Школа в село Тополица

 

В начало тополишки Братя се учеха в старичка сграда,

Що Брат Първенец подарил бе за Школа в Своите дворове,

Така там десетки години те всички се учеха дружно,

На Словото свято, що Миля Учител обилно ни даде,

Но вече решиха, те Нова на старото место да градят.

 

Лозя и ливади и ниви остаха в общо Стопанство,

И тамо пак първи се включиха нашите Братя да идат,

Че бяха научени вече за общата жертва да правят,

Не можеха те да очакват за приход от никъде вече,

Но всичко събрано в общата каса бе общо богатство,

И още придадоха те от своите средства що имат,

Не бе то оскъдно, че стига за всички потреби доволно,

Накупиха тухли, греди, керемиди, врати и прозорци,

И даже и съдове малки, големи за братската кухня,

Та нямаше липса от нищо, никому туй не дотегна,

Дори се надваряше всеки в жертвата първи да бъде,

Макар да не им бе излишна пара в тези години,

Но никой на пръвното место не слагаше своите нужди,

И стегаше „възела” здраво, кога е за лична потреба,

Търпеше дори и оскъдност различна в своята къща,

Но стане ли дума за общото Дело да стори се нещо,

Измъкваха щедро париците скъпи събрани грижливо,

И явно и тайно принаждаха бързичко нови Дарения,

От никъде заем не взеха, сами си помогнаха в Нужда,

Че секаш си имаха тайно съкровище негде зарито.

 

Най-първо, на дворното место разчистено вече грижливо,

Дойдоха Те дружно, оглеждат го вредом и нещо пресметат,

Макар и да бяха в Стопанството всички, но взеха Решение,

Те отпуск да вземат безплатен и почнат градежа веднага,

И дните неделни обричат си те за строежа задружен.

 

Направиха обща молитва, сърдечно изпяха песни,

И взеха те мерки да слагат-на колче канап да обтегат,

Основите здраво да турят на братския Дом за събрание,

Отнигде се кресък не чува, ни заповед некоя груба,

Самичък си тръгна градежа без ничия вече намеса,

Команда се нигде не чува, всички работят прилежно,

И тоз кой Строеж ръководи и Той е на Зида работник,

Отвеса в ръката му, често измерва стената прилежно,

А зида се вдига полека от всички страни изведнъжка,

От Нашите Братя, що секаш невидимо тамо градеха.

 

Едни от сестрите докарват водата в каца голяма,

Върху полегнала дъска от колата я снимат полека,

А други, в пясъка вар угасена разбъркват с внимание,

Наливат вода и с мотика размиват и гъстата каша,

Я пъргава с кофи разнасят на четири страни неуморно,

Поемат ги празни и бърже ги пълнят с лопати в ръцете,

Стените се вдигат, растат на високо, и песни се пеят,

С бодри провиквания, с нездържана радост в гърдите,

Усърдно подават сестрите сестрите на братята тухли в ръцете,

А те ги внимателно слагат, замазват ги всичките гладко,

И ей неуморният Майстор, що плана познава извика,

Че тука и там за прозорци ще трябва отвор да оставят,

Или пък за главния вход и за малкя, където ще требва,

Готварница братска да бъде, когато ще правят Вечеря,

За пролетен празник любими и летен, и есенен, зимен,

Една ще се гозба приготви в чистата нова съдина,

сварена пшеница с орехи и захар за всички всички да има,

Или от картошки, домати и чушки и лучец и масло,

а може от зеле, или от зеления фасул, що на пръте,

се вдига и много е вкусен,когато се хубаво свари-

Дори само тъй с водица и сол, а и лучец нарезан,

А камо ли тъй с приправки, що знаят да готвят на село,

През всичкото време, дордето и се зградата прави, сестрите

Приготвят прилежно общя обед за работните братя,

Една се те друга надварят навредом в работа първи.

 

Сварен зеленчука в голяма съдина издава ухание,

И време щом стане се чува команда, че обед започва.

Веднага те всички пристигат, измиват ръце си грижливо

И мирно и тихо наседат по масите веч наредени.

Начупен е белият хлеб на камара и-гозба пред всички.

 

Молитва се обща изказва, подире концерта започва,

На здрави зъби и ръцете на гладните люде работни.

По некоя малка шега се засмиват тук нашите хора.

„Сполай” на готвачките казват „за сладката гозба сварена”,

На хлеб и на гозба, погледнеш, изчезнала вече следата.

Подир благодарствена обща молитва те стават,

И живо, веднага те всички се спущат към сградата мила,

Така неуморно, дордето за двечки те само седмици,

Покриват Салона голям с керемиди, с кумина високи,

Подире го лепят отвътре и вънка да съхне на слънце,

А, още врати и прозорци поставят тъй както е редно,

Сестрите по скели накачени вече стените варосват,

Салона е целия белосан- варта е навредом еднаква,

И лампи отгоре не липсват големи да светят обилно

И в кухнята също, и входа и тамо ще лампа да има.

Поставя се пода от борови нови дъски изравнени,

Окачват на изток портрета прекрасен на миля Учител,

Звезда петолъчна в кръг е до него в рамка изящна,

Отсреща столовете Там на редици от десно и влево,

Що всека сестрица и брат ги е новички купил в пазаря.

 

В дъното где е портрета е маса с бела покривка-

Отгоре е Библията свята и томче Беседи до нея,

Четецът, щом дойде му ред да разтвори и вътре прочита,

След обща сърдечна молитва на сбраните хора,

Наседали вече в тихо очакване Там на столове,

Да чуят любимото слово на своя Велики Учител,

Кой мъдро и с обич от мрак ги изведе към ясното слънце,

Живот изобилен да имат вовеки човеците Братя-

А доле чешмата шуми и разказва за Славата Божия,

Запела тя Новата песен в Тополица село красиво.

 

Сега са в стопанството и много е трудно вседневно в полето,

И гост като дойде в домът им остане дордето поиска,

Не го те оставят, че тяжест да бъде на тез домакини,

А всеки с обич се грижи за Него от своето Благо.

Редят се и тук доброволно, без никоя заповед чужда,

Принасят и грозде, и масло и сирене свежо и захар,

И златен изпечен съмун, що месила бодра стопанка.

Това е за днеска, а утре ще други за госта погрижи,

Самички пристигат с усмивка и кошница пълна в ръцете,

Дори с внимание подпират грижливо и некоя диня.

Веднъжка в Султана и Петър гостуваш от техното благо,

Уж само за днес, а пък то за седмица ти всичкото стига.

Големият „Батю” Димитър с Тянка те канят на гости

С все що стопанството дава за техния труд всред полето,

Доволно за тех всекидневно, и госта обилно да има.

А утре на брата Коларов ще бъдеш ти гост драголюбен.

Дошел е той хлеб и масло, че и сирене буца голяма,

Огоре и захар и грозде да има за цла седмица.

И Тодор Трендафилов също с свойта Еленка направи,

И други, и други не може се всичко с думи изкаже.

Така те постъпват, и там где гостуваш в братската къща,

Ти никому в тяжест не си, а даже приятел си още.

Затуй се ти радостен връщаш, дома си когато отидеш-

Честити и тези, където на гости си негде отседнал,

И все им се мъничко чини, което пригласят на тебе.

 

На Майстора-брат другоселец, строежа кой тук ръководи

Му плащат в натура, че тъй и на него се вижда по-харно.

„Хиляда”, но таз „хилядарка”  ще бъде от жито и масло.

Надварят се- Славе- самичък до трички шиника предложи.

И Георги Димитров принажда и други и други предлагат

Не свиди се никому, щом е за общото дело, готови

И Залъка свой да предложат, но школа да имат в селото.

И чудно ти става, и дивиш се ти на Тополските Братя,

Освен че им стига те свите нужда да срещат доволно,

Но с пълна ръка те помагат, когато потреба в нужда.

 

Те къщица даже строиха за бедния где да живее,

И винаги некой ще там да се найде кумин да запуши.

Какво ги потърсиш за братска потреба са винаги първи.

Остават почивка и отдих след толкова труд на полето,

И ето ги тихо и мирно прииждат те вси да помагат.

Самички си Ден определят в късната есен, когато

Де всекъде работа полска привърши и гости да канят,

От всички поселища братски на Наша родина красива,

На ден на Никулден те среща да имат в гостуване мило,

Отрано-постелки, завивки доволно приготвят да има.

Преспиване харно ще всеки да найде по братските къщи,

А всички гощавки ще бъдат на обща трапеза.

И Стойка,Султана и Яна и Кера и Златка, Стефана,

Що много в Строежа помогна подобно същинска стихия,

Елена и Дона, Маринка и Тянка и Радка и Вълка,

Ще има да готвят, съдини да мият, на гости прислужват

Че те кат се върнат дома си, и гости кога им дохождат,

С радост ще него посрещнат и още доволен изпратят,

И нивга те няма в оскъдност да бъдат, че Господ помага,

Там гдето човеци, едни си на други подкрепа оказват.

 

И младия Джоджев, честит, че в милите бащини двори

Е школата пак, се не помни от радост, а сръчно работи-

В всекоя работа първи да бъде; остави строежа

На своята къща, а Братския дом да си първо направи,

Та всичко готово да бъде за нова учебна година.

 

Така и Еленка, Стефанка- сестрите му драги

Работят безспирно, че секаш им плащат за всичко в злато,

А старят им татко макар и отслабнал, но все обикаля

Навсекъде тихо пристъпя, оглежда самичък да види,

Как расне и крепне Делото Свещено- мечтата му свидна

Да бъде и новата Школа в същите двори при него,

Да слуша той още на Учителя святи Словата любими,

Които и в млади и стари години честит е да знае,

И сам да прочита, и още да се учи на Волята Божия

През всичките дни на живота си даже до сетна минута.