БОТАНИЧЕСКИ РЕЧНИК КЪМ МАГИЧЕСКИТЕ РАСТЕНИЯ от П. СЕДИР

Тоя речник съдържа имената на растенията, и на някои техни обикновени качествени съответствия на планетите и на зодиакалните знаци, необходими да се знаят при тяхното употребление. Посочва се също и начина на тяхното приготовление, и на подробности при приемането им.

Времето за тяхното събиране е винаги означено с планетата и със зодиакалния знак, което значи, че при събирането им казаната планета трябва да се намира в дадения зодиакален знак.

От само себе си се разбира, че тука, ние сме изброили твърде малко растения, защото имаме за цел да дадем само примери за изложената в първата част на тая книга, теория.

БЕЛЕЖКА НА ПРЕВОДАЧА

Предлаганият тука речник, допълнен от мене от различни /в по-голямата си част чуждестранни/ източници, считам че ще бъде ценно помагало за някои медици! При подбора на изложените тука лечебни средства съм се ограничил само със тия от растителното царство, поради което и в него не влизат магическите рецепти, в чиито състав влизат материали от минералното и животинското царства. Тази празнина, надявам се, ще бъде скоро запълнена. Освен това, тука са включени и допълнителни данни за принадлежността на планетите, растенията към планетите. За да се знае кой автор е направил това класифициране на растенията според планетите и зодиакалните знаци, пред всяка планета е поставен инициала на автора.

На пример, взетите от Папюс растения имат буквата „Р“ /на френски П/, от Пиьов – буквата „П“; от немския учен Йова – „Д“; от Дюз – „Д“. Всичките направени от мене допълнения взети от други автори, са поставени в кавички.

Където се съмнявах в латинското название на растението, оставах неговото френско такова. Във френския оригинал нямаше латинските названия на растенията.

Иглика – примула официналис помага за заздравяване на рани.

Столетник – агаве -

Печурка – агаримус кампестрис – топъл, сух и малко влажен. Събира се в

края на юли.

Аглафотис – според плиний това растение се намира в мраморните каменоломни на арабия, и се употребява от магите за извикване на духовете /воск/.

Мандрагора – атрола мандрагора – хладна и умерено суха. Едно от 12-те растения на розенкройцери те. Неблагоприятно, способно да предизвиква лудост, ако не бъде поправено от слънцето, в който случай става превъзходно наркотическо средство. Древните германци са го употребявали за да приготвят изображенията на домашните богове – алрунес. Магьосниците го употребявали за отиване на шабаша. Този корен е една от най-мо- гъщите сгъстители на астрала. Неговата човешка форма загатва за притежаването на особени качества и на забележителна енергия. Неговата форма послужила за създаването на налудничави те теории на някои маги за извличането от него на жизнения елексир, или за правене на успокояващо бол ни и докарвало сън – опиумът на древните.

Хипократ е употребявал това растение против меланхолия, особено у ония, които са склонни към самоубийство. Йосиф Флавий казва, че мандрагората, под името ваарче, лекувало обсебените от бесове, а Омир пише, че лекували епилептиците като ги карали да дишат пари от мандрагора. Думата мандрагора произлиза от арменското „мандр“- малък и от „ор“ или „гар“ – как. За арабски – „мабрунен“; на сирийски – „мабрух“, на гръцки – „хиппофалмос“ на еврейски – „пудаим“.

Бялата мандрагора се нарича още: арсер, мормон, миркеум. Това растение е силно противодействуващо на човешките страсти. Корените му много наподобяват човешка фигура. Събират го на Иванов-ден и го пазят скрито до велики четвъртък, и ако в този ден опушат с него пушката, ловът през годината ще бъде сполучлива! /крелиус/.

Растение наркотическо и отровно от семейството золанацеа, родствени на беладоната. Знае се, че всички растения от зелан, които са отровни; червеното и черно кучешко грозде, беладоната, татула, цикута, индийски коноп и др. Влизат в състава на магическите мехлеми. Мандрагората, обаче, е интересна и в друго от ношение: нейният корен, покрит със разбъркани влакна, имат обикновено формата на бедро, или полови органи, което е дало повод да го считат като полово възбудително

средство според теорията за естествените прилики. Понякога този корен изобразява и груби черти човешка глава. Едно старо предание казва, че първият човек, който се появял на земята, е бил една грамадна мандрагора, оживена от инстинкта на живота, която след това била одушевена и превърната в дишане същество, после била извадена от земята и станала същество надарено с мисъл и движение. Поради това, в средните векове някои адепти, които мечтае за „власт над живота“, са се стараели да намерят „основният прах“ в който расте мандрагората, за да му вдъхнат „архей“ и така да създадат едно ново живо същество. Други пък са извиквали ларви и ги вселявали в наподобяващите човеци, мандрагори. Така получавали едни отвратителни идоли, които чрез заклинания можели да пророчествуват. Трудно можем да си представим до какво умопомрачение са стигали. Те се стараели да съберат мандрагори растящи под бесилки. За целта са я привързвали за опашката на куче, което с един удар трябвало да убият, и нещастното животно в своята агония като се е гърчало изваждало мандрагората от земята. След умирането си, кучето /душата/ се вселявало в мандрагората и по симпатия привличало душата и на обесения, и пр. – гуайта.

Благодарение употребата на мандрагора, лия, която била дотогава бездетна, родила Йосифа. Битие ххх. 14-25.

Хиддегард казва: понеже мандрагората …………/не се чете текста/…..и се образува от същата земя, от която е създаден и Адам, тя, повече от другите растения е подчинена на влиянието на дявола. Страдащите и нуждаещите се никога не трябва да забравят да се измиват със свежата вода на адамовата ябълка. Той е длъжен да я постави до себе си в леглото за да бъде огрята, след което да му бъде – отдели от своята вътрешна топлина, и само като се проникне от нея, да произнесе: „всемогъщий Божe, който си създал човека от земята без болки, ето аз поставям при себе си тази земя, която с нищо и никога не е съгрешила пред тебе, остави което грешно тело да се проникне от нея с този покой, който по-рано и е бил достояние“.

В Гърция и в другите страни мандрагората се счита като незаменимо средство против магьосничеството, и като най-верен способ за осъществяване на любовните желания – тумен.

Съществува трева наречена адамова глава, атрола мандрагора, расте край блатата в храстите, с много листа – по 5679 наедно – на височина до една педя и повече, с червен или ръждиво жълт цвят, а като разцъфне – бърдуче – нуфар лутеус. Тази трева е добра, берат я с кръста господе, четейки „отче наш“ и псалома „помилвай ме боже“, от която трева ако се даде на безплодна жена, ще зачене, отвара. Вземете тревата бронц, тревата съсънка /анемона пусатилис/ и мандрагора, накиснати в добро вино или в мляко, дай на урочасал да пие, ще му мине.

Цариче – алшемила вулгарис – Китка от листата заварени и накиснати помага,  при фрикции /обтривание/ или във ваната при къпане, от рахитизъм.

Парички /парица/ – велис перинис – отвара от цялото растение лекува подутини в устата. Солта на това растение лекува запушване и камъни на черния дроб. Полезна е да се яде при треска.

Прош – рубиа тинкториа – Лекува херния, комата при воднянка и жълтеница. Помага за отделянето на менструацията, събира се през май и юни.

Маслина – слеа еуропеа – Посветена на Минерва, символизира мирът Маслиновото масло е най-енергичният сгъстител на астралната светлина. От маслиновото масло херметическата медицина се ползва твърде много. Взето на гладно, то препятствува на опиването. За да са избавите от главоболие, трябва да на пишете на един маслинов лист душата и тоя лист да го превържете на главата.

Маточина – мелиса официналис – трева, която пчелите особено много обичат.

Подбел – тисулаго фарфара – топъл, сух и влажен. Събира се под влиянието на 1. Събира се след пълнолуние завършващо след учебната ваканция. Подбелът е едно от 12-те растения на розенкройцерите. Свежите листа се налагат на възпаленото място за да стане цирей; сокът му се пие при скрофулозните отоци; във вид на кашира се налага на узрели циреи за да се изчистят. Отвара от него се пие при гръдна болест, при рани, при тумори и при главоболие.

Лопен – вербаскум тапсус – /овча опашка/, хладна и суха, успокоително средство при катари /възпаления/ и диария. Външно във вид на запарка за гаргара. При задух и кашлица – чай от листата и цветовете; вътрешно – при маточни заболявания и при слабост. Лекува и главоболие, но да се търси такова от това растение, което да е далеч от реките и речния шум до него да не достига. Смесено с препечена сол дава се на овцете при простуда и на кашлица. Отвара може да се дава и на конете при различни разстройства. При рани помага прах от листата смесен със масло от семената му.

Маточина – мелиса оф. Вдъхновените жреци от древните храмове са приготовлявали от нея динамизиращи напитки. В смес с див пелин /артеми- зия вулг./ И с изумруд, приготвено по известен начин намалява болките при раждането, и помага за лесното излизане на плацентата.

Цветът и е полезен при спазми, улеснява правилната деятелност на черния дроб, сърцето и очите. Който го носи със себе си прави го любезен. Окачена на шията на бик, прави го да ви следва навсякъде. – алб. велики.

Мескал – това са сушени листа от кактус /анхалониум ливии/. Индийците отново Мексико и от Тексас го дъвчат за да получават зрителни халюцинации.

Миндалово дърво

Бадемово /мандалово/ дърво – амигдалус комунис. Пет или шест горчиви бадеми взети на гладно предпазват от опиянчване, освен това полезни са при туберкулоза, при кърмачките и при всички слабосилни хора.

Валсамно дърво /мира, смирна – валсамодендрон мирра – митотогията учи, че тази смола се е образувала от сълзите на мирра, незаконната майка на Адонис. В спиртен разтвор способствува за продължението на живота.

Мърна /мирта/ – миртус комунис – хладна и суха. Посветена на Венера и на Лара. Символизира състрадание. Във вида на венец лекува тумори, подутини. Заварена с гореща вода и вдъхната, лекува мигрена. Плодът и изсушен и стрит на прах, смесен с яйчен белтък запарен и поставен на корема и в устата спират повръщането. Цветовете и накисната във вода, по мнението на древните, възвръщат загубената красота. Листата натиснати във вода, като компреси на челото, на слепите очи и на краката, дават /компресите/ възстановителен сън на болни от огневица – треска.

Сладка папрат – полигониум вулгарно. Прах от корените е полезен против полипи в носа и постив малария кварта на /която идва през три дена на четвъртия/. Когато се пуши /като тютюн/, прогонва кошмари.

Хвойна – юниперус комунис – старите гърци са я наричали „недрес микра“ т.е. малък кедър. Клоните на това дърво изпъждат змиите, защото на нея по няколко различни начина е написан знака на троицата. Нейните триъгълни зърна, а също и плодът и са полезни за воднянка и чума, при отравяне, при колики, кашлица, астма, краста и подагра. Отвара заедно с цветове от свирчовина са полезни при кръвотечение. Счу кани и смесени зърната и с мед е прекрасно средство против астма; зърната лекуват също и обсебени /луди/, а като се изгори плодът и в стаята, очиства я. Носена като пояс заедно с заешко зеле, или с върбинка предпазва от ухапване от змии.

Голяма хвойна – калитрис. Дава смолата наречена сандаран. Тая смола се употребява при ревматизъм в костите, влиза в състава на свещите за пушене. Вземи плод от налитрис 400 гр., Корени от репей 200 гр. Борови шишарки 200 гр., Равент 400 гр, ечемик 400 гр. И два и половина литра вряла вода, смеси всичко, възвари до кипване и давай по бирена чаша да пие три пъти на ден, за усилване на слаби. При воднянка: вземи силна ракия /60 градуса/ 25 гр., Живак – 17 гр. И масло от калитрис 50 гр. Смеси всичко и на грей на жар – помага при силен ревматизъм с болки, за мазане.

Дебелец – семпервивум. Да се яде за да се унищожи магията на безплодието. Омесено с ръжено брашно и краве масло унищожава лишиите и други дефекти по кожата.

Дебела мара – семпервивум тенкторум – в древността я наричали „брадата на Юпитера“. Посветена на тор – богът на бурята и мълниите. Садили го край жилищата за предпазване от мълнии. Карл велики е предписал /заповядал/ да го развъждат по покривите на къщята. Тревата съдържа ябълчена киселина. Прясна откъсната и смачкана лекува хемороидни пъпки , мазоли, ухапано от пчели, пришки от лятното изгаряне; сок с мед – при млечница, при възпаление на венците; с каймак – при напукани гърди /у дойките/ и при надуване на жлезите; с брашно и растително масло – при циреи, изреви. Вътрешно сока се дава по една унция /30 гр./ По няколко пъти на ден.

Слънчогледна млечка – еуфорбиа хелиоскопия -хладна, влажна, стъблото стрито на прах се употребява за тамян за изваждане влиянието на Сатурн. Отбелязан е с знака.

Млечка – еуфорбия ципарисиас. Има около 700 вида млечки. Под чието името „орноглоз“, Алберт Велики описва трева, на която свойствата са подобни на тия на млечката. С коренът и може да се лекува главоболие, мъжките тестикули, а също и при язви съпроводени с гниене /рани/, ако Марс се намира в знака Дева, знак, който задържа семето. Сокът му е добър при диарии и хемороиди, но като се пие от него силно се повръща.

Запарка от корена, приготвена като кисне три дена в оцет, лекува водянка. Висока млечка – еуфорбия просера – трева за омагьосване, побеждава всяка нечиста сила и омагьосване. Помага при ухапване от бясно животно, при стомашни и сърдечни болести. Коренът причинява повръщане и диария.

Морков – даукус карота. Има твърде широко приложение в домашната медицина. Суров морков и морковено семе се дава на деца против глисти – на гладно. Сварените моркови са здрава храна за анемични, страдащи от задух, кашлица, туберкулоза, хемороиди, запек. Отварата помага на ония, които имат болки при уринирането /на болните от простатит/; отвара и семена – като пикочогонно, при пясък в мехура. Сварен с захар, на сироп, успокоява кашлицата при силна простуда. Сок от моркови лекува млечница – ранички по устата. Отвара от моркови служи за плакнене на устата при всякакви заболявания, даже и при раковите. Настърган и запарен – при скорбут, раковите. Настърган и запарен – при скорбут, ракови подувания, и скрофулоза. Пресния сок се взема по няколко пъти на ден като очистително на кръвта.

Кукуряк – хелеборус. Семето му се нарича мон дела и е под влиянието на или. Коренът стрит на прах служи като тамян за съответните магически операции. Накиснат във винен спирт /коренът/ и внимателно дестилиран на слаб огън; дава течност, към нея се прибавя червено оцветена захар /бонбона/, тази течност се разрежда с вода, в която предварително да се постави риба камбала /глоса/, получава са тогава средство /лекарство/ за лекуване на епилепсия, маслото от този корен също е целебен за тази болест. Кукуряка се отглежда в градините под името „коледна роза“.

Сокът е добър за успояване болки в краката и кръста, също и при заболяване на пикочния мехур. Коренът сварен, поставен на шията прекратява припадъците у лудуващите и у меланхолиците, и изгонва злите духове. Силно сла- бително е.

Повече за кукуряка е писане в първата част на настоящия труд,стр..

Мъх – цитрария. Отвара от мъх помага за растежа на косите, за здравява зъбите, спира кръвотечението. Събран от лунните дървета /виж растенията/ и сварен във вино, действува като уриниращо и сънотворно средство.

Детско орехче – нукс мошата. Топло и сухо. Цветове силно багрени. Под влиянието на....... Облекчава забременяването, забавя опиването с алкохол. Едно от най-силните възбудителни средства на чревната и кръвоносна система. Употребява се при слабо храносмилане, диария, дизентерия и др.п.

Сапунче – садонариа офиц. Посветено на ап. Петър. Коренът във вид на прах предизвиква кихане, хрема, във вода се пени.

Кукувича прежда – кускута. Расте обикновено по стеблото на копривата, като го обвива, но така, че да е обърната към слънцето. Тази трева е добра за сомнумболици, и за хора на които мрат децата, или пияници, които не могат да се въздържат да не пият. Употребява се като се пие вода в която е била накисната.

Мента – мента – топла и суха. Събира се при пълнолуние през юни и юли, добра за жертвоприношение на мъртвите. В гърците „хедиосмос“ /мента/ дъщеря на коцита, възлюоблената на Плутон, омагьосана от Прозерпина.

Черна мента – мента нигра – топла и влажна.

Английска мента – мента пиперита . Познава се от допир с нея се усеща хлад. Употребява се при диарии и колики. Маслото – олиум менте паперите етереум – при хроническо боледуване, на слаби очи, ревматични, бо- лни зъби и уши.

Завици – непета катария. Събрана под благоприятно влияние, ако може да се извлече от нея „аркана“, може да възвърне на старец младостта.

Напръстник – /ресниче, дядов зъб/ – дигиталис. При бавна и внимателна дестилация, от това растение може да се получи течност лекуваща дълбоки рани, стягаща течност. Вътрешно трябва да се взема в хомеопатическа доза – много малко, против сърцебиене, тежест в гърдите и упорито повръщане. От листата се приготвя отвара за никнене на косата или за предпазване да не пада.

Нарцис – нарцис ус – хладен и сух. Името му произлиза от „нарке“ – омайващ. Принасяли са го в жертва на фуриите и на Плутона. Вода добита от дестилация на корени способствува за отделяне на семето. Поливки с него укрепва гърдите. Носен на себе, привлича любовта на  момичетата.

Миши уши – хиерациум пилозела. Расте по бреговете на реки и езера. За да бъде лековита трябва да я бере сляп от рождение. Като се настъпи трябва да се почувствува бодване в очите. Трябва да се бере не с ръце, и с уста, и при това само през зимата. Има свойството да усмирява вятъра, а с уста, и при това само през зимата. Има свойството да усмирява вятъра, и с нея може да се лови риба без мрежа.

Живеница /разгон/ – скрофулария – хладна и суха. Събира се в края на октомври

Невен – каленкула офиц. Събери цветовете в стъкленица и ги постави на слънце. След няколко дена изстискай от тях сок. Отначало той бива мътен, но като се утаи става прозрачен, и на повърхнината се образува жълто зеленикава лепкаво вещество, което добре лекува рани.

Овес – авена – лекува диабет: половин кг. Овес в два литра вода да остане наполовина, пие се по кафена чаша сутрин, на обяд и вечер на гладно.

Краставица – кукумис. Семето и се употребяват като тамян за извикване на лунните сили. Презряла краставица накисната във вода изгонва от леглото дървениците. Краставиците и другите плодове не трябва да се натрупват в запас във

време на пълнолуние и последната четвърт, същото се отнася и за туршиите и за треските от дървен материал. Жените, когато имат менструация не бива да ходят при виното, което е в процеса на ферментацията, на оцет и др.п., за да се избегне тяхното разваляне, същото влияние се отнася и до подквасения хляб.

Водна роза /русалка/ – нимфиа алба. Преслолява всякаква нечиста сила. Майката влажна земя, с живата вода е родила този цвят, и затова нейната сила е равна на силата на русалка и на юнакиня. Има водни рози, растящи край реките по стари ливади и при черни камъни, сиви на цвят, високи до един лакът, с ръждиво жълт цвят и белезникави листенца. Тази трева е добра за отровена с храна. Да се яде

самата тре- ва или да се пие отвара от нея, отровения или ще повърне храната или ще я изкара отдолу. Помага също на пастирите, когато пасат стадото то не се разпръсква, ако пастира я носи със себе си. Ако иска те някой да ви обича, дайте му да пие отвара от ней и той до смъртта си не ще се отдели от вас. Ако искаш да заповядваш на зверовете, дай също да пият отвара или да ядат от нея, и ще можеш да им заповядваш.

Радика /глухарче/ – тараксакум оф. Отвара от нея помага при камъни в мехура, жлъчката или черния дроб. Помага също и при раждането. Слабително е. При силна кашлица пуши се като тютюн.

Елха – алнус. Употребява се при изработване на магически прибори.

Въглищата от дървото и се употребяват за извикване на магически сили /инаскации/.

Жълт имел – лорантус еуронеус – хладен и сух. Неговата запарка като се приеме в края на менструацията облекчава забременяването. Плодът изсушен, стрит на прах и разтворен в силно вино е полезен про тив епилепсия. Друидите събирали имела на Рождество Христово с големи церемонии, в час точно определен астрономически, плодът му тогава е бивал наситен с троен магнетизъм. Ако повесите /окачите/ на дърво клонче от имел с крило от лястовица, това ще привлече всички птици от околността. Германците го считат за свещено растение. Имел, който расте на глог дава тинктура полезна за гръдни заболявания. С клонче от имел хитрият яски убил Балдура – богът на любовта от германската митология. В древността служел за символ на невинността и целомъдрието. Този растителен паразит, който обгръща и смуче сока на растенията, натрупва тоя сок у себе си в излишък. Друидите го събирали с златни сърпове в определено време, и са приготовлявали от него сок богат на магнетизъм, елексир с чудесни свойства, Фабър Доливе казва, че рама-хиперборейският жрец – бил научен от боговете да прави от имела лекарство което е лекувало бързо и напълно слоновата болест /елефантиазис/, която е била страшен бич за келтската раса и е заплашвал да я унищожи, защото се считала за неизличима. Сентив Далвейдър като потвърждава казаното от Фабър Доливе, добавя, че дневният имел мъчно може да се отличи от другите подобни нему паразитни растения.

Истинският имел проявява своите магически сили при особени астрологически условия. Науката за магнетизма един ден ще открие чудесните свойства на имела. Тогава ще се узнае тайната на това шуплесто растение, което извлича безполезно красотата на растенията и се препълва със сок и аромат. Печурки /гъби/, трюфели /вид... ....//няма текст в копието/..........зитате по растенията и различните видове имел ще бъдат проучени внимателно и приложени в употребление в новата медицина, в същата мярка, как то те са били употребявани в древността. Тогава Парацелзий не ще бъде осмиван за дето събирал „юзне“ по черепите на обесените. Не трябва много да се бърза в науката, тя се повръща за да се качи по-нагоре.

Леска – корилус авелана. Спирт получен от това дърво под съединението не е винаги полезен за зрението. Пръчки откършени от това дърво при благоприятни влияния се употребяват при церемониалната магия и при жлезогаданието.

Лешник – нукс. Добър е за симпотическото лекуване на душевно болни, с увереността, че волята на оператора е достатъчно силна, като се оперира по следния начин: вземат се две половинки от плода, съединяват се и мислено се пренасят на себе /на оператора/. Добре е да се носят у себе си два отраснали лешника.

Зърнен орех – ако се вземе цвят от него, да се изсуши и стрие на прах, и се даде на пияница да пие с мляко или вино, престава да пие повече.

Орех – югланс региа. Орехът е отбелязан. Кората с корените е енергична противоотрова и силно повръщателно, лекува възпаления по устата.

Отвара от листата приемани по-дълго време по една чаша сутрин и вечер лекува прекрасно всякакви дефекти по кожата, подувания и скрофулоза. В някои случаи тази отвара може да бъде полезна и при сифилиса, но при условие, че пациента ще да е силно жизнен – здрав.

Трепетлика – популус трекула – . В древността са я считали за дърво препълнено с излишно количество живот. Листата и непрекъснато трептят, движат се като че ли се разговарят помежду си, поради което това дърво се счита като спасително против всяка нечиста сила.

Употребяват я при народното лекуване при треска и паралич, като вярват, че предпазва кравите от смърт. Според народните поверия вампирът /полу-живите мъртъ- вци/ за да умрат напълно трябва да ги прободат с кол от трепетлика. Юда искариотски се е обесил на това дърво!

Благодарение на някои свои специални качества, тя е незаменимо дърво в някои отрасли на промишлеността.

Острица /саз, шивар/ – карекс – яйчен квас, острица, гореща сяра, чист катран стрито всичко заедно, поставено в гърне на топло място 18 дена дава лекарство за рани, особено на конете.

Паламида – циракум – който познава тази трева е велик талант на земята. Който я носи със себе си, ако е търговец, става богат, а ако е друг помага му в всяко начинание.

Очанка – еуфразия оф. – топла и суха, листата и принадлежат на Ясен – тараксакум ексцелзиор. Ако болен от треска се поразтърси на първия срещнат ясен, ще оздравее веднага.

Палма – палме – посвещава се на. Символизира победа, в частност мистическо тържество, което се развива отвътре навънка. Има мъжка и женска палма, ако доближим клоните им, те се приближават един към друг.

Волски език – сколопендрум-

Противоглистна мъжка папрат – аспидиум филикс мас. Коренът и на прах е полезен при соли тер /свинска тения/, добра е и при магьосничество, сварена с вино оправи задръстването на далака. Лекува меланхолии, помага за отделяне на менструацията, препятствува на раждането, символизира смирение, прогонва кошмари, отстранява мълнията, градушката, дявола и магиите. Стеблото на тая папрат, откъснато в навечерието на Иван Кръстител носи щастие в игри. Носен на голо тяло запазва от магьосниче- ства и зли духове. Пази дома от мълнии и полетата

от градушка. Това е талисман на истинско висше щастие. Дава способност да се намира злато.

Черна папрат – струтиоптерте германика – събира се към Иванов ден, има поверие, че притежава власт над нечистата сила, властвува над земята, водата, помага за откриване на имане /заровени пари и злато/. За тази цел стрива се на прах, хвърля се над мястото където се предполага да е заровено имането, прахът ще се посипе във вид на звезда върху това място. Черната папрат расте в горите, около блатата, по мокрите места и по ливадите. Става висока до един аршин и повече, горе по стеблото са малки листенца а долу – големите. Цъфти на Иванов ден /24 юни/ в полунощ, цвета е твърде нежен и в много ценен, за всички които искат да бъдат богати и мъдри. Брането на тези цветове е сложна работа: около него се очертава кръг, и се произнасят думите „Осъди, Господи да ме споходи щастието, слава на тебе Господи“. Според едно поверие тази папрат е изобилно наситена с магнетизъм, който достига до най-високото си напрежение по Иванов ден, по времето когато узрява растението. На 24 юни /на Иванов ден/ в полунощ, със стрък от черна папрат, обгорена, начертай кръг около една такава /около една черна папрат/, с произнасяне на заклинания, но да сте застанали от северната страна на растението и то така че сянката ви да се пада върху растението. Към полунощ, както гласи пре- данието, над растението ще се появи едно кълбо голямо колкото желтък от яйце от астрална светлина. Който може бързо да го хване с шепи и да го глътне, ще добие ясновидство. За намиране на скрито имане, според Йероним Карданус, е необходимо свещ от човешка мазнина, поставена в черна чашка от орехово дърво, на което трябва да бъде изобразена буквата „шин“, символ на първоначалния огън, или пламъка на нощното сборище /шабаша/ на вещиците между рогата на метър леонардо. Когато държащия чашката се приближава към мястото където е заровено богатството, свещена почва да трепти и праши, и пламъка и се намалява когато се допираме до богатството.

Змийска папрат /змийски език/ – офиоглорум вулгарис – има два листа, езичен без спори /безплоден/ „мръсно отровен“, правещ свади /кавги/, и безязичен /плодоносен/ със спори „бавно отровен“, докарваш спокойствие.

Овчарска торбичка – напсела бурса пасторис -. Употребява се в магьосничеството. Спира диарията. Стрита в оцет да се трие между дланите против течение на лигите. Като се вземе в ръка от мъжа, или като се окачи на шията на жена спира кръвотечението. Листата се употребяват в храната против кръвотечението, особено против маточното и против треска. От семената се получава горчица и масло.

Див босилек – базилик осваж – топъл и сух. Ако поставите това растение изцяло под блюдо с месо, то нито една жена не би могла да яде от това месо. Носено на себе си, предпазва от адски видения. Апулей.

Жълта иглика – примула оф. – посветена на ап. Петър. Изгонва меланхолията. Солта от това растение има слабителни свойства, и същевременно лекува възпалението на устата и езика. Опушвате с тази трева при ухапване от змии. Отварата от корените и от листата помага при удар /апопле- ксия/, при треперане на крайниците, при тъпи болки в костите – ревматизъм, и др. Безпокойства. Листата при тумори на ставите, цветовете накиснати във вино и корените в бирата за да ви се предаде приятен вкус.

Дива тиква – бриония – пълзящо растение, има свойството да предпазва от гръм. За да направете един могъщ „хомункулус“ какъвто е имал Парацелзия, изкопайте корена на дивата тиква в понеделник в часа на скоро след есенното равноденствие, отрежете двата края на корена и го заровете през нощта в средата на един гроб. В продължение на 30 дни поливайте го с краве мляко в което е удавен един прилеп. На 31-та нощ изкопайте корена, изсушете го в печка затоплена с върбинка, след това го огънете в парче саван и го носете със себе си. В някои случаи този корен заменя мандрагората. В древността се е употребявал против епилепсия, водянка, паралич и задух.

Двудомна дива тиква – врисния дисика -, употребява се в магията.

Морска върба /див пипер/ – витекс агнус кастус – настройка от зърната е полезна против венерически болести. Парацелзий нарича неговия цвят „затанея“. Неговите успокояващи свойства били известни още на атиняните, които поставяли това растение в леглото си във време на празниците на Церера, за да бъдат по въздържани, спокойни. Служело на древните като символ на невинност и целомъдрие. По свойствата си той е сух и топъл. Който го яде, краста не го хваща, а също изгонва и кашлица, която друго средство не може да изгони.

Ралица – делфиниум стафисагрия – повръщателно, стрито с олио унищожава въшките.

Чер пипер – пипор нигрум – топъл и сух, или употребява се като

Праскова – персика вулг. Посвещава се на Хипократ – богът на мълчанието. Няколко ядки взети на гладно, предпазват от опиване. Чаша от техния сок има същото действие. Листата сварени с оцет, с мента и с стипца поставени на пъпа са прекрасно средство за изгонване на глисти у децата.

Песачарка – аренария рубра – смес растение, нисичко, което расте на малки стръкчета, червени цветове с до пет листенца на чашката и венчето и десет тичинки, три стълбчета, плодът кутийка, цъфти от април до септември. Запарка /инфузия/ 40 грама на литър вода помага за изхвърляне на камъни от пикочния мехур и от бъбреците и успокоява от бъбречни болки. В нея къпят децата когато са уплашени за успокоение.

Горска майка /петров кръст, рабозац/ – латен оквамария – коренът на това растение са счита за силно средство за преодоляване на вражеските сили. Ако някой живее нещастно или неудачно, препоръчва се да носи този корен на кръста си, стрит на прах и замесен с восък от свещ, която е стояла пред икона. В пермската губерния така наричат растението коралоризаната, на чиито корени приписват успех във вся ко предприятие на този, който го носи със себе си, пази от всякакви болести и нещастия.

На тая трева при писват още и следните свойства: давана на малки деца, предпазва ги от разни болести, ако се яде с храна или мляко също е много полезно, ако се носи у себе си, предпазва от неприятели, от скърби и неволи и от неприятели, най-вече безбожници! Предпазва също и от внезапна смърт.

Магданоз. Петрозелиум- зърната му са под влиянието на..... Събрани в, което да бъде в и приети в лимонада в последната четвърт на луната помага за заздравяване на рани. Полезен е при подагра, действува слабително. Ако се маже пъпът с масло от магданоз, болки от камъни в пикочния мехур или в жлъчката, бъбреците, черния дроб, минават. Ако е в под хо- ризонта инфузия от магданоз взета на гладно лекува водянка, също така помага за отделянето на менструацията и придава свеж тен на лицето. По- лезен е да се пие като чай.

Вратига – танацетум – трева на св. ап. Марко. Горчива и ароматична, помага при спазми и при нервни разстройства.

Божур – пеония – топъл, сух и не много влажен. Събират го при в. Цветовете му и особено чашката са отбелязани с. Водата добита при дестилация и взимана помага при епилепсия и при неправилна менструация. За лекуване на епилепсията у децата достатъчно е да се събират първите зърна на младото растение пеония каралина, и да се окачат в нечетно количество на шията на детето, като му се дава в същото време и отвара от тези зърна. Полезен е и при главоболие и при раждане, също така помага при уроки и при уплаха. Коренът помага особено много при епилепсия у децата, също и при колики. Според дискурид и Плиний Песния официално е женския божур, а пион. Каралина е мъжкия божур. Прах от корена взет с пиво квас или само като отвара, е добър за болни в корема и диария. Приписват му и силата да изгонва змиите, поради което и някои го носят привързан /опасан/ на кръста си. Женския бож.- Пиония официално – лекува. Специално епилепсия, като се носи на шията. А през м.юли в последната четвърт на луната, по пладне в неделя, този корен, който е носен от болният от епилепсия трябва да се закопае в земята.

Върволевика /плакун трева/ – литрум саликария – .събират я на иванов ден /24 юни/, като я изкопават без железни сечива. Има свойството да уплашва и да изгонва нечистите сили. Като се изкопае тревата с корена, трябва да се отиде с нея в олтара, и като се държи в ръката по направление на изток /свърнат на изток/, да си каже: „плачльо, плачльо, тя дълго си плакала, не малко си изплакала. Не рони твоите сълзи по чистото поле, не разнасян твоят вой по синьото море. Бъди ти страшен за злите бесове и полубесовен за старите киевски вещици. Те ще избягат от твоя позор, тя не ще можеш да ги победиш, затова заключи се в ямата адова. И нека думите ми да пребъдат, во веки веков! „съществува обред за предавания сила на тази трева. Баячи и магьосници изкопават корена и всеки за свои цели, призори на иванов ден, без да вземат със себе си какъвто е да е железен предмет. Според преданието тази билка притежава голяма магическа си ла. Помага завладяване и заповядване на духовете, и по тоя начин да се открива заровеното богатство, пазено от прикованите при него духове /или дух/ които заставя да плачат, откъдето си е добила и името. Когато бъдеш сам, имай тази трева у себе си, и всичките неприязнено настроени духове ще ти се покоряват.

Тя само може да изгонва от домът нечистите сили и да дава достъп към заровеното богатство. Когато евреите разпнали Христа, неговата пречиста кръв когато се проливала, Пресвета Богородица е проливала своите пречисти сълзи от които поникнала тая билка. От нея плачат и бесовете и вещиците, от нея се, укротяват вси вражи сили, руши магия и пропъжда уроки и клетви. Тая трева расте около реките и големите езера, в каналите, има червени цветове.

Чинар /платан/ – платанус -. Посвещава се, на гения, който е издигнал човека.

Плавун – ликоподий – Бръшлян – хелера хеликс – хладен и сух, или, посветен на . От него е била изпитана короната на Бакхус. Препятствува на опиването /с алкохол/, полезен е при заболяването на гърлото и премахва лошия дъх на устата. За целта се вземат 20 листа бръшлян, варят се в литър вино с малко сол и в горещо състояние се правят плакнения на гърлото. Листата лекуват също и някои тежки последствия от пиянството. Тамян от него убива прилепите. В монте реджис с вейки от бръшлян украсяват вратите си срещу Рождество Христово за да се предпазят от лошите духове през цялата година. В Германия, когато за пръв път доят кравите на пролет, прецеждат млякото през венци от бръшлян.

Кукувица прежда – кускута- полезен при задръстване и при венерически болести.

Енювче – галум верум – пресен сок от тревата по-рано се е употребявало против епилепсия и истерия, също и против кожните изриви и конвулсиите у децата, а външно за лекуване на рани. Корените могат да боядисват червено, а цветовете – жълто. Сокът може да съсирва млекото.

В народната медицина се употребява при диария, при уроки, при черната болест /?/, Пие се отвара против болки в корема, с прах от цялата билка се посипват раните на животните, особено когато има по тях вече червеи. Миризлив бъз /аир/ – акорус кадамус. Малко хладен и сух. В южна Прусия го дават на кравите в навечерието на летния иванов ден /24 юни/, в Китай правят снопчета от листата му около креватите, на петия ден от петия месец /май/ може да се постави клончета и парчета от това растение по страните на вратите и по прозорците за да се прогони всяко зло, което може да влезе в домът.

Дюля – - ,венецът на юнона бил сплетен от листата на това дърво.

Страшник – акантус мелна – ,успокоително средство.

Акация – свещено дърво на египтяни и месени.

Алое – алсе – прах от алое се употребява като тамян за привличане влиянията на Юпитер. Отвара от дървесината облекчава бременността. Миене на косата със сок от алое смесен с оцет предпазва от падане.

Шир – амарантус – цветовете му са символ на безсмъртието, венец от неговите цветове доставя на тоя който го носи слава и благоволение на неговите началници.

Акасон – пинпинела анизум – топъл и влажен, уран или меркурий /, в. При къпане/ в ваната/ с него изгонват глистите. Масло и вода са полезни за малките деца против колики. Слабително е и пъди газовете /пърдене/.

Промивки на очите с вода от него, усилва зрението. Накиснат с шафран в вино, лекува възпаление на очите. Късчета от това растение накиснати във вода и пъхнати в носът, лекуват раните с него, ако има такива. Маслото му е отровно за някои животни: 2-3 капки убива гълъба, 1 капка – канарче, молци и др. Насекоми умират от неговата миризма.

Анасоновата помада изтребва паразитите в главата, 2-3 капки на захар лекува скорбут.

Анасонов чай – 1 каф. Лъжичка семе на чаша кипяща вода, дава на кърмачките мляко, помага за отделяне на храчките при кашлица, при колики от натрупани газове.

Див анасон-

Портокал – цитрус ауранциум -, символ на целомъдрието. Унищожава последствието от гуляите; за да се излекува кръвотечение от матката вземат се седем портокала и ги варете в два литра вода докато остане 700 гр. Течност, прибавете захар и вземайте по три пъти на ден по 3-4 лъжици наведнъж.

Змийски лапад – арум макулатум – помага срещу астма.

Пелин – артемизия абротанум. Топъл и сух. Събира се в началото на април под . Полезен е при ражданията и при девическа немощ. Спира менструацията, унищожава глистите, а външно при натъртвания и изкълчвания.

Ангинар /артишок/ – цинара околимус – възбужда страстите. Коренът или семената събрани под в 5 градуса, от лекуват диария и дизентерия. В древността се е употребявал като средство за уриниране.

Вардун /асфодел/ – асфделус нутеус – употребява се за инвокация

Босилек – базиликум – топъл и сух . Събират го при в и при .символизира гняв/?/. В това растение Марс – се противопоставя на Сатурн – тоя факт в астрологията не се среща, защото и двете планети са злотворни, бел.прев./

Борбата им се усилва още и с влиянието на меркурий, ако е в аспект с тях, а и имат съвсем слабо влияние. Магьосниците се ползват от босилека да добиват от него отровни лунна течност, но мо гат да го обработят и по такъв начин че подвежда отровата под режима на и тогава се превръща в, а гневния огън на растението се превръща в любовен жар.

Кисел трън – берберис вулгарис – .лекува диария, дизентерия, жаба, жълтеница, кръвотечение. Плодът му унищожава последствията от пиянството.

Зеленика – винка минор – ,хладен и сух. Разтрита на прах с земни червеи изядена с месо, увеличава половата сила у човека. Хвърлете във вода където има риба /смесена с сяра/, трови рибата, а бивол отравя мигновено.

Употребява се още против диария и краста.

Есенен минзухар – колхикум аутомнале – .прекрасно лекарство против подагра. Той е съставлявал основата на знаменития прах на портландския херцог, и на целебната вода на д-ра Хусона. Луковицата на това растение е силно мочегонно – средство за уриниране.

Беладона – атропа беладона -, хладна и влажна. Полезна при спазми, успокоява болни.

Бреза – бетула алба – жителите на Камчатка се ползват от нея при едни свои свещени церемонии на празника степната буря. Средновековните магьосници и вещици са я използвали като средство да отиват с нея на своето нощно сборище /шабаша/. При особени церемонии тя може да предизвика валене на дъжд. Миризмата на това дърво е полезно за меланхолиците и на жертвите от магьосниците. Сок от листата и препятствува за появата на червии в сиренето. Попарени с вряла вода 25-35 грама сухи листа от нея събрани есенно време, оставени 2-3 часа, са полезни за болни от водянка, от сърдечни и бъбречни боледувания, взимани между двете яденета. Сок от листата събирани през март и април очиства кръвта, изгонва пикоч ните и бъбречни камъни и лекува жълтеницата. Този сок смесен с отвара от бъзов цвят лекува воднянка.

Бакла – виция фаба – , плодовете са под влиянието на. Когато се събира в края на октомври те са под влиянието на. Отвара от припечени бобове е полезна за пясъци и камъни в пикочния мехур. Запарка от бобовото брашно лекува туморите на половите органи, изчиства по лицето петната от слънцето, изгорели лете. По учението на питагорейците, цветовете на това растение носят печата на ада. Накиснат в оцет, олющен, изсушен, стрит на прах чер боб дава брашно за миене на лицето, като се размеси брашното с вода, разбира се, с което миеше лицето се чисти от всякакви петна. Измиването да става вечер, като се остави с тънък слой брашно, което на сутринната се измива с чиста вода. Бял боб – фазеслус – смлян на брашно, забъркан на тесто /каша/ сложен на стомаха премахва отоци, циреи и др. Заболявания, които понякога налагат операция, а често и смърт.

Мащерка – тимус серпилум – .силна, отвара от нея помага на ухапани от змии. За предпазване от тях /змиите/ добре е да се носи в кесийка зашита заедно с петров кръст. Добра е също за опушване по корема човек и животните за предпазване от уроки, а дойки които имат подуване на гърдите с болки добре е да я ядат с мляко.

Бучиниш /бълдаран/ – кониум макулатум-.твърде наркотичен, употребява се за болести на лимфатичната система.

Капи коса /градинска сама китка/ – аконитум напелум-, хладен и сух. Според гръцката митология това растение е израснало от пяната която е паднала от устата на Церера, когато Херкулес го е изтеглил от ада. Листата му са полезни против възпаление, буци и цирей и за застарели рани.

Полезен е и корена събран при съединението на, и трябва да се взима накиснат във вино. Служи за предизвикване на потене, полезен е при парализа, камъни в пикочния мехур, при жълтеница, астма, кръвотечение от носа, помага при растежа на косата, и като противоотрова на ухапани от отровни животни.

Бъз /свирчовина/ бял и червена – самбукус нигра от ресомоза- .топла и суха. Събират ги при. Символ на усърдието. Масло от зърната или инфузия със масло от тях са добри за подагра. Имел с бъз, растящи в съседство с бяла върба /саликс алба/, помагат при епилепсия цветовете и са добри против червен вятър и изгоряло. Зърната са потогонни /предизвикват изпотяване/. Кората е полезна против водянка.

Рани лист – бетоника – лекува туберкулоза, но само ако са още неизтощени. Начинът е следният:150-180 грама корен стрит на прах, се накисва в литър бяло вино в съд поставен на силно нагорещена пепел, да седи една нощ. На сутринната болния изпива половината, след което се нахранва. На обяд, преди ядене изпива и останалото и пак се нахранва. Това се повтаря през ден 5-6 пъти. Разслабва и действа повръщателно.

Рожовина /рани лист/ – бетоника оф.- .топла и суха. Събира се след пълнолуние през юни и юли. Листата пречистват кръвта, полезна е при жълтеница, водянка и уроки.

Влей /попадийка/ хиосциамус нигер – топли и суха, или, събира се при в или. отвара от кожицата на стеблото – лекува болни зъби. Коренът или зърната изсушават циреите, даже и предпазват от появяването на такива когато се носи у себе си. Коренът е полезен за подагра, сокът за болести на черния дроб, запарки от цялото растение за болки в корема. При подагра коренът се разрязва по наполовина и така се поста вя на болното място. Ще трябва да се знае, обаче, че това растение е силна отрова.

Пелинка /коча билка/ – валериана оф. – хладна и суха, .коренът е полезен за астма. Ако се поднесе корена на хипнотизиран субект, той почва да ходи на 4 крака, да мяука и да дращи. Запарката и облекчава зачатието.

Метличина – центаурея цианус – топла и суха, събира се при и в или в края на август, или при и. по преданието тази билка е била открита от кентавъра Харон. Полезна е при жълтеница, колики, жлъчна треска, подагра, скорбут, глисти и менструални разстройства. Изгонва демоните.

Силите на това растение се увеличават, ако при брането му над него се прочетат думи на заклинание. Като се постави в маслото на лампа с малко примес от кръвта на женски папуняк, заставя присъствуващите да халюцинират. Ако се хвърли цвета му в огъня и после се гледа на небето, то ще се види, че звездите се движат. Ако се диша дим от нея, чувствува се страх.

Венерин /богородичен/ косъм – адиантум капилис венерис – хладна и суха. Употребява се като чай при кашлица и катар.

Върбичка – вербена оф. Топла и умерено влажна, или. едно от 12-те растения на розенкройцерите.

Годна за гадане, от нея се приготвя могъщ любовен филтър. Вода приготвена чрез дестилация /дестилат/ е добра при анемии на очния нерв.

При неколкократна дестилация на такава вода, получава се течност, която е много добра за туберкулозни и за такива, които имат тромбози – запушва-не на кръвоносните съдове, обаче дозите трябва бъдат хомеопатични, т.е. твърде малки. Посадена в двора или около къщата с известни церемонии, това растение увеличава благосъстоянието на тези дом. При болен, ако държите листи от това растение в ръце и го попитате как е и той ви отговори, че е добре, ще оздравее, ако отговори, че не е добре – ще умре.

Коренът лекува скрофули, язви и ожулено /одраскано/. Листата във вид на запарки са полезни за припадъци от гняв. Семената в смес със семената на едногодишен божур, лекуват епилепсия.

Вербената е символ на смирението. В древността тая трева са носели пратениците, които са отивали да преговарят за мир. С тая трева са правели очистване на домовете. Има два вида вербена. Единия силно /обилно/ покрит с листа, считан за женски, и друг с редки листа – мъжки.

Галите са се ползвали и от двата за предсказване на бъдещето. Някои магьосници казват, че ако се натриеш с тая трева ще получиш всичко каквото желаеш. Според някои вербената има могъщи сили: с нейна помощ се изгонва тре- ска, завързва се дружба, лекуват се всички болести.

Но за да се постигнат тези резултати, тя трябва да се бере вечер в здрач, „за да не види никой, нито луната, нито слънцето, и да се предложи на земята във вид на изкупва не медена пита. Церемонията още продължава: мястото където се намира билката трябва да се очертае в кръг с железен предмет, да се изтръгне с лявата ръка и да се повдигне във въздуха когато се изтръгне. Тря бва да се изсуши на тъмно и то поотделно корена, стеблото и листата. Галите казват, че ако се поръси помещения в което се хранят хора с вода от стеблото на билката, хората при яденето ще бъдат много весели. Счукана и смесена с вино, дават я на ухапани от змии.

Друидите са благоговеели пред вербената, както и пред имела, понеже и двете билки според тях, са лекували всички болести. От тая билка се правят най-могъщите любовни филтри /напитки/, откъдето е дошло и името и. Тя запалва сладостният огън на любовта, примирява враговете и отстранява злите духове.

Върбинката /вербената/ е седмата трева на Венера, коренът и носен на шията лекува живеница, заушки и отоци, за което от нея се правят пластири. При астма /при затруднено дишане/ да се пие сок от нея смесен с мед и топла вода. Понеже нейният сок съдържа много сперма, затова и възбужда похот. Когато се развъжда в дома, на нивата в градината и пр.

Носи големи благополучия. В древността се е славела като талисман против всякакви болести. С тая трева си почиствали жертвеника на Юпитера, поръсвали местата където се съмнявали че има зли влияния с вода от вербена. Друидите са съблюдавали особено строго пра вилата за нея: събирали са я в пролетното равноденствие, техните маги за да могат да извършват своите церемонии носели през време на обредите на главата си венец от вербена.

Бранете и става като се изскубне растението когато е в, да се изсуши, да се стрие на прах. Тоя прах посипан в домът на някои съпрузи ги кара да се намразват и карат. Ако се поставят на рани свежи, измити листа, раните заздравяват. Чрез пластир уталожва и болките. Окачена на шията на дете, спомага за неговото развитие и за неговите успехи. Изтръгната в и смесена с семената на майка лекува епилепсията. Вързана на шията под влиянието на – лекува скрофули, язви и задържане на урината. С вода или отвара от нея се лекуват още и хемороиди. Коренът и е полезен при развъждането на лозите и на плодните дървета.

Ако тая трева се търка в ръцете докато се стопли, и с такива ръце се допреш до някого, той вече е привързан към теб и иска да те следва навсякъде. Аз направих това, и се допрях на краката на едно кученце и то веднага тръгна след мене – ван Хелмонт.

В средните векове са я считали за единственото лекарство против всички болести: главоболие, треска, слабост и пр., А също и важни при всички магии. За да се излекува главоболието трябва да се посее върбинката в съответното време на девствена земя, заедно с коса от болния и да се полива с вода, с която е мита главата на болния. Когато поникне, преди още да цъфне, изгаря се в благоприятното за това време. – мак свел.

Овча опашка – вербаскум фломоилес – в Бесарабия се употребява за унищожаване на червеите по раните на добитъка, а цветът и против камъни. Прясната трева прогонва мишките, семето и тревата смива росата.

Вълдаван /бучениш, водна пупулиг/- цикута вироза – хладен и доволно влажен, или. Трябва да се събира когато е с. Тогава той унищожава похотта; получената от него вода лекува ревматизъм, и спира чрезмерното израстване на корема и гърдите. Отровен е /казват, че на Сократ поднесли такава отрова/.

Смокиня – фикус карика – сварена и изпита водата лекува болки в сърцето, пие се на гладно. За същата цел да се ядат и смокините.

Лоза – витис винифера -, сок от листата лекуват дизентерия, кръвотечение и повръщане. Семките от лозата изсушени и стрити на прах, като лапа, лекуват дизентерия, наложена на корема /лапата/. Листата и мустачките  очукани и наложени като лапа на корема, лекуват неутолимия глад, който чувствуват някои кърмачки след раждането.

Китайско грозде – резин де шин -, на прах лекува дизентерия и кръвотечение.

Вишна – прунус церазус-, плодът и очиства, освежава и унищожава последствията от пиянството.

Мехунка – физалес елиекеги -, пикочогонно, против водянка.

Водна копринена трева – който хърка да вземе от тая трева, пъхва в гърлото си и седи така една нощ – помага.

Паче гнездо – анхуза оф.- Хладен и сух, пречиства кръвта, пикочогонно.

Вълча ягода – дафне мезареум – вземи вълча ягода, камфора и печена сол стрий всичко на ситно, насапунисайте лицето си и върху сапуна посипете от тоя прах, оставете го да изсъхне, час – два. После измийте всичко добре, ако има пъпки, лишаи и др. Петна ще бъдат изчистени. Може да се по- втори няколко пъти.

Огнивче – анагалис арвензис- или, като е събрана до края на октомври. С листата се налагат рани и изгорено.

Ресник – актака спиката – за хора, които треперят с цялото си тяло, накисва се в мляко и се пие. Също и сокът и помага да се пие при новолуние.

Бял брест – улмус ефула.- През май отрежи двугодишни фиданки /дръвчета/ очисти им горната кора и внимателно снеми светло зеления пласт, нарежи го и го изсуши на слънце. Запарва се като чай и се пие по три пъти на ден, помага: при всички кожни болести, при течение от ушите, зловонна хрема /озена/ и си филитическите заболявания. Могат да се приготвят и капки. За целта се вземат 35 грама кори, пресни или изсушени, накисват се в шише спирт да седи седмица, след което се прецежда. Вземат се по 10-15 капки в продължение на 10-15 дена.

На пролет, преди цъфтене, събират кората от клонките на снопчета, и ги сушат. Съдържа слиз и танин, вътрешно употребени служат като стегателно и кръвоочитително, също и при разстройства и преплитане на червата, треска, подагра, ревматизъм, водянка. Употребява се във вид на отвара и настройка. Външно за промивки.

Хашиш – сукус канабис индика – източните народи наричат с това име масленият екстракт от индийкият коноп /канабис индика/. С специална обработка от този екстракт се получава вещество подобно на мазнина. Същият коноп се приготвя и за пушене като тютюн, наречен киф. Пушенето на кифа още повече приемането на хашиша в неговия чист вид на топчета /хапчета/, или смесен с финиково сладко, предизвиква особен род опиянение, придружено с видения от другия свят, което се приема от особено чувствителни натури като едно предвкусване на райското блаженство на светиите. Трябва да се прочете „изкуствения рай“ от Бадлера изложението на който при всичката му поетичност далече превъзхожда обикновените научни трактати както по богатство и поучителност на съдържанието, така и по строгата точност. Често да се удивляваме на мъдрия анализ на Бодлера, който е съумял да подреди психическите действия на това странно лекарство, главното свойство на което се състои в преувеличаване чувствата на радост и изостряне на чувството на печал, като довежда до крайните предели интензивността на впечатленията занимаващи душата в даден момент. Впрочем, преувеличаване на тягостните чувства се наблюдават само при опитите правени неумело, несвоевременно и без просто да се удивляваме на мъдрият анализ, на Бодлера, който е съумял да подреди психическите действия на това странно лекарство, главното свойство на което се състои в преувеличаване на чувствата на радост и изостряне на чувството на печал, като довежда до крайните предели интензивността на впечатленията занимаващи душата в даден момент. Впрочем, преувеличаване на тягостните чувства се наблюдава само при опитите правени неумело, несвоевременно и без необходимата подготовка. Но хашишът прилаган с нужното разбиране, лекува рани и язви на душата. За постигането на този резултат, достатъчно е да съсредоточите във време на опита волята си в даде но направление, и тази самата воля, обезсилена или до кра- йна степен притъпена в областта на физическата деятелност, се оказва всемогъща в сферата на вътрешната, на скритата деятелност на човека. Но, в случай, че човекът се окаже малодушен страхливец, то единственото действие на хашиша ще бъде изостряне на неговият страх до степента на безумен кошмар, което обикновено се съпровожда със склонност към самоубийство, макар, че в една смърт може да се намери в такъв случай убежището от страха да се умре! Хашишът, този могъщ осъществител на скритите идеи и склонности, прави чрез него да се проявява пред изуменото съзнание онова, което стои в нас като безсъзнателно, а душата, като се отразява сама в себе си, като в огледало, се явява като едно реално откровение сама за себе си. По тоя начин човекът се запознаят с живущия в него втори „аз“, за съществуванието на който той даже не и подозирал до тогава. Човек тогава може да разговаря със своят ангел-хранител, или с демоните, които всеки носи у себе си, и които го тлас кат към гибел. Преди грехопадението, нашите прародители, универсалният човек – Адам Кадмон – е обла давал божествената способност да обективирва своите идеи, със мисълта си той е създавал съществата, с мисълта си е творил втория. Който умело прави своите опити с хашиша изглежда, че това вещество /хашиша/ му дава за момент тази чудесна способност, без да става нужно той да излъчва навън всичко което съдържа в себе си, в неговото въображение. На такъв човек му се струва, че той отново е придобил силата на „творческата мисъл“, силата на „творческото слово“ която е имал преди грехопадането. И тъй, благодарение на свойствата на хашиша, човек заобикаля, както това му се струва, присъдата произнесена против не- го в лицето на ева /айши/, на неговата творческа способност, понеже тогава /след грехопадането/ му се каза: „аз ще преумножа пречките ти на земята, и с усилия ще добиваш всичко от което се нуждаеш“ битие гл.111-16. И по-нататък: „с мъки ще раждаш и пр.- Пак там. Хашишът понякога благоприятствува излизането на астралното тяло, и даже понякога само той предизвиква това явление. Затова индийският коноп е едно първокласно магическо растение.- Гуайта, тампъл дю сатан.

Карамфил – кариофилус- ,топъл и сух. Събира се при в и в. Карамфило-вото масло служи за много магически операции. В съединение с фосфора служи за прекрасна храна на ларвите. Изсушеният цвят, който се употребява за подправки, като се вземе в уста от хипнотизатора във време на неговата операция, увеличава силата му. Яденето на цветовете облекчава бременността. Карамфило масло е полезна за зъбни болки.

Знойка – хелиистропиум -. В, растение посветено на Аполон, едно от 12-те растения на розенкройцерите. Ако магнетизират сомнамбул със стеблото на това растение, изтръгнато в подходящия момент, сомнамбула дава истински откровения, също и в сън могат да се получат сведения за крадец. Алберт велики приписва на това растение големи способности:събрано през август, когато се намира в знака Дева -, навита в лавров лист – заедно с вълчи зъб – носена на себе си, пази от всякакви вреди, злословия и пр. А заставя всички да говорят хубави работи за него и да му помагат.

Зюмбюл – хиянцинтус ориенталис -, дава дружба с знатни дами. Сокът от корена препятствува за развитието на космите и отдалечава половата зрялост. Варените корени унищожават туморите на яйчниците /у жените/.

Зорнак – виция крака -, тревата изсушена и стрита във вид на лапа прави циреите да узряват бързо.

Калина черна – вибурнум лантана -, листата и накиснати във вино лекуват епилепсия.

Синя тинтява – генцияна, топла и суха, или, събира се под влиянието на или под

Жълта тинтява – генцияна лутеа – топла и суха или събира се под с в. Едно от 12-те растения на р,к. Посветена на ап. Петър.

Горицвет /слети коси/ – адонис веоналис – една разновидност на дивия кукуряк, корените му са отровни, служат за тровене на вълци и лисици. В Сибир настройката му се употребява за помятане, затова бременните жени не трябва да го вземат в какъвто и да е вид. Горицвета изобщо прина- длежи към малкото число растения, действието на което се отразява на деятелността на сърцето. Под неговото влияние слабото сърце се усилва и почва да бие нормално, задухът се намалява, урината се отделя повече и отокът на кра ката спада.

Грах – пизум зативум – за урегулиране на храносмилането, при запек, трябва да се изяжда ежедневно по чаена лъжичка изгорен и смлян на прах грах. При употребата на това средство често пъти се появяват жълти петна по лицето на жените.

Бял синап – синапис алба – ,семето му символизира всезнание. При слаба дестилация се отделя мазна течност и масло, а когато се усили огъня се отделя изпаряват се сол а на дъното на ретортата остава, един мазен въглен. Ако се стрие и нагрее на силен огън в глинена огнеупорна реторта или гърне, но с приемник спуснат във вода /както се добива напр.

Водород или кислород, б.пр./, Ще се получи фосфор, приличен на урината. Питагор е уважавал много тази трева, и нейното семе. Тази трева прояснява зрението, но усилва страстите, поради което Овидий казва: „аз не по-мал- ко съветвам да се бяга от похотливият бял синап“.

Семето му се счита като твърде полезно средство за начална туберкулоза, поради което се препоръчва да се гълта по три пъти на ден семе взето с  три пръста. Семето стрито, смесено с пипер и с пресен мед, напра вено на хапчета взимани по едно сутрин на гладно, отваря чудесен глас!

Габър – карпинус бетудус -, от него магите правят своята палка за своите операции и за лечение.

Нар – пуника гранатум – в плодът е под влиянието на, сокът му пречиства кръвта.

Бадем /миндал/ – амигданос комунис – ако някой пияница иска да престане да пие, нека накисне във виното, бирата или друго любимо свое питие цвят от бадем и го изпие, ще престане да пие.

Елда – фагопирум ескулентум -,

Дамиане херва – 10 или 15 гр. В половин литър вода да ври доста, но не в металически съд, да се пие по чаша сутрин и вечер, а чрез това време да се следва строг вегетариански режим, да не се пие чай, да не се яде кисело и солено. Усилва умствените способности, избистря паметта и помага за отделянето на астралното тяло.

Оман – инула кампанеа – трябва да се бере в навечерието на иванов ден – 24 юни, и то преди да изгрее слънцето, поставя се в тънко ленено домашно платно. Отвара от него лекува рани, също и с изсушените листа.

Катран смесен с гъста сметана /15гр. Катр. И 400гр. Смет/ и 800 гр. Сяра всичко се вари заедно – маже се маисъла /хемороидите/ и минава.

Бяла кумунига – мелилстус алба – стопено краве масло се варят цветовете и листата, дава мехлем за мазане против простуда и рани. Бялата трева, се пие при треска, слабеене, водянка, болки в корема и за увеличаване млякото у дойки които го нямат.

Дяволско дърво – арум дракункулус – хладен и сух, или , и . Неговият сок лекува рани и е противоотрова при ухапани от отровни змии. Сварено за гаргара е полезно за болестите на дихателните органи. За оня, който знае, това растение прекрасно може да служи като сгъстител на астралния флуид в каквато се иска форма.

Татул – датура страмониум – и .сънотворно, но причинява и помътняване на съзнанието. Листата му се сушат и пушат против задух. Употребява се при магиите, сгъстява лошите флуиди. Наркозата от него има свойствата да приковава на едно място или да се върти около себе си. Опиянения от него субект се под дава лесно на внушения и може да извърши всичко, даже и най-гнусни престъпления, за които не запазва никакъв спомен, когато си спомни. Действува като хашиша – доставя чувство на удоволствие и на сладостни мечти. Листата наложена на подути места намаляват подутините и болките. Сокът лекува епилепсия.

Казашки /руски/ годил – ксантиум стромариум- ,листата му изсушени и на прах помагат против язви. Сокът му лекува скрофули, базедова болест, лишаи, тумори и рак, семената и корена при диария, дизентерия и болни в пикочния мехур. Коренът и тревата боядисват жълто.

Риган /горски чай/ – ориганум вулгаре- ,стрит на прах прогонва мравките.

Росопас /диманка/ – фумария оф., Слабително, подсушаващо, лекува краста и сифилис.

Ангелика /сладък бъз/ – анжелика аршанжелика- или топъл и сух.  Събират я при в и или в края на август. Предпазва от уроки, особено малките деца, които трябва да я носят на шията си. Улеснява храносмилането. Отвара от корените взимани сутрин на гладно лекуват, стара кашлица. Накисната във вино лекува вътрешни язви, улесняват храносмилането, 10 гр. Цвят изсушен и стрит на прах, смесен с вино, взиман една кафена лъжичка сутрин на гладно зиме, предпазва от епидемии и др. Болести, а лятно време трябва да се смесва с розова вода.

Листата смесени и стрити със се- дефче и мед дават мехлем за рани, а също и за противоотрова при ухапване от змии.

Жен шен – панакс динзенг – на китайски значи „человек корен“. Понеже има формата на човек затова се счита, че лекува целия човешки организъм, а също дава и неговото обновление, според тибетската медици на. Намира се най-много в Азия: в сибирските тайги, в Корея, Тибет, Китай и др. Напоследък, обаче го развъждат и в зеленчуковите градини, където четири годишният корен, на дебелина колкото човешкия палец нарязват, сушат, поставят в кутийка облепена отвътре със станиол.

Зарастниче /кичеста теменуга/ – симфитум оф.- В. Спира кръвта, при язви в белите дробове, при счупване на кости, при ревматизъм.

Ломи камък – седум телефиум – в старите лечебна книги „нобона трева“, която се е употребявала външно за рани, брадавици, мазоли и изгорено, а вътрешно сокът от тревата при епидемия. В русия вода пре цедена през листата на тая трева наричат „жива вода“ и я употребяват за промиване на рани, особено застарели, и циреи.

Звъниче /порезниче, жълт кантарион/ – хиперикум- или ,топъл и сух. Събира се при и в или в при благоприятен аспект с. едно от 12-те растения на р.к. ако на 24 юни /Ив.ден/ се падне при залез на новолуние, да се бере тревата на 25 юни. В този случаи тревата обладава следните свойства: ако кичур от цветовете му окачите на дъбово колче на някое поле, то полето става безплодно. Може да се събира и във всеки петък сутрин преди изгрев на слънцето. Като тамян помага при безплодие у бездетните жени. В

Германия това растение се счита за враждебно на магьосниците, при условие че се събира през нощта на 24 юни, като се сплете на утрото от него венец, който да бъде на главата при обичайното танцуване около кладата. В нормандските гори звъниката събрана в навечерието на Ив. Кръстителя 24 юни /се счита за предпазващо средство от уроки по кравите, което уроки им прекъсва млякото. В германия считат, че който носи у себе си тая билка, над него няма власт никакъв дявол или магесник.

Клонче от звъника, скрита под прага на къщата не позволява на никакъв нечист дух или човек да влезе в домът. Разхвърляното по полето звъниче на пролет, предпазва от градушка. Сокът му е много лековит за рани, а водата /отвара/ е потогенна и глистогонна. От него правят тамян за пазене от духове – поробители и още да заставят ония духове, които пазят съкровищата да ги освобождават. Добре е да се постави стебло от звъника в обувката за предпазване от злополука и от зли духове. При силна умора ако се измият краката с вода от звънка, умората изчезва. Сварен във вино и взиман всеки ден прави бременните да задържат плода си, ако не могат, а накадени с тамян от тая билка, бременните, ако имат мъртъв плод у себе си се освобождават от него. При маточни кръвотечения се пие отвара от синьо звъниче, събирано в места където петел не се чува да пее, взима се по 3 пъти на ден на гладно по супена лъжица.

Ягода – фрагария весна – и, плодът и успокоява, лекува жълтеница. Ако се носи пояс от нейните листи, змии не хапят. В народната медицина се употребява против простуда, като и се пият сварени /отвара/ листата и корените, а лапа от тях лекува болки на очите и на зъбите. При чернодробни заболявания се кисне коренът /във вода/ и се пие заедно със сокът от плодовете – от самите ягоди, на гладно. При астма и при кръвотечение у жените се употребява, пие се, отвара от цялото растение.

Есенен мензухар – колхикум аутоннале –

Върба – саликс – в листата са под влиянието на. Семената и маслото от тях унищожава похотта. Служила е на древните германци за гадане, и за правене на вълшебен жезъл за откриване на скрито имане. Носена у себе си предпазва от адски видения.

Кандилника – балста даната – твърди се, че който яде тази трева е предпазен от всякаква скръб, ще живее в мир и спокойствие дълго време.

Жажа – кактус флажелиформис- ,посветена на .против астма. Поставен на главата обърква съня, коренът стрит на прах, хвърлен в пламъкът на лампата дава светливи ивици като купища змии, а поставен този прах под възглавницата унищожава сънят.

Камелия – камелия – дестилирано това растение дава масло за магическите лампи.

Каменоломка /бадреница/ – саксифрага-, семената взети със сока на това растение, разтварят и изхвърлят пикочните камъни.

Камфорово дърво – лаурус камфора -, неговата смола – камфората – представлява лунен тамян.

Кало-ерна – танацетум валсамика – могат да се узнаят всички тайни, като се изпие настройка от него вечер преди лягане.

Зеле – зрасика – през октомври -, полезна е при възпаление на стомаха. Ако на някой гласът е пресипнал да счука лист от зеле, да му изстиска сока, да го смеси с мед и с малко топла вода да пие на гладно сутрин – гласът се оправя. Вземи млад лист от зеле, очисти го от зелените му части и го тури в съд с вода да ври. Когато почне водата да намалява, да извира, доливай го толкова, колкото е извряла. Направи това 10 пъти, после прецеди тази вода, смеси я с пресен мед и пий по чаша вечер преди лягане за спане. Вместо един лист, може да се вземе цяла млада зелка, но да очисти добре от зелените и листа и части. Тази подсладена с мед зелева вода отваря чудесен глас.

Червено зеле – брасина рубри- и ,добре е да се яде при гуляите, за неутрализиране на алкохола и за по-трудното опиване. Също така добре е за жълтеница, за рани и за жлъчка. Есенцията от него е едно универсално средство. Кочаните от зелката изгорени и запазени на сухо предпазват от насекоми и червеи.

Пресенка – иникус бенединтус -, събира се през юни преди да се разцъфтят жълтите цветове. Помага при треска и е по-силно от хинина.

Взема се накиснато в малко вино, пикочегонно и потогонно, пречиства кръвта и стомаха. Росата събрана в черупката на неговите цветове е полезна при скрофулозно и катарално заболяване на очите, а неговата настройка лекува раните на белите дробове /туберкулозата/.

Картофи – соланум туберозум – при простуда да се сварят с кожата и да диша парата от тях, като се за вие болния с одеало над тях.

Пируника – крис – символ на мирът. В,

Майчин лист – касин.- Хладна и суха, или – слабително.

Кестен – кастанен – при ревматизъм да се носи прикрепена 2-3 кестена на болното място, или в джоба. За същата цел добро е да се поставят две стари подкови под дюшека – едната под краката, другата под главата /възглавницата/.

Кедър – цедруз -, емблема на гордостта.

Кипарис – купресус семпервиренс – топъл и сух, събира се при в и, символ на смъртта. От неговите вейки е бил сплетен венеца на Плутон. Неговият катран почерня и запазва косата.

Вълча ябълка – аристолохия клематитис -, сух и влажен. Лечебни са повече листата и корена. Притежава очистващи и заздравяващи свойства,  особено за заболяване на белите дробове, помага и за редовните менструации на жените. Добра е накисната във вино за промивки на рани, тамян от семената му помагат при епилепсия и безплодие, също и при магически операции.

Кърлеж – рицинус комунис – топъл и влажен, или,събират го под влиянието на или на.предпазва от магии и страх.

Клюква – ваксиниум скоинокус – при вътрешни скрофули /аденопия/ да се яде топла и пие бира, а ако има раните да се налагат в същото време с пресен морков когато морковът изсъхна да се сменя с нов, пресен.

Перувианска кока – оритоскоилон кока- .листата и имат могъщо възбудително свойство. Подкожното впръскване на нейната сол – кокаина – може да направи, по мнението на Станислав де Гуайта, едно свързване с нисши- те същества на астрала. Коката е въведена отскоро в медицината.

Това растение освен другите си свойства, притежава и това да утолява и най-силния глад, и да може човек да подържа свое то съществувание /това на своето тяло/ без храна доста дълго време. Поради това на коката са започвали да гледат като на средство за тониране, укрепване, възстановяване и в значителна степен като успокояващо. И напълно безспорно е, че тя, приета в подходяща доза действува като могъщ сгъстител на жизнената сила. От друга страна, това страшно растение притежава свойството да уталожва напълно болката, което свойство се дължи на неговия алкалоид, именно кокаина, който представлява бял кристален прах с горчив вкус. Премахването на болката става почти мигновено, без борба, или каквито и да било други сътресения, действие което не притежават нито морфина, нито хлороформа, нито даже атропина или хиосциамина. Това му силно действие се знае най-вече от ония, които си вадят зъби: при една само ма- лка инжекция, или даже просто напудряне на венеца с малко кокаин, зъболекаря изважда зъба не само без болка но и без всякакво усещане от страна на пациента. В днешно време коката заема първо място в тоническите, хранителни, възстановителни и стомашни средства. Виното от коката съперничи на това от хинина, а инжекциите му се употребяват твърде на широко, най-вече като болко-успокояващи. Обаче, за голямо нещастие, въпреки тези благодетелни свойства на това растение, то може да се причисли в реда на най-коварните и опасни такива!

Казват, че перуанците, които го дъвчат като бетела, могат да издържат по 12 часа непрекъснат труд в рудниците, и че могат да извървяват без храна и с товар до 100 кг. На плещите си, и най-дългите преходи по планините.

Обаче, най-много след три години, те умират. Затова и испанците са взели още на времето най-строги мерки да изкоренят тази гибелна привичка, във второто събрание на лима, в 1567 г., са забранили най-строго употребата на кокаина. Перуанците приписват на листата на това растение магически свойства, а магьосниците от южна Америка го употребяват във всичките свои престъпни операции. С риск да бъде осмян от  позитивистите, аз твърдя, че перуанците имат право! Коката, както и хашиша, произвежда на астралното тяло непосредствено и силно действие, различно от това на другите наркотици. Неговото обикновено употребление унищожава у човека някои задържащи елементи на неговата хиперфизическа природа – елементи цялостни, които в грамадното число случаи са съвършено необходими за спасението на човека. Ако бих развил своите мисли на тая тема докрай, аз бих срещнал недоверието на окултистите! Длъжен съм, обаче, да огранича само с моя съвет: ако вие скапите своя живот, вашият разсъдък и здравето на вашата душа, то бойте се и бягайте като от чума от подкожните инжекции на кокаина! Не говоря са мо за привичката, която с него става много по- бързо и става непреодолима, но говоря и за едно ново явле ние, което създава именно само кокаина. Това явление е следното: разтварят се едни врати, пада една завеса и вие се отзовавате внезапно в един свят в сношение със същества, за които до това време нищо не сте подозирали и с които не ще знаете как да постъпвате. Вие ще разберете, че ще сте сключили един безмълвен договор с тях, и положението ви ще бъде ужасно! Ако вие желаете да проникнете в този свят, и се запознаете с неговите обитатели, пътят за това е съвсем друг, и причините няма нищо общо с кокаина. Този път и тези начини са описани подробно във великата окултна наука, и всеки, който може да ги усвои и приложи да влезе в този непознат свят като у дома си, и при приятели и свои. А чрез кокаина, освен че е натрапник, той дава част от кръвта си, която има свойство да привлича астрални същества, като материал на тях да се обективират, да се проявят, да станат самостоятелни и да вършат с него каквото си искат.

Знае се, че във всички същества, даже до минерала включително, се крие нещо невидимо, добро или зло, което по-силно или по-слабо жадува за проява, за обективация. Кокаинът в това отношение няма равен на себе си! Затова, никого не съветвам, даже и за кратко време, да се унижава и да слиза до уровена на тия същества, скрити в невинните наглед кристалчета. Кръвна, която ги привлича като магнит, със своята пластическа способност да създава форми, дава възможност на тези скрити същества да се материализират /да се обективират/, и по тоя начин да се получи такава теуртическа, но безпорядъчна смес от астрални същества, което не е нищо друго освен договор с сатаната. Пазете се, бягайте от такива договори! Ст.дьо гуайта-“тампъл дьо сатан“.

Колквинт – кокумис конецинтис – сух и топъл, събират го под влиянието на, родствен на краставицата. Увеличава мъжката сила.

Коноп – канабис сатива – ,дава маслен екстракт наречен хашиш, който ако се пуши или гълта дава екстаз. Хашишът е малко известен в Европа, но е добре познат и практикуван от някои секти между мюсюлмани, будисти, таонисти и пр. В Азия Служи и за магически цели.

У жени, които имат бяло течение се прави следното: взема се конопено семе – 10 гр. Счуква се, постави се в 2 и половина литра мляко, стрива се 25 грама селитра и се прибавя към млякото с конопеното семе, и се оставя 8 дена да кисне. Пие се по кафена чаша сутрин и вечер на гладно.

Канела – персея цинамонум – канела или търчин е кората със средната част от клончетата на дървото. Тя е слънчевият тамян, при магическите операции. При дестилация от нея може да се получи червена маслина квинт есенция, много парлива на вкус, която е прекрасно тоническо средство.

Копитник – азарум еуропеум – ,листата, откъснати отдолу нагоре действуват повръщателно на болния, който може да не знае че му го дават. А откъснати отгоре надолу, действуват слабително.

Овча опашка – вербакум – /лопен/ – листата притежават успокояващи свойства лекуват и колики.

Корени от тинтява заедно с цветове от пелин, от трилистна детелина, и обикновена детелина по 17 грама, от семе на кориандър /кишниш/ и от корените на делянка /валериана/ по 4 и половина грама, счукай всички тези треви и корени на ситно, постави ги в литър и половина вино да киснат 8 дена, и пий по два пъти на ден преди ядена по кафена чашка.

Това е едно универсално лекарство против всякакви почти вътрешни заболявания.

Корец зърно – против жълтеница – сварява се корена и се пие 12 денонощия всеки ден по 3 пъти.

Коприва – уртика -, топла и суха, символизира разврат. Съберат я при или .размекчава тумори, лекува подагра и астма. Събрана когато на изток е в или в при носене у себе дава храброст. Ако се остави прясна коприва в прасна пикоч на болен и копривата остане зелена, то болният ще оздравее. Сок от нея сме сен със сок от змийска вълча ябълка – аристолохия серпентария – има следните свойства: ако си натриете ръцете с него и изсипете остатъка в реката, то ще можете да наловите много риба само с ръце!

Коприва голяма – уртика дисика – ,топла и суха. Символизира разврат.

Събират я при в и в. Порода която не издава лоша миризма, размеква тумори, лекува подагра и астма.

Семената сварени с вино лекуват плеврит и възпаление на дробовете. Отварата от семето е противоотрова от гъби. Листата пресни, счукани и наложени на рани или на язви, лекуват и спират гангрената. Този, който държи в ръка стебло от коприва и рабини гниди /тласпи арвенаис/ събрани когато е в /от 19 юни до 23 август/ ще бъде недостъпен за страха.

При малокръвие помага супа от върховете на млада коприва, прясна или сушена една шепа на литър вода. При захарна болест 800 гр. Връхчета от люта коприва накиснати в четвърт литър ракия, да кисне 24 часа, следкоето да се пие по половин чашка, половин час преди ядене. При подагра да се счука от голямата коприва на ситно, да се вари в дървено масло /зехтин/ или в старо вино и да се налага болното място, подаграта минава. Ако някой има глисти, взема се стрък коприва и сварява в оцет, пие се по супена

Гроница – лепидиум сативум – топъл и сух, или по „й“- началото на април, възбужда похот.

Скравлика /тетра/ – рамнус – топла и суха, -, посветена на, предание което казва, че венеца на спасите ля е бил оплетен от нея. Символизира девственост, грях, ограничение, смирение. Окачена на вратата и на прозореца унищожава клевети и интриги на магьосници и демони. Слабително е.

Водна роза – нимфа алба – хладна и влажна – и ,символ на милосърдието. Събирана през юни и или лекува мигрена и виене на свят. В смес с кое да е сатурново растение лекува светотечението, унищожава похотта.

Коренът лекува болните при менструацията. Като се събира под благоприятното влияние на и е годна за приготвяне отвара, която унищожава похотта.

Вердуче /жълта водна роза/ – нутар лутеум – .пресните листа се налагат на главата при болни, и ако изсъхнат, добре е, главоболието минава.

Куза – нас цинузироидес – свещена трева на индусите, седят на нея при всички важни религиозни случаи и при аскетизъм. Притежава силни магнетически свойства. Това е едно универсално разваряващо вещество и  е добър проводник.

Салеп /кукувичи сълзи/ – орхис макулата – в. коренът е подобен на две съединени ръце – мъжка и женска. Употребява се от магьосниците за привличане на любов. Носят го у себе си за изглаждане на семейни несъгласия и за възбуждане симпатията на другите.

Сусам – сезамум макулата -, индусите употребяват зърната му за приношение на жертва на своите прадеди вместо манна. Семената му се ядат още при стеснение на червата. Запарка или накиснати листа за миене главата на растене на косата.

Момкова сълза – полигонатум – съществуват два вида, които имат общо фармацевтическо наименование и общи свойства.

І. многоцветна момкова сълза – полимгеналум мултифлорум – нарича се още „печатът на Соломон“, хладна и суха, или още, по, „д“ ,коренът му се употребява при счупени кости, особено когато има болки, помага при ревматизъм и при ухапване от бесни животни. Листата, плодът и коренът за къпане, след раждане, при порязване и рани – листата се налагат. Отварата от корена помага при хемороиди, зъбобол и кръвотечение, и при изгаряне от слънцето. Пресните ягоди за румена на лицето.

ІІ. Лековата момкова сълза – пол. Официнале -, листата стрити на прах и в настройка с бяло вино дават тоническо средство против халюцинации.

Лавандула – лавандула вера – топла и суха, събира се при в и, като тамян, изгонва злите духове.

Лавра – лаурус мобилис – топла и суха, събира се при в и плодът е лек против глисти. При ухапване от отровни животни добре е да се дъвчат листата. Всички части на гърлото са добре дизинфентанти. Древните гадатели са носели венци от лаврови листа и са ги дъвчели, поради което са ги наричали и „дафне фа жес“. Съществувал е даже прибор за гадание с дафинови листа, клонки и др. При което гадане са се ръководили от искрите и дима, който те давали. Това дърво има свойството да отстранява мълнията. Интерес но е да се изследва в това отношение митът на дафнис. Сок от листата приет с вода, по 3-4 капки в сок в малко вода, е полезен за уреголирване на храносмилането, в ушите против глухота и болки в ушите, също така унищожава и петната по лицето, листата носени у себе си предпазват от лоши влияния и адски виде ния. Плодът събран в час на и ,стрит на прах и разтворен във вино, помага против колики.

Тамян – цистус ладаниферус – тамян и стипца /2 ч. Там и 1 ч.ст./ Стрити на прах, сварено във вино, взимани по супена лъжица сутрин и вечер на гладно отварят чуден глас. Тамяна наречен по латински „резина олибанум“ се добива от растението рознелия серата. Това е слънчев тамян, който действува на симпатичната нервна система.

Дървящ очиболки – потентила рептанс – ,пластир от корена лекува и лишаи. Сокът му се пие разреден с вода, лекува скрофули, също гръдни и стомашни заболявания. Ако носиш тази трева на шията си, получаваш желанието, ще станеш учен и в всичко ще преуспяваш, прояснява разсъдъка и дава благоволението на високопоставените лица. Има стегателно, стипчиво свойство, както при вънкашно, така и при вътрешно употребление, затова в народната медицина се употребяват за плакнене на устата при кръвотечение от народната медицина се употребява за плакнене на устата, при течене на кръв от венците, също при пукнатини и язви по езика. Коренът на растението, очистени и стрит на прах се счита за прекрасен зъбен прах – за миене на зъбите. Вътрешно отварата се взема при дизентерия, диария, обилни слизести течения и при кръвоизлияния.

Отвара от цялата трева или само от корени – 20-30 гр. Залята с кипяща вода да седи 15-20 мин., Се пие през два часа по супена лъжица за горните болести и за пречистване на кръвта.

Маруля /бърдоква/ – лактука сатива -, сънотворна, увеличава млякото у кърмачките. От нея се добива салатен опий – лактукарий.

Блумина /меча пита/ – пулионария офиц.- И. Полезна е при рани, сухи и освежава – цветът.

Лен – линум узитатисимум -, успокоително, помага при плеврит, сгрява отоците и размекчава буците.

Ленено семе /пселий/ – пселиум -, корен от теменуга /ирис флорентина/ и целина – апяиум гравесленс – в равни части представляват кадене /пушене/ при гадаене на бъдещето. Масло от ленено семе, клюква /вакциниум оксинокус/, шафран и пипер, накиснати във вода да преседи 24 часа, като се пие по кафена чашка по три пъти на ден на гладно, отваря гласът, особено на пресипнали.

Крем – лилиум – по славянски крин, хладен и сух, или по-добре, луковицата топла и суха, отбелязана с това цвете символизира всемирното творчество, създаването на формите, действието на мировия огън върху водата – майка. Архангел гавраил е държал това цвете в ръка когато се е явил на св. Дева Мария. Символ на целомъдрието. Полезен е при изгаряне, дава белота на лицето. Краят на корена, стрит с вгорчено масло лекува проказата. Корена, събран при съединението на с в или и носен на шията придобива любов. Получената от него дестилирана вода намалява болките при раждането, като се пие предварително по една супена лъжица три пъти дневно на гладно, и през време на раждането.

Тази вода помага също и при болки на очите, като се мият с нея, и при болки в стомаха пак като се пие. Луковицата нарязана много на ситно и сварена със среда от хляб наложена на цирей помага за тяхното узряване и пробиване. Благоволение приготвено от това растение способствува за някои астрални прояви. Ако бременна жена има мъртъв плод у себе си, ако изяде два корена от това растение, ще се освободи от мъртвия си плод. Само цветните листа изки- снати 6 седмици в дървено масло са превъзходно средство за уталожване болки и заздравяване от изгорено.

При разни фистули от хемороиди и др. се прави следното: изравя се коренно когато или са в кулминация, стрива се на прах, и се смесят с пепел от стриди и циклама и с получения прах се посипват фистулите.

Бял крем – лилиум кандидум – ,по френски лис блан. Тези цветове се  увеличават и намаляват в зависимост от фазите на Луната. Третото лунно ра- стение. Неговият сок очиства и лекува изранения стомах. Цветовете очистват и лекуват бъбреците. При очни страдания се счуква корен и се налага на очите – не само лекува болести, но и прояснява зрението, понеже и окото, както и растението, се намира под влиянието на Луната.

Също така помага и против скрофули, за което трябва да се яде /по-малко!/ От корена и цветовете, или да се пие отвара от него, което е по-удобно.

Това цвете възбужда любов: налейте масло от белия крем в кристална чаша, прочетете над нея 137 псалом, след което произнесете името на Анаел и на любимата особа. След това напишете името на ангела /анаел/ на късче кипарис, пуснете го в маслото, намажете с това масло своите вежди, а кипарисовото парче привържете към дясната си ръка, и изберете благоприятен момент да я подпрете /дясната си ръка/ до дясната ръка също на любимия човек. Опитът е напълно сполучлив, ако го направете в петък при новолуние, при изгрева на слънцето.- Папюс. Жами.

Лимон – цитрус медика – плодът е отбелязан с и сокът от втората кора на това дърво, т.е. слоят който е от дървесина и се намира непосредствено до кората на дървото, е винаги полезен при възпаление на очите. За целта се прави нещо подобно на пластир и се слага на очите, сокът от плода /от самия лимон/ е полезен за ония, които са пили много вино – унищожава действието на алкохола.

Липа – тилия – умерено топла и влажна. Цветът е отбелязан с запарка успокоява от колики, епилепсия и при неправилна менструация. Трябва да се приготовлява при в

Репей – голям и малък – лапа майор и лапа минор – хладен и сух, или, тамянът от неговите семена има същите свойства както и отварата от цветният прашец на крема. Коренът на репея е кръвоочистителен, пото и пикочогенен, употребява се при ревматизъм и притъпи болки в костите, при сифилис, краста, при отслабване на краката се прави запарка от корена. Листата се налагат при болка в главата, под отоци на колената, при изгаряне и при рак. При падане на косата, главата се мия с вода от запарка на цялото растение репей. Това е полезно да се прави особено след прекарването на някоя тежка болест, когато обикновено пада косата.

Настройка във вино от цялото растение се пие при скрити хемороиди. Сокът от листата е добър да се мажат рани. Отвара от счукан сух корен е полезен при стари изриви по тялото, при ревматизъм, подагра, сифилис, пясък в бъбреците, прилив на кръв в главата. Коренът сварен с животинска мазнина /свинска мас/ за растене на косата /в случая коренът се нарязва на ситно, поставя се в глинено гърне с малко вода и мазнина/.

Тревата и коренът надробен на ситно, сварен в краве масло и вода, това е много добро лека- рство за изгорено.

Лотус – лизифус лотус – , онова, което е кринът за християните, същото е и лотосът за будистите.

Лук /кромид/ – алеум сепа -, възбужда похотта, пикочогонно, оправя менструацията, особено ако не яде със симпатичните нему зеленчуци.

Неговият коректив /средство за изправяне/ е оцета. Полезен е при болки в ушите, за което трябва да се изпече в пепел една малка луковичка от него, завиват тази луковичка в тънко чисто парцалче с малко прясно /без сол/ масло, и се поставя в ухото за една – две минути, при което луковичката трябва да бъде толкова гореща, колкото може да трае болния. Опита може да се повтори няколко пъти, и не може да не даде резултат.

„синята прашка /пъпка/“, антрекса или сибирската язва, започва с червено петно, което предизвиква непо носим сърбеж, подпухва, чернее и на петото денонощие болния умира. За да се излекува тази страшна болест трябва още при появяването на такова подозрително петно да се изпече в гореща пепел един лук, да се стрие добре с прясно масло да се наложи болното място. Ако след три часа червеното петно почернее от тази лапа, това е признак, че е синя пришка, и трябва да се продължи налагането с тази лапа. След 6 часа петното почернява и става изпъкнало, тогава трябва да се намаже леко с перце/ с азотна киселина или, ако няма такава със силна ракия, след което пак да се налага в прясно краве масло, което пак да се налага с горещия оцетен лук разтрит с прясно краве масло, което се сменя всеки два часа с нова лапа, и така две денонощия докато черното петно падне от мястото си.

МАГИЧЕСКИ РАСТЕНИЯ

Древните маги са познавали 22 растения – свойствата на които са съществували на 22-та аркана на тайното учение, вербената се е отнасяла към 6-тия аркан – „женихът“ на тарото. Средновековните маги са могли да съберат само малко трохи от тая тайна традиция на древността.

Закъснелите наследници на тая наука са могли да запазят от халдейските маги списък само на 16 от тези свещени растения, и при това с доста объркани имена! Редът в който ги дават не отговаря на редът на арканите, което е още едно тяхно объркване! При все това ние ще дадем списъкът на тези растения тъй както ни ги дава Цезар Лонгин:

1. Знойка – хелиотропиум еуропеум……….....трева.....…на откровението;

2. Коприва- уртика диойка…………………… трева......………храбростта;

3. Овчарска торбичка – капс.б. паст…………..трева.....………плодородие;

4. Жълтениче /брадавично цвете хелидониум майус...…………..победите;

5. Зеленика /самодивско цвете/ – винка минор…….....………….вечността;

6. Вабици /мечо, котешко, биле/ – непета катария…....………жизнеността;

7. Мишинеп- синоглосум оф…………………….трева….....…….симпатия;

8. Попадийка/блен/- хиосциамус нигер………….трева….....……..смъртта;

9. Бял крем-лилиум…………........……….трева ……....….на проявлението;

10. Имел – вискум албум….......................………трева.....………спасението;

11. Синя метличена – сентаурен пианус……………..........…..очарованието;

12. Градински чай – салвиа оф…................………………....………..живота;

13. Върбинка – вербена оф...............………………………...………любовта;

14. Маточина – мелиса оф……………………....……възстановителни сили;

15. Космата шипка – роза томентоза................…..…………..посвещението;

16. Вълча ябълка – аристолония клематис………………………...флуидите.

Дванадесетте магически растения на розенкройцерите:

1. Арника- арника монтана………………………..

2. Сама китка /аконит/- аконитум………………

3. Подбел- тусилаго фарфара………………………

4.валерияна /дилянка/…………………………….

5. Върбинка- вербена оф……………………………

6. Знойка- хелиотропиум еуроп……………………

7. Тинтява- генцинна……………………………….

8. Жърт кантарион- хиперкум пеофоратум…….

9. Мандрагора- мандрагоса оф……………………

10. Роза- роза канина…………………………………

11. Бел смин /бяла дъвка/- гнифолиум…………….

12. Обички – фуксия…………………………………

Мак – папавер – .употребяван само той дава сън, но коригиран с растенията на и става освежителен, анестизирващ и лечебен, лекува плеврит. В всички тези случаи трябва да се използва сокът или цветът на мака, цветовете стрити на прах. Дестилирана вода от мак лекува червен вятър /ерезипел/. Макът символизи ра мързел, леност! Цветовете са под влиянието на и. сокът убива мухите. „вземи мак /обикновен/ сдъвчи го в устата и след това намажи лицето си и всякакви петна и нечистота ще бъде премахната.“

Мексикански мак – агремоне мексикана – лекува вътрешните болести, и е добър за избавяне от навик за мечтание, семената стрити и смесени с мед лекуват перде на очите като се намажат с него.

Жиловлак /жаловник/ – аплентаго – или, топъл и сух, не много влажен, събират го при и в или при в коренът помага при мигрена и язва, намалява обилната менструация. Цялото растение лекува от омагьосване. Запарка от стрити листа лекува рани. Семената стрити във вино, или листата сварени в оцет спират дизентерията. Растението изядено сурово, след сухар и без всякакво питие лекува водянка. Инфузия от корена във вино е противоядие на опиума. При лекуването на циреите разтриват листата със сол и с мазнина от свещ /лой/, добре смачкани /сдъвкани/ със средина от черен хляб и след това налагане на цирея. При червен вятър налагат листата посипани с креда. Пресен корен се поставя в ушите при ревматични болки на зъбите. Листата намазани със сметана се налагат при разцепване на пръстите“, т.е. когато ръцете подпухнат и между палците се появи възпаление. Коренът се взема вътрешно при кървава кашлица /сварен/ и треска, а семената при кървава дизентерия.

Слънчоглед – хениантус – .откъснат през август и обвит в лаврови листи заедно с зъби от вълк, избавя тоя който го носи от злословия, а поставен под главата открива крадците. Изсушава почвата.

Див джоджун – мента пулегиум – билка посветена на Венера. Тази, която е с жълти цветове има слабителни свойства, полезна е при краста. В древна Гърция от тази трева с мед приготвяли свещената напитка „кукеон“ която се употребявала при елевзинските мистерии.

Полски пелин. Нартемизия камнестрис -, чай от него се употребява при стомашни и венерически болести. Добре е да се опушва въздуха а с него при болния.

Пелин – артемизия абсинтум, наситен е от астралния свят с нисши качества, нещо като хашиша на запада. Удобен е за някой опити, при които тря- бва да се ползват цветущите върхове на растението, и при химическата им обработка да се съблюдава извънредна чистота.

Във време на пътешествие вързан във вид на пояси държан в ръка, дава сила, човек не чувствува умора, и най-вече, след пътуването да се измият краката с отвара от него. Сварен във вино и взиман в малки дози от бременна жени, предотвратява аборта. При слабо храносмилане, при треска, при възпаления на черния дроб и далака, при газове и глисти да се пие настройка от него. При водянка да се пие чай от пелин, при безсъница по 2-3 капки пелиново масло в бучка захар, същото при спазми и повръщане; сироп при малария, а при пясъци в бъбреците пелинова ракия по една чашка ежедневно.

Жиловлак малък – плантаго минор – корен изсушен, стрит смесен с топло вино даден на болен от треска, оздравява. Цялата трева счукана, изстискан сокът от нея отваря гласът и дава мощ на гръкляна.

Маргаритка – кризантемум леунантемум – цветовете се употребяват за плакнене на очите при възпаление, за лоши изгноявания, за плакнене гърлото при възпаление, при ревматични болки във вид на тревна възглавница. Вътрешно при ревматизъм, при простудни болести, при колики, при болки в пикочния мехур.

Тлъстига /тученица/ – портулака олерацеа – с – или . семето и като тамян има същите свойства на прашеца на лилията, или семената на репея.

Сокът и с кипящо вино служи за противоотрова на елена /попадайката/ – хисец. Нигер. Стритите семена смесени с мед са полезни при астма. Поставено цялото растение в леглото, дава сън без сънища.

Живолика /отврата/ – меркуриалис -, Хладна и влажна. Сокът във вид на сок като се приеме от жените в продължение на 4 дни, способствува за обременяване и то от същият пол от който е растението, понеже от него има мъжки и женски пол. Служила е за приготвяне на сироп за продължаване живота.

Бяла ружа – алтея оф.- Всичките части на растението са успокоителни, употребява се във вид на отвара или запарка, според нуждата и случая, и дори възпаление във ваната за къпане или, семето стрито на прах и смесено с мас предпазва от ухапване от насекоми, ако се намаже с тая мас лицето и ръцете. При възпаление на матката взима се цвят, разтрива се и св. И терпентин и се поставя на корема. Инфузия от корена с вино лекува простатит, особено когато има задържане на урината.

Злея /камбуляк/ – малва – хладен и сух, или нашите прадеди, като любители на предания и традиции, ползвали са се от димът на това растение да осигурят девствеността на своите дъщери.

Съсънка – анемона пулсатилис – когато сатаната бил още светъл ангел и в гордостта си въстанал срещу твореца – създател, архангел Михаил го изпъдил от високото небе на влажната земя. Сатаната със своите /демони/ го скрили в осанката, а архангел Михаил го треснал с гръмотевична стрела. Стрелата постреляла тази трева отгоре до долу от което всичките демони се разбягали и със самия сатана се провалили в преизподнята. И от тогава бесовете се боят от тая трева, и бягат от нея на 12 версти далеч! Затова и тази трева пази от бесове, от скърби и пр. Добре е за същата цел да се носи у себе си, също и когато се строи къща да се постави от нея в основите, за да бъде къщата запазена от лоши влияния.

Пселий – пселиум – употребява се за магическо кадене, виж лен.

Пшеница – тритикум -, за да се добие чист и силен глас взема: хляб от ситно брашно, накисва се във вода да стане като каша, след което се изсушава да стане на сухар, после се взема 200 гр. Карамфил, 200 гр.

Джинджифил /исиот/ – ризома зинжибери – които две неща се стриват със сухарите наедно и се преся ват през ситно сито, после се взема 200 гр оцет, чесън 200 гр. Но на сок /изстискан/, 200 гр. Сок от ряпа, и 300 гр.

Пепелява вода но пепелта да бъда от трепетлика. Всичко това се поставя в гърне замазано с тесто и поставено в пещ за да се попари а не да ври, за което трябва гърнето да бъде отхлупено. Като се попари добре всичко, изважда се от пеща, захлупва се и се оставя 3 дни да вкисне. От тази вода се пие цяла годи на всеки ден по супена лъжица на гладно, и да се яде по малко от сухарите, и да се спи на топло. Тази операция с вареното и пр. Трябва да се направи когато месеца се пълни.

Разковниче – разрив трева – импетиенс ноли ме танжере – по немски спрингвурцел. Това растение е толкова рядко, че само посветените в тайните на черната магия могат да го намерят. Мислят, че който има цвета на зелката т.е. на папрат, и в когото има съсънка може да притежава и тази скъпоценна трева. Чародейците преписват на тази трева различни свойства: разрушава желязо, стомана, злато, сребро, мед и пр. На малки парчета. Тази трева, който я има, може лесно да намира и заровеното имане. Тази тайнствена трева се доставя по следния начин: откриват гнездо на костенурка, и изчакват когато тя отива към дупката си, към местото където живее и го обграждат с пирони така че тя да не може да си отиде. Тогава тя донася в устата си тази трева, която вземат от устата и.