Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Полет

 

Изплетох си с нежност слънчева весела плитка,

в косите си сложих череши цъфтящи навред.

Със длани се хванах за лъч светлина

и политнах към звездното царство

със пълен от обич привет.

Пътувам през време-пространство

и тихо се стелят душите познати,

платили живота с мечта.

И пак се завръщам във тихите топли предели

на Татко ми, Богът, създал от Любов вечността.

Попитах аз плахо Творецът на тази Вселена

за малкото, свито и крехко на Гея сърце,

с което и в болка, и в радост съм силно сродена,

макар и загледана в тръпнещо синьо небе.

А Той ми разказа, как носил е бисер в сърцето,

еони космични покълвал е цвят в любовта,

полята със чисти сълзи е родена

планета с възторжена дързост,

даряваща звездни чеда.

Попитах го още… За всичко… За нашето време,

за странна „любов”, сътворена от празни слова

Със кървави длани се сочим

и гневно берем незряла реколта от мъка и сива тъга.

Затънали в „зимните преспи“ сърдити,

не смеем да бъдем честни във своите земни дела…

Свещената обич се тихо и нежно живее,

а другото вятър е хладен и гъста мъгла...

А Татко прошепна в съня ми с мелодия чудна,

да вдишвам любов във пулса на Нова Земя

и смело да бъда искряща, обичаща, будна в прегръдката,

щедра на вечното тук и сега.