Семейство Гобо на Рилския семинар през август 2016 година

Видео І

Казвам се Жан Луи Гобо и от 21-вата си годишнина (1959 г.) открих Учението на Учителя в Париж в една книжарница, която издаваше негови произведения. А сега съм близо на 80 години, зодия Риби – на границата, с асцендент Рак, Луна в Скорпион и този воден тригон ме прави мистик. Имам същата линия и на ръката. Имахме шанса с моята жена Арлет да танцуваме Паневритмия с авторката на книгата „Паневритмия“ Ярмила Менцлова от 1967 г. Иначе с Паневритмията се запознахме през 1961 г., чрез издателя на книгите на Учителя – Жерар Низе. Той ни запозна с Ярмила и в продължение на 12 години ние танцувахме с нея. Тя винаги ни казваше да наблюдаваме как танцува и не ни даваше обяснения. Всъщност ние подражавахме.

Получих диплом за машинен инженер през 1960 г. Но после двамата с Арлет работихме в една клиника за природолечение като доброволци (без заплащане). По тази причина през последните три години от живота на Ярмила ние се бяхме разделили с нея и нейната група по моя вина. Тя ми купи някакви лекарства във връзка с нарушаване на съня ми. Но тъй като аз не пия лекарства, ги отказах и с това явно много съм я обидил. Тя не разполагаше със средства и вероятно това е била голяма жертва за нея да отдели от скромните си финанси за закупуването на тези лекарства. И жалко, защото през тези три години точно (1980-1983) са били основополагащи за решенията, които тя е взела в книгата си „Паневритмия“. Ние не знаехме, че тя нещо е променила в сравнение с начина, по който ни обучаваше т.е. „Освобождаване“ да се отваря на десен крак. И така ние в продължение на 30 години по време на нашите летни стажове в планината (Алпите) сме преподавали, така както тя ни е учила (до 1980 г.) и както сега танцуват в братството.

Но ето сега тука, точно на това място (на езерото Трилистника), ние за първи път танцувахме Паневритмията такава, каквато трябва да се танцува.

Въпреки всичко ние възстановихме контактите си с Ярмила по нейна инициатива, след като вече беше получила удара в главата. Тя ни покани лично да присъстваме в момента, когато и предадоха новопубликуваните книги в ръцете. Ние бяхме там на тържественото представяне. Пет месеца след инцидента, който се случи с нея имаше една среща, която ние ръководихме за три дни. Там на тази среща ние видяхме Ярмила за последно. Тя си замина на 21 август 1984 г.

[Жан Луи Гобо показва как е паневритмичната стъпка. Показва също положението на ръцете и краката при упражнението „Побеждаване“. Арлет Гобо показва упражнението „Изгрява Слънцето“, като в третата част отваря ръцете с десен крак напред.]

За „Слънчеви лъчи“ не сме говорили с Ярмила и никога не см я виждал да ги играе. Само веднъж ни спомена за това упражнение и ни показа стъпките на българската ръченица. „Пентаграм“ с нея също не сме играли никога. Винаги бяхме малко хора и нямаше достатъчно хора от една страна и тя смяташе, че трябва да се започне с първата част. Не знам да е играла с други хора тези две упражнения.

Последните три години от живота на Ярмила бяха най-важните за публикуването на книгата. Аз не присъствах и не съм свидетел на нейните питания и колебания и не бях в тчение за всички проблеми, които тя имаше. Учителя е поклатил пръст към нея и ние не разбирахме добре смисъла на този жест, а и тя самата не е била сигурна какво точно е имал предвид. Тя каза, че е разбрала смисъла на този жест на Учителя няколко дни преди смъртта си. Това го е казала на един човек, който я е осетил в болницата. Казала му е: „Най-накрая разбрах защо Учителя направи този жест“ Но тя отнесе тайната със себе си.

Вероятно всички тези последствия с удара по главата и тумора, който я уби можеха да се избегнат ако аз не я бях обидил и ако ние бяхме работили заедно през тези три години. И аз се чувствам отговорен за това. Но ние наистина не можем да знаем каква е точната причина за смъртта на Ярмила, а само можем спекулираме с това. Например такава спекулация е твърдението, че Ярмила си е заминала, защото обърка Паневритмията. Не, това не е вярно! Тя я промени, защото това беше истината. И аз съм съгласен с това, което казва Крум Въжаров, че тя плати с живота си именно заради тази истина.

Мисля че Паневритмията един ден ще се танцува именно по този начин. Истината ще възтържествува! Може би бавно, но с Любов и Мъдрост! Нека да танцуваме, както Ярмила написа в книгата си. Ние нямахме музика с четен брой тактове, но Петър Ганев ни я даде. Той ни я изпрати на диск. Много е важно, че има и други подходящи записи, тъй като оттук насетне аз искам да танцувам така.

Видео ІІ

Искам да акцентирам за един детайл, който се отнася не за конкретно упражнение, а за цялата Паневритмия. Например в „Радостта на Земята“ при люлейното движение краката не се връщат на същото място. Ярмила ни каза, че трябва лекичко да се пристъпва напред, за да не връщат краката на изходното си положение. По същия начин е и при „Красота“ – не оставаме на едно място и не се връщаме, а леко пристъпваме напред. Защото например Виола Бауман пристъпваше с по-големи крачки и така краката почти се изравняват. Ярмила ни казваше, че при „Радостта на Земята“ положението на ръцете е все едно галене на Земята, а краката се придвижват съвсем леко напред. Тя ни обясни този елемент, тъй като ние го бяхме пропуснали. А въобще тя много не ни обясняваше, а просто ни караше да подражаваме.

Относно положението на ръцете при първото упражнение „Пробуждане“ с Ярмила в продължение на много години го играехме с длани нагоре, тъй като това е жест на пробуждане към Божественото. Съзнанието ни се пробужда, когато се изпълни с Божественото. После тя каза, че ще го променим и така започнахме. В книгата си тя го е върнала пак с дланите нагоре, както се вижда на снимката.

За положението на ръцете при упражнението „Подвижност“ – при „Красота“ преобладават кривите линии, които могат да сравнят със силите, които се образуват около един магнит, т.е движенията са магнетични, докато при „Подвижност“ не е така.

Нека да напомня нещо. Учителя никога не е казвал, че трябва да бъде имитиран или копиран. Това, което той е давал е като скица. Той е маркирал просто движението и е оставял на своите ученици да довършат нещата – така е било за музиката, за песните и за много неща. Когато Учителя натоварва Ярмила да довърши Паневритмията и да я покаже, тя не е копирала буквално. Тя се е вдъхновявала от Учителя, от Духа. Учителя може да направи „Аум“ със свита ръка, като само загатне движението, но Ярмила, която е била избрана, не може да копира това. Учителя е направил жест с показалец нагоре към нея, като е казал: „Ти трябва да покажеш Паневритмията!“ И тя е следвала Духа и красотата, защото когато тя танцуваше беше като някакво чудао да се види как може идеите на Паневритмията да бъдат изразени по толкова красив и точен начин. И нищо излишно и нищо изкуствено в движенията. Вероятно при „подвижност не трябва да има рязко обръщане. Ние не сме идеалният пример за танцуване. Вероятно трябваше да я заснемем.

На въпроса дали Ярмила пееше Паневритмията, докато играеше – краткият отговор е „не“! Тя имаше неприятни спомени от пребиваването си при Михаил Иванов и някакъв страх, който остана неразбран за нас. Нашите срещи бяха с много малко хора – 2-3 души. Не искаше да среща хора от това братство. Ние нямахме музиканти, а само едно малко касетофонче. Тя не пееше Паневритмията, тя можеше, но не го правеше.

[Догодина около юли месец семейство Гобо планират да посетят България за повече време и да бъдат близо до Айтос и Бургас. Ние им отправяме покана да направим един подобен едноседмичен семинар по Паневритмия и те са съгласни.  Така ще можем по-подробно да влезем в детайлите. Дано са живи и здрави и да изпълним Волята Божия!]

Линк към Видео І

Линк към Видео ІІ