Вие сте тук
Принципите на Съответствие и на Полярността в първите 10 упражнения и в „Изгрява Слънцето“
І. Принципи в Паневритмията.
1. Втори пр-п.
От ІІ-рия принцип следва, че има връзка между тон и движение. Ако разгледаме му-зикалния тон от определено гледище, той не е ли движение? Стига само човекът да следва подбудите на Природата, и той по естествен начин ще дойде до съчетанието на думите с музиката и движението.
Съчетанието на паневритмичните движения с музиката, думите и идеите не е произволно, а е основано на втория от горните принципи – принципа на съответствието. Тези движения са в строга закономерна връзка с идеите и музиката. Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика и движение. Защото само когато движенията строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова възродително действие върху човека. (1938)
Нито музиката, нито движенията са произволни!
Музиката при Паневритмията не е произволна, но строго! съответства на движенията, от една страна, и от друга страна, на идеята, вложена в тях. И само когато има това съответствие, тия движения имат мощно, магическо действие: тогава движенията стават вече носители на тия идеи. И именно благодарение на това съответствие между движения и идеи тия движения стават въплътена идея! Те проникват самия изпълнител.
При правенето на паневритмичните упражнения трябва да имаме известни идеи в съзнанието, но не произволни, а тъкмо такива, които строго! съответстват на движенията. (1938)
2. Трети р-п.
Движенията при Паневритмията не са произволни, но са взети от ритъма, който е в основата на космичния живот.
Механичното изучаване на нещата не разполага още с данни върху Паневритмията. То има само факти, но няма данни, за да я обоснове. То не знае при една песен какви движения трябва да направи тялото, кое движение на кой тон, дума и идея съответства. Но една по-дълбока наука изучава законите на това съответствие.
Ако човек направи едно фалшиво движение, ненормално, отрицателно, то съответният мозъчен център ще получи неправилно развитие и това ще се отрази както върху здравословното състояние на органа, който този център дирижира, тъй и върху духовните способности и дарби на човека. (1938)
3. Четвърти пр-п.
Радиациите (лъченията), които изпуща организмът, са поляризирани. Изобщо, дясната страна на човека – десният крак, дясната ръка и пр. – е израз на творческите сили в природата, а лявата страна – левият крак, лявата ръка и пр. – на съграждащите сили. Ето защо при паневритмичните упражнения е от значение коя страна взема участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързването на човека с творческите сили на природата, а движението на левите крайници или обръщането наляво – със съграждащите сили.
Упражненията в Паневритмията започват винаги (не пише с изключение на това, това и това!) с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили. (1938)
[Всичко в Природата е баланс и Паневритмията като нейно разумно отражение не може да бъде нещо различно. При тръгване с ляв крак и нечетен брой тактове този баланс между силите – творчески и съграждащи – се нарушава. Оттам и ритъмът (V пр-п) се нарушава и когато вече се стигне до VІ пр-п възникват нежелани последствия от неразумното нарушаване на предходните пр-пи]
ІІ. Първите 10 упражнения и 7-те принципа.
"Упражненията в Паневритмията започват винаги [не пише: с изключение на това, това и това упражнение!] с десния крак, защото творческите сили действат първи. Те творят, създават ония елементи, върху които работят съграждащите сили." (1938)
[Неизвестно защо по-късно – 1952-56 – някой пак решава да промени описанието на упр-ята, след като изрично е посочено в началото, че вс. упражнение започва с д. крак Всъщност защо ние да доказваме защо упражненията започват на десен крак? Това е ясно и естествено от само себе си. Доказва го фактът, че никой никъде не е споменал за такова огромно, наистина значимо положение в упражненията – тръгване с ляв крак. Това ни навежда на мисълта, че никой не е подлагал на съмнение тръгването на десен крак. А в описанията не само не е споменато, а точно обратното – натъртено е 3 пъти, че се тръгва с десен! Защо ние да се обясняваме и оправдаваме, че играем и искаме да играем правилно, така както е описано през времето на Учителя. Нека тези, които налагат това да дават обяснения да се мотивират какво налага тази извършена промяна през 1952-56 г. Старата песен с традицията вече е неактуална – имаме описания и филм доста близо до заминаването на Учителя, което показва ясно, че някой после е изменил всичко. Дори не е важно кой е сторил това, а защо?
Ако са нарушени 7-те принципа, то тогава ще действат ли правомерно законите под тях:
• Разумни ли са движенията?
• Естествени ли са движенията?
• Хармонични ли са движенията?
• Симетрични ли са движенията?
Самите описания на упражненията от 1938 г. са красноречиви и неподлежащи на коментар. Всички те (без изключение в 28-те) са с десен крак напред описани. Професионализмът на М. Периклиева е безспорен и едва ли тя ще е направила такъв огромен пропуск да не спомене за някакво изключение, а те са всъщност цели три – 7, 9 и 10 упр-е.]
6. Отваряне
"С дясната ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мисли и чувства. Движението с дясната ръка – това е разрешаване на противоречията в мислите, а движението с лявата ръка – на тия на чувствата. С ръцете човек изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е движение за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да започне своя възход.
Местенето на ръката от гърдите навън е отваряне, а връщането в първоначално положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш и като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори, а вратата на бъдещето трябва да се отвори. А това, което отваря, е настоящето.
Затова това упражнение може да се нарече още метод за правилно отваряне и затваряне на вратата, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата." (1938)
7. Освобождение
"Двете ръце се слагат пред гърдите със свити пръсти и със силен замах се движат встрани, като същевременно се разтварят.
Това е разкъсване на всичко онова, което те е спъвало. Това е освобождение от старото и придобиване на новото. Това е влизане в свободата. Това упражнение можем да наречем още разкъсване на всички неестествени връзки, разкъсване на всичко старо. То събужда в човека тези енергии, чрез които той може да ликвидира с неестествените кармични връзки на старото, за да влезе в живота на свободата." (1938)
8. Пляскане
"Това е тържество на свободата. Тези движения означават, че човек се е освободил от всички неестествени, стесняващи го връзки. Тези движения показват границите на свободата, показват откъде започва тя. Те говорят, че тя вече е придобита. Както вълните, които плискат на брега, показват, че са достигнали до границата и вече са свободни да се разпилеят.
Тези движения – това е радостта на душата, която е добила освобождение. Това е ра-достта на пеперудата, която е излетяла от пашкула. Това е радостта на тревицата, която е показала своя стрък на свобода над тъмната студена земя. Това е радостта на цветето, което е разтворило за пръв път своето венче на слънчевите лъчи." (1938)
9. Чистене
"Движение на събраните пред устата ръце встрани, придружено с духане. Духането, това е Словото, а движението на ръцете встрани – това е посяване на Словото. Това упражнение говори за възприемане на Словото и посяването му. То изразява, че разумното Слово, което се дава чрез езика, трябва да се посее. То може да се нарече още внасяне на чистото Слово в Живота, или правилен път за внасяне на чисти мисли, чувства и постъпки в живота." (1938)
10. Летене
"Тези вълнообразни движения с ръцете встрани – това е закон за придобиване светлина в себе си, на знание. Това е закон на правилно запознаване със светлината, със знанието. Това движение изразява стремеж за повдигане, за да може всичко да възрастне. Посятото трябва да възрастне. Тези движения могат да се нарекат още правилен път за разпространение и възрастване на Словото в живота." (1938)
ІІІ. Изгрява Слънцето.
"Ръцете правят дъгообразни движения отпред и встрани с обратно движение до гърдите. След това ръцете правят загребване, наподобяващо бликането на изворни води. Първата част – това е процесът на зараждане на Новото. Всички слънчеви енергии влизат в човека, за да може той да расте, да се развива. Втората част – това е протичането на животворни енергии през човека като мощни води." (1938)
"Като пеете това упражнение, вашето Слънце да изгрее. Ние не разбираме Слънцето в Природата. Ние не пеем на това външно Слънце. Когато това наше Слънце изгрее, то ни праща Светлина, която носи Радост на Живота. Тогава идва Силата – сила жива, изворна, течуща. Като приема тази Сила, човек става един жив извор – изявление на Вечния.
В третата част следва текст на непознат древен език. Ако се преведат движенията, които придружават тези думи, те означават правилно(!!!) даване и приемане. Даването е начало на съзнателен живот." (1946)
[И какво става само след няколко години 1952-56? Да се види описанието от 1938, където вс. е коректно описано и после на някой – неизвестно на кой, но по-важно, защо, му скимва някак си да се промени това]
Даване
"При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. Това означава правилна обмяна между вътрешния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, трябва да го обработи и даде.
Тези движения магически действат за самовъзпитанието на човека, защото чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея на даването и приемането. Ясно е, че тези упражнения са високо идейни. Те събуждат в човека качества, които ще залегнат в основата на Новата култура, която иде и която ще бъде Култура на жертвата, на даването, на самоотричането за другите." (1938)