Вие сте тук
12.VІІ.1965 г.
` „Той иде“ – Откровение - 19:11 - 16
„Аз съм виделината на света.
Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина,
но ще има виделината на живота.“
Обични братя и сестри,
Днес честваме деня на Учителя. Ние, които живяхме с Учителя, слушахме Неговото Слово и имаме примера на Неговия живот, знаем, че Учителя взе образа на човек, живя между нас и видяхме светлината, и опитахме живота, който Той донесе.
Учителя е образ на онова велико явление на Духа, което почва от Божествения свят и слиза в човешките души. С Него слизат на Земята голямо множество души, негови работници, подготвени за това време. Те създават епохата, те са носители на Новата култура. Това е знамението на днешното време.
„Идването на Учителя“ е новото, което слиза в живота. То е всемирно. Днес то се извършва с голяма светлина и сила.
„Идването на Учителя“ – това е тържеството на Духа. Човек трябва да има виждане за това величествено явление. То се предшества от друго явление – ликвидиране на старото и пречистване. За него работят други работници. Всички стари сметки между хората, всички стари форми на обществен и религиозен живот, всички остарели разбирания, суеверия, заблуждения, всички форми на робство, насилие и неправда, ще бъдат премахнати. „Домът ще бъде очистен“. Тогава ще дойдат „Синовете Божии“, съработниците на Учителя, носителите на Новата култура. Това явление никой не може да спре.
Днес всички хора са призовани на работа за „Идването на Учителя“, и добрите, и злите, и вярващите, и безверниците. В миналото верующи и праведни си мислеха, че трябва да се отделят и оградят. Създадоха религии и затворени общества от „избраници“, които единствено имат Истината и само те „ще бъдат спасени“. Какви ли не опити е правил човек в своето невежество и жестокосърдечие.
За тази епоха обаче не е така. Праведните ще живеят с грешните, за да ги изправят и повдигнат.
Просветените и разумните ще живеят с невежите и глупавите, за да ги просветят.
Вярващите ще живеят с безверниците, за да им вдъхнат вяра, да им дадат посока на движение.
Добрите ще живеят със злите, за да им предадат доброто.
Това е новата педагогика, която днес Разумният свят прилага. Това е новият път не на отрицание и бягство от живота, а път на утвърждение и разбиране, път на приемане на живота, път на работа.
Днес трябват смели хора, силни, свободни, доблестни и честни.
Повдигането на човека е общо дело – всички ще участват в него. Затова никой човек не трябва да бъде пренебрегнат и унижен. Бог, ако иска, може да се прояви и чрез лошия човек – щом му е дал живота, Той може да поиска от него да свърши някоя работа.
Учителя иде днес в света. Той влиза в човешките души, умове и сърца и ги повдига, обновява, просвещава.
Учителя иде като Живот, Светлина, Сила, Добро, Правда, Истина, Любов.
„Той иде – Мощният и Силният“
„Той иде“ като пролетта, самата тя невидима, а резултатите й видими. „Учителя иде“ днес за всички, не само за избраните.
Религиозните вярвания на миналото бяха изразени на „Каменни скрижали“ – твърди, неизменни, задължителни, фанатични. Днес няма нужда от „Каменни скрижали“ - Любовта иде в света. Животът струи отвсякъде, днес има движение, свобода, гъвкавост, мекота.
Кой как ще разговаря с Бога, това е негова работа. Тук трябва пълна свобода и никакъв фанатизъм и ограничение. Важното е човек да бъде чутък за новото, което иде, да го долови, да чува „тихия глас“, да бъде отзивчив и готов да изпълни неговите повеления. Това е пътят на ученика на Божествената школа.
Учителя казва: „Ние не се кланяме на никакви религии, защото религиите са създадени от човека. Ние не се кланяме на никакви идоли.
Ние се кланяме на една Висша, Разумна сила, която направлява всички хора, като им посочва светлия път на бъдещето.
Ние вярваме в Божественото начало в човека, което не може да бъде ограничено, подчинено, покварено.
Като е дошъл във Великото училище на живота, човек трябва да учи, да работи, да си създаде характер, да си изработи мироглед, който да почива на Истината. Това е голяма работа, работа за цял живот.
Учителя е изразил това просто и съвършено: „Чисто сърце, ум светъл, воля диамантена“.
В Новата религия има само един член – Любов към Бога.
Правилното отношение към Бога е основа на здравето – телесно и душевно. Като мисли за Бога, човек е във връзка с Великия живот, от Него иде всяко знание, всички блага и условия. Като възлюби Господа, човек ще има всичко, защото ще живее в „Дома Господен“.
Любовта към Бога освобождава от всички ограничения. Бог е велик и необятен живот.
Когато някой ви говори за Бога, вижте доколко Бог е навлязъл в живота му. Това е неговото богатство, това е неговият капитал. Този капитал е жив, той расте непрестанно. Всеки човек е ценен, защото Бог по особен, неповторим начин се проявява в него. Всяка среща на човека може да бъде и среща с Бога. Затова не отбягвайте хората.
Чувствата и мислите на хората са лъчи. Те отиват далеч в пространството и въздействат на всички същества. Някои от тях имат голяма сила и голям радиус на действие. Едни от тези лъчи са здравословни, целебни, а други – вредни. Всеки човек е под въздействието, в средата на тези лъчи. Затова той трябва да знае кои да приема и кои да отхвърля.
Човек трябва да има скромността на малкото цветенце, което, макар и скрито в храстите, свидетелства за красотата на Божествения живот.
Благодари за живота, който Бог ти е дал.
Благодари за светлината и за всички добри условия, които имаш.
Нека благодарността, радостта и мирът съпътстват живота ви.
Всяка тревичка върши своята работа и всяко същество, колкото и да е малко, има своето предназначение в Живота на Цялото.
Съвременната наука изучава, описва, подрежда, систематизира органическия свят – това е необходимо, но един ден тя ще дойде до изучаването на всяко същество в Живота на Цялото, ще знае неговото място, предназначение, служба. Тогава човек ще има истинско знание за живота.
Духовната наука започва с изучаването живота на Цялото.
Животът на Цялото е Единният Божествен Живот.
Да намери човек мястото си в Живота на Цялото, да пази Неговите закони и повеления, това е отношение, това е разбиране, това е съзнателен живот. Това е пътят на ученика.
Когато говорим за морал, разбираме Живота на Цялото. Извън живота на Цялото никакъв морал не може да има. Когато говорим за морал, разбираме, че Бог присъства в човека.
Добродетелите са силите на Божествения живот. Човек трябва да работи, за да ги придобие и развива.
Без Бога никакъв морал не съществува.
Човек вижда – защото Бог е в него.
Човек мисли – защото Бог е в него.
Човек твори – защото Бог е в него.
Ако Бог се оттегли, какво ще остане от човека?
Всяко същество черпи сили, знания, вдъхновение от Единния, Вечен извор на живота.
Човек принадлежи на всимирния живот.
Великата разумност осветява живота му.
Божествената творческа сила го вдъхновява и ръководи да работи и твори.
Всяка тревичка, всяко цветенце, всеки плод са свързани със Слънцето. Някои казват: „Вие се кланяте на Слънцето“.
Не. Ние го обичаме, защото е извор на живота.
Човек трябва да познава живота на Слънцето.
Човек трябва да различава в себе си онези мисли, чувства и състояния, които идват от Слънцето. Животът на Земята не е изолиран – той е свързан с Великия Космичен Живот и се подхравна от него.
Ние и днес общуваме с целия Космос. Всяка пролет на Земята идват „космонавти“ от близки и далечни светове. Всеки ден ни посещават мисли и чувства, които идват от наши братя – човеци от най-далечни краища на Вселената. Пътуването в Космоса е преди всичко духовен проблем. То има дълбока, вътрешна страна, т. е. то е задача на по-високите измерения на живота. Днес науката едва е засегнала четвъртото измерение, а има измерения от по-високи степени. Възможностите на живота и на човека в тях са неизмеримо по-големи. Всяка работа, която човек извършва, е тържество на Духа над материята. Победа на Духа. Затова, като работи, човек утвърждава Духа.
Има една „аритметика на природата“. В нея едно не е равно на едно и две не е равно на две. В нея едно може да бъде равно на 30, 60 и 100. В нея едно може да бъде равно на 400 и 1000. Не става ли едно житно зрънце на 100 зрънца? В Божествения живот нещата могат да растат и да се смаляват.
Христос днес храни човечеството с „Пет хляба и две риби“.
Някой пита има ли възкресение. Възкресение има само за светлите умове и за чистите сърца. Всичко друго водите на живота ще отнесат и ще утаят като почва за далечни времена, за далечни култури. „Възкресението“ е връщане в Райската градина. Да излезе човек от „Райската градина“ значи да напусне света на Любовта и да влезе в света на безлюбието. От човека зависи да живее в „Райската градина“ или вън от нея.
Истината е толкова свята и хубава, че човек за никого и за нищо не трябва да я жертва.
Мирогледът на човека трябва да почива на Истината. Никакви заблуждения, никаква лъжа и лицемерие.
Това е пътят на ученика на Божествената школа.
Не роптайте против страданията. Те са огънят, който пречиства. Колкото повече е страдал човек, толкова по-добре е организирано духовното му тяло.
Молитвата ни показва правата посока на движение. Човек трябва да се моли, за да не се отклонява от пътя. Молитвата е компасът, който Духът е дал на душата, за да пази тя правата посока в бурното море на живота. Някои търсят Бога по място в пространството. А то няма място, където Бог да не присъства. И в атома има Божествена искра. Тя обитава ядрото. От нея черпят сила електроните. Тя свързва атома с целокупния живот. Велико единство има във Всемира.
В Господнята молитва е казано: „Да се освети Името Твое.“ Човек осветява Името Божие с делата си.
Не пропущайте изгревите на Слънцето. Всеки изгрев е неповторим. Той е химн на Живия Бог на Любовта. Един гениален певец може да предаде този химн на живота и да го изпее.
Учените наричат „инстинкт“ Великата Разумност, която ръководи всички живи същества. От същия велик източник иде и разумността в човека. От него черпи той знания и го нарича наука.
„Идването на Сина Человечески ще бъде като светкавицата, която проблясва от изток към запад“. Идването на Сина Человечески е откровение.
Учителя е Духът на епохата, Духът на Новата култура.
Той работи вече в света. Той ръководи и вдъхновява всяко творчество.
„Той иде“ и с него иде Великото войнство – душите, подготвени за тази епоха.
Наистина, ние присъстваме и участваме във великото явление – „Идването на Учителя“.
„Идването на Учителя“ е най-хубавото явление в живота. То е, което преобразява човека. Днес то иде във всички области на живота: в науката, в изкуството, в обществения и личен живот. Човек трябва да го познава и различава. Няма по-хубаво от това да виждаш и да приемаш Учителя и да работиш с Него.
„ТОЙ ИДЕ“
Това е съдържанието на днешната епоха.
Приветстваме всички братя и сестри със светлото явление:
„Идването на Учителя“.
София, 1 юли, 1965 г.