„Паневритмия играем повече от 50 години, а преподаваме от 27 години [разговорът е проведен през 2010 г.], защото нашата много близка приятелка, от която научихме много неща за Паневритмията, е Ярмила Менцлова. С нея бяхме приятели в продължение на 16 години. Тя всяко лято идваше при нас и ние систематично изучавахме този мистичен танц. Живеехме в планината, в малките населени места, никога в градовете! Винаги сме живели сред природата. Ярмила живееше при нас като член от нашето семейство. Понякога оставаше седмица-две, понякога  повече.

Тя беше доста дискретна. Беше фантастична, танцуваше невероятно, върховно. Танцуваше така, че на всеки един му се искаше да танцува по този начин. Всичко беше много хармонично, движението на ръцете, на раменете, позицията на главата. Беше перфектна!

Най-забележителното нещо за нея е, че Учителя ѝ е казал, правейки този жест [Жан-Луи поклаща показалец]: „Ти ще показваш Паневритмията и ще я коригираш!“ Много често Ярмила ни напомняше своята мисия и начина, по който Учителя ѝ го натъртил точно с този жест с пръста [Жан-Луи отново поклаща показалец], който означава: „Внимавай, внимавай!“ Това дори я тормозеше и тя се опитваше да разбере защо Учителя така е настоявал. Проблемът е следният, което важи и за българите като цяло – защо Учителя е настоявал Ярмила да коригира Паневритмията? Дали това означава, че в България не се е играело правилно, дали това означава, че е имало някакви промени, които са били въведени от някои хора или просто Учителя не е бил доволен от начина, по който се изпълняват упражненията? Това тя не знаеше и не го уточни за себе си. Тази мисъл доста я измъчваше. Тя се питаше: „Каква е моята мисия, какво точно трябва да направя?“ Защото Ярмила не танцуваше така, както е написано във версията от 1938 г. Имаше разлики в някои движения – по-специално в „Освобождение“. Аз съм виждал снимка на Учителя в издание на Паневритмията на английски език, тази, която Мария Митовска издаде, където той прави отварящото движение на 7-мо упражнение с десния крак. Ярмила винаги е играла това упражнение с левия крак.

Учителя никога не е казвал: „Танцувайте като мен и слушайте само мен!“ Той е казвал: „Ярмила и сестрите ще покажат Паневритмията така, както аз съм я замислил“. Учителя е дал нещо като скица, начална фаза на Паневритмията, но това не е идеалният начин, по който да се играе. Тази работа се пада на нас. Например Учителя само е маркирал някои движения[Жан-Луи изнася дясна ръка пред гърдите със сгънат лакът], но всъщност в неговата идея движението е много по-широко  [Жан-Луи изпъва дясната ръка напред и нагоре под ъгъл 45˚]. Например той е възложил да се напишат думите на Паневритмията, вместо сам да направи това по един невероятен начин. Но той е избрал една от сестрите [Олга Славчева]. Самата сестра се е дръпнала първоначално, както и Ярмила е казала: „О, не, не! Не мога да оправя Паневритмията, танцувам като балерина, като хореограф!“ Докато Учителя ѝ казва [Жан-Луи отново поклаща показалец, имитирайки Учителя]: „Не, не, ти ще показваш Паневритмията!“

Семейство Бертоли – бащата и дъщерята Анина – организираха редовно срещи за игра на Паневритмия пролетно време в парка „Со“ край Париж. Провеждаха се много редовно занимания. А през зимата имаше за изучаване на Паневритмията. Ярмила се познаваше с Анина Бертоли, но двете не успяваха да работят заедно. Характерите им не се съчетаваха. Ярмила даваше уроци по танци за хората, които желаеха да се научат да танцуват, не непременно Паневритмия. Но регулярни срещи за игра на Паневритмия, организирани от Ярмила, поне на мен не са ми известни – редовни уроци по Паневритмия не знам да е имало.

Книгата на Ярмила трябваше да излезе през 1984 г. и Мари-Елен, която познаваме много добре и тя е наша приятелка, каза на печатаря, че трябва да се избърза с отпечатването и ние бяхме поканени при връчването на книгата в ръцете на Ярмила. Тя е отпечатана по-рано, тъй като проблемът с главата на Ярмила вече беше напреднал и трябваше да се избърза. Така че книгата „Паневритмията“ излезе през 1983 г. и Ярмила успя да я види. Това е сигурно, абсолютно сигурно!

Ъгълът от 67,5°, за който Ярмила Менцлова говори, ние практикуваме и прилагаме. Този ъгъл е обусловен от географското различие. Аз имам математическо обяснение за него и съм написал цяла статия за това. Ръцете да са под този ъгъл е много хубаво и красиво. Важно е да се спазва симетрична позицията на двете ръце, защото това отговаря на 180° [показва с ръцете тази позиция]. Тези 23,5°, които остават до хоризонталната позиция на ръката, не трябва да се нарушават. Никога двете ръце не трябва да се отклоняват на повече от 180°, никога! На Рила братята и сестрите танцуват, без да спазват тези градуси и тогава ъгълът става 200°. Това е доста неестетично [показва с ръцете тази позиция]! Даже е опасно, защото при увеличаване на градуса повече от 200°, тогава може да изпиташ и болка. Но е много неестетично!

Сега, защо 67,5°? Ъгълът, който отговаря на златното сечение, е 72°! Аз съм учител, освен това съм инженер-електротехник, след което бях преподавател по физика и химия. На 63 години взех диплом и по математика. Знаете, че оста на Земята спрямо еклиптиката е около 22,5 [23,439°] и когато човек на нашия паралел през лятото погледне към зенита на Слънцето, ще види, че то се намира на 67°. Това е максималният ъгъл, до който Слънцето достига на нашата географска дължина – точно на 45-я паралел. На екватора между тропиците, Слънцето е хоризонтално и това означава, че там трябва да се играе с хоризонтални ръце. В този смисъл 67-градусовият ъгъл на ръцете е в хармония с това, в което живеем, най-високото положение, заради наклона на земната ос. Това обяснение е само моя хипотеза. Учителя казва, че климатът ще се промени и земната ос постепенно ще се изправи. Така сезоните ще бъдат почти еднакви и тогава Слънцето няма да се издига до повече от 45°. Ще бъде по-ритмично, защото през зимата то се изкачва до 23°, а през лятото – под ъгъл 67°. Ако оста на Земята стане отново нормална, Слънцето ще бъде винаги под ъгъл 45° – това е свързано с географията. 

 Смятам, че когато Крум пристигна във Франция, ние нямахме възможност да танцуваме заедно, след което тя претърпя инцидента и загуби контрол над мислите си и усещането си за Паневритмия. Не знаем какво е решила след посещението на Крум, защото не бяхме в много добри отношения тогава …Тя искаше да има неговото мнение, преди да публикува книгата, също искаше да осъществи контакт с Весела Несторова. Нямахме възможността след посещението на Крум да знаем какво точно е решила. Бяхме в деликатни отношения с Ярмила, но не става въпрос за нещо сериозно…

И това е много жалко за нас, защото бихме искали да знаем какво беше нейното решение. И после нямахме подходяща музика с четен брой тактове, освен тази с аранжимента на Д. Грива, но тя не става за игра. Аз не вземам позиция, но … предпочитам да се доверя на снимката на Учителя, където в упражнението „Освобождение“ неговите ръце са подготвени да се отворят на десен крак и това отговаря на четен брой. Когато правим „освобождаването“ [прави съответното движение на 7-мо упражнение с ръце], изглежда логично да се направи отварянето с десен крак.

Още не сме осмислили тази промяна, защото когато тя танцуваше у нас, винаги е било с нечетен брой тактове. Никога не успя да изтанцува тези упражнения с десния крак с нас…защото тя не свиреше на инструмент и нямаше възможност да направи новата версия на „Освобождение“ и останалите упражнения. И ние не бяхме в течение на този въпрос, за времето, за което говорим … за съжаление. Но изцяло се доверяваме на Ярмила! Да! [усмихва се] Но най-вече на снимката, която ни показа Мария Митовска, Учителя, който „къса“ на десен крак, също така и всички след него … вижда се. Ярмила не го е направила по-рано, защото не е имала подходящата музика, просто такава не е съществувала. И това беше точно моментът, в който тя искаше да се върне към нас, но …

Ако не беше това охлаждане на отношенията, ние щяхме да поговорим още за Паневритмията и за отварянето на десен крак. Освен това тя беше започнала да ни казва, че има проблем с музиката, беше започнала да мисли върху проблема. Така че, аз по-скоро съм склонен да слушам сърцето си за това, което твърдят Мария Митовска и Ярмила …Десният крак е активният!“

Целият разговор със семейство Гобо може да се види тук