[Знаем, че центровете управлявани от Меркурий (за наблюдение, форма, големина, тежест, цвят, ред) са разположени точно над очите в човешката глава. Хора, които имат за стремеж да изучават материалния, обективен свят, постоянно се взират в него, така кръвта приижда около очите и челото изпъква в тази част. Поради тази причина и веждите израстват, напоени от обилното оросяване. Изобщо за каквото човек мисли, кръвта отива в съответните центрове на главата и тя е по-изпъкнала на тези места.]

Питам: Как могат да се възстановят между хората истински отношения? За да се създадат правилни отношения между хората, първото нещо е да има помежду им уважение и почитание. Срещнете ли един човек, гледайте с голямо уважение и почитание към всичко, което Бог е вложил в неговата душа. Само така ще може и той, и вие да се ползвате от хубавото, което е вложено в него. Вие минавате покрай някой човек, погледнете го и казвате: „Какво знае той?“ Друг пък казва за вас: „Какво знае той?“ По този начин въпросите не се разрешават. Много от съвременните хора, като влизат в някои религиозни общества, наместо да се сплотяват, те се индивидуализират. Не е лошо да се индивидуализира човек, но това индивидуализиране не трябва да стигне до своите крайни предели. Как познавате, че някой човек е силно индивидуализиран? Френологически такъв човек се отличава със силно изпъкнало чело и с дебели вежди. За дявола казват, че имал толкова дебели вежди, та когато искал да види хората трябвало да повдига веждите си. За да възстановите правилни отношения помежду си, вие трябва да дадете ход на Божественото във вас.

Казвате: „Как може да се постигне това нещо?“ – Чрез закона на жертвата. За Господа човек трябва да прави жертви. Той трябва да жертва поне една трета от своя живот за Господа. Работи ли 9 часа на ден, той трябва да пожертва 3 часа за Господа, т.е. за Божествения свят, 3 часа за ангелите – за ангелския свят, и 3 часа за себе си – за физическия свят. Какво правят съвременните хора? – Те работят само за себе си. Работи ли човек по този начин, той е изложен на хиляди нещастия и изпитания. 3 часа работи за Господа, през което време ще посветиш и ума, и сърцето, и волята си само за Него. Който работи за Господа, той изпитва необикновен подем на душата и на духа си, а сърцето и умът му се облагородяват и просветяват. За тези 3 часа той свършва толкова работа, колкото никога друг път не е свършвал. Който работи за Бога, той изпитва вътрешно доволство в себе си.