ЧАСТ ПЪРВА – РАСТИТЕЛНОТО ЦАРСТВО

За да си съставим за това царство една по възможност по точна представа,ние ще го изучаваме първо по същество, второ – в отношението му към околната природа, и трето – в неговото приложение специално към човека. По този начин ние ще получим основни сведения из областта на ботаногонията, растителната физиология, и растителната физиономика, т.е. четенето на знаците.

Ботаногонията ще ни изясни онези космически начала, действието на който е създало /родило/ растителното царство.

Растителната физиология ще ни запознае с живите сили, които действат в растителното царство.

И най-после, растителната физономика – науката за знаците, или за съответствията, която ще ни научи по външния вид на растението да определяме неговите качества.

ГЛАВА ПЪРВА – БОТАНОГОНИЯ

В настоящето съчинение сме решили да се придържаме в книгата на Мойсея-Сефер, която е най-древното Предание, и която ще ни запознае с теорията за посвещението на черната и червена раси.

В единадесетия стих от първата глава на битието /по превода на Фабр Д'Оливие/, четем: „Продължавайки да изразява Своята воля, Бог казал: Земята ще дава трева, която ще расте и ще се развива от скрития в нея зародиш – плодоносния – който да дава своя плод, чрез затворената в него сила. И така станало.“

Това се счита за третия ден на творението,съгласно със следващото съответствие:

Огън – първи ден. Създаването на Светлината.

Вода и Въздух – втория ден. Капенето на водата и нейното разделяне.

Земя – трети ден. Образуването на сушата и нейното плодородие.

Огън – четвърти ден. Образуването на слънцето.

Вода и Въздух – пети ден. Капенето на водата и въздуха. Риби и Птици.

Земя – шести ден. Капенето на Земята. Животните и Човека.

Разглеждайки книгата Битие в нейната цялост, посветения равин /Мойсей/ ще ни каже, че личността на Исака представлява Растителното царство. Това се потвърждава от неговото недовършено жертвоприношение, от неговото естество, от името на неговите родители, синове и от всичките подробности на неговия символичен живот.

І. ХЕРМЕТИЧЕСКИ ТЕОРИИ

Философите – херметисти учили, че изходната точка на всичко съществуващо е хаосът, от който са създадени всичките форми на света, и който представлява от себе си космическата материя, от която ще се отделят всичките бъдещи същества.

Според същите философи, наред с хаосът е съществувала и друга основна същност – огън производител, оплодотворяваща същност, от въздействието на която от хаосът се създала монадата, „Живият камък“ или Меркурий, който е средство и цел на всичките сили. Този „огън“ е горещ и сух, мъжествен, чист. Това е Духът Божий, Който се е носил над водите, главата на Дракона, Сяра. Хаосът е оплодотворяващата вода, женствена, гореща, мокра, нечиста – Меркурия на алхимиците. Действието на тия два принципи на небето съставляват доброто начало: светлина, топлина и произрастването на всички. Тяхното действие на Земята е злия принцип, произвеждащ  тъмнина, студ, разрушение и смърт.

На Земята чистия огън образува великия Ореол „Илиастър“, великата тайна на Парацелза. Тази Земя е не определена и мъглива. Това е Луната, или меркуриевата вода; това е „Тоху в Воху“ на Мойсея. И най-после, чистата и небесна вода става земна форма /матрица/: хладна и суха, пасивна, която е алхимическата сол.

И така всичките създания на природата преминават през три периода: началото им се състои в съединението на двата творящи принципа. От това двойно съприкосновение произлиза светлината, после тъмнината, и неопределената и смесена материя, което поражда движението.

Движението се завършва с пълното разлагане или разрушение, след което молекулите на веществата почват да се координират /наслагват/ според своето атомно тегло. Това е сублимацията – животът на тварите.

Накрая настъпи, такъв момент, когато този процес спира – това е третия период.Настъпва разделяне между грубото и тънкото /ефирното/, последното се издига към Небето, а първото се спуща към Земята, и всичко останало витае в въздушното пространство. Това е краят – смъртта. В това изложение може да се види, как веществото преминава през четирите състояния на материята, наречена елементи: Огън, Вода, Въздух и Земя. Ние можем да изложим всичките тези данни в таблица подобна на Питагоровата – виж „Първоначални сведения по окултизма“ от Папюс. Подобни таблици се срещат и в индуските философи /системата на Санкия/ и в Кабалата /Таро и Сефироти/.

Нека изложим сега началата, които действуват в трите свята, като се ползваме за това от херметическата терминология. В първия свят Духът Божий, на създадения от огън, оплодотворява нежната /фината/ и хаотическа вода, от която е създадена светлината или душата на телата.

В втория свят тази хаотическа огнена вода, съдържаща в себе си жизнения сулфур /сяра/, оплодотворява средната вода, тази лепкава, мокра и гъста пара, която е духът на телата.

В третия свят тази пара, елементарният огън, оплодотворява огнения ефир, иначе наречен гъста вода, двуполова земя, първите твърди същества или оплодотворената смес. По този начин, всяко земно същество се образува от действието на три големи категории сили: едната от тези категории сили идва от небето-Емпирея; втората от Зодиакалното небе, и последната от планетите, всичките три сили отговарящи на горепосочените творения. От Небето-Емпирея слиза мировата душа, мировият дух и мировата материя, лепкавата пара, несъздаденото мирово семе. От Зодиакалното небе произхожда жизнения суфур, интелектуалният Меркурий, или жизнената сол, или основната вода, създаденото семе и вторичната материя на телата.

От планетите произлиза елементарният огън, елементарният въздух – носител на живота, и елементарната вода – приемника на семената и вътрешното семе на всички неща.

ІІ. ПРОИЗХОД НА РАСТИТЕЛНОТО ЦАРСТВО

Растителното царство е мокро само тогава да се появи на земята, когато тя, в своята еволюция, е могла да достигне да състояние щото атомите са могли да се разполагат вече във вид на кристали, даващи възможност да се образува твърдата почва, когато на Земята се е отделила водата от въздухът, както това е ясно описано от Мойсей в книгата: Битие. Тогава на планетата слиза Жизнената Вълна, която първа внася живота на въодушевената до тогава земна повърхнина.

Тази вълна е символ на красотата, поради което и растителното царство е посветено на Венера. Зеленината на растенията, като зелената морска повърхнина, се разстила по цялата Земя, и от тия зелени морски вълни се е родила Венера, богинята на Красотата. Съответно на това йероглифно обозначение, Жизнената Вълна е спирала, а филотаксията /разположението на листата/, може да служи за измерване на количеството на жизнената сили, заключена във всяко дадено растение.

Този растителен живот се явява като резултат на взаимодействието на слънчевата светлина с елементарните желания на вътрешния сулфур: нито едно растение не може да поникне без помощта на слънчевата енергия, която растенията поглъщат със силата на основните си свойства.

Да изложим постепенният ход на развитието на растителното царство от това на минералното, така както ни го списва авторът на „Светлината на Египет“ – Тома Хенри Бургон, стр .44.

Водородът и кислородът, съединени във водата, се поляризират по такъв начин, че водата се явява като вещество и полярност, противоположни на полярността на гърмящия газ. Слънчевата топлина разлага отново някоя малка частица вода, и отделящите се атом водород и кислород почват под влиянието на освободената сила, да се движат по спирала. В това си движение те увличат и частици от въглената киселина, която от своя страна, изменя тяхното движение, като го превръща от спирално във вихрообразно-връщателно. В този момент се явява и зародиша на живота.  

Под действието на централните огнени частици, свойствените на водорода и кислорода сили, още веднъж изменят своята полярност, следствие на което частиците от тия вещества отново почват да се притеглят от Земята. Водата възприема тези сливащи частици, и по тоя начин се получават най-простите растения от рода на торфения мъх.

Когато тия първи и най-прости растителни форми измират, техните атоми отново се повдигат по възходящата спирала, като изпитват притеглянето на въздуха,и все по пътя на поляризацията, те отново се образуват последователно лишаи, папрати и други все по съвършени растения. Тънката /фината/ същност, изхождаща от Слънцето, се превръща в центъра на Земята в течен огън, по пътя на коагулацията под действието

на притеглянето на сложните тела. Този огън се стреми да се върне към своя източник, но по своя път той среща различни форми /матрици/, притежаващи всяка различни свойства, според рода си, и тези форми, течният огън се определя в това или онова същество, според рода определят формата. Ако пък финесът /нежността/ на споменатата форма е твърде голяма, то това същество се повдига на повърхнината на земята, и се определя в горните части на биосферата в семена, от рода на съответните живи същества.“ Кратко изложение на тази теория се намира в кабалистическото съчинение „За петдесеттях врати на разума“, а именно в „Десетата врата за сложните същности“, наложени по следния начин:

І. Появяването на минералите по пътя на разлагането на Земята;

II. Цвета и сока се координира /съгласува/ за произвеждането на минералите;

ІІІ. Морета, реки и езера се образуват в глъбините и празнините на Земята;

ІV. Образуването на тревите и на дърветата;

V. Всяко растение получава сила и семе според рода си и пр.

VІ. Най-после да изложим на кратко ботаногонията на Яков Бьоме, която, както лесно ще види читателят, се съгласува точно с две от гореизложените положения.

Растенията са били създадени в третия ден „фиатом“ арса, който е горещ източник на движението, и в недрата на този „горещник“ са се родили растенията из „огнените мълнии“, и то в същото време когато Бог от делил формата на света от огненото начало, и е поискал да се прояви в нашия, сетивен свят.

„Фиат“, произлизал от Отца, като проявление на Неговата Воля, е възбудил и усилил „водните“ /производителните/ свойства на сулфура – на първичната материя. Знайно е, че водата – елемента, е форма, която привлича близките активни зародиши.

До грехопадането, растенията са съставлявали част от вътрешната страна на Рая, обаче след падането на човека, корените на растенията са изгубили своята святост и се присъединили към елемента Земя. Само цветовете им са запазили райския характер, както ще видим това по после.

III. СТАТИСТИЧЕСКИ СТРОЕЖ НА РАСТЕНИЯТА

Преди да се занимаем с физиологията на растенията, нека разгледаме на кратко действуващите в тях принципи.

Разглеждайки растението от страна на неговия строеж,ние виждаме пет начала да действуват в него:

1. Материя, която се образува от вегеталната /растителната/ вода;

2. Душа, състояла се от въздух, който предава чувствата;

3. Форма, състояща се от огън, който определя възможността за желания;

4. Матрица,или интелектуална земя, която определя възможността да се мисли;

5. Първоначалната и универсална същност, способността за помнене, и същност сложна, състояща се от четирите по-горни качества, която пораждат четири фази на движение: ферментация, разрушение, формиране и растеж. Разглеждайки растението от гледна точка на неговото произхождение ние виждаме седем сили,които действуват в него:

1. Материя, възприемател, състоящ се от светлина и мрак, вегетативна хаотическа вода. Това е „дерзи“ на Парацелзия, невидимата еманация на Земята, която обуславя растежа на растението.

2. Форма, активния принцип или огъня;

3. Междинна връзка, която свързва двата предишни;

4. Движение, резултат от действието на силите на възприемателя. Това движение, разпространяващо се в четирите по-горе споменати елементи, определя ония четири свои фазиси, за които ние говорихме по повод сложната меморативна същност. Всичките тези сили са невидими, и извършват само подготвителната работа, резултат на която се явява:

5. Душата на растението, въплътена в семената, която Парацелз нарича „илисус“, родовата жизнена сила на растението.

6. Дух или организирана сложна същност – „леффас“ на Парацелзий, или астралното тяло на растенията.

7. Тялото на растението.

За да си разширим идеята на тези две класификации, необходимо е да си потърсим техните алегорически изображения в гръцката митология, които са много изразителни и дават богат материал за размишление.

ГЛАВА ВТОРА – РАСТИТЕЛНА ФИЗИОЛОГИЯ

ІV. АНАТОМИЯ – СТРОЕЖ НА РАСТЕНИЕТО

Анатомическият строеж на растението е твърде прост. Те имат три главни части, от които произлизат всичките им органи по пътят на индивидуализирането.

І. Общата маса на растението е образувана от клетъчна тъкан, която може да се разглежда като храносмилателна система на растението. Тази тъкан впрочем, се индивидуализира в корен на растението, който отговаря на червата у животните, и в семе, отговарящо на зародиша.

II. Празнините между клетките образуват тръбички, които проникват навсякъде в растението, за да разнасят хранителните соли. Тези тръбички отговарят на кръвоносните съдове у животните. Индивидуализирането на тези тръбички дава стеблото – кръвоносната система на растението, и плодника – женският полов орган.

III. В клетъчната тъкан на повечето растения се намират още и други тръби, навити спирално, които разнасят из растението въздух. Тези спирални съдове отговарят на дихателните пътища на животните. Листът е индивидуализацията на тези дихателни пътища, и той е белия дроб на растението.

След този кратък очерк за строежа на растението,да преминем към функционалната зависимост на неговите органи един от други. Ембриологическото развитие на растението се разпада на следните три периода:

1. Посяването на зърното в влажната земя;

2. Трите части на зародиша започват да прерастват, като се хранят от семеноделите.

3. Коремът започва да поглъща хранителните сокове от почвата.

Растението създава своите дихателни и храносмилателни органи и почва да си служи с тях. То вече се е родило!

Да преведем още някои изводи за растителната физиология от А. Папюса:

1. Корен – Заровен в земята, стомахът на растението изсмуква от нея хранителните вещества;

2. Листата – Разтворени в въздуха или потопени в водата, те играят ролята на бял дроб за растението.Те възприемат светлината и газовите, необходими за възстановяване силите, които оживяват веществото на тъканите. Тази сила е съсредоточена в хлорофила – зелената кръв на растението. Различните части на растението се съобщават чрез каналите, голямо количество от които съставляват:

3. Стеблото, на което съдовете носят:

а. възходящия сок, подобен на хилуса;

б. въздуха, погълнат от листата;

в. низходящия сок, който е резултата от действието на въздуха и слънчевата светлина върху необработения сок;

4. Цветовете – локализацията на излишните сили, местопребиванието на органите за възпроизвеждане /половите органи/.

Ние ще научим в подробности взаимодействието на всичките тези части, защото в познаването на това взаимодействие се заключава всичката тайна на херметическата фармакопея, както това ще бъда обяснено в втората част на тази книга.

1. коренче – бъдещия храносмилателен орган;

2. Листенца – бъдещите дихателни органи;

3. Стебълце – бъдещите съдове, общия център на развитието на растението.

I. Зародиш – който съдържа: зърно:

ІІ. Семенодели – белтъчните вещества,които ще хранят зародиша.

Всяко зърно, като потенциално съдържание на растението, крие в себе си велика тайна, която за нас е почти неразбираема, защото в прорастването на семето и развитието на онова, което съдържа, е изобразено в обратен ред сътворението на света.

Дървото започва да се проявява още в момента на пораждането на семето в Земята, но само тя, като пасивен елемент, не е достатъчна. За проявлението на вложената в Земята искра от живота, именно: да се възпламенят алхимическите „соли“, „сулфур“ и „Меркурий“ са необходими още и слънчевата светлина и топлина. Само те могат да събудят студения, подземен огън. Тогава зърното стъпва на пътя на своето развитие.

В една от следващите глави, ще видим, какво влияние оказват различните видове почва на развитието на зърното.

V. РАСТЕЖА НА ЗЪРНОТО.

В предишното изложение ние се занимахме с трите „енса“, трите сили, взаимно действуващи си една на друга, и състояща се всяка от трите начала; „сол“, „сяра“ /сулфур/ и „меркурий“. Тези сили или енса бяха: на Земята, на зърното и на Слънцето. Първата и третата сили /енс/ въздействуват на зародиша магнетическа през пространството, и две противоположни направления, от което се създават коренчето и стебълцето, които, както се знае, играят аналогично противоположни роли в живота на растението.

От хармонията, която съществува между тези три сили /енса/, зависи доброто състояние на стеблото /зелено и гладко или възлесто и черно/, и на корена/ многоброен и тлъст или сух и тънък/.

VI. РАСТЕЖА НА КОРЕНА

Както се знае, от принципно гледище, живота и магнетическата чувствителност са съсредоточени в Меркурия. Полезният минерален „Меркурий“ е почти винаги отровен и нечист, той се намира буквално в ада, т.е. той се явява единствен и само материалите, и е обект за своята деятелност.

И тъй, само като се докосне слънчевата енергия до зърното, тя веднага се поглъща от неговото тяло – от „солта“, и от неговата материя – „сулфура“, които цвета са тясно свързвани със същността „меркурий“. Тогава се разслабват връзките, които съединяват земните атоми едни с други, и по тоя начин тези атоми полудяват една относителна свобода. Пластическото начало – „солта“, излиза от своето сатурново вцепенение, става способно към притегляне, и действително се привлича от своите еднородни елементи – от енсът на растежа.

VІІ. РАСТЕЖА НА СТЕБЛОТО

Долната част на стеблото обикновено е бяла, средата – кафява, а горната клонестата – зелена.

Белият цвят означава стремеж към растене, към освобождаване от ограничаващите сили на корена. Тъмно – кафявия цвят е сатурновия печат, резултат от Божественото проклятие; кората е част от растението, цялата заобиколена от „лима“, – полуматериалния ореол обкръжаващ видимата част на растението.

Великата Тайна се изобразява символически с растение – е дърво.

Растителното царство е под падналото под първородния грях, наравно с всички останали творения, но красотата на цветовете и сладостта на плодовете показват ясно тяхното райско великолепие.

Най-после зеленият цвят показва техният „Меркурий“ – живот, а листата им влиянието на Юпитер и Венера.

VIII. ДЪРВО

Първото, без съмнение, представлява най-съвършения тип растение. На него са отпечатани влиянията на планетите, стихиите, на мировия Дух, и на Великата Тайна, която е огън и светлина, гняв и любов, като Словото произнесено от Вечния Отец.

ІХ. ПРОИЗХОДА НА ЦВЕТОВЕТЕ

Първото расте под съгласуваното въздействие на двата „енса“ – сили на вътрешното и възкващото Слънце, като се стреми към крайната си цел – изработваното на сладкия сок, който дава на цвета елементите на неговите изящни форми и прекрасно оцветяване.

Както е известно, седем форми на външната природа действуват на растението по следния начин: Юпитер, Венера е Луната съдействуват естествено енсвачвание, като разширяват и разпространяват йоните чрез действието на неговото вътрешно Слънце. Марс увеличава това разширение, защото той е огненото начало на „сярата“. Меркуриевия живот се разстила на вълни през тях, а Сатурн обуславя твърдостта и компактността на тези сили /страха/, в което се заключава и произхода на възлите.

Х. ПРОИЗХОД НА КЛОНИТЕ

Клоните са резултат на борбата на силите по между им за завладяване на слънчевата светлина: те се явяват като резултат на стремежи на растението да се освободи от своята неподвижност, и да се наслади волно на свобода, да изгони от своето тяло всички отрови или чужди вещества,  заради което и образува споялни приспособления като подутини, пъпки и др. подобни. Жизнената топлина на растението строи клони и пъпки, на външното влияние на силите и енергично, както е напр. на пролет.

С други думи казано, „солта“ – меркуриалната жизнена сила /страха/, се бори отчаяно с притискащото го начало – сатурновото – разгорява се в тази борба и става на „сулфур“ /сяра/, който дава нов тласък на своя син – меркурий, подбуждащ го към лъчеизпускане. А Венера доставя пластичното вещество необходимо за строежа на клончетата и пъпките.

ХІ. ЦВЕТЪТ

„Слънцето“ постепенно преодолява излишеството на Марса, и горчивината на растението се смалява. Юпитер и Венера, като изтощят творчествата на своите сили, обособяват се в формата на Луната, двата „енса“ /сили/ се съединяват така че „вътрешното Слънце“ – жизнената сила на растението – отново завладява своята основна същност, преминава в състоянието „сяра“, и завладява състоянието /проявлението на силите/ на божествената свобода.

XІІ. РАСТИТЕЛЕН РАЙ

При този свободен режим, всичките седем форми се смесват вътре и отгоре, и почват да действуват всички заедно хармонично. Изображението на вечността се образува по времето на „сулфура“, растението преживява и скрито състояние в „сол“, претъпява ред превръщания, и в „царството на бича“ се освещава с „райската радост“ изразена в аромата на цвета. Не трябва да се забравя, че и косите на светиите разпрост раняват чуден аромат, вместо обикновената трупна миризма. Това явление Парицелз нарича „тинктура“.

ХІІІ. ЗЪРНА

Не Адам съгрешня, и по тази причина растителния рай престанал да съществува, като се заменил с тъмнината на зърното, в която двете „Слънца“ се скриват едно в друго.

Трябва да отбележим, че има два вида цъфтеж: неопределен, при който развитието на цветът започва от центъра на цветът, както е например у Лилията и Розата, символизиращи духовното развитие, и определен цъфтеж, при който развитието започва от периферията, който символизира материалното развитие.

XIV. ПЛОД

По време на образуването на плодът, главната роля играят скритите сили на стихиите. Плодовете притежават качества и добри и лоши. Тези последните произлизат от Луцифер. И тъй плодовете подлежат изцяло на режима на „гнева“;  понеже в тях „зеленото“ „Единното Слово“, онова единно Слово, което е навсякъде, безсмъртно и неразрушаващо даже и в разрушаващото се под земята семе.

Не трябва да се забравя, че Словото държи в своите ръце Земята, а не обратното!

При разглеждането на растението, ние дойдохме до проявлението на Любовта, което е неговото оцветява не – цъфтежа. При цъфтежа, силата на растението се пренася в онова, което остава след прецъфтяването – плода. В него се събира пластичния елемент на Луната, който под действието на външното Слънцето превръща в „Венера“. По такъв начин, оплоденият бъдещ плод се развива около тайнствения център, същинския син на „вътрешното „Слънце“. Всичките седем планети се проявяват в плода, определящи неговия вкус, докато „Сатурн“ не го застави да падне на земята, откъдето плодът е дошъл.

XV. УЗРЯВАНЕ

Узряването е известен род „главозамайване“ на мъжкия принцип – „сулфура“ под влиянието на „Слънцето“ или на енса, каквото главозамайване докарва „Слънцето“ /енса/ от вечния живот на Земята. Това разби ране ще ни помогне да схванем смисъла на вкусовете на плодовете.

XVI. КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ПРЕМИНАТОТО

В нашия кратък преглед на растението ние нарочно употребихме различна номенклатура. Сега, при повторението, ще си послужим и с будистки и йонийски естествено исторически теории. Материалният свят може да се разгледа като резултат от взаимодействието на три сили:

1. Разширяващи се, гъвкави, светла, пространствена, „горчива“ /по Бьоме/, тя е „Авела“ по Мойсей, „йоните“ на Кабалата.

2. Сгъстяващия се, събираща, тъмнина, упорита, временна, „тръпчива“ по Бьоме, „Каина“ на Мойсея, „Ереб“ на Кабалата.

3. Неутрална, Вихрена, уравновесена, астралната светлина, „мъка“ по Бьоме, „Сифа“ по Мойсей, и „Юахаша“ на Кабалата.

Проявлението на тия три сили ние виждаме във всичките части на растението, в цялото растително царство. Да предположим, че зърното е прераствало от Земята – „горчивината“ ще бяга – от „тъмнината“ и „копнежа“, който ги преследва, ще увлече и растежа на растението, което ще се издига от Земята. Под действието на слънчевите лъчи, борбата на тия три сили става по енергична.

Съкращението и въртенето се усилват и предоставят разширението, което дава на хората и възлите. Но „разширяващото“ се начало на сили: при всеки удобен случай, то се проявява и пуща на всички страни клони. То обсипва дървото с зелени листи, и предоставя себе си тъй да се каже, в разпореждане на животворящите сили на Слънцето, които довеждат растението до неговото съвършенство в цвета. „Сгъстяването“ превръща в еднородна маса различните ор гани на растението, а „горчивината“ – обратното – ги разделя на части. Това става съгласно закони, че всяко нещо, което излезе вече на- вън от Земята, е длъжно да се подчинява на слънчевите сили, които идат отгоре. Така се образува и плода: той се развива дотогава докогато разширителните /експанзивната/ сила се изтощи, той узрява и е готов да падне на земята, за да даде началото на нов цикъл на развитие.

XVII. РАСТИТЕЛНИЯ УД /ИЗЛЪЧВАНИЯ/

От трудовете на Барон Райхенбах вече стана известно, че всяко живо същество излъчва от себе си флуид, известна много тънка материя, която е невидима за обикновеното зрение. Известни хора, обаче, надарени с голяма чувствителност, наречени „сензетиви“ могат да я видят. Цветът, качеството и количеството на тоя флуид се изменят според условията в които се намира предмета, който ги излъчва. Този флуид бива положителен и отрицателен, както магнетизма и електричеството.

Намерено е, че върховете на растенията са винаги положителни, а ниските части около корена са отрицателни. Самият плод на върха си е положителен, а частта при дръжката е отрицателна. Тези качества на живите твари – тяхната поляризирана флуид на материя – е предмет на изучаване от приемника на Рай- хенбах – граф Матей в неговите електро-хоместатични изследвания.

XVIII. ДУШАТА НА РАСТЕНИЕТО

От прекрасната книга на Босковича ние взимаме отзиви на учени, които приписват на растенията личен живот и чувствителност. Като оставим на страна ученията на брахманите, на будистите, на таоистите, египтяните, питагорейците и мн. др. проникнати все от духът на посещението, да споменем само, че такова е било и мнението на философи като Демокрит, Анаксагор и Емпедокъл. В наше време Персивал счита движението на корените за произволни. Вролик, Хедвиг, Боне, Людвик и Ф.Смит твърдят, че растението може да изпитва и наслада. Еразъм Дарвин в

своята „Ботаническа Градина“ говори, че растенията са одушевени същества. Фон Марниус доказва същото, Федор Фехнер най-после е написал книга с заглавие „Нана“ или Духовния живот на растението“.

Растенията /пред- ставляват/ дават много аналогии с животните. Напр. дишането у тях става чрез „алпигиевите съдове“, които се състоят от спирално навити ленти, способни да се свиват и /резултат/ разширяват.

Въздухът за тях е също необходим, и оказва на растителния сок действие аналогично на онова, което оказва и на кръвта у животните – опити на Каландрен, Пюанел и Папин. Долната повърхнина на листата е осеяна с малки устица, които си органите за дишането – опити на Пангонхуз, Гал, Фидор Сосюр, Горо и др. Чрез коша растението поглъща кислорода и изпуща въгледвуокис, как то и животните. Техните корени са техния стомах, а листата са техния бял дроб, и сокът им е подобен на хилуса.

Храненето на растението е тъй енергично, че по Прадлей, един дъб за 100 години поглъща 280,000 килограма храна.  Почти всичките секреции на растенията са полезни, даже събирателни продукти за човека, подобно на секрециите на животните, които са полезни за растенията. Макар кръгообрата на сока у растенията и да не е напълно доказан, известно е, обаче, че в редки случаи растенията се потят.

Как да си обясним движението на растението в неговото търсене на светлина, храна или на добра почва? Как се обяснява отделянето на топлина или електрическа енергия в момента на оплождането? От къде например, се взимат чудните свойства на временното умиране у растението като у Ерихонскота роза?

Посветеният, наблюдавайки всичките тези явления, се възхищават за лишен път от мъдрата проницателност на своите предшественици и от интуицията на народа, които дават на всяко дърво образа на една „Хамадри- ада“ и виждат в всеки цвят една „фея“ и в всяка тревица един „гений“. /Хамадриадите са горски нимфи, душата на дървото, „Феите“ са душата на растението, а „Гениите“ – на тревите./.

Не доказват ли горепосочените научни данни твърде ясно, че тука има една елементарна душа, която се скита и търси едно съзнателно изявление!

XIX. РАСТЕНИЕ И ЖИВОТНО

Остроумния Женевски натуралист Боне посвещава цялата десета глава отвтория том на своето съчинение „Съзерцание на Природата“, в сравнение на растенията с животните. И резултата от своите изследвания той изказва с следните думи: „стълбата от човека на природата постепенно и последователно слиза от човека до полипа, от полипа до мимозата и от мимозата до гъбата. В всяка ваша порода от кое да е създание, ние виждаме признаци общи и с висшите. Организованата материя обладава почти безкрайно количество разнообразни свойства, и всичките тези свойства постепенно и незабелязано преминават едно в дру го, подобно цветовете на спектъра. Този непрекъснат ред, ние в значителна степен произволно делим на части, като по този начин установяваме различните редове и видове. Но ние виждаме само грубите преобладаващи признаци, а оставяме малките да се изплъзват от ръцете ни, от нашето наблюдение.

И тъй, растенията и животните са само степени на организираната материя, и същността на едните и на другите е една и съща, и никакъв съществен признак за отличаването помежду им ние не знаем!

Растението живее, храни се, расте и се размножава, не числото на неговите зърна, които са „приносимите растения“, в болшинството случаи значително превъзхожда числото на яйцата у животните, като изключим някои нисши животински форми.

Точно така, и всеки индивид от растителното царство може да създаде и твърде голямо количество клони повече, отколкото може едно животно да създаде зародиши. Растенията поглъщат храната със своята пореста повърхнина, а животните – с единствената си уста. Но в това хранене пак има известна прилика: корените на растенията са разположени в почвата и смучат непрекъснато храната. Животното, макар и периодически да приема своята храна чрез устата си, изсмукването на самата храна става в неговите черва, чрез власинки много наподобяващи кореновите, и това всмукване на обработената повече храна, става така както и у растенията, непрекъснато. Разликата е, че тези малки, чревни „коренчета“ са вече вътре в тялото на животното, а не отвънка, както е у растението.

Болшинството от растенията са двуполови. Разликата между едните и другите е, че растенията са неподвижни, като изключим листата и цветовете които са подвижни за пълното използване на слънчевата светлина.

ХХ. ОБЩ ИЗВОД

От това кратко изложение се вижда, че общото движение на Земния живот,в неговите три низши проявле ния, се явява като гигантско усилие на организиращото начало, стремящо се към постигане на свобода на волята, което е единствената и най-характерна отлика на човека. Това движение „напред и нагоре“, неопределено и хаотично отначало, се индивидуализира, преминавайки от минералното в растителното царство, се проявява като движение в животинското царство и като свобода на волята в човешкото.

Минерали Растения Животни Човечество

Земя. Вода Въздух Огън

Корени Мъжкар Адам

Семена връзка

Хаос Дърво Цветове

Метали Плодове Потомство Жена Сестра

Женска Разгонване

малкото Деца

животно

Всичките гореприведени теоретически данни се изразяват ясно в тези четири схеми, допълнени от учението на Мадатануса. Тези схеми позволяват да се разглежда всяко царство като особена фаза от движението на атомите на една и съща среда, първо в състояние на покой, после в състояние на равновесие, после във вихрено движение, и най-после в състояние на разпадане. Петата, шестата и седмата фази представляват висшите природни царства – духовни по отношение на човека.

ГЛАВА ТРЕТА – АСТРАЛНИТЕ ЗНАЦИ – СИГНАТУРА НА РАСТЕНИЯТА ИЛИ РАСТИТЕЛНА ФИЗИОНОМИЯ.

Всяко растение е една Земни звезда. Неговите небесни свойства са  написани на цветните листенца, а земните – в формата на листата му.

Цялата магия е заключена в растението, защото то изразява цялата съвкупност на астралните сили. Има три ключа, от които можем да се ползваме за определяне на вътрешните свойства на растенията по външните им признаци:

1. Бинарният ключ;

2. Елементарния, зодиакален или кватернерен ключ и

3. Планетния или седморен ключ.

БИНАРНИЯТ КЛЮЧ

Привеждаме теорията на тоя ключ по Сен-Мартена, заедно с два примера за практическото му приложение.

„Във всяка вещ, материална или нематериална, има вътрешна импулсивна сила, основния принцип, на който се подчинява тая вещ през своето съществувание. Но тази всемирна импулсивна сила не би могла да съществува, ако друга, една сила сгъстяваща не би я свила и сгъстила, за да увеличи по тоя начин нейната мощ и нейното проявление. Тази сгъстяваща сила, даваща упора на първата сила, на импулсивната, произвежда в същото време и развитието от вънкашна страна на всичките и свойства и форма.

Растителността особено ясно изравнява тези два закона в тяхнотопротивоположно проявление. В зърното, заключено в плодът, съпротивителната сила надделява над импулсивната, поради което и то остава бездейно. Но когато зърното се посади в Земята, то почва да прераства, което показва, че в него е имало една скрита сила, която се пробужда и почва да действува. Появяването на плода показва, че импулсивната сила е преодоляла съпротивата, или по право, тези две сили са съединени и уравновесени. А всичките покривки, с които е обвит плодът, е предпазната мярка на природата към нейните твари.

Човекът,считайки природата за своя собственост, е почнал да и нагажда към своите вкусове и разбирания, с което я е осквернил и извратил.

На друго място в същото съчинение се казва: задачата на растителността е да ни озари с лъчите на съвършенството, предлагайки ни красивите разнообразни цветове, източника на което съвършенство се намира в висшите сфери на битието, но която с всички сили се стреми да се прояви и в нашите нисши сфери. Вся ко зърно е малък хаос. Всичко в природата се състои от сили, които предизвикват и своето съпротивление. Второто начало без първото произвежда „водата“ а двете заедно – „огънят“.

Съединението на „огъня“ с „водата“ се проявява в зеления цвят на листата. Разрушението е съсредоточено в корена, а превръщането /сублимацията/ в ярките краски на цветовете и плодовете.

Зърното е тъмница за висшите сили, и затова по аналогия то е символ на грехопадението, или митът за Са турн, който изяжда собствените си деца. По този начин прерастването е битка, различните фази на която се изобразяват в знакове, и няма на света нито едно същество, което да не носи на своята външна форма /на себе си/ тези знаци. В дъбът например, стипчивия вкус на желъда, обвит в твърдата кора, показва, че това дърво е изпитвало на себе си грамадния натиск на едно съпротивление, което е искало да го унищожи. Разглеждайки от тая точка един лозов лист, едно гроздено зърно и свойствата на виното, ние ще забележим, че в зърното водата е твърде сгъстена от съпротивлението, поради което и тя е в твърде голямо из обилие в гроздето и в листата. Чрез своята форма, листата ни показва, че водата в него е в изобилие затова, защото се е отделила от своя огън, и че нейното проявление е двойствено, както и в болшинството други случаи, в други растения. Но от това следва, че в този случай и огънят е отделен от водата, както се вижда това много добре у гроздето, където гроздовите и листата са разположени едни срещу други и се редуват върху стеблото. Значи водата – листа, е отделен и разположен срещу гроздът – огъня. Законът на природата изисква, щото огънят не се издига винаги над водата, по силата на което и дръжката на всеки грозд да бъде над листа.

Огънят всякога е бил близко до елементарния живот, който е почти единен с него, в което е и причината за правилната сферична форма на грозденото зърно. Като че ли гроздовото зърно, още като цвят, е всмукало с свои тичинки и плодник долният цикъл на астралните сили, и е установило равновесието между силата и съпротивлението. По тази причина и умереното употребление на виното е от полза за здравето. Но, вземайки под внимание венерния /двойник/ източник на неговите сили, виното при- чинява голямо зло, ако се приеме в голямо количество. Тази вреда се изразява чрез следните признаци проявява се желание за спор, после се пом- рачава разума, явяват се буйствуване, което може да стигне и до убийство. Второ: явява се влечение към разврат, което е многократно написано в формата на зърното. Трето: чрез пиянство и разврат, те води към израждане на потомството.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – АСТРОЛОГИЯ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ

Както е известно, всеки от четиритях елемента /наречени в окултизма още „стихии“/, съответствуват на едно от човешките сетива. С други думи казано, нашите пет сетива схващат всяка една стихия или елемент, под формата на един вид движение, присъщо на стихията или елемента. Така напр.:

Земята съответствува на обонянието /мириса/:

Водата . . . . . . . . ………………………вкуса;

Огънят . . . . . . . . ………………………зрението;

Въздухът . . . . . . . …………………….осезанието

Духът или Квинт-есенцията на нашата съотв. на слухът.

Тези съответствия са послужили за съставянето на горната таблица. Всичко гореказано се отнася само до чистите теоретически типове. Като погледнем, обаче, обикновените растения, ние виждаме, че тези четири основни елемента се комбинират помежду си и образуват 12 глави типа, които съответстват на знаците на зодиака, които вече могат да служат като ръководство за определянето на общия характер на растенията.

Тази комбинация е изразена в приведената по-долу таблица: Ако искаме да узнаем, напр. свойствата на растението, което се намира под знака „Овен“, ще видим, че във втората таблица „Овена“ е под стихията „Огън“ – вертикалния знак над него, и „Земя“, в хоризонталния знак.Следователно; свойствата на това растение ще бъдат: съгласно първата таблица, миризмата на цветовете – проникваща и мазна; вкусът на плода – сладък и ароматен; цветът ще бъде оранжево червен, и цялото растение ще бъде малко и здраво. Ние мислим, че тези примери са достатъчни за да се разбере как става определянето на растенията, но за по-ясно, ще приведа и списък на признаците, съответващи на зодиакалните знаци, съставен според много и авторитетни автори. Обаче, все пак само практиката ще изясни всичко а дори и ще коригира някои неточности и тоя труд.

ЗОДИАКАЛНИТЕ ПРИЗНАЦИ

I. Растения отбелязани с знака „Овен“ – топли и сухи. В тях преобладава огъня, формата им наподобява повече или по-малко глава. Различните им части изобразяват: очи, нос, язва, четни, брада. Цветовете им са жълти и на вкус са люти. Стебло и листа – тънки. С двойни дръжки /листата/ и с две листа на цветовете. Аромат намирт.

ІІ. Растения отбелязани с знака на „Телеца“ – хладни и сухи. В тях преобладава земята, затова са кисели на вкус, приятно миришат, високи на ръст. Разпространяват аромат, лесно замръзват и дават много плод. Някои техни форми наподобяват гърло, цветовете им са двуполови. Мирис на ароматен карамфил.

III. Растения под знака на „Близнаци“ – топли и умерено влажни. Тяхната стихия е въздухът. Това са предимно треви с бели или бледи цветове, с ярко зелени листа, сладки на вкус, често отделят млечен сок, по някога прилични на плешки, на ръце или на гърди. Често със седем цветни листенца. Миришат на мастика.

IV. Растения под знака на „Рака“ хладни и влажни. В тях преобладава водата. Безвкусни са, растат във блатата, цветовете им са бели или сивопепеляви. Често се срещат по бреговете на реките и езерата. Формата на техните листа леко наподобяват черен дроб или далак, често биват петнисти и подути. На цветовете си имат по 5 листа. Миришат на камфора.

V. Растения под знака на „Лъва“ – топли и сухи. Тяхната стихия е огъня, затова цветовете им са червени, на вкус са люти и горчиви. Лесно се запалват и горят. Плодът им прилича на стомах или сърце. Формата на цветовете е кръстовидна. Миришат на сандалово дърво.

VІ. Растения под знака на „Дева“ – хладни и сухи, и съдържат много земя. Това са пълзящи растения, те са твърди и крехки. Техните корени и листа приличат на корен и на черва. Цветовете им обикновено имат по 5 листа. Имат аромата на белия сандал.

VII. Растения под знака на „Везни“ – топли, влажни и въздушни. Цветовете им са багрени кафяво. Стебло високо, меко и гъвкаво. Техните плодове и листа наподобяват по формата си бедра, пък или пикочния мехур. На вкус са сладки. Ръстът обикновено из каменистите почви. Миришат на калгам.

VIII. Растения под знака на „Скорпион“ – топли и влажни, могат да бъдат без вкус, воднисти, лепкави, с млечен сок, могат и да вонят. Понякога имат формата на човешки полови органи. Миришат на червен корал.

ІХ. Растения под знака на „Стрелеца“ – топли и сухи. Тяхната стихия е огъня. Горчиви на вкус и по формата си наподобяват задния проход на човека – ануса. Миришат на алое.

Х. Растения под знака на „Козирога“ – хладни и сухи, тяхната стихия е Земята. Цветовете им са зеленикави; сокът им се сгъстява на въздуха и е отровен. Миришат на кард /индийско растение – миризливо/.

XI. Растения под знака на „Водолей“ – умерено топли и влажни, въздушни. Често биват ароматични. По формата си приличат на крака – човешки. Миришат на млечка.

ХІІ. Растения под знака на „Риби“ – хладни и влажни. В тях водата преобладава. На вкус са сладникави. Формата им наподобяват човешки палец. Растат в прохладни и сенчести места близо до водите. Миришат на мащерка.

ПЛАНЕТНА ИЛИ СЕДМОРНА КЛАСИФИКАЦИЯ

Ето с няколко думи основата на тая класификация:

1. Сатурн – дава тръпчивост и сгъстяване;

2. Юпитер – сияние и величие;

3. Марс – гняв и бодли /шипове/;

4. Слънце – красота, хармония и благородство;

5. Венера – нежност;

6. Меркурий – неопределеност;

7. Луна – странност.

Като развием и допълним отчасти тия определения, ние ще имаме:

Вкусът на едно растение се определя от „Салдем“ – Земята на която то расте. Той изразява идеала на растението, и показва пътя по който може да се извлече от него балсама.

Листата и стеблото указват на покровителствуващата планета.

Във всяко растение имаме:

1. Корен – който принадлежи на.…..Сатурн;

2. Семе и кора . ………………………   Меркурий;

3. Дървесина . . . . . . . …………………Марс;

4. Листа . . . . . . . . . . …………………Луната;

5. Цветове . . . . . ………………………Венера;

6. Плодове. . . . . . . . . …………………Юпитер;

ПЛАНЕТНИ ПРИЗНАЦИ

1. Сатурн – дава растения тежки на тегло, лепкави, тръпчиви и горчиви ,люти и могат да имат киселина в себе си. Тези растения дават плод, но цветовете им са незабележими. Размножават се и чрез клончета, имат спори с черна ягода. Миризмата им е проникваща, вънкашният им вид е страшен, сянката им е мрачна; те са смолисти, обладават наркотически свойства. Те са растения на мрачните операции, растат бавно.

2. Юпитер – дава на вкус сладки, приятни, нежни, стипчиви по някога, кисели. Всичките тези растения дават плод, някои даже без видими цветове. Плодовете обикновено биват изобилни и приятни наглед.

3. Марс – дава растения с кисели, горчиви, люти и възбуждащи плодове. Те са отровни вследствие излишъка на топлината. Докато са с бодли и тръни, понякога парят при допир до тях, или лютят на очите.

4. Слънце – дава растения ароматични, с плодове кисели; те отстраняват мълнията, и са полезни като противоотрови. Между тях има вечнозелени. Употребяват се при гадаене /пророкуване/ и за заклинания на злите духове. Те се обръщат, при своето растение, към Слънцето, или носят неговото изображение на своите листа, цветове или плодове.

5. Венера – плодове сладки, приятни и маслени. Те цъфтят, дават много семена, но не давят много плодове. Сок от тези дървета и плодовете им действат възбудително на половата система. Мирисът им е винаги сладък.

6. Меркурий – отличава се със своите смесени вкусове. Тези растения дават листа и цветове не и плодове или много малко. Листата им са малки с различен цвят.

7. Луна – растения безвкусни, растат или във водата или близо до нея. Студени, дават млечен сок, те са способни да унищожават половата похот. Листата им често биват големи.

ДРУЖБА И ВРАЖДА МЕЖДУ РАСТЕНИЯТА

Хармонични Зодиакални знаци са:

Телец-Рак-Стрелец.

Близнаци-Везни-Водолей.

Рак-Везни.

Дева-Телец.

Скорпион-Рак.

Дисхармонични Зодиакални знаци са:

Телец-Везни-Скорпион.

Близнаци- Козирог.

Рак-Стрелец.

Дева-Овен-Лъв.

Хармонични планети са:

Венера с всички планети, особено с Марс.

Меркурий също с всички планети, но особено с Юпитер

Враждебни или дисхармонични планети са:

Сатурн, Марс и Слънце.

КОМБИНИРАНИ И СЛОЖНИ ВЛИЯНИЯ

За по ясно ще приведем за нашите начинаещи читатели и практиканти няколко примера на сложни влияния, произлизащи от едновременното влияние на няколко планети.

Ако в едно растение преобладава Сатурн, получава се растение с черен или нечисто сив цвят, с твърдо и грубо стебло, с стипчиво неприятен вкус, кисели или солени също неприятни. Високо на ръст, слаби с тъмни цветове. Обаче, Сатурн обикновено привлича към себе си и Марс, и тогава растението става възлесто, листата стават изпъкнали, клони разкривени, и цялото растение приема един див, развлачен вид.

Ако имаме комбинация на Сатурн с Венера, дървото е голямо, тлъсто /дебел/ защото нежността на Венера дава възможност на Сатурна да развие своя сулфу.

Ако имаме съединение на Юпитер с Венера, получава се дърво пълно със сили и благодетелни свойства. Ако в този съюз взима участие и Меркурий, растението става още по съвършено. Тогава то е с среден ръст, прекрасно на вид, с бели или гълъбови цветове. Ако към тези планети се присъедини и Слънцето, цветовете стават жълтеникави. Ако към тези растения, или изобщо в каквато и да е комбинация от растения не взима участие Марс, такива растения са способни да се съпротивляват на всякакви лоши влияния и от тях се получават най-добрите лекарства. Но такова съ- единение е твърде рядко, защото е много близко до Рая, а ние тука, на Земята сме много далече от него! Ако Марс, Сатурн са във вражда с Мерку- рий, Венера и Юпитер тогава се получат отровно дърво с красиви, бели цветове /влияние на Венера/, но твърди на пипане и отвратителни на вкус. Ако Марс и Сатурн са в дисхармония, а Юпитер и Венера са в хармония и Меркурий е слаб, получава се топло и целебно растение. Стъбло тънко, не много твърдо и бодливо. Цветове белезникави. Ако Венера е в хармония с Сатурна, Марс не противодействува, както на първите така и Луната, а Юпитер е свободен, получава се красиво растение, нежно, деликатна, с бели цветове, безобидно, но и малко полезно.