„И в цялата земя, заявява Господ, две части в нея ще се изтребят и ще изчезнат, а третата ще остане в нея. И ще прекарам третата част през огън и ще ги пречистя, както се пречиства среброто, и ще ги изпитам, както се изпитва златото. Те ще призоват Името Ми и Аз ще им отговоря; ще кажа: Мой народ са! – и те ще кажат: Господ е наш Бог. (Зах; 13:8,9)“ – Из „Заветът на цветните лъчи“ – Духът на Благодатта (аметистови лъчи)

Учителя: „Съвременните хора живеят в изключителни времена. Възкресението, за което се говори в Писанието, става и сега. Днес светът се съди, и мъртвите ще възкръснат, ще се явят на съд пред Господа. Съдбата се налага по различни начини: чрез земетресения, чрез войни, чрез болести, чрез страдания. Бог казва на Израиля: „Търсете ме, докато съм близо“. Това значи, търсете Бога, докато още не е закоравяло сърцето ви, докато съзнанието ви не се е помрачило. Стане ли това, ще дойдат катаклизми и катастрофи в света. Това е начало на изпитанията, които няма да преминат скоро. Земята ще се тресе, ще се огъва, докато се създаде новото. Нов свят се твори сега. Не се страхувайте, но уповавайте на Бога и кажете като Псалмопевеца: "Тисящи ще падат от страната ти, и десет тисящи отдясно ти, но при тебе няма да се приближи". Работете върху ума и сърдцето си съзнателно, да бъдете от онези праведни, добри и разумни хора, за които възвишените и напреднали братя са готови всякога да воюват. Вие ще работите за доброто на своята душа, както и за доброто на своите ближни, а други ще воюват за вас. Когато дойдоха ангелите в Содом и Гомор, да погубят тези градове, Аврам ги запита: "Ако има поне десет праведни между жителите на Содом и Гомор, ще погубите ли градовете?" Ангелите им отговориха: Няма да ги погубим. Обаче, между жителите на Содом и Гомор нямаше даже десет души праведни затова се приложи наказанието върху тях.“  (23 лекция, държана на 20 април, 1928 г.)

В писанието се казва, че Бог закоравил сърцето на Фараона по времето на Мойсей. Възможно ли е тогава Бог да закоравява и в днешно време човешкото сърце и ние да се молим и молим, а да няма ефект? Обаче и човек може сам да си закорави сърцето и да не иска да се обърне към Господа, и да не иска да Го приеме. Когато това стане ние нямаме право да променяме пътя му, нямаме право да го насилим. И ние трябва да се съобразяваме с избора на хората. След като Господ се съобразява с тях, колко повече ние.

Закоравялото сърце само Божията любов и топлина могат да го смекчат.

„Най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота” (Притчи Соломонови 4:23). Защото ако злодеите дълго останат в греховете си, те закоравяват сърцата си в греха. Най-тежкият момент е, когато Бог изобличава греха, но човек не обръща внимание на изобличението му и продължава да върши грехове. Закоравялото сърце е решено докрай да се съпротивлява на Бога! Също както и египетският фараон, който не пускаше израилтяните да отидат в Ханаанската земя. Бог толкова пъти го предупреди чрез Моисей, но той се закоравяваше повече и повече.

В посланието към евреите, апостол Павел отправя към нас едно много силно предупреждение: „Затова, както казва Святият Дух: Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята” (Евреи 3:7-8). „Защото, кои като чуха, Го преогорчиха (разбунтуваха се)“ (16 стих). Тези пасажи ясно показват, че закоравяването по-скоро се отнася до неизпълнение на Божието Слово.

Учителя: „Христос казва: „Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат.“ (Йоан 15:22) Той свързва отговорността за греха със своето идване. – Кога греши човек? – Когато не слуша думите и съвета на любовта. Като греши, човек първо проявява непослушание, после неизпълнение на това, което му се говори. (НБ, 02.03.1919, София)“