Паневритмията представлява синкретичен комплекс с оздравително, естетическо, педагогическо, философско, социално, психологично и катарзисно-терапевтично въздействие. Може да се каже, че откриваме едновременно музика, изкуство, танц и драма като синтетичен и уникален психотерапевтичен метод.

Музикотерапията съвсем не е езотерично занимание, макар че сме свикнали да я свързваме с легендарно-исторически образи като Питагор, Орфей или с шаманската практика. Към средата на ХХ век музикотерапията се обособява като клон в световната психотерапия. Един от основните принципи на работа е използването на музиката за немузикални цели. Основната задача е провокиране на идейно-емоционалното изразяване у клиента и постигане на свобода в дефинирането, споделянето и осъзнаването на личните чувства и приемане и разбиране на емоционалните състояние у другите хора. Тогава може да се говори за добро психично здраве. Чрез експресивността човек става емоционално по-свободен и това проличава във физическото движение.

Музиката в Паневритмията е с основополагащи, водещи и многопосочни функции. В случая тя има визуален, слухов и вербален стимул или още може да се нарече “терапевт в сянка”. Точно това е уникалното, че липсва официален водещ на терапевтична сесия, а има много зададени теми с предоставена свобода за работа. Търсената от музикотерапията спонтанна експресия се отразява едва на индивидуалното интерпретационно ниво, защото тук имаме готов музикално-хореографски модел и “спусната тема”. Лечебният ефект може да се наблюдава по цялостното поведение, лицеизраза, стойката, движението, психичното състояние и активността на танцуващите. Музиката със своите изразни средства (мелодия, лад, тоналност, темпо, динамика, тембър, теситура) е по-спонтанна от словото и по-богато асоциативно въздействаща; метроритъмът е стабилния организиращ фактор. Човек по-лесно изразява чувствата си, когато има музикална подкрепа. Веднъж започнат този процес води постепенно до психо-соматична хармония и баланс чрез намаляване на агресията и преодоляване на интровертното поведение.

Тръгвайки от индивидуалните задачи на музикалната терапия достигаме и до нейните социални цели – да се задържи вниманието в определена тематика и да направим заедно с партньора и в общия кръг конкретното упражнение.

Можем да потърсим връзка с педагогиката в следната посока – педагогиката внушава, възпитава и налага определени поведенчески структури (т.е. външната форма), а терапията води до катарзисен ефект чрез тяхното осъзнаване, интерпретиране и прилагане във вътрешния образно-емоционален свят.

Според известния музикотерапевт Джоузеф Морено психодрамата е подгряващо упражнение за живота. Конкретната ситуация се изиграва в защитена среда, а след това може да се приложи в реалността. Истинското значение идва след психодраматичната сесия. Защото животът не е това, което ни се случва, а начинът, по който  се справяме със случващото ни се. В Паневритмията има богат избор от позитивни “програми” или “сценарии”, в които можеш да си избереш роля и приложиш моделите в личното си поведение. Играеш с партньор в “Тъкане” и “Запознаване”, участваш в екип в “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”, доволен си от живота в “Колко сме доволни” и т.н. Показани са модели на взаимоотношения в синхрон с природата и космоса, които могат успешно да се проектират в житейски план, създават и натрупват позитивност като по този начин помагат да се открие “светлина в тунела” и да се преодолеят по-лесно негативните препятствия.

Много музикотерапевти работят със създаване на конкретни песни. В Паневритмията авторът е направил точно това. Нещо повече – той е навлезнал в пространството на музикотерапията и драмата, където се разиграват цели приказки и сюжети.  Танцуването на Паневритмия е участие в грандиозен музикален спектакъл с дълбока драматургична линия. Актьорът се  пробужда в първото упражнение, натрупва различни житейски опитности и накрая се превръща в слънчев лъч, даряващ със светлина и радост околните.

Много важен момент с дълбок лечебен резултат е пеенето. Идеалното изпълнение на Паневритмия би било ако танцьорът и пее, но постигането му изисква преодоляването на редица психо-соматични фактори и комплекси. Цялостната изява на гласа, неговия контрол, динамични нюанси, яснота, дикция и темпо на изказ разкриват много черти от характера, идейно-образния и сетивно-емоционалния ни житейски опит и умението ни да се изявяваме в социалната среда. Учейки се да пеем, ние развиваме психичното и физическото си здраве.

Като пасивна музикотерапия в Паневритмията може да се определи слушането на готовата музика. Играещият в кръга пасивно слуша звуковия поток и прави своите вътрешни проекции и образи. Сугестията и работата с образи е двупосочна, защото е добавена и словесната картина. Звукът и словото дават възможност на танцуващия или на слушащия музиката да пътува във вътрешния си свят и да постигне спонтанна и свободна проява на чувства, емоции, идеи, образи, асоциации и т.н. Това е изцяло индивидуален ефект, чиято достъпност зависи от отделната личност. Общосугестивният ефект зависи от качеството на слушаната музика. Повечето музикотерапевти използват сериозна музика в сеансите си, тъй като всеобщото схващане е, че тя достига до по-дълбоки нива на съзнанието. Съвсем наскоро благотворния резултат от сериозната музика и от положително звучащите думи се доказаха с научните експерименти на японския учен Масару Емото. След въздействие върху обикновена вода с различен вид музика (Бах, Бетовен, фолклор, хеви метъл и др.) и думи като “любов”, “благодаря”, “мразя те”, “ще те убия” се изследва водната молекула в замразен вид. Негативното влияние не позволява да се оформи някаква структура, докато положителното създава красиви и разнообразни кристали.

В края на ХХ век се развие като отделен клон психотерапията чрез танц и движение. Още древните гърци смятат, че единствено танцът освобождава някои силни емоции и така пречиства и лекува. До известна степен подобно е значението и на фолклорните танци, които освен носители на духовната култура и житейска философия на даден народ въздействат катарзисно, лекуват тялото и психиката, източник са на удоволствие и удовлетворение.

Фройд развива теорията за единството и целостта на тяло и ум, което владее всички източници и форми на съзнанието. Според първите танцови терапевти М. Греам и Р. Лабан взаимовръзката между тяло, ум и емоции оказва влияние върху физическото поведение. По-нататък наблюденията се насочват изцяло към езика на тялото и се открива, че по движението на човека се научава много за него самия и за вътрешния му свят.

Чрез движението като отражение на подсъзнателните процеси  се постига цялост или непринуденост в отношенията към себе си и към околните. Теорията се развива от Мери Уайтхаус, която смята, “че е възможно чрез движение премодулиране на архетипа и чрез стимулиране и насочване към спонтанни движения да се преминава към творчески лечебен процес”[1].

Музиката най-лесно провокира движенията. Когато е предварително създадена спонтанността се нарушава. В Паневритмията имаме и конкретно движение, така че спонтанност можем да търсим само на ниво интерпретация. Това от своя страна помага да се преодолее проблемът със саботирането на лечебния процес от самия пациент. Поради страх от новото и различното, от осъзнаването на собствените слабости или силни качества, танцьорът може да не иска да прекрачи прага на личностната промяна. Тук това е избегнато и по деликатен начин движението от бариера за израз на чувства може да се превърне в техен проводник. Защото всички изпълняват един и същ танц и психомоторната асоциация, тълкуване и преживяване са свободни и индивидуални. Връзките между отделните модели също. Всичко влияе в зависимост от личностното ниво на съзнание и свободния избор. Плахостта, паразитните и излишни движения, емоционалните изблици и др. подобни постепенно се изглаждат и се получава баланс между експресия и потискане; хармония, която помага за развитие на сетивата. Оттук, работейки с физиката и нейната изява, се постига обратна връзка с психиката и вътрешния емоционален свят, където ние самите сме си най-добрите лечители.

И накрая искам да подчертая: играейки Паневритмия ние се доверяваме, ако пожелаем разбира се, на един уникален, невидим, перфектен и фин психотерапевт. А Той ни посочва пътя към Себе си.