ПЕНЮ КИРОВ – 1915 ГОДИНА

Петте стъпки за повдигане на човешката душа, имат общност с петте планински върха , където са станали пет велики събития на времето си, за прогреса на човечеството , които са ; АРАРАТ, МОРЕЯ, СИНАЙ, ТАВОР и ГОЛГОТА. Човеците в света се делят на ; - Естествени и Духовни. Двата тези дяла имат по пет стъпки за повдигане. =Естествени = човеци са ония, които не приемат нито познават Бога и живеят  по влечение на естеството си. = Духовни = човеци са ония, които познават Бога и живеят съгласно волята Му – по Духът който им се дава. Естествените човеци са млади души, които не признават никакво друго право освен правото, което биха имали те, проявено чрез фактическата им сила или чрез  имотна, парична,знание или влияние сили. Те в това направление угнетяват подобните си, злоупотребяват с тях, даже много пъти ги лишават и от живот. В старо време те са угнетявали човека до там , щото често животните при човеците са имали по-добро положение и по добра цена, при размяна едни с други. В ръцете на страстните, случайно попадналите човеци, не са имали никаква цена – много пъти една девойка се е продавала за две-три оки ракия ; двама-трима мужика са ги разменяли за едно добро куче ; няколко работника са послужвали вместо снопове пръчки, които са били хвърляни в мочурливо място, за да мине колесницата на един с власт човек ; продажбата на човека като добитък е било нещо обикновено а също и пренасяне човека в жертва на някои суетни богове е било в реда на нещата. В по-новите времена , тези отношения на потисниците с другите човеци се поизменили в по-мека форма и са ги имали за използване в работа и други такива,което продължава в една или друга форма и до днешни времена. Каквото е например отношението на капиталистите и онези от тях които притежават знанието ,с останалото човечество. Така щото това отношение на потисниците с подобните си , е първата им стъпка в живота , където създават своята съдба , и това им отношение се изявява с емблема = сабля =. Но понеже Божествените закони са Правда , то затова човек, каквото е вършил на другите , ще дойде време , в същия или друг живот, сам да изпита положението на такива отношения, от други сурови души –от първа стъпка-   и там се изпълват думите на Христа, в Евангелието на Матея 7-2 ; С каквато мярка мерите , ще ви се възмери. Онези от човечеството които не могат да разберат неволите , които прекарва страдащия ,в тази стъпка,много пъти хулят Провидението ,защото като не намират причината на страданието , понеже тя се крие в миналото, остава разбирането им в тъмнина и не могат да разгадаят истината. Така например, ако една госпожа е третирала зле своята слугиня, та тя ще стане слугиня за да изпита това положение. Ако един господар е угнетявал, чрез измъчване, неправди побои и др. своите служащи или подвластни, то той ще се постави в подобно положение и ще изпита всичко и неговата душа. Всичко това се заплаща четворно от онова което се дължи. В това положение човек пие горчи -вата чаша на живота и затуй тази стъпка се явява с емблемата = чаша =.

Човекът който е минал първа и втора стъпка, той поумнява и почва добре да различава доброто и злото, защото опитностите в миналите две стъпки, са го направили по-умен. Положението в тази трета стъпка, се изобразява с емблемата = разтворена  книга =. След поумняването на човека, дохожда знанието. В тази стъпка човек изучава живота във всичко що го окръжава и той с умът си разрешава много проблеми. И със силата на това знание, твърде много подобрява живота. Почти всичко важно в живота се научава и прилага за благоденствието както на индивида ,тъй и на обществата. Това положение на живота се изявява с емблемата = запа -лена  свещ =.

По-нататък ,когато човек е минал през тези четири стъпки на живота ,той гледа всичко онова що познава и знай да го използва за благото на своя живот. Знае да си направи къща, да си обработва имота ,да си нареди доходи ,да обога -тява с знание своите деца-дава им отхрана доста завидна ,понеже е пълен с позна -ния. Прави си железници ,параходи ,фабрики за много изобретения ,за да напра -вят живота по-приятен. И в края на това ,заобикалят се с закони ,за да се запазят от посегателството на другите. С една реч ,след като си нареди живота и осигури с доходи ,такъв човек вече се счита ,че се намира на върха на славата на човешката мисъл. И това е петата стъпка на живота на = естествения = човек и тя се изявява с емблемата = скиптър с четири ябълки =.

Духовни са ония човеци ,които след като са преживели живота на естествения човек и се наситили от такъв живот и понеже в тях става разбуждане, то в мисълта си почват да виждат ,че целта на живота не е такава ,каквато до сега са разбирали – че смъртта не може да бъде край на това разумно същество-човека и че ако всичко свършва със смъртта , то защо са тези големи трудове и тревоги в живота? И след като се срещнат с такива и подобни мисли ,те пожелават да наме -рят Истината и това стремление най-после ги докарва до онова пристанище , което се казва = ВЯРА =, а вярата им доказва Онзи ,който е направил небето и земята и всичко видимо и невидимо – който се нарича БОГ ТАЙНИ

Това положение на човека има съотношение на Ноевия ковчег ,който  след много лутания във времето на потопа ,най-после намери пристанище на върхът на планината Арарат ,откъдето започна да се развива наново живота на човека.          

Вярата е скалата ,фондамента на живота .Който е застанал на тази скала, той е който намира спасение и никакви бури на живота не са в положение да го завлекат.

Вярата е първата и последна стъпка от настоящето към вечността или мост по който се минава от тоя свят към Бога. Защото вярата е сила ,степента на човеш -кия дух ,която показва неговата любов спрямо Бога. Тя е вътрешната – тясната връзка на човека с неговия Небесен Баща. Тя е духовно единение , най-висшето възвишение на човешкия дух ,която го свързва с Божествената Душа на живота.

В прогреса на човечеството има три места където се посочва за съвърше -ната  вяра на три лица.

Първото лице е Авраам – родоначалника на еврейския народ. Той е в когото верующите и до днес се именуват и ще се именуват = Синове Авраамови =,защото неговата вяра е изпитана и заверена. Защото да вярваш в някакъв = Бог =, тогаз когато и други преди теб и с теб вярват е обяснимо , но да вярваш в един Бог като ни баща ти , ни родът ти , ни народът ти са вярвали ,това е велика вяра. Такъв е бил случая с Авраама. Той е повярвал в Бога тогаз когато баща му Тара е бе езич -ник и не само повярва в Бога , но и възприе че ще го направи народ велик и че потомството му ще наследи земята,която му се обещава. А при това той още няма -ше наследници от жена си , макар както после се вижда ,че е стигнал в дълбока старост, а така също и  жена му, той пак оставаше да вярва, че потомството му ще наследи обещаната земя. И когато стана вече на 100 години ,а жена му на 90, тогава според  Словото Божие  роди син и нарече името му Исак. Втора подобна вяра има в новия завет и то е вярата на апостола Петра , един от  учениците Христови. Мнозина упрекват апостол Петър ,че се отрекъл от Христа и много други такива по адреса му, но малцина размишляват , защо се отрекъл Петър. Отрекъл се ,че съвсем не Го познава ? Или с това отричане ,той се силеше по близо да отиде при Христа ? От истина като се разгледа добре този въпрос, вижда се че Петър за да иде по-близо до Христа , направи това отричане. Той не държеше сметка че със своята дума ще се счита че се отрича от Господа , и затова когато петелът пропя три пъти ,вече се бе отричал и като го погледна Христос ,с което си погледване  му напомни онова що му бе казал , че ще се отрече от Него, той си припомни думите Му и излезе вън и плака горко за необмислените си думи. От истина ,ако той умишлено се отричаше от Него, то нямаше  в време на славене -то  на Христа , да извади ножа си и отсече ухото на първосвещениковия слуга. Кой друг от учениците направи такава защита на Учителя си ? Не се ли всички разбяга -ха , а един Петър се намери да го брани и последва ?

Кой друг от учениците ходи по вълните морски в онова време когато ходеше Исус ? Не беше ли пак Петър , който от вяра към своя Учител ,обърна се и поиска от Него думата Му да ходи и той по морето ,което от истина ,като му се разреши, той скочи и тръгна по вълните морски ,тъй както сам Господ вървеше.А другите видимо бяха се поизплашили,като мислеха че виждат = ВЕДА = или някакво виде -ние на дух. А казват някои, че Петър ходи по морето ,но попотънал ,за което и извикал към Господа ;- Господи помогни ми – и Христос го уловил за ръката и го изобличил за маловерието му, че се е съблазнил. Но що поне и другите не проя -виха толкова малко колкото Петровата вяра, а се изпокриха.  Ако е потъвал Петър , то е заради естеството си , а що е вярвал , вярвал от сърцето си , защото Петровата душа бе такава , в която вярата бе основата на живота му. А като казваме вяра , не вяра каквато може да се намери и в други хора, но вяра за която Христос ,когато веднъж питаше учениците си , казваше ; = Мене – Сина Человеческаго, кого ме казвате че съм ? Едни от тях казваха , че народа Го мислел  че е Илия, който имало да дойде, други че е Иеремия или някой от пророците , а други друго. Но вий кого ме мислите че съм ? – Тогава Петър , който всякога прибързваше отговори ; - Ти си син на Бога Вишнаго. – На това Христос отговори; - Плът и кръв не са ти открили това, но Отец мой Небесний. Но и аз ти казвам, че ти си КИФА-ПЕТЪР и на този камък ще построя моята църква и вратата Адови няма да я одолеят. И ще ти дам ключовете на Царството Небесно, и каквото вържеш на земята ,ще бъде вързано на небето и каквото развържеш на земята ,ще бъде развързано на Небесата. С това Христос много добре определяше силата и величието на Петровата вяра ,като казваше че на такава вяра ще съгради своята църква, защото такава вяра е като камък-скала ,гдето от никакви бури в живота няма да се поколебае и такава вяра ,който я има, ако и в ада се постави ,пак ще излезе ,като разбие вратите му или верующи ,които имат такава вяра , те ще разбиват вратите адови, ще извадят всички ония които са за спасение. Тъй като и днес става- човек който има такава вяра, той като уверява и спасява едного грешника ,той с това си действие разбива вратата адови, за да води тази грешна душа от онова несносно положение в което дявола я сковал за да пребъдва в греха. И който има такава вяра , на такъв се дават ключовете на Царството Небесно-т.е. дават му се сила, знание за разбиране Закона Божий в правата му смисъл и прилагане в живота.          

Такава вяра който има,той може да върже или развърже, т.е. може да нареди наредби,да прости грехове или да задържи грехове на хората.

И кому другиму каза Христос след възкресението си ; = Паси агънцетата ми , паси овците ми = ? И при това ; = Когато ти се обърнеш, утвърди братята си=.           

Но пак ли на Петра казваше ? = И когато седемдесеттях  ученици бяха се съблазнили от следващите думи на Исуса , че ако не ядат плътта Му , не пият кръвта Му , няма да имат живот вечен, от които думи те се съблазниха и Го напуснаха, тогава Той каза и на дванадесетте дали не искат и те да Го напуснат, за тия думи Петър казва ; = Господи, при кого да идем. Ти имаш думи на живот вечен и ний повярвахме и познахме че Ти си Христос-Син на Бога  живаго. От всичко това се вижда , че Петър е имал оная вяра жива, непоколебима, затова именно неговата вяра се избра за образцова вяра- основа на нов живот в Бога.  Католическият свят мисли, че понеже се дали ключовете на Царството Небесно на Петра, то той е нещо като вратар, който държи ключовете на Царството Божие , а също и понеже той е бил разпнат в Рим, то и за това мислят ,че както Христос оставил Петра като свой заместник , който е умрял в Рим, то и те по силата на това положение на Петра, имат право да станат заместници Петрови, а с това и на Господа Христа. И за това и папите им носят надписа на трикатната си корона = Наместник на Сина Божий =.

Тази тяхна вяра, както се вижда от описанието , което се изложи малко по преди,няма основание, понеже вярата на Петра има значение да послужи като основа, върху която трябва да се гради живота на всички християни.

Друга подобна вяра като Петровата е и вярата на един от разбойниците,който бе разпнат с Христа-именно онзи, който след като възрази на другия разпнат разбойник ,който хулеше Христа каза ; = Иот Господа ли не те е грях, че роптаеш, понеже праведно понасяме наказанието си ,а Този който не е сторил нищо за наказание, защо злословиш ? – казал на Христа – Помени ме Господи , когато отидеш в Царството си =. И Господ му отговорил, че –днес ще бъдеш с мен в рая. От истина, че и тази вяра е чудна. Да вярваш в един човек и да го възприемеш за Господ и то в минута, когато този човек е безсилен-увиснал на кръстното дърво и умира без да се избавя и да се иска от него благословение да бъде поменат в едно Царство не от този свят – и тази вяра е безподобна. Много добре се вижда, че този разбойник е бил случайно станал разбойник и че той е познавал Христа от по напред. За което и именно иска Неговото благословение, да бъде поменат в Царството Му. След вярата обаче човек не остава в това положение.Той желае да нараства и то е необходимо, но за да иска да направи това, трябва да се смири, тъй както и Авраам се смири и отиде да принесе сина си за жертва. И този, чрез когото се очакваше да се завземе обещаната земя, то за същия този син, като подрасна,каза се на Авраама да го вземе и принесе жертва. И Авраам,без да губи време или да се двоуми, че как ще принесе жертва този,чрез който му се дава в обещание земята – той го взе и натовари дърва и замина да го принесе жертва на посоченото му място. Той вършеше това, защото знаеше, че в онзи в когото вярва,Той може и от мъртвите да възкресява, затова и без колебание , след като отидоха на посоченото място дигна ръка да го посече, но Ангел Господен го спря. И така се завърши изпита на Авраамовата вяра – изпит който днешните вярващи надали ще се намери някой да претърпи. Така щото , човек след като повярва в Бога, трябва да се смири и това положение има съотношение на Авраамовата жертва на планината на върха =МОРИЯ = Това е втората стъпка. След като човек мине тези две стъпки, трябва още да продължава да нараства, да се повдига духовно, за да има възможност да разбира гласът Господен и да възприема Неговите упътвания. За да получава човек Божиите упътвания, той трябва да запази съвестта си и сърцето си чисти. Затова трябва да се пази от блудство, нечистота, похотливост и долослужене, вражди, разпри, ревнувания, ярост, крамоли, раздори, завист, убийства, кощунства и др.такива, които ако и да са извършени от него, той трябва да ги изхвърли и вместо тях тури други добродетели като ; любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосър -дие, кротост, въздържание и др.такива. Това положение има съотношение с възкачването на Мойсей на планината Синай – на върха = Хорив =, за да получи двете скрижали с Десетте Божи заповеди.Това е трета стъпка.

И тогава когато се повдигне, той има вече възможност да се преобрази и да стане нов човек или тогава възкръсва Духът Христов в него и той добива ново-рождение.  Това положение има съотношение на Христовото преображение на планината Тавор, където Той показа своето духовно естество. Това е четвъртата стъпка. Най-после човек като поживее в четвъртата стъпка , той ще бъде готов вече да замре плътта му и ще има сила да изработи своето духовно тяло и ще може да получи възкресението. Само да гледаме,като се обличаме в това ново тяло, да не би пак да останем голи, тъй както се посочва в притчата Христова, за онзи който нямал сватбарска дреха и са го хвърлили в тъмницата. А възкресението е крайната цел на човека, което може да получи от всичките си трудове на земята . Това е петата стъпка на повдигането и има съотношение на Христовото умиране на кръста на върха = Голгота =. С понасянето на кръстните мъки Христос получи възкресението, но понеже устоя , понесе всичко, така и с възприемането обновлението, ний ще направим да замре плътта ни и така ще имаме сила на възкресение в уреченото време. П. КИРОВ

   Забележка; Тази проповед е държана в Бургас, Айтос, Карнобат, Сливен, Ямбол, Нова Загора, Ст. Загора, Казанлък, Сопот, и Пловдив – през април, май, и юни 1915 година.   Четена ; Бургас 3 април, 21 март 1921 год.-неделя, с. Козаре, Карнобатско- 17 ноември 1946 год.- неделя-братска среща