I. Първата ваксинация на Едуард Дженър.

Сп. „Природа”, С., БАН, 1996, 2 кн.

Атанас Куюмджиев

Съвременният човек е свикнал с предпазните ваксинации. Правени са му в детството, правят ги на децата му. Майките научават кои са задължителни – срещу туберкулоза, дифтерит, тетанус и коклюш, детски паралич, заушка и рубеола, брусница.

Паметта на човечеството обаче пази спомени за страдания и смърт, причинявани в течение на столетия от опустошителни епидемии. Чума, сифилис, едра шарка, петнист тиф ... Векове наред хората са били безпомощни пред масовите инфекциозни заболявания, чиито невидими причинители стават известни едва през последната четвърт на 19 в.

Първият лъч на надежда хвърля един английски селски лекар, създал първото ефикасно средство за предпазване от масова заразна болест. Името му е Едуард Дженър (1749–1823), а предложеното от него средство е ваксина срещу едра шарка. С Дженъровата ваксина се поставя началото на предпазните ваксинации, които наред с лечението с антибиотици и успехите на диагностичната и противоепидемичната дейност доведоха до ликвидирането на едни и ограничаването на други заразни болести. Триумф на предпазните ваксинации е ликвидирането на многовековното епидемично заболяване едра шарка, което Световната здравна организация обяви тържествено на 8 май 1980 г.

Опити за предпазна ваксинация са правени много столетия преди Дженър. В Древен Китай и Древна Индия събирали корички от обривите на болните от едра шарка, стривали ги на прах и след продължително съхранение ги въвеждали в носа на „ваксинирания”. Това ставало чрез намазване с тампон или вдухване чрез сребърна тръбичка. По българските земи може би цял век преди Дженър всеки септември старици „присаждали” заразен материал от болни от „сипаница” на 4 или 5 места по кожата деца. Всички тези опити за ваксиниране са криели опасност – вместо да се създаде имунитет, се предизвиквала инфекция, която често водела до трагичен край. Дженър създава първия научен метод за предпазно ваксиниране. Той е ученик на известния анатом, хирург и физиолог Джон Хънтър (1728–1793). С практическа медицина се занимава от 1772 г., когато започва да работи като селски лекар в графство Глостършир. Наблюденията на Дженър в течение на 24 години го довеждат до важен извод – преболедувалите от шарка, разпространена по кравите, не се разболяват от едра шарка. При това шарката по кравите протича много леко при човека. По времето на Дженър едрата шарка е едно най-сериозните заболявания и намирането на сигурно средство срещу тази болест би помогнало на много хора. Английският лекар решава да опита. Годината е 1796. Първият ваксиниран е осемгодишният Джеймс Фипс. Дженър надрасква кожата на ръката му и втрива в нея материал от гнойните мехурчета на младата доячка Сара Нелм, болна от шарка по кравите. След няколко дни детето заболява леко и с оздравяването си получава имунитет. Инфектирането с аналогичен заразен материал от болни от едра шарка след оздравяването и няколко месеца по-късно не води до заболяване.

Срещнала в началото неразбиране, ваксинацията срещу едра шарка се налага бързо в Англия, а след това и на континента. На нея започват да гледат като на спасение за човечеството. През 1799 г. в Лондон се създава Противовариолен институт – първото имунизационно учреждение в света, чийто пожизнен председател става Дженър. Почти всички научни дружества в Европа го избират за свой член, в негова чест се изработва медал. Израз на признателност към Дженъровото дело е и названието „ваксина”. През 1798 г. английският лекар пръв употребява това понятие в единствено чисто, за да означи материала от болни от шарка по кравите (от лат. vacca – крава, variola vaccina – шарка по кравите). Отдавайки своето признание към Дженър, великият френски микробиолог Луи Пастьор през 1880 г. разпространява термина „ваксини”, като го използва за всички микробни препарати, които предизвикват изработване в организма на активен имунитет, т.е. на собствени антитела срещу съответния болестотворен микроб.

Сред първите страни, въвели задължителна ваксинация срещу едрата шарка, е и България. През 1881 г. с помощта на руската администрация в Разград в т.нар. Оспен телятник започва производството на ваксината, а от 1903 г. противовариолната ваксинация става задължителна със закон. От 1926 г. в нашата страна не е отбелязан случай на едра шарка. Обратното, в Англия – родината на противовариолната ваксина, до неотдавна поради незадължителното й прилагане всяка година се отбелязваха случаи на едра шарка в някои пристанищни градове. Откритието на Дженър има емпиричен характер. Той не създава ваксина, а я намира в готов вид в природата. Това е причинителят на шарка по кравите. Осемдесет и четири години след Дженър Пастьор обосновава научно общ метод за създаване на ваксини чрез отслабване на болестотворните свойства на инфекциозните агенти, като при това се запазва тяхната способност да създават имунитет (атенуация). Атенуацията се постиха чрез неблагоприятни за микроба въздействия. Пастьор не само дава на медицината метод за получаване на нови ваксини, но и сам в периода 1880–1885 г. разработва ваксини срещу холерата по кокошките, червенката по свинете, антракса и беса. По-късните постижения на Пастьор съвсем не намаляват историческата заслуга на Дженър.

Пет години след триумфа на Дженъровото дело – ликвидирането в световен мащаб на първата епидемична болест – едрата шарка – пазеният „за всеки случай” Дженъров вирус се оказа необходим. Групата на Д-р Бърнард Мос от Бетезда, САЩ, създаде първата генноинжинерна вирусна ваксина с носител Дженъровия вирус.

II.       Учителя за ваксините и за присаждането на клетки.

Трябва да разбираме върху какви закони почива здравето. Здравето почива върху почвата, на която живеем и върху храната, която приемаме. Щом човек не възприеме онази естествена храна, която е необходима за тялото му, непременно идват неестествените болезнени състояния, за лекуването на които съвременната медицина е посветила целия си живот. Питам: при всичките усилия на милионите лекари по целия свят да лекуват хората, сполучили ли са да ги излекуват? Статистиката показва, че болестите не само не намаляват, но се и увеличават. Вземете, например, пресаждането, което съвременната медицина употребява като метод за предотвратяване заболяването от шарка. Статистиката показва, че онези деца, които се пресаждат, умират повече, отколкото ония, които не са пресадени. Изобщо не присадените деца по-малко заболяват, по-малко умират. При това, има един закон, според който, ако не дадеш твоето дете да го присадят, да го ваксинират, считат те невежа и те държат под отговорност, че не вървиш в пътя на науката. Статистиката, обаче, показва, че въпреки това резултатите не са по-благоприятни. Каква е тази наука? Човек трябва наистина да се присажда, но чрез какво? – Чрез храната. Ако лекарите искат да подобрят положението на човечеството, трябва да са в състояние да определят, от каква храна се нуждае организъма. Приема ли човек тази храна, никаква болест не може да го хване. Не приема ли тази храна, която му е необходима всякаква болест ще може да го хване. От този закон изваждаме правилото, че човек се храни не само с хляб, но и неговият ум се нуждае от здравословна храна. Много хора заболяват умствено. От какво? – От неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво благоприятно върху всички хора. Вземете, например, как се отразява върху някои хора идеята, има ли Господ, или няма Господ. Запитват някого: какво знаеш, има ли Господ? – Нищо не зная. Казвам тогава: има живот, няма живот; има пари, няма пари; има здраве, няма здраве. Това са все противоположности.

(НБ, 7с., 21.06.1925г., И оздравя дъщеря и)

Някои мислят, че могат лесно да се излекуват с ваксина. Тя се прилага при охтика, за да се спре размножаването на бацилите. Лекарите трябва да дойдат до разбирането да търсят начини за унищожаване на туберкулозните бацили чрез глад. 

(МОК 16-та година, 10.09.1937г., Както горе тъй и долу)

Какво показва микробата? Може ли хората да се ваксинират така, че никога да не умират? Днес децата до известна възраст ги ваксинират, но въпреки това все умират. Учените искат да ни кажат, че намерили някакъв серум, който като се впръсне в кръвта на детето, то придобивало имунитет, приспособявало се към тази болест и не се заразявало от нея. Въпреки това обаче, ние виждаме, как децата умират именно от тази болест, срещу която има изнамерен такъв серум. И сега, всеки човек, който не ваксинира детето си, той е извън границите на науката, той се счита ретроград. Да, но това не е наука! Аз бих желал, след като турят инжекция на някое дете, след като го ваксинират, да може да живее още приблизително 500 години. А сега, след като направят една инжекция на това дете, след 5 години умира. Това не е наука, това са хипотези на лекуването, това са теории на лекуването. 

„Ако те съблазни ръката ти, отсечи я и я хвърли навън!“ 

И тогава, дойдат някои и ме питат: Трябва ли да се лекувам? Казвам: Не, ти не трябва да се лекуваш. - Ами какво трябва да правя? – Трябва да живееш разумно, съгласно Божиите закони. Ти ще живееш съгласно Божиите закони. Ако можеш да пречистиш своя ум, да внесеш в себе си онази солидна мисъл, да мислиш, че Божественият свят е разумен, че Божественият свят е чист, че извън сегашния проявяващ се свят съществуват множество разумни същества, които са много близо до тебе, ти ще живееш съгласно Божиите закони. Тези висши разумни същества всякога могат да ни се изявят. 

(НБ,7с.,05.04.1925г., Ръката съблазнява)

Сега вие имате заблуждението, казвате: „Да идем при някой лекар.“ Добре, той се казва „доктор“. Знаете  какво нещо е доктор - учител значи. Значи  лекарят трябва да бъде учител. Да ви покаже как трябва да се лекувате. Лекарят трябва да ви покаже вратата на доброто. Ако искаш да оздравееш, лекарят трябва да бъде проводник на доброто. Щом той не може да бъде лекар, не е врата на доброто - той не може да бъде лекар. Той ще бъде пак лекар, но ако бъде лекар,  който работи, пък ще лекува злото.  Има два вида лекари в света – едните, които помагат  на злото. Там какво трябва да правите? Всеки човек има двама лекари: единият лекар е мъж, другият лекар е жена. Защото умственият лекар е мъж, астралният лекар е жена. В живота нали имате лекари - и жени, и мъже. Ако мъжът го лекува лекарката, тогава неговата другарка в къщи няма да бъде разположена. Ако лекарката е много красива, знае сладко да говори, тогава често ставате болни. Пък тази другарка, тя обича някой млад лекар. Злото къде седи? Ако младата лекарка тури инжекция на злото, тя ще го прати на оня свят. Ако младият лекар и той тури инжекция на злото, и той ще я прати на оня свят. Ако този лекар и тази лекарка турят инжекции на доброто, те са на място. В моя ум работата седи в това - какъв серум ще употребят. Има серум на злото, има серум на доброто. Два вида инжекции има. Та никога не инжектирайте себе си с инжекциите на злото. Ти се разгневиш - ти вече си инжектиран, твоята лекарка те е инжектирала. Ти ще идеш при младия лекар, той да ти тури друга инжекция. Младият лекар ще каже така: „По ума на младата лекарка да се не водиш.“ А пък ако е жена, ще каже: „Ти по ума на младия лекар да се не водиш.“ 

(ООК,25.12.1940г.,Всеки ден)

„Доведи сина си тука!“ Вие завеждали ли сте сина си при Христа? – Няма нужда от това. – Има ли мир в дома ви? Бих желал да вляза в един дом и да видя, че майката, бащата, синът и дъщерята живеят щастливи и радостно. Бих желал да ги видя здрави и весели. Какво виждам, всъщност? В който дом вляза, виждам, всички се навели над медицински книги, прехвърлят лист след, лист и търсят начин за лекуване. Те се питат, как се лекува тази или онази болест. Като прелистват книгите, спират вниманието си върху последното откритие на учените: намерили някакъв серум против еди-каква си болест. Те си казват: Да извикаме един лекар, да впръсне малко от този серум в кръвта ни. Иде лекарят, църка от този серум, но духът не излиза от болния. Духът казва: Аз не се поддавам на такива малки гранати. За мене са нужни големи, тежки гранати. – Защо учениците на Христа не можаха да изпъдят лошия дух? Христос казва: „Този род лукав не излиза, освен с пост и молитва.“ Християните са постили, и сега още постят, но те трябва да проникнат във вътрешния смисъл на думата, да разберат, какво означава постът. 

Под „пост“ разбираме нов живот, обновяване на организма. Под „молитва“ се разбира общение, единение с Бога. Христос казва: Този дух ще излезе от човека, когато той насочи пъпката на своя живот към Бога така, че лъчите Му да го огряват, докато цъфне. Слънчевата светлина изкарва всички духове навън. Сега хората постят и се молят, но духът не ги напуща. – Защо не излиза духът? – Защото хората имат криви разбирания за живота. Само онзи може да цъфне, който си е задал за цел да намери смисъла на великия живот. Велик подтик се крие в разцъфтяването. Ново разбиране е нужно на всички

(НБ,18.04.1920г., Ще управлява всички народи)

Сега учените хора изучават бактериите, микроорганизмите, които причиняват вреда за човечеството. Обаче, задачата на науката е да изучава не само вредните микроби, но и тия, които подобряват живота. В природата има такива микроби, от които ако се внесат само две в организма на човека, те са в състояние да го подобрят. В своята практика бъдещите лекари ще използват благородното влияние на тия микроби. Те знаят, че охтиката не е нищо друго, освен отслабване на човешкия матрикс, вследствие на което организмът се лишава от необходимата за него енергия. Следователно, ако в организма на такъв човек се внесат само два такива микроби, те ще представляват един вид противотуберколозен серум, който в 24 часа ще внесе оживление в болния. Микробите, изобщо, се размножават с магическа бързина, и като попаднат в организма, ще му доставят необходимата прана. Те приемат праната отвън и после я предават на човешкия организъм. Вредните микроби пък са от друго естество, те имат друг род вибрации и като попаднат в тялото на човека, постепенно го изсушават; те внасят в него особен род динамическа сила, подобна на електричеството, във вид на малки топчици. Тия топчици, като се разнасят из целия организъм, предизвикват пропукване, малки експлозии между тъканите и в кръвоносните съдове. Някои хора казват: „Зле ми е нещо.” - Причината на това състояние се дължи, именно, на тия вредни микроби. 

Та когато хората започват да стават нервни, трябва да знаят, че неприятелят е влязъл в тях със своите бомби, със своите оръжия и топове и предизвиква пукане, вътрешни експлозии. Войниците знаят, какво нещо е пукане на бомбите, какво нещо са експлозиите. Учените хора на запад и на изток се занимават с микробите, искат да ги впрегнат в полезна работа. Ще дойде време, когато те ще успеят в това, но то няма да стане по механически начин, а по начин напълно съобразен със законите на живата, разумна природа. 

(НБ, 9с.,07.11.1926г., Затова се родих)

Защо ще кажа: Може да заболея от чума. Що ще влезе този бръмбар? Чумата като дойде ще я нахраня с топла вода. Ако дойде чума, съберете се 10, 20 души, турете една харания* с чиста вода, стоплете я и пийте от нея, и вижте дали ще ви хване чума? Ако нямате харания да топлите вода и да пиете, ще ви хване чумата и нито един от вас няма да остане. Философията седи в това: чумата като дойде, във вас има храна за тия бацили, те имат серум, като се размножават бацилите, като пиете топлата вода, разредява се серумът на тия бацили и не може да се размножават. Българите казват, че чумата я (е) страх от топлата вода. Когато преди 70-80 години се явила чума, много българи избягали в Балкана, наклали огън, турили две-три харании с топла вода и казват: От врялата вода чумата я (е) страх.

(НБ, 24с., 12.10.1941г., Благословен)

Тогава ще приведа друг пример. Мисля, един германец лекар правил един опит върху ръката си. Съвестен човек, той правил опити върху своето тяло. Намерил едно лекарство и направил една инжекция, втора. Десет дни след първата инжекция зараждат се раковите клетки. Лекува я със своето лекарство. Втората рана я излекува за 20 дни. Като разглежда третата рана, намира, че раковите клетки измрели преждевременно. Той намира, че серумът в организма мори раковите клетки. Той намира, че в кръвта има известен серум, който лекува раковите клетки. Значи тялото произвежда туй лекарство. Стига човек да вярва в туй лекарство, което е в тебе. Щом ти нямаш доверие в това лекарство, което Бог е вложил, непременно ще заболееш от рак. Та казвам сега, ние като този лекар търсим своята помощ отвънка. Първата рана я лекуваме, втората я лекуваме, като дойдем до третата, виждаме, че тя сама по себе си оздравява. 

Та казвам, най-сигурното лекарство в света, това е човешката радост. Няма по-силно средство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство. Предизвикай в себе си една възвишена и благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост. Някой казва: „Мене ме нападнал един дявол.” Невежеството, незнанието в света е големият дявол, който заблуждава хората. Онзи закон, по който е създаден нашият организъм, постоянно става обмяна. Никога не трябва да вземаш по-голямо количество храна, отколкото е потребно за организма. Който иска да бъде здрав, никога не трябва да преяжда. Ако искаш да бъдеш здрав, да живееш 120, 150 или 200 години, никога не трябва да преяждаш. Никога не трябва да ядеш след залязването на слънцето. Ядеш ли веднъж, след като е залязло, ти за десет години ще съкратиш живота си. След като изгрее слънцето, яж и след като залезе, не яж и да има любов в душата ти. Каквато и да е храна не яж, избирай хубава храна. Ако не е хубава храната, откажи се от нея. Гладът е за предпочитане пред лошата храна. Добрата храна внася всичката благодарност. Благодари на Бога за добрата храна. Ние, като ядем лоша храна, ще вдигаме шум, ще роптаем, ще обвиняваме строя. Но ние, разумните хора, може да подобрим нашия живот, понеже съществува един закон на обща хармония, от който се черпи здравето. Има нещо в природата, което носи живот в себе си. 

Та казвам, мощното в света е тази радост във всяко отношение и за християни, и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да я придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да я придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Той трябва да бъде свободен. Той трябва да я освободи от всякакви външни заблуждения, той трябва да търси самата истина, която може да му даде една свобода, замах на неговите постъпки. 

Та казва Христос ¬ туй се отнася в друг смисъл: „Идете в света сега и живейте, тъй както аз съм казал, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.” 

 (НБ, 15с.,02.04.1933г., Радостта)

Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?” Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите. 

Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.

(НБ, 15с., 27.11.1932г., Имаше някой человек)

Лекарят трябва да знае, че болестите не са нищо друго освен резултат на натрупване на излишна енергия, излишни вещества в организма. Щом се освободи от излишната енергия, както и от излишните вещества в организма си, болният оздравява напълно. Дето се натрупват излишни енергии, излишни вещества, там се събират бацили, които са причина на различни болести. Дето има богатства, там винаги има крадци. Значи бацилите не са нищо друго освен крадци и разбойници, които влизат в човешкия организъм да крадат и убиват. Като знаят това, лекарите ги затварят в малки шишенца и приготовляват от тях серуми против различни болести. С тези серуми те правят инжекции на болните и ги лекуват. Лекуването чрез инжекции е борба между апаши и апаши, крадци с крадци. В тази борба те едни други се унищожават. Щом борбата се свърши в ущърб на крадците, болният започва да оздравява. Грижата за болния вече се свежда към възстановяване на нормалното състояние на неговия организъм. 

И тъй болестите на съвременните хора се дължат на подпушване на енергиите в организма им. За да се освободят от това подпушване, те се нуждаят от вяра. Вярата е средство за урегулиране на подпушените енергии в човека. Понеже съвременните хора страдат от безверие, те могат да се лекуват с вяра. Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест, или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо човек трябва положително да знае болен ли е, или здрав. Той трябва да знае има ли капитал в касата си, или няма. 

(МОК 5г., 16.05.1926г., Здраво мислене)

 Аз бих желал българите да се върнат към старите народни обичаи, които са почивали на много важни психологични закони и имат добри резултати. 

Христос казва, че ученият книжовник е подобен на онзи домовит човек, който изважда от съкровищницата си старото и новото. И съвременната наука върви по същия път. Всички нови открития, които стават в науката, не са още добре проучени, в тях не са открити тези истини, които са били известни от най-стари времена на старите народи. Напр., в последно време е открит елемента радий, но причините на неговите особености още не са известни. Още не е открита тази жизнена енергия, която се съдържа в Природата, както и във всички елементи и се нарича от индусите „прана“ или животворно електричество. Аз се радвам сега, че започнаха вече да се явяват разни течения по близки до природата, напр. вегетарианството, макар че и това не е правилно схващане за диетата, защото Природата е създала всевъзможни храни и всеки трябва да се храни със специална за своя организъм храна. Всеки човек, всеки народ, всяко общество, трябва да си избере подходяща храна, която да дава най-добри резултати. Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата. Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците. Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли, какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? - От изпаренията се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които идват всичките злини в органическия свят. За да се сложи равновесие в Природата, тя трябваше да отдели около 100 000 000 кг кръв, за да се балансира тази на животните. Но днес, в тази война се пусна около 200 000 000 кг човешка кръв. Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот.

(НБ 3с.,29.06.1919г., Старият книжник)

 В какво седят горчивите работи? - Горчивите работи лекуват болестите. Горчивините и горчивите работи предпазват човека от много злини. Човек, ако се приспособи за някои отрови, той ще образува един имунитет в себе си, ще има вещества в себе си, които ще го предпазват от най-големите злини. Запример  ти може да имаш имунитет против отровата на кобрата. Запример както сега против шарката има серуми, присадки, ако нямаш тази присадка, може да платиш с живота си. Човек трябва да се присади, че грехът да не може да го поврежда. Ето една наука. Що е грехът? - Ухапване на една духовна кобра. Ако те умъртви, ти си слаб, нямаш вяра

(НБ 18с., 06.10.1935г., Кристализиране на човешката душа)

Някой казва, че не се моли. – Защо не се моли? – Защото бил господар. – И той се моли. – На кого? – На слугите си. Ученият се моли на лекаря. Силен и слаб човек, това са относителни понятия. Да мислиш, че си силен, това значи, да се самоизлъгваш. Когато дойде лекарят със своята губерка и вкара в кръвта ви някакъв серум, тогава виждате, колко сте силни. Аз наричам силен човек оня, който може да се бори с всички болести, с всички лоши мисли и желания. Не е достатъчно само да се бори, но да ги побеждава. Като минавам край гробищата, виждам, че и най-големите герои са претърпели фиаско. Де остава тяхното геройство? След всичко това, сегашните хора почитат умрелите герои, а гонят живите. Докато е жив тоя герой, всички го гонят, вестниците пишат за него, хулят го. Щом умре, турят му паметник и започват да го славят. Сегашните хора само обещания дават, а нищо не изпълняват. В това отношение, те приличат на циганката и болното й дете. 

(НБ, 27.04.1919г., Кога се молиш)

Сега, ще се повдигне въпроса, има ли бесове в света или няма и ще спорят, че има, че няма и т.н. Ние, като математиците, за да докажем някои неща, допускаме ги, че са верни и така ги доказваме. В логиката, в математиката има ред проблеми, които се разрешават чрез допускане. Ще допуснем, или ще отречем, и въпросът е свършен. Съвременната наука ни идва на помощ. Например, в живота се срещат ред болести, и то от най-ужасните, най-разрушителните, които се дължат на тия малки същества, наречени микроби. Такава е, например, холерата, чумата и др. Така, една малка животинка, един микроб, който едва можеш да видиш с микроскоп, в него има сила да умори най-големия юнак. Когато този микроб влезе вътре в кръвта, и най-големият юнак почва да отслабва, почва да прави известни конвулсии, да се гърчи. Тогава, лекарите, които разбират законите, правят инжекции, и чрез тях изпъждат дявола навън. И Христос казва: „Ако аз мога чрез този серум да изпъдя микробите навън, значи настанало е здравето у вас.“ Следователно, ако едно учение, може, като този серум, да внесе във вашия ум, който се гърчи, яснота и пряснота и го освободи, изпъди от него всички заблуждения, ако може да подобри вашия живот, питам: Не е ли изпъдило онези бесове? – Разбира се, че ги е изпъдило.

(НБ 7с., 19.10.1924г., Настанало е царството Божие)

Например, вие седите и намирате, че мухите ви безпокоят. Една муха ще принесе на хората повече полза, отколкото вреда. Тия мухи като влезат във вашата стая, въртят се, въртят се, а пък в стаята има доста вредни микроби. Мухата ги събира и ги нагълтва всичките. Случва се някой път, че те ухапе, направи ти инжекция. То е от невнимание. И внесе тия микроби във вас. Не е много учена. Но тая муха изяжда микробите. В мухата намерете един хубав пример, че тя без да знае, ви помага. Следователно, от нея се научете, че тия микроби, от които се опасявате, тя ги нагълтва и нищо не й става. Нейният стомах ги смила. Следователно, и вашият стомах един ден може да издържа на микробите. – Как? –Аз ще ви кажа! Ще имате една отлична, чиста кръв. Микробите не са опасни. Микробите са опасни в своето размножение и ако имате какво да ядат и пият във вас. Ако имате чиста кръв, нито холера, нито чума, нито какъв да е друг бацил могат да ви повредят. Вие ще ми говорите за охтиката. Но нека да имате чиста кръв и охтиката няма какво да яде във вас. Тогаз охтиката умира. Но вие имате достатъчно нечиста кръв и охтичавите бацили вземат периметър, настанят се и мъчно можете да ги изкарате. Те нападат дробовете. Друго е при чистата кръв. Тогаз ще приложите закона на хармонията. Може да се направи един опит. Един охтичав нека да пее „хармония” една година, две, три и ще изблъска всички микроби! Разширение да има!

(ООК, 16г., 13.01.1937г., Запалена свещ)

 тъй, ако питате, защо страдате, казвам: Сегашните хора страдат от мислите на своите предшественици. Техните мисли не са пръснати в пространството, но са материализирани и съставят организмите на минералите, растенията и животните. Много от мислите на миналото човечество представят съставна част на паразитите, микробите и други низши растения и животни. Съществуват около 16 хиляди микроби, някои от които не са изучени добре. Тия микроби са причина на различни болести: туберкулоза, тиф, чума, холера и др. Болестите са резултат на мислите на учени и философи, които са вървели по пътя на черното братство. Като знаете това, не мислете, че злото може само по себе си да изчезне. Злото и доброто са непреривни. Казвате: Да унищожим злото! - Това е невъзможно. За да разберете злото като сила, а не като проява, трябва да познавате законите на разумната природа, както и тия на психологията. Изучавали ли сте злото като сила, като чувство и като принцип? Мнозина наричат злото с думата дявол и се питат: Отде дойде тоя дявол между нас? - Защо са недоволни хората от дявола? - Защото той кара човека да работи, а сам никога не работи. Като влезе между хората, той обърква всичките им работи. Той е лихвар, дава пари с големи лихви и не иска да знае, как ще се плащат тия лихви

(НБ 8с., 15.05.1921г., Изтълкувай ни тази притча)

Казвам, последното нещо, което трябва да знаете в света, то е: трябва да възкръснете, да живеете като свободен гражданин на тази земя. Тогава да разберете, да направите сравнение какво нещо е свободният човек. Някой мисли, че никаква грижа като няма, какъв ще бъде животът. Чудни са. Значи, ако влезете в болницата, идват лекарите със своите губерки, направят ви инжекции, после правят с бинтове превръзки, пък носят ви на тарга от едно място на друго, пък вивисекции, операции и след това мислите, че това е животът. Не. Аз знам, че външният живот, най-красивият живот е много красив. Няма нужда от инжекции. Сега казвате ¬ да турим една инжекция. Най-хубавата инжекция, то е яденето. Щом искаш инжекция, то е яденето. Това е първата инжекция. Пий една хубава вода. Най-хубавата инжекция е да поемеш въздуха. Това е третата инжекция. Най-хубавата инжекция, която знаеше, е, като отвориш очите и възприемеш светлината. Това е четвъртата инжекция. Като искаш повече, като дойдат музикалните трептения във въздуха. Ето друга инжекция, много приятна инжекция и много по-хубава от тия съвременни инжекции, с които мъчат хората. Тук преди години един виден адвокат, след като му направиха един разрез, направиха му две инжекции по 8 хиляди лева и човекът си замина с двете инжекции в оня свят. Благодарим за такива инжекции. 

Аз казвам, инжекция е светлината. Това е онази възвишена светла мисъл, която дава образ, красота на човека. Онова красиво чувство, което дава израз на човешката мисъл, сила на човешката воля, туй наричам аз инжекция. И последната инжекция, която трябва да приеме, то е новият живот. Да възприемем възкресението и да се освободим от ненужните инжекции на смъртта, които тя внася в нас. 

(НБ 15с., 10.10.1932г., Възкресение)

III.       Мнения на различни специалисти по отношение на ваксините

АНОНИМЕН:

„Опитът, който имам не е пряко от здравеопазването при хора, а по скоро от експериментален материал върху животни и промените в напрежението на имунитета получен вследствие от прилагане на антигенни структури върху макроорганизми. При поливалентните ваксини ефекта е незадоволителен да не кажа плачевен. Имайки предвид факта, че имунитета при животните, особено свободноживеещите, е с много по-високо напрежение от този на хората, резултатите при хората са доста слаби, но има и други фактори, които определят предизвикването на имунна реакция.

Ще ви кажа само едно и ако го осмислите правилно изводите, които направите ще ви дадат отговорите, които търсите. Светът, който ни заобикаля е продукт на еволюцията. Що се отнася до човешкият вид - той отдавна вече е напуснал еволюцията и от столетия, а особено през последните 70-80 год е продукт на селекция. Много индивиди, които еволюцията би отхвърлила като негодни, оцеляват и внасят или носят летални гени в поколението което деформира приспособимостта на вида.

Като добавим и почти стерилната среда, в която се стремим да живеем и отглеждаме поколението си ние се лишаваме от най-ценното - естественият сблъсък на организма с околната среда и предизвикания от естествената среда имунитет, който не може да бъде заместен от никакви ваксини.

За съжаление имунологията не е за лаици и е твърде сложно за обяснение, но само ще добавя, че медицината върви по грешен път водена от фармацевтичните компании, които вече произвеждат лекарства за болести, които още не съществуват. Някога лекарите нареждаха какво лекарство да приготви фармацевта, а сега лекарствопроизводителите определят как и с какво да се лекува. Няма да закъснее времето, когато цялата истина изскочи на яве и се надявам да го доживея, но жертвите на тази печалбарница няма да се вдигнат от гробовете си.

Д-Р ГЕОРГИ ГАЙДУРКОВ:

„Целта на ваксината е да предизвика имунен отговор, но той може да е и автоимунен. Така че темата за ваксините при децата определено е дискусионна. Друг въпрос е доколко производителите на ваксини имат желание и възможност да провеждат дългосрочни изследвания за ползата и вредата от тях...

Ваксините предизвикват и болестите, срещу които са поставени и не са гаранция, че те ще протекат по-леко. Например при слагането на жива ваксина против полиомиелит (детски паралич), ако детето се разболее, то може да остане инвалид за цял живот. Има подобни документирани случаи...

Това води до автоимунни заболявания, които вървят ръка за ръка и с раковите. Друга голяма тема е до колко родителят, който е задължен от закона да имунизира детето си, има право да поеме този риск за бъдещето му...

Твърденията ми не са голословни. Комисията на Италианския сенат разследва процес и доказва, че голям процент от военните, заболели от рак, е вследствие на ваксините. Когато отиват на мисия, задължително, и то за кратък срок им се правят широк спектър имунизации. Това натоварва имунната система и отключва ракови заболявания. Тази информация е официално публикувана.

И въпросът ми е, ако това се случва при зрели организми, какво ли става при едно бебе или дете? През 1986 г. в САЩ приемат закон, който е под натиск на обществото, и са изплатени обезщетения на стотици хора, завели дела заради доказани вреди от ваксини. Убеден съм, че защитниците на ваксините не са злодеи, те правят това с най-искрени и добри чувства за здравето на хората. Но наистина е много спорно каква е ползата и каква е вредата от ваксините.”

(вестник 168 часа, 10.01.2013 г.)

ПРОФ. ВАСИЛ ДИМИТРОВ, НАЦИОНАЛЕН КОНСУЛТАНТ ПО АЛЕРГОЛОГИЯ:

„Стремежът ни да живеем съвършено, като използваме все повече ваксини и антибиотици, нарушава финното равновесие в имунната ни система, като на преден план излизат алергиите.”

(вестник Репортер, 13.06.2013 г.)

Д-Р РАДОСЛАВ ДРЕНСКИ, НАЧАЛНИК НА ПАТОЛОГОАНАТОМИЧНОТО ОТДЕЛЕНИЕ В ПЪРВА АГ БОЛНИЦА „СВЕТА СОФИЯ“:

„Аз съм против (ваксината срещу човешки папиломен вирус – бел. моя). Имам сериозни задръжки. Никога не бих имунизирал дъщеря си с такава ваксина.” В практиката си е имал няколко случая на имунизирани жени срещу човешкия папилома вирус, при които въпреки ваксината след цитонамазка е станало ясно, че са носители на вируса. „Тогава къде е ползата от ваксината“, попита той с уточнение, че странични ефекти са винаги възможни след каквато и да е имунизация. „Просто е въпрос на имунитет и не бива да се разчита само на ваксини и хапчета“, смята д-р Дренски.”

(вестник „Дневник”, 31.07.2012 г.)

Д-Р ГЕОРГИ ХАДЖИЕВ – ЛЕКАР ХОМЕОПАТ:

„Едно задълбочено проучване на историята на инфекциозните заболявания и ваксинациите в специализираната медицинска литература показва, че на общата публика се поднасят, меко казано, полуистини и неточности. На хората не се дава информация за многобройните странични ефекти от различните ваксинации, които могат да бъдат твърде сериозни и понякога фатални.

Дори самите лекари са поставени в информационно затъмнение за реалния размер на тази опасност и дискутирането на този въпрос съзнателно се избягва. Самите лекари непрекъснато са атакувани от различни фирми производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си ваксинационен продукт, било то срещу грип или нещо друго, превъзнасяйки „добрите” му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за дългосрочните проучвания върху краткотрайните или още по-важно дълготрайните му странични ефекти...

Както става ясно, въпросът не е строго медицински, а икономически, социален и политически! За да спрат подобни епидемии, трябва да се подобрят условията на живот на хората, а не да се ваксинират...

Съвсем очевидно е, че ваксинациите предлагат твърде ограничена и съмнителна защита срещу инфекциозните болести. Много учени и лекари са убедени, че голяма част от днешните сериозни заболявания са резултат на безконтролната употреба на алопатични лекарства и имунизации, които само потискат реакциите на организма, а не лекуват.

Основната цел трябва да бъде засилване на собствения имунитет на организма по един естествен начин, вслушвайки се в методите, които ни подсказва Природата, защото тя винаги е по-мъдра от нас.”

(http://holisticabg.com/files/pages/vaccinen_26.pdf)

Д-Р РУМЕН СТОЙЧЕВ, МАГИСТЪРСКИ СТЕПЕНИ ПО ХОМЕОПАТИЯ И МЕДИЦИНА:

„Според мен, когато подхождаме към ваксините като медицинска практика, първо трябва да отделим медицинския от юридическия аспект на проблема.

Във връзка с медицинския аспект аз държа да е ясно, че медицинската общност няма еднозначно отношение към ваксинирането като процедура, въпреки че фармацевтичните компании и дистрибуторите на медикаменти и ваксини се стремят всячески да създадат у хората впечатление, че сред лекарите съществува пълен консенсус по този въпрос.

Факт е, обаче, че мнозина лекари съвсем осъзнато не ваксинират децата си.

Факт е, че мнозина лекари не изнудват родителите да ваксинират децата си.

Факт е, в крайна сметка, че мнозина лекари не се притесняват открито да изразяват дълбоките си резерви, меко казано, срещу ваксинирането.

С други думи, хората трябва да знаят, че от чисто медицинска гледна точка ваксинирането е много противоречива практика и нейните привърженици трябва да го признаят честно пред хората.

Говорейки за юридическия аспект на ваксинирането, имам предвид неговата задължителност. Задължителността на ваксинациите е позор за всяка държава, в която това е подкрепено със закон.

Съществува чисто научен спор по въпроса дали ваксините са по-скоро полезни или по-скоро вредни. Докато този спор е в ход, докато двете страни в него не стигнат до консенсус, законодателят не бива да взема страна в него, още по-малко да закрепва мнението си със закон...

Факт е, че няма ваксина, която да създава пожизнен имунитет (какъвто между другото създават повечето от болестите, които ваксините са призвани да предотвратяват). Някои от ваксинираните деца не се разболяват от съответната болест след ваксинацията срещу нея. Проваксинаторите бързат да отдадат този факт само и единствено на ваксинацията. Дали е така е действителност? Е, поне аз никак не съм убеден в това...

Ваксините разстройват функционирането на имунната система. Това е абсолютно неизбежно...

Огромен брой проучвания потвърждават без капка съмнение, че най-същественият спад в заболеваемостта от която и да било инфекциозна болест е бил регистриран преди въвеждането на ваксината срещу нея. Това е исторически и математически факт. Проваксинаторите чисто и просто експлоатират предварително създадена благоприятна ситуация, за да я обяснят с желания най-вече от тях уж позитивен ефект на масовите ваксинации. Как се постига това? С мощна и повсеместна медийна артилерийска канонада...

Първата и най-опасна съставка на всички ваксини са самите бактерии и вируси, съдържащи се в тях. Колкото и да са атенюирани, както и да са преработени, те не могат да загубят качествата си на дразнител за имунната система. И ако приемем, че във вида, в който присъстват във ваксините бактериите, вирусите, токсините или остатъци от тях наистина могат да предизвикват образуване на антитела, много по-важна последица, която не бива да се забравя е, че много от тези активни агенти вече са във вид, в който стават неуловими за имунната система при първата й среща с тях.

Те, така да се кажа, успяват да измамят и да заобиколят стражевите ни постове, навлизат в организма и след време техни белтъчни молекули вече стават част от тъкани на организма. И когато в един момент имунната система ги разпознае като чуждородни белтъци, тя атакува цялата тъкан. Така се поставя началото на автоимунни болести, пред които съвременната медицина си остава, за жалост, безпомощна като пеленаче.

И на второ място, което в никакъв случай не означава, че са по-малко опасни, идват ужасните токсични вещества, съдържащи се във ваксините. Някои от тях се използват като консерванти, други са остатъци от химикали, използвани в процеса на производство на ваксината, но всички те действат токсично и това не може да бъде отречено.

(Ваксините - какво не знаем за тях – интервю с д-р Стойчев, homeohelp.eu, юни 2011 г.)

Материалите подготви Васил Димитров