І. Координация.

Силите в човека трябва да се координират. Същевременно той трябва да се координира с Битието, с цялата природа. Без тази координация, ти не можеш да бъдеш нито силен, нито здрав.

Всички ученици бих желал да се отличавате – да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на Природата – и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви и така по-малко енергия се изразходва – като се върнете у дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея в теб, а вървиш дисхармонично: връщаш се у дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с Природата. 

Първото нещо: ще се стремите да се координирате. Какво струва 5-10 минути, половин час, за да обърнете внимание как ходите? Направете един опит. Извадете часовника, тъй щото крачките ви да бъдат отмерени, да не прегрешавате нито с половин секунда – да кажем тъй: една крачка вземате за 2 секунди, а друга – за 3 секунди. За другите няма никакво координиране. Крачките ви трябва да бъдат отмерени (ритмичност).

И вие сте правили наблюдения как се координират ръцете и краката ви съобразно вашите мисли, как се координират с вашите мисли. Някой път някой пита защо падат хората или защо стават някои аварии, нещастия в живота им. – Защото няма координация между движенията на краката и ръцете им с тяхната мисъл. Щом се изгуби тази координация, то или ще падне човек, или ще си навехне ръката, или ще си изкриви гръбнака. Всички тези нещастия стават по единствената причина – поради изгубване на тази координация между човешкия и Божествения свят. Така че ако не мислиш право, всякога ще ти се случват много неприятности в живота. И казвате: Какъв е цярът на това? Тогава, за да се избегнат тия неща, трябва да има едно координиране – това, което е в главата ти, това трябва да бъде и отвън.

ІІ. Непреривност.

(Преди около триста години Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716) е формулирал и обосновал т. нар. закон на непреривността (непрекъснатостта), който гласи: „Вселената не е разпокъсана (дискретна) на отделни части. Нищо в природата не може да бъде отделно от Цялото!“)

Движението в природата е непреривно (непрекъснато) и се предава от едно място на друго. Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Целокупният живот представя вътрешна непреривност. В този смисъл, ако човек се свърже с един слънчев лъч, той се свързва едновременно с всички лъчи; ако се свърже с един звук, той се свързва с всички звуци.

Всичко в света е кръгообразно. То е едно непреривно движение. Някои неща нам се виждат прекъснати, но тия прекъснати места са от един по-висш свят. За пример, носът е проекция на един много по-съвършен образ, отколкото той представлява. Човешкото око е проекция на друго едно око, още по-съвършено от това, което виждаме.

Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори, но ще бие непреривно, а не с прекъсване както сега. Това прекъснато биене не е ритмично, мяза на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм.

Трябва да се стремите към непреривност в тоновете. Не трябва да има прекъсване в тоновете. Когато човек пее, в мисълта му трябва да има непреривност. Ако мисълта се прекъсва, и тоновете се прекъсват. Щом тоновете се пресичат, образува се и повече електрическа енергия. Щом искате да образувате състояние на мекота, в музиката, в пеенето главно трябва да има непреривност. Непреривността е спирално движение на музиката.

ІІІ. Ритмичност.

Под ритъм на дишането се разбира правилното редуване на определени интервали при вдишване, задържане и издишване на въздуха. Когато в една работа се внесе ритъм, тя добива музикален характер и има ефикасно, приятно влияние, не уморява. С въвеждането на подходящ ритъм се преодоляват големи препятствия, без излишно изразходване на енергия. Внесе ли се ритмичност в дълбокото дишане, то без да се натрапва на съзнанието се практикува по-лесно. И когато човек прави по няколко пъти на ден упражнения за ритмично и дълбоко дишане, той по-нататък вече подсъзнателно диша по този начин, тъй като мускулатурата и нервните центрове, които дирижират дишането, са привикнали. 

Постарайте се да внесете в дишането си ритмичност, правилност. Дойде ви някоя правилна мисъл, проверете веднага правилно ли се извършва дишането у вас. Всяка мисъл, която дава подтик в живота ви, е правилна. Вие дишате с прекъсване, но това е една неправилност, от която трябва да се освободите. Ако дишате така, ще ви сполети някое нещастие.

Някои неща са смешни. Казва: „Много бързо ходи.“ Смешността не е там, но движението не е отмерено, смешно е, че неритмично е движението. Той полека се движи и там няма ритъм. Във всичко може да има ритмичност. Когато мислиш, то е движение, философската мисъл е най-слабото движение.

Учителя