Силите в човека трябва да се координират. Същевременно той трябва да се координира с Битието, с цялата природа. Без тази координация, ти не можеш да бъдеш нито силен, нито здрав. Колко от вас могат да се координират по този начин? Веднъж координирани, няма невъзможни неща за вас. Мъчнотията е, докато се координираш.

Какво представя координирането? Нагласяване на цигулката. Който е направил цигулката, първо е избрал материала, съгласувал го и след това дошъл цигуларят. Той взел цигулката и лъка и започнал да свири. Той спазва законите и правилата при свиренето. Следователно, докато цигуларят не се координира външно и вътрешно, не може да свири. Той трябва да мине през три системи:

1. системата на инструмента – цигулка или пиано;

2. система на нагласяването;

3. и система на вътрешна координация.

Тези три системи заедно съставят музикалността на човека. Когато всички сили в човека се координират, той разполага вече с магическата пръчица. Той е господар на положението.

Има някои, които са свършили университет, но още не разбират, какво нещо е координатна система. Под думата „координация“ или съгласуване се разбира физически или механически процес, който се извършва в съзнанието на човека. Само в съзнанието силите могат да се координират. Координацията е закон във висшата математика и се разбира само от онези, които могат да четат по него. Който иска да се запознае с този закон, той трябва да започне с изучаването на небето: първо ще изучава планетите Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а после ще дойде до Слънцето. Оттам ще отиде към Венера, Марс, Меркурий, Земя и т.н. След това ще премине и към други слънчеви системи. Това значи координация. Само така човек ще разбере, че между всички планети, между всички слънца има пълна координация. Значи, между всички небесни тела има пълна координация, пълно съотношение. От координацията на небето, човек ще разбере и координацията, която съществува на земята.

В живота всички трябва да започнете с влиянието на Слънцето. Туй влияние може да съвпада със слънчевия възел и със симпатичната нервна система – и тя трябва да се координира с мозъчната система. Когато се увеличава влиянието на симпатичната нервна система, престава деятелността на ума. А щом симпатичната система се координира с мозъчната, тогава се усилва деятелността на мозъка. Затуй трябва да има преливане между тях: на симпатичната нервна система, свързана с чувствата, и на мозъчната, свързана с мисълта. Между едната и другата трябва да има пълна координация. Щом има такова координиране, тогава може да има координация между костната и мускулната система.

Като ученици, вие се нуждаете от практически правила за живота. За вас е важно, за пример, да можете да координирате органите си. Вие трябва да знаете, как да слушате, да виждате, да отваряте и затваряте устата си и т. н. Съвременните хора имат очи и уши, но не знаят, как да ги направляват, за да могат правилно да възприемат впечатленията от външния свят. Те имат уста, но не знаят, кога колко да я отварят и затварят, вследствие на което при дъвчене на храната си, често прехапват езика или устните си. Те имат крака, но като не познават законите на правилното ходене, често изкълчват единия или другия си крак. Една от причините за падането на човека и за изкълчването на ръката или на крака му се крие в отсъствие на координация между мислите и чувствата му. Много нещастия и страдания на човека се предизвикват, именно, от липса на координация в мислите и чувствата му. Съвременните хора не разбират закона за координиране на силите, вследствие на което седят и критикуват света.

Например в ходенето: всички ученици бих желал да се отличавате – да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на Природата – и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви и така по-малко енергия се изразходва – като се върнете у дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея в теб, а вървиш дисхармонично: връщаш се у дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с Природата. 

Първото нещо: ще се стремите да се координирате. Какво струва 5-10 минути, половин час, за да обърнете внимание как ходите? Направете един опит. Извадете часовника, тъй щото крачките ви да бъдат отмерени, да не прегрешавате нито с половин секунда – да кажем тъй: една крачка вземате за 2 секунди, а друга – за 3 секунди. За другите няма никакво координиране. Крачките ви трябва да бъдат отмерени.

И вие сте правили наблюдения как се координират ръцете и краката ви съобразно вашите мисли, как се координират с вашите мисли. Някой път някой пита защо падат хората или защо стават някои аварии, нещастия в живота им. – Защото няма координация между движенията на краката и ръцете им с тяхната мисъл. Щом се изгуби тази координация, то или ще падне човек, или ще си навехне ръката, или ще си изкриви гръбнака. Всички тези нещастия стават по единствената причина – поради изгубване на тази координация между човешкия и Божествения свят. Така че ако не мислиш право, всякога ще ти се случват много неприятности в живота. И казвате: Какъв е цярът на това? Тогава, за да се избегнат тия неща, трябва да има едно координиране – това, което е в главата ти, това трябва да бъде и отвън.  

Учителя