Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 


1. Съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

Този ІІ-ри херметичен принцип гласи, че има връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея. Значението на Паневритмията става по-ясно, като вземем предвид туй, което наричаме „съответствие“ в Природата. Това съответствие между всички неща се основава на единството, което лежи в основата на цялото битие. Например в периодичната система на химичните елементи след всеки седем елементи се повтарят елементи с аналогични свойства. Това виждаме и в спектъра на цветовете и в октавите на музиката. Там всеки тон прилича на осмия след него. Такива октави имаме и в стълбицата на електромагнитните трептения. И там всяка по-горна октава трептения има аналогия с по-долните.

Има безброй съответствия в Природата, но по-важни от тях, които ни интересуват в случая, са горните шест. Когато движенията точно отговарят на известни идеи, тонове и пр., действието е по-мощно. Тогава организмът е по-възприемчив към енергиите на Природата, приема ги в себе си и чувства живо тяхното обновително действие. На този принцип се основава и тъй наречената окултна архитектура. На това съответствие се основава и Паневритмията. Какво нещо е Паневритмията? Сдруги думи казано, тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

2. Изследвания на г-жа Унковска и Сент-Ив-Д’Алвейдър.

Руската ясновидка и учена г-жа Унковска[1] доказва, че има едно закономерно отношение в Природата между звук, цвят и число. Даден цвят отговаря на определен тон и на определено число. И тази г-жа може например да изсвири дадена картина, да я превърне в музика.

Сент-Ив-Д’Алвейдър[2] в своя „Археометър“ отвори нови хоризонти за музиката. Той установи връзката, съотношението между тон, форма и идея. Като изхождаме от неговото откритие, можем да имаме форма, която да представлява кристализирана, замръзнала във форми музика! Той изтъква, че мерките, които са дадени в Библията в книгата „Изход“, глава 25, за размерите на скинията, не са случайни. Дължината, широчината, височината и пр. на скинията и на отделни нейни части образуват, взети в своята целокупност, една музикална симфония. И въз основа на своя метод Сент-Ив прави анализ и определя кои тонове, кои музикални акорди са въплътени в скинията на Мойсей. Същия анализ той прави и на описанието на Соломоновия храм в книгата „Йезекиил“, глава 40-43. Сент-Ив посочва и метод как можем да въплътим определена музика във формата на някое здание, чаша и какъв да е друг предмет. От това се вижда колко е обширна сферата на влиянието на музиката в живота! Ние можем чрез художествените форми, които ни заобикалят, да дадем по-широк простор на благотворното влияние на музиката в културата.

Даже и в органическите форми може да се окрие кристализирана музика. Например междините между страничните разклонения у папратовия лист (тия междини постепенно се намаляват към върха на листа) или в охлюва широчината на завивките, които постепенно се стесняват към върха на охлюва, имат аналогия с броя на трептенията на разните обертонове на един тон. Същото се наблюдава и в разстоянията на планетите до Слънцето, където са изразени музикални закони.

3. Принципът на Съответствие в музиката.

3.1. Музикалност на тялото.

Лаковски[3] откри тъй наречените „радиации“ (лъчения) на организмите, т.е. всеки организъм изпуща радиовълни в околното пространство. С тия радиовълни руският учен се опитва да обясни способността за ориентация у животните: у гълъба, кучето, пчелите и пр. Това излъчване е загатване за тъй нареченото етерно тяло на организмите. Според окултизма всеки кристал, цвете, животно, човек изпраща от себе си радиовълни и тия радиовълни са музикални. Даже напоследък някои учени се опитват да доловят музиката, тоновете, които излизат като радиовълни от цветята и пр.

Нашето тяло е музикално, защото, както казахме, то изпраща навън музикални радиовълни, музикални радиации. Именно на това се основава дълбокото действие на музиката върху организма. Че в музиката има нечувана мощ, се вижда от опита на трима германски физици – Шрьодингер[4], Хайзенберг[5] и Джордан[6]; те преди 4-5 години свирили продължително една специална монотонна музика върху една каменна стълба и тя се събаря! Знае се силното действие на музиката върху духа и върху физиологичните процеси в организма. Понеже музиката прониква целокупния живот и всички организми, то тя не може да няма мощно влияние върху всяка твар.

3.2. Музика и физическо здраве.

Трябва да се знае един основен закон: че тия музикални радиации (лъчения) на тялото са именно архитектът на човешкото тяло. Те градят, те извайват формите. Защото всъщност музикалността принадлежи в случая на етерните строителни сили на организма. Под ритъма на тия вълни се гради и строи в човешкото тяло. Същото се отнася и до едно цвете, трева, дърво и пр. Ето защо, когато човек възприема хармонични тонове, музикални вълни, то тая музика се влива в музикалността, която прониква в тялото, и допринася за градежа, за по-правилното оформяване на органите. Ето защо под ритъма на красивите музикални движения на паневритмията ще се измени самата форма на тялото; то ще стане по-здраво, по-стройно и по-красиво.

Здравият орган изпуща характерни музикални трептения, лъчения, които при болест се видоизменят и отслабват. И именно това се използва за констатиране здравословното състояние на организма. Казахме, че когато човек свири, пее или слуша музика, то музиката, която възприема, влиза в него и организира, внася хармония в органите. А тая хармония в организма – това е здравето. Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот! На това се основава лечебното действие на музиката.

Музиката лекува и когато е без движения, но още повече лекува, когато е придружена с движения. Музиката по-лесно прониква чрез движенията в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията има мощно лечебно действие преди всичко. Който прави тия упражнения систематично, може да се излекува от всички болести!

Паневритмията по този начин е мощно средство за поддържане здравословното състояние на организма!

3.3. Музика и мисъл.

Но не само това. Има връзка не само между организма и музиката, но и между последната и човешката мисъл. Музиката е материализирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човека и на неговите мисли, чувства и постъпки.

Доказано е опитно, а най-вече с опитите по телепатия, правени от видни учени в Америка, Англия, Германия, Австрия и пр., че когато човек мисли, изпраща в пространството един вид мисловни радиовълни, които са от различен характер според характера на мисълта, чувството и пр. Тия мислвни вълни са също така музикални. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се градят не само нашите физически органи, но се гради нещо и в нашия душевен организъм; чрез нея се влива нещо в нашия душевен и духовен живот. Ето защо музиката е проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Това, чрез което нещата могат да се реализират, е музиката.

3.4. Съответствие между идея, музика и движение в Паневритмията.

Важно обстоятелство е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на обикновената съвременна музика, но има нещо ново в себе си. Тя е в съгласие с известни по-дълбоки закони и затова говори направо на възвишеното в човека и го събужда. Тя завежда човека в ония възвишени сфери, за които винаги е копнял той в свещени минути. Тази музика го свързва с реалния свят. Музиката при Паневритмията не е произволна, но строго съответства на движенията, от една страна, и, от друга страна, на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно, магическо действие: тогава движенията стават вече носители на тия идеи. И именно благодарение на това съответствие между движения и идеи тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител.

При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго съответствуват на движенията. При движенията съзнанието трябва да е концентрирано върху тях и върху определени идеи. Затова движенията при Паневритмията са външен израз на една идея. Можем да кажем, че те представляват говор, особен език, език чрез движения. Мисъл, изразена чрез движения. Това способства тия движения да имат по-силно действие и да свързват човека с по-мощни енергии на природата. Ако не се вложи идея в движенията, тогаз те ще бъдат изобщо мехаични, а не обновителни. При Паневритмията движенията, трябва да бъдат израз на това, което мислим. По този начин мислите, идеите се превеждат просто външно в известен ред красиви движения! Чрез този един вид език ние изразяваме външно вътрешния живот, живота на душата. Когато има туй съответствие между идеята и движението, тогаз всяко движение внася радост, бодрост, живот. То твори в нас и вън от нас, в света!

4. Съответствие между упражненията в Паневритмията и процесите в съзнанието.

4.1. Съответствие между душевните качества и движенията – движение на доброто, на милосърдието, на справедливостта др.

Всяко едно от упражненията в Паневритмията е свързано с един процес в съзнанието. И затова всяко упражнение има дейсвие върху определени сили на човешкия дух. Ето защо тия упражнения имат връзка с пробуждането, освобождаването и творчеството на човешката душа. Последните процеси са вътрешни, но красиво е, че се правят движения, които точно отговарят на тия вътрешни, психични процеси и затова улесняват тяхната проява у човека.

Всяка идея, всяко душевно качество съответства на известно движение. Има движения на доброто. Има движение на милосърдието. Има движение на справедливостта. Любовта си има свои линии на движение. Красотата също! Всички добродетели си имат свои линии на движение. Няма добродетел, която да няма линии на движение. Човек трябва да учи това. Той трябва да прави опити веднъж, дваж, 10 пъти, 100 пъти и пр., докато намери кои линии на движение отговарят на дадена добродетел. На тая основа е изградена Паневритмията. Всички стари, които не са живели добре, погрозняват; погрозняват и движенията им! Животът им се отразява както върху лицето, така и върху движенията им! Младият е красив и има красиви движения, понеже иде от един хармоничен свят.

4.2. Песни, формули и мантри, превърнати в движения.

Могат да се правят опити и наблюдения, за да се види, какво значение имат разните движения за приемане и предаване на известни енергии, физически и психически.

Ако човек се опита да превърне каква да е песен в движение, ще види какво голямо въздействие ще окаже това върху него. Тогава думите и тоновете оживяват, добиват друг живот, почват да му разкриват едно скрито дълбоко значение, ново съдържание, което досега не е подозирал в тях. Той долавя скритата потенциална мощ в думите и музиката. И самият човек става друг, преобразява се. Думите, тоновете и движенията, така съчетани, упражняват един вид магично действие върху тялото, мислите, чувствата и волята му; те действат дълбоко на неговото естество и раздвижват всичките му сили – физични и духовни. В този момент той като че ли почва да разбира по-добре себе си, хората, природата. Като че ли тогава всяка форма в Природата – звезда, камъче, тревичка, цвете, мушичка, човек – му говори и му разкрива скрития си смисъл. (41 г.)

Например нека вземем една от песните на Всемирното Братство – „Добър ден“. Тая песен се пее със специални движения. Ако тя бъде изпята със и без движения, ще се види разликата. Изпълнена с движения, тя има мощно действие върху изпълнителя и зрителя. Защото при движенията се подбуждат към активност енергии, които човек приема и изпраща чрез ръцете си и чрез цялото си естество! Даже в източните окултни школи се знае, че известни формули, за да имат по-мощно действие, произнасянето им се придружава с движение и музика. Формулата се изпява и се превръща едновременно в движение! Това са тъй наречените „мантри“ на източните школи. И тия движения не са произволни, но са в хармония с музиката и с идеята, вложена в песента.

4.3. Внасяне на съзнателност в движенията – будност на съзнанието.

Всеки орган на тялото си има своя духовна страна. Всички органи са свързани и с духовни процеси. И всяко тяхно движение е във връзка с душевното и духовното развитие. Подсъзнателните движения изобилстват у човека. Обаче те още повече изобилстват у по-долните природни царства. Но има нещо важно: човекът на новото съзнание ще внесе постепенно съзнателност в известни области на подсъзнателния живот. Той ще се стреми да разшири кръга на съзнателния живот. За да се улеснят двата процеса – вземане и даване, – които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участвува съзнанието. Това е условието за целесъобразна обмяна между човека и околната природа. Защото характерът на енергиите, които човек изпраща и приема, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която занимава човек при движението.

Ето защо паневритмичните движения не са механични гимнастики, но една дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото естество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тия сили при Паневритмията са в будност, творчество, активност и в състояние на възприемчивост. Ето защо при тези упражнения трябва да се мисли. Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в концентрирането! Тъй дълбоко да се концентрира човек при тия упражнения, като че ли ги прави сам! Когато правим упражнеията, живата природа взема участие в двженията. Тя гледа има ли ритъм и съзнание. Когато забележи, че няма, тя не взема участие. А когато тя не взема участие, то всичката работа на човека отива напразно. Тя е механическа.

Един пример ще покаже колко е важна будността на съзнанието за акумулиране на творческите сили на природата в човешкия организъм. Интересен е в това отношение евангелският разказ за жената, която страдала 12 години от кръвотечение. Тя се излекувала, като се докоснала отзад до дрехата на Христа. Христос казал: „Кой се допря до дрехите ми?“ Учениците му казали: „Ти виждаш, че народът те притиска и казваш: Кой се допря до мене!“ Но Христос се обърнал, за да види този, който сторил това, защото усетил в себе си, че сила излязла от Него. Значи другите се допрели до Него механически, но тя се допряла с участието на съзнанието, с дълбока вяра, че ще получи нещо от Христа, и получила. Когато Мойсей вдигал ръце нагоре, евреите побеждавали в сраженията. Значи от ръцете му излизала сила. Също тъй и Христос прострял ръката си и се допрял до прокажения, за да го излекува.

Ръцете са силови линии, по които протича жива енергия. Щом си в будно съзнание, то се образува връзка между ръката ти и живата природа, и по всеки пръст протича тая жива енергия – праната! Ако не съзнаеш, ако не вярваш, нищо няма да дойде! Щом туриш волята си в действие, веднага тия токове ще протекат. Като се свържеш с Разумното, с Божественото Начало, то ще подейства да протече тая енергия в тебе.

5. Активиране на мозъчните центрове чрез Паневритмия – събуждане на спящите духовни сили.

Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духовни сили и заложби на човешкото естество. Съществуват двигателни, моторни центрове в мозъка. Например има център за движение на краката, такъв за движение на ръцете и пр. За всички видове движения има и центрове в мозъка. И понеже говорим за съзнателни движения, тия центрове са в главния мозък. Например центровете за движение на краката и ръцете са по горната част на големия мозък. Когато движим крака или ръката, то този център на мозъка се привежда в дейност, в активност. Ще разгледаме три страни на този въпрос:

5.1. Съответствие на мозъчните центрове с Възвишения свят.

Всеки център на мозъка е свързан с особен висш свят и със Съществата, които живеят в него. Като правим тия или ония движения с тялото си, ние привеждаме в активност известен мозъчен център и чрез него се свързваме с особен висш свят и Съществата, които живеят в него. По този начин чрез движения на ръцете, краката и пр. ние правим връзка с висшите мирове и със Съществата, които живеят там, и това много допринася за получаването на енергия и подкрепа от тия висши мирове.

5.2. Съответствие на мозъчните центрове с висшите духовни способности на човека.

Като движим нашите органи: крака, ръце и пр., ние привеждаме в активност тези мозъчни центрове, които им съответстват; с това последните привличат повече кръв и повече енергии и с това се развиват. А пък такъв център освен това отговаря и на известни висши духовни способности, например на милосърдие, любов, вяра, надежда, умствени способности, наклонност към музика, математика и пр. И така чрез тия движения, ако са правилни, ние можем да работим за развиването на нашите мозъчни центрове, за излизането им от спящото положение и по този начин можем да развием и тия духовни дарби, които им съответствуват. Паневритмичните движения, особено ако е спазен принципът на съответствията, като проникват в нервната система, я префиняват и я правят да трепти в хармония с възвишените божествени идеи, чийто израз са дадените движения в случая.

5.3. Връзка на мозъчните центрове със съответните органи на тялото.

От друга страна, всеки от тия мозъчни центрове е във връзка с особен орган на тялото. Всеки орган си има особено място в мозъка. И щом приведем в активност, в разцвет някой мозъчен център, влияем чрез него благотворно и върху съответните органи на тялото и те се развиват правилно, укрепяват се, стават по-жизненоспособни, по-работоспособни, регулират се техните функции.

Много е важно, какви са движенията, които прави човек. Някой мисли, че движенията на човека са произволни, че нямат голямо значение. Напротив, всяко движение има мощно действие върху нервната система и върху целокупния духовен живот,

Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие, и туй ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека.

Паневритмия, 1938 г.


[1] Унковская Александра Васильевна (1857-1927) – цигулар, диригент. Член на калужското теософското дружество (гр. Калуга), публикува статии във в. „Теософия“ („Сънят на стария цигулар“). Нейният артистичен псевдоним в теософските среди е  „Цветозвук“, също и  „Цветушка“. Нейните занимания и изследвания са в областта  на цветозвукочислата. В списание „Житно зърно“ има нейна публикация от 1929 г., а през 1937 г. отново се споменава вероятно от Б. Боев: „Окултната наука винаги е твърдяла за тясната връзка между тон и цвят; тая връзка става доста понятна вече и от обстоятелството, че както в звуковата област, тъй и в цветната област основните елементи са 7: 7 основни тона и 7 основни цвята. Руската ясновидка Унковска може даже да превърне в музика една картина, да я изсвири или изпее! Тя, както изобщо ясновидецът, вижда при изпълнение на дадена музикална творба известни цветове, които отговарят на характера на тоновете и на характера на цялата музика. Нещо повече: Има съответствие не само между тон, цвят, но това съответствие е по-обширно: между тон, цвят, форма, движение и пр.“ (сп. „Житно зърно“, 11, 1937 г.)

[2] Жозеф Александер Сент-Ив д’Альвейдър (1842 – 1909) – френски окултист, последовател на Антоан Фабер д’Оливе и почитател на Наполеон. Той има значително влияние върху Папюс, основава учението за Синархията и е първият, който използва името „Агарта“.

[3] Джордж Лаковски (1869-1942) е руснак, който през 1920 г емигрира във Франция, а през 1940 в Ню Йорк. Идеята му е да подпомага енергийното състояние на всяка клетка с възможно по-синхронна външна ЕМ енергия. Първите изследвания на Джорж Лаковски са изложени в книгата му „Произход на живота”, 1926 г., която излезе второ издание в 1929 г., със заглавие „Тайната на живота”. След това се заредиха следните негови книги: „Принос към изучаването на рака”, 1927 г., „Универсион”, 1927 г., „Наука и щастие” - Дълголетие и безсмъртие чрез вибрациите, 1930 г., „Клетъчни радиации”- експериментални изследвания, 1931 г., „Великият проблем”, 1935 г. В книгата си от 1929 г. „Тайната на живота“, той прави съществено откритие, игнорирано и до днес, че всяка жива клетка е микроелектронно устройство, което може да приема външна енергия, ако е в резонанс, синхронна - напр. от космическите излъчвания. През 1924г прави уникален експеримент с 10 растения здравец заразени с рак. На едно от тях поставя аксиално отворена навивка от меден проводник, с такива размери (диам. 30см), че да отразява и усилва радио вълните, стимулиращи здравите му клетки. Резултатът е забележителен – това растение оздравява и пораства, а всички останали загиват.

[4] Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер (1887 – 1961) е австрийски физик теоретик, един от създателите на квантовата механика, съществено допринесъл за нейното развитие, по-специално с формулирането на вълновите уравнения (стационарно и зависещо от времето уравнение на Шрьодингер), за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., поделена с Пол Дирак.

[5] Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е немски физик, един от основоположниците на квантовата механика. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време — три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг. За създаването на квантовата механика през 1932 Хайзенберг получава Нобелова награда за физика.

[6] Ернст Паскуал Йордан (1902-1980) е немски физик и един от основателите на квантова механика. Той по-късно разработва теорията на квантовата електродинамика. Измежду пионерите на квантовата механика: Хайзенберг, Борн, Йордан, Дирак, Паули и Шрьодингер, единствен Йордан не е удостоен с Нобелова награда. С опетнена репутация - заради сътрудничеството си с национал-социалистите и поради непопулярните си елитистки възгледи - живял 35 години след Втората световна война, той остава непознат за новото поколение физици, което се прославя с приносите си в създадената от него (и Дирак) квантова теория на полето.