Вие сте тук
В брой 92 на в-к „Братски живот“ от август 2015 г. е публикуван материалът „Интервю с Маргарита Енева“, в който се съдържат подвеждащи внушения и неверни твърдения относно личността и задачата на Ярмила Менцлова. Освен това необосновано са засегнати две уважавани имена в нашите братски среди – тези на Крум Въжаров и Мария Митовска. Но най-важното, което всъщност предизвика това „Право на отговор“, е, че в интервюто тъкмо Истината се засенчва, внася се поредното разделение между хората и отново се вкарва клин между поколенията. На всичко това ние, приятелите на Ярмила Менцлова, и екипът, който от шест години работи по издаването на нейната Паневритмия, ще отговорим засега накратко в следващите редове.
Първо трябва да се отбележи, че цитираната книга (вероятно формалният повод за интервюто с г-жа Маргарита Енева) на издателство „Изток-Запад“ по същество не е правомерно издадена, тъй като там посочената редакторка използва по-ранен вариант на превода, изготвен от нашия екип, от времето, когато и тя беше част от него. Това е и причината за допуснатите технически и стилистични грешки в това издание. Но скоро ще изгрее на източния хоризонт автентичната Паневритмия, поднесена от Ярмила Менцлова, в чиито крехки ръце Учителя поверява ключа за упражненията, като ѝ поставя нелеката задача именно тя да работи в тази област.
След два разговора с г-жа Маргарита Енева, продължили повече от час (на които има и аудиозапис), тя не можеше да си спомни кога и по какъв повод се е виждала за последно с Ярмила Менцлова и не сподели никакви нови факти и детайли от живота ѝ, но обеща да погледне свои записки, когато се върне във Франция. Г-жа Енева коректно спомена, че не е била от близкия кръг на Ярмила Менцлова и не са се виждали през последните една-две години поради това, че се е грижела за двете си невръстни деца. Също така съпругът ѝ не споделя идеите на Учителя и през годините тя е срещала противодействие и неразбиране от негова страна.
Конкретно на зададения въпрос: „В Париж присъствала ли сте на разговор, в който, както казвате, Крум Въжаров убеждава настойчиво, категорично и уверено в правотата си Ярмила Менцлова тя да направи или да не направи нещо си?“, г-жа Енева потвърди думите си от интервюто, но не си спомни никакви детайли от проведения разговор, нито си спомни да е имало друг свидетел, който да потвърди такова нещо. Много ясно си спомни, че на гости у тях са дошли Ярмила, Крум и Мария Митовска и там са били още децата и съпругът ѝ, като дори се сеща, че им е „пържила картофки“. Тук само ще отбележим, че Ярмила и Крум едва ли са се задържали дълго в Париж, тъй като Ярмила е живеела с още една жена съвсем бедно в една мансарда на ул. Деламбр № 29. Освен това те са имали важна работа, свързана с Паневритмията. Така те са отпътували към Алпите, където са имали необходимите условия за това. Вероятно Крум Въжаров е прекарал по-голямата част от своето тримесечно пребиваване във Франция именно там и едва ли се е срещал с г-жа Енева повторно.
Има очевидни противоречия и липса на хронологична подредба и в други твърдения на г-жа Маргарита Енева, които се забелязват при разговора ѝ с нас. На места имаше емоционални квалификации към хора, които вероятно ще потърсят начин да изнесат своите истини.
Ще отбележим следното: няма достоверни факти някой от онова поколение да твърди, че в последните години от живота си Ярмила Менцлова е била в недобри отношения с Крум Въжаров. Тъкмо обратното – редица хора говорят за приятелското общуване и разбирателство между двамата. Последното запазено нейно писмо от 10.09.1983 г. до него е красноречив пример: http://friendsoftherainbow.net/node/992. Това се случва три-четири месеца преди излизането на Паневритмията, а чисто технически става ясно, че книгата вече би трябвало да е в печатница или съвсем скоро да влиза там. От радостта, лъхаща от думите, се подразбира, че Ярмила Менцлова е в прекрасна хармония не само с Крум Въжаров, но и със себе си и с окръжаващата я Вселена. Тя е изпълнила задачата, която Учителя ѝ поставя, и вече спокойно може да поема към Небесните селения!
Мария Митовска, която е един от най-близките хора до Крум Въжаров, убедено твърди, че не е имало никакъв натиск от негова страна върху Ярмила, а точно обратното – той е казвал винаги, че специалистът по движенията и хореографията е Ярмила Менцлова. (Живата връзка, Спомени за Учителя Беинса Дуно от Крум Въжаров, 2013, ИК „Всемир“, с. 206).“ Самият Крум е помагал в принципните постановки на Паневритмията, където се е чувствал не само университетски, но и духовно по-подготвен. Доста от участниците на съборите под Сфинкса на Рила, организирани от Крум Въжаров, все още са живи и здрави и могат да бъдат попитани дали той се е държал наставнически, опитвал ли се е да убеждава някого „настойчиво, категорично и уверено в правотата си”, например за Паневритмията.
Нека подложим на анализ две от най-спорните твърдения в интервюто на г-жа Енева – Ярмила Менцлова не вижда приживе своята книга, а илюстрациите там не са „автентични и са подменени“.
В Паневритмията е посочено кога е издадена: първото тримесечие на 1984 г., а в началото на изданието има посвещение от Ярмила с датировка 24 ноември 1983 г.
"Посвещавам книгата си на Мари-Елен Ши[1] и нейната група - Ярмила Менцлова 24 ноември 1983 г.[2]
Смъртният акт на Ярмила Менцлова е у Мария Митовска и там е изписана датата – 21 август 1984 г. Сам по себе си този факт обезмисля всичко казано по въпроса от г-жа Енева и го прави несъстоятелно. Недвусмислено се разбира, че Ярмила е била жива и застава зад това издание, както и зад илюстрациите в него. Нека отбележим, че сем. Гобо твърдят с абсолютна сигурност, че са били поканени на среща в Община Рейщет и в тяхно присъствие са били донесени от Мари-Елен Ши вече отпечатаните книги и са били връчени на Ярмила – Ярмила е държала в ръцете си Паневритмията и Жан-Луи и Арлет Гобо са били там! Освен това в края на самата книга Ярмила Менцлова посочва себе си и художничката Мари Пол Мери за връзка и преподаване на Паневритмия във Франция, с точния адрес, на който Ярмила, а не Мари Пол, е живяла. Ако тя не е между живите към момента на издаване, името ѝ просто трябваше да отсъства или да бъде в рамка и да се посочи друг адрес за връзка. Става ясно от гореизложените факти, че за по-късна „подмяна“ и „неавтентичност“ на рисунките след заминаването и едва ли може да се говори, напротив – преводачките от екипа ни твърдят, че има изключителен синхрон между текст и изображение и стилистична хомогенност на целия текст. Когато излезе на бял свят нашето издание, драгият читател ще може сам да се убеди в това.
Действително художничката Мари Пол е била в България, но няколко години след 1984 г. Тя е поканена във връзка с подготвянето на Паневритмия на български, като е била помолена от Крум Въжаров да изработи рисунките и на това издание /за „Слънчеви лъчи“ и „Пентаграм“/, тъй като, направени като графики, те много сполучливо изразяват ефирността и непреривността на движенията, за разлика от снимките например, които дават една статичност. Като подходящ манекен за новите рисунки е избрана Мария Митовска, която може да потвърди детайли и подробности от онзи период. Мари Пол е все още жива и здрава във Франция и тя също може да бъде попитана за това, а и за редица други неща.
Не ще оставим без коментар и отношението на определени сили и хора, близки по онова време до Крум Въжаров, виждали само добрини, яли бял хляб от неговите ръце през годините, които днес се изправят срещу него и се опитват по един завоалиран начин да ни наложат спорното твърдение, че основно той е повлиял на Ярмила Менцлова да промени нещо в разбиранията си за Паневритмията. Така името на брат Крум неверно се опетнява пред поколенията. Това е и едно от водещите внушения в интервюто с г-жа Енева. Толкова много хора, познавали и работили с Крум Въжаров, сега ще се почувстват засегнати и ще искат да реагират, да разкажат своите прекрасни спомени и впечатления от него.
Всички по-горе изложени факти и аргументи бяха поднесени и на г-жа Маргарита Енева. Тя по никакъв начин не се опита да ни опровергае или защити твърденията си и като че ли разбра, че се е замесила в нещо, за което по-рано не си е давала достатъчно сметка. Искрено сподели какви са били нейните намерения – да свидетелства, че се е познавала с Ярмила Менцлова, че са играли заедно Паневритмия и че тя е играла по различен начин от този, описан в нейната книга. Това т. нар. противоречие на всички нас, приятелите на Ярмила, ни е известно и е съвсем лесно обяснимо. Ако например става дума за първите 10 упражнения, от само себе си се разбира, че Ярмила няма как да играе с отваряне на десен крак 7, 9 и 10 упражнение, тъй като музиката с нечетен брой тактове не го позволява. Тя е разполагала с един-единствен запис и винаги са играли по него, казват Жан-Луи и Арлет Гобо. Именно затова е направила важната крачка за синхронизирането на музика и текст.
Вероятно за всеки детайл от книгата ще се намерят разумни обяснения, тъй като Ярмила Менцлова е осъзнавала добре задачата си, дадена ѝ от Учителя, и е била наясно, че това, което ще излезе от нея, трябва да бъде еталон за идващите поколения. Преводачките могат да потвърдят колко фин и точен е изказът при обяснение на упражненията в нейната книга. Това дава усещането, че всеки детайл и нюанс е внимателно премислен от Ярмила и не трябва с лека ръка да се хвърлят обвинения и съмнителни твърдения. Нека приемем с отворени обятия и сърца плода на нашата мила сестра, венец на целия ѝ съзнателен живот. Да го вкусим и ако ни хареса, да го посеем в нашата градина и да видим какъв плод ще принесе там. Тогава според резултатите да го раздадем и на останалите! Амин!
Приятели на Ярмила
[1] Мари-Елен Ши – преподавател в националната федерация по йога. Открива Паневритмията чрез сем. Гобо. Ярмила Менцлова отива да живее при нея след изписването си от болницата – Б.съст.
[2] Това посвещение ясно доказва, че Ярмила Менцлова е държала издадената кига „Паневритмия“ в ръцете си. – Б. съст.