Велика К.Стойчева Бургас, 26 юли 1909 г.

 

ЗА ИЗВОРА НА ЖИВАТА ВОДА

 

Сказка, държана в помещението на Бургаското духоведско дружество по случай настъпването на третата му годишнина

 

 Братя и сестри,

„Всякой, който пие от тая вода,  пак ще ожеднее, а който пие от водата, която ще му дам, няма да ожеднее во веки; водата, която ще му дам, ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен.”

От тоя текст Господ наш Иисус Христос иска да покаже разликата между водата тук на физическото поле и оная, що Той  дава на небесата за верните на неговите заповеди. Заповедите са Неговото слово; значи живата вода се дава на  ожеднелите за своето духовно повдигане човеци.

Известно е, че преди Иоан Кръстител, най-малкият от братята в царството на Спасителя е кръщавал. Той е кръщавал с вода от свещената река Йордан – вода толкова свята, колкото и оная от Сихарския кладенец, но въпреки нейната святост, тя не е могла да спаси тогавашния мир сама по себе си. Река Йордан с водата си е наумявала символически за друго едно кръщение, за друга една жива вода – кръщението от Дух Свят, сам той неизчерпаем извор на жива вода. Иоан Кръстител е казвал на тия, що кръщава: „Аз ви кръщавам  с вода, а тоя що ходи след мене, ще ви кръсти с Дух Святи.” Водата на Иоан Кръстител е била вода от физическата област.

Водата, която искала да налива самарянката е била също обикновено за всеки друг, но за самаряните тя е била нещо повече. И тя е имала право, както казва Евангелието, да се застъпва за кладенеца с неговата вода, защото той е бил притежание на Иакова, а те, самаряните, са считали своя праотец и родоначалник Йакова за лице свято. „Ти по-голям ли си от отца ни Йакова?” – обръща се тя към Иисуса. Тоя кладенец е бил в нивата, която Йаков купил от Емара, Сихемова баща за 100 сребърника, когато се връщал от дядо си Лавана. Там е направил олтар и го нарекъл  „Ел-Елое-Израил” (Бог- Бог Израилев). Там е бил погребан и Йосиф, който под клетва е изискал от израилтяните да не оставят костите му в Египет, а да го погребат на това място, дадено му по наследство от баща му Йаков. В стария завет свещено и историческо е било това изворно място, що е утолявало жаждата от тоя физически свят.

Нищо не е било тайна за Бога, но Господ е скрил това си знание и казал на самарянката: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожеднее.” Водата на физическото поле, знайно е, утолява само временно жаждата на жадния. И физическата вода, както физическия свят, е нещо временно задоволяващо; вечно жаждущият не може да бъде доволен от малото и недостатъчното, той страда, той се мъчи. Неговата мъка го кара да търси нови извори, а тия извори не могат да бъдат вече от физическо естество.

Самарянката е останала очудена, като е забелязала, че с нея говори юдеин и, без да знае кой е той, отказва да му даде вода. Нейният отказ се обяснява с враждата, която е съществувала между юдеите и самаряните, както и между другите племена. Тая вражда е отравяла всички духовни извори на Стария завет, както и на целия стар свят, и това що е имало благотворно в тях се е губело. Никой стар източник до идването Иисусово не е давало жива вода. Любовта на Иисуса Христа, която е направила всички народи, племена и езици равни пред Неговото лице, е превърнала всички стари извори в нови, с изобилна жива вода. Ала отровата на на вехтозаветните извори – враждата между юдеин и самарянин, елин и евреин или друг, между обрязани и необрязани, продължавала да суши гърлата на жаждущите истината. В Деянията Апостолски, 10 глава, 9-17-28 стихове срещаме, че едва след своето видение апостол Петър разбрал, че  Бог не прави разлика между иноплеменин, юдеин или езичник, обрязани и необрязани, а за всички, които се покаят той е приготвил извора на живата вода. Сам Иисус Христос е дал пример, че не прави разлика между никого много пъти. Така например, Той разговарял със самарянката, което не малко очудило учениците му, които си говорили: „Той говори с жена и то самарянка!”

Пророк Исай като говори за дохаждането на Иисуса Христа, казва за живата вода така: „И с веселие ще черпите вода от източниците на спасението.”  А понеже Исай е смятал  Господа Йехова за своя сила, пение и спасение, то се разбира ясно, че тия източници са източници на Божествена жива вода. Още по-ясно се говори в 44 глава от книгата на същия вехтозаветен пророк за водата, която ще излива Духът за жадните духовно. 

Споменува се за животоносната вода и у пророк Еремия. Духът Господен, който говори чрез пророка се оплаква, че неговите избранници му направили две големи злини, като са оставили извора на живата вода и са изкопали ровове разпукнати, които не могат да държат никаква вода.

Тук  пророкът под думата „ровове”, изкопани от избранници, подразбира измъчваната и съсипана душа на човек, пренебрегващ Словото Божие. Такъв човек не пие от живата вода, защото и да пие, прокопаната му от ровове  и ями душа, не може да я задържи. Душата му е ронлива почва, не задържаща Божественото семе, което е животоносен източник.

Пророк Захария, който говори за идването на Иисуса Христа, казва на едно място в книгата си, че в оня ден на очакване, когато се яви Той, един източник ще бликне за дома на Давида и йерусалимските жители, които са потънали в грях и нечистота. Тук се разбира, че тоя извор не е никой друг, а сам Иисус Христос, който е от дома Давидов и между йерусалимските жители. Известно ви е, че Господ почна своето живо слово от Йерусалим, а знаем още, че 12 годишен той за пръв път говори в Йерусалимския храм.

По-нататък Захарий загатва за повече живи води, които щели да протекат из Йерусалим на изток и на запад и ще текат лете и зиме. С това пророкът  е искал да каже за живото Слово Божие, изходящо от Иисуса Христа и разпространявано от неговите ученици навсякъде. Да, учениците, след възприетието на Дух Святи, ако и преследвани на всяка крачка от вехтозаветната тъмнина, са кръстосвали от едно място на друго да кръщават и поучават народите и да ги напътват в новата вяра.

При това, за да докажат, че Словото им е дадено от Горе, те са правили чудеса. Благодатта на Святия Дух им дала дарбата да бъдат и чудотворци; силата на живата вода е била чудодейна. Апостолите и мъчениците за Христовото име са били другите извори на жива вода, образувани от Главния.

Каква е тая жива вода, за която говори Иисус Христос? В Евангелието от Иоана, гл.6,  Господ обяснява тая вода на своите ученици тъй: 

„Истина, истина ви казвам, ако не ядете аплътта на сина человечески и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си; който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот вечен, и аз ще го възкреся в последния ден; защото плътта ми е истинска храна и кръвта ми е истинско питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, в мене пребъдва и аз в него. Както ме е проводил Отец жив, и аз съм жив чрез Отца, така и който ме яде, ще бъде жив чрез мене. Този е хлябът, който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха маната и умряха; който яде тоя хляб ще бъде жив во веки.”

Ясно е, че тук се подразбира духовното естество на Спасителя, от което неотделима част съставя духовния човек. И маната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сихар. Както водата така и маната са били свещенни за потомците на Йакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта. Те са умирали – все едно като да не са се хранели. Друго е с кръвта и плътта на Господа Иисусса в когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоминание под формата на тайнството „причащение” (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата) ни дава живот вечен, значи тя е източника на жива вода.

По-нататък в същото Евангелие (гл.7) Иисус Христос говори: „Всеки, който пие от тая жива вода, ще се превърне сам на източник на жива вода.” Това обръщане на духовен човек в животворен източник, Той ясно определя, че става чрез Духа Святи, чрез благодатта на Духа Святи.

Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни. Той е искал щото неговият Отец да даде живот вечен на всяка избрана плът, като пие от извора на живота, който е познание на истинския Бог и Иисуса Христа, който го е проводил.

Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода: „Заплатата на греха е смъртта, – казва той – а Божието дарувание е живот вечен в Иисуса Христа.” Сиреч, тая душа, която не изпълня Словото Божие, умира духовно, загубва своето аз; тоя обаче, който пребъдва в Бога – и Бог е с него в живот вечен.

Апостол Иоан, любимият ученик Христов, в първото си послание, като се обръща  към вярващите, казва: „Знаем още, че син Божи дойде и даде нам разбиране да познаваме Истинния, и в Истинния сме – сиреч в Сина му Иисуса Христа; Той е Бог истинен и живот вечен.

За живот вечен  е била избрана и тая жена самарянка, подобно на всички грешници по лицето на земята. Тая първа е послужила за възприемане Словото Божие от самаряните, като отишла да възвести на съгражданите си, че е дошел голям пророк при кладенеца. Миналото на тая жена не е било добро и не могла е тя да очаква спасение от друг някой пророк еврейски, освен от пророка на пророциите Иисуса Христа, който въпреки нейното поведение и нейната недостатъчна вяра, я избрал за спасение, защото тя и почти целият град още същия ден повярвали в Иисуса Христа.

Подобно на тая самарянка, която се е удостоила да пие от кладенеца на живата вода, и всеки един от нас, който иска да пие от същата вода или да яде от духовното Христово тяло и да пие от неговата кръв, трябва да остави своите заблуждения, своите вярвания, своя недобър или глупаво-светски живот, защото знаем, че светските удоволствия са неизчерпаеми и нищо добро не могат да дадат на човека, какъвто и да е той. Всеки трябва да последва живота на Господа нашего Иисуса Христа. Като следва неговия образцов живот и като се ръководи от Божествените добродетели, човек колкото и да е бил паднал или изостанал надире в своя духовен напредък, пак ще бъде приближен до Иисусовия идеал, т.е. да бъде съвършен, тъй както е съвършен Отец наш но небесата.

Да, Господ не иска от нас голословие, но вяра и дела. Знаем, че казва на едно място в новия завет: „Не всякой, който ми казва „Господи, Господи” ще влезе в Царството Небесно, но който изпълнява волята на Отца ми, който ме е проводил.” Първото условие да пие човек от извора на живата вода не е голословието, а делата, делата за в полза на нашия ближен и за славата Божия.

Нека Бог упъти всекиго от нас през начинаещата трета годишнина на дружеството ни към мирен духовен напредък; дано през тая годишнина, носеща Божественото число на Светата Троица, се засили стремежа ни към живия извор – Господа нашего Иисуса Христа!

Амин!

Отпечатана в сп. “Виделина”, г.VІІ, кн.ІІІ-ІV (1909г.), стр. 102-106