1. Без анонимност, а всеки да се подписва под темата си.

 [Учителя взема бележките.] Сега аз ви платих, следователно тия бележки аз вземам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя, аз ще се занимая специално с него. Тук, на темите, не сте се подписали; който не се е подписал, трябва да се подпише, инак няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих, аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах натясно. Значи вие напълно не сте имали доверие в мен, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина. Според фактите подпис няма, нали? Така, сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега, но хайде ще направя отстъпка – вие ще ми донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.

От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя подписал ли е работата си или не. [Учителя взе една тема и я прочете.] Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.

Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но все трябва да има един подпис. Аз не подразбирам подпис буквално, туй е вътре по същество: когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят – това е страхът на физическото поле, но когато пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волята, т.е. той се е подписал и те принасят голяма полза, такива изречения живеят.

Сега аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня, ще ги разгледам и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце поотделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко три месеца, докато ги прегледам, но тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои – след две, някои – след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога – това е въпрос, това е една окултна задача.

За в бъдеще всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй просто да е като ученици, да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около 10-15 души, в друг урок ще се четат темите на други 10-15 души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по 5-6 пъти.

2. Като се пишат темите, да се мисли.

Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. 

Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.

3. Да се пише без излишни думи.

Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа Истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, за да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко дена без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, дано го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много, това са излишни думи. Той трябва да каже: „Гладен съм!“, нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: „Гладен е човекът, да го нахраним.” Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: „Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен.“ Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили. 

4. Да не се пишат темите проформа.

Забелязвам, че първия път, когато започнахте да пишете темите си, много хубаво пишехте. Оттам, с времето, вие започнахте да пишете така, както дойде – не мислите вече. Това стана нещо обикновено. Дойдохте, и като че колкото беше набрано у вас, изказахте го, и сега казвате: „Повече от това какво ще кажем?“ Първите ви теми са отлични, трябва да ги пазите. Тия отсега, отскоро – трябва да се турят в едно гърне, за да се стоплят – дълго време трябва да се варят. Например аз помня: един от учениците чете преди години нещо много хубаво. Това показва свобода на Духа. Трябва свобода на Духа. Трябва да пазите в Школата това – да бъдете всички свободни. Да си въздействате, но да не си противодействате. Защото противодействието ражда неприятна реакция, противодействието не води към добро. От класа в София по този начин ще се създаде едно ядро.

5. Да не бързаме да се отървем от темата.

Забелязвам в темите, че всички тичате към охолност. Даде ви се една тема, гледате да я свършите, да се отървете от нея. Имате темата: „Ползата от големите и малките извори“. [Учителят чете една тема]: „Ползата от малките извори не е голяма. Те не могат да задоволят много хора, защото лесно се размътват. Големите извори са неизчерпаеми, бистри. Всичко се пречиства там. Големите извори са щедри, те не държат сметка кому дават и колко дават. Големите извори са Божията любов, малките извори са човешката любов.“ – Това не е научно! Ако аз съм, като ида при един извор, ще видя отгде извира, как е пречупен пластът, каква е почвата, малко геология, ще проуча местността, има ли дървета, няма ли, къпят ли се в извора някои животинки, защо и за какво. После ще изследвам състава на водата какъв е; не само да е бистра, но ще видя какво съдържа. Вие казвате: „Божествената любов е голям извор.“ То е много философски въпрос. Ако любовта е извор, къде е този извор, обективен извор има ли? Много метафизически е въпросът. Някой от вас виждал ли е любовта как тече?

6. Писане на чиста, хубава хартия.

Като разглеждам темите ви, намирам, че някои ги пишат красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскват набързо, както им дойде. Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че ли на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това. Като че вие сте заети с много важни идеи. Като пишеш, пиши нещо хубаво. Ето тази тема е оцапана, как ще го четат? После, той бързал. Мнозина, като сте писали темата, сте бързали като кокошката, която иска да снесе яйце, та търси полог. Някой пише тема само до каже нещо.

7. Когато се пише нещо против някого, винаги има негативни последствия.

Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого? 

Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. [Този беше знаменитият Шангов.] Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“