Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646 – 1716) (на немски: Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията. Член е на Лондонското кралско дружество и на Френската академия на науките.

Готфрид Лайбниц е роден на 1 юли (нов стил) 1646 година, към края на Тридесетгодишната война, в Лайпциг, столицата на Саксония. На 15 години Лайбниц постъпва в Лайпцигския университет и през декември 1662 година защитава бакалавърска степен по философия. През юни следващата година той защитава своя тезис върху принципа за индивидуализация „Метафизично обсъждане на принципа за индивидуализация“ („Disputatio Metaphysica de Principio Individui“). През февруари 1664 година той получава магистърска степен по философия, а през декември същата година публикува и защитава дисертацията си „Примерни философски въпроси, събрани от правото“ („Specimen Quaestionum Philosophicarum ex Jure collectarum“), в която разглежда теоретичните и педагогически връзки между философията и правото. През септември 1665 година получава и бакалавърска степен по право. Взема участие в създаването на Берлинската академия на науките и е първият неин президент (1700). Съдейства и за създаването на академии в Лайпциг, Виена и Санкт Петербург. През 1711 – 1716 г. се среща няколко пъти с Петър I и работи по проекти за образованието в Русия. Умира на 14 ноември 1716 г. в Хановер, Германия.

Независимо от своя съвременник Исак Нютон Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Допринася и за усъвършенстването на двоичната бройна система, която е в основата на почти всички компютри.

В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Бенедикт (Барух) Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17 век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната (академична) традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства.