15-17 юли 1917г.

 

Физическото тяло се сътои от два главни дяла: плътно тяло и етерно тяло или двойник.

1. Плътното тяло се сътои от твърда, течна и газообразна материя. Материята на плътта е взета от трите най-долни области на физическия мир.

Плътното тяло служи за да може душата и духът на човека да се проявява, действува и усъвършенствува на земята. Без него душата и духът не могат да се ползват от благата на физическия мир, нито пък биха могли да образуват духовната тяло.

2. Етерният дмойник се сътои от материя ефирна – образ взет от четирите горни подполета. Той има виолетовосива или синкавосива краска и прониква плътното тяло.

Етерното тяло служи за посредник чрез който се приемат в тялото живот – струите идещи от слънцето, който е великият извор на електрическите, магнетическите и жизнени сили, потребни за нашето тяло. Освен по горния начин тези живот-струи на Слънцето ний приемаме, чрез минералите, растенията и животните, което слънцето им е предало чрез техните етерни двойници.

И когато физическото тяло се намира в пълно здраве изхвърля излишека от тези сили във вид на струи, които са пълни с електричество, магнетизъм и жизнени сили, тогава те се попиват от слабите около него хора.

И тази именно сила е гдето се предава при изцерение на някой слаб или болен; която понякога се примесва със струи от по-деликатен род – психическите.

Човешките тела не са всичките еднакви, някои биват груби, а някои тънки по тъкан и устройство. Обаче може едно грубо тяло  да се изтъни и обратно едно тънко да се огруби.

Едно чисто тяло отблъсква грубите частици а грубото ги привлича като свойствени понеже са според вибрациите му.

Някой от вибрациите на тялото се променят на химически, топлинни и др. физически енергии форми. А етерното тяло повдига магнетическата и електрическа дейност и има тази длъжност да прехвърля вибрациите в астралното тяло, а от там те достигат ума.

По тези пътища всичко в света достига нашето съзнание. И съобразно със съзнанието ни етерния двойник ще може да ни предава впечатленията които идват отвън. От това някои имат повече впечатления, а някои по малко.

Когато етерният двойник успее да ни помогне да видим етерните двойници на физическите предмети, тогава ние имаме най нисшата форма на ясновидството.

Физическото и етерното тяло в нормалния човек през земния му живот са неразделни и функционират заедно когато са добре нагласени. Но могат и отделно да действуват и то по съгласие.

При слабо здраве, нервно изхарчване и упоителни материи, етерния  двойник може до голяма степен да бъде изпъден от своя другар – грубата материя и по такъв начин съзнанието не може да действува върху физическото тяло, защото мостът на тяхното съобщение е прекъснат. В медиумите раздялата на етерния двойник с физическата тяло става телесно: и когато етерния двойник е изпъден, тогава много материали от физическото тяло стават основа за материализациите.

Физическият мозък е инструмент на съзнанието на будния живот на физическия мир. За това във време на сън, когато съзнанието напусне тялото тогава етерното и физическото тяло остават заедно и автоматически възпроизвеждат всичките деиствия на физическото тяло извършени при будното му състояние. И през това време от сблъскващите се вибрации на физическия и етерен мозък се изпълват с несвързани откъслечни картини и съставят най странни комбинации – фантасмагории.

Някой път горното положение може да се случи и в Астралния мир, но то зависи от чистотата на мислите в будно състояние.

Има случаи обаче, когато картините не сме предизвикали ние, а са дошли отвън, но в този последен случай те имат по-друго значение те са предопределени.

Така щото окончотелното разделение на физическото тяло от етерното се случва след смъртта.

А и смъртта не е нищо друго освен излизане на съзнанието от тялото заедно с етерния двойник, при което магнетическата връзка между физическата тяло и етерния двойник се прекъсва. Тогава за малко време съзнанието бива облечено в етерното тяло. В това положение то след смъртта на тялото се явява на  някой близки като една мъглява фигура, смътна и безгласна. Тази обвивка след напускането й от съзнанието може да се види, че се носи над гроба на своя физически другар и там бавно да се разлага с течение на времето.

П. Киров