Вие сте тук
При паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързването на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщането наляво – със съграждащите сили.
Упражненията в Паневритмията започват винаги с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили[2].
1. Същност на Десния и на Левия път.
„Разликата между Десния и Левия път“ [тема, дадена от Учителя в ІІІ г. на ООК]
Предметът, върху който има да говоря, е важен. В две посоки може да се отбие човек – или вляво, или вдясно. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини. Ако се отбие вляво, коя е причината? Сърцето е причината да се отбие вляво. Ако се отбие вдясно, умът е причината да се отбие вдясно. Имате две противоположни посоки. Вляво има по-гъста материя. Вдясно са по-благоприятни условията.
По Левия път е слизането, а Десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването. По Левия път човек е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Раждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един такъв Учител е бил Христос.
По Десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по Левия път и да се качва по Десния път. Колкото по-много герои има един народ, които да се самопожертват, толкова по-много блага ще има тоя народ.
Жените са Левият път. Мъжете са Десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на Левия път, мъжете – на Десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.
Левият път е пътят на инволюцията. Десният път е пътят на еволюцията. Широкият път е пътят на кармата. Спасението е път на еволюцията. Стъпките са: обръщение, покаяние, спасение, възраждане. Новорождение – то е живот в причинния свят. Там грешки не се правят вече. Например, там е живял Никодим.
Левият път е линията отзад на главата ни; Десният път е линията отпред на главата, пред челото ни. Ако спуснете една отвесна плоскост в човека, от горе до долу, успоредна с цялото му тяло, той се разделя на две части: задната част представлява лявата пътека на неговото движение, а предната част, успоредна на лицето му, представлява дясната пътека на неговото движение. Ако спуснете друга плоскост, от запад към изток, имате друго деление, при което дясната част на мозъка представлява правият, Десният път, а лявата част на мозъка – Левият, широкият път. В принципиален смисъл казано, Левият път означава стремежът на човешката душа, а Десният път – действията на човека. И наистина в правия, в Десния път върви само онзи, който действа, а в широкия, в Левия път върви само онзи, който не действа още, а само се стреми. Това са двата пътя, по които съвременните хора вървят.
Някой човек иска да извърши една работа, но в същото време забелязва в себе си борба вследствие на две различни мнения, на два различни гласа, които говорят в него. Когато иска да разреши някой важен проблем в своя живот, той се бори ден и нощ, не може да заспи, чува един глас, който му говори в полза на този проблем, друг глас му говори против, докато най-после той се присъедини към един от тия гласове и разреши въпроса. Ако този човек не е благороден, не е високо просветен, той ще реши да служи на своята любов и ще избере Левия път; ако е благороден, той ще реши да служи на Бога и ще избере Десния път. Опасността от Левия път седи в това, че в този път човек изразходва всичката си енергия, без да има някаква придобивка.
И тъй, вие ще гледате процеса, който става вътре във вас. Ако в началото на живота си искате плода да дойде бързо, да дойде скоро времето, за да постигнете нещо, тия резултати да дойдат бързо, вие вървите по Левия път. Ако искате бързо да усвоите нещо, вървите по лявата пътека. Ако след като сте работили дълго време и оставяте плода да дойде най-после и не бързате, вие вървите по правата пътека, по Десния път. Човек, който е работил по светския начин за своя народ, той, като е вървял по Левия път, иска да му се направи един паметник, иска да се пише за него във вестниците. Ако не направят това, счита, че тия хора не са признателни. Докато един човек в Десния път, като дойде време за юбилей, казва: „Няма защо да правите това, нека да е след смъртта ми.“ Той протака времето. Ако искате бързи резултати още в този живот, вие сте вляво. Ако бързате в началото, вие сте по Бога; ако протакате в началото – по света ходите. Ако съкращавате времето в края, по света ходите; ако го продължавате в края, по Бога ходите. Това е закон вътре във вас. И когато се безпокоите за резултатите на вашия живот, за онова, което сте направили, вие сте вляво. Извършили сте нещо и се безпокоите – наляво сте.
Който иска да живее още според условията на 13-та сфера, ще претърпи големи нещастия. Ето защо, всички стари навици, които имате, трябва да ги преобразите. Защото, ако не се съобразявате с новите условия, ще ви върнат назад, при условията на 13-та сфера. Ако споделяш инволюционните възгледи на хората, т.е. старите идеи, ти си в 13-та сфера, а ако имаш нови възгледи, ти си излязъл из нея. Хората трябва да бъдат готови за великите истини. Всичките духове, които ви карат да искате лявата страна, са искали да бъдете в 13-тата сфера, която е равна на кръста, който е една теглилка. Затова ние най-напред трябва да се научим какво и как да искаме. Аз зная, че щом разберете, че лявата страна е 13-та сфера, никой няма да иска да седне вляво. Ако опре само на Господа, в Небето има само дясно, а няма ляво. А окото, всякога едното вижда правото, а другото е 13-та сфера. Чрез дясното око ние намираме пътя за Небето, а с лявото гледаме надолу, към другия свят.
Докато човек е в реалността, всякога ще печели, макар и микроскопически. Ако е в света на сенките, всякога ще губи, без изключение. С други думи казано – доброто и злото като реалности показват пътя, по който хората вървят: нагоре – по пътя на доброто или надолу – по пътя на злото; надясно – по пътя на доброто, наляво – по пътя на злото. Десният път дава сладки плодове, а Левият – горчиви.
Във връзка с музиката ние се домогваме също до два пътя в живота: възходящ и низходящ. Възходящият път е правият път, наречен още Десният път, който включва всички възходящи сили с техните форми, с тяхното съдържание и с техния смисъл. Низходящият път наричат още ляв път. Той включва всички низходящи сили, изразени в съответни за тях форми, със съответното им съдържание и смисъл. Какво разбираме под понятието „път“? Пътят включва всички възможности, които животът изисква във всеки даден момент. В този смисъл музиката е едно от средствата, което води човека във възходящия, т.е. в правия път на живота. Затова именно всеки живот трябва да започва с музика.
Между вас, младите, се заражда следната идея: ние, младите, ще имаме събор и на този събор трябва да присъстват само млади хора. В това няма никаква идея, защото младият човек не представлява никаква идея. Това е един процес в природата – ти днес си млад, утре ще бъдеш стар. Какъв идеал има в това? Казвате: „Аз съм млад.“ Хубаво, колко години ще бъдеш млад? Като дойдеш до 33-годишна възраст, ще бъдеш на една средна възраст, а оттам насетне ще започне един наклон. Друг казва: „Ама аз съм стар.“ Каква идея има в старостта? Да преведем думата млад: младостта е един символ или в геометрически смисъл – една фигура, която показва възможностите, които се крият в този млад човек. Този символ представлява движение, което трябва да бъде нагоре, наляво, надясно или надолу. Важното в случая е кога това движение е наляво и кога – надясно. Във вас може да се зароди идеята, че ние всякога трябва да вървим само надясно и никога наляво.
Идеята, че трябва да вървим само надясно, не спада към материалния свят, тя не е материална идея. Ако вие я считате за материална, аз ще направя следното възражение. Пътуваш занякъде, дойдеш до един кръстопът: наляво отива за Пловдив, надясно – за София. Ти трябва да отидеш в Пловдив, как ще тръгнеш по десния път? Значи, щом си на Земята, ще вървиш и наляво, и надясно – това са посоки на движение, които не трябва да смесвате с принципа. Защото има и идейно десни, и идейно леви направления, които не трябва да смесвате с лява и дясна посоки.
2. Отношение на десния и на левия крак към двете ложи.
Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при вълка, ще измени ли храната си? Ако вълкът попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна? – Нито вълкът ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на вълка. Храната на овцата не е храна за вълка, и храната на вълка не е храна за овцата. Желанията на вълка са желания на Черната ложа, а желанията на овцата са желания на Бялата ложа. Значи, съществуват Бяла и Черна ложа. Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. С левия крак те са в съдружие с Черната ложа, а с десния – с Бялата. Когато Черната ложа е на власт, левият крак излиза напред, а при Бялата ложа – десният крак е напред. Същото се отнася и до ръцете: лявата ръка е свързана с черните, а дясната – с белите. Затова Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Това означава: каквото прави Бялата ложа, Черната да не знае. – Защо да не знае? – Защото ще развали работата на Бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който белите вървят.
За да се повдигне човек, за да запази достойнството си пред себе си, да бъде герой в живота си, той трябва да бъде доволен от всичко, което му е дадено. Затова той предварително трябва да разреши въпроса на краката. И тогава, щом тръгне за някъде, той ще се обърне към Бога с думите: „Господи, нека Словото Ти бъде светилник пред нозете ми!“ Щом каже така, той ще тури десния си крак напред и ще тръгне. Умът трябва да бъде напред, а сърцето назад. Сърцето трябва да отстъпва, за да се пази равновесие. Когато земята се е отклонила на 23° от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23°. Тази е причината, задето сърцето днес е малко наляво, а не е съвсем в средата. Един ден, когато земята се върне в своето първоначално положение, тогава и сърцето ще се изправи, ще дойде точно на средата, а не както сега, малко наляво.
Обущарите, като вземат мярка за обуща на мъжа, как постъпват? От кой крак започват? – От десния. Ами за жените от кой крак започват, пак с десния ли? При мъжа от десния крак, а при жената левият крак е по-голям. Левият крак е свързан с чувствителността, а десният крак се отнася до човешката активност. Мъжът има повече мисъл, а жената – повече чувствителност, следователно мъжът развива повече мисъл. Не че десният крак е самата мисъл, но понеже десният крак е свързан с мисълта и двата крака функционират еднакво, но в левия крак е вложена повече чувствителност. Следователно, ако вие искате, може да кажете, че вашето сърце не е развито. Като тръгнеш, тури левия си крак. А сега всички като правило какво правят? („Войниците тръгват с левия крак.“) Те са жени, които се учат да воюват. Защото не можеш да воюваш, ако нямаш горещо чувство. Не е мисълта, която воюва. Мисълта не воюва, воюват чувствата.
Ние не тръгваме с левия крак, а с десния. Щом искате да разсъждавате, турете левия крак за разсъждение. Щом искате да бъдете силен – десният крак напред. Ще предизвикате в природата известни сили. Ако турите левия крак и лявата ръка, други сили ще предизвикате. Сега имате нужда всички да тръгвате с десния крак, понеже имате повече чувствания, отколкото ви трябват.
Наляво и надясно, това е една среда на интензивност. Коя страна има по-голяма широта, наляво или надясно? При сегашния развой на еволюцията по-голямата широчина се намира вдясно, понеже там се работи повече. По-напред е било вляво. Сега лявото полушарие на мозъка работи повече, но след време дясното ще работи повече, пък лявото ще иде на почивка. Тогава еволюцията ни ще бъде в друго отношение. Засега всички хора тръгват с десния крак, но ще дойде време, когато ще тръгват с левия. Сега всякога вземете правило, наблюдавайте закона, не суеверието.
Целият живот е предметно учение. Каквото направиш за себе си, това ще те ползва през вековете. Дали съзнаваш това или не, то е друг въпрос. Пазете се да не изпадате в крайност, да не се объркате. Често, като знаете някои неща, започвате да се страхувате да не сгрешите. Например казвал съм, че като излизате от дома си, трябва да тръгвате с десния крак. Ако тръгнете с левия крак, вие се уплашите и се връщате назад, за да тръгнете с десния крак. Това е безпредметно вече. Да влезеш или да излезеш първо с левия крак, значи да кажеш на приятеля си една обидна дума. Казваш му, че е гарга, т.е. че не разбира нещата. После ще се извиниш, т.е. ще влезеш с десния крак. Той ще те извини, но си казал вече обидната дума.
Сега не е въпросът да търсим виновни за нещастията в живота, но важно е какъв метод трябва да се приложи за разрешаването на задачите в живота. Краката отдавна са разрешили своята задача. Те живеят помежду си в мир и съгласие. Когато човек пита как трябва да разреши задачите си, краката му казват да се учи от тях. Защо ходи човек? Човек ходи, за да разреши социалните въпроси в своя живот. Докато е в покой, човек мисли и разсъждава. Щом тръгне, той разрешава нещо. Как ходи човек? Някой тръгва първо с десния, а после с левия крак. Друг пък обратно: първо с левия, а после с десния. Дали с десния или с левия ще тръгне, това има значение за резултата от неговата работа, но като вдига един крак след друг, той върви към известна цел, разрешава известна задача. Като се движат, краката се разговарят помежду си и разрешават някаква задача.
Като ученици на Велика Школа вие сте дошли само до първи клас. За този клас вие сте много способни, имате отлични бележки, но не сте готови още за втори клас. Вторият клас е най-мъчният клас в живота на човека. По-мъчен клас от него няма. Не е лесно човек да ходи на два крака. Когато левият и десният крак на човека се съгласуват, обичат и помагат взаимно, тогава лесно се ходи. Но ако единият или и двата крака на човека остават на особено мнение и всеки от тях иска да се движи където пожелае, тогава човек не може да ходи. Той е принуден да вземе участие в спора на двата крака и да ги убеждава кое е право и накъде трябва да вървят. Не само физическият човек има два крака, но и мисълта му има два крака. Когато краката на мисълта не са в съгласие, човек не може да мисли правилно. Щом не мисли правилно, и работите му не вървят добре. Това е фигуративен израз, а не буквален.
На какво се дължи спорът на човешките крака? Те спорят за първенство, кой от тях да бъде пръв. Някога левият крак е пръв. Човек стъпва първо с десния крак, а после с левия. Като се умори десният крак, левият го замества. Като се умори левият, десният го замества. Така се сменят ту десният, ту левият крак, и човек ходи, върви напред. В бъдеще пак левият крак ще има първенство над десния. Ако краката не спазват закона за движението, те ще станат причина за заболяване на техния господар.
Направете опит за една седмица да тръгвате първо с десния си крак. Втората седмица тръгвайте с левия крак напред. В това време следете кога ще имате по-добро разположение на духа – когато тръгвате с десния или с левия крак напред. Следете какво ще ви се случи първата и втората седмица. Така ще видите, че не е безразлично с кой крак тръгва човек – с десния или с левия.
След като се събудите сутрин, вдигайте най-напред главата си, после пускайте десния си крак, а после левия и си казвайте: „Аз съм господар на времето и ще го използвам, както намеря за добре.“ Тръгвайте напред с десния си крак. Когато тръгвате към един връх, турете в ума си мисълта да възлезете на върха, но никога не определяйте за колко време ще направите това.
Когато се намирате в безизходно положение: а) издигате десния крак напред. б) вдигате дясната ръка нагоре с полусвит юмрук и отблъсквате напред; в) изговаряте натъртено: „Има Бог!“ Едновременно движение и изговаряне на думите три пъти.
3. За Учителите на Бялото и на Черното Братство.
За да познавате Учителя си, ще ви опиша отличителните черти на Учителя на Бялото Братство и на този от Черното братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното братство не познава Истината, вследствие на което обръща голямо внимание на външността: той се облича с най-хубави модерни дрехи, носи скъпи украшения – пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: „Ще знаете, че само при мене ще намерите истината.“ Учителят на Бялото Братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: „Не очаквайте от мене много нещо!“ Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно.
Когато ученик от Школата на Бялото Братство отиде при Учителя си и каже, че еди-кой си учител е много напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърля по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: „Да, този учител знае много повече неща от мене. Той може да направи такива работи, които аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мене.“ – „Щом е така, да отида при него.“ – „Иди, все ще научиш нещо.“ Той не ограничава ученика си, дава му пълна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си – от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после – и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той започва да разбира първия си Учител и казва: „Не искам да седя повече тук, час по-скоро искам да изляза от този затвор.“
Учителят на Бялото Братство не носи никакви пръстени и украшения, облича се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: „Ще се обличам богато, разкошно, с украшения, за да покажа на учениците си с какви богатства разполагам.“ Това са външни положения. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден; който изглежда външно беден, той вътрешно е богат.
Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положение ще се натъкнете на същества от различни категории на развитие в умствено и сърдечно отношение и ако речете да ги критикувате, ще се свържете с техните влияния. Това значи да се бори човек със злото. Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма адепти, нито учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се ограничава. Като окултист, Апостол Павел е казвал: „Побеждавайте злото чрез доброто!“ Значи Доброто само може отчасти да ограничи злото, да се балансират тия две сили.
Освен тези две категории учители, има и трета категория, които си служат с методите и на двете братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото Братство, знаят всичките ѝ методи и ги употребяват за Черното братство. След като са свършили Школата на Бялото Братство, някои от Учителите на тази Школа са следвали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братство. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото Братство си служат с методите на своята Школа. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото Братство в полза на своята Школа.
Вие трябва да знаете тези неща, защото при изучаване на окултизма можете да се натъкнете на големи мъчнотии и противоречия. Като ученици на окултна Школа трябва да познавате силите си, защото при сегашното ви развитие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на Природата. Защо? Защото не можете да издържите на техния вътрешен напор.
Сега аз ви говоря тези неща, за да се научите да различавате кой говори Истината и кой не говори Истината. Учителят на Бялото Братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: Свобода за душата, Светлина за ума и Чистота за сърцето. Учителят на Черното братство носи в себе си робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната школи, които всеки е изпитал. Ако попаднете в Черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от железните обръчи на робството! Кой може да ви освободи? – Истината. Кой ще донесе Светлина за ума ви? – Мъдростта. Кой ще очисти сърцето ви? – Любовта.
4. За учениците на Бялото и на Черното братство.
При сегашните условия, всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трябва да бъдат в Бялата ложа. А старият е емблема на Черната ложа. Само по себе си Черната ложа не е лоша, обаче в живота тия две ложи не изпълняват един и същ принцип, не изпълняват едни и същи закони. Те имат закони, според които искат да прогресират, да добият знания. В Бялата ложа, онези, които искат да проявят най-малката волност, те са изгубили за хиляди и хиляди години най-добрите условия в живота. И днес нямат никакви условия. Било е време в еволюцията на човечеството, когато чест е било да бъдеш в Черната ложа. Тогава Белите са били в залез, а черните в изгрев. А сега е обратният процес. Сега е чест да бъдеш в Бялото братство, а безчестие да бъдеш в Черното братство.
Учениците на Черното братство са много по-смели в своите твърдения. Те идват и употребяват положителните методи на Бялото братство. Един ученик на Черното братство не казва „не“. Той казва: „Аз ще направя добро“, но като получи силата, употребява я за зло. Затуй, много от Бялото Братство се дегизират и отиват в Черното братство за изучават методите им, и много от Черното братство пък отиват в Бялото братство да изучават техните методи. И двете тия школи трябва да се проучват.
И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голяма привилегия и чест да бъдете членове, оглашени, верующи и ученици на Великото Всемирно Бяло Братство, което иде да внесе новата култура в живота. И, следователно, вие трябва да се приготовлявате, не за в бъдеще, сега трябва да се приготовлявате вече. От днес може да започнете, от утре, от други ден, имате условия да работите, мълком, тихо и разумно да употребите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи светлината.
Тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Светото Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юлара на главата. Но турят ли му юлара, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т.нар. черна съдба. Българите казват: „Каквато ме люлка залюляла, такава ме отлюляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото.
Това са двата метода, с които се изпитват учениците на двете школи. Всякога ще ходите без страх и без тъмнина. Който ходи със страх и тъмнина, той е пак ученик, но на Черното братство. Без страх и без тъмнина – ученик на Бялото братство.
5. Разпознаване на Бялата и на Черната ложа.
Във вселената има борба между два принципа: Доброто и Злото. И двата принципа, които са духовни сили, имат на нашата планета представители, които са организирани в ложи и братства. Едните са известни под името тъмни сили и образуват Черната ложа, Черното Братство. Представителите на доброто образуват Бялата ложа, Бялото Братство.
Две войни има в света: Черната ложа воюва и убива и Бялата ложа воюва и приспива. Разликата между двете е, че тези, които убиват, са от Черната ложа, тези, които приспиват, са от Бялата ложа. Не може да не воюваме, но има два начина на воюване. Трябва да се воюва. Ще си извадиш оръжието, но ако си от Бялата ложа, ще приспиваш.
Целта на Черното Братство е да забави еволюцията на човечеството. Това са духове, които в своето падение от Небето, са повлекли със себе си и човешките души. Велика е тайната, която забулва падането на ангелските сили и на човешките души.
Черната ложа иска да разруши сегашната култура и хората да почнат пак наново. Стане ли това, човечеството ще се приспи за хиляди години и после ще почне наново. Докато Бялата ложа не иска да се разрушава сегашната култура и да се приспива човешкото съзнание, но то да просветне. Сега е голямата борба между Черната и Бялата ложа. Сега иде конникът с белия кон и ще върже змея с вериги, за да стане Волята Божия[3]. И като се ограничи змеят, той ще разбере, че си е превишил правата.
Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден – като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между двете ложи – Бялата и Черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера. Те са причина за ежбите, които съществуват в политическия, в обществения живот, в семействата, в отделния човек, даже в религията и науката. Тези две влияния раздвояват човешките умове. Обаче дето има деление, раздвояване, там Божественият Дух не действа. Щом се раздвоиш в себе си и изпаднеш в противоречие, Бог е вън от тебе. Това е психологически закон.
В природата има известни елементи, които действат наркотически. Отровата убива, но тя може да се отрази на организма едва след 6-10 месеца, и ти започнеш да се успиваш, неразположен си. Ако някой лекар изследва кръвта ти, не може да намери никаква отрова в нея, а всъщност има отрова. Та, с всички тия средства Черната ложа си служи. Най-първо, трябва да умеете да разпознавате даден човек дали е ученик на Бялата или Черната ложа. У всички ученици на Бялата ложа погледът им е установен, хоризонтален, а в черната ложа е наклонен. Ще гледаш този човек нагоре ли гледа, или погледът му е надолу. Като го гледаш от духовно гледище, целите му клонят надолу, виждаш, че в погледа му има нещо затаено. Най-първо погледът ти трябва да бъде установен. Ще вземете огледало и ще гледате, погледът ви установен ли е или не. Ще се отнасяте критически към себе си.
Сега всички вие минавате за ученици. Според вас кой е ученик? Кои са характерните черти на ученика? Преди всичко ученикът трябва да има връзка с живата природа, да разбира нейните закони, да ги спазва правилно и да ги прилага в живота си. Има два вида ученици: едните са ученици на Всемирното Бяло Братство, а другите са ученици на Всемирното Черно братство. Между тези две категории има и трета категория, които не са нито бели, нито черни, но примиряват и двете категории. За третата категория няма да говоря нищо, понеже те спадат извън рамките на сегашния живот. Учениците на Всемирното Бяло Братство, както и тия на Всемирното черно братство се различават коренно по методите на своите действия. За да има успех ученикът, от която категория и да е, той непременно трябва да има самообладание. Ако най-малката случка, най-малкото противодействие или изненада може да наруши равновесието му, той не може да се надява на успех в работата си.
Искам да бъдете умни и прилежни ученици и да знаете, че вас ви следят, всяка ваша постъпка се хроникира. Има детективи, пуснати подир вас от двете страни: от Бялата ложа и от Черната ложа. Едните хроникират вашите добри постъпки, другите хроникират вашите лоши постъпки. И едните, и другите за бъдеще ще използват тези постъпки. Онези, които хроникират вашите лоши постъпки, чрез това психологически ще изучават вашата душа, за да може да ви привлекат на своя страна. Туй е целта. Всички искат работници. И едната, и другата страна искат да ви привлекат, да ви убедят, че пътят, по който те вървят, е най-добрият. А най-добрият пък за ученик е този, в който неговата душа се освобождава от миналите връзки, които са я спъвали.
Казвам ви да говорите истината и, когато дойде някой да каже истината по съвест, той трябва да бъде смел заради истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо.“ И когато каже това „аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя, като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“, и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, те казват: „Хайде, навън!“ – и втори път не го поглеждат. Не да се колебаете. Ще дойде някой да ти каже: „Не казвай.“ Не, веднага ще кажеш: „Направих го това.“ И в себе си всеки един от вас трябва да бъде крайно искрен, никакви лъжи, никакви измами, няма да бъдете раздвоени. Няма да се оправдавате.
Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи: и в Бялата, и в Черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.
6. Допустими пропорции в Бялата и в Черната ложа.
Сега се образуват типове на Шестата раса, но по-напред вие ще бъдете кандидати за шестата подраса. От 100 души 25 са склонни към Черната ложа, 25 – към страната на Бялата ложа, а останалите 50 души сега са повече към страната на Черната ложа, но в края на краищата те ще бъдат на страната на Бялата ложа. На Земята 25 процента все ще направите погрешки. И най-лошият човек на Земята има 25 процента добро. И никой на Земята не е 100 процента добър или лош.
Сега трябва да пазите следната пропорция. Има три степени: на 100 души – 10, 50 и 75. На 100 души добри хора може да се допуснат най-много 75 лоши хора между тях, а най-малко може да се намалят до 10 души. Намалят ли ги повече от 10, добрите хора унищожават корените на своя живот. И обратното – като увеличиш злото от 75 % нагоре, ще причиниш смърт. Ако слизаш в обратното движение на хората – в обществото на лошите хора, и там на 100 лоши трябва да има 10 добри. Следователно, когато минаваш от една школа в друга, т.е. от един вид вибрации в друг, ако не можеш да спазиш тази пропорция, непременно ще влезеш в областта на смъртта, защото не си спазил този закон. Разберете, там казва Господ: „От всички дървета на Рая ще ядеш, но от това дърво, за което се изисква един отличен ум, Учител се иска там, да не ядете от това дърво.“ И дойде онзи първият, змията – тя беше учител от Черното братство, който предаде първите уроци на Адам и Ева и каза им: „Аз съм този учител, който може да ви научи как да живеете.“ И те го послушаха, започнаха с първото учение и в света се образува първата лъжа. А в Бялото Братство всички грехове се прощават, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете – съзнателната лъжа никога не се прощава!
Та казвам, нашата съдба половината е в нашите ръце и 50 процента зависи от природата. Животът ни 50 процента зависи от Бога, 25 зависи от природата и 25 зависи от нас. Аз съм проверявал. Всякога, когато се спази туй отношение, няма изключение.
Някой път казвате: „Нас не ни трябват лекари.“ Лекарите трябват, но три фактора са нужни, за да оздравее човек. Природата е един фактор; Бог е един фактор; третият по ред, това сме ние; лекарят е третият фактор, който ще те лекува; а четвъртият, това са окръжаващите хора. Ако тия четири фактора са в една вътрешна хармония, всяка болест може да се лекува. Ти ще дадеш 25 [процента] от себе си, лекарят ще даде 25 от себе си, а природата в дадения случай дава 50 процента.
7.За целите на двете ложи[4].
В света на робството, в древността и в първите векове на нашата ера е действала максимата дадена от Мойсея: „Око за око – зъб за зъб“ Тази максима се е прилагала и до наши дни в правото и между държавите. Тази доктрина представлява от себе си един метод на работа, присъщ на лявото посвещение.
Втората максима: „Обичай врага си“ дадена от Исуса от Назарет, не само че не е била приложена, но е и останала неразбрана. Конкретната човешка мисъл, която оперира в тесния емпиричен свят на сетивата и представите не е можела да разбере тайната на тази магическа формула. Любовта като сила има много по-голяма честота на вибрации и тя може да неутрализира по-низшите и по-плътни вибрации на омразата. Това беше светът на новозаветните. Това беше оперативния метод на Бялата ложа, на дясното посвещение.
Лявото посвещение, центърът на тъмните сили, „Князът на този свят“ има връзка с деструктивните процеси на живота; те вземат участие в събарянето на остарелите обществени форми, неотговарящи на новите изисквания на живота.
Дясното посвещение, центърът на светлите творящи сили има отношение към съзидателните процеси на живота.
Тези две сили са по същина антагонистични, непримирими, защото представляват полюсът и минусът на Великата космична реалност, която създава и държи в ръцете си плановете на еволюцията на планетите, слънцата и галактиките .
Идваме до Третия завет – завет, който има отношение към праведните, който завет сега се изявява от Космичното начало; това е заветът на справедливостта. Този завет гласи: „Злото ще стане слуга на доброто“. Анализирана тази формула означава, че нисшата егоистична природа на инстинктите в личността, в обществата, народите и расите трябва да бъде обуздана, каптирана, като водите на водопадите, на буйните реки, на приливо-отливите на океаните, на подземните термични сили и др., за да могат да бъдат овладени и поставени в услуга на висшето благо на човечеството.
1. Ложата на лявото посвещение търси две категории хора – обожатели и почитатели.
2. Дясното посвещение – Бялата ложа търси последователи.
3. Космичната ложа търси приятели.
Когато виждаме и срещнем известни хора, които манипулират в обществения живот със съзнанието на хората с цел да изтъкват себе си и искат да бъдат поставени на онзи пиедестал като търсят почит, уважение и преклонение, то знаем, че са представители от Лявото посвещение.
Онези, които търсят последователи и издигат един висок Идеал за подражание и търсят реализация на една висша Идея за реализация в живота си, то това са представители на Дясното посвещение.
Третата група искат да имат интимен, директен контакт с Космичното начало. Те не търсят образи и посредници между своята душа и Космичното начало. Това са души, които помагат на човека в името на Мировата любов и Космичната обич. Това са приятелите на това Космично Братство. Когато правят добро на другите, те култивират в себе си своите добродетели. Когато направят най-малкото добро, те се обръщат към Космичното начало и се вливат в Него чрез Космичната обич. А чрез Мировата Любов те носят и реализират чрез живота си като най-малкото добро. Това са приятелите, това са учениците в Големия път.
Бялата ложа, или ложата на дясното посвещение, схваща светлината като кондензирана мисъл, разбира законите на мисълта, и работи чрез тях. Тъмната ложа, или ложата на лявото посвещение, не разполага с голяма свобода на действие в областта на мисълта. Тя разполага с апаратура да хване само изказаната вече мисъл. Великото Всемирно Братство работи със законите на мисълта и със силата на Любовта: Мъдростта има за задача да разчиства, а Любовта – да съгражда. Тези противоположности в Битието, за които говори древната мъдрости, древната философия ще бъдат уравновесени чрез душите на Волята и така ще се открие пътя на най-великата култура на света.
Фигуративно ние бихме се опитали да изясним същността на разликата между двете ложи по следния начин: когато върховният космичен център – когато Бялото Всемирно Братство нареди на Бялата ложа да извърши добро в размер на пет единици, ако тя извърши добро в размер на шест единици, деятелите от йерархията на тази ложа възрастват в своето развитие, т.е. спечелват. В такъв случай пък, че те извършват добро по-малко от пет единици, то губят съответно в ранг.
И обратно, когато Великото Всемирно Братство, в изпълнение на трите закона на съществата от лявата ложа да упражняват депресивно въздействие в размер на осем единици, а те злоупотребят с властта и извършат такова в размер на девет единици, то единицата в повече ще остане в техен собствен пасив, а ако извършената работа е размер на седем единици, то съществата от тази йерархия ще се повдигнат с известна степен на своето развитие.
В наше време космичната и историческа обстановка е изменена. Тъмната ложа не може да разполага с властта, която е имала в началото на християнската епоха, в знака на Риби, знак на жертвата, за да пролее потоците от кръв на учениците и мъчениците, следвали тогава учението на Исуса от Назарет. Властта на деятелите на тъмната ложа, която те бяха обладали в първите столетия на християнската епоха – в лицето на силата на догмата и Йерархизма – им бе дала възможност да разпънат духовно човечество върху кръста.
Този материал е съчетание от различни лекции и беседи от Словото на Учителя по темата.
[2] Паневритмия, 1938 г.
[3] Това е препратка към „Откровение“ на ап. Йоан, 19 гл.
[4] Материалът е съчетан от „Световна астросоциология“ и от „Новата епоха на Водолея“ – Методи Константинов, ученик на Учителя.