Знаете ли как да достигнете лесно до щастие и успех, без много да си давате зор? Пише го в почти всяка книга за самопомощ, без обаче да има реален ефект. Оливър Бъркман е от хората, които казват „Стига!“ на това със седмичната рубрика „Тази колонка ще промени живота Ви” в британския „Гардиън”. В книгата му „Противоотрова“са събрани много факти и истории, свързани с ефективността на селф-хелп практиките, включително и лично изпробвани от Бъркман. Вижте какво каза журналистът специално за „Аз чета“.

– Г-н Бъркман, опасно ли е позитивното мислене? Няма ли без него много хора да са силно нещастни и дори безпомощни?

Не искам да критикувам хората за това, че са естествени оптимисти – няма проблем в това, разбира се. Но “позитивното мислене” означава да правиш съзнателно усилие да се чувстваш щастлив, да подмениш негативните мисли с позитивни и т.н. Това просто не работи и резултатът е, че хората са още по-стресирани и нещастни. Също така, “позитивното мислене” предполага, че страданието на хората е винаги по тяхна вина, защото не са мислили достатъчно позитивно.

– Аз лично съм съгласен, че литературата за самопомощ (self-help) не трябва да се приема като толкова сериозен начин да постигнеш щастие и успех, но не е ли личен избор на читателите кои лидери да следват?

Всъщност мисля, че идеята за самопомощта е добра. Все пак древногръцките философи също са я практикували в някаква степен: целта на тяхната философия е била да помага на хората да живеят по-смислено. За съжаление, прекалено голяма част от съвременната индустрия за самопомощ се доминира от подходи, които правят един-единствен човек по-щастлив: селф-хелп гуруто, чийто банков баланс се движи постоянно нагоре. Лошото е, че комерсиалният интерес на такива гурута предполага техните идеи да НЕ работят, за да се връщат хората за още.

Вероятно няма как да се даде един единствен съвет на хората, които преследват щастието и успеха чрез “позитивно мислене”, но какво бихте им предложили да направят, когато прочетат, че постоянният позитивизъм и законите на привличането всъщност не помагат?

Ако можеше да се даде един съвет, то той е да се научим да подхождаме малко по-приятелски към всичко, което се случва в ума ни: щастие, тъга, безпокойство, тревога, надежда… всичко. Един от уроците, които научих, докато практикувах будистка медитация, беше да гледам на емоциите и мислите си като на метеорологични условия – никога не се караш на дъжда и не се опитваш да разкараш бурите. Вместо това разбираш, че те са неизбежна част от времето и ще отминат.

Цялото интервю: http://azcheta.com/olivar-barkman-pozitivnoto-mislene-pravi-horata-oshte...