Вие сте тук
За да се разбере добре устройството на световния часовник, чиито стрелки показват непрестанно хода на всеобщата история на народите и на цялото човечество, е необходимо да бъдат разгледани дванадесеттях движения, които извършва нашата планета в пространството. Ще спрем вниманието си. обаче, главно върху прецесията, която е по-специално свързана със стрелките на световния часовник.
Съвременната астрономическа наука през последните десетилетия на XX столетие е направила колосални постижения в посока на проучването на звездния мир. Астрофизиката, радиоастрономията и пускането на изкуствени спътници и междупланетни сонди, са дали възможност в последно време да бъде натрупан огромен фактически материал. Тези материали, визиращи атмосферата и температурите на планетите, а също и състава и биологичните условия върху същите, се анализират постепенно и хвърлят обилна светлина не само относно нашата слънчева система, но и по отношение на другите слънчеви системи. Пред астрономическата наука се слагат настойчиво проблеми, които в миналото бяха считани за предмет на фантастичния свят на приказките.
Поменатите дванадесет движения, извършвани от нашата Земя в пространството, се обуславят главно от три фактора:
· Първият фактор е изпъкналостта на Земята при нейния екватор;
· Вторият е комбинираното движение и влияние на останалите планети от нашата слънчева система върху Земята;
· Третият фактор и най-важният е самото Слънце, което се явява като главен първичен трансформатор на космичните електромагнитни енергии, излъчвани от нашата Галактика.
Слънцето е централният фактор, обуславящ поменатите 12 движения, които е успяла да открие досега астрономическата наука. И това е напълно понятно, като се има предвид, че масата на Слънцето съставлява 99,886 % от цялата маса на слънчевата система общо взето След Слънцето, втори по важност фактор е планетата Юпитер, която им маса около 317 пъти по-голяма от тази на Земята. Следователно, Слънцето и Юпитер, при различните обстоятелства на слънчевата система, играят първостепенна роля, особено в техните орбитални движения:
1. Първото движение на нашата планета в пространството е движението й около нейната ос.
2. Второто движение на Земята в пространството е нейното годишно обикаляне около Слънцето.
3. Третото движение е така наречената прецесия, т. е. годишното закъснително движение на пролетната равноденствена точка от изток към запад.
Известно е, че нашата малка планета е подложена на цяла серия космични влияния по нейния път в пространството.
Земната ос, около която тя се завърта през денонощието, е насочена към една и съща точка, наречена небесен полюс. Небесният полюс се намира по продължение на земната ос, в звездното пространство. Но този полюс, с течение на времето земната ос се придвижва описвайки конус с отвор около 47 %, чийто връх е в центъра на Земята.
Още от дълбока древност се знае, че небесният полюс не стои фиксиран през хилядолетията в една и съща звезда в небесното пространство.
Понастоящем, небесният полюс се намира по посока на последната звезда Алфа от съзвездието на Малката мечка. Небесният полюс още не е точно фиксиран към тази звезда, но той ще съвпадне с нея и после, във времето и пространството, ще започне да се отдалечава от нея. Засега небесният полюс се намира на 1 градус и 30 минути от звездата Алфа на Малката мечка.
От астрономическата наука знаем, че пролетната равноденствена точка се намира в 0° от знака Овен, точката, в която се пресичат еклиптиката с екватора, всяка година не съвпада. Тази точка се придвижва в направление от изток към запад, измествайки се годишно с 57 дъгови секунди. Това закъснително движение на пролетната равноденствена точка е било открито през второто столетие преди християнската ера от великия астроном Хипарх. Вследствие на това закъсняване на Пролетната равноденствена точка, земната ос образува един кръг от изток към запад, преминавайки през всички зодиакални знакове. Преди около две хилядолетия пролетната равноденствена точка е преминала в съзвездието Риби и понастоящем е излязла от него и е навлязъл от него и е навлязла в съзвездието Водолей. Това ни показва стрелката на световния часовник.
Този прецесионен цикъл се равнява на 25,920 година и този период се нарича Платонова година. Разделено това число на 12 дава числото 2160 години, число което съставлява величината на цикъла на Космичния месец.
След около 12 000 години небесният полюс ще се придвижи към звездата Вега от съзвездието Лира. Астрономията обяснява това преместване на небесния полюс с притегателната сила на Слънцето, упражнявана върху изпъкналата част на земния екватор. Вследствие матова, зодиакалните знаци, в своето движение през хилядолетията, чертаят контурите на ерите и епохите, които са свързани с расите и техните култури.
Още древната традиция е била запозната с тези звездни цикли. Така древните култури в Близкия Изток са се развили под съзвездието Телец, символизирано със свещеното животно Апис. Това е Асиро-вавилонската култура със Златния Телец.
По-после, в цивилизацията на древния Египет се издига културата на Амон Ра – божеството на египетската култура, чиято глава представлява глава на овен.
По-късно, след две хилядолетия е започнала културата на Християнството, под знака Риби. Както се знае, този знак е бил изобразен в катакомбите на ранните християнски общества. Този знак, според традицията се счита като символ на всеотдайност и жертва.
Новата култура, която ще дойде да наследи християнската цивилизация, ще се разгъне под знака Водолей. На преден план изпъква въпроса – откога е започнала културата на Водолея? Това е един дълбок въпрос, свързан с философско-мистичната страна на астросоциологията, който е предмет на дискусии в международните конгреси на астролозите.
Нам е невъзможно да влизаме в подробностите на тези дискусии; ние бихме се задоволили с това да посочим цитати от книгата „La crise mondial de 1965“ на Аndre Bаrbault, по същността на тези дискусии станали на седмия международен конгрес, станал през 1954 г. в Париж. След тези цитати, синтезиращи материята на тези дискусии на астролозите, ние ще дадем нашите аргументи относно това, защо трябва да се вземе 1914 година за начало на ерата на Водолей.
В своята книга Аndre Bаrbault пише:
„На седмия международен конгрес по астрология, станал в Париж през 1954 г, д-р Кастранек застъпваше тезата, според която ние сме в ерата на Водолей от преди две столетия. Според него, откриването на планетата Уран, господар, на единадесетия зодиакален знак, станало в 1781 г., която планета ще бъде символ на това начало, конкретизирано също и от серия указателни събития, като; американската независимост, френската революция, изнамирането на въздушния балон, на парната машина и т. н.
За Дон Нерома напротив, ние още не сме навлезли в тази ера. Според този автор, датите на ерите настъпват, когато звездата Леонис, която аз наричам Херакс, в полюса на света в нулевия градус на Лъва върху Хорус, когато Христос се е инкарнирал, за да открие ерата на Рибите. Тя ще бъде в нулевия градус на Дева в 2160 г, т. е. след 208 години, и едвам след това ще започне астрологически ерата на Водолей.
Ако тези двама автори – а ние бихме могли да посочим и други, за дебатиране на проблемата – не са в съгласие, освен с един период от някакви си три столетия, то това се дължи на обстоятелството, че и двамата застъпват едно разрешаване подхващайки я от два противоположни края; първият от нейната емпирична страна, като търси указателни явления в духовното естество на света, към който той „прикачва“ въпросното явление, след като е проверил, че действително е налице знак за раждането на Християнството, или на неговия дух, а вторият – в рационалното, което застъпва теоретични указания. Единият – се доверява на Земята, а другия – на Небето.
В действителност, ако изхождаме от тези две гледища, двамата опоненти не се допират и не се свързват; те, преди всичко, не вървят по една и съща артерия, и това е едно доказателство, че съжденията им се различават относно естеството и бита на ерата на Водолея.
Има, все пак, една точка на доближаване – всеки от тях приема, че природата, която прецизира също с неочакван удар, извършва главната си мутация постепенно и неусетно. Рим на Овена, не умира наведнъж на Голгота, заявява Нерома, който приема освен това, че състоянията надуха изпреварват фактически механическите дати; съмва се преди още Слънцето да е изгряло и човек е вече в отпуск, щом започне да си стяга куфарите, тъй като духом той е вече там. Така, той идва до заключението: денят започва вече, когато Слънцето е на около три и половина градуса под хоризонта; една ера започва, когато звездата Херакс дойде в 3 1/2 градуса до знака, към който тя върви. Значи, една девета част, или около 240 години, преди теоретическата дата. Теоретичната дата на Водолея бидейки в 2160 години, то деветинката от 2160 години е равна на 240 години; така, състоянието на духовете на Водолея е наченало в 2160 – 240 = 1920 година, или приблизително няколко години до тази дата.
Малко важи принципът, ние сме вече във Водолея практически; по един латентен, или открито изявен начин, ние сме вече в тази ера. Но тук се поставя въпроса: кои са отличителните белези на настъпилата нова ера? В този пункт, именно, ние можем да си дадем сметка колко разочароващи са различията в тълкуванията.
Ето, например, какво казва Нерома: „Тези, които държат за 1914 г., са по-близко до астрологическата истина. Не би било право да се приеме 1919 г., защото тогава, когато войната започнала през 1914 г. бе свършила, се създаде новият климат (състояние на духовете). През течение на цялата война хората бяха живели, „както и по-рано“, но само че във война, франкът например, и при сключването на примирието през 1919 г., си струваше колкото златния франк от1914 г., но вече след 1914 г., се даде смъртен удар на ерата на Риби. Агонията започна в 1919 г., в състоянието на един мир, който тури край на войната“.
Човек трябва очевидно да е заслепен от буржоазните предразсъдъци на Запада, за да не може да види по един ясен начин какъв край и какво начало е поставила 1914 година и как Октомврийската революция е едно указание далеч по-съществено от жалката страна на обезценения франк, или на тъмните пазарлъци във Версай. Тази липса на историческо чувство е която пречи на тълкувателите да отличат трудностите на настъпилата нова ера, като всеки от тях е склонен, по един само изолиран и откъслечен аспект на проблемата, да изтегли заключение и да утвърди становища несъвършени и несъгласуеми с другото становище. Ако д-р Кастранек, например, държи върху модернизма, то Дон Нерома сочи, че „зараждането на един спиритуализъм (един неосимволизъм) има предназначението да триумфира над материализма. Може би и двамата имат право, но не напълно“.
Ние няма да подлагаме на критика горния цитат, но ще изложим нашите аргументи относно застъпваното от нас становище за навлизане е ерата на Водолея в 1914 г., оставяйки на читателя сам да извади свои обективни заключения.
За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството.
За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена. Нашата Земя е твърде миниатюрен сектор от сферата на нашата Галактика, която от своя страна е също така твърде малка част от необятната Вселена. Астросоциологията ни разкрива живота на тази Вселена, като едно биопсихично тяло.
Както в древността, така и в нашата съвременност, се знае твърде малко относно това, кога е дошло човечеството на Земята и откъде е дошло; и какво е неговото предназначение, като частица от целокупния живот на Вселената. Великите Учители на човечеството обикновено са пазили дълбоко мълчание по този въпрос и великите им идеи в това отношение са били покривани с цветистия воал на легендите и иносказанията.
Затова, Учителят подчертава: „Ако ние изучим основно цялата научна мисъл, ако разгледаме в подробности цялата окултно-мистична литература и различните философски схващания, ние ще констатираме, че те не ни дават отговор на редица въпроси, които безпокоят човешката душа и творческия дух на човека“.
Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството.
4. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ.
5. Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна, вследствие различните и позиции спрямо Слънцето.
6. Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' – 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала.
7. Седмото движение на Земята е следствие на ексцентрицитета на земната орбита. В един период приблизително от около 110 000 години земната орбита се приближава почти до кръг; това положение се отразява върху климата на планетата и то носи възход в духовно-материалната култура на човечеството.
8. Осмото движение е резултат от разместването на абуисите на земната орбита, т. е. на нейните оси. Това е като последствие от различните аспекти между Земята и другите планети през вековете и хилядолетията. Този цикъл има трайност около 21 000 години.
9. Деветото движение се дължи на изместването на центъра на гравитацията на цялата слънчева система, поради различните аспекти, които се образуват между Слънцето и отделните планети.
Това изместване на гравитационния център упражнява влияние върху орбитата на системата Земя-Луна.
10. Десетото движение произтича от промяната на центъра на гравитацията на слънчевата система. Той се измества по силата на различните аспекти, които се образуват между планетите.
Това изместване на центъра упражнява влияние върху орбитата на земно-лунната система.
11. Единадесетото движение се поражда от движението на цялата слънчева система около космичния център Алфеола.
12. Последното, дванадесетото движение на Земята в пространството, се причинява от нееднородността на земната маса, т. е. налице е едно периодическо изместване на земните полюси; континентите се местят към екватора, като същевременно цялата твърда маса на Земята се премества от изток към запад.
Изброените по-горе дванадесет движения на Земята в пространството се предизвикват от три фактора.
Първият фактор е самата Земя, която символически отговаря на нашия физически свят.
Вторият фактор се изразява в ъгловите отношения, или аспектите на планетите, при тяхното движение около Слънцето. Тези аспекти отговарят на духовния свят.
Третият фактор е движението на целокупната наша слънчева система около космичния център Алфеола. Този трети фактор има отношение към Първата причина на Битието.
Всички гореизброени движения на Земята в пространството съвременната наука, в лицето на астрономията, астрофизиката и радиоастрономията, се изучават в сферата на нашия триизмерен свят. В действителност тези движения представляват отсечки на по-висши измерения. Още по- ясно казано, тук се упражняват действия на разумни същества от различни категории, които са завършили своето развитие в течение на други ери и епохи. Тези възвишени разумни същества са наречени в индуските писания „Седемте сина на Адита“. В културата на Зороастьр те са били наричани „Анаспенди“. Семитите ги изразяваха под името „Седемте Сефироти“, докато окултистите ги наричат „Планетни духове“.
Пред Човешкия творчески дух се откриват обширни области за проучвания, свързани непосредствено с нашата материална и духовна еволюция. Тези грандиозни перспективи в това отношение чертаят пътя на опознаването на самите нас, т. е. към едно опознаване на микрокосмоса, отразен в макрокосмоса. Великите посветени, чрез своите школи, са насочвали своите ученици към тези именно велики проблеми.
Още от най-дълбока древност, астрологическата традиция е издигнала и поддържала утвърждението, че човекът е една вселена, един микрокосмос; че човешкото тяло е един комплекс от системи и органи, които са отразени в макрокосмоса.
Според древната астрология и съвременната астросоциология, познатият ни зодиакален кръг, с неговите дванадесет подразделения, намират пълен израз в органите на човешкото тяло. Главният център, поддържащ директна електромагнитна връзка със силите на макрокосмоса, това е човешкият мозък. Напоследък науката, особено в лицето на парапсихологията, се е ориентирала вече в изучаване на проблемите на биотоковете в човешкия мозък, във връзка с космичните излъчвания.
За човешкия мозък, Учителят се изразява така: „Цялата жива разумна природа – цялата тази Йерархия от същества, високо еволюирали, от мъдреци, на които мозъкът и сърцата са хармонично организирани – взема участие в образуването на човешкия мозък. Това са именно тези същества, които образуват тази всемирна държава, която Христос нарича „царството небесно“ и на която земните царства са били по всяко време едно бледо и временно отражение. От тази гледна точка, всички минали култури и техните науки и изкуства, не са нищо друго освен лаборатории, в които мъдрите обитатели на царството небесно са работили за организирането на човешкия мозък и човешкото сърце“.