Сега във вашия специален клас аз съм забелязал, от ред години работите не вървят добре. И сега аз ще ви оставя да се ръководите сами, понеже съм занят. За бъдеще имам нещо по-важно и ще ви оставя – това, което съм ви казал, вие сами да го изучавате. Защото, в какво седи знанието? Човек не трябва само да събира. И както виждам, специалният клас не постига тази цел, която трябва да се постигне. Наместо да се постигнат някои хубави качества, развива се точно противоположното – обратните качества се постигат. В това отношение аз считам: не искам да идвам в класа, понеже не се постига тази цел, А само да се мажат циреите с масло отгоре, това е безполезно. Знанието трябва да носи в себе си доброто. То трябва да бъде една спомагателна сила само за филтър. Ако във вас не може да се развие един характер, една самостоятелна сила заедно е природата, знанието е безполезно и то е един товар. А знанието е, което може да ви ръководи в пътя на истината.

Вие казвате: „Да се говори истината, било горчиво.“ Това не е никаква истина. Да кажем, изучава се човешкият характер. Вие се събирате в специалния клас. Каква е целта на специалния клас? Какво научихте от осем години в специалния клас? Кажете ми, какво научихте? Може да кажете, че сте развили някои теории върху това, какво е моралът или какво нещо е човешката разумност. Какво представлява човек сам по себе си? Защото вие имате да се справяте с друга една действителност. Болният докато не се справи със своята болест, здравето няма да дойде. И богатият докато не се справи със своето богатство, или сиромахът докато не се справи със своята сиромашия – сиромашията не си отива. И неразумният, глупавият докато не се справи със своята глупост, той умен не може да стане. Защото глупав човек е всеки, който има известни желания, които не могат да се реализират; знанието му не може да се реализира.

– Кажете ни сега едно неестествено желание? [Обади се М.]

Аз не искам глупава философия. Ако е за глупави философи, аз съм минал през всичките философи. Аз виждам нещата и не искам да критикувам. Но има неща, които [за] мен са крайно нежелателни. Години аз съм търпял много работи и считам моето време изгубено. Аз не искам да имам глупави хора подир себе си, нито пък хора, които отиват в порока, а са облечени в някоя мантия. На такива хора няма какво да проповядвам, нито пък да ги уча. Няма защо да се опорочавам и аз, всеки ден да влизам в калта и да вадя хората от калта, и те пак да влизат вътре. Аз това не считам за философия. Сега вие ще идете в света да слушате Бога, не да слушате мене. Бога ще слушате! Ако вие сте дошли със своите възгледи, и аз имам възгледи. Ще ги оставим настрани. Ако можете да ходите по Божия път, няма какво да се обезсърчавате. Който ходи по човешки, се обезсърчава.

Някой път детето седи и през целия живот само родителите да го гледат. Това дете е инвалид – през целия живот само бащата и майката да го хранят. Ако може само това дете да се гледа да живее, то расте. Сега в класа има хора, които нямат убеждение. И ако вие с вашите убеждения сте инвалиди, какви ученици сте?

Казвате: „Учителю, аз се съмнявам.“ Може да се съмнявате, мене не ме интересува вашето съмнение. Въобще съмнението не ме интересува.

После се питате: „Учителят за това ли е пратен? Пратен ли е от Бога?“

Питам ви: като се родихте, пратени ли сте от Бога? Това е все същият въпрос. Кой от вас знае? Де ви са акредитивните ви книжа, че сте пратени от Бога? Че живеете – да. Но кои са писмата ви?

Как трябва да се живее сега? Не че сега ще ви научим да живеете. Вие сте живели. В какво може да дойде съмнение? Всеки един учител може да лъже, но и всеки един ученик може да лъже. И ако учителят лъже и ученикът лъже – каква наука може да има? Във всяка една наука има една страна, дето може да се лъже. Някой път лъжата може да е съзнателна. Някой път учителят е заставен – или че не разбира предмета си, но се представя, че знае, или неговото поведение не е такова, но той ще се представи тъй. У учените хора има вложена лъжата. И у религиозните хора има лъжа.

И аз ви казвам: мнозина от вас вървите по един много крив път и последствията за бъдеще, след двайсет-трийсет години ще бъдат толкова лоши, че вие ще съжалявате много. Ще кажете: „Трябва да се живее.“ Аз това не засягам. Може някой да каже: „Учителят иска да каже, че някой брат ходил с някоя сестра.“ Не засягам аз това. Аз засягам онази поквара, че вие под булото на новото учение сте в една поквара вътре в себе си. Пред себе си вие не сте чисти. В дадения случай, когато направите една погрешка, пред себе си не казвате, че това е погрешка. И след време ще видите тази погрешка към какви резултати води. Пък тази погрешка може да стане причина за хиляди други хора да страдат.

Ако един капитан на параход седне и яде и пие, а не седи на мястото си на палубата или на своя капитански пост, питам: този капитан на мястото си ли е? Та вие сте един параход като „Титаник“. вие сте капитанът и казвате: „Нямам ли право да си почина?“ Когато си на сухо, имаш право да почиваш, но когато си в морето при тези вълни, къде трябва да бъдете? На капитанския пост! А преди да е тръгнал параходът, можете да седите и да ядете и пиете, да гуляете. Но казвам ви: щом сте в морето, ако това правите – не сте на мястото си. Сегашното ваше тяло е един грамаден параход, който е пуснат в морето на живота; знаеш ли този параход колко струва? И когато вие излезете на брега, компанията ще ви държи отговорен и вие ще платите за всички аварии и за всичките загуби. И компанията ще ви съди според повредата, която сте направили.

Вие сега ще дойдете до тези религиозни разбирания, казвате, че Господ ще ви прости. Оставете тези прощавки. Има известни прощавки, вие още не сте умирали. Казвате: „Като умре човек, ще се свърши всичко.“ Вие сте забравили какво има в онзи свят. Даже понятията ви за ангелите – и тях не знаете, вие на тях ще им турите такива крила. Не са птици ангелите, като имат крила. И ръце имат, и крака имат като хора. Само че ръцете им са такива, че един ангел, като си простре ръката върху тебе, ще те простре на земята. Най-малкото помръдване на ръката на един ангел има динамическа сила. Отличава се само по силата си.

Сега целта ми не е да ви изобличавам, да се спирам специално, време няма. Но вие излизате от един народ, който има няколко такива отрицателни качества. И казвам: вие не можете да се освободите от своята българщина. Аз го наричам това българанство. От вашето българанство вие не можете да се освободите. Българанството се отличава, то е една магарешка упоритост. И после, българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане. Българинът като българин благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Аз го наричам това: благородство няма. Казва: „Че ме е родила майка ми, що от това?“ Иска да се жени, да си има дете. Българанство е това. И после, разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност и аз вече имам пример на българанство тук и между сестрите, и между братята – навсякъде. Десет години българанство! И съм решил, да се петня повече не искам. Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. [Аз] съм викан на друго място, имам друга работа, и да имам желание да седя тук, то почти се свърши.

Та казвам: сега искам да ви дам един принцип, който да прилагате. Вие не можете да успявате в живота, докато нямате една абсолютна любов към Бога. И след това, абсолютно уважение към ближните. Абсолютна любов към Бога! Същевременно нито аз искам да ви уча на нещо. Вие нямате любов към Бога. После, това, което се учи – проверено ли е? Аз взимам нещата от обикновената наука. Има неща, които не са прави тъй, както се разглеждат.

Казват, че имало една школа, направена от адепти и учители; има една школа само от мъдреци – адептите на техните учители в тяхната йерархия. Там са изучавали живата геометрия. И те, като пресмятат по тяхната математика и като вземат няколко прераждания, и като изчисляват, знаят точно как ще прекарат живота си. Ред прераждания като изчисляват, те знаят и ще могат да предвидят всичко – как ще започне животът, как ще прекара живота и какви ще бъдат резултатите. Някои от вас, които сте чели теософската литература, знаят колко учени са тези лордове и господари на кармата и дихармата. Като пратят някого на земята да се прероди, вдигат неговия хороскоп, като вземат под внимание всичките звезди, които съществуват в нашата вселена какво влияние ще окажат; и като вземат предвид какво влияние ще упражнят животните и растенията, и атмосферата, и слънчевите лъчи; и след като работят четирийсет и пет години. Защото, за да се прероди един човек, трябват четирийсет и пет години. Ще кажете: „Защо?“ За да се реши тази задача, трябват четирийсет и пет години. Та като работят всичките тези учени хора и направят този хороскоп, ще го пратят на земята. Сега във вашите умове – това са хипотези, това са сънувания. В който и да е ум. даже и онзи, който говори, и той се пита дали това е вярно.

Сега някои от вас мислите, че животът е лесен и вие с един калем казвате: „Как аз да нямам това благо на земята?“ Че вие знаете ли как се добиват тия блага? Мислите ли, че едно благо тъй лесно се добива? Мислите ли, че един талант, който може да ви се даде, че вие можете тъй лесно да го вземете, както се дава или взема масло? Знаете ли вътрешното съчетание на талантите? За да бъде човек талантлив, знаете ли колко хиляди същества трябва да се съединят? И то – разумни същества, за да произведат един резултат – един талант. Талантът не е резултат на един човек, това е едно съдружие. Един е турен напред, а зад него седят хиляди разумни същества. Тъй щото талантът е общоколективен резултат на тях. А сега казват: „А, той е талантлив човек.“ Ти, докато дойдеш до него, към всички тия хиляди същества трябва да имаш уважение и почест. И вечерно време като се върнеш – през деня каквато слава си спечелил, да я разделиш с всичките тези същества.

Да кажем, ти си някой талантлив певец – върнеш се, носиш десет букета, ходиш, пъчиш се натам-насам. Но ти се пъчиш на чужда сметка. И онзи генерал се пъчи с кръстовете си и казва: „Аз извърших войната.“ Ха, извършил войната, но десет хиляди души войници паднаха на бойното поле. А той си турга медалите и се пъчи е тях, а колко ходят с патерици! Ние благодарим за такава величина в света. Ако вашите таланти ще бъдат такива – да карате други да ходят с патерици, благодарим на такива таланти. Благодарим на такива генерали. Такива генерали може да са потребни, но в школата на Черната ложа.

Вие сега, като излезете, ще кажете: „Учителят ни насоли много добре.“ Ако съм ви насолил, то е просто да не се вмиришете. Но за мен да се насоли човек, това не значи да живее. Това е една солена риба. И аз бих желал да живеете в солената вода, без да се всолявате както рибите живеят. И питам: защо рибата, като я пекат, пак ѝ тургат сол? И казвам: като живеете в един свят на знание, аз не искам да се осолите. И рибата е много умна – тя не се осолява. Та казвам: знанието в света трябва да бъде като едно условие за вашето развитие. Но ако вие се осолявате е това знание, вие сте като един чироз, окачен на една връв. И като се осолите, съзнанието ви, всеки прогрес и разбиране на живота, с свършен.

Ще дойде някой от вас, ще каже, че се е осолил. „Искам да се оженя.“ Вие сте една осолена риба. „Искам да стана министър.“ Вие сте осолена риба. „Искам да стана проповедник. Вие сте осолена риба. „Искам да стана най-добрият човек." Вие сте една осолена риба. Той иска да стане гениален учител, проповедник. Осолена риба е това. Това е едно знание, една професия, преди всичко. Това е едно временно отношение, отношение за земята.

И питам: ако един учител, след като е учителствал, че учениците го вземат и го набият хубаво; казват: „Заслужил си го е.“ Защо? Той, като стане учител, трябва да бъде толкова силен, че ако той има трийсет души ученици в училището, той трябва всички да ги налага, че да знаят, че той е учител. И ако той ги бие, те ще кажат: „А, не се бие нашия учител.“ Защо? Защото е силен – не се играе е него. И като опитат учениците учителя си, той като ги наложи всичките, втория ден те ще седят пред него с почитание към него. Както когато се яви учителят по математика, всички се сгушат. Но по този начин, това е външната страна.

Знанието е една сила, която отвътре се прилага. И ако тази сила сама по себе си няма една морална ценност, как да се употребява, това е само едно външно знание. Учителят трябва да каже: „Имам едно знание, което еднакво важи за мене.“ В истинското знание учителят еднакво се подчинява на знанието. Да вземем знанието за яденето – както се подчиняват учениците, и учителят – и той яде по същия начин. Може учителят да сдъвче по-добре храната си. Тогава по какво се отличават учениците от него? Вие наблюдавали ли сте как ядете? Отляво надясно или отдясно наляво? После, когато ядете, нали стават едни свивки на устата – правили ли сте такива малки наблюдения върху яденето?

Та казвам: поставете една основа на вашия живот. Искате вие да ядете – трябва да знаете защо трябва да ядете. И после трябва да знаете как да ядете.

Искате да учите – трябва да знаете защо и за какво трябва да учите. За всяко нещо, което вършите, трябва да знаете защо го вършите. Искате да живеете – трябва да знаете защо трябва да живеете. В лекциите си аз съм засегнал известни положения, около десет-петнайсет, които трябва да ви са ясни. Ти не можеш да бъдеш почитан от хората, ако не ги почиташ и ти. Ти не можеш да бъдеш обичан от хората, докато не ги обичаш и ти. Ти и пред себе си не можеш да бъдеш почитан, ако не почиташ себе си.

Та казвам, атавистически от вашето минало се проявяват някои лоши черти. Че ако вие не сте господари на вашата карма, ако вие не работите върху вашите недъзи и лошите черти, които имате, какви ученици сте тогава? Че вие трябва да се справите с тях, да въздействате на отрицателното у себе си. Казвате: „Аз не мога да се справям.“ Не, човешкият ум може да се справи със своите недъзи. Погрешката, която учителят е направил той може да се справи с нея; и погрешката, която ученикът е направил, и той може да се справи с нея. И тази погрешка е толкова малка, както ако ти е паднал един косъм от главата на дрехата ти – има ли някаква мъчнотия да вземеш този косъм от дрехата? Ама той може да е паднал на гърба на дрехата – съблечи палтото и снеми косъма. Къде трябва да го туриш? Посади го някъде да изникне. И казвам, всички сега трябва да се справите е някои минали ваши недъзи. На това отгоре ще ви дойдат някои ваши добродетели.

Вие имате много добродетели, но много добродетели могат да се развалят само от една погрешка. Ако на един човек му снемат главата, тогава какво струва тялото без главата? Или ако вземат тялото, какво струва главата без тяло? Две неща трябва да желае човекът: той трябва да се моли на Бога главата му винаги да остане на нейното място и тялото му да остане на място. Пък и благоутробието да е на своето място, пък и всичките други функции – физически и умствени, всички трябва да са на местата си. Това е една реалност, за която той трябва да се моли всяка сутрин. Той ще стане сутринта, иска да свърши университета. Мнозина от вас са свършили университета и още колко прости са досега. Разправят за Летбитър, ясновидеца, че е бил един от израилските малко пророци. Пише той в една книга: „Чудна работа, от две хиляди години толкова назад да съм останал. Едно време бях пророк, а сега?“ Изгубил той пророчеството си. Възможно е човек да изгуби своето пророчество и може да остане назад. И сега казват: „Като дойде Христос на земята.“ Но в това има едно механическо разбиране – като дойде бащата, синовете очакват да умре бащата или той да раздели богатството, че да станете и вие богати. Това е едно криво разбиране. Когато хората живеят по закона на любовта, всички са равни. И бащата работи, и майката, и децата, и каквото придобият – има един закон на разумност при разпределяне на благата, които съществуват.

Казвам: този закон е прав, приложете го върху себе си. Вие сте цяла една фамилия, цял един народ, една голяма кооперация, цяла една малка вселена. И ако вие не можете да оцените тази малка вселена, и ако вие постоянно сте недоволни, че нищо не сте постигнали, нищо не сте добили, тогава вие не разбирате вашия ум. И ако някои от вас дойдат и кажат: „Тъй обаятелно беше пението, никога не съм слушал такова пение.“ Че така да каже, той не говори истината. Ама не и да дойде, да каже и другото, обратното: „Вие сте такъв бездарник, толкова глупаво беше пението.“ Че това са две крайности. Кажете: „Хубаво беше. В дадения случай, хубаво беше това пение, хубаво пее.“ И аз съм следил: онзи, който е пял хубаво, сам е доволен. Сега да река другото, че той някой път може и да не пее хубаво. Когато човек се упражнява, той може да пее.

Искам тези думи да ви служат като мярка, защото в живота много пъти ще падате и ставате, и ще се учите. Това, което аз съм ви учил, вие ще го проверите. Това, което проверите, това е истина. А това, което не можете да проверите, то ще остане една загадка. И сами ще видите де е вярно и де не е вярно. Всичко ще се провери, няма да остане скрито-покрито, няма да остане тайна, която да не се разгадае. И за бъдеще, когато се завърши развитието на човешкия живот, онези, които се занимават с човешката карма, ще изкарат целия кивот на човека – всичко това ще го видиш един ден и ще получиш диплом, че си се усъвършенствал. И този филм ще го изкарат на театър, и този филм ще бъде говорещ филм. И ще те питат: „Кое обичаш да остане и кое обичаш да се заличи?“ И ти ще се чудиш ти ли си, или не си. Това ще бъде най-хубавата картина, която може да видите. Ще видите всички противоречия, които могат да съществуват; ще видите и всички хубави работи. Всички контрасти ще видите и ще ви попитат: „Кои от тези картини да останат и кои да заличим?" Е, какво ще кажете на това отгоре?

Това няма да стане тъй, както хората изваждат най-лошите работи, които са станали в света. Други са били побужденията. Най-първо, лошото е един обратен процес на едно желание у човека. Да кажем, започваш с едно чувство на обич, но когато твоята обич не се оцени, у тебе се ражда друго едно чувство да си отмъстиш. Ти виждаш в твоя кинематограф – започнал си добре, а свършваш зле. Някой път виждаш и обратното: най-първо удариш някого по главата и след като дойде у тебе съзнанието, ти го съжаляваш, изтриваш му раните, намазваш ги с балсам, и оттам насетне ти почваш да гледаш всичкото изобилие в душата си. И в твоя кинематограф започват да се нареждат картините: започваш зле, а свършваш добре. А има и мнозина, които в началото започват добре, и накрая свършват добре. Това са идеалните картини. Сега аз искам вие да дойдете до онова положение – и да започнете добре, и да свършите добре. И казвам: ако вие сте хора на убежденията, аз не искам да кажете, че той, Учителят, ни прати на земята или – той, Учителят, така казва. Това не искам, така не се размишлява. Аз нямам нужда да разправяте аз кой съм. Аз зная откъде ида и къде ще отида. Моята сила е в това, което аз зная, а не в това, което вие знаете.

Та всеки един в себе си трябва да бъдете верни. Ако вие поддържате една истина, вие за тази истина трябва да бъдете готови да умрете. Вие за тази истина не трябва да говорите. Ще говорите [в] последния момент. Предизвикват ви – ти ще мълчиш. „Ама ти какво мислиш за Бога?“ Нищо не мисля, не съм готов да дам мисъл за Бога, не съм дошъл дотам. Още с малки работи се занимавам, тях изучавам, бръмбарчетата, но до Бога – аз съм оставил този предмет за най-после. „Ама ти за религията какво ще кажеш?“ Това е дълбока работа, дотам още не съм достигнал. „Ама що е религия?" Религия, това е женитба. Щом влезеш в която и да е религия, ти си оженен и имаш много деца. И ще ги гледаш. И не само в религията ти ще бъдеш женен, но щом станеш учен човек, ти пак ще имаш много деца – онези деца във вивисекциите, дето се режат жабите – това е едно мъжко дете. Та щом станеш учен човек, пак ставаш женен. И онзи учен човек, за да поддържа това дете на науката, той трябва да заколи няколко жаби. И с кръвта, която изтича, той храни това дете у него. Това желание да бъдеш учен човек, това е едно дете вътре у тебе, и кръвта, която изтича, храни това дете. Самото желание да бъдеш учен, е едно дете у тебе. Да бъдеш професор – това е друго дете. Но тази мисъл или това дете един ден може да умре и тогава ти казваш: „Аз се опростих с науката.“ Ти си се опростил със своето дете. А някой път оставаш верен. Когато умирал един учен американец, който изучавал гръцки език, той съжалявал, че няма още двайсет години, за да определи неопределения член за онова, което е писал апостол Павел. Този човек иска още двайсет години да живее само заради един член.

Сега всеки един от вас, ако искате да работите върху лекциите от осем години, ще извадите колко принципа са засегнати. Колко неща аз съм засегнал, ще ги намерите – от това, което сте слушали. Да ви дам още беседи, да се връщам – аз не давам. А за бъдеще да ви предавам така, не може. Дотам, додето сте дошли, по-нататък не можете да разберете. И ако ви се предава, ще се образуват вашите лични центрове – вашата гордост е започнала у всинца ви да се развива. Като ме срещне един, най-първо си покаже юмрука. И започнем двамата с юмруците – един, два, три, четири. Щом аз набия ученика, казвам: „Ти трябва да се учиш.“ Преведете сега този символ (свиването на юмруците за боксиране). Какво съдържа в себе си тази сила? Мога ли да и прекарам в живота? Като дойде до онзи порочния живот – кражба, лицемерие, подлост – или мен бият, или аз бия. Ако ме бият, казвам: слаб съм в характера. Знание трябва. Как ще се уча? Нямам знание. Ще ида десет, двайсет години, както този иска още двайсет години за неопределения член. И ако ме бият, значи заслужавам го. И втори път като изляза, ще кажа: живот има в това.

Искам да оставя една мисъл в ума ви. Не да кажете: „Тази работа няма да я бъде.“ Какъв смисъл има от всичко това? Определени сте да станете ангели. И ако не сте станали, можете да станете, като работите над себе си. Можете да станете в един живот ангели и можете да станете и в десет живота, и в двайсет живота, но ангели всякога можете да станете. И ей сега можете да станете. Но ангел може да бъде всеки един разумен човек.

Сега, не да очаквате вие от света. Вие очаквате от света това, което го няма. Идете тогава и научете един урок от пчелите – когато една пчела хвръква, тя влиза в цвете, дето друга пчела не е влизала. Като дойде пчелата, тя влиза само там, дето друга пчела не е влизала, или дето има мед. Една пчела никога не влиза в празен цвят. Вие ходите в света при всички хора. Един човек, който греши, е едно цвете, дето сокът е изчерпан. Защото грешният човек – това е този, дето много бръмбари и други същества са ходили и са изчерпили сока.

Кръчмарят, след като продаде своите бъчви, е доволен. Та кръчмарят, който е станал причина да се покварят хиляди домове, и децата им, и жените им; та ще е доволен. Да кажем, той е събрал два милиона, но той си е навлякъл такава съдба, за която само бъдещето ще приказва. Ще кажат: „Кръчмарят е разбогатял.“ Защо е разбогатял? Благодарим на такова разбогатяване. Науката не трябва да бъде кръчма, да има кръчмарски идеи. Най-малкото науката да бъде една гостилница, в която всеки да остави, колкото иска. Защото вие, като влизате и света, ще влезнете в която и да е организация. А най-първо трябва да бъдете организирани вътре.

Ако досега се питате: „Учителя кой го прати?“ – три положения има: или Бог го прати, или дяволът, или аз сам съм дошъл. Тогава аз казвам: вас кой ви е пратил? Или дяволът ви е пратил, или Бог ви е пратил, или вие сами сте се пратили. Запитваш защо си дошъл в училището. Дошъл си да се учиш. Ако си дошъл от само себе си, имаш една отговорност. Ако те е пратил дяволът, аз вземам дявола – това е обществото с долни инстинкти. Ако Бог те е пратил, това е най-благородното, което може да съществува и което носи щастие за самия живот. Та казвам сега: вие се учите, и не можете да разберете де грешите. Ще каже някой, че той е от Бялото братство, той е окултен ученик. Като кажа, че аз съм полковник или подполковник, какво трябва да разбираш? Или ако кажем, капитан, или поручик, или подпоручик, фелдфебел, или взводен и най-после, прост ефрейтор и редови?

Каква е разликата между един прост редови и един генерал? Някой път редовите знаят толкова, колкото и генералът знае; а някой път и генералът знае толкова, колкото всички редови. Някой път един редови разрешава задачата на бойното поле. И хората в света вярват едни на други. Онези, които са ви пратили, те са вложили нещо във вас и те желаят вие да се подигнете и да имате вяра в това, в което те са имали. Ако вие загубите вярата на това, което Бог е вложил във вас, тогава аз ви казвам: аз съм недоволен за едно от вас, да ви кажа сега – че вие не обичате Бога. Там съм недоволен, там седи моето недоволство. Много от вас много добре се учите, много сте интелигентни, със силни способности, но и на сестрите, и на братята казвам: не обичате Бога. И вследствие на това не искам да ви занимавам повече. Когато човек има любов към Бога, той трябва да бъде готов на жертва. Всичките въпроси там са разрешени. Тогава къде седи науката? Та казвам: вие всички трябва да си съставите една ясна представа за работата ви като ученици. Не да имате само една представа, но да имате една вътрешна връзка. И всяка сутрин да слушате гласа. Кой глас? Този глас, за когото е казано: „Страшен е гласът.“

Евреите, като чуха, че говори Господ, се изпоплашиха. Казват на Мойсея: „Господ да не говори на нас, но на тебе да говори.“ И всичките нещастия на еврейския народ произтекоха от това, че те не искаха да слушат Божия глас. Мойсей им говореше, но щом не искат да слушат Господа, и Мойсея не искат да слушат. Та и вие не трябва да бъдете от страхливите. И ако вие не слушате Онзи, Който ви е дал всичко в живота; Който през всички векове на миналото и всичките векове на бъдещето, Който досега ви е мислил най-голямото добро; Който ви е създал сегашния живот и ви подкрепя; ако вие не слушате Неговия глас, мене никога няма да слушате. Ако хората не са благодарни към Този, Който ви е дал всичко, и към мене е същото. Същият закон е и за вас, и за вашите приятели. Вие можете да турите едно правило и към вашите приятели. Ако човек няма тази признателност, любов към Бога – Този, Който му е дал всичко, всички други отношения към другите същества не могат да бъдат нормални.

Ако искате да бъдете хора на науката за бъдеще, трябва да имате любов към Бога. Понеже, ако искате да се учите, има една свещена наука на биологията на растенията; тайната, да разбирате закона. Както изучават сегашните учени хора, те взимат патологическата страна на науката. Ние ще оставим патологията настрана. Всяко едно отклонение на патологическата наука образува болезнени черти и състояния в характера. Лоша черта у човека няма, но лошо се проявява човек в желанието си да придобие повече.

[Молим ви да не прекъсвате лекциите, ние ще ги проучваме, но сами като останем, нищо няма да създадем.]

Аз ще ви дам един метод, да се развивате, да учите. Едно нещо не обичам – забелязвам, в класа се заражда една несамостоятелност. Вие сте несамостоятелни, притеснявате се. После, раболепство. Един друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен вътре. Всеки един от вас е анархист в добрия смисъл и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо.

А други има – обезценяват всичко. Казват: „От мене нищо няма да стане.“ Но и едното, и другото е крайно. В един клас трябва да съществува пълна свобода. Под „свобода“ разбирам да има разумни отношения на нещата. Свобода на пръстите – тия пръсти имат свободни отношения, но те си и помагат. Значи да предизвикам първия пръст, когато ми трябва. И всички са готови, никой няма да каже: „Аз съм занят.“ Щом е болен, то е друга работа. Че и вие в характера трябва да имате тази черта: да бъдете готови. Ще дойде някой, каже: „Да направим това.“ Не казвай: „Е, аз не мога да направя това.“ Болен сте. Другояче той играе, ходи и вечерта този пръст оплаква ли се, че е свирил? Първият пръст може да се радва, да каже: „Аз много работа свърших, свирих.“ Ако пък е писал – и той се радва, че е писал. Сега вие ще кажете: „Може ли показалецът да се радва?“ Но пръстът е създаден от разумни клетки и тия клетки се радват. Докато вие разглеждате живота си като материя и съзнание, пръстът ви може да се радва. Когато цялото ви тяло и целият мозък, и всичко в нас почва да се радва, само тогава можем да живеем. Дето има живот, всичко трябва да се радва.

Аз мога да се занимавам със себе си, но не и с вас всинца ви. Не искам повече противоречия, и да се разправям повече не искам. Аз съм сит вече и моят живот, и всяка една минута заради мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук – има по-способни хора, които могат да се разправят. Ако има погрешки, аз ще ги изправя. Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството, и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър – ти не го знаеш, но аз го зная. Ти за твоята любов си в състояние да опетниш всичко. Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти – зад тебе седят и други. Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си, не мога повече това да търпя. Аз М[…]-и не мога да търпя. И такава любов не искам. Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога. Пък вие може да си живеете, както искате. Ще ви дойдат други учители да се разправяте. Ще дойдат някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна.

Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си дясната ръка, ние – лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи – 7:20 часа.

Тридесет и втора лекция на Младежкия окултен клас, 18 април 1930 г., Разпети петък, 6:12 ч., София – Изгрев.