ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА

 

Казахме по-горе, че вторият период - от седма до четиринадесета година - е период на чувствата, на сърцето. Изтъкнахме, че съгласно основния педагогически закон всяка детска сила или качество трябва да се развива през този период, през който то е в подем. Ето защо през втория период цялото обучение и възпитание трябва да се свърже с чувствата. През този период в подем са нравствените и естетични чувства, въображението и паметта.

Днешното училище страда от интелектуализъм. То пренебрегва сърцето и волята. Това пренебрегване на сърцето, на чувствата от днешното училище има съдбоносни последствия, понеже от психологията се знае, че чувството дава направление на волята. Ето какво казва д-р Никола Кръстников: "”Според д-р Блойлер, всеки психичен акт се придружава с чувство, което в същото време играе главна роля при решението. Емоцията определя направлението на действията, а характерът на човека се определя почти изключително от емоционалността.”[1]

Ако се пропусне периодът от седма до четиринадесета година за развитието на висши чувства, изгубеното не може вече да се навакса. Такова дете рискува да остане с беден душевен живот. Това казва и д-р Н. Кръстников в споменатия труд: „Развитието на чувствата, не само социални, но и индивидуални, може да става само в периода на тяхната еволюция и разцъфтяване, т.е. в детската възраст. Даже преподаването на предмети, които имат за цел развитието на детския интелект, трябва да става с оглед на развитието на по-високи чувства, за възвишаване на детското сърце.”

Морализирането не помага, понеже чрез него се апелира на детския ум, без да се раздвижи детското сърце. Ето как характеризира Хр. Ковачев това морализиране: „След като се заучи по разни начини разказчето, чрез въпроси се прави съответното вдълбочаване и се извлича поука. И учителят казва: От тая приказчица се научихме, че не трябва да лъжем, научихме се, че не трябва да крадем, научихме се, че трябва да обичаме и почитаме родителите си и всички, които се грижат за нас . Ние формулираме правила и учениците ги повтарят след нас, обаче не са раздвижени дълбоките сили на тяхното естество.”[2]

Днешното училище ще се избави от своя интелектуализъм чрез възпитание на чувствата, чрез художествения елемент, трудовия принцип и пр.

По какъв начин цялото обучение и възпитание от този период може да се свърже с чувствата, със сърцето? Не да се говори на децата, че трябва да имат такива и такива чувства, но тези чувства детето трябва да ги живее. Самата образователна среда трябва да създава условия за това.

Всяко детско занимание през втория период трябва да буди у децата живи чувства: възторг, радост, милосърдие, любов, състрадание и пр. От друга страна, светът на красивото - художественият елемент - трябва да прониква цялото обучение, всички учебни предмети, всеки учебен час, всяко детско занимание. Също така и всички детски занимания през този период трябва да подхранват въображението, трябва да будят у децата живи образи и картини, чрез които да се привежда в активност неговото въображение.

Ако през този период образователният процес не действа на чувството, на сърцето, ако не действа на въображението и не е проникнато от художествен елемент, то непременно детското занимание ще бъде сухо, скучно, досадно. Децата ще бъдат безучастни. Както детската среда, тъй и образователният процес трябва да будят радост у детето. Радост ще внесат в детския живот между другото и музиката, паневритмията, излетите, другарският час и пр.

Казахме, че през първия период се слага основата на волята, казахме още, че първият период е период предимно на развитието и оформянето на тялото. Значи, в началото на втория период тялото и волята са вече доста укрепени, за да може да се приложи с успех през този период трудовият принцип и то сред природата.[3]

Гореказаното определя характера на обучението и възпитанието през целия втори образователен период.

 

* * *

Подражателността през втория период продължава да играе роля, само че изменява характера си. През първия период детето подражава на всичко, което вижда да се прави около него, а през втория подражава само на това, към което има уважение, благоговение. Петър Монев изтъква тази разлика в подражателността през първия и втория периоди: „През втория период от развитието подражанието се слага върху друга почва. Сега вече юношата се увлича не от физическия, а от нравствения героизъм. Тук вече героите са носители не на изключителни физически качества, а на висши нравствени и по-общо - духовни ценности. Големите хора на изкуството, науката и философията, обществениците и политиците от първи ранг - това са новите образци, които сега замамват юношата. Той чете биографиите им, изучава живота им и се сили да ги подражава.”[4] Затова през втория период като важен образователен фактор се счита следното: околните да събуждат благоговение у детето. Както растенията имат нужда от влага, топлина и светлина, така също и детето има нужда да проявява чувство на благоговение спрямо околните. Тук важи следният закон: „Тия качества, към които детето е благоговеело, то ще има предразположение да ги проявява в своя характер, в своя живот, когато порасне. Ето защо за да развием у децата идеален характер, трябва да ги поставим в такава среда, дето ще могат да проявяват това чувство. Григорий Петров разправя за един студент от московския университет, слушател на лекциите по история на проф. Грановски. Студентът бил принуден да прекъсне студентството и да отиде в една Кавказка област, дето е трябвало да огрубее поради грубата среда, в която бил поставен. Но благородните думи и характер на проф. Грановски така силно му въздействали, щото той сред тази груба среда с възторг и умиление си спомнял за светлия му образ. И този образ поддържал у него стремежа да живее за възвишеното, идеалното. Като Грановски бил и проф. Пирогов.

Родителите и другите лица около детето трябва да притежават идеални характери, които да са в състояние да събудят чувството на благоговение у детето. Поради това, всички възрастни, които са в досег с детето, трябва да работят всеки ден за своя духовен растеж.

От голяма важност е да не се пропусне развитието на благоговението у детето през този период. Неразвитието му ще има лоши последици, въпреки най-доброто желание на възпитателя и въпреки спазването на всички други педагогически принципи. Безкрайно много е загубило детето, което не е имало случай да благоговее в периода между седма и четиринадесета година. Ако учителят не е искрен, детето инстиктивно схваща това и липсват условия за благоговение и възпитателно въздействие. Едничкото средство е: учителят трябва да се старае да бъде достоен за благоговение.

През третия период - в периода на умственото развитие и идейния живот - младежът чрез самостоятелна идейна работа, по научен път трябва да си изработи мироглед, критерии върху въпросите на живота, но той трябва преди тази възраст - през втория период - да види въплътен около себе си идеала като жив образец в лицето на околните.

Един добър пример за благоговение е следният: при един учител преди Балканската война идва едно момченце на гости по случай Великден. Учителят му подарява една картинка. Момченцето, от голямо благоговение към този учител, я пази у дома си като светиня. След общо-европейската война учителят посещава дома на детето, което е вече доста пораснало. То отишло и извадило от сандъчето си картинката и я показало с благоговение. Друг пример: един околийски училищен инспектор разправя, че когато бил малък, тъй безкрайно е благоговеел пред учителя си, че си го представял като извънредно същество. Той мислел, че учителят не яде, защото не е като другите хора. Не можел да си представи, как учителят ще яде като другите хора; той е възвишено същество, което или не яде, или ако яде, употребява съвсем други храни, а не тая, която употребяват другите.

Но да не се мисли, че благоговението трябва да се изпитва само към окръжаващите. През този период това чувство може да се развие у детето по следните начини:

а/ Като вижда то у околните въплъщение на доброта, любов, търпение, безстрашие, мъдрост и пр.

б/ Като му се разкриват възвишени характери от историята - биографии на велики хора.

в/ В приказки, разкази, митове, легенди и пр. да се рисуват възвишени характери, които да будят детското благоговение.

Има закон в психологията: Това, за което мислиш, то извайва твоя характер, оказва въздействие върху твоя ум, сърце и воля. Като мислим за добрите хора, ние ставаме добри, доброто в нас почва да се развива. Тоя закон трябва да се приложи във възпитанието. Нали примерът е важен възпитателен фактор? Ако учим живота на велики хора, те оживяват за нас. Те стават един вид жив пример за нас. И така те ни възпитават. „Мислете върху добрите хора - казва Учителят- върху разумните хора, силните хора в света. Те са предметно учение. Ще получите нещо по този начин. Ще развиете нещо в себе си.”

Какво богато поле за работа на възпитателя! Може да се използва грамаден материал от историята и от всемирната литература, както и от нашата. В това отношение детската литература има голяма важност. Тя трябва да е пропита от този дух. Тя трябва да бъде не само приятно четиво и да дава храна на въображението, но същевременно трябва да излага такива възвишени характери, които да будят благоговение у децата.

Историята на българския и другите народи са пълни с примери на възвишени характери. Животът им трябва да се изложи пред децата в по-долна възраст във вид на приказки и разкази, а в по-горна във вид на биографии. Например, може да се използва живота на Христофор Колумб, Галилей, Сократ, Хус и пр. От българската история има също много примери Св.Св. Кирил и Методи, Св. Климент, патриарх Евтимий, отец Паисий, Раковски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов, Христо Ботев, Васил Левски и пр.

През този период не трябва да се прави нищо пред детето, което пречи за проявата на благоговението у него. Пред него не трябва да се хулят, осмиват, одумват или критикуват други лица. Това има грозни последици за нежните цветя, които се развиват в душата му. Това ще прилича на сланата, която попарва нежни растения. Колко се греши в това отношение! Учителят казва: „Да осмеете нещо и да мислите, че по този обратен път ще можете да морализирате хората, това не е възпитание. Това не е божествен метод на възпитание.” Той казва още по този въпрос: „Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма.”

Но някой би казал: „Ако у детето се развие чувството на благоговение, не убиваме ли с това личността у него? Не го ли правим несамостойно, зависимо, подчинено на други личности? Не го ли правим само техен спътник? Не събуждаме ли у него по такъв начин робски чувства, които ще се отразят върху целия му живот?”  Напротив, онзи който има щастието да благоговее през тази възраст, после ще стане една самостойна, свободна личност. Силите на благоговението са лъчи, под чието влияние поникват най-красивите цветя в детската душа.

 

* * *

През този период не трябва да се развива изкуствено логичното мислене. Това би било пресилено, преждевременно. Разбира се, ако искаме да развием логичното мислене у детето през този период, ще направим голям напредък в това отношение и тогава ще се радваме, че то е постигнало много нещо. Но после горчиво ще се разкайваме, понеже преждевременно развитото дете после ще остане с увяхнали душевни сили - то ще стане апатично, с посредствени умствени способности. Разбира се, умът ще се развива през този период, не може да не се развива, но той трябва да се развива от само себе си, под действието на другите способности на ученика, без нарочно да се упражнява логичното отвлечено мислене.

Казахме, че в този период детското въображение е в подем. Ако учителят няма развито въображение, не може да го развие у детето и то по следната причина: когато учителят разправя нещо и живо си представя образа, то детето ще го запомни и слуша с интерес. Ако учителят в този момент няма жив образ в своето съзнание, не може да събуди интерес у детето. Това е психологически закон, който говори, че в това отношение има връзка между учителя и детето. През втория период, и особено през първите три отделения, могат да се разправят на децата фантастични приказки, в които героите са скалите, изворът, вятърът, планината, цветята, животните, дърветата и пр. Това развива въображението. И ако през този период не се използват методите за развитието му, детето после, когато порасне, ще има слабо въображение. За развитието му може да се използва и рисуването по фантазия, илюстративно рисуване, и пр.

Въображението съдейства за развитието на ума, понеже и то е от познавателната или умствената област на душевния живот. През този период умът трябва да се подтиква към развитие между другото и чрез развитието на въображението. Ето защо Мойман казва по този въпрос: ”Въображението се явява тая област и тая форма на умствената дейност, при която най-рано може да се пробуди умствената самостойност на детето, радостта при откритието, търсенето и изнамирането, защото тази форма му е по-достъпна, отколкото действителното размишление. Ясно е от тук, че формалното развитие на самодейно въображение трябва да служи за изходна педагогическа точка при пробуждането на умствената самодейност у детето въобще.”[5]

 

 

ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ТРЯБВА ДА ПРОНИКВА ЦЯЛОТО ОБУЧЕНИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ

 

Нашият копнеж за един свят на красота показва, че в душите ни има нещо сродно с него. Светът на красотата е сроден със силите, които се крият в глъбините на човешката душа.

Чрез изкуството човекът се свързва с висшите сфери на Духа. Познато е определението: „Изкуството е познание на истината под образа на прекрасното.” Изкуството е един от пътищата, чрез които се свързваме с Първичната Причина. Ето защо художественият елемент е духовен по естеството си. Изкуството освобождава, понеже събужда възвишеното у човека.

През втория период се събуждат и развиват естетичните чувства у детето. Ето защо цяло­то обучение през този период трябва да се прониква от художествения елемент. Поради този особен характер на втория период, само това обучение, което е проникнато от такъв елемент, указва дълбоко действие върху детето, прониква в глъбините на естеството му и раздвижва всичките му психофизични сили, трансформира ги, обновява ги, внася в тях нов живот, подтиква развитието и разцвета им. Всяко обучение, което е лишено от такъв елемент, е безжизнено, мъртво, анемично, без никакво влияние върху психофизичния му строй, и тогава вехнат и гаснат детските сили и заложби. Изкуството действа върху целия човек. Че това е така, можем да се уверим и опитно, като вмъкнем художествения елемент в обучението. Класът е безжизнен, учениците са пасивни, бездейни, разсеяни, но внасяме художествен елемент и ето, става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя със със­редоточено внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогава няма вече немирни ученици. Това преобразуване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Магически цялата атмосфера се изменя, като че ли минава веднага един животворен ток през всички души. Затрептяват най-чувствителните струни на детското естество. Училищната атмосфера става друга: в нея се внася живот, копнеж, интерес и радост. Детските лица светват.

Поради самият характер на втория образователен период, детето през този период възприема нещата в образи и картина. Ето защо, за да бъде обучението и възпитанието в този период в съгласие с детската природа, материалът трябва да се поднася на детето не толкова чрез логическо мислене, което се разцъфтява след 14-а година, но главно в образи, картини. Образите и картините - това е начин, чрез който художественият елемент може да се свърже с обучението.

Виолино Примо много правилно схваща значението на художествения елемент във втория период, като казва: "”Детето гледа на света като поет и говори в образи, картини и фигури.” /сп. „Училищна практика”/ Изкуството, художественият елемент дава богат материал на въображението, подбужда го към активност.

Художественият елемент има връзка и с нравствените чувства. Има тясна връзка между моралното и естетично възпитание. Голяма е зависимостта между света на красотата и света на доброто. По този въпрос много е писано в педагогичната литература, но малко се прилага. Шилър в "”Писма за естетичното възпитание на човечеството” казва, че свободата ще дойде чрез разбиране на красивото, чрез естетичното възпитание. Висшето добро и висшата красота са всъщност едно и също нещо от висше гледище.

Че изкуството, художественият елемент възпитава и волята, това е много лесно обяснимо, като се знае, че изкуството засяга целия човек, цялата човешка природа и я облагородява, а волята влиза в основната същина на тая природа. Изкуството буди възвишени чувства, а те дават направление и подтик на волята.

Кл. Скопаков казва по този въпрос:

„Изкуството стимулира най-живо и най-резултатно въображението. То има най-голямо значение за целия духовен живот. Художественото произведение действа не само на мисълта чувството и волята, а на цялостния човек, т.е. и на ония страни в духовния живот и в цялото човешко същество, които още никоя наука не е разкрила, които никое друго образователно средство не е достигнало.”[6]

Художественият елемент в обучението има и друго значение: когато при обучението си служим с художествени образи или когато по други начини вмъкнем художествен елемент в детския живот, то обучението не уморява.

Когато казваме, че изкуството, художественият елемент трябва да прониква детския живот във втория период с това не се разбира, че това трябва да става само с отделни учебни предмети като добавка към другото обучение. Не, съвсем друга е идеята: художественият елемент през втория период трябва да прониква всички учебни предмети. Той трябва да бъде като червена нишка, която да минава през целия училищен живот. Всяко детско чувство, всяка детска работа трябва да е проникната от този елемент. Само тогава обучението и възпитанието е в хармония с детската природа.

Нека разгледаме начините, по които този елемент може да прониква в цялото обучение.

1. Това, което детето прави, да има художествена стойност. Детският труд трябва да се проникне от художествен елемент. Във всяка своя дейност, във всичко, което прави, детето трябва да вложи художествен усет. По този начин трудовият принцип да стане средство за проникване на детския живот от художествен елемент. Със своя труд детето да внася красота, симетрия, хармония на всякъде около себе си. Детето не трябва само да съзерцава красотата, но и чрез собствено творчество да внася елемента на красотата в своята околност.

Учителят казва: „Хубаво е да очистим някой извор, да му отворим път, да му постелим дъното с красиви камъчета и да го оградим наоколо. Тогава се чува красивата музика на водата. Това възпитава детето.” Каква радост се ражда у тях, че внасят красота в света чрез своята дейност!

Художественият елемент може да влезе в детската дейност и чрез чертане на лехи във вид на красиви фигури, чрез отглеждане и подреждане с вкус на цветя и плодни дървета.

2. Поради характера на детския труд и чрез разходки и излети на полето, в гората, на планината, детето ще влезе в близък досег с природата и това е пак един от начините за развитие на художествения вкус у детето. Природата ще възпитава детето чрез красотата на цветята, тревите, зелените полянки, дърветата, изворите, скалите и пр.

3. Художествен елемент може да се внесе в обучението по родния и чужди езици.

Тук ще се прилагат художествените разкази, игри, песни и декламации на съответния език. При обучението по родния език художественият елемент може да се приложи много добре при запознаване с буквите чрез т.нар. игри-приказки, после със свободни съчинения и пр.

Чужд език се учи много лесно, като се свърже с музиката, защото езикът и музиката имат една и съща основа: човешкият глас е тон.

4. Художественият елемент при смятане и геометрия влиза чрез т.нар. игри-приказки.

5. Художественият елемент при история и география се вмъква чрез използване на художествения разказ, на легенди, художествено описание на исторични събития и на чужди страни във форма на пътни бележки и пр.

6. Методът на съпоставянето или уподобяването е красив начин за свързване на обучението и възпитанието с художествения елемент.

7. Чрез рисуването и приложението му при много учебни предмети, напр. при природознание.

8. Чрез музиката и приложението й при много учебни предмети; чрез паневритмията и изобщо ритмичната гимнастика. Красивите игри, в които музиката и движенията са умело съчетани, развиват естетичните чувства у детето. По този начин се развива у детето усет за ритъм, пластика и за връзка между тях и вътрешния, психичния живот на човека.

9. Художественият елемент може да играе голяма роля в т.н. другарски час - детски клуб, за който ще говорим по-късно.

Изкуството, художественият елемент ще внесе една нота на радост в детския живот, а детският живот трябва да е потопен в благодатните й лъчи.

Художественият елемент да се внася по възможност чрез художественото творчество на самото дете. През този период детето трябва да развие усет за красотата във форми, краски, тонове, думи и художествени образци.

 

 

 

ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР

 

 

В лоното на живата природа

 

Да изкараме детето вън от класните стаи, сред живата природа, при изворите, реките, тревите, дърветата, птичките. Вятърът да милва косите му, то да се радва на облаците, на синьото небе, на полята, горите и планините, на пеперудите, мушичките, да се радва на цветята. Нека да го възпитават цветята, птичките, плодовете и пр. Нека да го възпитава великата природа. Тя е най-великият педагог. Тя е пълна с велика любов към своите деца. Нейните методи са най-разумни, най-целесъобразни. Детето сред природата ще учи нейните методи и нейния език. Тя ще влее в него нови сили, подем и възторг, за да го научи да запази в себе си до края на живота си нейната младост и свежест.

В погледа на детето, израснало в лоното на живата природа, ще има животът и радостта на слънчевите лъчи; то ще има в характера си нещо от щедростта на плодните дървета; ще има в душата си музиката на поточето и симфонията на гората. Така то ще расте като син на майката природа, ще расте в една среда на радост и светлина.

Детето трябва да живее в една радостна среда, радостта трябва да бъде за него един велик възпитател, защото при нея се разцъфтяват и крепнат силите на тялото, ума, сърцето и волята; при нея се запазват вътрешното равновесие и хармония; при нея се развива любовта.

Така детето в тази радостна, красива обстановка ще крепне, ще се разцъфтят силите му и то ще се чувства едно с камъните, птичките, езерата, изворите, планините, хората и звездите. То ще чувства единството на живота. Така ще се развие у него един светъл ум, едно любвеобвилно сърце, пълно с дейна любов и дух на служене и на труд. Трудът сред природата ще го възпитава. Всички предмети, които то ще вижда около себе си, ще бъдат за него предметно учение, от които детето ще чете великата книга на живота. Всичко, което вижда около себе си, ще го учи. Изворът ще го учи да бъде щедър. Камъните ще го научат да бъде твърд в своите убеждения, в своята воля и характер при постигането на своите цели. Планинският връх ще го научи да даде висок полет на своя дух. Слънчевите лъчи ще го учат да пръска навсякъде живот и любов. Те ще го учат да прониква навсякъде със своята любов, както те преминават и през най-малката пукнатина, която намират, за да внесат своя живот. Ябълката, крушата, сливата ще го учат да живее за другите, да радва другите с плодовете на своя труд. Птичките ще го учат да бъде музикално като тях, а пеперудата ще го научи да облича ума, сърцето и душата си в красивите дрехи на любовта и мъдростта. Орелът ще го учи духът му да лети към висините, към възвишеното и вечното. Дърветата ще го учат на търпение, а цветята ще го научат да пръска като тях наоколо благоуханието на красиви мисли, чувства, добродетели и на своята любов.

Нека детето да мине през едно златно детство, пълно със слънце, музика, движение и радост. И така ще израстне едно ново поколение, което ще донесе на земята Великата слънчева култура на хармония и братство - култура, за която копнее човешката душа.

Що е творчески труд

 

Голяма радост изпитва човек, когато твори. Това може да се наблюдава навсякъде в живота. Иполит Тен[7] казва, че картина, нарисувана с най-големи подробности, не ни се харесва. Той споме­нава за една картина на Денер в Лувърския музей. Денер е работил за нея четири години, като употребявал увеличително стъкло. Неговите портрети са нарисувани с най-малки подроб­ности; с най-дребните черни точки по носа; с луничките по страните, с микроскопичните сини жилки по кожата, които едвам се виждат; пред­ставено е даже отражението на околните пред­мети в окото. Като че ли главата, казва Тен, иска да изскочи от рамката. Но, казва той, една набързо нарисувана глава от Ван-Дайк сто пъти повече ни харесва. Тен говори и за статуите от бронз или мрамор, които са с еднакъв цвят и без зеници в окото.Те са красиви, макар и еднообразни по цвят. А пък статуите на Мадоната в някои западни църкви са боядисани и облечени в красиви разноцветни копринени платове, лицето им е с розов цвят, с блестящи очи и отчетливи зеници. С такова прекалено подражание, казва Тен, художникът ни докарва не удоволствие, но отблъскващо чувство, а често дори и отвращение.

Сега защо това е така? Естетиката е дала много добро обяснение на това. Когато картината или статуята е с всички подробности, не се дава възможност на въображението да работи - то е пасивно. А когато не са представени подробностите, въображението само допълва подробностите - значи твори. Творбата е висша човешка дейност. Трябва да дадем и на детето възможност да твори.

А това ще стане, когато то е активно в училището. Всеки човек - и възрастен, и млад - усеща досада, мъка, когато е пасивен. Като дадем възможност на детето да твори, тогава ще се развиват силите му; умът, чувствата и волята му ще се укрепят. Във всички области на училищната дейност можем да дадем възможност на детето да твори. Днес се стремят да приложат например при преподаването по природознание следните методи: еволюционен, биологичен, нагледност и активност. Но последният се прилага в много слаба степен. Той се прилага до толкоз, доколкото учителят се стреми да изкара фактите и законите от самите ученици чрез наблюдение и въпроси. Но това не е достатъчно. По този начин на преподаване не се ангажира в дейност цялата детска природа с всички свои сили Това последното ще се постигне, като се въведе в училището трудовият принцип - творческият труд.

Чрез приложение на трудовия принцип в училището всички детски органи, сили и способности ще бъдат дейни, активни. Знае се, че всеки орган или способност се развива чрез дейност. Целият човек тогава се привежда в активност: сетивата, вниманието, търпението и пр. По този начин всички детски органи и сили - физични и психични - ще дойдат в пълен разцвет: тялото, умът, чувствата, волята, характерът и пр.

Тук под труд не се разбира само физически труд, но изобщо всеки  вид дейност - физична или психична. Всъщност не може да се тури рязка граница между физичния и психичния труд, тъй като във всеки тъй наречен физичен труд има и психични елементи - в него взимат участие умът, чувствата, волята и пр. И обратното е вярно.

Не всеки вид труд има образователно значение. Защото не при всеки вид труд детето проявява самодейност, творчество. Възможно е детето да прилага труда и пак да бъде пасивно, да не твори. Тогава такъв труд е механичен. А механичният труд няма образователно значение. Такова значение има само трудът, който представлява творчески процес. А за да има трудът такъв характер, той не трябва да е наложен на детето като нещо чуждо на неговите интереси и подтици, а трябва да бъде свободна проява на неговите стремежи и интереси. Детето трябва да практикува такъв труд, до който е дошло от вътрешни подбуди. Само при такъв труд детето ще твори. Само тогава ще бъдат ангажирани всички детски сили при неговата дейност. Само такъв труд има образователно значение.

За да бъде детският труд вършен по вътрешна свободна подбуда, детето трябва да бъде подбудено към дейност от любовта.

Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговата природа. Тогава тя е свободен творчески акт, а всяка дейност, която не е подбудена от любовта, нейде от тия глъбини. Мнозина работят механически, без да вложат любовта в своя труд, и по този начин заглъхват най-ценните сили на техните души, и те се лишават от избора на истинската радост. Такава механизирана дейност спира проявата на всички дарби и способности на човешкия дух, и човешкият живот става мъчение - нерадостен и досаден.

Ето защо, за да се внесе един светъл лъч в днешната механизирана култура, трябва във всеки наш акт, във всяка наша дейност да участва любовта.

Учителят казва: „Има три вида дейност - мъчение, труд и работа. Мъчението става чрез насилие, трудът произтича от дълга, а работата се върши от любов. Мъчението сме минали. Сега сме в труда. А трябва да се издигнем от него към работата.” Детето трябва да се подготви за новите форми на дейност, за новото, което иде в човешката култура.

Повечето постъпки на днешния човек не изхождат от висшето му духовно естество. При тях не е засегнат целият човек. А трудът ще стане ценен образователен фактор, само когато при него бъде засегнат целият човек. Само тогава човек се проявява при труда. Тогава целият човек е раздвижен. Само труд, подбуден от любовта, развива всички сили на човешкия дух. А трудът като образователен фактор е ценен, само когато помага за разцъфтяване на детските сили.

При днешните форми на дейност, човек не проявява своята индивидуалност, не твори, понеже подтикът за дейността му не идва от висшето му естество. Такава дейност, при която човек не твори, го обезличава. Обезличаване е всяка дей­ност, при която човек не проявява своята висша божествена природа.

Човешката дейност трябва да послужи като повод да се изяви онзи красив вътрешен свят, който образува истинската му природа. Тогава трудът ще носи красотата и отблясъка на един висш свят. Така трудът ще се одухотвори. А целта е, той да се одухотвори, т.е да се влее в него духовен елемент.

Видът на труда - бил той физически, научен, философски, художествен и пр. - не дава стойност на труда. Единственото нещо, което му дава цена, е туй, което човек влага в него от душата си. Всяка дейност трябва да бъде един любовен акт. Всеки вид дейност чрез любовта става нещо духовно. Така всяка постъпка става ценна. И най-малката наглед постъпка по този начин добива вътрешна красота, представя възвишен акт за проява на човешката душа. Само при тия нови форми на труда човек ще добие своята свобода. Тогава трудът ще бъде творчество.

Всяка работа, чийто подтик е любовта, носи радост. Тогава животът става по-изобилен, идват идеи, идва подем. Човек чрез този вид труд се издига на една по-висока степен на съзнание. В човек се крият много спящи таланти и дарби. За да се проявят, трябва благоприятна среда. Такава среда е дейната любов. Ето защо, когато културата на мъчението и труда се превърне в култура на „работата”, ще има условия да се проявят заложбите, които се крият в човешката душа.

 

* * *

Пита се, по кой начин детската дейност може да се издигне и да стане свободен, творчески, любовен акт? Това може да стане по няколко начина:

а/ Трудът трябва да има за подбуда детската любознателност.

Детето се интересува от всичко, пита за всичко. За търсене отговор на много от своите въпроси то ще се подбуди да работи: ще изучава фактите, ще събира данни било от природата, било от книги, списания и пр. За целта може да му се наложи да прибегне и до някои опити. След това ще проучава събрания фактически материал.

Ето красива подбуда към учене, към изследване по разните науки, към физичен труд и пр. Понеже то ще работи по собствена вътрешна подбуда, ще бъде активно при учението, ще учи с интерес, с усърдие. Цвятко Петков казва: „Любознателността е биологична потребност за детето, дори и за животните. Наблюдавайте, кое и да е домашно животно, което идва на ново място, то надушва, разглежда безпокойно, обхожда. Ето момиченце на 6 месеца. Срещам го на улицата в количка. Движа пред погледа му блестящ предмет. Следи го и често така извива главичката си, че явно е - страда от това неестествено положение на главата. Колкото повече расте детето, толкова по-ясно става, че изследователският му рефлекс се превръща във вечно будна, съзнателна любознателност. В основата на целокупния ни духовен живот лежи вечната, неуморимата ни потребност да си обясняваме фактите или света.”[8]

Когато подтикът на детето да учи, да изследва е любознателността, това е любовен акт, понеже тогава детето е движено от любов към знанието, към истината.

б/ Детският труд трябва да бъде подтикнат от насъщните външни нужди, родени от конкретната детска среда.

Целта е детето никога да не чувства, че му се натрапва известен материал, към който няма интерес. Само така може да се осъществи свободното възпитание. Цв. Петков казва по това: „Немислима е никаква плодотворна дейност, когато в нейните основи не лежи трайна и дълбока нужда. Душевният живот като цяло и в частичните си прояви като мислене и фантазия, възприемане и памет, чувство и воля, е оръдие, инструмент, за да се справим ние като живи същества с нуждите си в цялата им широта и дълбочина. Благодарение на нуждите дейността - безразлично дали е телесна или духовна - се отправя в различни посоки, към различни обекти.”[9]

В някои училища сетивата се развиват чрез изкуствени занимания, които нямат нищо общо с детските нужди. Най-добре е това да става във връзка с детския труд, детската дейност, която се бърши за задоволяване на някои насъщни нужди на живота. Например, Монтесори учи да се развива у децата усет за тежест чрез упражнения с разни специални тежести и апарати. Една наша учителка в детска градина ни казва от своята практика: „В моето училище децата проявяват разни дейности и при самия си труд развиват усета за тежест, и то труд, който се прилага за задово­ляване на някоя реална нужда. Например, вместо да учат да правят възли по изкуствен начин, аз ги уча, как да връзват обущата си и как да връзват един пакет, когато се яви нужда за това в техния живот.”

Детският труд подбуден от необходимостта да се задоволяват някои насъщни външни нужди, изпъкнали в детската среда, може в много случаи да стане любовен акт, когато тези нужди не са само на детето, но общи - нужди и на другите. Тъй че то като работи за задоволяване на тия нужди, работи и за другите. Тогава дейността му ще представя израз на любовта му към другите. Например детето чисти планински извор от любов към хората и към животните, които ще се ползват от него. Ще направи мостче на някоя река или ще изчисти горската пътека пак от любов към хората, които се ползват от тях. Когато детето залесява околните хълмове или посажда и отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета в градината, това пак е от любов към хората, които ще се ползват от тях.

в/ Когато детето обработва цветя, зеленчуци и плодни дървета, то е движено от любов към тях. То с любов ги полива. С любов разкопава около тях и пр.

По този начин целият детски труд може да бъде вдъхновен от любовта. Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек.

 

Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание.

 

Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа.

То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата.

Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа.

Ето някои от основанията за това:

А/ При образователната дейност трябва да се изхожда от физичното. То е по-достъпно за детето. От физичното детето после може да се издигне до по-висши истини.

Най-първо трябва да се упражнят сетивата чрез работа във физичния свят. Учителят казва: „Трябва да се приспособим към децата, да почнем от това, към което те имат желание. Трябва да почнем със сетивата, трябва да създадем работа на децата, например садене дръвчета, чистене на градината, правене вадички, чистене извори, пра­вене пътеки, почистване двора, и чрез тая работа между другото ще се развият сетивата. Когато те са развити у децата, от това се ползва и умът.”

Поставянето на детето в досег с живата природа е целесъобразно от много гледища. Преди всичко това е полезно поради обстоятелството, че така детето ще бъде поставено в допир с фактите, ще събере достатъчно фактичен материал, който после ще обработва и така ще развие ума, чувствата и волята. Винаги образователния процес трябва да изхожда от фактите, от изучаване на явленията, и по-нататъшният образователен процес ще представя обработка на този материал. Цв. Петков казва по това: „Можем да градим образователния процес само върху фактите, но това се отнася най-напред до ония факти, които младите сами възприемат, т.е чието съществувание сами откриват, сами добиват и преживяват. Следователно, и дума не може да става за факти, които се дават наготово на учениците, и те не правят никакви усилия, за да ги открият. Как ще подготвим ума на младия да открива фактите, за да не минава покрай тях с вързани очи? Няма друг начин, освен непосредственото общуване на младите пак с фактите. Необходимо е значи личното общение с фактите от страна на учениците. Основното начало си остава винаги едно: лично общение с действителността като условие за цялостното образование на личността по пътя на изследователската дейност.”

Б/ Някои би могъл да каже: „Принципът на свободата изисква да не натрапваме на детето труд сред природата. То може да чувства такъв труд като наложен отвън. Може би детският интерес е насочен в друго направление, може би го вълнуват други въпроси и задачи?” На това може да се отговори така:

Общението на детето с природата е естествен подтик у него. То с радост отива в нейното чаровно царство. Детето обича природата. При днешните образователни методи детето с часове стои в класната стая. Това е неестествено за него. Но оставете го свободно, и то веднага ще се намери в градината сред цветята и дърветата, в гората, при реката, на полето.

Природата за децата е тяхната естествена, радостна, привлекателна и любима среда. Естествения детски интерес към природата учителят може да засили и оживи чрез подходящи занимания:

а/ Например при една разходка в гората, на полето или на планината децата ще наблюдават природата, и при това наблюдение у тях ще възникнат много въпроси.

След обмяна на мисли помежду им и с учителя ще им стане ясно, че за да се отговори на тия въпроси, необходимо е посаждане на някои семенца в училищната градина, отглеждане на поникналите растения и наблюдение върху тях.

Тогава по естествен начин децата ще поискат това, подбудени от своята любознателност.

б/ При друг случай учителят ще им раздаде череши, ябълки, сливи или круши и ще им каже:

Как можем да се отплатим на тия плодове, които вкусихме преди малко?

След обмяна на мисли децата сами ще намерят, че могат да им се отплатят само по един начин: като им се направи една малка услуга - като се посадят техните семена или костилки.

У децата тогава естествено ще се яви подтик да направят това. Ето по такъв естествен, непринуден начин децата могат по вътрешна подбуда да дойдат до занимание в цветната, зеленчукова и плодна градини.

в/ Ето друг начин: Учителят ще посети с децата някоя близка, добре уредена градина и ще ги разведе навсякъде. Децата ще останат доволни от видяното. Учителят ще им разкаже, как с труд и с търпение този човек е успял да създаде такъв красив райски кът. Ще им каже:

- Какъв красив пример за подражание! Много дворове стоят пусти, незаградени, с купища тор и др. нечистотии, когато могат да бъдат превърнати в китни градина. Тогава у децата ще се яви естествен подтик да предприемат същото в тяхния училищен двор.

г/ При разходка или излет децата ще видят, че много мъчно се върви по горската пътека, по която има разхвърлени много камъни. Или ще видят извори, замърсени от жабуняк, тиня, клечки, сламки и пр. Или ще констатират, че на едно място реката се нуждае от мостче. Подобни факти могат да ги подтикнат по естествен начин към труд, за да внесат подобрение в околната местност.

По този начин детският труд сред природата няма да бъде наложен на децата от вън като нещо чуждо на тях, но той ще се свърже с принципа на свободата, самодейността и творчеството. Това е нужно, за да създаде училището творци в живота. Ако натрапваме на детето този или онзи вид дейност, това или онова занимание, ще получим пасивни натури, негодни за създаване нови културни ценности.

В/ Чрез този начин на обучение - приложение на трудовия принцип сред природата - се осъществяват основните дидактични принципи: природосъобразност, нагледност, активност, творчество и трудов принцип. При този начин на обучение се прилага принципът: обучение чрез дейност. Детето е склонно към движение, активност. Приложението на трудовия принцип при обучението е в съгласие с детското естество.

Чрез труда детето калява своя характер, понеже се учи да преодолява мъчнотиите, пречките в своя живот. Чрез детската работа сред природата, при такъв производителен труд, детето среща много препятствия, които трябва да преодолее. Така проявява самостоятелност, развива волята, духна инициатива и творчество. Учителят казва: „Когато възпитават децата си, майката и възпитателят от време на време трябва да създават малки мъчнотии на детето, чрез които да го заставят да мисли и да действа. Обаче, от любов към децата си, майките ги ограждат от мъчнотии. Те искат децата им да бъдат безгрижни, но природата не търпи това.”

Г/ Детският труд сред природата е целесъобразен от здравно гледище.

Детето има нужда от много слънце, чист въздух и движения. Туберкулозата, рахитът и много други болести се дължат на слабо излагане на слънце. Чрез работа сред живата природа ще могат да се развият всички страни на детската природа - то ще се развива правилно физически и духовно, понеже ще работи на чист въздух и слънце. Чрез полската работа то ще може да упражнява всички свои органи, защото ще извършва най-разнообразни движения с ръце, крака, кръст, шия и пр. От друга страна, така то ще получи изобилен материал за развитие на въображението, паметта, мислите, чувствата, волята и пр.

Така ще се укрепи физически и духовно. Вместо да прекарва непрекъснато в прашни стаи, неподвижно заковано на чина, ще упражнява вън на чист въздух своите сетива, мускулите, белия дроб и пр. Детето ще черпи сили не само от чистия въздух и слънцето, но и направо от цветята и дърветата, които са акумулатори на енергия.

Д/ Един закон в новата педагогия гласи: „Детето трябва да пристъпи към изучаване на мъртвите предмети, когато почне да се укрепява неговият ум, отвлечената логична мисъл, а това става към 14-та година. До тогава то не трябва да работи с мъртви, неподвижни предмети, напр. с машини, а винаги с това, което се движи, което има живот в себе си. До 14-та година в подем са жизнените сили на организма. Ако искаме да бъдем в хармония с детското развитие, трябва да спазваме горния закон.

Днес от мнозина криво се разбира трудовият принцип, например Кершенщайнер говори повече за занаятчийския или ръчен труд. Той за изходна точка взема ръчния труд в работилницата. А Дюи покрай ръчния труд дава голямо място и на индустриалния труд. Изобщо трудовият принцип: „обучение чрез дейност” е добър, но начинът на приложението му не е съгласен с детската природа. С машини, изобщо с мъртви предмети, детето не трябва да работи или да се занимава до 14-та година.

Учителят казва: „Когато се събуди умът, тогава ще работят с машини - като мине 14-та година. До 14-та година детето трябва да се занимава с растения, да употребява малки инструменти. Нека да е по-близо до природата. Центровете на мозъка са наредени спиралообразно. Като се работи по посочения начин, няма да има голямо напрежение на мисълта. Защото много мислене - това е изхарчване на много енергия, а детето не разполага с толкова енергия в мозъка си.”

„Ако децата почнат от начало с машини, те ще станат бездушни. Ако искат да направят детето без душа, тогава нека то почне от малък с машина.” Такова преждевременно занимание убива ценни сили у него.

Някои защитници на трудовия принцип искат да направят изходна точка на обучението ръчния труд: дърводелство, книговезство, тъкачество и пр. За да подсладят тази работа, те казват, че детето разбира се, отначало ще почне с игра и след това ще премине към труд. Обаче такъв труд не подхожда на детската природа при такава ранна възраст.

Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година.

Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек:

1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата.

2/ като го запознаем и с творбите на човешкия гений в областта на изкуството.

Училището не трябва да бъде нито това, което е днес - един схоластичен кабинет, нито една работилница и търговска кантора. Да развием художествените заложби на детето - към това трябва да приспособим училището с неговия трудов принцип. Защото изкуството има тази обновителна сила, която пробужда човека и осмисля живота му.

Ние винаги забравяме разликата между природата на детето и тая на възрастния. Искаме нуждите и желанията на възрастния да припишем на детето. Същата грешка са правили в миналите векове и най-видните педагози по отношение на детето, като са му приписвали физиката на възрастния, искали са да го обучават така, като че ли то има схващанията и способностите на възрастния.”[10]

Тук пак става ясно, колко е нужно изследването на детските периоди - изучаването, кои сили и способности в кой период се развиват. От пренебрегването на тия закони могат да последват капитални грешки.

Също така и за предучилищната възраст, в детската градина, по-подходящо за децата е заниманието в градината, на полето или гората с цветя, дървета, извори, потоци и пр., отколкото с изкуствени пособия.

Е/ Такъв труд сред природата е в хармония със законите на развитието на човечеството. Древните човешки раси са били в голямо общуване с природните сили. Тогава човек е бил в по-големи връзки с космическите сили. Потъването на човешкото съзнание в материята роди бляскавото развитие на външната, материалистична култура. Тя докара от една страна пълното развитие на материалните науки и на техниката, но от друга страна отчужди човека от космичните сили. Днешният човек има механическо отношение към природата. Той няма вече вътрешна връзка с растения, животни и целия космос. Но днес сме в началото на нов период от човешкото развитие, и тая вътрешна връзка с космичните сили ще бъде възстановена и то в още по-висока степен. Ето защо, този начин на обучение е в съгласие с посоката, по която върви човечеството в своето развитие.

Ж/ Такова обучение в хармония и с т.нар. в биологията биогенетичен закон, който гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото.” Знае се, че първите човешки раси са живели в по-близки връзки с цялата природа. Човекът на първите раси е бил в общение с по-дълбоките сили, които работят в цветята, дърветата, планините, изворите, минералите и пр. Досегът му с живата природа е бил много по-голям, отколкото днес. Детето съкратено преми­нава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза.

З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало.

И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр. у детето ще се събудят висши подтици. Но тая работа не трябва да е механична. Ако е механична, тя не дава никакъв подтик. Всяко растение, всеки плод, с който човек се занимава, внася у него известни качества. Ако искате да събудите духовната си природа, трябва да се занимавате с отглеждането на цветя, зеленчуци и плодни дървета.”

Ето защо в програмата на всяка образователна система като метод трябва да влезе отглеждането на растения. В училищната градина трябва да има хубави череши, ябълки, круши, сливи, зарзали и пр. И като общува детето с тях, ще получава нещо. Те действат върху него. Разумното, което е в дървото, се предава на детето и подтиква неговия ум, сърце и воля. Става една обмяна между дървото и детето. Учителят казва: „Трябва да учим любовта от черешите, ябълките, крушите, сливите и пр. Тия плодни дървета са форми на любовта. Когато учим любовта от тях, ние ще бъдем по-близки до Великата реалност. Като отидете при дървото, не се изисква да стоите много, за да получите нещо. Съсредоточете тогава всичкия си ум и сърце, и ще получите нещо от дървото. Хубаво е, като станете сутринта да видите един плод: круша, ябълка, и пр. Всички те действат здравословно. Ако аз бях учител, през цялата година щях да внасям в клас круши, ябълки, сливи, череши, грозде и пр. Природата е създала вече всички пособия за възпитание. Ще внеса в клас една саксия с цвете - хубава роза или нещо друго. Децата много обръщат внимание на такова предметно учение. И тия плодове или цветя ще станат причина за разговор.

Също като отиде детето при извора и види как бъбли, научава се, какво нещо е доброто и как се прави добро.”

К/ Работата сред природата трансформира детската енергия, спомага за даване възходящо направление на известни отрицателни детски енергии. Тъй че работата сред природата по естествен начин ще трансформира отрицателните състояние на гневливите, меланхоличните, неразположените духом деца и пр. Учителят казва по това: „Ще дадем мотички на гневливите, меланхоличните, на неразположените духом деца. За всяко състояние ще има съответна работа. Някои могат да копаят, други да сеят, трети да поливат и пр., но все физическа работа се изисква за трансформиране на тия състояния. При такива състояния трябва да се излезе на работа на чист въздух.”

Когато човек копае, сади или полива в градината, то отрицателните енергии в човека се пласират в земята, човек се освобождава от тях и идва пак в едно разведрено душевно състояние.

Л/ Един психо-биологичен закон гласи: Всяка външна човешка дейност чрез подсъзнателен процес има известно действие върху вътрешния, психичния му свят - върху света на неговите мисли, чувства и постъпки. Каквото направи човек вън, това ще стане и вътре в неговото съзнание. С каквито сили работи вън, съответно на това се гради и в неговото съзнание. Например, чистенето на извори, саденето на цветя, изменят света на човешките мисли и чувства. В това отношение всички тия дейности имат възпитателен характер. Всяко наше външно действие се отразява и върху нашия душевен свят. Учителят казва: „Като чисти пътя, по същия начин детето ще се учи да чисти и своите мисли. Значи от чистенето на пътя може да се дойде до морала.” Като внесе ред в градината, в извора и пр., детето чрез подсъзнателен процес ще внесе ред и в своите мисли, чувства и постъпки. Учителят казва още ”Кой е най-добрият начин за развиването на ума и сърцето? Детето ще вземе една малка мотичка, за да насочи вадичката към правия път и ще наблюдава, как тя полива известни цветя. Така то ще стане по-внимателно и към приятелите си, към всички.”

М/ Някои ще кажат, че възпитанието и обучението сред природата се практикува от някои училища. Вярно е, че в много трудови училища се практикува и полска работа, обаче това, което се практикува там, е далеч от нашата идея и то ето защо:

1. В много трудови училища в Европа и Америка полската работа се практикува наред със занаятчийския и машинен труд. Но това е в противоречие с детската природа.

2. Има училища, в които главната детска работа е полската, обаче тя е външна, механична, не е одухотворена, и тогава тя няма онова образователно значение. Природата там се явява като мъртва, само като сбор от материални явления, и това загрубява душата, убива нещо ценно в нея. Трябва да се надрасне материалистичната психика. Детето не трябва да вижда само формите, но трябва да ги надрасне. Трудът трябва да се одухотвори. Не е достатъчно само да се каже, че детето трябва да работи в природата. Важно е, как то възприема нещата. Ако то схваща цветята, дърветата, тревите като мъртви форми, тогава неговата работа ще бъде механична и малко ще се различава от работата му с мъртвите форми. Трябва да се дойде до ново отношение към природата, а в какво се състои това ново отношение, ще видим по-долу.

Н/ Някой може да каже: „Вие не искате ли да превърнете всички училища в земеделски?” Отговорът е следният: Като се говори за въвеждане на труда в училището, трябва да се има предвид, че той ще трябва да се въведе дотолкова, доколкото се постигат чрез него образователни цели, именно развитието на всички детски сили и способности и добиване на знания, а не в по-голяма или по-малка степен. Иначе ще превърнем общообразователното училище в професионално. Полската работа влиза в училището, но не като професионална работа, а като общообразователен метод. Между едно обикновено професионално земеделско училище и това ново училище, за което се говори тук, има основна разлика.Тук не е главната цел да се изкара един ученик, подготвен към тази професия - земеделието, но тук полската работа е само изходна точка за общообразователна дейност, която трябва да засегне всички области на физическия и духовния живот на човека.

И там, дето земеделието не е главният поминък на населението и дето индустрията има надмощие, обработването на растения трябва да стане изходна точка, понеже това е в съгласие с детската природа.

А у нас, дето 83 % от нашето население е земеделско, този начин на обучение и възпитание не само че няма да срещне никаква трудност, но напротив, ще бъде напълно разбран, както от възрастните, така и от малките: ще може да се възприеме твърде лесно.

Никакви трудови седмици, които се практикуваха, не могат да заместят това, което предлага Учителят.

О/ Понеже детският труд сред природата ще бъде общ за всички ученици, за една обща цел, той ще развие у тях социални чувства, дух на взаимопомощ колективно съзнание, солидарност. И този дух детето ще носи в себе си после в обществото.

П/ Трудът, приложен в детския живот, ще има и друго образователно действие: училище, в което е приложен трудът като образователен метод, ще създаде хора, които разбират и материалния живот, хора с практичен усет, съчетан с възвишен идеализъм; хора, любящи труда и едновременно любящи високия полет на мисълта.

Р/ За да се влее в детския труд по-висш смисъл, за да добие той по-възпитателен характер, детето трябва да съзнава, че неговият труд не е безполезен, но е общественополезен, служи за задоволяване нуждите на действителния живот. За да има детето това съзнание, трудът, въведен в училището, не трябва да бъде излишен за света. Детето трябва да съзнава, че със своя труд принася нещо в света. Продуктите от градинската и полската работа могат да се определят за някоя благородна цел, например за подпомагане на бедни другари в училището или за бедни семейства, а част от продуктите може да се употреби при общите обеди в училището.

Това използване на продуктите за общи цели пак ще съдейства за събуждане социалното чувство у децата.

Средището на цялото обучение ще бъде производителният труд, но центърът на тежестта няма да бъдат произведените продукти, но общообразователната цел, а производството на продукти е нужно, само за да се създаде по-голям интерес и да се даде по-голяма образователна ценност на труда.

 

Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа.

Изходна точка на обучението ще бъде заниманието на детето в цветната, зеленчукова и плодна градини, в гората, на полето и пр. Защо се почва предимно с растения, а не с животни? Учителят казва: "”Защото у растенията има по-голяма чистота, отколкото у животните. С животните детето на първо време може да се занимава, като помага на някое болно или ранено животно. Същевременно то ще ги наблюдава във връзка с работата си с растенията.”

От начало детето ще се занимава с най-елементарни работи. Разбира се, няма да караме детето на тежка земеделска работа, която е за възрастните. Трудът в училището ще бъде в най-лека форма, съобразно възрастта. В най-ранна възраст даже ще бъде повече игра или преход между игра и труд. Това особено важи за труда в детската градина /в предучилищната възраст/ или в долните отделения. Трябва да се почне от играта и художествената дейност и постепенно да се върви към труда. Д-р Ефрем Белдядов казва: „Не трябва да преминаваме в много ранна възраст от играта към труда, защото тогава много скоро ще изчезне детството и ще дойде кристализацията.”[11] Ето защо играта трябва да продължава по-дълго време и след това да не се мине направо към труда, а към преходната форма игра-труд. Даже и по-нататък трудът пак трябва да има в себе си нещо от характера на играта.

Учителят казва: „Физическият труд на децата трябва да е един-два часа на ден. Той трябва да се определи според степента на детското развитие. Някои деца са по-нежни, по-деликатни. На тях ще се даде по-малко физически труд. На малките деца трябва да се падне физически труд един час на ден, и то не наведнъж. Този час трябва да се разпредели на няколко части - с междини.”

А всичкото друго време ще се употреби за обработка на материала, на опитностите, добити от труда и от наблюденията сред природата.

Детето чрез работа в градината, на полето, в гората и пр. ще събере достатъчно факти, впечатления, преживявания и пр. и после в класната стая ще ги обработва. Учителят казва: „1/3 от времето детето ще прекарва навън, а 2/3 - в училището, в класната стая.”

 

Чистене пътища

Учителят дава следните упътвания за този вид работа: „Когато децата минават по пътя, ще го очистят, ще оберат сухите листа и клечките. Това е възпитание. Така детето ще се учи на система, да отделя. Това е алхимически закон: ще разделя потребното от непотребното. Сухите дървета не могат да служат, когато са разхвърляни по пътя. Те се събират отделно, за да бъдат употребени за огъня. Значи, от непотребните неща произвеждаме динамически материал.”

Пътищата на нашите планини, на нашите хълмове и долини са покрити с камъчета и по-големи камъни, със сухи листа и сухи дървета. Учителят ще мине с децата по една неизчистена пътека, за да опитат трудността, която причиняват тези предмети, а освен това да видят, колко е грозен, непривлекателен пътят. И после, когато учителят влезе в разговор с тях, у самите тях да се яви желание да го почистят. Децата се намират в правилна посока на развитие, ако подбудителните причини за очистването на пътя са любовта към красотата и към хората. Значи, за да има тая работа образователен характер, децата трябва да я вършат по собствена подбуда, от любов към околните и от желание да внесат красота, като отстранят всяко безредие и разхвърляност. Ще съберат на едно място листата и клечките, а камъчетата - на друго. Тая тяхна работа е от голямо образователно значение. Когато поколението, което е възпитано по този начин порасне, то ще видоизмени целия външен свят около себе си, ще внесе култура и ред във всички области на живота. Такива деца после могат да станат строители на новото общество.

 

Прокарване пътища

При излети в гората или планината, когато се срещнат мочурливи или непристъпни места, могат да се прокарат пътища от децата. Път по мочурливите места може да се прокара чрез камъни и мостчета; по стръмни места могат да се направят стъпала, удобни за ходене. Това децата трябва да правят, вдъхновени от любов към хората, които ще минават по тия места.

 

Чистене извори

Учителят дава следните изяснения по това: „При истинското възпитание детето ще чисти извори, ще сади и полива плодни дръвчета, и така у него ще се събудят висши подтици.”

„В най-ранната възраст децата трябва да се занимават с материални, обективни, видими работи: с извори, с дръвчета и пр. За децата всичко трябва да бъде в картини и образи, нагледно.” „Когато детето очисти извора, ще му кажете: „Това хубаво ли е? - Хубаво. - Така трябва да чистите и сърцето си. И вашето сърце трябва да е тъй чисто! И ще започнете да му разправяте, че в сърцето не трябва да има никакви камъчета, листа, клончета, които гният и пр. Също така, когато детето посади една семка, ще извадите една аналогия за неговия душевен живот. Това е един метод за възпитание.” Значи, работата с извора ще се превежда и ще се свързва с вътрешния живот.

Учителят дава още следните обяснения за изворите: „Като отидат някои при извора, събуват се и си турят нозете в извора. Не, ще гребнете вода от извора и настрани от него ще ги измиете. Тъй трябва да се възпитават малките деца.”

За да бъде чистенето на извора от децата възпитателна работа, тя не трябва да е механична:

1/ Детето трябва да си представи извора като живо същество, което страда, когато е неочистено.

2/ У детето трябва да се събуди подтик да очисти извора от любов към хората и животните, които ще се ползват от него.

3/ У детето трябва да има подтик да превърне грозното в красиво, безредното в ред и хармония. Разбира се, вещият учител може да улесни раждането на тия чувства в децата. Но всичко трябва да става по собствен почин на децата, за да вложи детето творчество, самодейност. И в украсяването на извора детето трябва да се остави свободно да прояви самодейност.

От детето, което очисти един извор с такива подбуди, може да се очаква после много. Ще се сее във физическото и ще се жъне в духовното! В детската душа ще стане трансформиране на енергиите. Делата, които то прави във физическия свят, ще се превърнат в духовни сила. По този начин у детето ще се развие естетичен вкус, дух на активност и инициатива.

Когато учителят прави разходки и излети с децата, трябва да има винаги за обект някаква дейност на децата, някоя работа, от която да има реална полза, очевидна за децата; разумността на тая работа да е ясна и за малките деца от само себе си. Тая дейност трябва да произтича по естествен начин от условията на момента, от дадената обстановка, и хубаво е да се пристъпи към нея по почин, по вътрешна подбуда на самите деца.

Мнозина практикуват излетите без работа в обективния свят. Това не действа образователно. Там, през където се минава, трябва да се направи нещо. В някои случаи могат да се направят и чешма. Изобщо, трябва постоянно да се допринася нещо с творчески труд за подобрение на местността.

 

Правене лехи

Учителят дава следните упътвания за работата на детето в градината: „Най-първо детето трябва да започне с елементарни работи в живата природа. Физическият труд в бъдещото училище ще играе роля, обаче ще бъде без вериги, без товар, а ще бъде едно приятно занимание. Сега трудът е станал задължителен и се смята като бреме. Физическият труд трябва да почне по възможност от най-ранна възраст. Отначало той трябва да почне по този начин: детето ще движи една количка, за да я пълни с пясък и да я пренася на друго място за някаква нужда.”

Детето с ръчни колца, с мотика и лопата ще работи в градината според силите си. Колцата ще бъдат малки, според възрастта му. То ще копае, ще пренася пръст, ще помага при разпределението на градината на лехи. У него ще се развие усет за прокарване на красиви, симетрични фигури. То ще брои лехите, ще добие умение да брои, ще добие понятие за ред и форма.

 

Освобождение дръвчетата от гъсеници

В ранна пролет се събират гъсеничните гнезда, още докато не са се разпълзяли гъсениците по дървото, и се отстраняват.

 

Отглеждане цветя и зеленчуци

При отглеждане на цветята и зеленчуците децата ще проследяват тяхното развитие, ще изучават условията и грижите, които изисква всяко цвете и всеки вид зеленчук през ранните годишни времена. Ще изучат, какви мерки трябва да се вземат през есента за запазване през зимата на някои цветя или на техните луковици.

Цветята ще внесат красота и разнообразие в детския живот, една светла радост в детските души. Те ще действат с красивите си форми и своя аромат. От друга страна, самите им краски ще действат възпитателно върху децата. Последните изследвания доказаха, че всеки вид краска действа физиологически и психически върху човека, събужда у него известни идеи, чувства и подтици.

 

Посаждане и отглеждане на плодни дръвчета

Красиво правило е следното: Да се съберат семената или костилките на изядените плодове и да се посадят. Всяко посаждане на ябълчна семка или черешова костилка внася нещо в човека. По този начин човек се свързва с икономиката на природата, допринася нещо за великото й домакинство. Човек й се отплаща за тази услуга, която тя му е направила, като му е предложила своите плодове. И тогава детето ще се свърже с нейните благодатни сили, и те ще го обновят, укрепят и ще разширят неговото съзнание. Когато детето посажда и отглежда цветя, плодни дръвчета и пр., то се повдига. Голямо възпитателно значение може да има това за подрастващото поколение.

Учителят казва: „Малките деца ще посаждат семенцата на ябълката и на други плодни дървета, ще ги поливат и ще видят резултата.” „Ще дадете на детето една семка и ще го подбудите да я посее. То ще я посее и после ще полива поникналото растение. След това ще му дадете една ябълка и ще му кажете, как впоследствие от тази семка ще се развие също такъв плод. Ще ходите често с детето да наглеждате, как расте и се развива дръвчето. И после ще правите превод на този процес за разбиране някои процеси, които стават в детската душа.”

 

Посаждане овощни дървета край пътищата и по околните склонове.

Детето ще посажда плодни дървета не само в училищната градина, но и по околните хълмове и склонове, дето позволяват условията. То ще ги посажда и от двете страни на пътищата. Посадените край обществените пътища плодни дръвчета ще се отглеждат и поливат от специални групи ученици, а в някои случаи могат да помагат и младежки кооперативни и читалищни групи.

Учениците могат да помогнат и при засаждането на тъй наречените комплектни овощни градини из цялата околност на града и селото.

 

Залесяване на околността

Децата трябва да се учат да служат на другите. Учителят трябва да използва всички случаи, в които децата могат да бъдат полезни на обществото чрез своята работа, но разбира се, винаги трябва да има предвид да се използва тази работа за общообразователни цели. Един такъв случай е следният: Да допуснем, че около града или селото има поройни места. Децата могат да помогнат за залесяване или затревяване /според нуждата/ на пороища с подходящи растения: акация, дъб, явор, ясен, бор, и пр. Поройни сипеи могат да се затревят със специални треви.

 

Отглеждане на декоративни растения

Декоративни растения, които могат да се посадят в училищната градина са: дивата американска лоза, хмел, хвойна, борчета, пирамидална топола, трепетлика. Пирамидалната топола със своя стремеж към висините действа благотворно върху съзнанието. Трепетликата с вечната музика на своите листа приучва детето да се вслушва в музиката, която пълни цялата природа.

 

Облагородяване на плодни дръвчета

Това има не само практическо значение, но и общообразователно. Това ще даде повод за запознаване с известни природни закони и може да се свърже с обучението по разни учебни предмети. От друга страна това може да даде и голям подем на овощарството в България, понеже днешните ученици са утрешни граждани.

Ще се облагородяват дръвчета не само в училищната градина, но и в гората. Там ще се облагородяват главно киселици и круши.

Децата с радост продължават това и след като излязат от училище.

 

Пчеларство

Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината.

 

Отглеждане на пшеница

„Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница!”

Учителят

 

С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас.

 

Консервиране зеленчуци и плодове

На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове.

Тая работа има и голямо общообразователно значение: тя може да стане изходна точка за обучение по смятане, геометрия, природознание, български език, история, география, рисуване и пр.

 

***

Продуктите от училищната зеленчукова градина могат да се използват за общи обеди в училището. Паралелките могат да се редуват, тъй че за няколко седмици всяка паралелка да е обядвала поне веднъж в училищната трапезария. Общото хранене сближава, както и общата работа. Храната ще се приготовлява от прислужниците, а децата ще помагат при сервирането. На общите обеди ще идват учениците от паралелката без разлика - бедните и богатите. Така ще се развият у децата социални чувства. Общите обеди имат образователно значение. Всяка паралелка не обядва непрекъснато – всеки ден, за да не се откъсне детето от семейството.

Децата непременно трябва да се хранят и с домашните си, за да не се лишават от семейния образователен фактор. Да има разнообразие в това отношение. Всички форми трябва да бъдат опитани, за да има разнообразие. В разнообразието е красотата на живота.

Чрез общите обеди се развива у децата чувство за общност, дух на коопериране, колективно съзнание. Така постепенно се изключват недоразуменията между тях и се усилва взаимната им любов. Това е констатирано от учителите, които са го практикували.

 

Работа в градината през зимата

На есен стъблата на дърветата се намазват с вар за запазване от гризене. Някои цветя се обвиват с хартия или друго, за да презимуват. В зеленчуковата градина се прави есенно прекопаване, за да може да се разрохка почвата през зимата. Ако есенното копане не стане, то се прави през зимата или в хубавите дни или в началото на пролетта. През зимата се отърсват клоните от снега. В ранна пролет се натрупва сняг около корените на дърветата за напояване. През пролетта отново се намазват стъблата с вар.

В класната стая се посажда в саксии или сандъчета разсад през март, и когато му дойде време, се разсажда.

Когато училището е голямо, може да се приготви разсад и в парник.

 

* * *

Всички ученици в България, които са 1 200 000, за колко време могат да покрият обширните пусти места в България с плодни дървета! В колко скоро време България може да се превърне в плодна градина! Учителят казва: „Ако се внесе тази система на обучение и възпитание в България, то тя в десет години ще бъде покрита с плодни дървета, пътищата ще бъдат очистени, и децата ще бъдат възпитани по съвсем нов начин. Това ще подобри и икономическото положение, понеже народа ще има храна изобилна, евтина, хигиенична, чиста и красива.

 

Ново отношение към природата

 

„Природата е основана на закони. В нея работят разумни сили. Тя е пълна с методи, със знания. Всеки човек трябва да ги изучава.”

Учителят

 

За да може да изпълни училището своята мисия, общението с природата не трябва да е механично. Трябва да се изхожда от едно ново, по-дълбоко разбиране на природата. Учителят казва: „Аз не разбирам под думите жива природа това, което някои разбират. За мене тя е нещо велико не само по своето устройство, но и по онази интелигентност и разумност, които я проникват.” „Велико изкуство е създаването на тия дребни, нищожни форми, дето ние не виждаме никаква интелигентност. Обаче, във всяка форма, колкото и малка да е тя, има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество, само че не проявена по същия начин. Нека съвременните хора, които отричат всяка интелигентност на малките същества, погледнат на тези малки мидички и видят, каква форма, какви дрехи имат те и колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? Ще кажете, че това е инстинкт, че това е природа. Разумността не е инстинкт.”

Поетичните души с дълбока интуиция чувстват този вътрешен живот на природата. Те го долавят зад света на формите. Например, това може да се види в романа „Глупецът” от Келерман. Морис Метерлинк в книгата си „Душата на цветята” говори за разумността, която прониква растенията. Той я е доловил чрез множество наблюдения върху разни растения и казва така: „Искам само да напомня за някои факти, които отдавна са известни на всички ботаници. Не съм направил никакво ново откритие, и моята скромна роля се изчерпва с някои прости наблюдения. Разбира се, съвсем нямам намерение да дам всички доказателства за душата на цветята. Тия доказателства са безбройни и се срещат постоянно, особено у цветята, у които най-силно е изразен стремежът към духа и светлината. Няма нито едно от тях, което да не притежава ум и изобретателност. Всички те се стараят да постигнат своите задачи. Те прибягват към комбинации, механизми, които често са изпреварили изобретенията и познанията на човека в областта на механиката, балистиката, хвърченето и пр. Нека си припомним за крилатите семена на клена, за скачащите семена на растението Ecbalium и хиляди други неочаквани механизми, които ни поставят в учудване, защото можем да кажем, че няма почти ни един вид семе, което да не е измислило някакъв начин, за да се отдалечи от сянката на майка си. Водното растение Trapa natans образува мехури, пълни с въздух, поради което цветовете му се издигат над водата. Там става опрашването; след това въздушните мехурчета се напълват с лигава течност, която е по-тежка от водата, и затова целият апарат отново влиза във водата, дето узряват плодовете. Едно карамфилово растение Silene italica, едно скромно бяло цветенце, което се намира в голямо количество под маслиновите дървета, е насочило своята мисъл в друго направление. Повидимому твърде страхливо, твърде загрижено, да не би нечисти и нежелателни насекоми да посетят цветовете му, то е покрило стъблото си със звездести косми, които отделят лепкав сок. Чрез последния паразитните насекоми се спират на пътя си. Други лепкави растения остроумно са опростили това приспособление. Тъй като те преди всичко се боят от мравките, намерили са, че за тази цел е достатъчен един широк лепкав пръстен под всеки възел на стъблото. Тъкмо както правят и градинарите, когато намазват стъблата на овощните дървета с катран, за да препятстват за изкатерването на гъсениците. Нека спомена и за растението паячна къклица Nigella arbensis. Цветовете му са нежносини, красиви, както някои цветчета по старите картини. Тичинките са много по-ниски от муцунките на пестиците. В един определен момент, когато окапят венечните листа, петте пестици се навеждат със симетрични движения на пет страни и се допират до тичинките, за да вземат прашец от тях. Тук виждаме изобилно това, на което не си се надявал. Може да се напише дебела книга за душата на цветята, както е написана за ума на животните.

Никога няма да забравя примера с едно великолепно стогодишно лаврово дърво. По неговото измъчено и болезнено извито стъбло беше написана драмата на неговия труден и упорит живот. Една птица или вятърът - господари на неговата съдба - бяха донесли семенцето на една скала, която отвесно се спущаше надолу. Там беше поникнало дървото, 200 метра над планинската вода, недостъпно и самотно, сред нажежени, безплодни скали.

В първо време то бе изпратило своите слепи корени за дълго и мъчително търсене на вода и почва. Но това растение по наследствен начин можеше да се справи с тая задача, защото е един вид, който познава южната суша. Но сега дръвчето имаше да разреши един много по-сериозен и неочакван проблем: то се намираше на една отвесна скала, тъй че неговите върхове вместо да растат към небето, се наклоняваха към пропастта. Значи дървото трябваше, въпреки голямата си тежест, да се доближи до скалите, да извие стъблото си. И след това дървото изпрати, не знам от кой инстинкт вдъхновено, два яки корена, които излизаха над извитото място на стъблото, за да се заловят на гранитната скала.”

Също и в книгите „Животът на пчелите” и „Животът на термитите” Метерлинк описва великата разумност, която царува в тяхното общежитие, разумност, която изглежда непонятна за хората в много отношения. Чрез факти, изложени в тия книги, човек влиза в досег с една вътрешна велика разумна страна на природата.

Интересна е в това отношение и книгата на Жорж Дюамел, член на френската академия: „Fables de mon jardin”/1906/. Той разглежда цветята като същества, които имат свои скърби и радости, свои копнежи и мечти, те могат да обичат и да се привързват. Той се разговаря с тях.

Най-новите научни изследвания са установили опитно това, което поетични души долавят със своята интуиция. Днешната биология със своите нови факти вече доказва съществуването на психичното в организма, между другото и в растенията. У хидрата, ако се откъсне основата й и се присади на горния край, дето са пипалата, присадената част ще си образува нови уста и венец от пипала. Присадената част, която образува устата, по-рано е била основата на хидрата. Този опит между многото други, които привеждат новите експериментатори в биологията, доказва целесъобразното изменение на поляритета. Някои се стремят да обяснят живота механически. Чрез разните опити на Бючли, Квинке, Румблер и пр. искат да получат по физикохимичен начин същите явления, които срещаме в живата клетка, в живия организъм. Обаче това е напразно, понеже в организма има нещо по-висше от механичните процеси.

 

* * *

Чрез приложението на трудовия принцип в училището детето ще влезе в общение със силите на живата природа. По този начин ще стане една обмяна между тях. Тя ще внесе в детето нови сили, нов живот, разцъфтяване на всичките му сили и заложби. Общението на детето с природата, вливането на изобилния й живот в детския организъм и в детската душа ще направи детето жизнерадостно, жизнеспособно, работоспособно, със стремеж към възвишеното и красивото.

Но за да стане това, нужно е ново отношение към природата. По този въпрос Учителят казва: „Мнозина нямат методи, как да изучават природата. Те я изучават много механически. Механичното изучаване на природата, без да разбира човек вътрешната, духовната й страна, го огрубява.” Защо детето огрубява, когато влиза в общение само с материалната страна на природата? Защото се засягат само известни сили на душата, а по-дълбоките й сили остават незасегнати. Когато детето отглежда ябълкови дръвчета като мъртви форми, силите у него заглъхват. Със съвсем други, по-дълбоки и по-живи мисли, чувства и желания ще работи детето с едно дърво или цвете, когато знае, че то е живо същество, което е отзивчиво на неговата любов. Тогава неговата дейност ще има истинско образователно значение. Само тогава е възможна истинска обмяна между него и природата. И само тогава дейността му ще действа дълбоко обновително върху него.

В нашите училища се прилага при обучение по природознание биологичният метод на Шмайл и други. Прилагат този метод повечето в клас, а природата трябва да се изучава не само сред самата нея, но и във връзка с дейността, труда на децата. Значи обучението трябва да се свърже с трудовия принцип, и детето да влезе в по-интимно общение с живата природа.

Учителят казва: „Детето ще изучава оная степен на вътрешния живот, който паякът, бръмбарът и птицата проявяват в своята дейност. Врабчето няма да се изучава само по отношение жизнените функции, само по отношение външната страна на живота, но ще се изучава и във връзка със степента на разумното съзнание, което то притежава. Детето да почувства, че това е същество, което усеща глад, жажда, болка, страдание, че то чувства нашата любов, и тя намира отглас в него.

Тогава то ще може да разбере животните и растенията и да ги обикне. Значи от формата и жизнените функции ще се издигне до съзнанието им.”

Ето един от методите, които Учителят препоръчва, за свързването на децата с разумните сили в природата: „На детето можете да му покажете, че има разумност в природата. Можете да напишете на плочата или на хартията един шестоъгълник, петоъгълник, четириъгълник, и ще го попитате: Тия линии сами ли дойдоха върху листа хартия? Детето ще каже: Човек ги написа. Тогава ще го попитате: А кой постави на цветето тая форма? - Една разумна сила. Значи в цветето работи една разумност. После ще вземете пчелите и ще разгледате, как те събират мед, как го приготовляват, как го оставят да ферментира. И с много примери ще се покаже разумността в природата. Трябва да се покаже, че във всички създания - цветя, насекоми, птици - има съзнание, специфично съзнание, което постепенно се разширява.”

„Заведете детето при някое смазано цветенце и му кажете: Ако ти си това цветенце, ще ти бъде ли приятно? Заведете го при друго цветенце, весело и здраво, и му кажете: Ако си това цветенце, ще ти бъде ли добре? Детето разбира тия аналогии. Така то ще схване, че както ние можем да бъдем добре или зле, така може да бъде и цветенцето. Детето инстинктивно ще се добере до вътрешния живот на цветенцето. После оттам ще преминем към съзнанието на мушичките, птичките и после на човека. При възпитанието на детето не започвайте с камъни, а всякога с това, което се движи: с избора, който избира, с цветето, което расте, с бубулечката, която се движи, с птичките, които хвърчат и пр. Като прекараме съзнанието на детето през извора, цветята, бубулечката, мушичката, птичката и човека, то е приготвено. И у него се заражда морал, у него се събуждат спящите заложби. Детето ще схване, че всички същества чувстват любовта.”

„Кажете на децата, че цветята се радват, че им е приятно, когато ги поливаме. Може да им покажем, как се радва цветето. Заведете го при едно цвете, което не сте поливали 2-3 дена и е започнало да увяхва. И ще му кажете: Ела да видиш, как ще се радва това цвете, като го полеем. Поливате го, и след малко листата му се съживяват.”

По този начин детето ще се научи да вижда не само формата, да няма механично отношение към растението или животното, но да вижда в цялата природа действието на едно разумно начало, да вижда в мъдрото, целесъобразно устройство на едно цвете, на едно дърво дейността на разумни сили, на едно съзнание на известна степен на развитие, и във всяко едно от тях да вижда нещо родно и близко.

Учителят казва: „Ако иска човек да стане културен, трябва да започне от растенията! Да не се мисли, че у тях няма съзнание. Като минавате покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка! Някои казват: Аз работя духовно. Нека другите да работят физически. Не, всичко в света е свързано. Когато човек посади в Земята три царевични зърна, да не ги счита, че са мъртви същества, но да ги наглежда като свои малки братчета. Като отива човек при някоя слива или ябълка, да се спре при тях. Те не трябва да са мъртви за него, а живи същества, които ще помилва и ще им каже: Доволни ли сте?”

Детето не трябва да се ограничава само с формата, а трябва да долови зад материалното пулса на самия живот, вътрешния живот на природата. Ако е въпрос за изучаване само на материалните форми и процеси, тогава по-добре нека се задоволим с откъснати растения, донесени в клас, или с учебника. С изучаване живота сред самата природа детето трябва да се сближи с вътрешния й живот.

Детето ще схване цветето като живо същество със своя особен вътрешен живот. С какво чувство ще бъде тогава изпълнено то, когато разкопава около растението, когато го полива! Тогава то ще чувства, че това е добро за растението, а когато види някое увяхнало растение, ще чувства, че то страда. Когато детето сади или полива цветя или дръвчета, ще се научи да ги обича.

Учителят казва: „Като видиш, че цветята цъфтят, че реките текат, че слънцето изгрява и пр., ще се подмладиш. Слънцето изгрява. Тебе не те интересува. Цветята цъфтят. Тебе не те интересува. Реката тече. Тебе не те интересува. Мушичката хвърчи. Тебе не те интересува. Това е Божественият принцип, който работи във всичко. Всички й помагат. Благодари на Великата природа за светлината, за въздуха и пр. Като помислиш, че си стъпкал едно цвете, реши да си поправиш погрешката. Ние сме много невнимателни. Някое цветенце е цъфнало хубаво. Някой мине и го стъпче. Аз като минавам покрай едно цвете, спирам се, разговарям се с него. Казвам му: Колко време си тук? Кои са братята и сестрите ти? Как е твоят господар! Полива ли те на време? И си отминавам.” Учителят казва: „Когато минавате покрай едно цвете, ако можете да прочетете това, което е писала разумната природа в него, вие ще придобиете нещо и ще се зарадвате. Цветето е книга, в която великата разумност, която работи в природата, е писала нещо. Отивате при една мушичка и пак правите същото.” Детето чрез влизане в интимно общение с природата при своя труд, ще се възпитава от нея. Всеки обект на разумната природа действа възпитателно върху детето и внася хармония в неговото съзнание. Тя го учи, и той се възпитава и развива. Когато детето се свърже чрез любовта с обектите на разумната природа, то тая разумност, която работи в тях, се влива в него и го учи, възпитава характера му, внася в него светлина, подтик и му дава знание. Всеки по-интимен досег с природата събужда възвишеното в човешката природа. Учителят казва: „В който дом има много цветя, там хората не се карат.” Всичко в природата има дълбок смисъл, разумно предназначение. Нейните методи са ценни и имат голямо образователно значение за детето. Детският труд сред природата е едно хубаво условие, за да бъде възпитавано детето от една страна чрез труда и от друга страна от самата природа.

Каква мъдрост виждаме разлята навсякъде в природата! Дъбът с хиляди коренчета, пуснати в земята, тегли сокове и хранителни материали, други материали черпи от въздуха и с помощта на слънчевата енергия и той гради клетка по клетка с векове своето стройно тяло. Какви химици са цветята! Те правят това, което още човек не може да направи. Цветето взима някои вещества от почвата, други от въздуха и чрез слънчевата енергия ги свързва и създава тези чудни форми, краски и ухания!

Растението знае действието на киселините. Когато корените му срещнат в почвата някое твърдо вещество, нужно на растението, те изпущат киселини които го разтварят и после го приемат.

Един велик живот минава през всички форми в природата. И той учи и възпитава много повече, отколкото хиляди морализирания. Общуването на детето с цветята, изворите, плодовете, ще внесе много повече у него, отколкото всекидневните морализирания. Цветята и плодовете възпитават детето не само със своята красива форма и своите краски, но и чрез общението на детето с онзи велик живот, който минава през тях и през всички други форми. Чистотата, хармонията, силите, които работят в цветята в плодовете и пр. събуждат красивото в човешката душа.

Следните думи на Прентис Мълфорд много добре характеризират този нов дух, това ново отношение към природата: „Ние дишаме това, което се излъчва непрекъснато от дърветата, от скалите, от птичките, от всяка форма на безкрайното. Това изцерява и възобновява! То е нещо повече от въздух! Някаква психическа сила, която блика от живота на всемира. Щастлив е онзи, който чувства жива, силна и дълбока обич към дърветата, птичките и другите животни, който ги чувства сродни със себе си и знае, че и те в замяна на неговата обич му подаряват нещо много ценно. Всичко живо се движи по симпатии и антипатии.

Ние представяме една част от безкрайното съзнание, дърветата - друга. Обичта пък е невидим елемент, „живата вода” в света, която тече в големи вълни във всемира и обхваща невидимо всички нас. Дървото е една жива мисъл на Бога. Една мисъл, която заслужава нашето внимание. В него се крие една форма на мъдростта, която нам може би липсва - която ние още не сме постигнали. Нам е нужна тая мъдрост, защото всяко вярно схващане докарва мощ: а нам е нужна мощ, за да се сдобием с по-чисти, по-красиви и по-здрави тела. Ние искаме в края на краищата да се отървем от болестите. Имаме нужда от по-леки сърца и по-весел дух! Искаме нов живот и нова радост.

Могат ли дърветата да ни дадат всичко това? Те могат да ни подпомогнат тогава, когато сполучим да вникнем в техния дух, когато все повече и повече схванем оная частица от безкрайната сила, която е изразена в тях. Когато гледаме на дърветата като на материали за горене или за правене на бъчви, малко ще получим от техния живот. Който действително е достигнал до там, да обича мировото съзнание във всяка негова форма, ще получи в замяна на тая обич един елемент, който е проникнат с оная премъдрост, която се включва в тая именно форма и чийто жив образ представлява тя. Всяка от тия форми на живота има свой специален вид сила, която по симпатия се пренася в нас. Любов обаче получава само тоя, който дава любов! Ние можем да извлечем от безкрайното толкова обич, колкото ние даваме като обичаме всяка форма на безкрайното - било то храст, плодове, някое насекомо или птичка. Тогава частта от безкрайното, която съставлява цялата светлина, от благодарност ще премине в нас.”[12]

Джон Ръскин казва: „Съзнанието на прекрасното и любовта към прекрасното в природата води непременно към съзнанието на прекрасното в моралния свят.”

От българските педагози най-много се приближава до това схващане Виолино Примо. За да се види, какво дълбоко прозрение има той за обмяната между човека и великия живот в природата и за образователното значение на тая обмяна, ще приведа следните негови думи:

„След дълго скитане излязох на една чудна поляна с най-благоуханни пресни треви, изпъстрена като килим с такива хубави горски цветя, каквито никога не бях виждал. От всякъде седяха изправени като стража грамадни буки. Кръшното чуруликане на чучулигата, сладкото завиване на славея, бръмченето на пчелите, цвърченето на щурци и всякакви бубулечици, всичко това се смесваше с хайдушката песен на Балкана. Всичко около нас сякаш бе оживяло.

Планините, горите, тревите, цветята, дори и най-малката прашинка, всичко живее, но си живее свой живот, който никой не знае.

Децата, с които бях излязъл на разходка, казаха: „Да поседим и да погледаме.” Тези думи всичко ми казаха. Целта ми беше постигната. Самовдълбочаването бе настъпило!

Не е въпрос само за развиване на детското въображение, не и само за вдъхване обич към природата. Трябва да се извикат на живот чувства, за които ние нямаме думи. Такова настроение е далеч от възторга, радостта и възхищението.

Индивидуалната душа се слива с мировата душа, защото в такива моменти в душата вземат надмощие чувствата на безконечното, великото. Душата се стреми да схване вътрешния живот на вселената. Това е най-грандиозното съзерцание, каквото може да има човешката душа. Това е то най-висшата точка на самосъзнанието и само-вдълбочаването. Само този вътрешен живот е спасил великите люде от дребнавото, делничното и вулгарното.

И кой ще ни открие пътя, що води до тия съкровища, заровени някъде на незнаен остров сред безграничния душевен океан! Кой ще ни каже онова могъщо средство, което ще ни раздвижи!

Никой друг, освен природата - най-великата художничка! Никакъв страх, че детската душа е неспособна, незряла за това.

Идете сред природата да поседите и да погледате. И тогава ще видите и ще чуете неща, каквито не са достигнали до вашата душа; тогава дръвчетата ще ви протегнат ръцете си, листата ще ви шепнат, цветята ще ви се усмихват, грамадните канари мълчаливо ще би призовават; тогава ще почувствате цялата Вселена в себе си и себе си във вселената. И ще се отвори тогава една малка пътечка към душевната съкровищница.

Само едно нещо не забравяйте: Ако вие сами не сте така съзерцавали и не можете да преживеете това състояние, не се опитвайте да го предавате на децата. Всичко е напразно. Дълго мислете, вещо се подгответе и тогава се решете на първия опит. Аз пак ще повторя: Идете погледайте!”[13]

Общението с природата дава вдъхновение. Най-малкото общение с нея освежава и насърчава. Чрез интимно общение с природата детето се учи да чувства великия живот, който минава през камъните, цветята, тревите, дърветата, животните, човека и звездите. Когато то почувства, че един и същ живот минава през всички, то ще се почувства сродно с тях.

Учителят казва: „Изучавайте природата. Черпете сили от нея. Като наблюдаваме извора, сменяваме състоянието си. Когато сте недоволен, отегчен, застанете при един извор и го гледайте. Веднага едно светло състояние ще дойде във вас, ще почувствате прилив на сили, едно обнадеждване ще озари съзнанието ви. И в най-простите наглед работи в природата има скрита красота. В едно житно зърно, например, има красота. То крие живот в себе си. В природата има всички методи. Трябва да се учим от изворите, от камъните, от реките, от плодовете, от скъпоценните камъни. Помиришеш едно цвете. Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи:

„Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта!”

В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.”

Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката. Чрез интимно общение с природата, чрез изследване на нейните тайни той е дошъл до съзнаването на Разумното, което работи в нея.

 

Трудът - изходна точка при обучението по природознание

 

Обучението по природознание прекрасно може да се свърже с детския труд сред природата.

Учителят казва по това: „Ботаниката ще се изучава там на мястото - при цветята, при дърветата. Детето, работейки в градината, на полето, в гората и пр., едновременно ще прави своите наблюдения и ще записва това, което прави и наблюдава, в специална тетрадка. Ще записва времето на посаждането, поникването, цъфтежа, връзването и узряването на плодовете. Ще записва и всички атмосферни промени. То ще наблюдава промените на температурата през разните годишни времена, мястото на изгревната и залезната точки на слънцето в разните месеци на годината. Едновременно ще наблюдава промените в градината, на полето, в гората, на планината, ще наблюдава реките, изворите и пр. през всички годишни времена. Всяко растение ще наблюдава стъпка по стъпка, как расте във всички фази на неговия живот. Ще наблюдава формата на листата, на цвета, на пъпките и пр. Чрез наблюдение във време на своя труд сред природата и при излетите детето ще събере достатъчно фактически материал. Поради неговия близък досег с природата у детето ще възникнат множество въпроси, които то ще се заеме да разреши чрез по-нататъшни наблюдения и опити и чрез проучването им с помощта на литературата.

Детето трябва да бъде поставено в досег с разните области на природата. Например, то ще изучава, ще наблюдава водата в разните нейни състояния: извори, езера, поточета, реки, сняг, лед, град, пара, роса, мъгла, облаци, дъжд и пр.

По същия начин детето ще се запознае с разните явления, свързани с въздуха, със светлината и пр.

За да бъдат детските наблюдения в природата творчески процес, трябва да се спазват при тях следните правила:

По възможност детето само да открива фактите, които ще проучава. То да влезе по възможност в непосредствен досег с тях.

По вътрешен почин и подтик да пристъпи към тяхното проучаване.

При изследването на фактите у него ще изпъкнат въпроси, проблеми, които да го заинтересуват да търси разрешението им.

Децата чрез колективна работа на целия клас въз основа на направените от тях наблюдения и опити, и въз основа на проучвания на съществуващата популярно-научна литература, която ще потърсят и ще намерят, да дойдат до разрешението на тия въпроси, които са възникнали при тяхния досег с природата. Така сами да дойдат до целесъобразността в организма, т.е. до връзката между строежа на органите, техните функции, живота на организма и околната среда.

Децата чрез подобно проучаване на множество факти в природата сами да дойдат до установяване на следните три принципа:

а/ Начинът на живота на организма е приспособен към околната среда;

б/ Функциите на органите са приспособени към начина на живота;

в/ Строежът на органите е приспособен към функциите им.

Тук ще дам само няколко примера за наблюдение сред природата, но учителят има навсякъде около себе си безброй обекти на проучване с учениците:

 

Връзката между корените и листната корона

Децата са на разходка в гората. Ще срещнат някое растение, чийто листа са наведени навън, и друго растение, с листа наведени навътре към центъра. От това можем да съдим и за техните корени. В първия случай корените са разпространени в един широк кръг, равен на диаметъра на листната корона, а във втория случай коренът е отвесна ос право надолу. Могат да проверят това. Какво учудване, каква радостна изненада би била за детето, да намери това съгласие между корените и листната корона!

 

Какво ни говори подбелът? /Tussilago farfara/

Когато децата минават край някоя рекичка напролет, ще видят често брегът й гъсто покрит с подбел. Това растение неволно ще привлече детското внимание листата му са отгоре зелени, а отдолу - бели. Оттам и носи името си. Защо отдолу листата му са бели? Поради многото космици. Има растения като подбелът, които растат край вода и често там има много мъгла и роса. Тогава листата могат да се покрият отдолу с много космици. Те пречат на водата да премине в листата през листните пори.

 

Връзката между големината и нежността на листата с влагата и осветлението

Децата по време на излет чрез наблюдение и сравнение скоро ще намерят, че растенията във влажни и слънчеви места имат по-големи петури и по-нежна кожица и обратно. Това може да се констатира и върху един и същ вид. Често ще срещат в гората момковата сълза Polygonatum officinalis. Листата й в сенчесто място са три пъти по-големи, отколкото в случая, когато расте във влажна пръст, но е изложена на слънце. От това растението има големи предимства: в сенчесто място изпарението и асимилацията са затруднени, и ето, чрез уголемяването на листата се увеличава повърхнината за изпарение и асимилация.

 

Какво ни говорят дебелецът и белият смил?

Когато децата са на планински излет, те ще обърнат внимание на едно красиво скално растение, прилично на звезда. То е дебелецът /Sempervivum/. Там ще намерят и сродното му растение тлъстига /Sedum acre/. Листата им са корави и месести, пълни с вода. Какво предимство има растението от това? Много важно предимство. Те могат да изтеглят малко вода от земята, понеже растат на сухи, скалисти, припечни места. Понеже мястото е припечно, то има опасност да се изпарява много вода. И ето, листата се обвиват с дебела кожица, която не позволява силното изпарение. И второ, растението натрупва в листата си много вода, която да стигне до следния дъжд.

По-нагоре в планината могат да срещнат разни космати растения, цели бели поради мъха или космиците, с които са покрити. Такъв е например белият смил /Gnaphalium/, който покрива Юмрукчал, Братия, Буная, Витоша, много родопски и Рилски върхове и пр. После има много други бели /космати/ алпийски растения: мъхнатият очиболец /Potentilla nitida/, гладницата /Graba carinthica/ и пр. Какво предимство има белият смил със своята мъхнатост? То е една друга мярка против силното изпарение. Но може да има и на по-ниско място мъхнатост на растенията, пак като средство против силното изпарение. Например, свещицата.

 

Систематични наблюдения над фасула и хмела

Децата с учудване ще забележат, че стъблените им върхове правят спираловидни движения във въздуха, докато намерят подпора. И това не може да се обясни с външни влияния: светлината, топлината, влагата и пр., които нямат пръст в тези завивания.

Детето ще се научи да гледа с благоговение на Великия живот в природата.

Учителят ще му насочи вниманието към обстоятелството, че кореновият връх, когато расте надолу в почвата, извършва също такива спираловидни движения. Ако върхът на корена се допре до препятствие, веднага се извива и расте в противна посока. Ако при самия корен почвата е суха, а настрана близо се намира влага, коренът няма да расте вече надолу, но ще се извие настрани към влагата, и там развива най-много коренови разклонения със смукателни власинки.

 

Превръщане на светлината в топлина в студено място

Когато децата се разхождат в гъста, сенчеста гора, могат да срещнат красивите пъстри листа на ботурчето /Cyclamen/, гълъбовото око /Anemone hepatica/, каменоломката /Saxifraga/и пр. Учениците ще обърнат внимание, че листата им са червено-морави по долната си повърхнина. Да се обърне внимание, къде има такива растения - в гъстите, сенчести места. Там слънчевата светлина прониква по-малко. Долната листна побърхнина става червена /антоциан/. Червеният цвят абсорбира светлината, преминала през листа, и я превръща в топлина, нужна при растежа и при други функции на растението. Така светлината се използва напълно, нищо не се изгубва от нейната енергия.

Но това, което следва по-нататък, е още по-поучително: ако растението, което наблюдават децата, има горни и приземни листа, те с учудване ще забележат, че горните листа са обикновени, а само приземните са червени отдолу. Горните листа ако изгубят светлината, тя пак може да се използва от долните, значи не е изгубена. Само светлината, която пада на долните листа, би била изгубена за растението, ако не се задържаше.

Децата ще забележат в излетите, че много растения в студени планински места рано напролет са цели червени. Например каменоломката /Saxifraga/, великденчето /Veronica praecox/, тлъстигата /Sedum atratum/, пропадничето /Pedicularis incarnata/ и пр. Тук пак се превръща светлината в топлина. Кое дете не познава бялата мъртва коприва /Lamium album/? То ще обърне внимание, че тя през лятото дава бели цветове, а наесен - с червеникави листа, ако детето се качва по една висока планина, ще види, че в полите парицата /Bellis perenis/ има бели цветове, а близо до върха - червени. Почервеняването на листата у разни растения има различно значение. Почервеняването на листата в някои случаи има за последствие намаление силата на осветлението, защото силното осветление би действало разрушително върху някои вещества в растението.

 

Наблюдение над току - що поникнал слънчоглед или тиква

Детето може да посади слънчогледови или тиквени семки и ще види, как излезлите над земята семедели при залез слънце се затварят и обгръщат нежното стъбълце, за да не изгубят получената от слънцето топлина. А при изгрев пак се отварят. С каква радост ще констатират това децата.

 

Ралицата при нещастни случаи.

Наблюдения се правят върху ралицата /Delphinium consolida/, самакитката /Aconitum/, върбовката /Epilobium angustifolium/ и пр. Ако поради някоя извънредна случка стъблото се смачка, полегне на земята и не е вече в състояние да се издигне цяло, то под цветната дръжка се образува коляно, едно избиване, и тя се изправя. Така тя има положение най-благоприятно за посещение от насекомите. Това не е обикновен растежен процес, понеже тая част от стъблото, която извършва извиването, е вече завършила растежа си. Това не може да се вземе и като причинено от особено дразнене на мястото, понеже извитото място не е получило особено дразнене, различно от дразненето на другите части на стъблото: контактът с почвата и осветлението на извитото място е такова, каквото е и на другите части на стъблото. Външни причини за това извиване не са доказани. То става тъкмо на най-подходящото място, и неблагоприятното положение се променя в благоприятно.

 

Какво ни говорят белите капки по листата?

В ранна пролет нашите гори се украсяват с хубавата меча пита или медуница /Pulmonaria officinalis/. Тя има красиви дебели листа с бели капки и червени цветове, които при прецъфтяване стават сини. Де е смисълът на белите капки? Ето цяла загадка за децата. Дали само за радване на окото? Вътре в листата има гъбеста тъкан, между клетките на която има много въздух. Когато тези междуклетъчни пространства в известни места са по-големи, листото на това място изглежда белезникаво. От там и белите петна по листата. Когато мястото е влажно и сенчесто, изпарението е слабо. Тогава междуклетъчните пространства са особено големи там, дето има най-много дихателни устица. Това е мярка за засилване на изпарението.

 

Наблюдение над конопката /Linaria cymbalaria/

То расте по скалите, закрепено на скалните пукнатини. В голямо количество го има по търновските скали. Цветовете се насочват към светлината, но след опрашването се извиват в противна посока, бягат от светлината и се извиват към скалните пукнатини. Така се оставят в скалните пукнатини семенцата.

 

Закон за трайността на цветовете

Часовничето, лютичето, макът, трендафилът дават постоянно нови и нови цветове, но затова пък всеки цвят трае малко време. Обаче кокичето, вранското око /Петров кръст, Paris quadrifolia/  и пр. дават всяка година само по един цвят, който дълго време стои свеж и отворен. Значи, може да се изкара един закон: трайността на цветовете е обратно пропорционална на числото им за една година. Разбира се, може да има и други причини за трайността.

 

Какво ни говори зъбникът /Dentaria bulbifera/

Той расте в сенчестите гори, дето често може да не се посети от насекоми. И ето, децата с интерес ще видят в листните й пазви зрънца, които падат на земята и дават ново растение. Това са т.нар. размножителни пъпки. Даже в най-сенчестите места се срещат екземпляри без никакъв цвят, но затова с достатъчно размножителни пъпки. Детето ще изследва жълтурчето /Ficaria verna/ на слънчево и сенчесто място. Ще констатира, че в първия случай има малко размножителни пъпки или никак. А във втория - голям брой.

* * *

Природата около нас ни дава неизчерпаеми случаи за опити и наблюдения!

Подобни изучавания децата могат да правят и върху животинското царство. И там можем да ги въведем в едно приказно царство!

За да изясним мисълта си, нека кажем няколко думи за Фабр, прочутият френски ентомолог. Той бил учител във френски провинциален град. В свободното си време с най-голяма любов изучавал живота на насекомите. Той е могъл да се снабди с едно диво, пусто място, негодно за земеделска работа. Земеделецът не би му поверил и една шепа репени семена, казва Фабр. Но за него това място е било „великолепен Едем”. Той е бил цял рай за ципокрилите. Било обрасло с тръни и диви цветя. Тук живеели насекоми -  „строители от глина”, „тъкачи на книжна тъкан”, „листорезачи”, „строители от картон”, „каменари”, „дърводелци”, „земекопачи” и пр. За да изтъкнем любовта и търпението, с които Фабр правил своите наблюдения, ще цитираме един случай, разправен от самия него: Веднъж още от ранна сутрин седнал на камъка в дъното на една яма и наблюдавал внимателно живота на ципокрилото насекомо сфекс /Sphex occidentalis/. Минала група от три гроздоберки, които отивали на работа. Те съгледали Фабр, който приличал на човек, вдаден в размишление. На мръкване същите лица се завръщали с пълни кошници на глава, Фабр стоял още на същия камък с поглед устремен към една точка. Неподвижността му, продължителното му пребиваване на това пусто място трябва силно да ги е поразило. Кога минавали край него, той видял, как една от тях поднесла ръката си до челото и прошепнала на другите: „Бедният идиот! У него не е всичко на мястото си.”

Фабр намерил в живота на насекомите вълшебен свят! Той с възторг описва чудните им инстинкти. За илюстрация ще дадем само няколко примери от неговите опити и наблюдения.

 

Наблюдения над торния бръмбар /Ateuchus или Scarabaeus/

Често може да се види той по полето, как търкаля топка тор. Търкаля я, додето намери удобно място и я постави в една дупка под земята. На местоназначението разтрошава топката на късове, очиства я от всички земни частици и камъчета, които са се полепили по нея или са останали във вътрешността й при бързото събиране на материала. От очистения материал той възобновява топката. След това разтваря единия й край и снася в ямичката едно яйце и го покрива. Така топката добива крушообразна форма. Торът служи за храна на излюпената личинка.

 

Наблюдение над паяка тарантул.

Той носи пашкула с яйцата със себе си. Към края на лятото загрява пашкула така: наполовина се показва над гнездото и вдига със задния си крак пашкула срещу слънцето високо, за да се огрява. А за да се огрее пашкулът добре от всички страни, той го върти полека. И това прави всекидневно през часовете, когато слънцето е по-силно. Това повтаря в течение на 3-4 седмици.

 

Изучавания върху бръмбара гробар

Да се намери не е лесна работа. Обаче, ако се постави някъде по полето, някое умряло врабче или друго животно, на другия ден с голяма вероятност ще видите там събрани много гробари. Те копаят дупка под умрялото животно и го заравят в нея заедно с яйцата си. Фабр вързал за един кол умряла къртица. Гробарите изкопали яма и под кола, за да го съборят, та да катурнат и къртицата. Веднъж вързал къртица с лико за един хоризонтално закрепен кол. Те изкопали яма под къртицата, но тя не падала в ямата. От начало те се изненадали, но после отишли и прегризали ликото, и къртицата паднала.

 

* * *

На една снимка Фабр със свои близки наблюдава живота на едни бръмбари. Какъв интерес се чете по лицата им! Как те са погълнати всецяло в своята работа! Като че ли са откъснати от целия свят! Като че ли са унесени при слушане приказка от 1001 нощ.

Това е настроението, което трябва да се събуди у детето. То трябва да обикне природата, да я счита за нещо велико, разумно и близко до себе си.

Препоръчваме изучаването на „Ентомологически възпоминания” от Фабр. Когато учителят почне да наблюдава природата с учениците си, самата обстановка ще ги научи, как да постъпват, и често както той, тъй и учениците, ще проявят творчество в своите наблюдения. Някой ден могат да намерят в гората някой голям мравуняк и да го изучават цял ден. Могат да проследят пътищата им, прицелните точки на пътуването им, с какво се товарят, през какви препятствия минават и как ги преодоляват.

Могат да се правят опити с дъждовните червеи в градината след дъжд: макар и без очи, усещат с кожата си светлината на фенера и бързо избягват.

 

Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети

 

Детският труд сред природата трябва да стане център, около който ще се върти цялото обучение. При работата на детето сред природата ще се повдигнат много въпроси от разни области: смятане, геометрия, история, география, природознание и пр. Тогава запознаването на детето с тия предмети ще бъде вече във връзка с неговите нужди. То ще чувства нужда от тези предмети, понеже те имат връзка с неговата дейност. Тогава то с интерес и с любов ще ги учи. А тъкмо това е нужно от педагогическо гледище. То ще ги учи с интерес, понеже ще търси в тях отговор на въпросите, които изпъкват в него и които са необходими, може би за разрешение на някои практически задачи и за задоволяване на някои реални нужди във връзка с труда му в градината. А някой път интересът му ще бъде поради любознателност, породена в него от наблюденията и дейността му. В по-горна възраст то ще бъде насочено да търси отговор на въпросите в списания, разкази, пътни бележки и пр. С голям интерес и с голяма активност и творчество детето ще иска да разреши една задача по смятане или геометрия, като знае, че това е във връзка с работата му в градината или на полето. И всички източници, които ще се намерят в списания, книги, биографии, картини, разкази и пр. те ще се осветят и разберат чрез обща класна работа, в която участват учениците и учителите.

 

Смятане и геометрия

Логичното, отвлеченото мислене не трябва да се развива чрез преки въздействия до 14-та година. То ще съществува и преди 14-та година, но ще се развива косвено, покрай другите занимания на детето. Затова обучението по математика трябва да става до 14-та година по такъв начин, че да не се придружава с изкуствено напрягане на детските умствени сила. В противен случай ще получим един недозрял плод, преждевременно откъснат и затова безполезен. Обучението по математика с отвлечени разсъждения трябва да почне след 14-та година.

Професор Петерсен казва: „Работата с предметите трябва да бъде основата на обучението по смятане. Защото нагледността е необходимост за децата като изходна точка за броене и смятане. Смятането у децата не е чисто мисловен процес, както това твърдят Хегелиянците. То е свързано с осезаемата действителност и вътрешно съединено с движенията и пространството.”[14]

Учителят казва: „Най-напред при заниманието на децата с математика не ги занимавайте с отвлечените принципи, а си служете с живите форми. Например, детето има работа с дини, круши и ябълки. У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.”

Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята. Те трябва да се нареждат в редове и фигури. Лехите ще имат особена форма. Тяхната форма, брой и ред ще дадат материал за смятане и геометрия. Те ще се учат от децата повече нагледно, паметно, отколкото с отвлечени разсъждения. Формата на някои цветя и листа, плодове, броят на венечните листа и пр. ще дадат също материал за смятане и геометрия. В градината детето ще има случаи да срещне триъгълници, четириъгълници, петоъгълници, окръжности и пр. В някои редове са изсъхнали няколко дръвчета или цветя. Те ще се извадят от общия брой, за да се види, колко са останали. Те са добър случай за изваждане. При детския труд лесно могат да се учат четирите аритметични действия. Например, има шест реда; във всеки ред по десет дръвчета; ще се сметне, колко са всички дръвчета чрез събиране и чрез умножение.

След беритбата на плодовете, те се претеглят. Количеството им се записва. Това е смятане. После купуват се някои работи, нужни за градината. Децата купуват и изчисляват: колко килограма са нужни, каква е пазарната цена, колко струват общо и пр. После се изчислява какви разходи са направени за градината през годината. Те се събират, за да се види общият разход. Сравнява се с разхода за миналите години. От втори клас се учи елементарното дърводелство - подготвителна работа. Това занимание пак може да се свърже със смятане и геометрия. Например, изчисление дължината, дебелината и широчината на дъските; дължината, височината и обемът на изработени предмети и пр. Така ще се изучават формите и обемите на телата.

Геометрията ще се изучава, като се почне от цялото и се дойде до елементите. А в старото училище се почва от елементите и се идва до цялото.

Изкуството, художественият елемент трябва да се преплита най-тясно в обучението по математика: това обучение ще се свърже с рисуване, приказки, песни, игри, игри-приказки, драматизации и пр. В това отношение е ценна опитността на Виолино Примо с децата, изложена в неговите съчинения. Той запознава децата със смятане чрез игри, приказки и пр.

Учителят така излага влиянието на геометрията върху психичния живот на човека: „Всяка наука подбужда към дейност определена група от душевни сили и способности, действа върху известни мозъчни центрове, упражнява влияние върху човешките мисли и чувства. Геометричните фигури са символи на живите сили в природата. Запознаването с тия символи на геометрията упражнява отлично влияние върху човека. Чрез геометрията едно неразположение може да се превърне в разположение. Всяка права линия упражнява психично влияние върху човека. Затова, когато човек е неразположен, нека да се занимава с геометрия. Това има приложение във възпитанието. Ако детето е неразположено, има дисхармония в ума си, нека чертае успоредни прави линии, и ще се промени състоянието му. Ако има дисхармонични чувства, нека чертае концентрични криви линии и пак ще се промени разположението му.

 

Рисуване, чертане и моделиране

Рисуването много естествено може да се свърже с детския труд сред природата. Детето ще приготви скици на лехите, план на цялата градина. Ето добър случай за запознаване с чертане. После ще рисува цветя, дървета, изворите, които наблюдава. Разбира се, рисуването отначало ще бъде илюстративно - в първите две отделения, в третото - паметно, а от четвъртото може да се почне с натурното рисуване. Учителят казва: „Децата най-първо ще бъдат подбудени да наблюдават цветята, венечните листа, тичинките; ще видят, как са поставени в цвета и пр. След това нека детето да се заинтересува да нарисува формата на цвета в най-прост вид.” Рисуването на природни обекти - цветя, плодове, дървета - има също психично въздействие върху детето. Така то ще се свърже със силите, които работят в тях. Учителят казва: „Когато сте неразположени, нарисувайте някои плодове, особено круша. После нарисувайте и самото дърво и ще забележите, каква промяна ще стане с вас. Нарисувайте ябълка, цветя. Като рисувате едно цвете, то трябва да изпъкне във вас като живо. В това отношение трябва да имате въображение.” Детският труд сред природата може да се свърже много естествено с моделиране: могат да се моделират плодове - ябълки, круши, грозде, череши и пр. сами или в кошнички с листа и клончета и пр.

 

Роден език и чужди езици

Те трябва да се учат с помощта на усет за ритъм и тон. Художествен елемент трябва да прониква обучението по тях. Голяма роля тук трябва да играят музиката, песните, паневритмията, драматизациите, приказките, разказите и пр. Един учител разказва, какъв голям успех е имал, когато бил учител в първо отделение, с приложение на драматизацията. Той се опитал да драматизира стихотворението „Дете и бабичка.” Едно от децата е бабичката, а друго - детето. Този опит на драматизация имал такъв успех, че оживил всички деца, внесъл атмосфера на радост и свежест. След първия опит всички искали да бъдат бабичка и дете. И той е трябвало да остане до късно вечерта, за да се изредят всички. И на другия ден пак искали да се повтори. Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр.

Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.

 

История и география

Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр. В първите три отделения историята ще се учи повече във вид на разкази, на събития, приказки, легенди и пр., които могат да дадат известно понятие за духа на културата, на епохата. При изучаване историята трябва да се спрат децата повече върху живота на благородни характери, върху личности с висок морал и себеотрицание.

Историята ще се преподава по такъв начин, че чрез нея да не се сее омраза против никой народ, а напротив, тя да допринесе за сближението им.

Новата култура ще бъде култура на сближение на народите; не култура на взаимно съперничество, а култура на международно сътрудничество. Максим Горки казва: „Онова, което детето трябва да знае преди всичко, то е да му се представи човечеството във вид на едно единствено всемирно семейство, на което членовете все повече се сближават вследствие на стремежите им към доброто.”[15]

При географията отначало ще се изхожда от родинознанието. Най-първо ще се учи околността, в която детето живее, ще се начертае карта на околностите и пр.

Историята и родинознанието могат да се използват покрай другите средства за развитието на любов към родината. От кое трябва да се изхожда при събуждане на любов към родината и към цялото човечество? Учителят казва: „За развитието на любов към родината и човечеството трябва да се изхожда от семейството.” На детето семейството е познато, позната е и любовта на членовете на едно семейство един към друг, познато е, каква е взаимопомощта в едно семейство. Ще му се изтъкне, че народът е едно голямо семейство, и каквито са отношенията в семейството, такива трябва да бъдат отношенията между членовете на един народ. Детето това ще го разбере. После ще му се каже, че има едно още по-голямо семейство - цялото човечество. И същите отношения - сътрудничество, солидарност, взаимопомощ, които съществуват в едно семейство, трябва да съществуват и в живота на цялото човечество.

 

Астрономия

Тя може да се учи от първи клас и то във връзка с наблюдението на небето. Чрез такива наблюдения децата ще установят, че движението на целия звезден свят е от изток към запад около полярната звезда. Децата ще проследят изгрева на звездите, движението им по небесния път и залеза им. Те ще видят при наблюдения през разни месеци и часове, че звездите подобно на слънцето изгряват и залязват. После ще наблюдават, че някои звезди местят своите положения спрямо другите звезди, и така ще дойдат до планетите. Могат да наблюдават фазите на луната; могат да се научат по нейната форма и положение да познават, в коя фаза се намира тя, ида определят по луната, в коя посока се намира слънцето. Учителят казва: „Колко е хубаво човек вечер да излиза под открито небе, да накладе огън, да седне на земята и да наблюдава звездите на небето!”

Изучаването на химия, физика и минералогия може да почне от III клас.

 

Ръчен труд

Той може да почне от II клас. Децата могат да се упражняват в кошничарство, плетачество, книговезство, дърводелство и пр. Но тези отрасли ще се изучават не с цел да придобие детето професионална сръчност и умение, но главно за общообразователни цели. От друга страна, те ще се практикуват не като нещо чуждо на живота, в който детето е поставено, но във връзка с реалните нужди на неговия живот например, във връзка с нуждата от кошници при детския труд в градината; във връзка с нуждата да се подвързват книгите в класната или общо-училищната библиотека и пр.

 

* * *

Детският труд не трябва да бъде еднообразен. За да бъде разнообразен, в първите години детето ще работи най-лек труд и после ще премине към труд, при който се изискват по-голяма воля и умение. Значи, детето няма да повтаря всяка година един и същи вид труд. Второ средство, за да се внесе разнообразие в неговия труд, е следното: през първите учебни години то, естествено е че ще обръща своето внимание, ще насочи своя интерес към известен вид явления в природата, които съответстват на степента на неговото съзнание и наблюдателност. То ще учи този кръг от явления. В по-горните отделения и класове то ще изучи същите видове явления в по-научни форми. От друга страна тогава вниманието му ще се насочи и към такива явления и въпроси във връзка с труда, които не са привличали неговото внимание по-рано. Значи интересът му ще се разшири.

 

* * *

Някои учители, които са изучили педагогичните идеи на Учителя, са се опитали да приложат някои от тях в своите училища. Те са работили в светлината на неговите педагогически идеи. Между другото, например те са приложили детския труд в цветната, зеленчукова и плодна градина и то не като механичен труд, а при онова ново отношение към природата, за което говори Учителят. Тук ще приведем педагогичната опитност на някои учители, които са работили с учениците си в градината по указанията, по методите на Учителя и са имали красиви резултати. Те са се стараели да осъществят, до колкото е възможно при днешните условия, при днешната училищна програма, училището-живот, за което тъй много говори Учителят. И виждаме по техните резултати, каква обнова, радост и творчество ражда това училище-живот. Първо ще приведем опитността на учителя А.П.Н. Ето какво разказва той:

„В с. Ребърково, Врачанска област, бях учител през 1921 - 23 и 1931-35 учебни години, директор - гл. учител на пълно развито основно народно училище. През 1927 - 1931 учебни години бях учител на 4 слети отделения в с. Оплетня, Врачанско.

Какъв по-голям и жив комплекс за цялостно обучение и възпитание би се замислил и приложил вън от замисляне, организиране и стопанисване на един училищен двор - игрище, градина, парк?

Учителят и децата размерват, насипват, нивелират, разпределят, ограждат, засаждат дивачки, цветя, билки, зеленчуци и варива, настилат пътечки, облагородяват дръвчета, сеят семена, прокопават чистят, поливат; работят през всеки сезон, пипат, наблюдават, измерват, броят, описват, изчисляват, берат, консервират, готвят, сервират и на общи обеди с песен и молитва сладко и радостно ядат плодовете на собствения си труд.

Жива работа през всички годишни времена!

По този начин училището е поставено в една красива естествена обстановка. Природата наднича отвън в класните стаи, и децата от чиновете се любуват на цъфналите овощни дръвчета, усещат аромата на цветята, чуват шума на листата и песните на пойните птички или наблюдават есенното богатство на превитите клони от едри и тежки плодове или златото на есенната горска премяна. Детската работа в градините - цветен парк и зеленчуковата като опитно поле с общообразователна цел - е нагледно обучение, и трудово-стопанско възпитание, където всички усетни органи вземат участие. Училищната обстановка вътрешно и външно трябва да представлява един добре и всестранно обзаведен дом, за да може детето в училището да се чувства като у дома си и да вземе идеята за обзавеждане и устройство на собствения си бъдещ дом и своето трудово стопанство. Училището-дом - палат по архитектура, уредба, хигиена и външна обстановка - трябва да кондензира в себе си идеално малко домакинство и семейство за дадено селище и време. Това беше нашата цел.

Децата с радост садяха и култивираха цветята, зеленчуците и плодните дървета. Грижеха се за тях и ги обичаха като свои собствени деца. Отглеждаха ги с любов. И, разбира се, в тях изчезна желанието да ги късат, за да не им причиняват страдание. Градината стана място за приложение на труда, за наблюдение, за отмора и възпитание. Детето през четирите годишни времена работеше на двора, градината и полето и следеше всички промени, които стават в природата. Така детето живее с живота на природата, преживявайки нейното заспиване, пробуждане и разцвет.

Детето е наклонно да одухотворява всичко: за него всичко е живо, чувства, мисли, говори, изпитва радост и болка! И ние се стараехме да не подценим това детско разбиране и преживяване. В живота на природата има взаимност, единство и допълване. Детето посажда дръвчето, грижи се за него. То расте, цъфти и се отблагодарява със сочен и вкусен плод. Пчеличките бръмчат и кацат на цветовете като сватбари, и птиченце вие там гнездо и го чисти от вредители. Детето се прониква от съзнанието за разумността и единството на единния живот в природата. Такова съзнание в детето пробужда в него усет, че и то е неразривно свързано с целокупния живот на природата. Така в детето се пробужда състрадание към увяхналото цвете или неполятото дръвче, и това ще го подбуди към услуги, състрадание, милост и помощ - жива и дейна. А щом детето прояви помощ към растението и животното, то ще прояви такава и към себеподобните си, изразена в другарство, приятелство, вежливост и обич.

В училищния двор в с. Ребърково малките птички свикнаха с децата. Не само лястовички и врабци, но и една червеношийка си сви гнездо на една круша само на 1 метър до терасата. Децата наблюдаваха, как тя си построи гнезденце, снесе яйчица и лежеше да ги мъти. По-пълно наблюдение на такъв обект и по-добро съжителство между децата и горските птички ние не можем да очакваме! Дойдоха обаче ученици от друго училище и през обеда проявиха друга обхода с нашата малка приятелка - и тя ни напусна.

Нашата градина не би била пълна, ако не поставихме и пчелин. Пчелите и оплождането на овощните дървета са неразделни. Пчелният кошер и училището-кошер си приличат. Примерът, който дава животът на кошера, се използва нагледно. Училището прояви грижи със засаждане на горски поройни места с медоносна акация, детелина и еспарзет. Опознаване с живота на пчелите има и стопански придобивки: един овощарски район като нашия се нуждае от много пчелни кошери, от които всяко домакинство има нужда.

От работата в училищните градини ние минавахме и към полето: пролет почиствахме ливадите от суха горска шума, нивите - от плевели, дръвчетата в градините от сухи клони, гъсенични семена и гнезда, а горските извори изчиствахме от нападалата шума, тиня и настилахме с камъчета. Направихме и един извор на чешма край многолюден път.

Дадохме начало за залесяване на цяла местност с борчета и смесен лес. Изравнихме място - поляна за детско игрище край р. Искър в с. Ребърково и го залесихме с канадска топола за украса и запазване от ветровете и направихме пейка за сядане.

Училищната градина даваше нагледи и по смятане, измерване на геометричните фигури на цветната градина, изчисляване на доходите от зеленчуковата и овощна градини, на употребеното в трапезарията. Изброяването на лехи, дръвчета, клончета, цветни листа са естествените обекти за начеващите по смятане. Тегленето на плодове и зеленчуци и измерването на дължини и лица е нагледност при запознаване и опериране с мерки и теглилки, както и обзавеждането на малко сметководство при домакинството на трапезарията дава възможност за приложение на смятане и аритметика.

Обилието на природни обекти в така разнообразната околност и училищния двор дават възможност за подбиране на подходящи комплекси при обучението и възпитанието. Ето някои:

1. Изкопаване на гнездо за посаждане на круша-дивачка, която заедно с много други, е донесена от гората. Ученикът трябва да я намери сред гората, да я разпознае между многото видове в широколистния лес, между многото едновидови да подбере най-хубавия екземпляр по стебло и коренна система, което заключава по терена, дето расте, клончетата и разположението им и тяхното развитие /на всяко клонче съответства коренче/. Отбелязва положението на дръвчето по посоките на хоризонта, та при посаждането да се спази това разположение /особено северната посока, откъдето дървото се развива по-слабо/, което е необходимо за правилното поставяне на новото посаждане, за да се прихване и вегетира правилно. Поставяне колче от южната страна, за което се привързва фиданката, за да се държи в отвесно положение и изправят кривините, ако има такива. Окопаване, поливане през сухите летни месеци, замазване на раните с дървесен восък за запазване стъблото от засъхване и изпаряване. Облагородяване на укрепналото вече дърво на другата година с поставяне питомни присадки: на пъпка през май или август, или с калемче през април. И пак грижи за растежа и отправяне на соковете в питомния филиз, създаване на питомната корона.

Грижи през всички годишни времена, редица години грижи. Грижи, детски труд приятен и благословен - жива, приложна, радостна, дейна любов.

В ранна пролет фиданките се окопават, покрива се с пръст насъбрания през зимата сняг за повече влага. Варосва се стъблото, като предварително се изрязват счупените клони и засъхналите клончета. През лятото се прекопава, чисти и полива, а есен стъблото се намазва с вар и смес за запазване от гризачи. През зимата се предпазва от многото натрупан сняг, за да не се счупват клоните от неговата тежест.

Дотук трудово-стопанска дейност. Обаче, непосредствено животът на фиданката се използва за наблюдение и образователни цели:

Рисува се тя в ранна пролет, когато е само напъпила. Фиданката е гола, без лятното облекло. Обръща се внимание и създава интерес симетричното разположение на клончетата в развитието на короната, като се обясняват скритите съзнателни сили, които действат в растението, проектират се в клоните. Последните се разполагат сферично или пирамидално и пр., за да се осветляват правилно. Подчертават се цветните и листни пъпки, които се разпознават по своята форма. Рисува се дървото разлистено и цъфнало, с отделен лист и цвят. Рисува се с превити клони от плодове, с отделен най-правилно развит плод. Стилизират се голи клончета с пъпки, клончета с листа, с цветчета, клончета с плодове. Рисува се перспектива - алея от дръвчета, перспектива от плодове и пр.

Моделират се клончета, цветчета, листа, плодове и комбинации. Каква възможност за наблюдение, за опознаване на един природен обект, който оживява в съзнанието на ученика. После запознаване с обекта при естествознание и теми за описание, илюстрации, разкази. Беритба на плодовете, запазването им за през зимата: сортиране, опаковки, приготвяне на компоти или поднасяне на десерт в трапезарията при общите обеди. Събиране на семки от употребените плодове; произвеждане на нови плодни дръвчета, някои от които се засаждат в разширена училищна градина, други се раздават на учениците за домашно засаждане и използване.

Цял образователно - стопански цикъл.

По същия начин се култивират и другите стопански училищни отрасли: цветя, зеленчуци, семена и варива, лози и декоративни - виещи се дървета и храсти.

2. Излет до близката гора в околността. Излизане в строй и маршови песни из селото. Ход-движение по неравен терен, по склон: бавно, на пръсти, с широки крачки; провиране под нависналите клони, прескачане през урвички, катерене по стръмни склонове и скали. В подножието на гората се пее и вика и се получава „ехо”, което се обяснява. Пускат се учениците на групи и единично /по-смелите/ из гората със задача: да се разпознаят гнездата на птичите обитатели по формата и определяне видовете дървета, където обичат да гнездят. Да се представят листа от всички видове дървесни родове в леса или разпознаване на видовете по кората, клончетата, листата, откриване на главни посоки на хоризонта по дънерите на дърветата /по мъховете/, разпознаване на птиците и др. горски животни по техните гласове; по стъпките да се определи миналото животно или по оставения тор; да се съберат интересни минерали и др. находки; при сигнал всички на общ сбор на посочена поляна. Какъв разнообразен интерес, колко катерене, лутане, пробиране, търсене, събиране и как връзките на групите тичат, донасят, отнасят намереното, откритото и предават нареждания за по-дълбокото навлизане в гората за интересна находка. А там и тогава всичко е интересно като в приказките. По едно време се надават викове от една група, и връзката донася, че е открита катеричка. Всички се насочват натам. Мирът на гората е нарушен напълно. Смелчакът, който я улавя, е героят на групата и излетниците. Но той и опитва оръжието за самозащита на катеричката - тя го ухапва. Нищо! Така учениците се опознават здраво с нейните зъби и нокти: гризач-катерач, а опашката й е по-дълга и по-бухлата от тялото, с нея тя си подпомага при скоковете.

Катеричката става любим гост на училището. Поставят я в стъклен шкаф. Носят й всичко за ядене, вода чиста - за пиене. Рисуват я, изучават я подробно в урока по естествознание, съчиняват свободно съчинение за излета и находката. Моделират я на клонче или до хралупа. Но в три дни интересът се изчерпва, а остава само лошото и тягостно впечатление, че тя нищо не хапва освен водата, която употребяваше. „Тя е затворница, другари” - заляга в съзнанието на учениците. „Да я пуснем на свобода!” И едно междучасие в присъствието на цялото училище, ученикът, който я улови, я освобождава. Тя бавно излиза от шкафа, запрескача по раменете и главите на спокойно - присъстващите ученици, застава на най-близката круша, изчиства се, оглежда учениците и по дървета, през стобори, покриви на къщи отива в гората на свобода. В обща беседа извличаме поука от катеричката: тя е весела, игрива, добра домакиня и много обичаща свободата, полезна и безвредна горска обитателка, много трудолюбива и пестелива.

Подобни комплекси за наблюдение, опознаване и обучение здравият усет на учителя винаги намира и в зеленчуковата градина, полето и реката. В природата явленията и съжителствата на природните царства са неразривно съчетани и непрекъснати, взаимно допълващи се.

До III клас детето работи повече по памет. Паметта е хранилище на детските представи и колкото детето разполага с повече пълни и разнообразни образни представи от конкретния и жив мир на окръжаващата среда, възприети по възможност с повече усетни органи, толкова повече неговото съзнание се обогатява и то расте умствено и духовно. Обучението, поставено при горната обстановка и придобивано чрез посочените методи, дава широка възможност за придобиване на това живо вътрешно богатство от представи и понятия. За това спомагаше и обучението на открито в училищния двор на отделни паралелки, на полето, в гората, при реката, за която цел често се излизаше с цялото училище и се минаваха и цели учебни дни сред природата, в досег и непосредствена близост с изучаваните обекти.

Излетите из околността, горите, планината, катеренето по скали и дървета, опознаване на горските полезни и вредни обитатели по видове, закрила на полезните и запазване от вредните, както и опознаване водния спорт и богатството на реките е тясно съчетано със стопанския бит на селото и училището, и при горната дейност на групи, класове и общо се изработва чувството за обществена отговорност - братска и сестринска, на по-стария и можещия към по-слабия. И при тази линия на живот и обучение спонтанно и дейно се проявява другарството, обичта, любовта. Колко случаи има на спасени деца от удавяне, при които акт нито спасителят се провъзгласява за герой, нито спасеният трябва да прояви вечна признателност; колко деца са спасени от ухапване от влечуги, от жилене на оси и стършели, от изплашени или разярени животни. Училищната общност се прелива в извънучилищния живот и тече естествено и непрекъснато по улиците на селището, в полето и гората.

Придобитото отвън се обработваше, систематизираше и утвърждаваше в учебните часове в класната стая, разкази, писмени работи, рисунки, скици, диаграми, сбирки, изложби и др. Хубавите рисунки се поставяха в рамки и украсяваха стените на класните стаи и коридорите, а на края на учебната година уреждахме обща изложба на картини, писмени работи, диаграми на приходите от училищните градини по години, разходваното в трапезарията; излагаха се карти и скици на местности; нашият хоризонт, модели на същия и цели географски пространства. Излагахме в коридорите и екземпляри от зеленчуковата градина, овощната и опитното поле изложби на плодове - едри и сочни, сортовете на местните лозя, стрък 11/2 м добре развита бамя и житен стрък от 42 братя с 90 до 120 зърна, добит по лехова култура. Диаграма за увеличение броя на ученическата библиотека и прочетени книги, изработени предмети и модели по ръчна работа и моделиране. Скици на изворите в местността и облагородяването им, броят на посадените и облагородени дръвчета и работата през всички годишни времена.

Уреждахме седмичен ученически другарски час, в който се четяха хубавите писмени работи от самите автори, разказваха придобивките в нашия дом-училище, декламираха, пееха хорово, сола и дуети, разказваха диалози, предлагаха се и се обмисляха нови начинания. Другарският час ставаше по паралелки и общ за училището. Най-хубавото пък се сумираше и изнасяше в забави и утра за пред родителите и гражданите. При тези забави учители, ученици и родители образуваха една общност; родителите се радваха на постиженията на децата си; показваше се постигнатото в училището; родители и учители разменяха мисли за подпомагане на по-бавно възприемащи деца.

Музиката играеше голяма роля в нашия училищен живот. За всяка детска възраст и проява има музика, има песен. Песните за първоначалното училище са предметни и интуитивни. За детето всичко в природата е живо, то го одухотворява.

Учениците пееха много и винаги на групи, по класове и цялото училище. За създаване на весело настроение, за премахване умората, досадата, за илюстрация и вживяване ние пеехме. Пеехме в началото, в средата и в края на урока, часа или деня, според случая и нуждата. Музиката озонира психиката, обединява душата, повишава духа, динамизира волята. Тя е неразделна при обучението в училището-живот. В природата всичко живее, движи се и пее. Пеем и ние. Пеем и маршируваме, пеем и играем, пеем и работим, пеем и рисуваме, съчиняваме и пеем.

За задълбочаване на детската самоинициатива и обединяване на между класните сили и способности на учениците създадохме ученически стенен-художествен вестник. Кръстихме го „Ученическо огледало”, защото в него действително се оглеждат детските способности и прояви: език, стил, изложение, мисъл, преценка, чистота, краснопис, наблюдателност, схватливост - това проличава от статиите. Художествената украса с поставени шевици, винетки, скици, картини говори за технически постижения и вкус. Хроникирането на събития в училището, класовете, извънучилищни прояви  на учениците, подчертава силата на способността за взиране в околните прояви на учениците, вярна преценка и сносно езиково излагане.

Статиите се пишеха от всеки саморъчно на осминка лист, нареждаха се залепени на цветен тънък амбалажен лист. Поставяше се цветна рисунка - името на вестника. Първата статия се написваше винаги от учител, а междините се попълваха от картинки, ребуси, гатанки и поговорки. Излагаше се на определено място на стената. Прочиташе се от добри четци в другарския час.

Идеята за Бога е всеобхватна. Наблюдавайки живота, който дава сила на семето, така дребно и нищожно, да кълни, прорасне в коренче и стъбло, неговото развиване в стъбло, клончета, пъпки, листа, цвят и плод; участието на слънцето чрез светлината за проява на скритите сили в семето, на влагата; значението на почвата като среда за посаждане и укореняване; на въздуха и неговото участие при асимилацията; заспиването есен, зимният сън, пролетното пробуждане и вегетацията през лятото. Те виждаха и чувстваха, как се заражда, пробужда скритият живот непосредствено под техните грижи и очи. Виждаха, как животът се проявява в разни форми: треви, дървета, цветя, зеленчуци и семена, преминава от една форма в друга. У тях се заражда мисълта, подпомогнати от нас, че животът е мощен, един и неделим. Навсякъде ние ги водехме да видят този един, велик скъп и неделим живот - неделим по проява, взаимност и среда. Това ги навежда на мисълта за вечния извор на живота, Великото Разумно Начало в света.

За съзнаване зависимостта на живота в градините и полето от атмосферата, направихме метеорологическа училищна станция На специален разграфен лист се нанасяха промените по барометъра, термометъра, ветропоказателя, облачността и падналите валежи. Тези белези се сумираха по месеци и се установяваха заключения, полезни за местното селско стопанство и земеделските култури. Ние свикнахме с тази станция, и тя стана едно необходимо училищно стопанско помагало. /При засяване, разораване, сеитба, беритба, коситба, ръсене на лозята и др. селяните се допитват до нашия училищен оракул/.

Чрез него учениците - дежурни се практикуват на ежедневно, системно, точно наблюдение, записване и систематизиране, който труд ги подготвя към научен труд и начин за придобиване знания чрез опит.

За култивиране на обществени чувства, ред, точност, изпълнителност, услужливост, другарство и обществен живот, покрай другарския час, дружествен живот в туристическа, въздържателна, библиотечна, хорова и др. секции, ние създадохме ученическа трапезария на началата: без просия и подаяния. За тази цел чрез временна общинска трудова работа възрастните ни оградиха един училищен парцел от 1200 м. Ние го почистихме, парцелирахме, прекопахме и посадихме. Направихме порта, затърнихме за предпазване от домашни птици и доведохме речна вода. Ежегодно обработвахме и култивирахме: зеленчуци, окопни варива и др. През лятото поливахме, плевяхме, а наесен - беряхме, сушяхме, консервирахме за през зимата. Засаждахме училищна нива със слънчоглед и добивахме олио. Попълняхме нуждите още с доброволни вноски на съестни продукти. Приспособихме стая за кухня и трапезария и изработихме и набавихме инвентар. Така произведените продукти с детския труд в процеса на обучението сортирани, консервирани и запазени, през зимата се готвеха от училищната прислужница с дежурна помощ на ученички; обедът се сервира от учениците; така се организират общи обеди за всички ученици от училището. Така не остава нито една паралелка без общ обяд в трапезарията, а по някой път се хранят всички. Всяко дете си носи хляба. В трапезарията идват и събраните суми от коледуване, лазаруване и пр. начинания: суми от продадени кошници от училищния върбалак и пр.

С каква радост и охота децата остават на общите обеди! Детето на бедния и богатия, на учения и простия, силното и слабото рамо до рамо работят, събират, готвят, сервират, пеят, молят се и се хранят. По-пълна общност ние не можем да постигнем! Училище-живот! Какъв простор за опознаване, услуги, взаимност, помощ, взаимодействие, другарство, допир - дейна любов, лаборатория, в която детето влиза цяло, шлифова, оглажда и изработва себе си, своя характер като член на детското общество.

Така дойдохме до едно училище без кражба и лъжа, понеже изключихме условията за тяхната проява. Свободното и индивидуално възпитание даде възможност за пълно опознаване на учениците от учителите и взаимното опознаване на учениците; правилно развиване на детските заложби, желан успех, и училище без простъпки, сбиване, скараване и немирства. Между учениците имаше взаимна любов и уважение, а учителят се чувстваше като възрастен брат.

В с. Оплетня при 4 слети отделения за 4 години учениците не дадоха никаква отрицателна проява. Отсъствах 3 дни наред, без да мога да уведомя училището. Там бях сам учител в селото, приютено в Искърското дефиле, далеч от др. селища. Децата идвали ежедневно на училище. Пролет. Те надничали до скалата да видят, идвам ли. Биели сами училищния звънец. Сядали по отделения на своите дворни пейки. Разправяли си уроците, почвайки от най-силните по отделения ученици до най-последния. По четене, вероучение, естествознание, отечество и др. вземали и нови уроци, предавани от най-силните ученици и, когато им оставало време, по покана на най-влиятелните, оставяли книгите, донасяли домашни съдове и поливали наред цветята и посадените дръвчета, както сме правили и друг път. Три дни наред! „За да не свари учителят нещо не в ред” - казвали помежду си те.

Така възпитава детския образователен труд - училището сред природата, живото училище или училището-живот.

За най-важно в училищния живот поставяме общението между учителя и душите на учениците - едно вътрешно общение, преливане на живот. Това го имаше в нашето училище. И това най-много причиняваше радостната и светла атмосфера в училището. Постоянно да държиш в съзнанието си учениците, както майка носи младенеца в своята утроба. Всяка ученическа проява на прилежание, постоянство, растеж, укрепване в добродетели ни беше главният източник на радост.

Селото, обаче, живее като една общност.

За да се направи една реформа в училището и да се добие положителен резултат, трябва да се създадат психологически условия в средата. Учениците със завършване на основния образователен курс влизат в тая среда, и тя ако сама не прогресира и не е в крак с времето, може да ги понижи, нивелира със себе си. От там нуждата и съзнанието да се работи непосредствено и едно­временно в масата и вън от училището, между младежите и родителите. За тази цел развихме следната дейност:

1. Организирахме вечерно училище с двегодишен курс;

2. Построихме читалищен салон със сцена и 120 стола в етажа на училищната сграда;

3. Организирахме вечерни и неделни народни четения и народен университет с три седмични сказка;

4. Устроихме агрономически и други курсове. Селяните привикнаха до такава степен да посещават редовно, че всяка беседа и на всяко време можеше да се изнесе в Ребърково, стига да зазвъни училищният звънец и прикани за посещение;

5. Организирахме кооперацията. Факторите за провеждане и организиране на живота в едно селище - училище, читалище, кооперация и община - хармонизираха своите усилия в едно взаимодействие за създаване на едно образцово село, каквото то стана;

Учениците от училището влизаха в читалището, а от там в кооперацията. Придобитото в училището укрепваше в читалището, пренасяше се в домовете, а от там на полето.

Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди.

Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб.

От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя. Нека поведем и приучим децата да облагородяват дивачките и храстите в полето и гората, да залесят голите хълмове и поройни места. И тогава като отклик ще се облагородят тръните и дивачките в детската душа, и ние ще създадем рай отвън и отвътре.”

Първоначалната учителка Р.Г, която се е стараела да приложи някои от педагогическите идеи на Учителя, ето как е възпитавала децата за едно ново, по-интимно, по-вътрешно отношение към природата: „Гледах да развия у децата любов към дърветата, да се роди у тях желание да им помагат. Насадихме с децата една овощна градина с 80 -100 плодни дръвчета, като им напомних, че както те идат от къщи нахранени, така трябва да поливат и дърветата. Казвах им: „Напоихте ли вашите дървета? Те са вашите деца. Вие ги отглеждате Когато вие се храните в къщи, трябва да си спомняте, че имате приятели, за които трябва да мислите.” Те поливаха дърветата. После ги учех да си говорят с дървото, да проверят, дали то е доволно от това, което са направили - с други думи да влизат в досег с дръвчето и да наблюдават развитието му: неговия растеж, цъфтеж, завързване и узряване на плода. След узряването на плода обирахме го всички задружно. И отиваха при дръвчето и му благодаряха, че то е дало плод, и обещаваха, че есента ще го наторят и на другата година пак ще го поливат. И замолваха дръвчето да им даде следващата година пак изобилен плод. Това се вършеше от малки и големи. Аз имах четири слети отделения. По този начин гледах да сложа основа на любовно отношение към растителното царство. И по естествен начин идваше и добро отнасяне на децата едно към друго. Една мекота почваше да се развива в отношението на детето към дръвчето, и това почваше да се предава и на отношенията между децата.

После ги навеждах на следното: Цветето расте, и този растеж показва, че у него има сила. Както в човека има известна сила, тъй и в цветето. Щом то расте, значи живее. То има и чувствителност, както и ние чувстваме нещата. Кой чувства? Живият човек! И учех ги, че и дърветата имат душа. Тъй ги учех и за животните. На екскурзия постепенно ги научих да не късат цветята. Имаха си цветна градина в училището. Поливахме цветята, но не ги късахме. Казвах им: „Това цвете дали ще се радва на нас?” Никога не говорех на децата, че те трябва да се отнасят така с цветята или че не трябва да се карат помежду си. Това ново тяхно отношение към цветята и дърветата и новото им отношение помежду им излизаше спонтанно отвътре.

В градината учехме геометрия: квадрати, триъгълници, ромбоиди и пр. при правене фигури в градината - лехи, алеи и пр. Самите деца ги чертаеха под мое ръководство, мереха и след като бяха приготвени лехите, засаждахме ги с лук, чесън, чер боб и пр. Брояхме, колко дървета сме насадили във всяка леха: колко черешки, колко чернички, орехи, зарзали пр. Когато някои дървета не се хващаха, изчислявахме, колко дървета остават - правехме изваждане. Някои дървета измръзваха. Пак чрез изваждане децата смятаха, колко остават. По-големите числа изучавахме от бобовите и луковите лехи: в колко лехи има боб, колко реда има всяка леха; във всеки ред по колко глави лук има. В градината учехме и умножение. Например, имаме четири лехи. Във всяка леха има по 15 глави лук. Ще намерим, колко глави лук има всичко чрез умножение и събиране. Когато изваждахме лук за готвене, практикувахме действието изваждане - изчислявахме, колко глави остават. Делението учихме също във връзка с работата в градината. След като завършвахме работата си в градината, влизахме в учебната стая и записвахме туй, което сме сметнали, в тетрадката. Урокът сред природата без всякаква мъчнотия е научен.

Събраният в градината зеленчук употребявахме за общи обеди, които често практикувахме в училището.”

 

МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ

 

 

„Учителят трябва да си служи с метода на съпоставянето, та да внесе живот при обучението и възпитанието”

Учителят

 

Логичното или отвлечено мислене почва от 14 година - в гимназиалния период. А във втория образователен период - от 7 до 14 години - детето има образна мисъл.

Децата всичко могат да разберат, могат да им се изложат и отвлечени принципи и закони, само че трябва да им се изложат чрез художествени образи. А възпитателят може да си служи с образи само при метода на съпоставяне или уподобление. Тия учители, които са проучили педагогическите идеи на Учителя, прилагат успешно този метод. Например, първоначалната учителка В. казва:

„С голяма любов прилагам метода на съпоставянето или уподоблението. Считам го за един от най-важните методи, които трябва да се прилагат в първоначалото училище. В моята практика аз всекидневно прибягвам до него, но не механически. Но в момент на преподаване, когато работя с децата при дадена обстановка, този метод намира спонтанно своето приложение. Разбира се, влизам в клас предварително приготвена, с план на методичната единица; но онова, което се дава във време на учебната работа в класа в присъствието на децата, надминава моето очакване. В такива моменти учителят влиза във връзка с детето, и методите, художествените образи, които изпъкват в съзнанието на учителя по време на учебната работа са резултат от взаимодействието между душата на възпитателя и душата на възпитаника. Методът на съпоставянето не може да се схване и приложи механично. Учителят трябва да има цялостен мироглед. Най-ценното в работата на учителя е това, което не може да се каже. То е скрито в душата на учителя. То е в онова любовно отношение, което има към децата и към всичко в природата, и онова отношение на художник, което има към всичко, що става около него. Цялата природа ще се представи оживотворена. Децата да почувстват, че цветята имат любовно отношение към тях; че те се радват, когато детето прояви внимание към тях, когато им услужи, като ги полива, наторява, разкопава около тях и пр. Те му говорят. Бялото цвете му говори: Бъди чисто като мен. Друго цвете му казва: Бъди красиво като мен.

При методите на съпоставянето белият дроб представям на децата като салон, много красив салон, дето дробовете приемат въздуха. Нашата къща е тялото, а белият дроб - нейният салон. Въздухът, който ни обича, влиза вътре в нас, среща се с кръвта и иска да я пречисти. Въздухът е толкова добър, че се натоварва с нечистотиите от кръвта и си излиза.

При работа с децата ние наричаме слънцето - слънчо бояджия; той боядисва цветята и плодовете. После го наричаме - слънчо фурнаджия; чрез него зреят житните зърна. Наричаме го още доктор слънчо; дава здраве на всички същества и лекува всички болести. Методът на съпоставянето е неизчерпаем източник на всекидневно художествено творчество. Петте сетива и всички удове на човешкото тяло се представят като нещо живо, което има любовно отношение към детето: ухото, окото, ръчичките, крачката и пр. Представя се пред детето, че ръчичките го обичат и му помагат и че то има голямо задължение към тях. Също така и всеки пръст обича детето, има любовно отношение към него.

По този начин цялата природа трябва да се одухотвори. Ще се представи, че водата има любовно отношение към детето. Тя го чисти, мие, утолява жаждата му. Същевременно тя го учи. Например, изворът учи детето да бъде щедро. Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.”

Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата. А всяка идея, която не е предадена на децата образно, ги оставя инертни, пасивни, индиферентни. Тогава урокът е сух, безинтересен и неразбран за тях. Щом даже за момент се напусне методът на съпоставянето, веднага настава в класа мъртвило, скука, умора, блясъкът в детските учи угасва, като че ли слънцето и животът се отдалечават от класната стая. Ще приведа друг пример от същата учителка В: „Идването на пролетта се представя като борба между дядо Мраз и Слънчо. Слънчевите лъчи стопяват дрехите и кожуха на дядо Мраз и той бяга. А Слънчо води борба с дядо Мраз, за да възцари царица Пролет. Ще се представи на децата, как пътува царицата, как пристига. Тя носи много неща. Отива при цветята и им отваря пъпките. Отива при клонковите пъпки и ги отваря, за да покарат листата.” Даже учителката В. сама е съчинила по този случай едно стихотворение, предназначено за децата. Ще приведа само един стих от стихотворението й за царица Пролет: „Пристъпва с чудни стъпки, невидима за нас. Разтваря всяка пъпка в уречения час!” Вторият период е период на въображението, а каква богата храна му дават такива художествени образи.

С голям успех може да се приложи този метод при всички условия в първоначалното училище. Например първоначалната учителка Д.А.- с художествен усет си е служила с него при запознаване на децата с опрашването на цветята от пчелите, поникването на житното зърно, зимния живот на пъпките, листопада и пр.

Учителят трябва да умее да си служи във всеки момент с метода на съпоставянето. И той не трябва да работи по шаблони в това отношение. Известен урок, конкретните условия, създадената атмосфера ще му пошепнат, с какви съпоставяния да си послужи, ще му пошепнат художествените образи.

Този метод има приложение за всеки учебен час и по всички учебни предмети в първоначалните училища. Той трябва да се прилага едновременно с всички други целесъобразни методи: трудов принцип, самодейност, творчество, природосъобразност, нагледност и пр.

 

* * *

Казахме, че методът на съпоставянето може да се приложи при обучението по всички учебни предмети. Освен това той може да се използва и за запознаване на детето с висшите духовни и морални принципи и закони.

В гимназията по научен път, чрез изучаване новите научни факти ще се дойде до изграждане на мирогледа. Но във втория образователен период това е невъзможно, понеже детето през този период няма развито логично мислене, и от друга страна не разполага и с необходимите научни данни. А трябва и то да влезе във връзка с висшите духовни и морални принципи и закони, понеже те помагат за правилното му развитие. И тъй като това не може да стане по пътя на логичното мислене, трябва да се употребят други методи.

Знае се от детската психология, че през този период детето мисли не чрез отвлечени идеи, а образно, картинно. Ще се използва именно това качество на детската психика. За да бъдат разбираеми за детето духовните и морални принципи и закони, те ще му се изложат не в научна логична форма, а във вид на художествени символи и алегории.

Някой би могъл да каже: „Не може ли и не трябва ли да се отложи запознаването на детето с тия духовни и морални принципи и закони за по-после, когато то ще има развито логично мислене?” Не, ако това се пропусне през втория период, много е загубено, и пропуснатото после мъчно може да се навакса. Запознаването на детето с висшите духовни и морални закони под формата на символи и алегории е необходимо въз основа на следния психичен закон:

Ако детето усвои известни духовни или морални принципи и закони под формата на символи, алегории, притчи, приказки и пр., изобщо във вид на образи и картини, то тези образи ще работят в неговото подсъзнание и след време то ще стане способно да усвои същите принципи и закони в научна форма. Ако се пропусне вторият период, после духовните и моралните закони по-мъчно ще бъдат разбрани от него, по-мъчно ще станат живи сили в неговата душа! Великите възпитатели на човечеството не са ли действали по същия начин в миналото?

Кое прави възможно, щото висшите духовни принципи и закони да могат да се излагат под форма на символи и алегории? Гьоте казва: „Всичко преходно е само символ.” Значи материалните явления могат да се вземат като символи на духовните закони. Същата идея е изразена и в херметичната философия така: „Всичко, каквото има горе, има го и долу.” Учителят казва: „Външният свят е сбор от символи, чрез които трябва да се изучава вътрешният свят.” Има съответствие между материалните явления и духовните и морални принципи и закони. Можем да разглеждаме първите като алегории на последните. Това може да се използва при възпитанието. Това е един от методите за събуждането на детското духовно естество. Учителят трябва да намери символи, алегории, приказки за съответствието между външните и вътрешните явления. И тия съответствия не трябва да бъдат произволни, а реални, истинни, т.е трябва да отговарят на съответствията, които съществуват в природата. Природните явления трябва да се употребят като символи на висши истини. И ако символите са правдиви, те ще имат дълбоко действие върху детската душа. Учителят може да намери готови примери в литературата, но може и сам да твори такива. Какво грамадно поле за творчество има учителят в неизчерпаемото богатство и разнообразие на природата!

По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони.

Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях.

От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух!

От друга страна, тия символи и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот. Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание.

За всички духовни и морални принципи и закони могат да се намерят подходящи символи и алегории. Превеждаме околни явления, които наблюдаваме, за да обясним висши истини. Така детето чрез преминаване от материалното към духовното вече одухотворява материалното. Разбира се, хубаво е тези преводи да не се вмъкват изкуствено в детския живот, но да се явят като нещо естествено. За тази цел трябва да се постъпва по следния начин: когато детето се натъкне на известни явления в природата било в градината, в гората или планината - от начало самото явление трябва да се проучи всестранно от гледището на природознанието, и след това туй явление може да се използва, за да се направи преводът; например когато детето при разходка срещне лепкав карамфил, ще се направи преводът. В такива случаи преводите ще бъдат по-интересни.

Тук ще дадем няколко примера за приложение на този метод. Посочените тук примери са представени в проста форма, но те могат да се разбият като разкази или приказки с действащи лица, разговори и др.

 

Ябълковата семка

В една приказка действащо лице ще бъде ябълковата семка. Между нея и детето се води дълъг разговор. Всеки от тях излага своя живот, трудностите, през които минава, скърбите и радостите си, условията, при които живее. След този разговор ябълковата семка казва на детето: „Аз съм много богата. Ако ме посадят, от мене ще израсне цяло дърво. То със своите корени, листа, цветове и плодове е скрито сега в мене. Но не мисля, че и ти си беден. Също и в тебе има големи богатства, и един ден ще разкриеш богатствата, които се крият в теб. Но колко трябва да работя аз, за да разкрия богатствата си! Трябва да пусна хиляди корени в земята и хиляди листа във въздуха.”

 

Кукувича прежда /Cuscita europaes/

По време на излет може да се намери това растение. В една далечна, минала епоха, то е било зелено, после постепенно се е приспособило към паразитен живот върху бъза, копривата и пр., около чиито стъбла се забива спирално, пуща смукалца в тях и смуче сока им. Знае се, че зелената боя, хлорофилът на растенията служи при храненето им. Чрез нея се получават органическите храни, тъй нужни на растенията.

Но кукувичата прежда, като се е приспособила към приемане готова храна от други растения, постепенно е изгубила зеления си цвят. И сега е с бледо жълтеникав цвят, а листата му са атрофирани. По-рано те са били с големи петури, а сега са малки люспици. Това израждане на растението е следствие на неговия паразитизъм. Кукувичата прежда е произлязла от зелено растение, сродно на обикновената поветица. Като нея тя отначало се е обвивала о другите растения, само за да има подпора, но после почнала да ги използва и станала паразит.

За да направи превода, учителят може пак да използва някоя приказка, например един разговор между кукувичата прежда и съседните на нея лютиче, метличина, глухарче и пр. Последните в разговора я съжаляват, оплакват печалната й съдба, че е изгубила своята красота и зеления си цвят. Тя се трогва от тяхното състрадание и им дава ценни съвети. Казва им: „Мили сестрички, вярно е, че моето положение е печално, но аз зная защо дойдох до това окаяно положение - защото използвах за свои лични интереси другите растения, онеправдах ги. Не правете така, за да не би сполети моята съдба, за да не се отклоните от правилното развитие като мене.”

Като примери учителят може да вземе и други паразитни растения, например паразитните салепи, които се срещат в нашите гори, водоводеца и др. Тия растения са безхлорофилни по същата причина.

 

Ягода /Fragaria vesca/

Листата са сложни и са съставени от три еднакво големи листчета. Това обстоятелство може да се използва, за да се прокара аналогия между ягодовите листа и човешката душа. За да се направи преводът, учителят пак може да използва една приказка, в която ягодата говори на едно дете. Те водят дълъг разговор, и накрая ягодата казва на детето: „Обърна ли внимание, че трите ми листчета са еднакво големи? Прави като мен, за да имаш успех в живота. Вземи пример от мен. Както аз имам еднакво големи листчета, тъй и ти трябва да бъдеш еднакво умен, добър и работлив.”

 

Ябълковото дърво

В приказката действащи лица са ябълковото дърво, други дръвчета и едно дете. Ябълковото дърво казва на детето: „Още от малко имах едно желание: да бъда отрупано с плодове и да зарадвам хората, които минават покрай мен, да си откъснат от моя плод. И ето, аз съм сега щастливо. Мога ти кажа ключа на щастието. Разбрах, в какво е щастието: твоят живот да не бъде излишен за света. Това ще ти причини най-голямата радост и ще те направи щастлив.”

 

Глухарчето /Taracacum officinale/

По време на излет учениците се запознават със свойствата и живота на глухарчето: с неговия корен, стъбло, листа, цветове и пр. Те ще констатират, че това, което изглежда като един цвят, в същност е сбор от много цветчета, и всичките образуват едно съцветие. Съцветието отвън е заобиколено със зелено покривало. Поради своето съцветие глухарчето спада към семейство сложноцветни. Цветчетата на глухарчето са така събрани, че всички вкупом изглеждат като единствен цвят. Зеленото общо покривало отвън прилича на цветна чашка. Учителят, за да направи превод, може да използва една приказка; някой човек води разговор с глухарчето и му разправя, какво става по земята, излага му събитията от човешката история и оплаква съдбата на човечеството. Тогава глухарчето се обръща към него със следните думи: „Ще ти дам едно средство, за да се оправи вашият живот. Ако приложите това, което аз съм постигнал, ще се премахнат всичките ви страдания и земята от долина на сълзите ще се превърне в рай. Кога? Когато постигнете единството, което аз съм постигнало. Работете, за да настане на земята единството и братството на всички народи. Вземете пример от мене. Аз, малкото глухарче, показвам пътя на хората, какво трябва да правят, за да бъдат щастливи.”

 

Лепкавият див карамфил

Децата по време на излет ще забележат с любопитство лепкавия див карамфил. Учителят ще ги накара да пипнат неговото стъбло, за да видят, че то е лепкаво. Чрез въпроси децата ще се сетят, защо е прибягнал карамфилът до тая мярка; така то спира вредните насекоми, които искат да се изкачат по стъблото му, да достигнат до цвета,за да се нахранят от неговия нектар /сладък сок/. Растението е приготвило този нектар за други насекоми, а именно пеперудите, които като кацнат заради нектара, ще извършат и кръстосаното опрашване на цветовете.

Учителят може да направи следния превод. В една приказка карамфилът казва на детето: „Както аз турям по стъблото си лепкав пръстен, за да не допускам да се изкачат по мене вредните насекоми, така и ти, за да успееш не пускай в себе си болни, лоши мисли. Тури им преграда, както аз турям този пръстен. Вземи пример от мен. Пущай в себе си само добрите, светли и радостни мисли, и тогава ще успееш като мен.”

 

Овчарска торбичка /Capsella bursa pastoris/

Цветовете му са много дребни и събрани на голям брой в купчини. Коя е причината за това? Понеже цветовете са дребни, ако са по отделно, не могат да бъдат съгледани от насекомите. А последните са нужни, за да се извърши опрашването, т.е. пренасянето на прашеца от един цвят на друг. Като са събрани множество цветчета на едно място, тогава те се белеят заедно и привличат насекомите. Значи това, което не може да се постигне с отделните цветчета, постигат го всички чрез сдружаване. В приказката пак се води разговор между овчарската торбичка и човека. Последният излага страданията и неуспехите на хората. Тогава овчарската торбичка му казва: „Мога да ти дам ценен съвет. Вие хората правете като мене: Сдружавайте се, съединявайте се, и това, което отделният не може да постигне, всички с дружни усилия ще го постигнете.”

 

Снежинките

Децата зиме ще наблюдават снежинките, ще се учудват на чудно красивите им форми, прилични на звездички. В една приказка ще се описва срещата между децата и ангела, който праща снежинките на земята, след дълъг разговор, в който ангелът ще разправи на децата много чудни работи, най-после ще им каже: „Деца, ще ви дам един хубав съвет, и ако го следвате, ще бъдете винаги радостни и доволни. Аз се старая винаги да направя всяка снежинка, която ви пращам, много красива! Правя я като красива звезда. Полагам най-голямо старание, за да ви зарадвам с красотата им. Правете като мен: Каквото правите, гледайте да бъде красиво изработено, като вложите в направеното най-голямо усърдие, внимание и любов, както аз, и ще успявате.”

 

Слънчевият лъч

Децата ще излязат сутрин рано и ще видят, че цветните венчета са затворени. Те ще забележат, че когато ги огреят слънчевите лъчи, цветовете се отварят. След това учителят ще им разкаже приказка, в която слънчевият лъч говори на едно дете. В началото на разговора детето пита слънчевия лъч, откъде иде. Последният му разправя, от где иде, описва му слънцето, описва своето дълго пътуване из небесното пространство, описва, какво е срещнал по пътя си. Детето се учудва на всичко това и го разпитва за много неща. Най-сетне слънчевият лъч му казва: „Мило дете, да ти поверя една моя тайна. Когато слизам от небесните простори на земята, обичам всички цветя, дървета, треви, мушички, птички и хора. Аз тъй много ги обичам! И ето, цветята, още когато пристигам отварят своите венчета на мен. И ти обичай всички, които срещаш по своя път, и тогава всички ще отварят на теб своите сърца и души и ще ти се радват, както се радват и на мене.”

 

Диамантът

Той е образуван в земните дълбочини. Грамадни тежки маси са го притискали. С какви страдания той е бил роден в тъмните земни недра! През каква температура е минал той! В една приказка може да се изложи разговорът между детето и диаманта, който то вижда поставен на един пръстен. Детето го разпитва да му разправи по-подробно от где и как е достигнал до това красиво състояние. Диамантът описва земните дълбочини, описва своите страдания там, високото налягане и температура, на които е бил подложен, и начина по който чрез това налягане и температура е станал красивият диамант, който пречупва тъй чудно светлината. На края на този разговор, от който детето научава много факти за условията в земните дълбочини, най-сетне диамантът завършва разказа си така: „Ето минах през много трудности, не се стреснах и най-сетне достигнах до това, което искам. И ти, когато срещнеш някои трудности и мъчнотии в живота си, не се обезсърчавай. Страданието ще те очисти и ще събуди в теб хубавото и доброто, ще те направи силен да превъзмогнеш мъчнотиите и да победиш.”

 

Цветето върху скалата

При разходка с децата може да се срещне висока скала. На нея може да се забележи шепа пръст, от която се подава красивото венче на някое цвете, например лайкучка, глухарче или друго някое. Ще се използва това за приказка, в която това цвете ще говори на детето, че и при най-трудните условия не трябва да пада духом, но да работи, и ще премахне мъчнотиите, ще ги превъзмогне.

 

Слез /Malva silvestris/

Децата могат да изберат някоя група слез, която да е огрявана през целия ден от слънчевите лъчи и да я наблюдават. Те ще видят, че при изгрев слънце листата му са обърнати към изток, към обед са обърнати право нагоре към слънцето, а към залез слънце - на запад. Това ще направи дълбоко впечатление на децата. Те ще проследят слеза през разните часове на деня. В една приказка ще им се разкаже за разговора между слеза и детето. Детето ще изкаже своето учудване от това, което е наблюдавало у слеза. Последният ще му разкаже, защо прави това, каква му е целта и какво постига с това. След това ще му каже: „И ти, ако искаш да успяваш, прави същото. Винаги бъди насочен към доброто, красивото, с него работи и ще бъдеш като мен, както аз следвам целия ден пътя на слънцето и съм щастлив и радостен.”

 

Изворът

В една приказка ще се изложи разговорът между изворът и детето. Изворът ще му разправи чудни неща, ще му каже, че иде от морето; от там водата е отишла горе и е слязла като дъжд в земните дълбочини. Ще му опише своя път под Земята, и как там в тъмнината е търсел излаз навън на свобода и слънце. Ще му опише, колко се радва сега, че след дълго стоене в земните недра сега е излязъл на свобода. Детето му казва, че е възхитено от кристалните му води. Изворът му отговаря: „Аз обичам цветенцата, тревичките, камъчетата, даже и песъчинките, които покриват моето дъно. Обичам всяка птичка и всяка сърна, която идва да пие от мен. Обичам и всяко дете или възрастен, който идва да утоли при мен своята жажда. И ти имаш в себе си един извор. Изворът, който имаш е обичта. Отвори го да протече, и тогава ще станеш също като мен. Както всички се радват на мене и идат при мен, така ще се радват и на тебе.”

 

 

 

 

ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР.

 

Казахме, че във втория образователен период въображението е в подем и че през този период детето приема и разбира само това, което му е представено образно, картинно, а не в отвлечена форма. Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период.

Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр.

В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.

 

 

ВИСШ ДУШЕВЕН ЖИВОТ

 

 

Под висш душевен живот разбираме благоговение пред великия и безкраен живот, който седи в основата на цялото битие, благоговение към първичната причина, към Великото Разумно Начало, което работи в природата. В основата на висшия душевен живот лежи благоговението пред възвишеното. Да допуснем, че човек е бил в една красива местност на Рила или Стара планина и знае там някой чуден кът. Самият спомен за този кът събужда у него възторг и благоговение. Това благоговение се приближава до известна степен до онзи висш душевен живот, за който говорим. Слушате възвишена музика и идвате във възторг. Или изпитвате благоговение към човек, който се е пожертвал за висока идея. Това благоговение пак напомня до известна степен на онова, което наричаме висш душевен живот.

Висшият душевен живот е необходим образователен фактор, понеже той организира всички детски сили. Иначе те ще вървят в разни направления, без да има една сила, която да ги спои в едно цяло; тогава детският живот е без вътрешен център, без основа. Това чувство, което произтича от висшия душевен живот, това благоговение пред великия безкраен живот, към първичната причина пресъздава всички детски сили, претворява ги и им дава възходящо направление. Учителят дава следните изяснения на това: „Как ще възпитате грубото, невъзпитаното, неразвитото дете на добри и правилни отношения? На каквото днес го научите, утре ще го забрави. Това възпитание е дресировка, нищо повече. Това, на което майката учи децата си, те ще го изоставят, няма да го прилагат в живота си. Защо? Защото при възпитанието на детето нещата не пущат дълбоки корени в съзнанието му. Майката трябва да научи детето си да обича безграничния, Великото Разумно Начало в света. И щом Го обича, то само ще се самовъзпитава.”

Висшият душевен живот не само че преустройва всички психични детски сили, но даже изменя и формата на черепа, организира и човешкото тяло. Учителят казва: „Ако висшият душевен живот е силно развит у човека, горната част на главата му е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тая част на главата му е ниска - там има празно място, долина.”

Всичко съградено в детето без висшия душевен живот е съградено на пясъчни основи и ще рухне при първото изкушение и изпитание, което то ще срещне после в живота си. То рухва даже още веднага след съграждането му. Защо? Защото другите сили - знание, мисъл, памет и пр. - не раздвижват всички детски сили. Те привеждат в активност само някои по-повърхностни сили на детската природа, а глъбините й остават незасегнати. А висшият душевен живот има силата да трансформира, да раздвижи целия човек. Ако мислят с модерни педагогически методи да организират училището на нови основи, но без да приложат методите за събуждане висш душевен живот у детето, в края на краищата ще има големи разочарования.

Някой би могъл да каже: Не може ли да се чака, когато детето порасне, тогава, ако намери за добре, да развие висшия душевен живот в себе си, тогава да определи своето отношение към безкрайния живот? Висшият душевен живот трябва да се развие именно през втория период, понеже този е периодът, в който чувството на благоговение е в подем, и ако се пропусне този период, пропуснатото мъчно може да се догони. Кои са методите, чрез които може да се развие висшият душевен живот през втория образователен период?

 

Чрез общение с природата

Когато човек обикне природата, когато влезе в интимно общение с нея, тогава безкрайният живот, разлян в природата, почва да му се разкрива и той изпитва благоговение и възторг пред великото, което работи в нея. Той вижда великата хармония и разумност, които царят в природата, вниква в мъдрото устройство на цветята, дърветата, звездния свят, цени тая красота, хармония и мъдрост, разляни в природата. Това е вече посаждане на висшия душевен живот в него. Учителят казва: „Излезте рано сутринта през пролетта, когато природата се събужда, когато цветята цъфтят и се вдълбочете в себе си, за да чуете тихия говор на Безграничния. Ако отидете в гората, ще чуете тихото шумолене на листата, което се излива в нежна приятна мелодия.”

Могат да се използват известни аналогии. Ще се заведе детето в една фабрика, за да види, какъв ред царува там, как правилно работят всички машини и ще му се каже: „Кой всажда този ред в работата на тия машини?” То ще каже: „Машинистът.” Ще го запитаме „Няма ли чуден ред и в природата, в движението на звездите, в смените на луната, в цъфтежа на цветята, в зреенето на плодовете, в изворите, във вятъра, в дъжда?” То ще каже „Да.” Ще го запитаме „Нощем машините не могат да работят без машиниста, тогава има ли едно Разумно Начало, което да стои зад целия този ред в природата?”

 

Чрез благодарността

Както през първия период, така и през втория, благодарността на детето за всички блага, с които разумната природа го е заобиколила: цветя, плодове, въздух, вода, слънце, планини, звезди и пр. събужда възвишената детска природа. Тая благодарност на детето към Великото Разумно Начало на света за всичко, това е пак метод за събуждане висшия душевен живот у детето.

 

Чрез любовта

Любовта внася подем и разцвет на всички сили на човешкия дух. Тя прави човека способен да дойде до прозрението на единството в света на отделните факти до прозрението на Великото Разумно Начало в света. По този начин любовта събужда у човека висшия душевен живот. Затова Учителят казва: „Щом почнете да любите, вярата ще дойде. Вярата е резултат на любовта, а надеждата е резултат от вярата. Но има и друг един път, при който надеждата ражда вярата, а вярата - любовта. И двата тия метода тря6ва да се опитат в училището.”

За развитието на висшия душевен живот у детето, хубаво е да се излиза от някой конкретен повод, от някоя конкретна случка. По някой път може да се използва сюжетът на някой разказ. Например, става дума за някои хора, които са проявили голямо геройство. Тогава се разглежда въпросът: Кое дава най-голяма сила за самоотричане и геройство. И ще се констатира, че вярата е най-големият извор на сила за това.

За да се свърже отношението на детето към природата и към Великото Разумно Начало в света с нещо конкретно, реално, Учителят дава следното упътване: „За да добие детето правилно отношение към природата, излиза се от майката, а за да добие правилно отношение към Разумното Начало, се излиза от бащата.” Термините баща и майка са добре познати на детето, и затова полезно е да се излиза с тях, за да разбере детето своето отношение към природата и Разумното Начало в света.

 

 

МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ

 

 

Цялостното обучение или „методът на проектите”, който извика голям интерес в нашето учителство, може да се приложи много лесно при трудовия принцип - при детския труд сред природата.

Детският труд сам по себе си има вече голямо образователно значение. Детето при работата си в градината трябва да има поле за свободно творчество и почин, например при подбора на растенията, които трябва да се сеят, при чертането на лехите, изобщо при организирането на труда. Детският труд ще развие преди всичко у детето воля, дух на инициатива, разумност, съобразителност, търпение, ще развие сетивата, наблюдателността и пр. От друга страна, този труд ще го запознае с качествата на почвите, със семената, с условията, които всяко растение изисква и пр. Така детето ще се запознае с много факти. А обогатяването на детето с факти, това е основата за по-нататъшния градеж.

Казахме, че детето ще записва всичко, което наблюдава в специална тетрадка. Освен това, то ще рисува това, което наблюдава, ще рисува всички фази, през които минава растението; ще нарисува явяването на семеделите над земята при поникване, младия стрък с първите листа, цялото растение с листа, с цветове и после с плодове Същевременно ще моделира по-важните части на растението.

Въпросите, които могат да възникнат у детето при неговия труд сред природата, могат да бъдат от различен характер:

1. Чисто научни, имащи за цел запознаването с природните обекти, с история, география и пр.;

2. Въпроси, свързани с нуждите на материалния живот на човека;

3. Здравни въпроси и пр.

Например може да се повдигне въпроса за стопанското значение на известно растение като храна, като суров материал за занаятите и индустрията, през какви преработки трябва да мине едно растение за тази цел. Практическо използване на някои природни обекти и сили в човешкия живот. Например значението на водата като питие, като средство за чистене; за напояване; като средство за добиване на електрическа енергия, която се употребява за индустриални цели, за осветление, отопление и пр. После въпрос за значението на въздуха в човешкия живот; чист и нечист въздух, влажен и сух въздух, влажни и сухи жилища и пр. Значението на светлината за човешкия живот, за здравето; жилища с добро и лошо осветление и пр. Използване на слънчевата светлина за лекуване. Действието на светлината и въздуха по високите планини. Първи помощи при нещастни случаи и пр.

Разнообразната работа на детето сред природата, досегът му с различни явления в природата какви разнообразни въпроси може да породи в детската душа! Ето изходната точка за заниманието с разните учебни предмети. И понеже тия въпроси живо го интересуват, детето ще бъде активно при проучаването и разрешаването им. Целият клас съвместно с учителя ще участва при разрешението на възникналите въпроси във връзка с работата на детето. Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса. Детските реферати ще допринесат, за да стане обучението творческо.

Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов.

За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр.

Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието. Но това не ще каже, че в това отношение трябва да бъдем фанатични, безогледни и едностранчиви. Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св. Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр. Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави. Няколко дена наред преди празника той може да бъде обект на детските занимания.

Когато обучението и възпитанието взема за изходна точка някой конкретни детски преживявания или нужди, детският интерес е по-голям. Тогава обучението и възпитанието имат опорна точка. Например падането на ябълката в градината може да се използва за разглеждане въпроса за земното притегляне. Разпукването на водната тръба зиме или на стомната с вода, оставена в студена стая, може да стане причина за разглеждане въпроса за разширение на водата при замръзване и пр.

Не трябва да се изпуща из предвид особеният характер на втория образователен период: през този период - който обхваща първоначалното училище и прогимназията - детето е поет и художник. Тогава естетичните му чувства са в подем. Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето. Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр.

Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло.

Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети:

 

 

В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките. Когато крушата цъфне, детето проучва цветовете и рисува цъфналата круша. По-късно детето рисува круша с плодове, рисува и отделен плод. Същевременно проучва и устройството на плода. Моделира крушево клонче с листа и плодове. След това прави описание на живота на крушата през цялата година и същевременно описва, каква работа е вършило за крушата през разните годишни времена. Това е хубав повод за обучение по роден език. Проучва се и значението на крушата за човека като храна. Във връзка с това могат да се разгледат и някои географски въпроси, например какви са плодовете в далечни страни - в топлите места, на света и пр. Изпяват се и някои песни за крушата. Детският труд около крушата може да се използва и за нравствено възпитание. Детето се грижи за крушата така, както майката за детето. Учителят му казва: „Това дръвче е твое дете.” Така у детето се събужда съзнание и навик да работи за другите. Тъй се туря практична основа за развитието на нравственото му съзнание.