І. Четирите тела.

Сам по себе си, човек е голяма единица. Следователно, докато не изучиш частите, които съставят целия човек, не можеш да го познаеш и разбереш. Човешкият мозък е съставен от около три билиона и 600 милиона клетки, т.е. малки душички. Дихателната система е съставена от около десет милиарда клетки, а стомахът - от около десет милиона клетки. Дотук ще спра, няма да говоря, от колко милиона клетки са съставени останалите органи. Това са грамадни числа. Важно е да знаете, че човешкият организъм е съставен от безброй живи клетки:

1.    едни от тях образуват външното, физичното тяло на човека;

2.    други образуват етерния му двойник;

3.    трети образуват чувствената душа на човека, т.е. астралното му тяло;

4.    четвърти образуват низшия и висшия ум на човека.

Всички клетки заедно образуват целокупния човек.

И тъй, от сегашния човек се изисква дълбоко познаване на окултните науки, да знае, как е създаден и докъде е достигнал в развитието си. Като изучи външния стремеж на човешкия организъм, той ще разбере, защо някои неща в живота му стават по един начин, а други – по друг начин. Само така, човек ще разбере, че няма случайности в неговия живот, че всички неща са определени строго математически. И когато човек е в хармония с възвишения свят, който регулира всички светове, животът му тече плавно, естествено.

Като се проследи пътят на човешкото развитие, виждаме, че човек расте физически, сърдечно, умствено и като душа. Значи, той минава едновременно през четири свята:

1.    през физическия, дето се развива тялото;

2.    през сърдечния, т. е. страстите и желанията;

3.    през умствения, т. е. през света на мисълта;

4.    през причинния, т. е. през света на душата. [добавено от съставителя!}

Умствения свят наричаме още свят на безсмъртието, на съзнателната душа, на човешкото „его“, когато човек съзнава, че е отделен индивид. Човешкото „его“ наричаме още тяло на Божествения дух. Под „сила“ разбираме човешката воля, висшата проява на човека.

Четирите свята –  физическият, духовният, умственият и причинният отговарят на четирите тела на човека.

Най-познато от всички е физическото тяло, което се състои от три обвивки:

a)   Едната от тях е етерна, която излиза вън от физическото тяло на един-два сантиметра. През нея минават физическите сили: електричество и магнетизъм. Както обличаме физическото си тяло с дебели и тънки дрехи, за да го предпазим от студ и горещина, така и етерната обвивка е здравна дреха на физическото тяло, която го предпазва от външни влияния.

b)   Етерната обвивка е свързана с друга, наречена астрална, която управлява страстите. Тя предпазва човека, например, от гнева, от желанието му да отмъщава и др.

c)    Астралната обвивка е свързана с астралния свят, наречен подсъзнателен. Този свят е свързан с широкия Божествен свят, отдето черпи материали за съграждане на вътрешния или душевен живот на човека.

Душата представя истинския човек, който гради, твори и създава нещата. Както човек събира материал за съграждане на физическото си тяло, така и душата събира материали за съграждане на Божественото си тяло. Човек трябва да има къща, не само за гости от физическия свят, но той се нуждае и от къща за приемане но Господа. За съграждане на физическата къща не са нужни само греди, тухли, врати и прозорци, но тя трябва да бъде красива, хигиенична и здрава.

За съграждане на физическата къща е нужен план. На същото основание е нужен план и за съграждане на духовната, т. е. астралната и на Божествената къща. Ангелите дават план за тази къща. В този смисъл, страданията, които човек преживява, не са нищо друго, освен събаряне на старата му къща. Комисията, изпратена от разумния свят, преглежда къщата, не я одобрява и дава разпореждане да се събори. Някои къщи се събарят до основи, а други – частично, според времената и условията. От векове насам хората постоянно градят и събарят, защото не знаят, какъв е Божественият план, и не могат да го приложат. Време е вече да се реализира Божественият план. За съграждане на къщите си, хората употребяват камъни, тухли, греди, дъски и други материали. За съграждане на тялото си, те употребяват храна, вода, въздух и светлина. Така съграждат телата си и хората, и животните.

Опитите, които правят хората за съграждане на телата си, са резултат на човешкия дух, а не на Божествения. Защо? –  Защото работите на Бога са съвършени. Засега в тях (в човешките тела) градят хората и ангелите. И ангелите правят грешки, но по-малко от хората. Когато казваме, че в всеки закон има изключения, разбираме работата на ангелите, които не са направили точно изчисленията си. Малки са техните погрешки, но все пак създават изключения. За да се внесе обнова в световете, които хората създават, Христос им препоръчва любов към Бога. Любовта на човека към Бога се обуславя от връзката му с Него. Колкото по-правилна е връзката, толкова по-силна е любовта.

ІІ. Трите души на човека.

Къде седят вашата душа, вашият дух и вашият ум? Ако не приемете душата и духа, то поне ума приемете. Духът е горе, в Божествения свят. Душата е в духовния свят, а умът е на физическото поле. Това са трите начала в човека, които са свързани на едно, както са свързани корените и клонищата на едно дърво. В това отношение човек на земята представя едно растение. 

Казвам: Оставете сега тези работи. Един ден вие ще ги проверите. Като не ги разбирате и приемате, не измъчвайте ума си. Един ден ще ги проверите. Вие ще дойдете до високата планина, ще проверите и ще видите кое е вярно и кое не е вярно. Правете опити с вашата душа и всякога я слушайте. Душата ви е вашата майка. Това възвишеното и благородното, което вашата душа ви диктува, слушайте я. Всичко онова благородно, възвишено и Божествено, което Духът ви диктува, слушайте го. И това, което умът ви диктува, и него слушайте. Кой е човекът? Човекът е на земята. Човекът е този, който се ръководи от своя ум на земята. Човекът според мене е Аз-ът, който слуша своя ум, своята душа и своя дух. Човек не може сам да се възпита, без своя ум, без своята душа и без своя дух. Само когато човекът се намира под влиянието на своя ум, на своя дух, на своята душа, това е Аз-ът, който се ръководи от своята майка, от своя баща, от своя ум, това представя вече неговият Учител, Който го учи в света.

Бог се проявява в човека само чрез три души. Колко ангели дойдоха при Аврама? При Аврама дойдоха само три ангела. Те дойдоха при него, защото го обичаха, и затова, именно, той излезе да ги посрещне: поклони им се, покани ги да седнат и ги нагости. Сега и ние сме дошли на земята да се запознаем с тези ангели: със Симон Петър, с Христа и със Сина Божи. В това запознаване се крие вътрешната наука на живота. Не е лесно да се запознаем с Бога. Той не слиза всякога на земята, но от време на време, периодически. Бог слиза на земята много рядко. Това слизане представя цяла епоха, която трябва правилно да се разбере и използва.

Човек има три души, една от които е чувствената.

ІІІ. Трите обвивки на човека.

1. Физическо тяло.

Вие имате една обвивка, тя е вътрешната черупка, в която сте скрити. Както ви виждам, вие сте още неузрели орехи. Учени сте, тези орехи проповядват из църквите, пишат научни книги и рекох, вие сте още черупки и вашите черупки трябва да се организират. Тази външна черупка ви е потрябва, но смисълът не е в нея. Тя е направена, за да може вътрешното съдържание на ореха да се организира. Какво разбираме под вътрешно съдържание? Вътрешното съдържание е великата Божествена душа, която трябва да почерпи онези сили, качества и способности, които са необходими, за да можем да живеем в бъдеще. Под думата „живот“ се разбира знанието да живееш съзнателно. Който не знае да живее съзнателно, няма живот.

И тъй, физическото тяло е една обвивка и вие казвате: „А, да не ми се отнима това тяло!“ Прави сте, но като узрее тази външна обвивка, тя се напуква и пада. Но когато не е узряла добре виждали сме как децата я чоплят и цапат ръцете си, а някой път ги използват за вадене на много хубава боя, хас боя, която не излиза. Някои питат: „Защо ни е това физическо тяло?“ Само в това физическо тяло орехът ти ще може да узрее и да се организира, иначе нищо не излиза без него.

Христос казва: Ние трябва да подчиним физическото си тяло, физическия живот, а не да го направим цял, защото то е една обвивка, една връзка, през която соковете минават отвън навътре. Когато ядете, всички сокове отиват да сформируват у вас и Божествената душа. От това гледище човек още не е сформируван. Хората, разглеждани от гледището на ангелите, са в състояние на растения тук на земята, затова те се уподобяват на дървета. „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при водни отоки.“ Под дърво се разбира знание, наука за живота. В райската градина имало две дървета: едното дърво било за живота, а другото – за познание на доброто и злото. Затова Господ е казал на човека: „Тази наука още не я изследвай, а само тази за живота.“ С това Господ е искал да каже: Сформирай първо своето тяло, неговите мускули, нервна система, дробове, стомах, с една дума – своята външна черупка и по този начин, чрез нея, външният свят ще придаде соковете на по-дебелата черупка. Коя е по-дебелата черупка? Това са костите.

Виждаме, че и главата на човека има тези три черупки, както у ореха: външната е кожата; втората, средната е костта; а третата, най-вътрешната е една нежна ципица около мозъка. Ако тази нежна ципица се повреди, човек се поврежда. Ето защо човек трябва здраво да сформирува своето тяло, а за да се то сформирува, човек трябва да използва условията, при които е поставен. Всеки един от вас може да развали тялото си в една година отгоре. Примери има за това много. Има хора, които като са изгубвали своето богатство, веднага са падали от удар, от прилив на кръвта в главата или пък са изгубвали смисъла на живота и са се отчайвали.

2. Чувствената душа, това което наричат „астрално тяло – второто тяло на човека.

И тъй, външната черупка е необходима, за да възприеме само онези сокове, които са нужни за душата. От това гледище материята бива в седем състояния, но качествени. Учените хора казват, че има неорганическа материя, както имаме и кристали. Тази неорганическа материя може да се превръща в органическа. Какъв е процесът, през който тя минава от едно състояние в друго? За да може материята да мине от едно състояние в друго, трябва да се изменят нейните вибрации, трептения или трябва да се рафинира, да се пречисти. Христос казва, че човек се чисти от сърцето си. Под думата „сърце“ се разбира чувствената душа, това което наричат „астрално тяло“, то е второто тяло на човека. След смъртта си, у човека отпадат някои обвивки, Когато влезе в света на душата, и тя има три обвивки, двете от които отпадат, а едната остава. Когато садите орех, вие го садите без външната, зелена обвивка, която е отпаднала, а остава средната корава. Там в земята, вътрешната корава черупка се разпуква, разпуква се също и вътрешната тънка ципица и от центъра на ореха се появяват нови орехи или се явява същинската душа.

Това, което говоря за ореха, по аналогия е вярно и за човека. За да схванете нишките на тази философия, трябва да правите наблюдения. Ако тези нишки не се сноват тъй разумно, както жените сноват нишките от платното на стана, платното няма да излезе. По същия закон и нашите мисли трябва да бъдат добре насновани, а за това трябва да знаем известни закони. Най-първо отхвърлете от себе си старите предубеждения, да изхвърлите страха, да не се боите, че този или онзи човек ще ви излъже. Когато отидете при един сарафин да разменяте пари, той опитва златна ли е тази монета или не. Той има за целта един михенк-таш[1], особена киселина, с която опитва златото. Къде е вашият мехенк-таш? „Може да ни излъже този човек.“ Извадете вашия мехенк-таш и опитайте каква е тази монета.

ІV. Съзнателната душа в човека.

Бог работи чрез:

1.    разумното сърце на човека;

2.    чрез светлия му ум;

3.    чрез неговата съзнателна душа и

4.    възвишен дух.

Висшето „аз“, което теософите наричат и Божественото съзнание, а аз го наричам Божествена съзнателна душа в човека.

Философите казват „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек вънка от мене е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“. Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с живата, съзнателна, самосъзнателна човешка душа, защото душата е една определена единица вътре в природата, и тя съществува. Тя съществува и е извънка времето и пространството, както и във времето, и пространството. Корените на душата са във време и пространство, а нейните клонища са извънка времето и пространството.

Душата е способна да създаде всички свои форми – от нея зависи тя да дойде да живее на Земята, колкото пъти пожелае; ако тя пожелае да дойде, Господ ще подпише. Онази душа, която иска да се прероди – преражда се. Следователно в това отношение са прави и индусите, и християните. Като казвам душа, разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да идва тук толкова пъти, колкото пожелае.