1. Гръбначният стълб

Гръбначният стълб на човека – това е главната ос в тялото.

·      Анатомически представлява естествената, органическа връзка между трите части на тялото (глава, торс и крака).

·      Съставена от определен брой прешлени, тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък.

·      Великата Първична Сила (сексуалната сила), се разгъва и изкачва по продължение на гръбначния стълб. Тази съживителна енергия е като мощен извор, който протича през човека, за да го пречисти и да го укрепи в духовното му развитие.

·      От друга страна гръбначният стълб символично е връзката между това, което е горе – Духа, и това, което е долу – Материята.

2. Оста „Слънце-Земя“ според Учителя Петър Дънов

Учителя придава голямо значение на това, човек да има изправен гръбначен стълб. По този повод той казва:

„Само човек, на когото главата е ориентирана нагоре – към Слънцето, а краката – към центъра на Земята, т.е. чийто гръбначен стълб е ориентиран по оста Слънце-Земя, осъзнава дълбокия жизнен смисъл на тази ос.“

„Изпълнявайте всички възможни упражнения, като поддържате изправен гръбначен стълб.“

Необходимо е да бъдат обяснени позициите на тялото и крайниците в пространството спрямо оста Слънце-Земя, за да бъдат разучавани за тяхното адаптиране към Паневритмията.

От друга гледна точка, съгласно теорията за тройния поляритет на човешкото тяло, изложена по-горе, ръцете и краката служат за приематели и предаватели на различни Сили в тялото.

Движенията на ръцете и краката и на тялото описват линии и форми пред тялото – в активната му предна част, тези енергии се обработват и уравновесяват, а излишната енергия се насочва към задната, отрицателна част на тялото и се изпраща навън, към Земята.

3. Положение на тялото спрямо оста „Слънце-Земя“

Търсеното положение на тялото ще се постигне по следния начин:

а) Прави се средно голяма стъпка напред, с успоредни стъпала;

б) Тялото се повдига на полупалци  на двата крака, с изпънати колене и изпънат гръбначен стълб;

в) Тежестта на тялото се прехвърля върху предния крак, при което тялото остава наклонено напред.

Тази ос е наклонена по вторичния диагонал, напред, приблизително на 67-68°. Можем да я наречем „динамична“, защото при правилна походка човек накланя тялото си между чистата вертикална ос и диагонала от 67°. Тази поза или положение на тялото Учителят нарича „еволюционна поза“ и именно такова е положението на тялото, когато човек изкачва наклон. По неволна аналогия Рудолф фон Лабан  го нарича диагонала „безкрайност“. Тази аналогия не е случайна.

Тази „еволюционна“ поза се преподава в Школата по танци на г-жа Фе Хелес в Париж и Ню Йорк като поза, основаваща се на теорията за Златното сечение на Питагор. Египтяните също са я знаели и са я прилагали.

Паневритмичните упражнения дават най-добри резултати, когато се изпълняват при това положение на тялото .

Оста „Слънце-Земя“ представлява движение на живота.

4. Походка

В ежедневието човекът често деформира естествената си походка, което предизвиква смущения в организма му.

Когато ходим, ако стъпваме най-напред на петите, при всяка стъпка става силно сътресение на гръбначния стълб, което може да предизвика смущения в нервната система. Походката е здравословна, ако най-напред се стъпва на пръсти и след това се поставят ходилото и петата.

Как да се движим в триизмерното пространство?

Както вече споменахме, космическите течения действат благотворно на човека, когато съзнанието му е будно, и освен това – когато неговият инструмент, физическото тяло, е в добро състояние да приема и предава енергийните течения на Природата.

За да се осъществи по-конкретно този процес на обмяна в живота на измерението „време“ и за да се извлече максимална полза от него, положението на тялото и походката трябва да се изучават, защото те играят много важна роля.

В един оркестър всеки музикант не настройва ли своя инструмент, преди да засвири с останалите музиканти, за да може след това да изрази хармонията и съвършено да я влее в ансамбъла?!

Много подготвителни техники позволяват на човека да навлезе в изкуството на движението. Що се отнася до изкуството на Паневритмията, от самото начало трябва да изработим и установим правилната и здравословна стойка на тялото – една необходима основа. Можем да обясним тази стойка, като се съобразим с възможностите, които ни предоставя измерението „пространство“.

В нашето изследване ще си послужим със следната диаграма, адаптирана и опростена за конкретния случай. Тя е съставена от Рудолф фон Лабан – теоретик, философ и танцов педагог – през първата четвърт на ХХ ти век.

Неговата теория по отношение на пространството се основава на 3-те измерения (височина, ширина, дълбочина), в които човек живее и се движи.

Тази теория придобива следните конкретни измерения. Тръгвайки от центъра – тялото – и отправяйки се във всички посоки, за да се върне накрая от периферията към центъра, Лабан определя проекциите на трите плана на движение така:

1. Една гама на чистите оси – в двете противоположни посоки;

2. Една гама на чистите диагонали;

3. Една гама на вторичните диагонали, които се намират между чистите оси и чистите диагонали.

При изпълнение на Паневритмията се използва цялото триизмерно пространство: пред тялото (предната част) и после зад него (задната част на тялото). Това са диагонали от 45° и 67° (приблизително), като задните диагонали, назад и надолу, са в противоположна посока и са продължение на предните диагонали – напред и нагоре.

Ярмила Менцлова (Паневритмия)