Иван Антонов-Изворски е роден е на 1. IX. 1899 г. в село Извор, Радомирско. Няма запазени документални факти за живота и дейността му и повечето биографични данни се базират единствено на спомени.

В паметта на своите съвременници Иван Антонов е среден на ръст, набит, с изключителна физическа сила; човек, който изпълнява точно своите задължения на мястото, на което е поставен. Има дар слово, говори убедително, не търпи възражение, тъй като владее добре Словото на Учителя.

Тодор Ковачев разказва подробни детайли от живота на Иван Антонов в VІІ том на поредицата „Изгревът“. От малък Иван остава сирак и е принуден да се бори с трудностите в живота. Важен момент от житейската му биография е срещата с Паша Теодорова, стенографката на Учителя. Той става домашен помощник в нейното семейство и това трасира по-нататъшната му съдба. Още в младежките си години има привилегията да се срещне с Учителя. В този момент не осъзнава в пълнота, че това ще се окаже най-важния момент в живота му. По-късно преразказва многократно историята за тази своя първа среща с Учителя. Благодарение на помощта на Паша и нейната сестра, Иван Антонов завършва средно образование и постъпва в Университета, следвайки българска филология. Работи във вестник „Зора“ като журналист. Наред с голямата си памет за текстове, притежава и добра музикална памет. Има собствена цигулка и умее да свири.

Иван Антонов си построява барака на братското място на Изгрева – стаята, в която живее, е три на четири квадратни метра. Той се превръща в един от най-ревностните последователи на Учителя и едно от главните действащи лица в Специалния клас. Заедно с Георги Радев и с Николай Дойнов често стават обект на добронамерени закачки от страна на Учителя, но наред с това е искано и тяхното мнение, становище по различни научни или др. въпроси.

Освен лекциите, които Иван Антонов слуша от Учителя, той се занимава с Астрология. Чете книги от западните окултисти, които се издават у нас, но чувства, че има нещо в тази наука, което не е в ред. Така започва да попълва празнотите с всичко, което научава от беседите за Астрология, хиромантия, френология, физиогномия. Учителят веднъж му казва: „Ама ти искаш ли да учиш Астрологията?“ И така го извиква и му е определя време кога да отива при него в приемната, за да му говори за Астрологията.

На Изгрева един от големите астролози е Георги Радев. Иван Антонов го смята за стълб в областта на Астрологията, като казва за него, че е голям интелект, знае много езици, ползва се от чуждата литература и  изобщо, че е много начетен.

Иван Антонов се занимава с окултни науки, където основната наука е Астрологията, но тя винаги върви заедно с хиромантия, с френология и с физиогномия. Тези науки са просто в комплект. Така през 1938 г. той издава една малка книжка – „Ръководство за френологически изследвания“, на която се подписва като Иван Антонов Изворски. Заедно с Колю Каишев са инициатори за публикуване на голямата цветна  френологична карта на Р. Н. Фаулър.

Основният труд на Иван Антонов са неговите лекции по Астрология, окомплектовани от Николай Монов през 1956 г.. Това са близо 400 машинописни страници, за които самият Иван Антонов казва на Тодор Ковачев, че има още толкова и желае да му ги продиктува, но така и не се дават условия за това. „Трябва този свитък от 400 листа, заедно с онази тетрадка, която имах и заедно с други неща, за които може да се намерят да се попълнят, да се направят. Значи като перспектива това остава за в бъдеще.“ – завършва Тодор Ковачев изказването си относно Астрологията на Иван Антонов. Тия знания са ценни с това, че съдържат информация, която Иван Антонов научава от Учителя – пряко от него, и косвено – чрез Словото му. Той до последния си час изучава това Слово, защото е познал още в ранната си възраст кой е Учителят. Прилага наученото така, както го е разбрал и е готов винаги да изпълни всичко, каквото Учителя му нареди, без всякакво колебание.

Въпреки, че живее изключително скромно, Иван Антонов се отказва доброволно от своята пенсия. Знаейки Астрология, прави звездослови (хороскопи) на тия, които искат това от него. Учителят го пита, като прави хороскопи, взема ли пари. Но на него не му е удобно да иска заплащане за труда си. „Е – казва Учителят, – който ти даде, без да му искаш, вземи ги с благодарност. Който не ти даде, не му искай, възнаграждението ще ти дойде по друг начин!“ И той така и прави до края на дните си. Заминава си от този свят в единадесет часа преди обед на 29. Х. 1964 г.