Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

Рила – душата на България. Планина, която

те пленява с могъщество, сила и една

необяснима мекота! Приеме ли те планината

в обятията си, забравяш човешката суета,

свързваш се със светлината в душата си и с

космичната любов. Усещаш величието на

Рила, красотата на нейните езера, цветя,

върхове… Не искаш да я напуснеш,

завладява те желание да се слееш с нея във

вечността и да полетиш на крилете на

любовта и светлината!

Красотата на Рила е неизменна и, на пръв

поглед, неподвластна на човешката намеса

и алчна експлоатация. Но това е измамно

усещане.

Когато погледнеш към нейните Божествени

езера, погледът ти с дълбока тъга и болка

се спира на танцуващите във водите им

неестествени за тях растения. Цъфтящи,

красиви сами по себе си, но някак си не на

мястото си! А Седемте рилски езера са

сърцето на Земята и водата, която минава

през тях, е свещена и има голямо

въздействие, по думите на Учителя Беинсá

Дунó.

Необичайната растителност превзема

водите им – бавно, властно, безвъзвратно…

Неуспешни се оказват опитите на

самоотвержени ентусиасти, нагазили във

водите, с ръце да изкоренят настанилите се

водорасли.

Замърсяването на езерата е наша, човешка

вина. Построяването на новите съоръжения,

чрез които достъпът до планината е

улеснен, доведе огромни количества

туристи. През летните месеци те пълзят

ежедневно на големи групи към върховете и

езерата. Палатки никнат на места извън

определените за къмпингуване.

Необезпокоявани туристи с пълни шепи

черпят от Божествената красота на Рила,

прекарвайки дни наред на ръба на закона.

Дали отговорните за това лица ще се

погрижат за отстраняване на тези

нередности!?

Човешко право е да се радваме на

природата, на Божествената красота, която

щедро ни е подарена, но и човешко

задължение е да се грижим за нейното

опазване. Егоизмът на човека се е проявил

и в цялата Рила. По пътеките, във водите,

сред тревите и камъните следите от

човешката безотговорност и егоистична

консумация на природните дарове са все

повече. С тъга в душата си спомням за

торбите отпадъци, събрани от приятелите

ми, с които споделихме няколко прекрасни,

незабравими дни в прегръдката на Рила.

Човеците бяха се насладили на тази

божествена красота и бяха забравили, че и

след нас Рила трябва да я има, за да пази

България, за да могат да ѝ се наслаждават

поколения след нас.

Животът е свещен дар както за човека, така

и за планините, езерата, реките, моретата,

цветята, дърветата, животните…

Наш човешки дълг е, като венец на

творението, да се замислим за това!

 

ИлДа, 01.12.2016 г.