Минчо Сотиров

1875-1954

* Роден на 9 октомври 1875 г. в гр. Сливен.

* Завършва военно училище за офицери в София.

* През 1897 г. получава кръст за храброст и за гражданска заслуга за спасяване на населението от придошлата  Асеновска река в Сливен.

* През 1900 г. се жени за Александра Хаджипетрова и чрез нея влиза в кръга на Петър Дънов.

* През 1903 г. е на служба в Голям Дервент, Елховско.

* През 1908 г. служи в гр. Самоков.

* През 1909-1910 г. е в Бургас.

* От 1911-1914 г. служи в Созопол.

* Участва в Балканската война. Първи влиза в М. Търново.

* През 1914 г. за пръв път присъства на събора във В. Търново по лична покана на Учителя.

* Участва в първата световна война. През 1917 г. 3-ти Бдински полк под негово командване запазва позициите на кота 1248 – Битолския фронт и спечелва важна победа. С изключителна прозорливост и саможертва успява да спаси знамето на полка. За това е награден със златен орден.

* През 1919 г., след престой като заложник заедно с полка си в Солун, се връща в Бургас и е назначен за началник на гарнизона.

* През същата година е посочен от Учителя за ръководител на Бургаското Братство.

* През 1922 г. се уволнява от армията с 14 медала за бойни заслуги.  Постъпва на работа в Големите български мелници – Бургас.

* През 1926 г. по негова инициатива се предприема ремонт на малката постройка в подарения от с. Александра имот за салон на Бялото Братство.

* През 1928 г. става инициатор на каптиране на „Живата вода” в местноста Карабаир (Бели връх).

* През 1928 г. построява дървена постройка на Изгрева и по-късно се премества да живее там.

* На 10 ноември 1954 в с. Тополица Минчо Сотиров завършва земния си път.

         В началото на ХХ в. бр. Минчо бил голям ловец. Веднъж излиза на лов със ординареца си и прострелват една сърна. Когато отиват при нея, виждат, че сърната плаче, а до нея лежи малко сърне. Гледката го разтърсва и той пуска пушката с думите: „От днес нататък – никакъв лов!” и той спазил това решение, нещо повече – станал вегетарианец след този случай.

         През 1916 г. М. Сотиров е бил изправен пред един сериозен изпит, за който и Учителят споменава в беседите си. Пеню Киров по някакъв начин разбира, че над брат Минчо е надвиснала опасност и пише писмо Димитър Голов в София да отидат с Тодор Бъчваров при Учителя и да го молят да отмени надвиналата беда. Учителят изслушал молбата им и влязъл в стаичката си. След малко като излязъл, казал им: „Положението над бр. Минчо е сериозно и не може да се мине без да му се пусне кръв, но няма да умре.” След този разговор Минчо Сотиров е ранен в крака, но положението му се усложнило и той получил гангрена. Приели го на лечение в Клементинската болница в София. Хирурзите поискали веднага да се ампутира крака му, за да не се инфектира цялото тяло и да настъпи смърт. Но бр. Минчо категорично отказал и не позволил, като казал: „Роден съм с два крака и искам с два крака да се явя горе!” Така той оцелява и се разминава само с 30% инвалидност благодарение мощната мисъл на Учителя