ДИВИТЕ ЛЕБЕДИ

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна

„Далеч оттук, живееше един крал, който имаше единадесет синове и една дъщеря – Елиза. 11-те братя (те всичките бяха принцове) ходеха на училище със звезди на гърдите и със саби на кръста. Те пишеха на златни дъски с диамантени тебешири, четяха и рецитираха еднакво добре.

О, децата си живееха много добре, но не бе писано това да продължи дълго. Баща им, кралят на страната, се ожени за една зла жена, която никак не мислеше доброто на децата. В празнично украсения замък децата си играеха “на гости”. Но вместо да получат за играта си сладкиши и печени ябълки както друг път, мащехата им сипа само пясък в една чаена чаша и им каза да ядат наужким.

Седмица след това злата кралица даде малката Елиза на някакви селяни да я гледат и не мина много време, докато убеди краля колко са лоши нещастните принцове, така че накрая той съвсем престана да се интересува от тях.

– Летете по широкия свят и се грижете сами за себе си! – каза лошата жена. – Летете като големи птици без глас.

Но тя не можеше да им навреди, колкото искаше. Принцовете станаха красиви диви лебеди. Със странен крясък те изхвърчаха от прозорците на замъка и се понесоха над парка и над гората.

Тя много искаше да превърне и Елиза като братята в див лебед, ала не смееше да го стори веднага, защото кралят искаше да види дъщеря си.

А и момичето бе толкова невинно, че никаква магия нямаше власт над него.

Затова злата кралица втри сок от орехи в кожата на момичето и то стана съвсем черно, намаза красивото му лице с вонящ мехлем, а прекрасната й коса сплъсти на кичури. Не беше възможно човек да разпознае отново красивата Елиза. Когато баща й я видя, много се уплаши и каза, че това не е неговата дъщеря. Всички казваха, че не я познават, с изключение на вързаното на двора куче и лястовичките, но те бяха животни и никой не им обръщаше внимание.”

После Елиза тръгва да търси братята си. Среща една старица, която и казва за 11-те лебеда, които плуват надолу по реката. Така тя стига до необятното море. На брега му се среща с братята си. Те през деня са лебеди, а нощем се превръщат в хора. После се среща с добрата фея, която й казва как да развали магията на злата кралица. Трябва да изплете 11 ризници с дълги ръкави от коприва и лен и когато са готови да ги хвърли върху единадесетте диви лебеда.

„Тогава магията ще се развали. Но добре помни, че щом започнеш работа, не бива да говориш, докато не си готова, дори това да трае цяла година. Първата дума, която изречеш, ще премине като смъртоносна кама през сърцата на братята ти. Животът им зависи от езика ти. Помни това добре!”

Тя започва да плете ризниците в пещерата, но я намира един млад крал, който се влюбва в нея, завежда я в двореца си и се оженва за нея. Тя продължава неуморно да плете. Нощем ходи да бере коприва от гробището. Архиепископът, който не спял нощем я проследява и казва на краля, че тя е вещица.

Краят на приказката е много поучителен, за всички ни:

„Оставаше й да изплете само една ризница, но нямаше прежда. Още веднъж, за последен път, тя трябваше да отиде на гробището и да набере няколко шепи коприва. С ужас си мислеше за безлюдния път до гробището и за страшните вещици. Но волята й бе твърда като вярата й в Бога.

Елиза тръгна, но кралят и архиепископът тръгнаха след нея. Те я видяха да изчезва зад желязната порта на гробището и когато се приближиха, видяха вещиците да седят на надгробната плоча, както и Елиза ги бе видяла първия път. Кралят извърна очи. “И тя е една от тях – помисли си той – тя, чиято глава тази вечер почиваше до моите гърди.”

– Нека я съди народът! – каза той.

И народът я осъди да бъде изгорена в червените пламъци.

От великолепните кралски покои я заведоха в една тъмна влажна килия с желязна решетка на прозорчето, през което свиреше вятърът. Вместо кадифе и коприна й дадоха снопчето коприва, което бе набрала, за да положи на него главата си. Твърдите парещи ризници, които бе оплела, трябваше да й служат за постеля и завивка. Но всъщност нищо по-скъпо не можеха да й дадат. Елиза отново се зае с работата си, молейки се на Господ. Отвън уличните деца пееха подигравателни песнички за нея. Никой не я утеши с една мила дума.

Тази нощ тя трябваше да завърши работата си, иначе всичките й досегашни усилия щяха да са напразни, всичките болки, сълзи и безсънни нощи.

Малки мишлета търчаха по пода и й носеха копривените листа до нозете, за да й помогнат малко, а един дрозд кацна на решетката и цяла нощ я окуражаваше с веселите си песни.

Почти се зазоряваше. След един час слънцето щеше да изгрее.

Единадесетте братя се събраха пред кралските порти и настояваха да ги отведат при краля. Но не ги пуснаха, защото било още нощ, царят спял и не бивало да се буди. Братята се молеха, заплашваха. Дойде стражата. Най-накрая дойде и самият крал да види какво става. В този миг слънцето изгря. От братята не остана и следа, само единадесет диви лебеда се виеха над замъка.

През градските врати се изсипваше народ, за да види как ще изгорят вещицата. Една мършава кранта теглеше каруцата, в която седеше Елиза. Беше загърната в роба от грубо платно. Великолепната й разбъркана дълга коса се пилееше около красивото й лице. Страните й бяха смъртно бледи. Устните й мърдаха леко, докато пръстите й плетяха зелената прежда. Даже и по пътя към кладата тя не прекъсваше започнатата работа. Десетте готови ризници лежаха в краката й. Тя плетеше единадесетата. Хули се сипеха върху нея от всички страни.

– Вижте вещицата как нарежда! Не държи молитвеник в ръцете си, а отвратителното си магьосническо плетиво. Вземете й го, разкъсайте го на хиляди парчета!

Всички се втурнаха към нея да разкъсат ризницата. Тогава от небето се спуснаха единадесетте бели лебеда, кацнаха на каруцата около Елиза и запляскаха с големите си криле.

– Това е знак от небето! Сигурно е невинна! – шепнеха мнозина, но никой не се престраши да го каже високо.

Палачът я хвана за ръката. Тогава Елиза бързо хвърли единадесетте ризници върху лебедите и те се превърнаха в единадесет прекрасни принцове. Най-малкият обаче имаше едно лебедово крило вместо ръка, защото ризницата му имаше само един ръкав, другият Елиза не бе успяла да довърши.

– Сега вече мога да говоря – извика тя. – Аз съм невинна!

И хората, които видяха какво се случи, се поклониха пред нея като пред светица, но тя припадна в ръцете на братята си. Напрежението, страхът и болката я бяха изтощили.

– Да, тя е невинна – каза най-големият брат и разказа всичко, което се бе случило.”

Да развалим магията (кратък коментар):

Никой не се занимава със злата кралица. (тя е само проводник на силите – и в повечето приказки се стопява, изчезва, когато се разсипе магията й).

Важно е да се развали нейната магия.

Но трябва Някой, Който да ни каже как. (И да сме будни за да чуем!)

И друг, който да ни покаже пътя към Него.

После трябват смелост, упоритост, търпение и

да не се поддаваме на хорските подигравки и хули.

Да мълчим, да се молим и да вярваме в Бога.

И при всички обстоятелства да вършим това, което трябва,

а именно да изплетем ризниците и да развалим магията на злата кралица.

В нашия случай омагьосаните братя не са само 11. Доста повечко ризници трябва да изплетем.

Затова да не забравяме за мишките, кучетата и др. животни – и те могат да ни помогнат.

Можем да открием и още послания и алегории, но и тези са достатъчни.

И така: Да изплетем ризниците, да развалим магията и да освободим нашите братя.

Да насочим усилия си към това, което трябва да построим, а не към събарянето на старото. То само ще си падне.

И да се мисли за нова организация, но не към вероизповеданията. Учителят даде не нова религия, а Ново Учение и Нова Култура.

Диан Семов

Пълния текст на приказката: http://dechko-prikazki.blogspot.com/2011/06/blog-post_4989.html