Вие сте тук
1. Пророчествата на Нострадамус в контекста на европейската астрологическа традиция.
„Една от съществените цели на всяка естественонаучна дейност е да направи възможно предсказването на бъдещи събития“. (Проф. В. Оствалд[1])
Известно е, че само някои места от „тъмните пророчества“[2] на Нострадамус (1503-1566) са понятни за читателите. От тия места, обаче, става ясно, че Нострадамус е предвидил между другото френската революция – „годината 1789, за която ще се казва, че е начало на нова ера“, идването на Наполеон – „Близо до Италия ще се роди император, който ще струва скъпо на царството...“. Нещо повече – той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно.
Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенрих II[3], при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце.
От изследванията на П. Пиоб[4], който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамус, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития[5]. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството“, са само илюстрация на изложената теория.
Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамус[6]“ (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог.
На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамус биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна Астрология – типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Ние нямаме, обаче, предвид Астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната Астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция.
2. Велики личности с почит към Астрологията.
Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната Астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.
Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните ѝ части е било по-живо, Астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея.
Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята – Хипократ, Гален и Парацелз – са се занимавали активно с Астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава Астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар“.
В школата на Питагор е било задължително изучаването на математиката и Астрологията. Последната се е считала като привилегия на мъдреца. „Остави заблудените да действуват без цел и основание, а ти ще трябва в настоящето да наблюдаваш бъдещето“.
Тъй като Астрологията често се схваща като фантазиране на мечтателно настроени души, не е безинтересно да се спомене, че и Бекон[7] (Бейкън), човекът, който въведе експерименталния метод в съвременната наука, също е бил един от почитателите на Астрологията.
Между почитателите на науката за астралните влияния намираме още умове като Платон, Аристотел, Сенека, Данте, Джордано Бруно, Спиноза, Шекспир, Гьоте, Лайбниц и други.
Привърженици на Астрологията са били и астрономи като Птоломея, Тихо де Брахе, Нютон и Кеплер, който е оставил толкова литература върху тая област, че би трябвало да бъде разгледан отделно.
В лицето на Морен дьо Вилфранш (1583-1656), лекар и професор по математика в Колеж дьо Франс, традиционната Астрология е имала последния си голям представител. Морен, „най-научният дух и най-светлият талант, който се е появил в Астрологията досега“ (X. Селва[8]), пръв въвежда рационалното и критично изучаване на завареното астрологическо наследство и така е създал „една стройна, логична и добре обмислена система“ (Синдбад[9] – д-р Вайс[10]), изложена в неговата двадесет и шест томна „Астрология галика (Astrologia Gallica)“.
Твърди се, че никой още не е успял да посочи едно погрешно предсказание на тоя майстор астролог. Това важи изглежда, и за най-смелите му твърдения. Така, поканен да присъствува при раждането на Людвиг XIV[11], Морен е предсказал, че бъдещият монарх ще царува 57 години[12].
Не по-малко куриозно е обстоятелството, че Кромвел [Кромуел], сигурно един от най- трезвите държавници, които историята познава, е разчитал на това предсказание на Морен като на положителен факт, който впрочем се е потвърдил от живота. (Фон Себотендорф[13]).
3. Причини за упадъка на Астрологията.
След Морен започва упадък на Астрологията.
a) Причините трябва да се дирят отчасти у самите астролози. Използването на Астрологията за търговски цели, от една страна, и неспособността на мнозинството астролози да се справят с оскъдната и затова извънредно трудна материя, от друга страна, са допринесли не малко за дискредитирането на предсказателната наука на древните мъдреци. Но тия упреци, които впрочем могат да се направят почти във всяка научна област, засягат астролозите, не и Астрологията.
За компрометирането на Астрологията са съдействали, обаче, доста много и нейните противници и то със своята неосведоменост, с криви заключения и, може би, поради липса на добра воля.
Нашата цел, без съмнение, не е да доказваме чрез теоретически построения правотата на нашите възгледи, тъй като смятаме, че единствен опитът е меродавен при установяване стойността на астрологическите принципи. Все пак, не можем да не кажем по няколко думи и за критиките, които се правят на Астрологията от страна на нейните противници.
b) Така, някои от тях отричат Астрологията от страх пред детерминизма[14]. А всеизвестно е, че има детерминисти, които нямат нищо общо с Астрологията; знаят се от друга страна и не малко астролози, които съвсем не са фаталисти. Всеки, който е прочел някое по-голямо ръководство по Астрология, сигурно е срещнал двете стари астрологически максими: „звездите правят наклонен [пътя], но не принуждават“ и още „звездите управляват съдбата, но мъдрецът управлява звездите“. А и най-модерни автори говорят за „условен детерминизъм“ и „условна свобода на волята“ (Фон Кльоклер[15]).
Прочее, едно излишно недоразумение.
c) Други отричат Астрологията пак a priori[16], понеже не могли да си представят как е възможно планетите да влияят върху живота на Земята.
Безспорно, съмнението има своите добри страни. То освобождава от труда да се проучват неприятни въпроси, и освен това, човек може да мине за „критичен ум“. В случая се забравя само, че отричането съвсем не е разрешение на даден проблем, и че упоритото затваряне очи пред фактите е не по-малко смешно, отколкото сляпото вярване. Така например, ако се приеме горната логика, ще трябва да се обявят за невалидни всички природни закони и явления, докато те не бъдат обяснени и „признати“.
Впрочем, не за пръв път човечеството отхвърля фактите по простата причина, че последните не подхождат на господствуващия мироглед. Не е много далеч от нас епохата, когато под страх на най-голямо наказание бе забранено да се говори за въртенето на Земята. Но колкото отрицателното отношение тогава измени нещо в естествения ред на работите, толкова то може да измени фактите и в нашия случай.
За критиците от тая категория нищо не значи и обстоятелството, че редица светила на човечеството са били привърженици на Астрологията. Това становище – формално вярно – се чува твърде често и с оглед на това заслужава да бъде разгледано по-отблизо.
Преди всичко трябва да се забележи, че ако мненията на първоразредни учени още не са доказателство за истинността на Астрологията, то не по-малко абсурдно е от друга страна да се допуска, че свръхкритични умове като Кеплер например, са могли да се забавляват и вярват в празните фантазии и дори да ги отстояват въпреки всички неудобства.
Освен това, тук се изпускат предвид и още някои важни моменти. Забравя се, че онези, които с иронична или снизходителна усмивка предсказват за астрологическото суеверие на Кеплеровци, обикновено нямат ни най-малко понятие от въпросите, върху които се произнасят с такава авторитетност. От друга страна, критикуваните са не само хора, оставили дълбока следа в официалната наука, не само са познавали спорната област, но са имали и резултати от своите изследвания в нея.
Ясно е, че при това положение няма място за сериозно разискване.
d) Между отрицателите има, обаче, и такива, които познават астрологическата теория. Тяхната грешка е, очевидно, че не са я опитали на практика. Един от тях е проф. А. Краузе[17]. Колкото е солиден в първата част на своята „Астрология“[18], където излага основните принципи на астралните влияния и изнася добросъвестно редица сбъднали се астрологически предсказания, толкова изглежда неубедителен в критичния отдел на книгата си. В една глава от тоя отдел проф. Краузе повдига няколко щекотливи астрологически проблеми, в друга се опитва да обясни сбъдналите се предсказания и най-после неочаквано тегли заключението, че „Коперниковото откритие за хелиоцентричността на слънчевата система е подронило завинаги почвата на Астрологията“.
Няма никакво съмнение, че традиционната Астрология далеч не е успяла още да се справи с всички свои трудности. Оставяме настрана въпроса, дали повдигнатите от проф. Краузе проблеми са наистина неразрешими дори при сегашното състояние на астрологическото знание. Нещо повече, би могло да се посочат и други въпроси, които чакат своето разрешение. Но това не може да бъде доказателство за „ненаучността“ на Астрологията. Кой ще посочи науката, която е превъзмогнала всичките си затруднения?
Както и други автори, проф. Краузе иска да обясни сбъдналите се астрологически предсказания с теорията на вероятностите, която допуска случайното сбъдване на някои от многото предсказания. Но тук възниква въпросът, как е възможно случайно да се сбъднат всичките перипетии в даден живот? А самият проф. Краузе говори за два такива случая – житейските пътища на два датски принца са протекли точно така, както са били предварително описани от Тихо де Брахе и само животът на третия е направил отклонение.
С каква случайност ще се обясни и другият факт, че един Морен не се е излъгал нито в едно от своите предсказания?
„Тая случайност, все пак, би била чудновата, ако постоянно се „стреми“ само да потвърждава астрологическите твърдения“ (Фон Кльоклер).
Хелиоцентричността на слънчевата система е била неведнъж изтъквана като аргумент против геоцентричния начин на работа на традиционната Астрология, но най-малко можеше да се очаква, че и проф. Краузе ще прибегне към тоя аргумент.
Собствено, като център на астралните влияния се взима не центърът на Земята, а мястото на събитието. И ясно защо. Влиянието на Слънцето в даден момент спрямо разните точки на Земята е най-различно, вследствие на което някъде имаме зима, на други места летни горещини, в едното полукълбо – ден, в противоположното – нощ. Естествено, за Астрологията е важно влиянието, което Слънцето упражнява тъкмо в точката, която я интересува. Значи, строго взето, имаме не геоцентрична, а локоцентрична, или, както я нарича един американски автор, антропоцентрична ориентация.
Едва ли ще отрече някой, че една хелиоцентрична Астрология е мислима. Но също така, не е трудно да се допусне, че една такава Астрология дохожда под съображение на първо място за своя център – Слънцето, а само по косвен път „по отражение“, и за нашата Земя. Изследванията на астронома д-р Крицингер[19] идват да потвърдят това теоретическо допускане. В своята книга „Пулсът на света[20]“ той установява от една страна връзката между обиколките на планетите около Слънцето, респективно техните съвпади спрямо него, и появата на слънчевите петна. От друга страна, той посочва паралелизма между слънчевите петна и наблюдаваните цикли в атмосферните и обществено-исторически процеси върху нашата Земя.
Повикът срещу „геоцентричната ориентация“ на Астрологията изхожда от погрешната предпоставка, че Астрологията е рожба на геоцентричния мироглед и, следователно, трябва да бъде погребана с него. Недоразумението се дължи на обстоятелството, че се смесват две съвършено различни неща – устройството на слънчевата система със силовите отношения между небесните тела. Няма нужда от силно въображение, за да се разбере, че каквото и да е устройството на нашата планетна система, всеки неин член, значи и Земята; е център на влияния съгласно закона на гравитацията. Понятно е също, че конкретно за нашата Земя дохождат под съображение главно геоцентрично ориентираните радиации на тая грандиозна космична симфония. А да се отрича, че планетите упражняват пряко влияние върху Земята, би значило да дойдем до абсурдното заключение, че „хелиоцентричността на слънчевата система е подровила почвата и на гравитацията между нашата планета и останалите небесни тела като ориентирани геоцентрично“.
Впрочем, при разрешаването и на тоя въпрос последна дума има опитът, а неговите показания не остават никакво съмнение в тоя пункт.
Така или иначе, със съдействието на свои и чужди, астрологическата мисъл след Морен залязва лека-полека. През 18 век тя е все още застъпена в някои университети – Йена, Хале, Дрезден и пр. В началото на миналото столетие само малцина се занимават вече с това „суеверие“ или „шарлатанство“.
4. Възраждане на Астрологията в началото на ХХ в.
Едва най-новото време отбелязва няколко по-сериозни опити за възстановяване на Халдейската мъдрост[21]. Едни от тия опити са направени от астрологическа страна, други принадлежат на представители на официалната наука.
Като израз на това ново веяне се появи една доста богата литература върху разните области на Астрологията – индивидуална, политическа, медицинска, метеорологическа, стопанска и др., обаче съвсем не може да се поддържа, че всички твърдения на тая литература съдържат стопроцентови истини. Напротив, с малки изключения, съвременната астрологическа литература дори не достига нивото на старата (Фон Кльоклер) и съдържа твърде много баласт, тъй като „болшинството от съставителите на хороскопи се задоволяват да следват сляпо често противоречивите данни на една обременена, понякога изопачена традиция“ (Г. Тамо).
Други астролози, види се, не особено възхитени от резултатите, получени от тоя най-разпространен курс на „рецептарната“ Астрология[22], дирят в новаторства – често твърде смели – разрешението на съществуващите затруднения.
Не е чудно, че качеството на ръководствата[23] е убило интереса към Астрологията у не един критично настроен читател. Чудното е, че докато Астрологията е била отричана като нелепа измислица, почти пренебрегната е била както от противници, тъй и от защитници, тъкмо най-логичната астрологическа система, предложена и блестящо приложена от Морен дьо Вилфранш. Както се спомена вече, авторът на „Астрология галика“ е стигнал до своята метода чрез критично разглеждане и пречистване на заварения астрологически материал. Обаче неговата детерминационна теория, „издържана в строго научния дух на Декартовия век“ (проф. Требюк[24]), бе доскоро застъпена в литературата само от едно елитно малцинство: във Франция – главно от X. Селва, в Австрия – фрегатния капитан Фр. Швикерт (Синдбад) и неговия сътрудник д-р мед. Вайс, в Германия – предимно Кюр[25]. Напоследък към тая система се е присъединил и Карл Брандлер Прахт[26], създателят на астрологическото движение в Германия в ново време.
Първият опит от научна страна да се провери истинността на астрологическата традиция е направен, както се знае, във Франция от П. Шоанар[27] (Фламбар) чрез прилагане на теорията на вероятностите върху доста богат статистически материал. Кльоклер в Германия, Крафт[28] в Швейцария и много други вървят по същия път, като основават своите изследвания често върху десетки хиляди случаи. Авторите стоят на становището, че „те са готови да приемат крайната присъда на обективните – т. е. обширни статистически проверки, независимо дали тя ще бъде за или против застъпеното от тях гледище“ (Кльоклер). Друг въпрос е, че добрият опит е направил от тях пионери на отхвърлената някога Астрология.
Понеже начинът на работа в тоя случай е вече изнесен в списанието – виж статиите на Георги Радев в първите годишнини на „Житно зърно“[29] – ние можем да се задоволим само с констатацията, че статистическият метод изясни редица проблеми по един очевиден начин. Нека споменем само проблемата за астралната наследственост. И ако тоя метод не държи сметка за астрологическите детерминации, в който случай би дал още по-големи резултати, за това има да съжаляват най-много привържениците на Астрологията.
Докато в горния случай имаме работа с една преднамерена проверка на стойността на астрологическата традиция, в други случаи стоим при неочаквани пресрещания на официалната наука с отречената наука за космичните влияния.
През последните десетилетия науката се добра самостоятелно до факти, които дойдоха да потвърдят редица твърдения на астрологическата традиция. Въз основа на тия новооткрити зависимости между Космоса и нашата планета, върху които е писано също доста обстойно в списанието[30], можаха да се направят някои забележителни предсказания. Нека споменем един случай за илюстрация.
Докато Требюк, професор по математика в Сорбоната, е предсказал през 1912 година с методите на традиционната Астрология настъпването на общата война и убийството на Жорес[31] за август 1914 год., директорът на Парижкия метеорологически институт е посочил въз основа на новоустановените астрофизически зависимости още по-рано и не по-малко точно времето за избухване на световния пожар[32]. (Последният случай бе изнесен преди няколко години и от вестник „Мир“[33] в статията „Астробиология“).
Паралелно с това, все по-често се чуват гласове за реабилитиране на Астрологията. Професори като Дриш[34], Фервайен, Щрунц[35], Требюк, Бенеш[36], Мюлер[37], Уле[38], астрономи като Вьолнер[39], Крицингер, Мирбах, и цяла редица учени смятат, че науката разполага вече с достатъчно данни, за да започне наново изграждането на осмяната някога Астрология или астробиология, космобиология, периодология, както я нарекоха някои. Америка изпревари в това отношение – там съществува вече висше училище по Астрология и сродните ѝ науки.
Естествено, и тук има възражение: понастоящем има не по-малко учени, които са на противно мнение. Нека се изясним. Ние нямаме намерение да споменаваме имената на всички, които днес работят в областта на Астрологията. Нито пък бихме могли да направим това, защото „много от нашите най-големи хора в интелектуалната област са се занимавали с Астрология, но най-вече повечето от тях никога не са се изказвали върху това, от страх да не бъдат поставени на едно стъпало с шарлатаните в тая област – така наречените звездобройци и гадатели“ (Проф. Макс Мюлер) и защото това положение не се е изменило много и до наши дни.
Но независимо от това, ние охотно ще се съгласим, че мнозинството учени днес са на друго мнение. Обяснението на тоя факт е дадено още от Нютон. Когато веднъж астрономът Халей[40] е изказал своето учудване пред Нютон от това, че един такъв светъл ум като него може да се занимава със суеверия като Астрологията, Нютон му е отговорил просто; „Разликата между мен и Вас, сър, е тая, че аз съм се занимавал с въпроса“.
А и всеки, който си даде труд да опита астрологическите принципи на практика, се убеждава, че наистина привържениците са прекалили, когато са вярвали или си давали вид, че притежават ключовете на езотерическата Астрология, но че и противниците са отишли в друга крайност, като са отрекли всякаква стойност на астрологическата традиция.
На всеки случай, най-добре подготвените и най-критични автори, включително тия, които още не са наклонни да признаят Астрологията като пълноправна наука – Синдбад, д-р Вайс, Кльоклер – са единодушни в твърдението си, че „милионократната статистика“ (Синдбад – д-р Вайс) е установила едно безспорно ядро истина в астрологическата традиция.
Крайно предпазливият фон Кльоклер, резюмирайки изводите от своите статистични изследвания върху астрологическата прогноза, казва следното в своята „Астрология като опитна наука“ (1927 г), снабдена с предговор и издадена от проф. Ханс Дриш: „Предсказателните средства на Астрологията се нуждаят – като всичко друго в Астрологията – от едно основно изследване и по-нататъшна разработка. Вземем ли предвид всичко, което говори „за“ и „против“ отделните методи, то може, дори при спазване на най-голяма предпазливост, да се твърди: „Няколко основи на астрологическото предсказание трябва да се разглеждат като статистично осигурени (транзити); при интензивна комбинация на тия осигурени елементи е дадена възможността за една продължителна прогноза, която определя типичното в събитията вярно по време, която, обаче, не може да каже нищо безусловно сигурно по отношение тежестта на събитията и която не обхваща също всички събития на живота без остатък“.
Тия обстоятелства дават право да се мисли, че имаме работа с една естествено научна област, която понастоящем няма право на гражданство поради това, че ние сме изгубили и още не сме успели да възстановим всичките и закони.
Въпреки всички несъвършенства на съвременното астрологическо знание получените резултати, от една страна, сериозните учени, които работят в тая област, от друга страна, са гаранция, че по-рано или по-късно ние ще бъдем поставени наново в притежание поне на част от може би най-интересната и безспорно най-онеправданата от науките, науката за астралните влияния, която ще ни разкрие тайните и свещени връзки, съществуващи между микрокосмоса и макрокосмоса[41].
[1] Вилхелм Оствалд (1853-1932) – роден в Рига, Латвия. Мести се в Лайпциг през 1887, където остава да работи до смъртта си. Изобретява т.нар. процес на Оствалд, който се използва за производството на азотна киселина. Това довежда до масовото производство на торове и експлозиви. Според Горин, международният термин "мол" е въведен в химията около 1900 от Оствалд. Освен трудовете си в областта на химията, Вилхелм Оствалд се занимава с множество други сфери. Издал е около 40 000 страници, част от които са с философски характер.
[2] „Тъмните“ в смисъл недоизяснените и недоизтълкуваните пророчества
[3] Анри II (Henri II, 1519-1559) е крал на Франция от 31 юли 1547 г. до смъртта си. В историята е известен фактът, че Нострадамус го предупреждава в едно от предсказанията си, да се пази от необичайни дуели около 40-та си годишнина – в момента на смъртта си, Анри е бил четиридесетгодишен.
[4] П. В. Пиоб (Pierre-Vincenti Piobb, 1874-1942) – френски изследовател, председател на конгреса на експерименталната психология и на Дружеството за древни науки в Париж (1910). Написва редица трудове на научни и окултни теми, а също така е съветник на президента Eтиен-Александър Милеран. Той става известен главно с това, че през 1923 г. пръв успява да разкрие тайните на стиховете на Нострадамус.
[5] Погрешно би било да се смесва системата на Нострадамус с обикновената Астрология по онова време. Елементите на последната не са достатъчни за Нострадамусовия метод. И така, към познатите по онова време планети от първата октава - Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн, означени със седемте съгласни букви на фигурата, Нострадамус прибавя още планетите Уран и Нептун от втората октава. Независимо че тези планети бяха открити много по-късно от официалната наука - Нептун през 1846 г., а Уран през 1781 г., Нострадамус умира през 1566 г. Не по-малко е интересен фактът, че Нострадамус ги нарича почти със сегашните им имена, а именно – Нептунус и Небе, което на гръцки език означава Уранос. Пиоб е изненадан. Той разбира, че системата на Нострадамус функционира според закона на Кеплер макар пророкът да е живял много преди Кеплер и Нютон. Нещо повече, установява, че Нострадамус се придържа и към закона на гравитацията.
[6] Изследването на Пиоб „Тайната на Нострадамус“ става достояние до широка публика на 15 март 1927 г. По всяка вероятност Нострадамус е предвидил и разгадаването на своите предсказания, тъй като той посочва, че ще изминат двадесет години под господството на планетата Луна... тогава трябва да се изпълни и оповести публично неговото пророчество. Според традиционната Астрология един лунен цикъл има продължителност от деветнадесет години, т. е. 380 години. И ако се прибави този период към датата на предговора към центуриите – 14 март 1547 година, получената датата е 14 март 1927 г., именно когато Пиоб стига до резултатите в дешифрирането на Нострадамусовото литературно наследство.
[7] Франсис Бейкън (1561-1626) – английски философ, юрист, политик и писател, защитник на научната революция. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията. Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Озаглавява проекта си за реформа в науката "Голямото възстановяване". От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като "Нов органон" по подобие на Аристотеловия "Органон".
[8] Хенри (Анри) Селва (Henri Selva 1861-1952) е псевдоним на френския астролог с еврейско потекло Arthur Herrmann Vles. Той е един от астролозите заедно с Charles Barlet und Пол Шуаснар (Paul Choisnard) познат повече като Пол Фламбар, които възраждат астрологичната традиция във Франция, базирайки се главно на Jean-Baptiste Morin (Morinus). През 1902 г. той публикува произведението „Теория на детерминизма – Астрология на Морен дьо Вилфранш (Morinus)“ (21-ви том на Astrologia Gallica). Тази книга оказва влияние върху „Астрологични елементи“ (Astrologische Bausteine) на Фридрих Швикерт (Синдбад) и д-р Адолф Вайс, базирана също на Астрологията на Морен.
[9] Фридрих Швикерт (Friedrich Schwickert 1857-1930) е австрийски капитан на бойна фрегата. Като автор той се подписва под псевдонима „Синдбад“. След пенсионирането си се отдава на Астрология и мистицизъм. През 20-те години на ХХ в. съвместно със своя ученик д-р Вайс издават своя капитален петтомник „Астрологични елементи“ (Astrologische Bausteine). С него те полагат основите на учението на детерминизма на Морен, както и на класическите (примарни) дирекции. В разбиранията си Швекерт е строг детерминист, което е базирано на изследванията на Морен. Генерално той е застъпник на научната Астрология. Фаворизира метода на Плацидус, неговите примарни дирекции, и ги тълкува по правилата, дадени от Морен. Отнася се много критично към езотерично-теософската Астрология. Швекерт изчислява годината на своето заминаване – 1930, докато теософката Алис Бейли му предрича 1926.
[10] Д-р Адолф Вайс (Adolf Weiss) 1888-1956) е немски астролог, който съвместно със своя учител Фридрих Швикерт (Синдбад) разпространява методиката на Морен. Той превежда от френски „Основи на окултната наука“ на Папюс. Д-р Вайс е изявен противник на Айнщайновата Обща теория на относителността (ОТО). През 1938 емигрира в Южна Америка, където остава до края на живота си.
[11] Людвиг XIV или Луи ХІV, наричан още кралят Слънце (le Roi Soleil) понеже властва като абсолютен монарх,
[12] Всъщност неговото управление продължава от 1643 до смъртта му през 1715 година – започва когато той е едва четиригодишен и продължава седемдесет и две години, три месеца и осемнадесет дни, което го прави най-дългото документирано управление на европейски владетел.
[13] Рудолф Фрайхер фон Зеботендорф (von Sebottendorf 1875-1945?) е един от псевдонимите на Adam Alfred Rudolf Glauer, който също използва и друг псевдоним – Erwin Torre. Той е важна фигура в дейността „Обществото Туле“ след първата световна война. Занимава се с медитация, Астрология, нумерология и алхимия. През 1933 г. в Германия е публикувана неговата книга „Bevor Hitler Kam“ („Преди да дойде Хитлер“). Тази творба била посветена на връзките между националсоциалистите и „Туле“. По-интересно е, че малко след появата на книгата, авторът изчезва при мистериозни обстоятелства и всички копия от изданието били конфискувани и унищожени от нацистите. През 1945 г. фон Зеботнедорф изчезва още веднъж мистериозно, но повече никой не чува нищо за него, освен недоказани спекулации.
[14] Детерминизъм (лат. determino, „ограничавам“) е философска теория, че всяко събитие, включително човешкото съзнание и действия, е причинно предопределено от непрекъсната поредица от по-ранни събития. Основно последствие от детерминистичната философия е, че свободната воля е илюзия. Сред философите, които се занимават с тази тема, са Пиер-Симон Лаплас, Артур Шопенхауер, Дейвид Хюм, Томас Хобс, Имануел Кант.
[15] Хебрерт фон Кльоклер (Herbert Freiherr von Klöckler 1896-1950) е немски лекар и астролог. Той е един от най-важните представители и реформатори на немската Астрология от началото на ХХ в. Неговият тритомен „Курс по Астрология“ е едно от основните произведения на т. нар. „ревизирана Астрология“. Кльоклер държи на астрономическата обосновка на Астрологията, което е причина да не зачита предсказвателни техники чрез дирекции [вероятно символични]. В астрологичните си изследвани той твърдо стои зад научната обосновка и зад опита, като тези негови разбирания намират израз и в книгата му „Астрологията като наука на опита“ (Astrologie als Erfahrungswissenschaft“, 1926). Там са разгледани множество статистически данни – по-конкретно Кльоклер се противопоставя на всяка форма на детерминизъм и фатализъм, тъй като според него човешкият характер макар и в началото определен и статичен, постоянно подлежи на развитие и промяна.
[16] a priori ( лат. от първото) – използва се в математиката и логиката да се отбележи нещо, което се знае или се предполага преди да се изложи доказателство. Във философията се използва за нещо, което може да се знае без емпиричен опит. Във всекидневната реч се използва за обозначаване на нещо, което е известно преди дадена случка.
[17] Проф. д-р Артур Краузе (Prof. Dr. Arthur Krause).
[18] „Die Astrologie – Entwicklung, Aufbau und Kritik“, Leipzig, 1927.
[19] Проф. д-р Ханс-Херман Крицингер (Hans-Hermann Kritzinger 1887-1968) е известен немски астроном. Завършва астрономия в Берлин през 1911 г., след което става ръководител на обсерватория. Публикува в периодичния печат редица научни статии. През 1933 г. става челен на националсоциалистическата партия и влиза в тясно сътрудничество с властта на Хитлер. Неговите занимания се простират и извън астрономията, той е първият немски астроном, който започва да изследва Астрологията и по-специално има интерес към Нострадамус и към древните прогностични техники.
[20] Книгата „Пулсът на света“ (Der Pulsschlag der Welt) е публикувана през 1924 г.
[21] Става дума за Астрологията, тъй като в Халдея (Вавилон) тази наука е стигнала най-големия си разцвет.
[22] Рецептарна Астрология – термин използван от П. Манев, с който се назовава тенденцията или, както той нарича „най-разпространения курс“, към който е поела тогавашната Астрология, та и до ден днешен това продължава. По-нататък в своето изложение той дава още пояснения за понятието „рецепти“ и „рецептурност“ в Астрологията: „Характеристиките на всички комбинации, които могат да се получат въз основа на всички астрологични елементи, биха изпълнили цели библиотеки. Ето защо, авторите често се виждат принудени за улеснение на тълкуването да дават правила, базирани само върху два от четирите фактора, например планета и знак, планета и дом или планети и аспект, който ги свързва. Грешката на повечето от тях е, дето не подчертават достатъчно, че ако се приложат безкритично тия шаблонни афоризми, ще се получат съвсем непълни и неориентирани преценки. Така, дава ни се една неизменна характеристика на квадратурата между две дадени планети, като че ли е все едно в кои знаци и в кои домове ще се намират те. Не по-добре стои работата и когато въз основа пак само на два елемента, се теглят далечни заключения, които биха могли да се направят само с оглед на всички фактори. Например, един голям автор, само въз основа на обстоятелството, че Марс е бил добре поставен в Близнаци, вади заключение за интелект и семейство, за приятели и подчинени, за съюзници и брак, за смърт и пр. Разбира се, самият той ще вземе от всички изброени възможности само една или две, които, с оглед на останалите фактори, ще бъдат верни за някой конкретен случай. Учащият се, обаче, като вземе да преписва цялата „рецепта“ от учебника за всеки хороскоп, в който срещне Марс силен в Близнаци, има най-голяма вероятност да поднесе редица абсурдни предсказания. Обръщаме вниманието върху горните грешки, за да не бъдем криво разбрани, когато и ние поднесем елементарни астрологични комбинации. Винаги ще трябва да се помни, че те са само помощни средства, а не окончателна преценка.“
И още един цитат осветляващ проблема: „Необходимо, ученикът да се научи сам да мисли и да прави синтези и колко малко би му се услужило, ако му се дадат любимите „рецепти“ за всички възможни аспекти, които, ако се преценяват безкритично и се преписват буквално, за един определен хороскоп могат да доведат само до грешки и фалшиви диагнози.“
[23] Ръководства, т.е. учебници, помагала.
[24] Проф. Силвен Требюк (Sylvain Trebucq, 1857-1928) е френски астролог, професор по математика в Сорбоната и директор на Парижкия метеорологически институт. През 1912 г. той предсказва с голяма точност чрез методите на традиционната Астрология настъпването на Първата световна война и убийството на Жан Жорес . Публикува в списание „Звездното влияние“ (l'Influence astrale).
[25] Ерих Карл Кюр (Erich Carl Kühr, 1899-1951) е известен немски астролог, който започва своите астрологични занимания още от ученическата скамейка, изучавайки Морен. Той става популярен главно чрез задълбоченото си познание в областта на домофикационните системи, както и при изчисляването на примарни дирекции на база на тригонометрични изчисления. Тъй като е съвременник на властта от Третия Райх, неминуемо има сътрудничество с нея. След като престоява около 20 дни в ареста през 1941 г., той е принуден да работи в Берлин, като прави изчисления във военния отдел под опеката на проф Крицингер.
[26] Карл Брандлер Прах (Karl Brandler-Pracht 1864-1939) е водещ австрийски и немски астролог, който играе важна роля в развитието на съвременната Астрология. Първата му книга излиза през 1905 г. Той основава астрологични общества във Виена, Берлин, Цюрих, Лайпциг, Сен Гален, Мюнхен, Хамбург и др. Издава няколко астрологични списания.
[27] Пол Шуаснар (Paul Flambert) е пионер на модерното френско астрологично възраждане. Роден на 13 февруари 1987 г. (22:57:16 GT) в град Тур (Tours). Завършва L'École Polytechnique в Париж – и до днес най-елитният френски технически университет, с над 200 годишна история. В него са следвали големи френски учени (Араго, Френел, Кoши, Карно, Поасон, Гей-Люсак, Поанкаре и др.), нобелови лауреати (Бекерел, Але) и индустриалци (Ситроен, Дасо, Шлумберже). След дипломирането си той се присъединява към армията и се издига до чин майор от артилерията. По време на военната си кариера, се интересуват и от Астрология. Тогава стартира статистически изследвания, като средство за установяване на реалността на планетарно влияние върху човешките дела. За да не попречат тези странични интереси на кариерата му, Пол Шуаснар пише и публикува под псевдонима Пол Фламбар (Paul Flambert). Едва след пенсионирането си става публична личност като астролог. Книгите на Шуаснар не са превеждани на английски и затова той не е оказал влияние на англоворящата астрологична общност. Въпреки това неговите трудове стават достояние на известния немски астролог Карл Ернст Крафт, чиито изследвания от своя страна довеждат и до асростатистическия метод на съпрузите Мишел и Франсоа Гоклен. На Шуаснар принадлежи изображението и въвеждането на кръглия хороскоп (до негово време още от древността хороскопът е бил изобразяван като квадрат). Заминава си от този свят на 9 февруари 1930 г. Произведения: „Ново проучване на наследствеността“, Париж, 1903 г.; „Звездни влияния“, Париж, 1901; „Звезден език“, Париж, 1903.
[28] Карл Ернст Крафт (Karl Ernst Krafft, 1900-1945) е швейцарски астролог и графолог. Работи в тясно сътрудничество с властта на Третия Райх, като е твърдо убеден, че пророчествата на Нострадамус вещаят добро бъдеще за държавата. Десетки хиляди брошури, базирани на негови интерпретации на центуриите на Нострадамус, са преведени на шест езика и се разпространяват фанатично. Крафт става изключително популярен след точната си прогноза за атентат срещу Хитлер през 1939 г. Това обаче не попречва на властта да го вкара в затвора за една година, заедно с други астролози и окултисти, като реакция на Фюрера след предателството на Рудолф Хес – най-големия поддръжник на окултизма.
[29] Тук главно става въпрос за „научния начин на работа“, базиран върху експеримента и статистиката. Г. Радев публикува в сп. „Житно зърно“ две статии, застъпващи именно този метод: „Планетни влияния“, бр. 2, 1924 г. и „Научна Астрология“ , част ІІ, бр. 2-3, 1925 г.
[30] Тук се има предвид статията на Г. Радев: „Научна Астрология“ , част І, бр. 1, 1925
[31] Жан Жорес (Auguste Marie Joseph Jean Léon Jaurès, 1859-1914) e френски философ, историк и преподавател, деец на френското и международното социалистическо движение, борец против колониализма, милитаризма и войната. Застрелян е в едно парижко кафене на 31 юли 1914 г. от френския националист Раул Вилен.
[32] Става дума за Първата световна война, която започва на 28 юли 1914 г.
[33] „Мир“ е български исторически вестник, излизал в периода 1894-1944 година, орган на Народната партия. Последният брой на вестника излиза на 30 декември 1944 година. Закрит е от новото правителство след Деветосептемврийския преврат от 1944 година. Заради качеството си „Мир“ е наричан българския „Таймс“
[34] Ханс Дриш (Hans Adolf Eduard Driesch, 1867-1941) е немски биолог, ембриолог, основател на неовитализма, а също и професор по философия. Той посещава София по покана на Българското философско дружество и държа три лекции в Университета, на които присъства и Боян Боев.
[35] Франц Щрунц (Franz Strunz, 1875-1953) е немски учен и университетски преподавател.
[36] Едвард Бенеш (Edvard Beneš, 1884-1948) е чехословашки политик, който от 1918 до 1935 г. е министър на външните работи на Чехословакия и президент на страната от 1935 до 1938 г. Завършва Сорбоната в Париж, учи и в Берлин. Получава докторска степен по право в Бургундския университет, Дижон. По-късно защитава и докторска степен по философия в Прага. От 1912 г. е доцент във философския факултет на Карловия университет, Прага. След началото на Първата световна война се среща с бащата на чешката нация Т. Г. Масарик и оттогава животът му тръгва по пътя на голямата политика.
[37] Фридрих Максимилиан Мюлер (Max Müller, 1823-1900) е немски и английски филолог, специалист по обща лингвистика, сравнително езикознание, индология и митология.
[38] Вилхелм Уле (Wilhelm Ule, 1861-1940) е немски географ и хидролог, по-специално лимнолог (специалист по езера). Учи математика и география в Берлин и Хале. Защитава дисертация и получава докторска степен на теми, свързани с лимнологията. През 1907 г. той става доцент в Университета в Рощок , където през 1919 г. е назначен и за професор.
[39] Д-р Кристиян Вьолнер (Dr. Christian Wöllner) е псевдоним на немския астролог д-р Карл Вайднер (Dr. Karl Weidner, 1887-1959). Доктор по математическите и философски науки. Най-значителното му произведение освен „Мистерията на Нострадамус“ (1926) е неговата „История на Астрологията“ (1937).
[40] Едмънд Халей (Edmond Halley, 1656-1742) е английски астроном, физик и математик. През 1705 публикува „Synopsis Astronomia Cometicae“, в която свързва наблюденията на комети през 1456, 1531, 1607 и 1682 с един и същ обект, за който предвижда, че ще се появи отново през 1758. Когато това става, този обект е наречен Халеева комета.
[41]Тази статия е поместена в сп. „Житно зърно“бр. 4-51, 1937 г.