Боян Боев

1883-1963

Боян Боев е роден в Бургас. Неговият баща Димитър Боев е роден през 1842 г. в странджанското село Кърхарман (сега Вършило) и е отраснал във възрожденско семейство. Дядото на Б. Боев, Бою Димитров е един от будните представители на своето време, който оглавява разгорелите се национално-освободителни борби в селото. През 1858 г. открива в къщата си българско училище. Бою Димитров дава най-големия си син Димитър на обучение в Сливен, след което го назначава за безплатен учител в селото. Ръководи и революционен комитет, създаден в резултат на апостолската дейност на Васил Левски.

В началото Димитър Боев се установява в Сливен, а след Съединенито се премества в Бургас с цялото си семейство. Той е бил с богат интелект, много жизнен мъдър, със здраво чувство за национална принадлежност. Бил е в много близки отношения със Стефан Стамболов, поради което за известно време е политически емигрант в Цариград.

Д. Боев е сред пионерите на полиграфията в Бургас. Става стопанин-редактор на един от първите бургаски вестници – в. „Голгота”. След 1899 г. вестникът продължава да излиза под името „Нова епоха”. Много от работите му излизат под псевдонима Кимнин. През 1900 г. открива собствена печатница с най-модерни съоръжения. Починал ок. 1915 г.

Първите сведения за срещи на Б. Боев с Учителя датират от 1912 г., кагато е присъствал на събора в Търново. Преди Балканската война той е бил студент в Мюнхен. Там срещнал Щайнер, с когото имал интересни и важни за духовното му израстване разговори. Завършва и Софийския университет със специалност естествени науки. Известно време учителства в различни градове като гимназиален учитгел в Ямбол, Панагюрище и Сливен. След 1919 г. е бил за известно време в Свищов, но е уволнен дисциплинарно, заради връзките му с идеите на Учителя. От този период, като учител на младите, се е създала здравата връзка между учител и ученици.

През 1924 г. Б. Боев окончателно се премества в София и посвещава живота си в услуга на Цялото. Той е бил постоянно около Учителя, записвайки всички негови оригинални мисли, изказвания и разговори. Тази негова далновидност е допринесла да бъдат запазени много ценни знания, които иначе не биха стигнали до нас.

Б. Боев е бил високо образован. Владеел е френски, немски и руски език. Следил е всички нови открития в областта на науката и е търсил връзката с онова, което Учителят е изнасял като знание. Той издава „Мисията на богомилството”, „Учителят за дишането”, „Учителят за образованието” и редица статии и писма.

Неуморим и всеотдаен, Б. Боев всякога е бил централна фигура на Изгрева. Последните двадесет години от живота си, по болезнени причини, той прекарва в София, където е посещаван непрекъснато от свои бивши ученици, от приятели и познати, от братя и сестри. Неговата компететнтност и знания по обширен кръг въпроси свързани с учението на Учителя са го правили необходим и желан събеседник всякога. В неговата стаичка на Изгрева и преди, и след заминаването на Учителя всеки е намирал търпелив и услужлив приятел. Гостите на тази малка стая винаги са излизали задоволени от разговора и доброто посрещане с любов и усмивка на лице.

Б. Боев не е бил човек на личния живот и не е притежавал никаква собственост. Съзнателно е изпълнявал задълженията си, без да е искал и търсил права. Не се е защищавал и не е искал да го защищават, тъй като е знаел, че Истината не се нуждае от защита, нито от доказателства. Живял е без свой гардероб, а когато е получел някакъв подарък, дреха или нещо друго в знак на благодарност, още на другия ден подаръкът е красял нечий чужд гръб. Своите скромни средства е делял на три: 1/3 давал на своите ближни, 1/3 за някаква общочовешка идея и само 1/3 задържал за себе си. Той нямал склад, макар че от близки и приятели получавал кошници с плодове и др. продукти. Всичко е раздавал, като изповядвал максимата, че благата растат и се увеличават, когато се споделят с братя и близки. На неговата трапеза всякога е имало двама, трима и повече приятели, които сърдечно и с любов угощавал

Името Боян Боев се е носело из Изгрева с любов и радост. Всеки е искал да го посети, да влезе при него, да му се порадва. Чужди са му били критиката, одумването и морализирането. Застанал в умствения свят на по-високо стъпало от мнозина, той приемал всеки свой брат без никаква критика. Знаел и тази максима, че днес си паднал и си се окалял, утре ще станеш, ще се очистиш и ще светнеш.

         Източник: сп. "Сила и Живот"; Брой.“ Учениците“ 1, 1995 г.