват, но вероятно продължават с историята по построяване на братския салон и братски живот след построяването му. Засега съставителя на този исторически преглед не е идентифициран с абсолютна точност, но е видно,че е съвременник на събитията поне до 1968 г. Наличен е сканиран вариант на  17-те страници.

            Васил Димитров – Тополица.