284.

Някои астрологически школи при уточняването на диагнозите считат, че дадената планета се явява диспозитор на друга планета тогава, когато последната се намира в знака на екзалтацията (или както казват понякога „възвишение“) на първата.

Според древните астрологически данни качеството на екзалтцията се основава на следното:

„Слънцето, като център на нашата система, има екзалтация в първия знак на Зодиака, влизането в който ознаменува началото на астрономическата година. Останалите кендрас (ъглови знаци, т. е. кардиналните знаци), т. е. Рак, Везни и Козирог служат респективно мястото на екзалтация на Юпитер, Сатурн и Марс. Луната и Венера| (планетите от долната редица) имат екзалтация в двата знака, които стоят от двете страни на знака на екзалтацията на Слънцето (т.е. Риби и Телец). Колкото до Меркурий, той няма място за екзалтация и затова се счита за екзалтиран в своя домицил - Дева.”           I

В т. 71 са дадени местата на Мула-тригона, където планетите имат проява, подобна на екзалтация, понеже за почти всичките планети (освен Луната) Мула-тригона представлява част от домицила. Мула значи корен, основа, произход.

285.

Планетата, която се намира в екзалтация, придобива само noвече сила, но не става повече благоприятна в смисъл на придобиване от нея на нови благоприятни качества. Съществува обаче също така и мнение, че планетата става по-благоприятна, но не по-силна.

В нашата практика имахме възможност да придобием впечатление, че първото мнение е вярно.

286.

Знаците, противоположни на онези, в които планетата е в екзалтация, се наричат места на нейното „падение“. По аналогия с т. 285 се смята, че планетата в такъв случай губи от своята сила, без да придобива отрицателни черти във влиянието си.

Какво става в падението? Да вземем Сатурн в Овен (в падение). То дава лошо влияние, защото (т. 266) основната му природа е неблагоприятна, отрицателна; знакът Овен (топло и сухо) не е в съзвучие с неговата природа (студено и сухо) и се получава прекалено силна „сухота“; природата на неговия владетел, Марс, е отрицателна; (т. 195 - 197) също почти всички показатели сочат Сатурн и Марс като „врагове“. Останалите фактори се виждат конкретно в хороскопа.

По отношение на Слънцето, трябва да се отбележи, че то в падение дава само отслабено влияние. Луната, обаче, в Скорпион образува с него излишък на влажност, а Марс е неблагоприятна по природа планета затова Луната там също е неблагоприятна.

287.

ТАБЛИЦА НА ЕКЗАЛТАЦИЯ И ПАДЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ С ОЗНАЧЕНИЕТО НА ПОЛА И ЕЛЕМЕНТИТЕ

Където:          Ст - студено, Су - сухо, Т - топло, В - влажно,

М - мъжки пол, Ж - женски пол, О - обръщаем

288.

Според арабската астрология планетите, освен светилата, имат по две места за екзалтация и по две места на падение, като екзалтацията може да бъде „дневна“ и „нощна“.

Сатурн – Везни и Скорпион;

Юпитер – Рак и Водолей

Марс – Козирог и Лъв;

Венера – Риби и Близнаци;

Меркурий – Дева и Стрелец.

Падението е противоположно по знак.

289.

С други думи, освен посочените в т. 287, Сатурн има още и Скорпион за екзалтация и Телец за падение; Юпитер - Водолей и Лъв; Марс - Лъв и Водолей; Венера - Близнаци и Стрелец Меркурий - Стрелец и Близнаци. 

Тук се появява една нелогичност. Ако сравним с т. 276, ще видим, че Меркурий в Стрелец е и в екзалтация, и в изгнание, а в Близнаци домицил и падение.

Следователно, смятаме, че Меркурий трябва да остане и при тази система с екзалтацията само в Дева и падение - само в Риби.

290.

Изобщо се смята, че относителната интензивност и благоприятност на планетното влияние зависят повече от съчувствие или н« чувствие по отношение на пола на планетата и на знака, отколкото от съзвучието или дисонанса на пракачествата, които ги образуват.