Използване на понятията евритмичен/евритмически от учениците в Школата

Стенограми

През 1934 г. за първи път е използван терминът „евритмичен“: „Всички на поляната си направихме евритмичните си гимнастически упражнения.“  (39-то УС, 17.VI.1934 г.); В няколко други беседи и лекции през годините „евритмичен“ се използва като еквивалент на „Паневритмичен“. Например през 1936 г.: „Слънцето изгря ясно и чисто. На поляната – упражненията и евритмическите кръгови упражнения. В центъра – 10 души музиканти. Отлично, приятно времe!“ (25-то УС, 22.III.1936 г.);  „Слънцето грее! Гимнастически, евритмически упражнения.“ (32-ро УС, 6.IX.1936 г.); И утринното слово от следващата седмица: „На поляната – гимнастически, евритмически упражнения.  Слънцето грее!“ (33-то УС, 13.IX.1936 г.);  През 1938 г. „евритмически“ се среща отново в утринно слово: „Вън, на поляната направихме евритмическите си упражнения. Времето тихо, съвсем тихо, топло, меко. Небето малко облачно.“ (2-ро УС, 2. Х. 1938 г.); През 1939 г.: „Небето ¬ облачно. Времето ¬ тихо и топло. На поляната направихме евритмическите упражнения.“ (30-то УС, 4 юни 1939 г.); И един интересен факт от 1939 г., когато се играе Паневритмия доста след 22 септември: „На поляната направихме евритмичните си упражнения.“ (3-та лекция ООК, 11.10.1939 г.)

Другаде

Ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло. (Всемирна летопис, Г. II, кн. 5 (VI. 1921), с. 97-100)

Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека. Усъвършенствувани в евритмични движения, те са едновременно и израз на музикалността на човешкото същество, и могъщо средство за усъвършенствуване на личността. Най-сетне, сценическото изкуство е един от способите, за да се манифестира и изучи степента на културното развитие на народа. ("Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 6 (II. 1924))

Когато слънцето грее, неизразимата жизненост на планината тласка към движение, игра шега, радост и усмивка.

Но когато мъглата надвисне като едва издържащ собствената си тежест оловен връшник, когато влагата е просмукала тялото до мозъка на костите, когато името на слънчевите зари звучи като полузаглъхнал детски спомен, тогава и гимнастиката - музикалната, евритмична гимнастика на Братството се превръща в истинска тиха, задушевна молитва, шепот на душата, изразена с движения.

Всички лица на триста братя и сестри образуваха един общ, съсредоточен към някаква друга, духовна планина, образ. Към планина, гдето, въпреки всичко, грее слънце, гдето е топло и уютно и гдето сърцето свободно произнася благодарствени думи.

Душите на цялата група от триста души се сливаха в един общ, цъфнал подсъзнателен копнеж за любов, хармония и братство.

Душата на един голям организъм, почувствал с всичките нишки на мозъчните си клетки красотата и величието на Светлината.

Големият сборен организъм, който при несгодите на планината и при нейното сурово величие закалява своите мишци за достойна служба на една велика идея - идването на Всемирното Братство на земята. (Изгревът д-р Стефан Кадиев, 772/773)

Милка Периклиева за разликата м/у Паневритмия и Евритмия

Преди да приключим с Паневритмията, трябва да се каже, че съществуват и други окултни музикални игри, наречени Евритмия.

Поради близост в наименованията «Паневритмия» на Учителя и «Евритмия» на Рудолф Щайнер - създателя на Антропософското общество в Дорнах при Базел - Швейцария, може да бъде допуснато смесването помежду им. Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия.

Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр.

Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство. За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са характерни за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр.

Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение.

От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър.

Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи. Тя се играе през пролетния и летен сезон на открито рано сутрин, непосредствено след изгрева на Слънцето, с музикален съпровод. Упражненията са леки за изпълнение, поради което не е нужна предварителна подготовка.

Паневритмията обезпечава непринудено духовно общуване, както между изпълняващите я на физическото поле, така и в другите свръхсетивни полета.