Йосиф Флавий или Yossefu ben Matityahou /Йосиф син на Матей/ е античен еврейски историк и писател. Автор е на "История на юдейската война", както и на "Юдейски древности", "Срещу Апион", " Автобиография". От двата му първи труда се черпи информация за историята на източните римски провинции и особено от втория, където се споменава Иисус (според някои изследователи това е по-късна чужда интерполация).

Роден е в Йерусалим в заможно семейство на свещеник. Майка му е от знатния род на Хасмонеите – Макавеите. На 19-годишна възраст се присъединява към фарисеите и става влиятелен човек в Юдея. Около 64 година е изпратен в Рим, да се измоли от Нерон освобождаването на няколко знатни евреи. Тогава е арестуван от Нерон, но по-късно е освободен по молба на Попея Сабина, съпруга на императора. През 66 година Йосиф Флавий участва във въстанието на юдеите срещу Рим. Пленен е, но след 2 години е помилван от Веспасиан след като му предсказва, че ще стане император, за което получава римско гражданство, заедно с фамилията Флавий. Поради това се казва Йосиф Флавии. Ползва се и от покровителството на император Тит, получавайки от него пенсия, а от името на римския народ и къща, бивша резиденция на Веспасиан.

Йосиф Флавий е отличен познавач на религията и културата на своя народ. Заради компетентните му исторически проучвания многократно е цитиран от сериозни историци като Дион Касий, Порфирий, Евсевий Кесарийски и Ориген. Според Евсевий Кесарийски (“Църковно история, III, 9,2) в Рим е издигната статуя на Йосиф Флавий. Умира по времето на император Траян - около 101 година.

Източник: Уикипедия