Приятели на дъгата

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

Body: 

РАСТЕНИЯ С ОСОБЕНИ СВОЙСТВА

Растения с жълти венечни листа, подобни на слънце, като жълтениче, звъниче и др. подобни, се употребяват от магьосниците за заклинания.

Дюля-посветена на Хера;

Акация-свещенно дърво на египтяните и масоните;

Алое-отвара от него облекчава зачатието;

Щир-стратор, емблема на безсмъртието,цветовете носени на тялото доставят благоволението на високопоставените;

Портокалов цвят-емблема на простодушие и целомъдрие;

Арника-едно от растенията на розенкройцерите;

Змийско грозде-от него правят жезъл за инвокация;

Босилек-символ на гнева,сокът му служи за разваляне на уроки и магии

Черен бамбук-изгорен,замества върбинката;

Ванян-свещено растение на индийците;

Овенски език-посветено на, придава храброст;

Зеленика,самодивско цвете, трева на верността;

Бреза-посветена на Юпитер, свещено цвете на камчадалиите. Яденето с нея отстранява меланхолията, а кората и носена от човек, предпазва го от уроки и магии.

Жълта самакитка-посветена на Церера;

Синя самакитка-растение на розенкройцерите;

Свирчовина, емблема на усърдието;

Рани лист-носен предпазва от уроки и магии;

Чимшир-посветен на Церера и Нибела;

Блен,попадийка,тревата на смъртта, докарва въздържаност;

Дилянка, валериана, обладава магнетически свойства, помага за нерви;

Синя метличина-посветена на кентавъра Харон тревата на очарованието.

Смесена с кръвта на папунека при кадене дава халюцинации;

Върбинка – цвете на розенкройцерите, дава любов и весело разположение на духа. Тревата на любовта, прекрасен любовен филтър при кадене с нея.

Тревата на любовта, прекрасен любовен филтър при кадене с нея. Листата помагат против гняв.

Поритица-посветена на ап.Петър.

Карамфилово дърво-зърното като се вземе в устата, увеличава силата на хипиотизатора. Маслото служи като основа на няколко магически операции, с фосфора служи като прекрасна храна на ларвите.

Знойка-растение на розенкройцерите, посветено на Аполон. Тревата на откровеността. Като се пуши, усилва способността за ясновидство у сомнамбулите.

Зюмбюл-сока от корена служи за продължаване състоянието на детството.

Синя тинтава-розенкройцерите, посветена на ап.Петър.

Бял синап- емблема на всезнанието.

Габър-от него се правят пръчки за откриване водни източници и за магически  цели.

Дрян-посветен на Марс.

Дяволска дърво-миризмата на корена служи за обайване на змиите.

Прекрасен сгъстител на астралния флуид в каквато и да е форма.

Циклама,ботурче-посветена на Аполон. Сока от цветовете влиза в рецептата на разни филтри.

Дъб-посветен също на Аполон, емблема на сила. Свещеното дърво на древните келти.

Татул-носен на тялото отстранява уроки и магии.

Ангелика-също като горната трева.

Маргаритка-също.

Перуника-емблема на мира.

Върба- който я носи кората не страда от видения.

Кактус-извлича жизнеността, спасен е, да се държи в стаята на болен.

Камелия-прибавена в маслото на лампа е прекрасна за магически операции.

Крин-емблема на спокойствието.

Кедър- емблема на гордостта.

Кипарис-посветен на Плутон.

Детелина /горска или планинска/-емблема на троицата, който я носи у себе си служи му като талисман в играта /на комар и др./ Да печели.

Кока-сгъстител на астралната светлина.

Котешки крак-трева на жизнеността, носена на тялото дава жизнерадост.

Коприва-емблема на сладострастието, трева на храбростта, носена на тялото предава неустрашимост.

Водна роза- емблема на милосърдието.

Куза -пао цинузирсидес – свещена трева на индийците, притежава магически свойства.

Салеп-трева на сладострастието.

Сусам- трева, посветена на прадедите.

Лавра, дафиново дърво – посветено на Аполон, листата носени у себе, отстраняват адските видения и кошмари. Предпазва от мълния /дървото/.

Бял крин-емблема на чистотата, трева на проявлението, пушена е прекрасен сгъстител на флуидите.

Воден крен- сок от цветовете увеличава мъжката сила.

Липа- сок от цветовете успокоява болки.

Лишаи- емблема ни уединението.

Лотус- емблема на целомъдрието.

Репей- носен, отстранява злите духове.

Кукувича опашка – емблема на клеветата.

Мак- емблема на леността.

Малина- емблема на завистта.

Майдела- добро за магическо пушене.

Мандрагора-розенкройцерите, носен е прекрасен сгъстител на флуидите.

Маслина- посветена на Меркурий и на минерва, емблема на мира, цветовете и в масло са енергичен сгъстител на астралната светлина.

Подбел- растение на розенкройцерите.

Маточина- възстановява силите, носена прави човека да бъде обичан, една от най-употребяваните от Парацелзий треви.

Бадем- при дъвчене увеличава силите.

Смирна- в спиртов разтвор продължава живота.

Мърча- посветен на Венера, емблема на състраданието.

Хвойна- зърната носени у себе си предпазват от ухапване от змии, изгорени в стаята, като тамян, очистват я.

Млечка /еуфория/- стъблото стрито на прах, като тамян служи за извикване духът на Сатурн.

Сапунче- посветено на ап.Петър.

Мента- у древните гърци е била употребявана при жертвоприношенията, особено при погребенията на мъртвите.

Нарцис- посветен на фуриите и на Плутон, носен корена, привлича любовта на другите.

Елха- прекрасна за приготвяне на магически пръчки.

Имел- трева на спасението.

Орех- посветен на Диана, пръчки от него служат за откриване на води, според уч.п.п. усилва паметта, но да не се ядат повече от 10 ореха наведнъж. Според съвременната медицина ореховото масло служи да увеличава спермата.

Палма- посветена на юпитер, емблема на победата.

Папрат- символ на смирението, отстранява кошмари и нечисти сили.

Носи щастие в игри, наситена е с магнетизъм, добра е за магически операции.

Овчарка торбица- трева на плодородието.

Жълта иглика- посветена на ап.Петър, носена отстранява меланхолията.

Дива тиква- коренът се употребява при някои магически операции.

Див пипер- посветен на Церера, цветът е символ на непорочност, действува успокоително на половата система.

Божур- носен, предпазва от уроки.

Бръшлян- посветен на Бакхус, отстранява злите духове.

Жиловлак- дава жар и сила на любовта.

Див пелин- посветен на Йоан кръстител, носен предпазва от уроки и от зли духове, наситен е с нисша астрална светлина, подобен на хашиша.

Портокаленият цвят- символ на невинността.

Тученица /тлъстига/- поставена в леглото отстранява лоши видения.

Медуница- посветена на юнона.

Жълта войка /резеда/- емблема на нежност и кротост.

Роза- розенкройцери. Символизира любовта, търпението и мъченичеството на богородица. Цветът и носен, облекчава зачатието. Във вид на пушене служил за извикване на висшите сили.

Белоочица /бяла рада/- сокът и е прекрасен сгъстител на флуидите.

Степно седефче- носено предпазва от уроки.

Целина /кервиз/- свещеното погребално цвете на гърците.

Смокиня- посветено на Дионисий, Сатурн и Хермес, в Индия на Вишну, употребява се за гадание.

Бор- посветен на Сатурн и на Пан.

Пача трева- служи за магнетическо лекуване.

Гръмотрън- носен пази от крадци и от война.

Лепкава разваленина- посветена на ап.Петър, емблема на нищетата.

Еделвайс /балканска звезда/- растение на розенкройцерите.

Тютюн – пушен с лула помага за съзерцанието.

Трънка- посветена на Марс.

Топола- посветена на Херкулес.

Обички – растение на розенкройцерите.

Чай – помага за сгъстяване на флуидите.

Мишинец- трева на симпатията, носена помага за спечелване на симпатии.

Чесън- свещено растение на египтяните, отстранява ларвите.

Градински чай /салвия/- трева на живата, екстракта има животворящи свойства. Дървото е превъзходно за приготвяне на магически пръчки.

Черна черница- посветена на меркурий.

Ябълка- емблема на първородния грях, посветена на Церера.

Росен- посветен на юнона, изгорен способствува за ясновидство.

Ечемик- посветен на седемтях нисши начала.

Равен – реум...,уран, слабително, лекува жълтеница.

Резела – резада, жълта бойка. Ясновидката Екатерина Емерих твърди, че евангелистът лука накисвал резеда в масло употребявано за помазване и сам той употребявал инфузия от изсушена резеда. Това растение има мистическа връзка с дева Мария. Символизира кротост.

Охтичаво биле, камшица – агримония – хладен и сух, или , расте из градините и храстите. Листата имат стипчив вкус, полезни против гръдна жаба и нефрит /ангина пекторис и бъбреци/. Поставена под главата на спящ, пречи му да се събуди. Като тамян изгонва злите духове, очи болни от катаракт се мият с вода от това биле. Полезно е също при изкълчванията и разтяганията на сухожилията, прогонва глистите, по мага при ухапване от отровни змии.

Ръж – секале сереале- в, при тежки рани и опасни заболявания особено в гърлото взема се пресен мед, ръжено брашно и краве масло, прави се от това лапа, като се разбърка всичко добре, и се налага болното място.

Трендафил- роза -. Розата е символ на посвещението, едно от 12-те растения на розенкройцерите. Символизира още любовта, търпението и мъченичеството на Богородица. Сироп или инфузия от червени цветове на розата облекчават забременяването. Водата от нея помага при венерически болести. От нея могат да се приготвят благовония и течности, които съдействуват за интелектуалното или духовно издигане на човека, както и за свързването на душата с висши сили, за получаване откровения от тях. Плодът заедно със синапено семе окачени на дърво го изсушават или го правят безплодно, но същите правят да се раззеленее повехнало зеле. Поставени в лампа, извикват халюцинации. Аромата на розата успокоява и освежава нервната система, и никога не упоява, тъмно червената особено помага при главоболие и преумора.

Ако изгние розата явяват се особени червеи, които заедно с гнилата роза ако се дестилират, дават благовонен спирт.

Ако има някои бели петна по очите си, и особено вечер не може да гледа на светло, то да се вземе една част розова вода /половин водна чаша/, и да се огласява до 30 пъти запален ароматичен тамян във водата, която ще стане бяла, с тази вода се намокря платно /кърпа/ и се поставя през нощта на очите, но по-рано се капва от водата в очите. Ако очите много болят да се прибави във водата половин чаша мляко от кърмачка, с което да се направи пак съшият компрес.

Ерихонска роза- анастатика иерохонтика – ако бременната жена постави пъпка от нея в чаша вода и тя се разтвори, то раждането ще бъде благополучно /провансалско предание/.

Розмарин /ливанче/-, топъл и сух, събират го в началото на април и под, маслото от цветовете лекува язви. Водата от цветовете на розмарина е знаменитата вода на австрийската кралица.

Цветовете сварени в бяло вино освежават лицето при миене, а при гаргара дават приятен дъх на устата. Добро пречистващо средство. Помага при проказа, сифилис и рани.

Белоочица /бяла рада/- антемис небилис- ,умерено топла и влажна. Събира се под знака на при съеди нение на се улеснява отделянето на храчките. Когато гърлото боли, вземи чаша обезмаслено мляко, чаша вода и една щипка /с три пръста/ от билката, липов цвят и цвят от бъз, смеси всичко заедно до кипване, прецеди и топло още пий вместо чай. Помага при гръдна жаба.

Степно седефче- пеганум хермала- топло и малко сухо…..уран,…, разтрито заедно с салвия в оцет лекува малария терцияна. Глистогонно, лекува моминска немощ.

Ряпа- рафанус-, при кашлица: срязва се върхът на корена една черна ряпа, издълбава се средината, но така, че стените да не са по-тънки от палеца, напълва се до върха с пудра захар, захлупва се върхът с отрязаното капаче и се чака докато се отдели течност, която се налива в стъкло, и от която се взема по чаена лъжичка през два часа. За очистване на гласа: взема се пак както първия път върхът, издълбава се сърцевината но не се хвърля а се смесва с мед и се натъпква обратно – в издълбаната дупка. Захлупва се, разбира се, с отрязаното парче и се изпича добре, в цинков или тенекиена съдина, за да не се разлее съдържанието. От получената каша се яде на гладно сутрин по една чаена лъжичка, и това дава отличен глас.

Гулия /алабаш/- брасика рапа – или в семето възбужда половата страст, пикочогонно, обща противоотрова, полезен е при шарка.

Ос круша /скоруша/- сорбус аукупария- копието на ромула биле направено от нея.

Водна леща- лемна- добра е, положена на главата на жена казва всичко – с кого е била и какво лошо е говорила за тебе.

Алое /сабур/- алое – която жена не ражда, вземи сабер, смеси с вино и дай и да пие, ще роди. Когато боли сърцето, смеси сабур с вино и дай да пие ще мине.

Салата /маруля/- лактука сатива – това е голяма тайна, която аз проверих през време на последния глад, когато имах щастието да спася мнозина от една смърт. Това е същото средство, което са прилагали и Илия и Елисей.

Преданието преписва същото и на Исуса Христа, когато той нахранил хората с пет хляба. Тези легенди изхождат от един и същи източник и се отнасят до трите главни пункта на Кабалата.

„Правете си сърдечна молитва на Господа Бога сутрини и вечер в течение на 7 дена подред. На седмия ден, след утринната молитва, вземете лист от маруля и напишете на него с мед, с роса или с дъждовна вода преди изгрева на слънцето от едната страна: „Аз на вас ще изпратя от небето хляб като дъжд, а на дру гата страна напишете „манетюр“, после накадете го с тамян и го изяжте. Този, които направи това, глад не ще усеща 7 дни. Това може да се направи 7 пъти подред, което прави 49 дни, но повече не трябва да се прави. Ето, този е хлябът! Който ангелите донесли на пророците в пустинята – папюс – магия.

Див чемшир – буксус семервиренс – топъл и сух, .събират го при и при в посветен на Церера или на Цибела, защото от него правели пейти.

Бакай /сантал/- санталум албум- ,.лунен тамян, което значи, че каденето с него извиква влиянието на Луната. Маслото му очиства кръвта от всякакви отрови. На изток от него правят статуите на Буда и други предмети за употреба.

Червен бакам /червен сантал/- птерокарпусанголензис и санталинус – топъл и сух, полезен при кръвотечение.

Сарсапарила- смилакс сарсапарила -, полезна е при венерически болести и помага на затлъстелите да отслабват.

Пърчовина- сатириум – името му е произлязло от арабската дума „сатор“, което значи козел, поради забележителните му възбудителни свойства.

Хладен, влажен или в. Възбужда силно половата страст /похотта/. Кирхер разказва в своята „арс вагна“ за един млад човек, който се почувствал изведнъж като нападнат от силна полова страст по време на една разходка из градина, в която имало много от това растение.

Целина /кервиз/- апиум гравесленс – а свещенно растение у гърците, служело за погребението. Семената му помагат при храносмилането и са газогонно. Помага при треска и се вярва, че носи щастие, затова го окачват в стаята заедно с лук и чесън. Коренът и тревата /стебло и листа/ се употребяват в медицината за болести на пикочните и полови органи.

Майчин лист или александрийски лист – касия ангустифолия – настройката действа слабително. Предизвиква прилив на кръв в таза и може при бременните да предизвика помятане. Взето от кърмачката действува и на детето, защото се всмуква от кръвта.

Поветица – конволвувус арвензис – .смолата на поветицата/ резина скамоний смесена със сок от дюля, със стипца, сяра и с аса фетила /вид гъба/, служи като ясновидство за инвокация на Сатурн – като тамян.

Скифски агнец – агнус сцификус – вид папрат – аспидиум баромец, расте из реките на средна Азия. Надарява жената с плодовитост, мъжете с богатство слава и дълговечност.

Френско грозде – рибес нигрум -, сок от плодът премахва луничките от лицето, като се мие. Пъпките и младите листа във вид на чай очистват кръвта.

Смокиня – фикус карика – умерено топла и влажна, на тях принадлежи черната, а бялата принадлежи на и на. в Спарта била посветена на Меркурий и на Бакхус, в Индия на Вишну. Короната на Сатурн била направена от нейните листа. Клонка от смокиня, отчупена при благоприятни влияния, успокоява разярени бикове. Плодът е полезен при мазоли на краката – мазолът се маже няколко дена наред с разрязан плод.

Листата се употребяват за гадания: пише се на листа въпросът и ако написаното не изсъхне веднага, отговорът се счита за отрицателен.

Ралица- делфиниум консолида – лекува всички рани и най-вече тия в устата.

Сома – асклепия асида – билката на безсмъртието. От това растение добиват сок през сито от овча кожа, оставят го да ферментира и го наливат в дървен съд, след това го дестилират с малко вода или мляко.

Дава приятен вкус при пиене, освежава но и дава леко опиянение, което е полезно, и ако се вярва на думите на индусите придава на човека поетически дар и геройски сили, но в голямо количество пит, става опасен. Сомата или луната е била боготворена като първорожденото небе и земя и първата изобретателка на молитвата и е първата законодателка. Тя е едновременно и пожертвувателка и жертва. Като агни – това е бащата и първообраза на жреца, и също като Агни има небесна форма. Савитри – това е суровия пазител на осмата. Сомата слиза с дъжда във всички растения, за да ги направи плодотворни, и както казват поетите Луната е само за тях благодетелна, защото служи като носителка на осмата. Сомата, както казахме, слиза от небето заедно с дъжда, но тя се и възнася като жертва.

Със своите свойства тя не само предпазва човека от болести, но и влива в него кръвта на безсмъртието. Това е течност, която има по друго могъщество – като елексир за продължение на живота.

Съсънка – анемесна патанс – събира са през май, при жълто – гълъбово цъфтене. Бере се с молитви, с росата /преди изгрев на слънцето/, натапя се в студена вода, където стои до пълнолуние.

Бор – пинус силвестрис -, посветен на Цибела и на пан. Той е от древни дървесни породи. Боровата шишарка е отбелязана с знака, и може да служи за определяне на митическото число на човека. За това е нужно рано сутринта, след като се омиеш, иди в боровата гора преди изгрева на слънцето и гледай когато се по каже едва слънцето гледай да направиш по възможност по-голям кръг, но да стигнеш на изходното място точно когато слънцето е вече цялото изгряло. Количеството на боровите шишарки, които вие ще прочетете затворени в направения кръг, ще покажат и вашето мистическо число, или пък ръководещото число на онова събитие, за определението на което е била предприета операцията.

Вземи по равни части борови корени, исиот /джинджифил/, пиретрум /вид лайкучка, едра/, и канела /търчин/, счукай ги, смеси ги с чист пресен мед, изпечи ги на курабии, изсуши ги и дай да ги ядат, който ги яде ще добие превъзходен глас. Рана, наложена с тънката горна кора на бора, бързо заздравява, за по-бързо накваси я с вода или със слюнката на болния.

При туберкулоза и въобще при гръдни болести събирай на пролет боровите или елховите шишарки, изсуши ги на сянка и ги употребявай вместо чай – на две чаши кипяща вода по една супена лъжица шишарки.

От боровите шишарки се приготвя още спиртна настройка и отвара, които служат като очистител – но на кръвта, при застарели изриви, хроническо възпаление на бронхите, водянка и ревматизъм.

Зайча сянка – оспарагус оф. – топла и малко влажна. Събира се при и пикочогонно и възбуждащо страст. Ония, които се занимават със спорт, бягане, употребяват сироп и екстракт от нея за забавяне биенето на сърцето

Пача трева /пачина/ – полигонум авикуларе – листата и са годни за магнетическо лекуване на рани и на контузии, за което е нужно листата да се държат на раната и после да се заровят във влажно място. Лекуват също и болестите на сърцето и на стомаха. Инфузия от тревата дава любов, полезна е при запушва не на белите дробове, също и при меланхолия. Чай от цялата трева е полезен против хемороиди. Прясната трева наложена на тила действува като синапизъм. Корена носен, лекува от очни заболявания, и привлича благоприятните влияния на своята планета. Корена носен на корема, успокоява буйството, също спира и кръвотечението. Помага и при треска. Пазят краката от подуване при дългото ходене, като се налагат краката с листата.

Гръмострън – ононис спиноза – събран при съединението на тези две планети лекува плеврит. Може да служи като талисман във време на война за предпазване от нещастни случаи, при кражби и кавги – предпазва като се носи.

Рошков – сератония силиква – при силна кашлица начупи на дребно до една трета в чайника парчета рошков, залей с кипяща вода и остави да кипне на огъня, после пий като чай.

Лепкава развалека – париетария оф. – посветена на ап. Петър. Символизира бедност. Добра е при възпаления, при водянка и при пясък, за което се пие сок от 30 до 60 грама на ден. Като запарка при болезнени подутини /тумори/ и колики у децата.

Варзия /тамарунд/ – тамариндус – .инфузия на дървото с вино лекува болестите на далака, проказата и зъбните болки. Най-хубави са червено черните плодове, които са добри за гадание.

Трънка – прунус спиноза – плодът е под влиянието на дървото. Унищожават последствията от пиянството. Листата сместват с чая, от плодовете се получава питие, а заедно с корените дават червена боя.

Тинтява – генцияна – има поверие, че който носи тази трева на шията си, той е любимец на Господа.

Кимьон – карум карови – семето е полезно за стомаха, което се приема смесено с храната. Димът от не го /семето/ е прекрасен тамян за магически операции.

Топола – популус – .посветена на Херкулес, растяла по бреговете на Ахерон /подземна река/, а е била, по думите на Омир, посветена на подземните богове.

Булгур – свари булгур на каша и яж с краве масло на гладен стомах, но по-рано изпий голям стъкан с вино: всички глисти, които са у тебе ще излязат.

Миризлива топола – популус балсамифера – служи за приготовление на благовения, кората и против малария, смолистите и пъпки във вид на маз при възпалени хемороиди.

Горчивка /водна детелина/ – мениантес трифолията – за подобрение на слабо храносмилане се пие настройна от тая трева по чашка на обед преди ядене.

Тиква – кукурбита пепо – ,вземи чаша добре обелено семе, изяж го и после изпий и една доза рициново масло – но преди това най-напред яж херинга. Това е най-доброто средство против свинската тения. Добре е при ходенето по нужда това да става над гърне в което да е налято топло мляко. Ако главичката на тенията не излезе, да се повтори опита.

Бял равнец – ахилея миллефолиум -, събира се при и в. спира кръвта, пие се от родилките, налага се при порязано и рани.

Морач /резине/ копър – феникулум вулгаре – топъл и влажен или .вода от неговите сенници очистват дишането. Дестилирани зелените части от него дават вода добра за възпалени очи. Инфузия от това расте ние улеснява менструацията.

Теменуга – виола – ,полезна е за гърдите и за сърцето. Коренът и семената и са отровни. Тревата и цветовете и са полезни за пясък в бъбреците, слабително и повръщателно, цветовете – при епилепсия, гърчове и др.

Нервни припадъци. Сироп от теменуга при астма. Цялата трева за магическо пушене.

Полски хвощ – еквизетум арвензе – при задържане на пикоч да се взема по чашка на ден от настройка на хвощ. При остри простуди, особено с припадъци да се правят парни бани с него.

Хрян – кохлеария арморика- ,

Цикория- цикориум –

Синя жлъчка – събира се при пълнолуние през юни или началото на юли.

Коренът и може да служи като могъщо средство против уроки, но трябва да се събира със съответните церемонии.

Цвилуга, цикута – цикута вироза – сокът от нея, смесен със сок от бучиниш и с мозък от орел довежда до бесуване.

Чай – теа – неговата инфузия японските будисти употребяват като магическа напитка за сплотяване на тяхното братство.

Чемерика – вератрум албум – топла и суха, събрана в началото на април или под влиянието на причинява кихане. Добра е при лунатизъм, водянка и краста по животните. По-добри са червеникавите цветове с белезникав оттенък. Трябва да се събира при благоприятно влияние на и. Добро тоническо средство за старците. Употребява се във вид на сух прах. При меланхолия добре е да се носи на себе си коренът.

Песасина /гроздова череша/ – прунус чадус – настройка от накиснати цветове при болести на очите. За същата цел служи и настройка от цветовете на полската ягода. Плодовете и във вид на сироп или изсушени са добро подкрепително средство.

Боровинки – ваксинум миртилус -,накиснати в спирт помагат при дизентерия. Може и настройка в гореща вода – две супени лъжици в половин чаша вода. Мляко сварено с копър оказва същото действие.

Див пелин – артемизия вулгарис -, топъл и сух, събира се след пълнолуние в края на юни и началото на юли. Посветен на св. Йоан кръстител. Помага при магии, при мълния, зли духове, епилепсия, при гърчене и при св.

Витово хоре /хореа/.

Динче – потернум сангвисороа – носен на шията унищожава уроки, сокът убива мухите, при чумни епидемии е добро да се дъвче.

Маремиче /слети коси, горицвет/ – адонис верналис – при алкохолизъм трябва да се пие един – два пъти на ден /докато помогне/ настройка от две супени лъжици трева в пет чаши вода /1литър/ кипяща. Това средство е добро, но при голямо натрупване на слуз в стомаха предизвиква повръщане, поради което трябва да се прекрати.

Милинен /кучи език, черна билка/ — иноглосум оф. – ,топъл и сух. Който го носи у себе си премахва антипатията и враждата на другите за себе си и им става симпатичен – въдворява симпатии и мир.

Чесън – агиум сативум -, египтяните считали това растение за свещенно, а гърците забранявали на оня, който е ял чесън да влиза в храма на майката на боговете. Добре е да се яде с оцет, който го изправя. Ако се яде на гладно предпазва от магия. Пикочогонно и улеснява менструацията. Ако окачите китка чесън на дърво, или очистите това дърво с инструменти натрити с чесън, то птици на това дърво не ще кацат. Когато искат да имат чесън без миризма, трябва да се подаде и обере чесъна във време когато луната е видима. Служи като прекрасно дезинфекционно средство, в противовес на лука, който привлича миризмите. Трябва непременно да се употребява във време на епидемии. Увеличава отделянето на соковете, в стомаха.

Спанак – увеличава деятелности на бъбреците.

Домати – възбуждат дейността на черния дроб.

Зайча сянка – очиства кръвта.

Салата /бърдоква/ – прохлажда.

Липа – възбужда апетит, разтваря пясъка в пикочния мехур.

Магданоз – укрепва нервната система и лекува невралгията.

Маслината – усилва кръвообращението, и отделянето на слюнката и стомашния сок.

Краставицата – разхлажда.

Морковите – очиства кръвта.

Лукът – усилва храносмилането и отделянето на пикоч. Който страда от силна кашлица да счука три скилиди чесън, да ги тури в гърне, да ги залее с прясна медовина /мед разтворен във вода/, да ги възвари до кимване и да пие – кашлицата изчезва. Друго лекарство против кашлица: счукан чесън със сол изцеди /на стискай/ му сока, придава му двойно повече мед, постави всичко това в гърне, после в пеща, във фурната на печката да преседи една нощ на топло, и на утрото, на гладно пий колкото можеш повече. Варен чесън яж с каквото и да е – ще ти се отвори гласът, и кашлицата ще бяга.

Когато болят зъбите, ако е десен зъб болния да тури три скилиди чесън и три зърна чер пипер, счукани в лявото ухо, ако боли ляв зъб – тури в дясното.

Змийско мляко – хелидониум маиус – хладно и сухо. Сокът унищожава брадавиците, ако ги мажат по 2-3 пъти на ден. Същото се получава, ако на новолуние забиеш в брадавицата две игли на кръст и ги нажежиш докато може да се търпи – брадавиците ще се изгубят след време.

Жълтурче /лютиче, мазни кокалче/ – ранункус фикария , топло и умерено сухо, корена под влиянието на помага при гангрена. Събрано при благоприятните условия, жълтурчето е полезно при всички магически операции които целят успеха на земните предприятия и в частност съдебните процеси. Поставено на главата на болен те го заставят да пее, ако болния ще умре, и да плаче, ако ще оздравее.

Костен лишяй – узнея осикум – подобен на гъбите или на /лишеите/ плесените, расте по костите на гниещите трупове. Парацелзий е събирал това растение и е правел от него една забележителна мас.

Градински чай – салвин оф. – топъл и сух, неговото име произлиза от две древногермански думи: „сол“ – слънце и „хеил“ – здраве, благополучие.

Листата му лекуват язви, приготвени по магичен начин възраждат и оживяват. Инфузия от семената улесняват зачатието. Ако се сложи в добре /в стъкленица/, то при гниенето се образуват червейчета с опашки като на дрозда. Ако с кръвта на такива червеи се натрие корема, то за 15 дена загубваш своята чувствителност. Ако изгориш тия червейчета и пепелта хвърлиш в огъня, то ще чуеш страшен удар като от гръм. Поставена в запалена маслена лампа, имаш видението, като че ли цялата стая е пълни със змии.

Черница – морус – хладна и суха, посветена на меркурий. Червените дават апетит и са слабителни, а зелените са полезни при кръвотечение, при дизентерия, кръвохрачене и подутини в устата.

Градинска ралица – делфиниум ажацис – настройка от листата премахва перде от очите.

Киселец – румекс – топъл и влажен, или, коренът нарязан на кръгчета, накиснат в бял силен оцет, служи за омиване където има лишаи за да ги очиства.

Ябълка – прунус – хладна и умерено суха, посветена на Церера, носи белега на адамовото падение.

Подкрепителни – растения /според наставленията на Парацелзий/.

Равенът, както и други някои растения, при обикновеното им приготовление в аптеките чрез варене, загряване и пр., Губят от своите сили и целебни качества. Затова както учи и Парацелз, билките трябва са се обработват но съвсем друг начин. Това става по начините указани от алхимиците, което ще бъде обяснено в отделна книга.