Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

След завръщането си от Америка, Учителят често обикаляше България, отначало да прави френологични изследвания, а после, след като създаде общество Бяло Братство, да проповядва Словото Божие. През 1914 година дойде и в Ямбол, за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души. На събранията, които ставаха всяка вечер в братския салон в къщата на Ради Дюлгеров, идваха и външни хора, които оставаха много доволни от беседите на Учителя. След престой от 5-6 дена, през което време държа и една сказка в читалище „Съгласие“, той замина за Сливен. Придружиха го няколко свободни братя, между които и 2-3 ученици – гимназисти, членове на братството от 2-3 години, между които и моя милост.

Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или, както я наричаха само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица“. Георги Сотиров седеше у дома си, винаги препълнен с хора, дошли от всички краища на България, а Кортеза оставяше често своите гости и ходеше да проповядва извън Сливен, почти из цяла югоизточна България. Където отидеше, в домът, в който отседнеше или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали.

В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът ѝ се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната ѝ беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила, като в църква, а около останалите стени имаше миндери засядане.

Кортеза беше твърде словоохотлива! Още ненасядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора“, защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма“ – лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо“ – „Свети Спас“ на Бакаджика.

Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние – аудиторията – само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза:

– Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие. Не, г-н Дънов, няма прераждане и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!

Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше още за начинаещ и искаше да го поучи. Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по- рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с Ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал.

Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза:

– Този въпрос е много лесен за тебе – да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон за карма, който ще ги изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учат прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание.

– Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, то да стане още по-мързелив. Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки.

Учителят се усмихна и само каза тихичко:

– Ех, както обичаш.“

Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза:

– Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи.

Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стесняваше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове.

Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни.

Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното ѝ общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. И нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини.

Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението – свое и на другите само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум, или обратното – ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик.

Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът“ и „жената“ на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът.

                                                                                   Тодор Попов – Ямбол.