(Преди около триста години Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) е формулирал и обосновал т. нар. закон на непреривността (непрекъснатостта), който гласи: „Вселената не е разпокъсана (дискретна) на отделни части. Нищо в природата не може да бъде отделно от Цялото!“)

Движението в природата е непреривно (непрекъснато) и се предава от едно място на друго. Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Целокупният живот представя вътрешна непреривност. В този смисъл, ако човек се свърже с един слънчев лъч, той се свързва едновременно с всички лъчи; ако се свърже с един звук, той се свързва с всички звуци.

Всичко в света е кръгообразно. То е едно непреривно движение. Някои неща нам се виждат прекъснати, но тия прекъснати места са от един по-висш свят. За пример, носът е проекция на един много по-съвършен образ, отколкото той представлява. Човешкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършено от това, което виждаме.

Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори, но ще бие непреривно, а не с прекъсване както сега. Това прекъснато биене не е ритмично, мяза на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм.

Трябва да се стремите към непреривност в тоновете. Не трябва да има прекъсване в тоновете. Когато човек пее, в мисълта му трябва да има непреривност. Ако мисълта се прекъсва, и тоновете се прекъсват. Щом тоновете се пресичат, образува се и повече електрическа енергия. Щом искате да образувате състояние на мекота, в музиката, в пеенето главно трябва да има непреривност. Непреривността е спирално движение на музиката.

И тъй, в света има три вида реалности, които трябва да се определят.

Първата реалност аз наричам „реалност на движение“. В туй движение има промени и измени на формите, то се отнася само до материалния свят. Туй движение се нарича „движение на пресекване“, т.е. движението не е непреривно, а преривно. Всички сили на физическия свят действат на пресекулки, движението в тях не е постоянно.

Втората реалност аз наричам „реалност на увеличение“. В увеличението се забелязва едно характерно свойство, че в него има съдържание. Туй свойство на телата срещаме и във физиката. Аз вземам думите „движение“, „уголемяване“ и „разширение“ малко в специфична форма. Втората реалност се отнася до нашите чувства, до духовния свят. Тази реалност има посока на дължина и на ширина. В нея движението на дължината е непреривно, но в движението си на широчина е ограничена. Например, една река е ограничена в широчината си, но дължината ѝ не е ограничена. Тази река се движи непреривно, нейното движение не може да се ограничи. Тя най-после ще се влее в океана, и след като се влее в океана, пак ще продължава своето движение.

Третата реалност аз наричам „реалност на разширение“. В третата реалност никой не може да ограничи влиянието на нещата. Затова казваме, че човек може да бъде свободен само в своята мисъл. Никой не може да ограничи влиянието на мисълта. 

Учителя