1.Унковская Александра Васильевна (1857-1927) – цигулар, диригент. Член на калужското теософското дружество (гр. Калуга), публикува статии във в. „Теософия“ („Сънят на стария цигулар“). Нейният артистичен псевдоним в теософските среди е  „Цветозвук“, също и  „Цве-тушка“. Нейните занимания и изследвания са в областта  на цветозвукочислата. В списание „Житно зърно“ има нейна публикация от 1929 г., а през 1937 г. отново се споменава вероятно от Б. Боев: „Окултната наука винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясно-видка Унковска може даже да превърне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: меж-ду тон, цвят, форма, движение и пр.“ (сп. „Житно зърно“, 11, 1937 г.)

2.Жозеф Александер Сент-Ив д’Альвейдър (1842 – 1909) – френски окултист, последовател на Антоан Фабер д’Оливе и почитател на Наполеон. Той има значително влияние върху Папюс, основава учението за Синархията и е първият, който използва името „Агарта“.

3.Гурвич, Александр Гаврилович (1874 – 1954) – съветски биолог, който открива свръхслабите радиации (лъчения) на живите системи и създава концепцията за морфогенетичните полета. Носител на наградата на Сталин по биология ( 1941 ) и е награден с орден Червено знаме на труда. Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски.  Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление.

4.Джордж Лаковски (1869-1942) е руснак, който през 1920 г емигрира във Франция, а през 1940 в Ню Йорк. Идеята му е да подпомага енергийното състояние на всяка клетка с възможно по-синхронна външна ЕМ енергия. Първите изследвания на Джорж Лаковски са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. В книгата си от 1929 г. „Тайната на живота“, той прави съществено откритие, игнорирано и до днес, че всяка жива клетка е микроелектронно устройство, което може да приема външна енергия, ако е в резонанс, синхронна - напр. от космическите излъчвания. През 1924г прави уникален експеримент с 10 растения здравец заразени с рак. На едно от тях поставя аксиално отворена навивка от меден проводник, с такива размери (диам. 30см), че да отразява и усилва радио вълните, стимулиращи здравите му клетки. Резултатът е забележителен – това растение оздравява и пораства, а всички останали загиват.

5.Барон д-р Карл фон Райхенбах (1788 – 1869) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната Пруска академия на науките. Той е известен с така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.

6.Хектор Дюрвил (1849-1923), френски магнетизатор, занимавал се с животинския магнетизъм (Аура) и окултни феномени като астралните пътешествия и строежа на аурата. Със сина си Анри основава Института за магнетизъм в Париж. Произведения: Флуидното тяло на живия човек (1917). първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.

7.Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер (1887 – 1961) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.

8.Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е немски физик, един от осно-воположниците на квантовата механика. Следва физика в Мюнхенски университет при Ар-нолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време — три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг. За създаването на квантовата механика през 1932 Хай-зенберг получава Нобелова награда за физика.

9.Ернст Паскуал Йордан (1902-1980) е немски физик и един от основателите на квантова ме-ханика. Той по-късно разработва теорията на квантовата електродинамика. Измежду пионе-рите на квантовата механика: Хайзенберг, Борн, Йордан, Дирак, Паули и Шрьодингер, един-ствен Йордан не е удостоен с Нобелова награда. С опетнена репутация - заради сътрудни-чеството си с национал-социалистите и поради непопулярните си елитистки възгледи - живял 35 години след Втората световна война, той остава непознат за новото поколение физици, което се прославя с приносите си в създадената от него (и Дирак) квантова теория на полето.