Вие сте тук
Този материал е извлечен от лекционен курс на Румен Колев в Бургас - 3-5 декември 2010 г.
1. Хелиакален (слънчев) изгрев – от Хелиос (Бог на слънцето).
2. Хилег-иален – място, откъдето идва животът в тялото чрез въздуха (светлината). Душата влиза в тялото и се настанява в областта на сърцето. Тази светлина може да дойде от една конкретна точка – обикновено Слънце или Луна. Някои автори приемат, че това може да бъде и планета (Птолемей). Преобладава мнението, че точките от които идва животът (Хилег) са 5: Слънце, Луна, Асцендент, Сизигия и Точка на щастието.
Дневни планети – Слънце, Сатурн, Юпитер.
Нощни планети – Луна, Венера, Марс.
3. Що е сизигия? – Съвпад или опозиция на Слънце-Луна. Много важна точка.
4. Съвременна и Антична (вавилонска) астрология – разлика. Ако знаем древната астрология, много лесно ще схванем и съвременната, тъй като в последната нещата не са много ясни.
5. Птолемей казва, че има 5 начина, според които една планета владее дадено място от еклиптиката: трон, екзалтация, триплицитет, терма и аспект или фаза.
6. Валенс (Vettius Valens, 120 – 175) говори за фаза на планета. Роберт Шмид го превежда (не добре).
7. Джузепе Беца е италиански професор в Равена. Той е наясно с древната астрология, за разлика от останалите академични преподаватели. Неговите преводи са на високо ниво и много точни до оригинала, защото той освен всичко е и астролог. Негова е Антология на античната астрология, превод ок. 1000 стр. от древногръцки на италиански.
8. Валенс казва: „Ако на Асц. имаме дадена терма, например първата терма на Овен, това е юпитерова терма от 1-6 градус. В някой хороскоп Асц, е в 3 градуса Овен. Валенс продължава – ако в тази същата терма се е появила Луната, първият сърп, тогава тя е Хилег. Казва също, че ако пълнолунието е станало в тая терма от 1-6 градус на Овен, тогава Луната е анарета.
9. Анарета – носеща смъртта, обратно на Хилег – даваща живот.
Тъй като Асц. е най-важната точка, затова Хилега е добре да владее термата на Асц. или пък знака. Това дава доста голяма сила на дадена планета.
10. Грузинев и Средновековна, антична и главно индийска астрология са превеждали, главно от руски. Грузинев е знаел няколко езика западни, вероятно и латински. Работил е в София и умира 1977 г. За времето си е голям труд, но сега вече има доста преводи. Р. Колев се среща с Гришата и Луиджи Росито през 1978 г. Росито (малко луд) е бил уч-к на Грузинев.
11. Буше-Леклерк „Гръцка Астрология” 1898 г. на френски. Няма превод на др. език. Ценна е.
12. „Вавилонски хороскопи” – книга на Франческа Рохберг. Приемлива, поради липса на други.
13. Най-ранния хороскоп е от V в. пр. Хр. и още се спори дали е от тогава.
14. Защо да изучаваме антична астрология? – Съвременната астрология е сбъркана в основите си. Принципът е следният – движението е надолу на духовната култура на човечеството. Било е много високо ок. 5500 г. пр. Хр. Така оттогава досега почти нищо не е останало от тази Златна епоха. Например хелиакалните фази са едно от най-важните неща в древността (може би най-важното).
15. Хелиакален изгрев при древните вавилонци. Тогава хората са гледали небето. Ставали са 2 часа преди изгрева и са наблюдавали какви звезди и планети изгряват в короната на Слънцето. При появата на нещо в короната те го отразяват. Така те са знаели всеки ден какво става на небето. Планета в короната на Слънцето се нарича хелиакален изгрев на съответната планета. Има една сутрин, когато тази планета се появява за първи път. (фиг. 1)
Има данни от 7-5 в пр. Хр. за хелиакални фази. Древните са били емперици. Имали са дневници, в които са вписвали данните. Наблюдавали например Юпитер и установили, че хелиакалния цикъл е на 12 г., а на Венера – 8 г. и т.н. След 12 г. тропически години Юпитер пак ще се види на същото място. (фиг. 2) Когато се повторят точните разстояния, тогава се повтаря и феномена – същата хелиакална фаза.
16. Пропуски на съвременната астрономия. Хелиакалните фази са били едно от най-важните неща във Вавилон и в древна Гърция. Древните са знаели точно как да изчислят тези фази, докато съвременната наука не може. Това не е единственото нещо, което науката днес не може да изчисли. Р. Колев ок. 10 години е изчислявал фазите и вече е изградена таблица.
17. Системи на хелиакалните фази (Птолемей, Шмид и др.)
Птолемей: „Поставяш Юпитер на хоризонта и гледаш Слънцето на колко градуса е под хоризонта. Когато то достигне 10 градуса, ще се види Юпитер.” (Фиг. 3) Това обаче емперично не винаги е така. При Юпитер се получава често, но при Меркурий и Марс – никога. Тези две планети си променят блясъка по доста непредсказуем за древните начин. Съвременната наука не знае как точно да изчисли блясъка на Меркурий. В съвременната наука всеки има някакви системи, подобно на Птолемей, но никой не може да ти предскаже с точност, кога ще се покажат планетите. Вавилонците са го можели. Р. Колев също може, защото от 10 г. наблюдава небето.
Гърците казват, че една планета, ако я гледаш и тя е на 15 градуса от Слънцето, е в хелиакална фаза. Те изчисляват хелиакалния изгрев на Юпитер, когато той по еклиптиката достигне тези 15 градуса пред Слънцето. По този начин се изчисляват фазите и с програма разработена от Р. Шмид. Това обаче не е коректно. Все пак за разлика от съвременните учени, гърците, арабите и средновековните учени са били наясно с хелиакалните фази. Те пишат, че една планета е във фаза, когато започва да се вижда.
На гръцки съществуват понятия (гр. криптоме – скривам се) за хеликални залези например. За разлика от изгрева, когато планетата е скрита, т.е. не се вижда вече е хелиакално залязла. Гърците запазват понятието и неговата важност, но алгоритъма за изчисление е забравен. През средновековието, дори Ренесанса има един автор, който говори за тези фази. Същото го говорят и арабите. След Ренесанса хелиакалните фази изчезват. Може би остават само в хорарната астрология. Никой съвременен астролог не споменава за такива фази, освен през последните години, когато самия Р. Колев започва да публикува по темата.
Това е красноречив пример, как един важен детайл от древната астрология се забравя, загубва се и изопачава. Основата на астрологията е съответствие между небето и земята. Ако не се гледа небето, как да направиш връзката с него. Ако гледаш само компютърния екран или използваш таблици, за да направиш проекция на небето, това не е самото небе. Необходимо е директно наблюдение, защото там стават милиони и милиарди неща, стават неща за които учените и не подозират.
Ако някой е роден в деня, когато е хелиакалният изгрев на Венера е едно, ако е на Юпитер – друго и т.н. Вавилонците са имали едни трактати, където всичко това е описано, какво значи. Те казват: „Ако едно дете се роди, когато Юпитер изгрява (хелиакално) значи това…Ако се роди, когато Юпитер е в опозиция значи това и това, макар, че там е по-различно.” и т. н. Така те определят всички фази и казват какво ще стане с това дете.
18. Абрахам Закс превод от акадски на една плочка, в която има само 5-6 неща за Луна и Юпитер, когато се появяват. Другите фази за съжаление ги няма, тъй като плочката е отчупена.
19. Гръцки и арабски преводи.
Вавилонците са криели всичко, това учение се е разпространявало тайно. Накрая на откритата плочка пише: „Посветеният да не показва тази плочка на непосветения!” това знание е било само за жреци. Докато гърците, по-либерални, обичали свободната обмяна на идеи, те описват всичко, без да се притесняват от никакви забрани. Това е важността им в цялостното развитие на Астрологията, тъй като при тях можем още да видим как прозира първичното знание от Златната епоха. Някои мислят, че всичко започва със тях, докато вероятно всичко свършва при тях. Всичкият окултизъм, астрология, алхимия, мистика, характерни за древния свят, ок. V в. сл. Хр. Изчезват. А вече през 1455 г., когато Византия изчезва от картата на света, тогава съвсем замира древното знание. Вероятно арабите обаче са запазили голяма част от древните ръкописи, като са ги превели главно от гръцки източници. Има и от други езици, още поне от 5-6 езика са превеждали. Даже неща, които не се срещат на древногръцки, съществуват в арабски ръкописи, които обаче не са преведени. Повечето от тези запазени документи си стоят на арабски под формата на манускрипт в различни библиотеки и никой не знае за тяхното съществуване, тъй като не са на нито един от съвременните езици. Дори не са изнесени и класифицирани като източници.
20. Латински преводи от арабски през Средновековието.
Това, което е преведено от арабски на латински, представлява най-елементарното познание по Астрология. Всъщност средновековната европейска Астрология представлява най-елементарна арабска астрология. Дори и с тези си минимални знания средновековните астролози са могли да бъдат успешни и полезни за хората. Важен фактор е правилното говорене, в което се намират някои общовалидни житейски истини, характерни за всички хора и епохи. Също така, ако астрологът е добър психолог, ще се справи много добре. Но при всяко положение повечето знание по астрология ще допринесе полза. Колкото повече знае човек, толкова по-добре, независимо от конкретния му профил на астролог – психологически, кармически, предсказвателен и др. все пак в средновековието хелиакалните фази не са съвсем забравени и тогава са използвани и е имало таблици за изчисление на поява на планетите. Окончателната забрава за фазите на планетите е след Ренесанса. Иначе арабите си имат таблици, които обаче не са верни и много точни. Но в интервал от няколко (5-6) дни си показват.
21. Какво е останало днес в съвременната астрология от древната наука?
Когато човек започне да се връща назад в астрологията през средновековие, арабски свят, древни гърци, вавилонци и т.н. разбира колко е загубила от началният си блясък тази наука. И това се отнася само за един пример – хелиакалните фази на планетите. Има още ред неща, за които съвременната астрология дори и не подозира. В момента астрологията върху какво акцентира? – Планети, знаци, домове, аспекти, от които първите три се покриват почти изцяло. Даже и само с този оскъден инструментариум се получават резултати. Но тогава можем да сравним лагерна количка или велосипед с четиритактов автомобил – и двете ще ни свършат някаква работа, но разликата между тях е голяма. Ние търсим Истината, която е била като озарение през времето на Енмедуранки.
22. Първичната астрология на Енмедуранки.
Той е бил истински пророк, получил знанието си от самият Господ. Той не е никакъв политеист, за какъвто го представят някои. Според вавилонската митология (съществува на акадски) първият, на когото боговете дават знанието за звездите и за единството на Небето и Земята. Според същата легенда той е живял преди потопа и е бил десетия цар в града Сипар (не вавилонския), а този преди потопа. Легендата разказва, че при него са отишли Шамаш и Адапа – Слънцето и бога на вятъра – те са го вдигнали и са го отвели в общността на боговете. Това не са точно богове, а различните имена на Бога, които тук са 36, а в Кабала са 72. Така две от тези еманации на Бога грабват Енмедуранки и го качват Горе, където получава своето озарение.
23. Енмедуранки – етимология на името.
Ен – повелител, лорд; Ме – мъдрост, знание, изкуство и др.; Дур – пъпна връв, връзка; Ан – Небе; Ки – Земя. Или цялото значи – Повелителят на знанието за единството на Небето и Земята. Тези неща са изключително важни, макар че на някой това може да се стори напразно. Това иска и съвременната астрология – да има нещо работещо, с което като се вземе един хороскоп да кажем всичко (и да вземем награда). Обаче ние като астролози трябва да знаем корените на нещата. Не можем да поискаме от някой Гуру да ни научи как да постигнем нирвана, без да вникнем в същността на този процес. Няма да стане само с щракане на пръсти, с някаква магия. Има прилики между Астрологията и Нирвана – трябва всичко да се вникне от самите му корени. Откъде идва тази наука, кой я е измислил? Тя идва от самия Господ чрез Енмедуранки.
24. Кога е живял Енмедуранки – 5500 г. пр. Хр. или преди това.
Това е времето на т. нар. „Златна епоха”. Има един вавилонски текст, датиран някъде 1500 г. пр. Хр. Но Р. Колев по математически начин го датира от 5500 г. пр. Хр. Ако този текст е от тогава, само един може да го е писал – Енмедуранки. Какво става по това време – сменя се климата, съответно и епохата. Най-лесно може да се проследи смяната на една епоха с друга по промяната на климата. Тези епохи после се делят на големи, малки и т. н.
Какво важно става тогава на Балканите? Появяват се първите хора в Европа, които са нещо повече от ловци. Именно по това време се появява тази цивилизация, която прави Дуранкулак, златото във варненския Некропол, Караново. Всички тези плочки с надписи намерени там могат да се датират от 5500 г. пр. Хр. До това време по нашите земи (Балкански п-в) не са датирани артефакти. Тези хора, които се появяват тогава са дошли по Дунава. 5500 г. пр. Хр. се появява първият шумерски храм в Ериду на юг – най-стария шумерски град. Какво е интересно? Шумерите се появяват 5500 г. пр. Хр. в Месопотамия. Тогава се появява и първата цивилизация в Европа по дунавската равнина. От това време е датиран и черноморският потоп, който не съвпада с всеобщия потоп (според една теория). Когато настава този потоп хората, които са били в по-късно залетите земи, се разбягват и отиват от двете страни на Дунава. Днес има открити доста неща от тях – те са имали писменост, знаци. Това е било една астрална (звездна) култура и религия. По всички запазени артефакти има знаци на Слънце, Луна, лунни фази, 30-те лунни дни. Явно тази култура е имала знание за небето. Интересно е, че ако се изследва местността на древен Шумер, няма да се намерят такива находки. Няма в такава степен запазени текстове, знаци, каквато има тук. Така че нищо чудно, ако не самият Енмедуранки, то негови ученици да са били по нашите земи. Вероятно, когато е измислен този древен текст от 5500 г., Енмедуранки не е живял в Месопотамия, а някъде другаде – може би и тук в черноморската цивилизация.
Важно е да се знае, какво нещо е астрологията? Откъде идва? Кой е първият човек, на който му е дадено астрологичното знание и какво представлява то? Може би ще дойде време, когато всички ние ще можем да усещаме какви са астралните влияния.
25. Енмедуранки – нишката от „Златната епоха” до днес.
Той е живял преди потопа през време на „Златната епоха. Тогава хората са били други. За тези изводи се изхожда от намерените източници, доказателства, артефакти и документи, а не на някакви други знания и трактовки, които например твърдят, че най-древната цивилизация е индийската (но това е в традицията на ББ!). За цивилизация в Индия от това време не е датиран никакъв източник, освен по река Инд – където се намира цивилизацията Хараппа, но тя е датирана 4000 г. пр. Хр.
Хермес и Енох са един и същ персонаж. За това говорят гърците и арабите. Енмедуранки е другото има на Хермес. Всъщност това е най-важното, което трябва да се разбере. Тази е магическата нишка, която може да те отведе до „Златната епоха”, самото знание за това, че Хермес и Енмедуранки са един и същ персонаж.
26. Корпус Херметикум.
Учението на Хермес е запазено. Има четири тома. На български има два превода, но не са особено сполучливи. Единият малко по-добър. Най-добрият превод е на френски от Фестюжиер (Festugiere A.). Историята на Корпус Херметикум е много интересна. Когато се знае кой е Хермес и неговото съществуване не се подлага на съмнение, тогава няма се вярва на заблудите, че писанията от него са фалшификации от V в сл. Хр. Това не е вярно, тъй като текстът от 5500 г. пр. Хр. (т. нар. вавилонски астролаб), се открива и на древногръцки. Когато един астролог има тази нишка ще може да направи връзка с това учение, запазено от „Златната епоха”. или поне ще можем да открием много неща, които идват оттогава. Иначе ще се подлага на съмнение съществуването на Хермес.
27. История на Корпус Херметикум.
Ръкописът пристига във Флоренция 1460 г. от горящия Константинопол. Тогава турците превземат столицата на Византия подпалват я, рушат и грабят каквото им попадне. Но Корпус Херметикум е бил изтеглен от посветени с Божието благословение. Тези хора изложени на голяма опасност, са се качили на една лодка и са пристигнали в Солун. Оттам ръкописът е пренесен в Македония и укриван в някакви църкви. След седем години вече е пренесен във Флоренция. Когато го вижда Марсилио Фичино, той е изключително доволен. Оставя преводите си на Платон и веднага се захваща да го превежда от древногръцки на латински. В Корпус Херметикум има много астрологически неща. При Хермес, неоплатониците и донякъде при гностиците може да се открие тази антична астрология, която всъщност представлява не само техническа астрология, но космология и мистика. Тя обяснява абсолютно всичко. Само в този ръкопис може да се види това. Порфирий например има запазени доста написани неща по философия и по астрология. Той е една от главните брънки във веригата на тази нишка от „Златната епоха”.
Преглед на античната астрология - Вавилонска астрология
1. Додекатемория.
Т. нар. Вавилонската астрология е съществувала вероятно още преди самия Вавилон. Владеещите това изкуство тогава са стигнали дотам, че са можели да определят Асцендента с точност 1/12 част от знака, т.е 2,5 градуса. Затова съществуват безспорни доказателства. Има текстове от VІІ-V в. пр. Хр., където могат да се видят нещо като таблици на домовете. Там се казва следното: „когато една звезда е в кулминация (МС), на Асц. Е еди коя си додекатемория на еди кой си знак. Додекатемория значи двенедесетица или 1/12 част от даден знак. Естествено те са следели и наблюдавали небето всеки ден. Имало е жреци разпръснати из цял Вавилон по Зикурат-ите (древни шумерски храмове), които са водили дневници, какво са виждали. Имали са сборници от свещени книги. Например „Енума Ану Енлил” – това представлява 70 глинени плочки под формата на таблички, на които са записани Омени. Акадските книги са се наричали с първите думи, както започва трактатът. На този сборник първите думи са „Енума Ану Енлил”, което значи: „когато боговете Ану, Енлил и Енки сътвориха света…” и т. н.
2. Омени (от лат. знак).
Това са основните елементи на Вавилонската астрология. Оменът казва следното: „Ако на небето е еди-какво си, тогава на земята еди-какво си.” Дори там „ако” отсъства. Те са използвали един знак – клин (фиг. 3), който се чете „диш”. Този клин може да значи всичко, но най-вече е използван за разделяне на Омените. После са използвали един знак „ма”, който значи съюза „и”, т.е. „и на земята еди-какво си”. Това е единството – едновременност и единство между това, което се случва на небето и неговото съответствие на земята.
За тълкуването на Омените вавилонците са имали 70 плочки, от които на всяка са написани 100 Омена. Това прави 7000 Омена. Като видят някакъв знак на небето, правят справка с Омените на плочките, дали има описано такова явление.
Р. Колев има преведени няколко Омени на английски за Луната.
3. Хелиакален изгрев на Венера през 2008 г. – по изчисления тя е трябвало да се появи като Вечерница (западна планета) през месец юли на 2008 г. Обикновено планети във фаза, могат да се появява няколко дни по-рано. Ако закъснението е 2-3 дни или малко повече, не е нормално, но възможно. През тази година обаче тя закъснява ок. 40 дни и кризата идва. Това е нечувано, невиждано и невъзможно. Това е западния хоризонт, слънцето е на 6° под западния хоризонт, Венера е точно на хоризонта и всеки ден това разстояние се увеличава (Фиг. 4) Венера се появява винаги при аркусвизионис (дъга на виждането) ок. 6° (5,7°-6,3°). През тази година тя се появява, когато дъгата е ок. 9° - 10° . При този аркусвизионис се появява Юпитер, а не Венера, така че това е аномалия. Съществуват.
4. Омени на Венера преведени от Дейвид Пингри. Това е превод на английски от латински. В тази книга е написано, какво значи закъснение на Венера. Оменът твърди: „Ако Венера не се появи във небето – диструкция (разрушение) на света.” Това буквално става дни преди да се започне кризата. Тази криза започна като финансова, но не е само финансова, тъй като няма да свърши скоро. По-скоро проблемът идва от липса (недостиг) на петрол, енергия. Тъй като Венериният период е осем години, кризата ще продължи минимум толкова. Като минимума е четири години. Ето едно доказателство за важността на хелиакалните фази на планетите.
5. Венера е много важна при вавилонците. Тя идва на 3-то място след Слънце и Луна. Това е така, защото първо тя е много силна като блясък (пак на 3-то място). Второ има редовен цикъл – 8 години, без два дена. Може би от всички планети тя има най-редовен цикъл. През 2008 г. е трябвало да се появи на 10-11 юли, а в действителност това се случва на 26 август. Това закъснение не може да се изчисли, тъй като закъснението се дължи вероятно на атмосферата на Венера, нейният блясък е бил вероятно по-слаб. Други фактори, които да попречат, не съществуват. След още 8 години ще се вземе за изходна точка 26 август, т.е. реалната поява на небето. Венера след хелиакален изгрев като Вечерница може да се наблюдава ок. девет месеца на небето. В самото начало тя се появява само няколко минути и веднага залязва. Тя се вижда на оранжев фон. По това време е светло, може да се чете вестник. При 5-6° на слънцето под хоризонта е магическия момент, защото се виждат едни такива птички (лястовички), които започват да кръжат в небесата. Това се случва в точно определен момент от деня на тези 6° на Слънцето под хоризонта. Тогава 2-3° от целия хоризонт е оранжев – една полоса. Тогава се появява Венера на ½ градус от хоризонта.
6. Основни разлики между антична и съвременна астрология.
Първата и основна разлика е контактът с небето. Това е директното знание и познание. Гледането на небето е едно от основните и важни неща, които различават истинската древна вавилонска Астрология от съвременната. Тогавашният астролог е гледал небето винаги, когато може. Всичко е било важно, а не например Марс в Козирог. Взема се под внимание неговият блясък – силен, слаб; каква е светлината му – жълта, червена; Вавилонците са описвали всичко, тъй като една планета има различни лица. Блясъкът и цветът може да бъде съвсем различен. Когато човек гледа небето достатъчно продължителен период от време, разбира че това е едно море, един океан. Когато всичко това се приема директно, тогава ефектът е пълен.
Друга разлика е, че в древността астрологът е вземал под внимание всичко – не само къде са планетите, в кои знаци и домове са. Той е наблюдавал вятъра при поява на Юпитер например. Гледал е и облаците
За вавилонците Оменът е всичко. Техните къщи са били измазани отвън и, когато ги напече слънцето са се появявали пукнатини, които наподобяват разни животни, хора, знаци. Те са имали сборници още VІІ-V в пр. Хр. с Омени, какво значи, ако видиш в стената на дадена къща например лисица, вълк и т.н.? За тях всичко е било знак и тук е много тънка разликата между суеверие и истинска астрология. Затова арабските астролози започват и свършват хороскопите, които разглеждат с думите: „Само Аллах знае какво ще стане! Нашите неща са само прогнози.” Това е първото нещо, което трябва да знае всеки астролог, че с абсолютна точност бъдещето го знае само Бог. Ние правим само прогностика, която я стане, я – не.
Когато човек започне да наблюдава небето, той вижда много повече явления и феномени през годината, отколкото може да си представи. Например: падащи звезди – откъде се появяват, какъв им е пътя, в кой лунен ден става. Има лунни дни, има лунни фази, има лунен месец. Всичко, което може да се наблюдава на небето е изключително разнообразно и многобройни. Дори 24 часа да се наблюдава небето все ще се видят нови и нови явления. През деня също може да се наблюдава: облаци, вятър, Луна, хоризонтът как се вижда, видимостта, птиците как се държат. За птиците съществуват също Омени.
7. Хелиакален изгрев на Сириус.
Това е началото на Божествената година според Учителя П. Дънов, също и според древните египтяни. Това е много важен момент и според вавилонската астрология. Този изгрев е в различно време, според атмосферата, но винаги е някъде около 18-20 август. При египтяните Свещената година (коя е другата година?) е започвала с хелиакалния изгрев на Сириус. По начина, по който хелиакално изгрява Сириус, хората са си правили изводи за цялата година, в световен мащаб. Има най-различни неща, например една процедура ти казва да наблюдаваш как се появява хелиакално Сириус – какъв му е цветът, дали е силен, дали трепти, дали си сменя цветовете или е сив и едва се вижда. Ако е силен и цветът му е ясен и много ярко блести и пулсира (трепти), тогава годината ще бъде добра. Древните са следили дори и атмосферата. Една звезда да е ярка, трябва атмосферата да е суха, тогава гроздето и зърното ще са качествени. Ако обратно – Сириус е размазан, едва се вижда – ще има епидемии, самата атмосфера ще е неблагоприятна, реколтата ще е зле.
Други астролози са гледали в кой знак е Луната при хелиакалния изгрев на Сириус и според този знак са казвали прогноза за годината. Други пък са гледали в кой ден от седмицата, като за всеки ден си имат прогнози. Други са гледали какъв е вятъра по време на появата му. Вятърът е много важен при вавилонците. Има текстове на гръцки и латински за Сириус, за това как да се прогнозира при хелиакалните му фази.
8. „Писмата на магьосниците и астролозите към асирийските царе” – книга в два тома, преведена на английски от Симо Парпола. Преводачът е професор от финландски произход и е един от водещите асириолози в света. Ако някой тръгне да търси негови рождени данни, няма ги да се намери, въпреки че С. Парпола за асириологията е, както Айнщайн за физиката. Това е една книга с практическа насоченост. Там има писма, където астролога казва: „аз видях днес Юпитер се появи примерно до Луната и според еди-кой си Омен от „Енума Ану Енлил”, това значи еди-какво си”. Обаче те използват и някакви други значения, които ги няма в тези 70 плочки. Понякога казват например: „Моят дядо ми каза, че това значи еди-какво си.” Тогава при вавилонците жречеството се е предавало фамилно от баща на син. Така често се говори за тълкуване на Омени, които ги няма в каноническите книги. За тълкуването на Омена трябва да се внимава много, за да не се измисля нещо, което не съществува.
От самият сборник Омени („Енума Ану Енлил”) е преведена малка част. Преводите не са особено сполучливи, но все пак ги има. Преведено е съвсем малко за Луната, за Слънцето, за планетите, за звездите. Превеждането е труден процес и затова почти нищо не е достъпно от асириологията (наука за Месопотамия). Не са преведени и 3% от всички плочки. Дори гръцките астрологични ръкописи не са преведени повече от 10%.
9. Раждане при Хелиакален изгрев на Юпитер.
За вавилонската астрология е било важно да се гледа под коя звезда се ражда един човек и какви знаци има на небето по това време. Ако нещо се случи там, астролозите са го вземали като знак, каква ще бъде съдбата на този човек. Най-лесно е, ако в този ден се появява една планета или тя изчезва. Вземали са под внимание и всичко друго – облачно ли е времето или ясно, дали блясъкът на звездите е силен или слаб и др.
Ако в деня на раждане се е появил Юпитер, то е явно че този човек ще е под негово влияние. Ако има следната ситуация, която е много рядка (фиг. 5). По време на раждане на някой, в короната на Слънцето се появява Юпитер за първи път (хелиакален изгрев). Това е изключителен знак. Тълкуванието му е, че роденият ще бъде под протекцията на Юпитер, който олицетворява Мърдук (върховния Бог) и ще стигне до богатство, охолство и добър живот. Само този знак е достатъчен.
Юпитер за България се появява на височина ок. 3° , което като се проектира по еклиптиката може да стане и 6° .Зависи от домовата система, която се използва. Затова по съвременната астрология, когато Юпитер попадне в 12 се тълкува като неблагоприятен факт.
10. Два случая, в които се вижда силата на античната астрология
10.1. Домовата система на древните – дом-знак.
Всичко трябва да бъде подложено на експериментална основа. Например да разгледаме следният случай – човек с типични марсови черти, характерни за Марс на Асцендента или на МС. По домофикацията на Плацидус обаче тази планета се намира в ХІІ дом, където е традиционно слаба. Човекът обаче напротив, има бързи реакции, крещи, с груби и резки движения е. Оказва се, че Марс му е в Близнаци, а това е и знакът на Асцендента. Така по системата на древните, знакът който изгрява на Асцендента, независимо кой градус е 1-ви или 29, целият Близнак е І дом. Всеки дом е по 30° и така се нареждат – Рак ІІ дом, Лъв – ІІІ дом и т. н. Вече при това положение неговият Марс попада в І дом и всичко си идва на място.
10.2. Венера в ІХ дом като Кириос (господар на хороскопа).
Другият случай е на жена, на която не се знаят разположението на планетите. Видимото й поведение излъчва Венерин характер и съответно Кириос (его) Венера. Но в програмата „Порфириус Магус” тази планета излиза сива, съответно тя е невидима. Така една планета, която не се вижда, е невъзможно да управлява хороскопа. Това е аксиома в античната астрология. Планетата, която е Кириосът, управлява родения и неговия характер. Обаче в програмата сиви планети са също и тези, намиращи се в падащи (кадентни) домове – ІІІ, VІ, ХІ и ХІІ дом. Това го казва Валенс. Хермес обаче казва следното, че от кадентните домове ІХ дом не е слаб, тъй като прави тригон с Асцендента. Така на тази жена Венерата в ІХ дом може да бъде силна, съответно и неин Кириос.
11. Как да познаем Кириос, ако видим човека за първи път или не знаем нищо за неговия хороскоп? Това е неговата управляваща планета, която има доминиращо влияние върху характера. Най-лесно се откриват Марс, както беше описано по-горе 10.1. Характерно за Сатурн – родените под тази планета странят, обичат самота, тишина, те са малко дръпнати хора. Понякога са скандалджии, сърдят се много – в негативния му аспект. Юпитер – това са социални хора, тях ги познават всички, Сатурн обратно – никой не го познава. Меркурий е малко по-труден. Венера се познава лесно също. Така по външни характеристики може да се опитва да се познае, кой е Кириоса на даден човек. После да се погледне в програмата и да се види, дали предположението е правилно. Там има изчисленията на различни автори, според техните системи.
12. Порфирий и неговата система за определяне на Кириос работи 90%. От това може да се направи следният експеримент Например в Харвард или Кембридж се подбират 10 психолога и с тях се прави опит – те да определят първоначално кой, какъв тип е от 7-те планети. После се пуска програмата и се вижда, докъде това съвпада и къде се разминава.
13. Трите основни точки в хороскопа според древните.
В програмата отгоре са изписани трите най-важни планети в един хороскоп. Първата е, откъде ти идва живота – Хилег. Втората е Ангелът-хранител – това е планетата, която владее животодаряващата планета Хилега. Третата е, която е егото, Кириоса. Това е роденият като характер. Древните гърци я наричат Кириос (господар), а средновековните автори я наричат Управител на хороскопа.
14. Какво се е запазило от древните в съвременната астрология?
В съвременната астрология от цялата доста сложна система за определяне на Кириос, се е запазило само, че управляващата планета е тази, която владее изгряващия знак. На арабски понятието за Его, Кириос, Управител на хороскопа е Алмутен на хороскопа, тъй като има и други алмутени. Когато се види как е определя истински Кириоса в даден хороскоп, може да се види, че въобще не е просто занимание и не винаги съвпада с господаря на Асцендента. Ако планетата, която управлява Асцендента е невидима, то тогава тя няма силни позиции при родения и не може да бъде Управител на хороскопа. Също така, ако тази планета е в падащи домове – VІ или ХІІ дом, също не може да е Господар на хороскопа. Ако се открие Кириоса на даден човек, то тогава ще се знае всичко за него – каква е съдбата му, кои са най-важните години от живота му, знаят се слабите му страни, знаят се и препоръките, които са необходими за преодоляване на препятствията по пътя нагоре и какво не трябва да прави, ако не иска да тръгне надолу. Знаят се и билките, с които трябва да се лекува и да се пречиства. Знаят се нещата, които обича и това е само по Кириоса, управляващата планета.
15. Планетни периоди според древните.
По тази система хората се разделят на 7 типа и се търси Управителя на родения. Например, ако Марс е управляваща планета, важните години могат да се открият в (табл. 1), където са Вавилонските планетни периоди. Вижда се кои са неговите години – има 15, 47 и 79 и за родените под Марс, това са най-важните години. В тази таблица се намират периодите, в които се повтарят хелиакалните фази на планетите. Например ако Марс изгрее днес над някакъв комин, след 15 и след 47 години, той ще изгрее отново точно там.
Валенс казва, че може да се вземе също половината, 1/3 и 2/3 от тези периоди и всяка отделна комбинация между тези резултати. Естествено колкото повече се редуцира, толкова повече се разводнява и прогнозата намалява своята стойност. Затова може да се изкарат не повече от 3-4 събития с важни години. Тук например може да значи, че марсов тип ще го арестуват на 47 г., ако планетата е зле поставена.
Тези, които са под Сатурн – важни години са 30 и 59. Тук 30 може да стане и 45 = 30+15 години.
Ако се разгледат 4-те важни точки при древните – Асц, МЦ, Десц, ИЦ – те обхващат целите знаци, затова и домовете и от двете страни са силни. Тези символи на планетите, от които Слънце и Луна са много стари, но останалите вероятно датират от гръцко време. Вавилонците са ги изписвали със срички, зад които стоят конкретните божества.
Всички небесни тела в астрологията са с определени роли, независимо дали едното е звезда (Слънцето), а другото – спътник (Луната). Двете светила се виждат като еднакви сфери, тъй като Луната като диаметър е 400 пъти по-малка от слънцето, е 400 000 пъти по-близо до земята.
16. За бъдещата книга на Р. Колев с издател Симо Парпола.
Там се описва датировката на текста отпреди 5500 г. пр. Хр. и методиката. Търси се такова академично издателство, за да стигне и до научната общност и студентите. Тезата в книгата в сбит вариант може да се види в августовския брой на списание „8”.
Принципът е да не се крият нещата и ако някой иска да научи нещо и пита два-три пъти и нищо не му се казва не е правилно. Хора, които искрено искат да знаят, трябва да им се каже. Но не и да се отива на другата крайност с викане по улиците например: „Приемете Исус!”
17. Кръгът на Петозирис. Представлява комбинация между Номерология, Астрология, лунни месеци
18. Градуси на различните планети под лъчите слънцето – т. нар. изгорени планети (приближаване и отдалечаване) според:
Доротей: Юпитер и Сатурн – 15°; Марс – 18°; Меркурий – 19°. За Венера текстът не е запазен.
Хефестион – V в. сл. Хр., един от последните древногръцки астролози. Той дава различни орбиси, когато планетата се приближава към Слънцето изгаряйки в него и, когато се отдалечава от него, появявайки се. Той дава различни нива. Когато една планета се приближава към Слънцето, изгаряйки в него, той дава І-вото ниво на 15°. Той казва, че силите на планетата тогава започват да намалят и на 7° вече съвсем изчезват. Това продължава дотогава, докато планетата тръгне да се появява, отдалечавайки се от Слънцето. Тогава нивата са на 12° и 15°.
Трябва да се има предвид, че всички тези данни и градуси са една приблизителна математическа схема за това, което се вижда на небето. Тези автори искат да кажат, че една планета губи силите си, когато не се вижда. Също така тя се води под лъчите на Слънцето, когато се вижда съвсем слабо, тя трепти.
19. „Трептене” и „утвърждаване” на планета (Венера).
Самите вавилонци имат Омен за това: „Когато Венера си утвърди блясъка, тогава ще има храна за народа и ще има благоденствие.” Какво означава това „Венера да си утвърди блясъка”? Има едно запазено писмо, в което асирийския цар се обръща към астролога (жреца) с питане, кога ще му обясни, какво означава това. Астрологът му отговаря, че когато Венера не трепти, а вече се вижда с една пълна, продължителна светлина. Защо съществува този Омен? Когато една планета се покаже, тя не е съвсем слаба, но докато трепти, тя е все още не е разгърнала пълния си блясък.
20. Даване на астрологичните ключове, а не на готовите формули.
Целта н този курс е да се дадат ключовете, а не някакви готови формули. Защото като се комбинира наблюдаването на небето, заниманията с антична астрология и практиката, може да се разберат нещата в дълбочина. Така, разполагайки с необходимите знания, можем да се върнем към практикуване на Астрологията, такава каквато е била в началото.
Всичко описано от древните е една груба схема на реалността, която може да се види, ако се наблюдава небето. И гледайки го, можем да разберем, откъде се извежда всичко. Затова може да се види една планета, която е под лъчите на Слънцето или дори невидима, а всъщност да се окаже, че тя е видима.
Например Венера може да е слаба, защото не е видима, когато е на 1-2° от Слънцето. Но тъй като тя е далеч от еклиптиката, и с ъгъла на хоризонта може така да стане, че тя да се вижда, въпреки че е толкова близо до Слънцето. Ето пример какво може да стане, ако не наблюдаваме небето и нашите заключения се базират само на готовите таблици и схеми. А фазите на другите планети много трудно могат да се хванат с такива схеми, които бяха цитирани по-горе (на Доротей и Хефестион). Но ние имайки предвид това, наблюдавайки небето
21. Венера в един ден Вечерница и Зорница. Вечерта се вижда, как залязва и на сутринта след няколко часа се вижда като Зорница.
22. Планета в сърцето на Слънцето. Арабите я водят като особена планета, особено силна, защото е в диска на Слънцето.
23. Хелиакален цикъл на планетите (фиг. 6) .
На схемата Слънцето е застопорено на 10° под хоризонта. Ако Юпитер се намира до Слънцето, какво става на другия ден? Слънцето се движи по еклиптиката, така че то се отдалечава от Юпитер. Но ние гледаме всеки ден и виждаме, че Юпитер се приближава до хоризонта и е на 1-2° над него. Тога за първи път Юпитер се вижда на небето. Позицията им трябва да е – Слънце на ок. 8° под хоризонта, а на Юпитер – на 1-2° над него.
Когато се появи Юпитер, или друга планета във фаза – 7 дни преди и след това, хората родени тогава, са в силна позиция. Как може да се използва това или ако се бере някаква билка под негово влияние. Тогава е изключително мощен период. Този аспект на Бога, който се проявява чрез Юпитер – милост, милосърдие, щедрост, протекция и др., това е знака, който се дава с появата на планетата.
24. Първа сутрешна поява на планета (MF)
Първата поява може да трае и няколко секунди някога. При изгрева си Юпитер е винаги убедителен в своя блясък. При Меркурий и Марс се забелязват аномалии и понякога човек се чуди дали са се появили или не.
25. Кога една планета е видима де факто?
В книгата „Писмата ..” се води спор. Един астролог пише на царя, че се появил Меркурий. И тогава царя пита друг свой астролог, който е изпратил на друго място, защо и той не му е съобщил, че планетата е изгряла? Този втория астролог му отговаря, че наистина може и да се е видял, но просто погледа му е паднал там. Т.е. древните под първа поява са разбирали не да се взираш и да се чудиш, дали е изгряла или не дадена планета. Когато се погледне небето и да се види.
26. Влияние на атмосферата в различни географски ширини.
Цялата атмосфера се движи и се променя в някакви цикли. Има разлика между атмосферите на Варна и Сиатъл, въпреки че са на една и съща ширина. Там е по-суха и чиста, докато тук е влажно и винаги планетите излизат със закъснение. Кога ще станат хелиакалните фази на дадено място зависи от атмосферата, като качество – дали е плътна или рядка.
27. Различни аспекти на една планета във фаза – Юпитер с три различни имена.
Най-важното от наблюдението на планетните в техните фази е, че те са изява на даден аспект на Господа, на дадено негово име. Хермес казва, че всяка звезда е като протоберанс, като енергия, идваща от едно от 36-те имена на Бога, които са 36-те деканати.
Когато например Юпитер е във фаза, тогава той е изключително силна планета в хороскопа. Във времето продължава да се отдалечава, докато достигне до ок. 60° от Слънцето, но пак си е източен. Когато започне изгрева, първи се показва Юпитер. Той се вижда много силен. Това е знака, който се дава. Хоризонтът се вижда по сл. начин (фиг. 7). За този силен момент един арабски автор (Абен Рагел) казва, че една планета ако се намира на 60° от Слънцето и е източна, тя автоматически е дорифорий на Слънцето, т.е. планета с особена сила. Този момент като се вземе и като се транслира, какво всъщност се вижда на небето, там се вижда всъщност знака, който небето ни дава. Тогава ние разбираме защо този автор говори за 60°. Тогава става ясно, че когато Юпитер е на 60° имал друго име на акадски. Планетата има три имена – при изгрев, на 60° и на зенита. Това е така, защото в различните фази се появяват различни аспекти. Някои от изследователите го водят за изява на различни богове и богини. Това са три различни аспекти на бога. При тези три позиции на Юпитер на небето, той се вижда по различен начин и с различна продължителност.
Ако планетата, която е във фаза и освен това е в силен дом, само това стига роденият да бъде в материално и социално охолство.
28. Изгрев и залез на планетите.
Има два силни момента, които са най-важни – изгрев и залез. По това време е най-важно да се гледа небето. Но те продължават ок. два часа. Древните жреци стават по-рано, ритуално се измиват и отиват да посрещат Слънцето.
29. Космически залез (CS – cosmic set).
30. Изгрев в началото на нощта (AR acronihil rise)
31. Последно виждане (EL evening last)
32. Алкокоденът (продължителност на живота) е най-издигната планета на хороскопа, по възможност владетел на знака, в който стои Хилегът. Не е важно Алкокоден сам да стои в своя знак, важно е да е силен, в знака в който стои Хилегът (пример - деневно раждане Хилег - Слънце във Везни, най-висока източна планета е Сатурн в Рак, в Рак Сатурн е в заточение, но е в екзалтация във Везни, ако е силен дава с 20 години повече живот отколкото ако е слаб, при Сатурн, за всяка планета си има таблица). За точния брой години се гледат транзитните и прогресивните аспекти, които Алкокоденът получава и по принцип наталните аспекти.
33. История на Астрологията
От 5-6 в. п.н.е. в древна Гърция няма запазени големи астрологични трактати, но има общи мнения и астрономически факти. Евдоксус (Eudoksos от Knidos – 408 в. п.н.е. – 355 в. п.н.е.) е ходил в Египет. Той е ученик на Платон. Берозус (3 в. п.н.е.) До 5 в. съществува Астрологията, след което е забранена като наука.