Вие сте тук
1. Лъчения на човешкия организъм.
От изследванията на Гурвич[1], Лаковски и пр. се знае, че човешкият организъм, както и всички организми, има радиации (лъчения), т.е. от организма се излъчват особени енергии, особени лъчи. Паневритмията е основана на по-дълбокото знание на тия енергии, на тия лъчения. Например, когато човек си простре ръката, то от всеки пръст излизат грамадни снопове светлина, лъчи. Но тия енергии са от различен характер за различните пръсти. Също тъй и от мозъка, ушите, носа и изобщо от цялото тяло излизат такива радиации (лъчения).
2. Троен поляритет на тялото.
Тия радиации (лъчения) са поляризирани. Човешкото тяло има троен поляритет. От изследванията на Райхенбах[2], Дюрвил[3] и пр. се вижда, че дясната страна на тялото е положителна, а лявата – отрицателна. Предната страна е положителна, а задната – отрицателна. Горната част на тялото (към главата) е положителна, а долната – отрицателна.
3. Положителни и отрицателни сили в Природата.
Енергиите в природата са поляризирани. Нещата в природата изобщо са поляризирани. Това е четвъртият принцип от седемте основни принципа на окултната наука. Ще дам няколко примера: двата вида магнетизъм: северен и южен; двата вида електричество: положително и отрицателно; после коренът и стъблото у растенията и пр. Изобщо двата вида енергии, които се срещат в Природата в разни форми, можем да наречем положителни и отрицателни. Можем да ги наречем още: творчески или създаващи и съграждащи или съзидаващи. Можем да ги наречем още: мъжки и женски принципи в природата. Изразът в Библията: „Бог създаде небето и земята“ е загатване за действията на творческите сили в природата. И после се казва: „И земята беше неустроена.“ И постепенното устройване това е действието на съграждащите сили. Разбира се, във всеки момент са в действие двата вида сили.
И във всяка култура действат тия два вида сили. Например раждането на нови идеи в една култура, това е действието на творческия принцип. А прилагането им, преустройството на целия живот в съгласие с тях – това е действието на съграждащия принцип. Същото важи и за живота на отделния човек. Когато човек се домогне до нови прозрения, това е работа на творческия принцип в него. А устройството на живота в съгласие с тия творчески принципи – това е работа на съграждащите сили в него.
4. Защо всички упражнения в Паневритмията започват с десен крак?
Казахме, че радиациите (лъченията), които изпуща организмът, са поляризирани. Изобщо, дясната страна на човека – десният крак, дясната ръка и пр. – е израз на творческите сили в природата, а лявата страна – левият крак, лявата ръка и пр. – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане на дясно изразява свързване на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщане наляво – със съграждащите сили.
Ето защо упражненията в Паневритмията започват винаги с десния крак, защото творческите сили действуват първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. Когато стъпваме ту с левия, ту с десния крак с участието на съзнанието, става смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.
[1] Гурвич, Александр Гаврилович (1874 – 1954) – съветски биолог, който открива свръхслабите радиации (лъчения) на живите системи и създава концепцията за морфогенетичните полета. Носител на наградата на Сталин по биология ( 1941 ) и е награден с орден Червено знаме на труда. Професор Александър Гурвич е почнал своите опити най-първо с корените на лука и е дошъл до констатиране на тия излъчвания у организмите. Гурвич ги нарича митогенни лъчи, понеже от тяхното въздействие се усилва клетъчното деление /митоза значи клетъчно деление/. Може би тия лъчи са идентични или сродни с радиациите на Лаковски. Първият му труд за митогенните лъчи е напечатан през 1924 г. После е писал множество статии върху тия лъчи, които в 1936 г. събра и изложи в специална монография. Той е събрал около себе си група ученици, които работят в същото направление.
[2] Барон д-р Карл фон Райхенбах (1788 – 1869) е забележителен немски химик, геолог, металург, естествоизпитател, индустриалец и философ, член на престижната Пруска академия на науките. Той е известен с така наречените одични излъчвания на човешкото тяло. Опитите на Райхенбах, на брой повече от 13,000, произвеждани методично в течение на около 30 години, посредством така наречените от него „сензитиви", сир. свръхчувствителни субекти, са доказали по един безспорен начин съществуването на „ода". Изследванията на този учен, въпреки тяхната убедителност, са били отхвърлени, както е трябвало да се очаква, от тогавашната официална наука с презрение и присмех. Но те не са останали без отзив. Те се подземат, в по-друга форма и постановка, от ред учени преди всичко във Франция. Алберт до Роша в трудовете си „Extériorisation de la sensibilité" и „Extériorisation de la motrisité" („Излъчване на чувствителността" и „Излъчване на двигателната способност"), където са изложени резултатите от неговите системни изследвания, произвели на времето си поразяващf впечатление, продължава фактически делото на Райхенбах.
[3] Хектор Дюрвил (1849-1923), френски магнетизатор, занимавал се с животинския магнетизъм (Аура) и окултни феномени като астралните пътешествия и строежа на аурата. Със сина си Анри основава Института за магнетизъм в Париж. Произведения: Флуидното тяло на живия човек (1917). първоразредният експериментатор Д-р Хектор Дюрвил, директор на „Institut Magnetique de la France" Той не само блестящо потвърждава откритията на Райхенбах, а прави и нови такива. Неговата книга „Le fantom des vivants" съдържа резултатите от експерименталните му изследвания върху „флуидното яло" на човека, тъй както пък книгата му „Физика на животния магнетизъм " дава систематично изложение на всички данни, добити по опитен път, върху свойствата на така наречения „физиологичен" или „витален магнетизъм" и по-специално върху полярността на човешкото тяло.
Паневритмия, 1938 г.