Координация, Ритмичност и Континуитет в Паневритмията

І. Континуитет (непреривност) – паневритмична походка, гъбначен стълб, положение на тялото спрямо оста „Слънце-Земя“.

ІІ. Ритмичност – постигане външно от музиката, а вътрешно от дишането.

1. Упражнения за ритъм (тропане и пляскане едновременно)

2. Дишане като главна предпоставка за постигане на ритмичност. (1:1:1 – 1:2:1 – 1:1:2 – 1:2:2). Дишането в Паневритмията – примери

·      Ритъм на доброто и ритъм на злото.

И сегашните хора се питат, като Толстоя, коя е причината за съществуването на злото в света. Какво правят войниците, когато минават през някой мост? За да не го разрушат, те не вървят ритмично, но по един или по двама-трима, безразборно. На основание на този закон от физиката, казвам: Злото съществува по причина на ритмичното правене на зло. Когато войниците вървят ритмично по някой мост, те го събарят. Когато много хора вървят ритмично в посока на злото, те създават големи катастрофи в света: земетресения, наводнения и др. За да престане злото, да се прекратят катастрофите, хората трябва да се откажат от ритъма на своя изопачен ум и своето сърце, от единодушието в злото. Те трябва да се обединят по ум, по сърце и по воля в правене на добро, за да превърнат земята в рай, а живота си – в музика и песен.

Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата – работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще й заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот."

СБ, Наследници на Земята"- 09.08.1942 г.

·      Ритмичната система в човека.

Чувстването не е непосредствено свързано с нервната система, то е нещо което можем да наречем ритмична система в човека, ритъм, дихателен ритъм и ритъм на кръвната циркулация с тяхното чудно взаимодействие. Разбира се, ритмичните числа са само приблизителни; при всеки отделен човек те са индивидуални, но в общи линии при възрастния човек броят на сърдечните удари е четири пъти повече, отколкото броят на дихателните движения. Тази вътрешна връзка между дихателния и пулсов ритъм и този разпрострян надалеко ритмичен живот на човека формират ритмичната система у човека, втората негова природа спрямо тази на главата, природата на нервната система. Ритмичната система се разпростира и върху онзи ритъм, който ние изживяваме, когато спим и бодърстваме. Това е също един жизнен ритъм, който ние днес често превръщаме в антиритъм, (Щайнер)

·      Първообраз на упражнението „Дишане“.

Се­га ще има­ме ед­но мал­ко му­зи­кал­но уп­раж­не­ние. Ще из­пе­ем га­ма­та и ко­га­то из­пе­ем „до“ – по­е­ме­те въз­ду­ха вът­ре, а при „ре“ ще из­ди­ша­те. При „ми“ ще при­е­ме­те въз­дух. При „фа“-то ще из­ди­ша­те, при „сол“ ще при­е­ме­те, а при „ла“ ще из­ди­ша­те. При „си“ ще при­е­ме­те, при гор­но „до“ ще из­ди­ша­те.

Без ди­ша­не жи­во­тът ня­ма да тръг­не нап­ред. Ди­ша­не­то, ми­съл­та и лю­бов­та са свър­за­ни. Те са в съ­ща­та га­ма.

Две­те ръ­це с пръс­ти съб­ра­ни ед­на сре­щу дру­га, пред гър­ди­те. Пос­ле по­е­ме­те въз­дух и раз­т­ва­ряй­те ръ­це­те нас­т­ра­ни. За­що­то вдиш­ва­не­то е про­цес, кой­то тво­ри отвът­ре, а ко­га­то из­ди­шаш, тво­риш от­вън. Та­ка че, ако ис­каш да тво­риш от­вът­ре, ще вдиш­ваш, ако ис­каш да тво­риш от­вън – ще из­ди­шаш. Та­ка че, дво­як про­цес има: тво­ре­ние от­вън и от­вът­ре. И ако не зна­еш как да вдиш­ваш и ако не зна­еш как да из­диш­ваш, ни­що не мо­жеш да нап­ра­виш. С такт ще ди­шаш.

Ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние пред гър­ди­те и на­со­че­ни ед­ни сре­щу дру­ги пръс­ти­те. При то­нът „до“ ще мъл­чи­те. Ще нап­ра­ви­те вдиш­ва­не и ще раз­т­во­ри­те ръ­це­те на стра­ни. При „ре“ ще пе­е­те и ще при­бе­ре­те ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние. Пос­ле при „ми – мъл­ча­ние и вдиш­ва­не и от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те. При „фа“ при­би­ра­не на ръ­це­те пред гър­ди­те. При пе­е­не, на „фа“ ще из­ди­ша­те и т.н. до гор­но „до“. (Нап­ра­вих­ме то­ва уп­раж­не­ние са­мо с дви­же­ние и с ди­ша­не, а без пе­ние, а пос­ле и с пе­ние. Съ­що­то уп­раж­не­ние се нап­ра­ви вто­ри път об­рат­но: Ръ­це­те в пър­во­на­чал­но­то по­ло­же­ние пред гър­ди­те и пос­ле при „до“ вдиш­ва­не и от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те. При „до“ гор­но се мъл­чи, пос­ле при „си“ се из­диш­ва, ръ­це­те се приб­ли­жа­ват и се из­пя­ва „си“ и т.н. до дол­но „до“. При вдиш­ва­не се мъл­чи, а са­мо ци­гул­ка­та сви­ри. А при из­диш­ва­не­то, вре­мен­но се пее съ­от­вет­ния тон. Учи­те­лят сви­ри, сви­ри при все­ки тон, а ние пе­ем са­мо при из­ди­ша­не.)

Дви­же­ни­я­та са дво­я­ки. Из­вес­т­ни дви­же­ния са свър­за­ни с ди­ша­не, а из­вес­т­ни движе­ния – с из­ди­ша­не. То­ва е, ко­га­то чо­век е в нор­мал­но със­то­я­ние. Ко­га­то чо­век е здрав, той има пра­вил­но дви­же­ние и пра­вил­но ди­ша­не. Зна­чи щом ед­ни­те дви­же­ния се съв­па­дат с ди­ша­не­то, а дру­ги с из­диш­ва­не, то­га­ва ти си на пра­вия път. А инак, ко­га­то дви­же­ни­я­та за вдиш­ва­не се съв­па­дат с из­диш­ва­не, то­га­ва ра­бо­та­та е анор­мал­на. (Упраж­не­ние: ръ­це­те спус­на­ти на­до­лу, по­е­ма се въз­дух и съ­щев­ре­мен­но ръ­це­те се вди­гат на­го­ре над гла­ва­та с дла­ни­те на­вън. Ко­га­то ръ­це­те се вди­гат на­го­ре се вдишва, а пък ко­га­то се спу­щат на­до­лу, се из­диш­ва.)

Се­га да из­пе­ем пак га­ма­та, с те­зи дви­же­ния. При вся­ко вдиш­ва­не ще има­ме па­у­за, а при вся­ко из­диш­ва­не, ще пе­е­те. При дол­но „до“ ръ­це­те се вди­гат над гла­ва­та. Па­у­за и вдиш­ва­не. При „ре“ спу­ща­не ръ­це­те на­до­лу и из­диш­ва­не и пе­е­не „ре“. При „ми“ из­ди­га­не ръ­це­те на­го­ре над гла­ва­та, вдиш­ва­не и па­у­за и т.н. Та­ка до гор­но „до“. И пос­ле об­рат­но на­до­лу.

Тряб­ва да има ри­тъм в дви­же­ни­е­то. Ако ня­ма ри­тъм на дви­же­ни­я­та, ще си пре­пят­с­т­ва­те. Ка­то има ри­тъм тряб­ва да на­ма­ля­ва го­ля­ма­та спън­ка. Ка­то ста­ва­те сут­рин ще пра­ви­те то­ва уп­раж­не­ние. Ще го пра­ви­те за ця­ла ед­на сед­ми­ца. За да не пла­ща­те на ле­ка­ри. Пра­ве­те те­зи уп­раж­не­ния, за да се ос­во­бо­ди­те от рев­ма­ти­зъм, ко­ре­мо­бо­лие, гла­во­бо­лие и т.н.

…. При музикалните упражнения трябва да употребявате дишането. В дишането е вътрешния живот.“ (40 лекция на Общия Окултен клас, 27 юни 1934г.)

(Нап­ра­вих­ме об­що му­зи­кал­но ди­ха­тел­но уп­раж­не­ние, по­доб­но на ми­на­ла­та седми­ца, но са­мо с хо­ри­зон­тал­ни­те дви­же­ния и то та­ка: Ръ­це­те на гър­ди­те, с пръс­ти един сре­щу дру­ги. При от­да­ле­ча­ва­не на ръ­це­те на стра­ни се мъл­чи, а при връ­ща­не на ръ­це­те пред гър­ди­те се из­пя­ва един тон. Та­ка се из­ка­ра ця­ла­та ок­та­ва от дол­но „до“ до гор­но „до“ и об­рат­но.) (41 лекция на Общия окултен клас 4 юли 1934 г.)

Най-първо, поемете дълбоко въздух и бавно. И след това ще се пее. За да пеете добре, постепенно ще издишате въздуха. Учете се постепенно да издишате въздуха. Няма да кажеш изведнъж – хуу! (Учителят изсвири нещо и каза:) Това е време за вдишка. (Изсвири друго и каза:) Това е време за пеение и за издишка. (Учителят свири на цигулката, във време на вдишка, ние поемаме въздух и Той свири, а пък във време на издишка, Той свири, а ние пеем, това, което Той свири и същевременно постепенно издишаме.)

Дишането трябва да бъде меко и динамично. При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате. Щом почнеш да дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа. (Учителят свири, ние поемаме въздух и издишахме бавно.) Направете сега същото упражнение със следните движения: 1. Ръцете отпред на гърдите, пръстите на всяка ръка събрани. Пръстите навън и допрени [Фигурата в оригинала е неясна и не дава представа за положението на ръцете.](През това време се свири тона „сол“ с цигулката. Ние правим вдишка. 2. След това отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение в страни и бавно издишане и пение и т.н.) По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения. Правилно трябва да дишате, за да се премахнат всички онези препятствия, които сте турили. Вашият стар слуга ви е подковал, турил ви е ремъци. Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „Това е от Господа!“ Не, тези нареждания не са от Господа, те са дяволски нареждания. Когато господарят турил на коня си един ремък от долу, под корема, това не е от Господа. И когато дойде някому голяма скръб, от Бога ли е това?

Сега да почнем дишане с движение и пеене. (Същото упражнение се преповтори.) (42 лекция на Общия окултен клас 11 юли 1934 г.)

ІІІ. Координация - упражнения.